Р Е
Ш Е Н
И Е №2
Гр. Видин, 10.06.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД - ВИДИН, НО, II – ри наказателен състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и пети
март две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Л. Л.
ЧЛЕНОВЕ:1.В. С. 2. Д. В.
при участието на секретаря А. А. и в
присъствието на прокурора от ВОП Л.Ц., като разгледа докладваното от мл. съдията Д.В.ВНОХД № 204/2020 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда №
333/20.10.2020 година, постановена по НОХД 675/2020г. година, Районен съд -
Видин е признал подсъдимия В.Ц.П., роден на *** ***, местожителство:***4,
българин, с българско гражданство, неженен, със средно образование, безработен,
ЕГН: **********, за ВИНОВЕН за това, че: за времето от 08.10.2019 г. до
12.11.2019 г. в гр. Видин, при условията на продължавано престъпление, с пет
деяния, които осъществяват поотделно състава на едно и също престъпление,
извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка
и при еднородност на вината, при които последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите, се заканил против личността на
Б.С.Б. с убийство и тези закани би могло да възбудят основателен страх за
осъществяване – престъпление по чл. 144, ал. 3 във вр. ал. 1 във вр. чл. 26,
ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 36 и чл. 54 НК го ОСЪЖДА, като му
налага наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ДВЕ ГОДИНИ, които следва да
изтърпи при строг режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ ЗИНЗС.
С присъдата
съдът е приложил чл. 68, ал. 1 НК, също така се е произнесъл по разноските и по
веществените доказателства.
В срока по чл.
319 НПК присъдата е обжалвана от подсъдимия. Счита крайния съдебен акт на
първоинстанционния съд за неправилен, тъй като от анализа на доказателствената
съвкупност не се установява вината му.
В срока по чл.
319 НПК не е постъпил въззивен протест или въззивна жалба от друга страна в
производството.
В срока по чл.
322 НПК не са постъпили писмени
възражения.
В закрито
заседание на 08.12.2020 г., по реда на чл. 327 НПК, е насрочено открито съдебно
заседание пред въззивната инстанция за 14.01.2021 г. от 11:30 ч.
На 14.01.2020
г. от 11:30 ч. е проведено открито съдебно заседание пред въззивната инстанция,
като съдът, след проведено тайно съвещание, е счел, че делото е изяснено и е
обявил, че ще се произнесе с решение в срока по чл. 340, ал. 1 НПК.
Непосредствено
след това обаче настоящият състав е констатирал, че следва да отмени
Определението си от 14.01.2021 г., с което е даден ход по същество и делото е
обявено за решаване, тъй като констатира, че същото не е изцяло изяснено от
фактическа и правна страна и е необходимо да бъдат извършени допълнителни
съдебно – следствени действия и по – конкретно: назначаване и изготвяне на съдебно – техническа (компютърна) експертиза.
В
проведено на 11.03.2021 г. изготвената съдебно – техническа експертиза е приета
по реда на чл. 282 НПК и е разпитан отново Ч. Б..
На
25.03.2021 г. е проведено последно пред въззивната инстанция съдебно заседание,
в което е разпитан повторно свидетелят М.Г., приключено е съдебното следствие,
даден е ход на съдебните прения, както и последна дума на подсъдимия, след
което делото е обявено за решаване.
В хода на въззивното
съдебното следствие подсъдимият В.Ц.П., въпреки
предоставената му възможност, не се възползва от правото си да дава обяснения.
В хода на съдебните прения
представителят на държавното обвинение излага подробни
аргументи, че присъдата на контролирания съд е законна, справедлива и
обоснована и моли същата да бъде потвърдена.
В хода на съдебните прения адв. М. –
повереник на Ч. Б. – се присъдеинява към казаното от представителя на
държавното обвинение.
В хода на съдебните прения адв. Г. –
защитник на подс. П. – твърди, че атакуваният съдебен акт е неправилен и
излага аргументи в тази насока.
Подсъдимият П., в лична защита, поддържа, че
досъдебното производство спрямо него е образувано незакосъобразно и основано на
неистински доказателства. Моли въззивния съд да постанови оправдателна присъда
поради недоказаност на контролираната.
При предоставена последна
дума на подсъдимия П., на основание чл. 297, ал. 1 от НПК, същият моли да
бъде оправдан.
Видинският окръжен съд, като съобрази
изложените от страните доводи и служебно провери правилността на присъдата,
съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежно легитимирана страна, срещу съдебен акт, подлежащ на въззивен
съдебен контрол, поради което е допустима.
Разгледан по същество обаче същата се явява неоснователна.
За да постанови присъдата си, районният съд е провел съдебно следствие по
общия ред.
Вътрешното убеждение на ВРС по фактите е ясно изразено.
То е формирано на основата на правилен анализ на събраните по делото
доказателствени материали. Провеждайки и самостоятелни съдебно – следствени
действия и преценявайки независимо доказателствените източници, настоящият
въззивен състав прие, че контролираният е стигнал до правилни фактически
констатации, а именно:
На 06.05.2019г. свидетелят Б.С.Б. се запознал със св. М. Р. Г..
От юни месец 2019г. св. Б. и св. Г. подържали интимни отношения. В началото на
връзката им св. Генова споделила на св. Б., че имала дългогодишни проблеми с
обв. В.П., който от 2014г. преследвал нея и бившия й приятел - св. Н.Г.. В този
период обвиняемият П. желаел със св. Г. да бъдат интимни приятели и на няколко
пъти влизал в конфликти със св. Г., като при един от случаите, през 2016г.,
обв. Б. нанесъл телесна повреда и отправил обида спрямо св. Г., за което обв. П.
бил осъден с присъда на Районен съд - Видин.
В края на месец септември 2019г. Б., детето му и св. Генова
посетили гр. Белоградчик, където си направили снимки. На 23.09.2019г. Генова
споделила част от снимките в социалната мрежа „Фейсбук“. Обвиняемият П. видял
качените снимки в интернет пространството и написал коментари на св. Г., в
които й казал, че ходи по курортите с женени с деца. На 24.09.2019г. Г. се
обадила по телефон на св. Б. и му казала, че ще имат проблеми, тъй като обв. П.
е разбрал за връзката им от публикуваните им снимки в социалната мрежа
„Фейсбук“. Г. разказала на Б., че обв. П. й е написал да прекрати отношенията
си с Б., тъй като тя била негова приятелка.
На 30.09.2019г. св. Б. получил съобщение към своя снимка в
социалната мрежа „Фейсбук“ от профила на обвиняемия П. („В.П.“) в същата социална
мрежа с текст: „Б, прочети това: Стой много далече от М, не искам да се срещнем
пред входа и. Ако още веднъж си позволиш да я взимаш от работа и да ми ходиш на
гости по нощите обезателно ще се видим, но срещата няма да ти е приятна. Гледай
си детето и не влизай в моята територия. М. е приятелката ми. Върви при майката
на детето и стой при нея!!!!!!?“.
На 08.10.2019 г., преди обяд, св. Б. и св. Г.се прибирали от
пазар с автомобила на Б.. Двамата пътували към дома на Г., находящ се в гр.
Видин, ж.к. „ВЛ“, бл. * („И“), вх. *. След като пристигнали св. Г. забелязала,
че в близост до блока й се намирал обв. П.. Г. казала на св. Б. да завие с
автомобила на паркинга на близките високи блокове, за да се скрият от
обвиняемия. Обвиняемият П. разпознал автомобила на св. Б. и тръгнал след
моторното превозно средство, като застанал на изхода на паркинга и зачакал св. Б.
и св. Г. да излязат от колата. След около 2-3 минути св. Б. решил да заобиколи
обвиняемия и с колата си преминал през ул. „Ш.“, след което спрял до магазин
„Цем комерс“ на бул. „П.“. Свидетелката Г. казала на Б., че ще се прибере сама,
за да не ги нападне обвиняемият, след което слязла от автомобила на св. Б. и
тръгнала към блока си. Б. продължил с автомобила към дома си. След като
стигнала до блока си св. Генова видял, че пред входа се намирал обв. П., който
бил ядосан и започнал да й вика „Само неприятности ми създаваш, занимаваш се
само с женени, разведени, помияри и боклуци! Ако не престанеш, ще видиш какво
ще ти се случи“, „ще видиш ти, с инвалид ще живееш, ще пие през сламка“. След
това св. Г. влязла във входа си, а обв. П. я последвал. В.П. се опитал да влезе
в апартамента на Г., но същата успяла да го избута извън жилището си, след
което се обадила на св. Б. и му разказала за случилото се.
В 11.34 часа на 08.10.2019г., в гр. Видин, обв. П. заплашил
св. Б.Б. с убийство, изпращайки посредством мобилното приложение „Месинджър“
(към социалната мрежа „Фейсбук“) съобщение на Б. с текст: „Помиярник моли се на
господ да не те срещна защото ще те направя на парченца, измет долна помияри
боклук.“. Текстовото съобщение обв. П. изпратил от профила си „Вц П.“ и
заканата била възприета лично от св. Б., който получил съобщението на мобилния
си телефон си. Б. се уплашил от заканата на обвиняемия, тъй като знаел, че
същият е агресивен и било възможно на някоя от срещите му със св. Г. да посегне
на живота му. За да избегне контакт с обвиняемия, Б. временно спрял да посещава
жилището на св. Г.и двамата решили да не виждат в заведения, в които можело да
срещнат обвиняемия.
На 31.10.2019 г., около 14:20 часа, св. Б. отишъл с
автомобила си марка „Рено“ на бензиностанция „Л.“ (Б 028), находяща се в гр.
Видин, бул. „П.“ (в близост до магазин „Л.“), за да зареди с гориво. Б. слязъл
от автомобила си и влязъл в сградата на бензиностанцията. В това време обв. П.
също се намирал в близост до бензиностанция „Л.“. Б. излязъл от сградата на
бензиностанцията, тръгнал към колата си, но забелязал, че на около 20-30 метра
от него се намирал обв. П.. Обвиняемият също видял св. Б. и тръгнал към него,
като двамата продължавали взаимно да се наблюдават. Вървейки към
бензиностанцията обвиняемият П. отправил жест, имитиращ прерязване на шията,
насочен към св. Б., като рязко прокарал, от ляво надясно, пръст на дясната си
ръка в областта на врата си, гледайки към св. Б.. Б. видял отправения към него
жест с ръка от обвиняемия, веднага се качил на автомобила си и напуснал района
на бензиностанцията. Действията на обвиняемия били заснети от охранителните камери на
бензиностанция „Л.“.
На 04.11.2019г., около обяд, св. Б. *** и преминавал пеша
покрай бистро „Делукс“. В това време изненадващо за пострадалия се появил обв. П.,
който преминал на около един метър от
Б. и го заплашил с думите „Ще те обезглавя“, след което
продължил.
На 05.11.2019г. , около обяд, св. Б. се движил с автомобила
си в гр. Видин по ул. „А С М“, като посоката му на движение била към паметника
на Х Б. Б. видял, че В.П. се движел срещу него в другата лента на улицата с
велосипед. Обвиняемият В.П. също забелязал св. Б. и започнал да говори към
него, но Б. не чул думите му. Обвиняемият обърнал посоката си на движение и
тръгнал да преследва с велосипеда си автомобила на св. Б., но не успял да го
стигне.
На 08.11.2019г., около 22.15 часа, св. Б. отишъл със св. П. И.И.
до Северна промишлена зона на гр. Видин, откъдето взели св. М.Г.. Тримата се
насочили с автомобила на Б. към дома на св. Г. в гр. Видин, ж.к. „В.Л.“, бл. *
(„И.“). Свидетелят Б. бил притеснен, тъй като същия ден св. М. Г. му споделила
в телефонен разговор, че обв. В.П. я причакал на спирка в града и й казал, че
няма да й позволи да има връзка с друг освен с него. При приближаването до блок
„И.“ св. Г. забелязала обв. В.П., който стоял между колите пред блока. Обвиняемият
разпознал автомобила на св. Б. и се скрил в тъмното. Б. паркирал автомобила си
пред блока на Г., оставил автомобила с включен двигател, след което изпратил Г.до
входа й. След като Г. влязла във входа, Б. се върнал при автомобила и потеглил,
за да закара св. И. до дома му. Б. изминал около 20-30 метра с автомобила и чул
силен удар по колата му, идващ от задната лява страна на моторното превозно
средство. Б. натиснал спирачките, обърнал се и видял, че обв. П. държал в
ръцете си вдигнат дървен предмет, наподобяващ на бухалка. Б. отворил вратата на
автомобила и обв. П. го заплашил с думите „Ей, сега ще те пребия и убия“, които
били възприети от пострадалия. Свидетелят П.ламен И. също чул заканата отправена
от обв. П. към св. Б. и излязъл от автомобила. Обвиняемият се стъписал от
появата на св. Иванов и скрил дървения предмет, наподобяващ бухалка, зад себе
си. Иванов казал на обв. П. „Я, ела тука да видя кой ще пребиваш и убиваш“.
Междувременно Б.Б. подал сигнал на спешен телефонен номер „112“ и обв. П. си
тръгнал. След около 10 минути на местопроизшествието пристигнали полицейските
служители В. В. и Р.Т., на които св. Б. показал деформация (хлътнала част) в
областта на дръжката на задната лява врата на автомобила му, причинена от обвиняемия.
На 12.11.2019г. св. Б. се разбрал да се види със св. М. Г. в
бистро „Ориндж“ в гр. Видин. Около 14.30 часа на 12.11.2019г. св. Б. тръгнал с
велосипед от дома си към бистрото, тъй като на 10.11.2019г. били срязани гумите
на автомобила му. На 12.11.2019г., около14.45 часа, Б. карал велосипеда си по
тротоара на бул. „П“ от страната на заведение „Н“ и на кръстовището на бул. „П“
и ул. „В“ се засякъл с обв. П., който управлявал автомобила си марка
„Фолксваген“, модел „Голф“ с per. № *, тъмнозелен на цвят. Обвиняемият
спрял автомобила си, загасил двигателя и тръгнал да излиза от колата.
Свидетелят Б. не изчакал обвиняемият да излезе от автомобила и веднага избягал
с колелото си към бензиностанция „Л“ (Б 028) на бул. „П“. Обвиняемият потеглил
с моторното си превозно средство след св. Б. и спрял колата си пред
бензиностанцията „Л“, от страната на магазин „Л“. Б.Б. слязъл от велосипеда и
го оставил вляво от входната врата на сградата на бензиностанцията. В същото
време В.П. излязъл от паркираната си кола и с бързи крачки се отправил към
сградата на бензиностанция „Л“, пред която се намирал св. Б.. Обвиняемият
започнал да жестикулира и ръкомаха към св. Б.Б. и му се заканил с думите: “Ще
ти отрежа зелката и ще те пусна по Дунава“. Пострадалият приел думите на
обвиняемия като закана, че ще му отреже главата, тъй като на същото място В.П.
вече му се бил заканвал с жест, имитиращ прерязване на шията му. Обвиняемият се
приближил на около 10 метра от Б. и му казал: „Какво си мислиш, че като има
камери ще те спасят ли“. Б. казал на обвиняемия, че ще се обади на полицията и
се свързал с оператор към „Национална система 112“, а обвиняемият в това време
напуснал района на бензиностанция „Л“.
Горепосочената
фактическа обстановка се основава на следния доказателствен материал:
-
гласни доказателствени средства –показанията на св. Б.Б.,
св. М.Г., св. Г. В., св. Ц., св. П. И., св. В., св. Т., св. Я. Г., обясненията
на подсъдимия П.;
-
писмени доказателствени средства – протокол за огледа
на веществени доказателства, справка за съдимост, справки, удостоверяващи
работните смени на подс. П., Ч. Б. и св. Г.;
-
писмени доказателства – разпечатки от
„Месинджър“;
-
веществени доказатества -
звукозапис от подадени сигнали на телефон 112, видеозапис от охранителни
камери на бензиностанция „Л.“ – гр. Видин;
-
експертни заключения – психолого – психиатрична
експертиза на Б.Б., психолого – психиатрична на подс. П., съдебно – техническа
експертиза.
На първо място защитата
твърди, че районният съд в мотивите си е преповторил обвинителния акт. След
като контролираният съд е достигнал до извод, че подсъдимият П. е виновен по
повдигнатото му обвинение, е естествено, че е приел за правилни фактическите
изводи, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, респ. ги е
възпроизвел в акта си. Този подход е продиктуван от структурата, която трябва
да имат едни мотиви, предвид разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК.
На следващо
място се твърди, че обвинителният акт не отговаря на чл. 246 НПК, тъй като в
обстоятелствената му част е посочен приблизителен час на осъществяване на
инкриминираните деяния, но в диспозитива същият липсва. Подобно възражение не
намира опора нито в закона, нито в практиката. Например, в сходен казус ВКС в
Решение № 402 от 03.10.2013 г. по н.д. № 1293/2013 г., II н.о.
твърди, че не би могло да се приеме, че са нарушени процесуалните права на
подсъдимия, въпреки че времето на извършване на деянието е изписано единствено
в обстоятелствената част, а не и в диспозитива. Логиката на това разрешение е,
че щом времето фигурира в обстоятелствената част, на подсъдимия то му е
известно, не е изненадващо за него, съответно той може ефективно да се
защитава.
По – натам се посочва, че контролираният съд не е
анализирал доказателствата по делото и по – конкретно свидетелските показания.
Действително анализът, обективиран в мотивите към присъдата, не е обширен, но
категорично не може да се твърди, че той изобщо липсва. Очевидно причината за
по – общото изследване на свидетелските показания се корени в обстоятелството,
че всички подкрепят обвинителната теза. Същите са логични, последователни и
безпротиворечиви както поотделно, така и помежду си.
Защитата твърди още, че служебната бележка, намираща
се на л. 106 от първоинстанционното производство, доказва несъмнено, че подс. П.
на една от инкриминираните дати – 08.10.2019 г., се е намирал в с. Ставерци,
обл. Плевен, за да вземе полагаща му се рента, както и че районният съд незаконосъобразно е приел, че въпросната бележка
не доказва нито в колко часа е получена рентата, нито дали подсъдимият я е
получил лично. В тази връзка се споменава, че не са съобразени и трафичните
данни, приложени по делото. Настоящият съдебен състав намира, че действително
не би могло да се установи по кое време е получена рентата. Наред с това в
обстоятелствената част на ОА е посочено, че подс. П. се е намирал в близост до
блока на св. Г. преди обяд на 08.10.2019 г., като същевременно от трафичните
данни, качени на диск, намиращ се между кориците на досъдебното производство,
става ясно, че подсъдимият е бил на територията на гр. Видин със сигурност поне
до 11:53:22 ч., когато е провел разговор от ул. „Х Б“ *, бл. „Т“. Освен това,
от една елементарна справка в Google
maps, става ясно,
че ул. „Х. Б“ е успоредна на ж.к. „В. Л.“, където живее св. Г. и където е
осъществено деянието. От изложеното следва, че аргументите на защитата в тази
насока са голословни.
Относно пункта от обвинението, че на същата дата –
08.10.2019 г., около 11:34 ч., е изпращал заплахи на Ч. Б. посредством
мобилното приложение „Месинджър“, бяха направени възражения, че не е назначена
съдебно – техническа (компютърна експертиза), респ. разпечатките от мобилното
приложение не биха могли да бъдат използвани. Това действително бе
доказателствен пропуск на контролирания съд при провеждане на съдебното
следствие, но той беше отстранен в хода на въззивното съдебно следствие.
Въззивният съд назначи съдебно – техническа (компютърна експертиза), защото
разпечатките от мобилното приложение „Месинджър“ представляват писмени
доказателства по смисъла на чл. 112, ал. 4 НПК, а не писмени доказателствени
средства. Според заключението на същата не може да се установи еднозначно дали
съобщението с текст: „Помиярник моли се
на господ да не те срещна, защото ще те направя на парченца. Измет долна
помияри боклук.“ е изпратено на 08.10.2019 г. от профила на подсъдимия, тъй
като въпросният профил не съществува в момента и е изминало доста повече време
от посочения в ЗЕС срок от 6 месеца, в който дори и при евентуално изтриване да
данни, те могат да бъдат възстановени от оператора.
Очевидно експертното заключение не можа да даде
отговор дали подс. П. е изпратил горепосоченото съобщение до профила на Ч. Б..
Това обстоятелство обаче се доказва чрез друг доказателствен източник, какъвто
са свидетелските показания на Ч. Б.и св. Г., разпитани устно и непосредствено
пред въззивния съд. Ч. Б. твърди, че на 08.10.2019 г., около 11:30 ч., подс. П.
му е изпратил въпросното съобщение. Непосредствено след това Ч. Б. го е снимал
на св. Г., която му е потвърдила, че това е профилът на подсъдимия. Св. Г. на
свой ред посочва и пред въззивния съд, че е сигурна, че това е бил профилът на
подс. П., тъй като той многократно ѝ е писал от него. Заявява, че знае, че
това е профилът на подсъдимия, а не на някой друг, защото нещата, за които са
си писали, са между тях двамата, т.е. няма как да ги знае страничен човек.
В тази връзка защитата твърди, че доказването на
горепосочените обстоятелства не е възможно чрез разпит на свидетели. За разлика
от чл. 164 ГПК, където е забранено определени факти да се доказват с гласни
доказателства, в НПК подобна разпоредба не съществува. Това е така, защото от чл. 14, ал. 2 НПК може да се направи извод, че оценката на доказателствения материал по
вътрешно убеждение изключва съществуването на предустановени доказателства /предустановени доказателства са налице,
когато законът предвижда, че конкретни факти могат да се доказват само чрез
конкретни предвидени в закона доказателства/. Практиката на ВКС също е
константна, че когато е допуснато СПН при способ за доказване, респ. протоколът
от него следва да се изключи от доказателствената съвкупност, както предвижда
ТР № 2/2002 г., или способът не е дал резултат, както е в настоящия случай,
компетентният орган трябва да положи необходимите процесуални усилия, за да
докаже обстоятелството по друг, предвиден в НПК начин.
Предвид всичко изложено, въззивният
съд намира, че показанията на Ч. Б. и св. Г. са логични, последователни и
безпротиворечиви и водят до единствения възможен извод, че подс. П. е
осъществил инкриминираното деяние на 08.10.2019 г., като е изпратил на Ч. Б. съобщение
от мобилното приложение „Месинджър“ с текст: „Помиярник моли се на господ да не те срещна, защото
ще те направя на парченца. Измет долна помияри боклук.“.
На следващо място Ч.Б. дава логични показания пред
контролирания съд по пунктовете на обвинението, включително и за друга заплаха,
осъществена от подс. П., чрез фейсбук на 30.09.2019 г.
Деянието, осъществено на 08.11.2019 г. от подс. П.,
когато последният ударил с предмет, наподобяващ бухалка,
автомобила на Ч. Б., след което му заявил, че „Ей сега ще те пребия и убия“, е
възприето непосредствено и от св. П. И. Показанията на ЧОГИ Б. и св. Иванов
също така се подкрепят от записа от „Национална система 112“.
Деянието, осъществено от подсъдимия на 12.11.2019 г.
на бензиностанция „Л.“ на бул. „П.“, се установява отново от преките гласни
доказателства, възпроизведени от Ч. Б., както и от записа от камерите на
бензиностанцията, на който е назначена видео – техническа експертиза. Според
заключението ѝ записът не е манипулиран, но същевременно не е годен за
лицева идентификация. Вещото лице обаче посочва, че на записа се вижда, че пред
входа на сградата на бензиностанцията пристига едно лице от мъжки пол с
велосипед. Въпросното лице слиза от велосипеда и го оставя вляво на входната
врата на сградата на бензиностанцията. Лицето от мъжки пол, което пристига с
ППС и спира пред бензиностанцията, слиза от него и с бързи крачки се отправя в
посоката, в която се намира лицето с велосипеда. Следва разговор, ръкомахане и
жестикулиране от лицето с ППС – то по посока лицето с велосипеда. Случващото
се, възпроизведено чрез видеозаписа, кореспондира с казаното от Ч. Б.. Въпреки
че вещественото доказателство не е годно за лицева идентификация, то косвено
подкрепя обвинителната теза. Ноторно е, че една от функциите на косвените
доказателства е да служат за проверка на преките, каквито са и показанията на Ч.
Б.. Непосредствено след случката Ч. Б. отново е подал сигнал в на телефон 112.
Гореизложеното не може да бъде разколебано от обясненията на подсъдимия, че на
31.10.2019 г. е бил на работа, нито от приложената справка относно работните му
смени, защото в последната липсва конкретен времеви диапазон, в който същият е
престирал труда си, респ. кога е ползвал почивка. Същевременно от справка,
удостоверяваща работните смени на Ч. Б. се установява, че на 31.10.2019 г.,
около 14:20 ч., същият не е бил на работа.
Относно деянието, осъществено на 08.11.2019 г. подс.
П. твърди в обясненията си, че е бил при братовчедка си и нейния съпруг в село
Капитановци. Действително св. Т. и св. Т. са разпитани в хода на досъдебното
производство, но техните показания не са приобщени по реда на чл. 281 НПК,
поради което съдът не може да ги коментира. В тази връзка подс. П. отново
твърди, че трафичните данни доказват местонахождението му. От тях обаче е
видно, че е бил на територията на с. Капитановци в 00:45 ч. на 09.11.2019 г.
Инкриминираното деяние, от своя страна, е осъществено на 08.11.2019 г., около 22:15
ч. За посегателството отново е съобщено от Ч. Б. на телефон 112.
В останалата си част обясненията на подс. П. също
нямат висока степен на достоверност, доколкото са възпроизвеждат твърдения,
които не кореспондират с нито едно доказателство от доказателствената
съвкупност, поради което съдът не им дава вяра.
Наред с това от показанията на св. В., св. Ц. и св.
Г. безспорно се установява, че подс. П. е преследвал св. Генова и е имал
влошени отношения и с предишни нейни приятели.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд достигна до
извод, че деянието, извършено от подс. П. съдържа обективните и субективните елементи на престъпния
състав по чл. 144, ал. 3, вр. чл. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК. Признаците на престъплението по чл. 144, ал. 3 НК, са
подробно разяснени в Тълкувателно решение № 53 от
18.09.1989 година по н. д. № 47/1989 година, ОСНК на ВС.
За осъществяване на това престъпление от обективната страна се изисква
обективиране чрез думи или действия на закана с убийство спрямо определено
лице, която да е възприета от него и би могла да възбуди основателен страх за
осъществяването й. От субективна страна деецът следва да съзнава съдържанието
на заканата и че тя е възприета от заплашения като действителна заплаха. Тези
обстоятелства трябва да
се преценяват такива каквито са били по време на извършване на деянието, а не
след минаването на определено време. Ето защо за извършване на престъплението
по чл. 144, ал. 3 НК не се изисква в момента на заканата у извършителя да
има оформено решение да извърши убийство, нито да е действал с годно средство и
при условия, при които резултатът реално може да настъпи.
В конкретния случай репликите и действията на подс. П.,
подробно описани във фактическата обстановка, определено съдържат закана,
насочена към живота на Ч. Б.. Според заключението на изготвената психолого –
психиатрична експертиза на Ч. Б., отправените спрямо него закани с убийство
биха могли да възбудят основателен страх за осъществяването им.
Без значение за правната квалификация по чл. 144, ал. 3 НК е
това, че подсъдимият не е имал намерение да убие Ч. Б.. Заплахите са възприети от пострадалия като реални, за което
има достатъчно доказателства: подавал е жалби в полицията и сигнали
на телефон 112, сложил е край на взаимоотношенията си със св. Г..
Относно субективната страна подсъдимият е бил наясно, че деянията
му са противоправни и наказуеми. Той е целял да уплаши пострадалия,
за да го накара да се раздели със св. Г., което се установява от всички събрани
по делото доказателства.
По изложените съображения въззивният съд прие, че
поведението на подс. П. формално осъществява
обективните и субективни признаци на състава на престъплението по
143, ал. 3 НК.
Безспорно се осъществяват и признаците на
чл. 26, ал. 1 НК.
Въззивният съд намира, че районният съд
правилно е индивидуализирал наказанието, взел е предвид, че процесното
престъпление е извършено в условията на чл. 68, ал. 1 НК, респ. правилно е
приел, че за постигане на целите, предвидени в чл. 36 НК е необходимо да бъде
ефективно изтърпяване.
На
основание 59 НК следва да бъде приспаднато времето, през което подс. П. е бил
задържан или е бил с мярка за неотклонение „Домашен арест“.
На следващо място, поведението на подс. П.
представлява и деликт по смисъла на чл. 45 ЗЗД. Правилно и законосъобразно
контролираният съд е определил обезщетение в размер на 1000 лева за
претърпените неимуществени вреди от гражданския ищец Б..
Предвид изхода от делото, на основание чл. 189, ал. 3 НПК, подс. П. следва да заплати по сметка на ОС – Видин сумата от 100 лева,
представляващи възнаграждение на вещо лице за назначената в хода на въззивното
производство съдебно – техническа (компютърна) експертиза.
При извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на
атакуваната присъда, въззивната инстанция не констатира наличието на основания,
налагащи нейното изменяване или отмяна, поради което същата следва да бъде
потвърдена, а протеста, да бъде оставен без уважение, като неоснователен.
Така мотивиран и на основание
чл. 334, т. 6,
вр. чл. 338 НПК Окръжен
съд – Видин
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло Присъда № 333 от 20.10.2020 г. по Н.О.Х.Д. №
675/2020 г., ВРС, НО.
ОСЪЖДА подс. В.Ц.П.,
роден на *** ***, местожителство:***4, българин, с българско гражданство,
неженен, със средно образование, безработен, осъждан, ЕГН: **********, да заплати по сметка на ОС – Видин
сумата от 100 лева, представляващи възнаграждение на вещо лице за назначената в
хода на въззивното производство съдебно – техническа (компютърна) експертиза.
ПРИСПАДА, на основание
чл. 59, ал. 1 НК, времето, през което подс. В.Ц.П., със снета по делото
самоличност, е бил задържан или по
отношение на него е била взета мярка за неотклонение „Домашен арест“, при изпълнение
на наказанието „Лишаване от свобода“.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: