Присъда по дело №3728/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта:	13
Дата:	2 февруари 2022 г.
Съдия:	Даниела Борисова

Дело:	20211100603728
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	23 септември 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 13
гр. София, 31.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Даниела Борисова
Членове:Милен Михайлов

Кристина Гюрова
при участието на секретаря Гергана Хр. Христова
и прокурора Ел. Г. Кювл.
като разгледа докладваното от Даниела Борисова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20211100603728 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
НА ОСНОВАНИЕ чл. 336, ал. 1 т. 2 вр. с чл. 334, т. 2 НПК ОТМЕНЯ
присъда от 14.06.2021 г., постановена по нохд № 20034/2019 г. по описа на
СРС, НО, 109 състав в частта, в която подсъдимата А.М.. е призната за
невиновна и оправдана и вместо нея постановява:
ПРИЗНАВА подсъдимата А.М.., 20 г., родена на *******, в Република
Гърция, българка, български гражданин, осъждан, неомъжена, с начално
образование, с постоянен адрес гр. И., ул. „*******, област Варна, ЕГН
********** за ВИНОВНА в това, че на 17.11.2018 г., в магазин „Уайкики“, в
Търговски център „Сердика“, находящ се в гр. София, бул. ******* като
непълнолетна, но можеща да разбира свойството и значението на деянието и
да ръководи постъпките си, в съучастие като извършител със С.Г. Н. –
извършител, чрез използване на специален начин – проявена особена ловкост,
отнела чужди движими вещи –портмоне на стойност 5,00 лева и паричната
сума от 70,00 лева, всички вещи на обща стойност 75,00 /седемдесет и пет/
1

лева от владението на собственика М. П. П., без нейно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. с чл.
194, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. с чл. 63, ал. 1, т.3 НК, поради което и
на основание чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1,
вр. с чл. 63, ал. 1, т.3, вр. с чл. 54, ал. 1 НК я ОСЪЖДА, като налага
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година.
На основание чл. 66, ал. 1 НК ОТЛАГА за изпитателния срок от 3 /три/
години изтърпяването на така наложеното наказание „Лишаване от свобода“
за срок от 1 /една/ година.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК ОСЪЖДА подсъдимата А.М.. да
заплати направените по делото разноски в размер на 358,44 /триста петдесет и
осем лева и четиридесет и четири стотинки/ лева по сметка на СДВР.
На основание чл. 190, ал. 2 НПК ОСЪЖДА подсъдимата А.М.. да
заплати и 5.00 /пет/ лева държавна такса за служебно издаване на
изпълнителен лист.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 336, ал. 1 т. 2 вр. с чл. 334, т. 2 НПК ОТМЕНЯ
присъда от 14.06.2021 г., постановена по нохд № 20034/2019 г. по описа на
СРС, НО, 109 състав в частта, в която подсъдимата С.Г. Н. е призната за
невиновна и оправдана да е извършила престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 4,
вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 28, ал. 1 НК в съучастие по чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1
НК с А.М.. – извършител и вместо нея постановява
ПРИЗНАВА подсъдимата С.Г. Н. , 20 г., родена на *******, в
Република Гърция, българка, български гражданин, осъждан, неомъжена, с
начално образование, с постоянен адрес гр. И., ул. „*******, област Варна,
ЕГН ********** за ВИНОВНА за това, че е извършила престъплението по
чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 28, ал. 1 НК в съучастие по чл.
20, ал. 2, вр. с ал. 1 НК с подсъдимата А.М.. - извършител.
ОТМЕНЯ присъдата в частта, в която в тежест на подсъдимата С.Г. Н.
са присъдени направените по делото разноски и вместо това ОСЪЖДА
същата на основание чл. 189, ал. 3 НПК да заплати разноски в размер на
129,64 лева /сто двадесет и девет лева и шестдесет и четири стотинки/
лева.
2

На основание чл. 190, ал. 2 НПК ОСЪЖДА подсъдимата С.Г. Н. да
заплати и 5.00 /пет/ лева държавна такса за служебно издаване на
изпълнителен лист.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата ѝ част.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок
от днес пред Върховен касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

Мотиви към присъда постановена по ВНОХД № 3728/2021 г. по описа на
СГС, НО, XIII въззивен състав

С присъда от 14.06.2021 г., постановена по НОХД № 20034/2019 г. по
описа на СРС, НО, 109-ти състав, подсъдимата А.М. е призната за невиновна
и на основание чл. 304 НПК е оправдана по повдигнатото й обвинение за
извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал.
2, вр. ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК за това, че на 17.11.2018 г. в магазин
„Уайкики“ търговски център „Сердика“, находящ се в гр. София, бул. „****,
като непълнолетна, но можеща да разбира свойството и значението на
деянието и да ръководи постъпките си, в съучастие като извършител със С.Г.
Н. – извършител, чрез използване на специален начин – проявена особена
ловкост, отнела чужди движими вещи – портмоне на стойност 5 лева и
парична сума от 70 лева, всички вещи на обща стойност 75 лева (седемдесет и
пет лева) лева, от владението на собственика им М. П. П., без нейно съгласие
с намерение противозаконно да ги присвои.
С присъда от 14.06.2021 г., постановена по НОХД № 20034/2019 г. по
описа на СРС, НО, 109-ти състав, подсъдимата С.Г. К. е призната за виновна
по повдигнатото й обвинение и осъдена за извършено престъпление по чл.
195, ал. 1, т. 4 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК за това, че на
17.11.2018 г. в магазин „Уайкики“ в търговски център „Сердика“, находящ се
в гр. София, бул. „****, чрез използване на специален начин – проявена
особена ловкост, отнела чужди движими вещи – портмоне на стойност 5 лева
и парична сума от 70 лева, всички вещи на обща стойност 75 лева (седемдесет
и пет лева), от владението на собственика М. П. П., без нейно съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои, като случаят не е маловажен и
кражбата е извършена повторно след като С.Г. К. била осъждана с влязла в
сила присъда за друго такова престъпление, а именно с Присъда по НОХД №
1598/2016 г. по описа на СРС, влязла в сила на 27.07.2016 г. за престъпление
по чл. 194, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 НК,
поради което и на основание чл. 54, ал. 1 НК й е наложил наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година, което на основание чл. 57,
ал. 1, т. 3 ЗИНЗС е постановено да бъде изтърпяно при първоначален „общ“
режим.
Със същата присъда, подсъдимата С.Г. К. е призната за невиновна от
районния съд по обвинението в частта му за това, че извършила деянието в
съучастие като съизвършител с А.М. – извършител, поради което на
основание чл. 304 НПК е оправдана по обвинението за извършено
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр.
ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 НК.
На основание чл. 69, ал. 2 НК, първият съд е освободил подсъдимата
С.Г. К. изцяло от изтърпяване на наложеното й наказание по НОХД №
1598/2016 г. по описа на СРС, заменено с определение по ЧНД № 463/2017 г.
1

по описа на ОС Варна, изменено с определение по ВНЧД № 215/2017 г. по
описа на АС Варна, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от 1 /един/ месец
и 28 /двадесет и осем/ дни, чието изпълнение е било отложено.
С присъдата е постановено на основание чл. 112, ал. 4 НПК
приобщеното по делото веществено доказателство – оптичен носител да
остане към делото.
В тежест на подсъдимата С.Г. К. са възложени направените по делото
разноски, поради което на основание чл. 189, ал. 3 НПК същата е осъдена да
заплати сумата от 179,28 лева, представляваща разноски за изготвяне на
експертизи.
Срещу първоинстанционния съдебен акт, в неговата оправдателна част е
депозиран протест и допълнение към протест от прокурор при СРП с
твърдения, че същият в тази му част е неправилен и постановен в
противоречие с материалния и процесуалния закон. Прокурорът твърди, че в
настоящия случай са събрани доказателствени материали по делото, чрез
които се установява по категоричен и несъмнен начин, че двете подсъдими са
автори на деянието и са извършили повдигнатото на всяка една от тях
престъпление в условията на съучастие. Прокурорът детайлно анализира
събраната по делото доказателствена съвкупност изразяваща се в събраните
гласни доказателствени средства и средствата за тяхната проверка, каквото е
експертното заключение по изготвената в хода на досъдебното производство
съдебна-видеотехническа експертиза и заключва, че от същите се установява
безспорно, че подсъдимите К. и М. са били на мястото на деянието; че
подсъдимата М. е участвала в кражбата, извършена от подсъдимата К., а
именно в съучастие с нея, т.к. видно от механизма на извършване на
кражбата, тя е участвала във втората част на изпълнителното деяние, или в
установяване на трайна фактическа власт върху отнетите вещи, защото
същите са предадени непосредствено след отнемането им и докато двете
подсъдими са се намирали все още в магазин „ ЛС Уайкики“. При така
изложеното, прокурорът посочва, че събраната по делото доказателствена
съвкупност не съответства на приетото от съдебния състав в изложените към
присъдата мотиви. На следващо място, прокурорът посочва, че ако
въззивният съд приеме изводите на първия съд за липса на участие на
подсъдимата М. в изпълнителното деяние, то счита, че поведението на същата
може да се характеризира и като помагачество спрямо осъщественото от
подсъдимата К. престъпление, т.к. умишлено я е улеснила с присъствието си,
а също и че двете са били заедно през цялото време, при което е съществувала
общност на умисъла и съгласие от страна на подсъдимата М. – след отнемане
на вещите да ги вземе в себе си. По изложените съображения се моли за
отмяна на първоинстанционния съдебен акт в протестираните му части и
постановяване на нова присъда, с която подсъдимата С.Г. К. бъде призната за
виновна в това, че е извършила престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. с чл.
194, ал. 1 НК в съучастие като съизвършител с подсъдимата А.М. и да бъде
призната за виновна в извършване на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. с
2

чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1 НК, за което й е повдигнато
обвинение пред първия съд.
С депозирания протест и допълнение към протест не се иска събиране
на нови доказателства.
Срещу присъдата на първоинстанционния съд, в осъдителната й част е
подадена въззивна жалба от служебния защитник на подсъдимата К. - адвокат
Е.П., с доводи за нейната неправилност. Твърди се, че в хода на съдебното
следствие не е доказано по несъмнен и категоричен начин участието на
подсъдимата К. в инкриминираното деяние, за което е привлечена към
наказателна отговорност. Сочи, че събраните по делото писмени и гласни
доказателствени средства не подкрепят обвинителната теза на държавното
обвинение. Посочва, че от заключението на приетата по делото съдебно-
техническа експертиза не може да се направи извод, че подсъдимата е
участвала в инкриминираното деяние, включително, че се е намирала на
инкриминираното място. Заявява, че дори вещото лице е потвърдило това
твърдение, независимо, че съдебният състав е предявил записите на
свидетелите в опит да се разпознаят подсъдимите, което намира за
недопустимо процесуално действие извършено от първия съд. Заявява, че по
делото липсват доказателства сочещи на участието на подсъдимата К. в
инкриминираното деяние. Моли въззивният съд да преразгледа събраната по
делото доказателствена съвкупност и да отмени обжалваната осъдителна
присъда спрямо подсъдимата С. К. и вместо нея постанови нова такава, с
която същата бъде призната за невиновна по повдигнатото й обвинение.
С депозираната въззивна жалба не се иска събиране на нови
доказателства.
С определение, постановено по реда на чл. 327 НПК, въззивният
съдебен състав е приел, че за правилното решаване на делото не се налага
събиране на нови доказателства и не се налага провеждане на въззивно
съдебно следствие.
В хода на съдебното производство пред въззивната инстанция,
представителят на Софийска градска прокуратура поддържа подадения
протест и допълнението към него по изложените в тях съображения. Намира
първоинстанционната присъда в частта, в която подсъдимата А.М. е призната
за невиновна и оправдана по повдигнатото й обвинение за извършено
престъпление по чл. 195 НК, както и в частта, в която подсъдимата С.Н. е
оправдана за това да е извършила инкриминираното деяние в съучастие
подсъдимата А.М. за неправилна и незаконосъобразна. Счита, че от
събраните по делото доказателства се доказва по безспорен начин участието и
на двете подсъдими в изпълнителното деяние на престъплението, за което им
е повдигнато обвинение. По изложените съображения моли
първоинстанционната присъда в протестираните части да бъде отменена и
вместо нея да бъде постановена нова, с която подсъдимата С.Н. бъде призната
за виновна в това, че е извършила инкриминираното деяние в съучастие, като
3

бъде увеличен размера на наложеното й наказание, както и да признае
подсъдимата А.М. за виновна по повдигнатото й обвинение за извършено
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал.1, вр. с
чл. 63, ал. 1, т. 3 НК, като й бъде наложено наказание към минималния
предвиден в закона размер.
Процесуалният представител на подсъдимата С.Н., адвокат Е.П.
оспорва въззивния протест срещу оправдателната част на
първоинстанционната присъда, касателно нейната подзащитна Н., като
поддържа подадената въззивна жалба по съображенията изложени в нея.
Счита, че първоинстанционната присъда в осъдителната й част е неправилна
и постановена в нарушение на закона. Поддържа доводите изложени във
въззивната жалба, че по делото не са събрани доказателства в подкрепа на
обвинителната теза. Оспорва извършеното от първоинстанционния съд
предявяване на снетия от видеозаписите снимков материал, фигуриращ в
изготвената съдебно-техническа експертиза, т.к. счита, че същото е
осъществено с цел разпознаване на подсъдимите от свидетелите, които са
разпитани по делото като лицата, които на процесния ден и час са се
намирали на мястото на престъплението. Твърди, че освен посочените
доказателства, които оспорва, по делото не са налични други обвинителни
доказателства, подкрепящи тезата на държавното обвинение. По изложените
съображения моли въззивния съд да постанови присъда, с която изцяло да
оправдае подсъдимата К..
Процесуалният представител на подсъдимата М., адвокат Й. намира
първоинстанционната присъда в частта, в която подсъдимата М. е призната за
невиновна и оправдана по повдигнатото й обвинение за правилна и
законосъобразна. Намира, че въз основа на събраните по делото
доказателства не може да бъде направен обоснован извод за участието на
двете подсъдими в извършването на инкриминираното деяние, за което
подсъдимата Н. е призната за виновна. Счита, че извършеното от първия съд
в съдебно заседание предявяване на доказателства на свидетелите с цел
провеждане на процесуално-следствено действие - разпознаване на лица, е
незаконосъобразно и недопустимо. Твърди, че същото е следвало да бъде
извършено в хода на досъдебното производство, било под формата на
разпознаване на живи лица или по снимков материал, а не както е било
направено в съдебната фаза на процеса, при това въз основа данни от
експертното заключение. Обръща внимание, че според заключението на
експерта, качеството на видеозаписът и на приложения снимков материал е
лошо, поради което счита, че въз основа на него не може да бъде направен
извод относно авторството на процесното деяние. В тази връзка, защитата се
позовава на становището на вещото лице, изготвило експертното заключение,
което е дало заключение за пълна неразпознаваемост на лицата, заснети на
видеозаписа до степен наложила същите да бъдат обозначени като обекти, без
да е възможно да бъдат разпознати и да бъдат свързани с конкретни лица.
Според защитата предявяването на неясни снимки от страна на районния съд
4

на свидетелите е било недопустимо, тъй като по този начин последните са
били насочени да разпознаят намиращите се в съдебна зала подсъдими, което
е в нарушение на процесуалните правила предвидени в НПК. Пледира за
отмяна на присъдата в осъдителната й част като неправилна и
незаконосъобразна, почиваща на порочно събран доказателствен материал и
постановяване на нова присъда, с която подсъдимата Н. бъде призната за
невиновна по повдигнатото й обвинение. По отношение на оправдаването на
подсъдимата М. намира, че в тази част присъдата на първоинстанционния съд
следва да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.
Подсъдимата М. поддържа изложеното в пледоарията на своя адвокат.
В своята последна дума на основание чл. 333, ал. 2 НПК, подсъдимата
М. моли да бъде потвърдена оправдателната присъда на първоинстанционния
съд.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция, подсъдимата С.Н. не се
явява. Съдебното производство пред въззивния съд е проведено при
условията и предпоставките по чл. 269, ал. 3 НПК, а именно в отсъствие на
подсъдимата Н., по отношение на която въззивният съд е положил
максимални усилия да я установи и призове като подсъдима по делото.
Независимо от проведените множество издирвателни процесуални действия,
извършени в съответствие с установените от законодателя хипотези по чл.
269, ал. 3 НПК с цел осигуряване на подсъдимата за нуждите на
съдопроизводствения процес, то същата не е установена на територията на
Република България, както и не е установен неин адрес извън страната, с цел
редовното й призоваване по настоящото дело.
Въззивният съдебен състав, след като прецени събраните по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните, изложени както във
въззивната жалба, така и в протеста на прокурор при СРП и допълнението
към него, както и тези изложени в съдебно заседание в хода по същество на
делото и след като извърши цялостна служебна проверка на атакувания
съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 НПК и при самостоятелния
анализ на доказателствената съвкупност по делото намира, че са налице
основания за отмяна на постановения съдебен акт от първата съдебна
инстанция в неговите оправдателни части, тъй като приетата от
първостепенния съд фактическата обстановка не кореспондира със събраните
и проверени в хода делото доказателства, поради което в този смисъл
въззивният съд упражни правомощията си, визирани в процесуалната норма
на чл. 316 НПК.
Настоящата съдебна инстанция не се съгласява с фактическите изводи
на първостепенния съд, тъй като същите не намират опора в събрания по
делото доказателствен материал, относим към изясняване на правно
релевантните и съществени факти и обстоятелства, включени от обективна
страна в предмета на доказване по делото, поради което след като прецени
самостоятелно събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18
5

НПК, прие за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимата А.М. е родена на ******* в Република Гърция, българка,
българска гражданка, осъждана, неомъжена, с начално образование, с
постоянен адрес: гр. И., ул. ****, област Варна, ЕГН **********.
Подсъдимата СТ. Г. Н., родена на **** г., в гр. Варна, българка,
българска гражданка, осъждана, омъжена, със средно образование, с
постоянен адрес: с. Приселци, ул. ****, област Варна, ЕГН **********.
Подсъдимата С.Н. е осъждана с влязла в сила на 27.07.2016 г. присъда
по НОХД № 1598/2016 г. на РС-Варна, за извършено престъпление по чл. 194,
ал. 1, вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 18, ал. 1 НК, за което й
е наложено наказание „Пробация“.
С определение от 15.05.2017 г. по ЧНД № 463/2017 г. на ОС- Варна,
влязло в законна сила на 26.06.2017 г. наложеното на подсъдимата С. Н.
наказание „Пробация“ е заменено с наказание „Лишаване от свобода“ за срок
от два месеца и осем дни, като на основание чл. 66 НК изпълнението на така
наложеното наказание е отложено за срок от три години.
С решение от 29.06.2017 г. по ВНЧД № 215/2017 г. на АС – Варна,
размерът на заменящото наказание „Пробация“ на подсъдимата С. Н. е
намален на един месец и двадесет и осем дни „Лишаване от свобода“,
изпълнението на което на основание чл. 69, ал. 1 НК е отложено с
изпитателен срок от три години.
На 17.11.2018 г., в следобедните часове подсъдимата С.Н. и
подсъдимата А.М. се намирали в магазин „Уайкики“ в търговски център
„Сердика“, находящ се в гр. София, бул. „****. Същият имал
видеонаблюдение чрез позиционирани в него видеокамери, които записвали
всичко, което се случва в магазина. Подсъдимата Н. и подсъдимата М.
решили да откраднат дребни вещи от клиентите на магазина, като използват
обстоятелството, че вероятно като купувачи клиентите ще бъдат по-малко
бдителни към личния си багаж.
По същото време в магазина имало доста пазаруващи и разглеждащи
стоките граждани, между които била и свидетелката М. П., която също
разглеждала в магазина предлаганата стока. Свидетелката П. носела на гърба
си раница с лични вещи, включително и дамски портфейл, черен на цвят, от
изкуствена кожа, в който се съдържала сумата от 70 лева. Подсъдимата Н.
забелязала, че носената от свидетелката П. раница на гърба й била с
разкопчан цип. Използвайки обстоятелството, че свидетелката П. е заета с
разглеждането на артикулите, предлагани в магазина, подсъдимата Н.
застанала зад нея, като незабелязано и неусетно, с носена пред себе си дреха
на закачалка прикривала действията си, при което с особена ловкост бръкнала
в раницата на свидетелката П. и взела оттам нейния портфейл, който бил на
стойност 5 лева, а в него се съдържали лични и други документи, както и
паричната сума от 70 лева, или общата стойност на всички вещи възлизала на
6

сумата от 75 лева. След като извадила портфейла от раницата на свидетелката
П., подсъдимата Н. се обърнала и го подала на подсъдимата М., която се
намирала в непосредствена близост до нея. Предаването на процесния
портфейл, собственост на свидетелката П. между двете подсъдими било
прикрито чрез дрехи, които двете държали в ръцете си. След това,
подсъдимата Н. и подсъдимата М. се насочили към изхода на търговския
обект, като непосредствено след излизането им от него, били спрени за
проверка от свидетелите Й.Д. и И.М. – полицейски служители към СДВР, на
които последните били известни като лица, занимаващи се с джебчийски
кражби. Непосредствено преди да спрат за проверка двете подсъдими,
полицейските служители забелязали, че подсъдимата Н. изхвърля на земята
хартийка, която свидетеля Д. вдигнал и установил, че същата представлява
фискален бон с дата 16.11.2018 г. за обмен на валута. След това двамата
полицейски служители се легитимирали пред подсъдимите и установили
самоличността на същите въз основа на представени от тях документи за
самоличност. Свидетелите Й.Д. и И.М. също така установили у подсъдимата
М. вещите на свидетелката П., които преди това се намирали в носената от
нея раница, след което двете подсъдими Н. и М. били задържани и отведени в
сградата на 05 РУ-СДВР. Подсъдимата М. предала противозаконно отнетото
портмоне с протокол за доброволно предаване от 17.11.2018 г. Подсъдимата
М. предала с протокол за доброволно предаване от 18.11.2018 г. и парична
сума в размер на 60 лева, представляваща част от намиращите се в
портмонето парични средства.
Междувременно свидетелката П. забелязала на едно от огледалата в
магазина, че раничката й е отворена. Проверила съдържанието й и
установила, че й липсва портфейла. Свидетелката П. подала сигнал на
спешния телефон 112. След получено обаждане от полицейски служител, че
противозаконно отнетото й портмоне е открито, тя се явила в сградата на 05
РУ-СДВР.
В хода на досъдебното производство е назначена и изготвена съдебно-
оценителна експертиза, от заключението на която се установява, че общата
стойност на инкриминираните вещи е 75 лева.
Въз основа на заключението на назначената и изготвена в хода на
досъдебното производство съдебно-психиатрична и психологична експертиза
на подсъдимата А.М. се установява, че същата не страда от психично
заболяване и не се води на отчет в психиатрично заведение. Експертите са
констатирали, че при нея няма данни за интелектуален дефицит, който да
определя по болестен механизъм поведението й и да е пречка за правилната й
фактическа ориентация и адекватно на нея отреагиране. Вещите лица са
приели, че подсъдимата М. е могла да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи действията си като непълнолетна по време на
извършване на инкриминираното деяние. Експертите са отхвърлили
възможността деянието да е извършено от подсъдимата М., поради
лекомислие или увлечение. Психичното състояние на подсъдимата М., според
7

експертното заключение й позволява да участва в наказателното
производство и ако желае да дава достоверни обяснения за фактите от
съществено значение за делото.
Видно от заключението на изготвената в хода на досъдебното
производство техническа експертиза по Протокол № 397/2018 г., постъпилият
за изследване оптичен носител на данни DVD-R, марка „ЕМТЕС“ с капацитет
4,7 GB, с фабрично обозначение: „CMDR47G-CFMWM05-0072 L524“,
съдържа 1 /един/ видеофайл във формат MXG, наименуван
„172_105_66_205_20181117-133000-143000.mxg“. Съгласно експертното
заключението кадрите визуализират, входно -изходната част на магазин за
дрехи „LS WAIKIKI“ – коридор, вътрешносита на магазина, ескалатори, както
и движещи се лица. Видно от експертизата след прегледа на видеозаписа
вещото лице е установило, че изображенията визуализират движението на две
лица от женски пол /лице 1 и лице 2/ в магазина за дрехи, облечени с тъмни
връхни дрехи /якета/, носещи тъмни чанти. Двете лица застават до рафт с
изложени за продан дрехи и зад тях застават две лица от женски пол. Едното
лице /лице 3/ е облечено с тъмни дрехи, с черна лента на главата, с вързана на
опашка тъмна коса, което държи пред себе си сива дреха, окачена на
закачалка. Второто лице /лице 4/ е облечено със светли панталони, с дреха с
розови ръкави, над която има елече с камуфлажни елементи и черна яка, с
черна шапка на главата и светла коса. Двете лица /лице 3 и лице 4/ застават в
близост зад разглеждащите дрехи /лице 1 и лице 2/, като лице /лице 3/ държи
пред себе си дреха на закачалка. Експерта е посочил в своето заключение, че
на записа се визуализира лице 3, което държи дреха закачена на закачалка зад
гърба на лице 1, което извършва действия, наподобяващи изваждане на
предмет от чантата на лице 1 намиращо се пред лице 3, който предмет не
може да бъде индивидуализиран, без да е видимо на видеозаписа
последващото движение на предмета след изваждането му. Видно от
изготвеното заключение, последващите действия на лице 3 и лице 4 не могат
да бъдат конкретизирани, поради голямата отдалеченост на камерата, ракурса
на заснемане и ниското качество на записа. Установено е обаче, че двете лица
са се отдалечили в различни посоки, като и двете държат пред себе си дрехи
закачени на закачалки. Според вещото лица изображенията на лицата, заснети
на видеофайловете са негодни за лицева идентификация.
Така възприетата от въззивната инстанция фактическа обстановка, се
установи въз основа на събраните по делото гласни и писмени
доказателствени средства, писмени и веществени доказателства, както и
способите за доказване, а именно: гласни доказателствени средства –
показанията на свидетеля С.С. депозирани в хода на съдебното следствие
пред първоинстанционния съд, включително и тези, дадениот него в хода на
досъдебното производство, прочетени в цялост и приобщени по реда на чл.
281, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 2 НПК; показанията на свидетеля Й.Д. дадени в хода
на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, в това число и
прочетените и приобщени в цялост на основание чл. 281, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 2
8

НПК негови показания от досъдебното производство; показанията на
свидетеля И.М.; показанията на свидетелката М. П. дадени в хода на
съдебното следствие пред първия съд включително и тези, дадени в хода на
досъдебното производство, прочетени и приобщени в съответните части към
доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 2, НПК и
показанията на свидетелката Д.И.;
писмени доказателства – протоколи за доброволно предаване /л. 11 и л.
12 от ДП/, справка за криминални регистрации /л. 20 - 22 от ДП/, протокол за
доброволно предаване /л. 24 от ДП/, разписка за получени вещи /л. 36 от ДП/,
справки за съдимост /л.58 – л. 66 ДП/, справка – характеристика /л. 67 от ДП/;
веществени доказателства – оптичен носител DVD-R /л. 34 от ДП/, както и
способите на доказване – заключенията на съдебно-техническа експертиза по
Протокол № 397/2018 г. /л. 29 -л. 31 от ДП/, съдебно-оценителна експертиза
/л. 71 – л. 72 от ДП/, съдебно-психиатрична и психологична експертиза /л. 75
– л. 81 от ДП/.
Въззивната съдебна инстанция не споделя, направеният от
първоинстанционния съд анализ на доказателствената съвкупност, поради
което и с оглед чл. 314 НПК извърши свой собствен анализ, ръководейки се
от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК и спазвайки основните принципи
установени от законодателя в чл. 14 и чл. 18 НПК. Основният порок в
първоинстанционната съдебна дейност е неправилната оценка на събраната по
делото доказателствена съвкупност, която като краен резултат е довела до грешни
фактически изводи относно съпричастността на подсъдимата А.М. към
инкриминираните събития, респективно че инкриминираното деяние не е
извършено от нея в условията на съучастие с подсъдимата С.Н. така, както им е
било повдигнато обвинение от страна на държавното обвинение, а оттам – и до
необоснованост на постановения съдебен акт.
Въззивният съд отчита, че по делото не са установени преки
доказателствени източници касаещи извършеното инкриминирано деяние от
страна на подсъдимите Н. и М., което обаче съвсем не означава, че обвинението
не е доказано по несъмнен начин, след като са налице косвени доказателства,
които в съвкупност еднопосочно и безспорно водят до единствения възможен
извод за съпричастността на подсъдимите лица към инкриминираното деяние,
респективно за виновността им. С оглед на механизма и начина на извършените
от двете подсъдими действия обосноваващи обективната страна от състава на
престъплението, за което е ангажирана тяхната наказателна отговорност, а
именно, че престъплението е извършено от тях при особена ловкост, е напълно
обяснима и липсата на преки доказателствени източници. Самото оспорване на
защитата за това, че обвинението не е доказано по един несъмнен начин, не държи
сметка за естеството на косвените доказателства и тяхната доказателствена
стойност, които имат те. Няма спор, че косвено доказателство, взето само по себе
си не може да даде указания за основния факт. Обективната му връзка с основния
факт и възможността да служи като доказателство по делото се разкрива след
съвкупната съпоставка с останалите доказателства по делото. Въззивният съд
намира, че събраните писмени и гласни доказателства и доказателствени средства,
9

както и експертни заключения очертават една константна логична верига от
факти, от които по несъмнен начин се установява, както самото деяние, неговия
механизъм, предмет и начин на извършване, така и съпричастността към същото
на подсъдимата Н. и на подсъдимата М., обратно на направените във въззивната
жалба и в съдебно заседание пред настоящата инстанция твърдения от защитата
на двете подсъдими за липса на достатъчно доказателства, от които да се изведе
категоричен извод за участието на двете подсъдими в инкриминираното деяние.
Въззивният съд, при изграждане фактическите си изводи по делото, се
довери на показанията на пострадалата свидетелка М. П., в това число и на
прочетените й показания от досъдебното производство, приобщени на
основание чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 НПК. Фактът, че свидетелката П. се
явява и пострадал от престъплението не е основание показанията й да бъдат
изключени от доказателствената съвкупност, както и да бъде отречена
тяхната достоверност. Въззивната инстанция подложи на самостоятелна
проверка показанията на пострадалото лице, като стигна до извод, че те са
последователни, конкретни и не съдържат вътрешни противоречия.
Констатираната липса на спомен в показанията на свидетелката П., в дадените
от нея в хода на съдебното следствие показания, съдът отдава на изтеклия
период от време от извършване на деянието до провеждане на разпита й в
съдебно заседание, като намира, че пропуските законосъобразно са били
отстранени от страна на СРС чрез приобщаване по реда на чл. 281 НПК на
показанията на свидетеля П. от досъдебното производство. На показанията на
свидетелката П. от съдебното следствие, допълнени с изложеното от нея на
досъдебното производство, въззивният съд се довери, като намира,
показанията й за обективно и достоверно изнесени. Липсата на
заинтересованост у свидетелката П. се извежда и от обстоятелството, че
макар дадената законова възможност на същата, то тя не се възползва от
правото си да се конституира в процеса като граждански ищец и/или частен
обвинител, с което да утежни допълнително процесуалното поведение на
двете подсъдими лица. По този начин не може да бъде упреквана в
заинтересованост от изхода на делото, предвид упражняването на функция в
подкрепа на обвинението или такава по доказването на основанието и размера
на гражданския иск. Довод за достоверността на свидетелските показания на
пострадалото лице е това, че те си кореспондират и се подкрепят от останалия
събран и проверен доказателствен материал по делото.
Показанията на свидетелката П. дават пълни сведения относно
местонахождението й на инкриминираната по делото датата, поведението й в
търговския център, както и начинът, по който е установила липсващите й вещи.
Същата в ретроспективен план дава информация, че преди да влезе в магазин
„Уайкики“ е била на партерния етаж на търговския център, където е изтеглила
известна парична сума, като от този момент до момента на установяване на
липсата на портмонето й, не е посещавала друг магазин, освен процесния.
Добросъвестно, свидетелката П. е изяснила в показанията си пред първия съд
обстоятелството, че не е била непосредствен очевидец на конкретното поведение
на подсъдимата Н. при изваждането на портфейла от раницата, която е носела на
10

гърба, а липсата на същия е констатирала впоследствие, след като се огледала в
едно от огледалата, намиращи се в магазина, на което забелязала, че раницата й е
широко отворена. Въззивният съд не намира причини да не се довери и на
посоченото от свидетелката П., че на предявеният й снимков материал от
заключението на изготвената по делото техническа експертиза по Протокол № 397
от 2018 г., се разпознава като едно от заснетите лица, както и че на същите тези
кадри, непосредствено преди извършване на инкриминираното деяние е
възприела, че раницата на гърба й е отворена. Макар да не е директен очевидец на
самата кражба, свидетелката П. е изложила възприетите от нея обстоятелства чрез
преглеждането на снимките от видеозаписа касателно събитията, за които
свидетелства а именно, че е видяла приложения от подсъдимата Н. механизъм на
прикритие на извършените от нея инкриминирани действия – посредством дреха,
поставена на закачалка, при които е бил отнет портфейла от раницата.
Констатираната липса на спомен у свидетелката П., относима към конкретния
размер на съхраняваната в портфейла сума, въззивният съд отдаде само и
единствено на изминалия продължителен период от време между датата на
извършване на деянието - 17.11.2018 г. и тази на депозиране на показанията й пред
съда – 19.04.2021 г., а не на евентуална нейна заинтересованост от изхода на
делото. Показанията на свидетелката П. не са изолирани, а се подкрепят и
допълват от показанията на свидетелите Д., М. и С., от заключението на съдебно-
техническата експертиза, както и от протоколите за доброволно предаване, с
които подсъдимата М. е предала част от инкриминираните вещи (относно
предмета на престъплението). Фактът, че пострадалата не е възприела действията
на подсъдимата Н. по отнемане на портмонето и последващото му предаване на
подсъдимата М., не внася съмнение относно авторството на деянието, доколкото
по делото се съдържат други и достатъчно доказателства, изясняващи това
обстоятелство.
Въззивният съд напълно се доверява и на показанията на свидетелите
Й.Д. и И.М., включително приобщените на основание чл. 281, ал. 4 вр., ал. 1, т. 2
НПК показания на свидетеля Д. от досъдебното производство. Настоящият
съдебен състав констатира, че показанията на двамата свидетели са логични,
последователни, непротиворечиви помежду си и непротиворечащи на
останалия събран по делото доказателствен материал. Показанията на двамата
свидетели, които макар и да не са очевидци на инкриминираното деяние
спомагат за изясняването на значими за предмета на доказване обстоятелства
и за изграждане на цялостната фактическа обстановка по делото. Така, по
несъмнен и категоричен начин се установява от показанията свидетелите Д. и
М., че на инкриминираната по делото дата, в качеството си на полицейски
служители и в изпълнение на свои служебни задължения, съгласно
предварително утвърден план за провеждане на полицейска операция, по
линия „Улична престъпност“ са посетили търговски център „Сердика“,
находящ се в гр. София, бул. „****. В тази връзка двамата полицейски
служители, независимо един от друг, депозират сходни по съдържание и
насоченост сведения, които еднопосочно изясняват, че на изхода на
търговския център са възприели две лица от женски пол, познати им отпреди
11

като криминален контингент по линия „джебчийски кражби“, които лица,
двамата свидетели категорично идентифицират като подсъдимата С.Н. и
подсъдимата А.М.. Именно последното обстоятелство е станало и причина за
реализиране на активни действия от тяхна страна, които са обективирани под
формата на наблюдение на двете подсъдими, в процеса на който двамата
свидетели Д. и М. са възприели подсъдимата Н. да изхвърля на тротоара
фискален бон с дата 16.11.2018 г., в който бил отразен извършен обмен на
сума от 100 евро, при което двете подсъдими били спрени за проверка.
Въззивният съд се довери на показанията на свидетеля Д., депозирани в хода
на досъдебното производство и приобщени към доказателствения материал
по процесуалния ред на чл. 281 НПК, в които се съдържа пряка
доказателствена информация относно резултата от извършената на двете
подсъдими полицейска проверка, а именно относно обстоятелството, че
процесното портмоне, заедно със съдържащата се в него лична карта на
свидетелката П., станало предмет на престъпното посегателство е било
установено и намерено у подсъдимата М. и впоследствие предадено от нея с
протокол за доброволно предаване от 17.11.2018 г. От показанията на
свидетеля Д. се установява и обстоятелството, че докато с колегата му
свидетеля М., разговаряли с двете подсъдими, били потърсени за съдействие
във връзка с друга кражба на портмоне, извършена отново в магазин
„Уайкики“. Свидетелят Д. подробно дава информация за паричните суми и
вещи, които са били отнети противозаконно от друга пострадала, която била
израелска гражданка, сред които фигурирала и касова бележка издадена от
обменно бюро на 16.11.2018 г., в която била отразена обмяната на 100 евро.
Въззивният съд намира, че няма пречка да кредитира изцяло показанията на
свидетеля Д., дадени в хода на досъдебното производство и приобщени към
доказателствената съвкупност по надлежния процесуален ред, защото същите
са депозирани след като свидетелят е възприел относими към предмета на
доказване факти и обстоятелства, а също така и неговите показания
кореспондират с отразеното в протокола за доброволно предаване от
подсъдимата М.. Констатираните непълноти, съдът отдаде на изминалия
значителен период от време между датата на възприемане на събитията, за
които свидетелят дава показания, и датата на проведения му разпит пред
първия съд – 19.04.2021 г., както и на обстоятелството, че в служебното си
качество като полицейски служител, свидетелят възприема множество
еднотипни прояви, поради което е съвсем естествено същият да не е в
състояние да възпроизведе в пълнота и в детайли пред съда възприетата от
него фактическа обстановка. Следва да се отбележи също така, че отказът на
първоинстанционния съд да приобщи показанията на свидетеля М.,
депозирани в хода на досъдебното производство, по същество не препятства
установяването на обективната истина по делото, тъй като правнозначимите
факти и обстоятелства от значение за предмета на делото, за които същият е
дал показания в предходната процесуална фаза, се изясняват в пълнота от
показанията на свидетеля Д., които въззивният съд кредитира като обективни
12

и добросъвестно изнесени.
Показанията на свидетелите С.С. и Д.И. притежават всички
характеристики на годен доказателствен източник, за да дадат нужното за
наказателния процес достоверно, обективно и точно знание за авторството на
извършеното деяние, поради което не е налице причина съдът да не ги
кредитира в цялост. Свидетелите С. и И. са полицейски служители към 05
РУ-СДВР, които в това си качество са изгледали записите от охранителната
камера на магазин „Уайкики“, като и двамата свидетели са категорични в
наблюденията си относно извършеното престъпление и неговия автор.
Обстоятелството от съществено значение за кредитирането на показанията на
свидетелите е, че при разпита им, проведен в хода на съдебното следствие
пред първата инстанция, и двамата свидетели, всеки от тях поотделно, сочи
именно подсъдимите М. и Н. като лицата, които е видял на записите от
камерата в магазина. Вярно е, както се изтъква от защитата във въззивната
жалба и в хода по същество на делото, че съгласно заключението на
техническата експертиза изображенията на заснетите лица не са годни за
лицева идентификация. Това заключение обаче не изключва възможността
при преглед на записа, лицата на него да бъдат разпознати по силует,
походка, телосложение, маниери, дрехи от друго лице, което го познава,
какъвто е настоящият случай. Довод в подкрепа на този извод, се явяват
именно разясненията на вещото лице Аргиров, изготвил експертното
заключение, който в хода на съдебното следствие пред първоинстанционният
съд е заявил, че макар заснетите образи от видеокамерата в магазина да не
позволяват категорична идентификация, то качеството на записите позволява
заснетите лица да бъдат разпознати от свидетели, познаващи лицата. Ето
защо, противно на доводите на защитата, въззивният съд намира, че в
настоящия случай не е било невъзможно подсъдимата М. и подсъдимата Н. да
бъдат разпознати от свидетелите С. и И. като лицата, заснети на записите,
които са изяснили и обстоятелствата, във връзка, с които ги познават –
минали техни криминални прояви. Също така следва да се отбележи, че при
предявяване на снетия от записите на охранителната камера в обекта снимков
материал, независимо един от друг и двамата свидетели С. и И., категорично
са посочили, че лицето на снимките, което е със светла коса и стои най-близо
до камерата е подсъдимата М., а лицето пред нея, което държи дреха и се
намира зад гърба на пострадалата, е подсъдимата Н.. В тази връзка,
въззивният съд не споделя оплакването на защитата за недопустимо
осъществено „разпознаване“ в хода на съдебното заседание пред първата
инстанция. Твърдението, за идентичност на подсъдимите лица с тези, заснети
и установени на снимковия материал е твърдение за конкретен факт, който е
предмет на установяване със свидетелски показания. Свидетелите С. и И. пък,
са заявили, че познават лично подсъдимите, като извършители на криминални
престъпления, обстоятелство намиращо се в пряка връзка със службата и
длъжността им която изпълняват като полицейски служители. По този начин,
нито е осъществено твърдяното от защитата „разпознаване“, нито се е
13

налагало извършването на такова разпознаване по реда на НПК, което по
правило е необходимо за идентифициране на непознати лица, поради което
задължително се предшества от разпит за отличителните им белези и
характеристики. Не на последно място, въззивният съд намира, че начинът по
който свидетелите С. и И. са идентифицирали личността на подсъдимите
лица, не търпи процесуална критика и в тази насока оплакванията на
защитата не могат да бъдат споделени. Оспореното от защитата предявяване
на снетия от записите на охранителната камера снимков материал на
свидетелите, не се явява процесуално недопустимо. Видеозаписът, изгледан
от свидетелите С. и И., както и снетия въз основа на него снимков материал,
са част от делото и техния статут на веществени доказателства не може да
бъде отречен. Предявяването на снимковия материал е извършено в
присъствието на всички страни в процеса, като всяка една от тях е
разполагала с възможност да възрази срещу достоверността или техническата
годност на материала и в този смисъл, в най – пълна степен е бил гарантиран
състезателния характер на делото. Именно предявяването на снетите от
записа снимки на свидетелите гарантира в още в по-голяма степен и
правилността на фактическите изводи на въззивният съд, защото
съдържанието им на практика възпроизвежда преки доказателства за
изследваните събития, доколкото на тях са запечатани самото изпълнително
деяние и неговите извършители.
Ето защо и въззивният съд намира, че самоличността на лицата, заснети
на записите от охранителната камера в магазин „Уайкики“ е установена по
безсъмнен и по категоричен начин. В този смисъл, възражението на защитата,
че по делото не е доказано присъствието на подсъдимите Н. и М. на мястото
на престъплението, се явява неоснователно.
Оттук нататък, въззивният съд проследи внимателно хронологията на
събитията и прецени, че те са се развили логично именно според описания в
обвинителни акт начин – подсъдимата Н. е извадила портфейла от раницата
на свидетелката П., след което незабавно го предала на подсъдимата М.,
който впоследствие бил намерен у нея.
В тази насока, настоящият съдебен състав съобрази заключението по
Протокол № 397/2018 г. от извършената на досъдебното производство и
приобщена по делото съдебно-техническа експертиза, обсъждайки го
съвместно с показанията на свидетелите С. и И.. Експертизата има за обект на
изследване доброволно предаден оптичен носител със свален видеозапис от
охранителната камера на процесния магазин „Уайкики“ за инкриминираната
дата 17.11.2018 г., а заключението й дава повод да се приеме по категоричен
начин, че действията на заснетите на изследвания видеозапис лица са
съотносими към инкриминираното деяние, извършено в магазина на
17.11.2018 г. Според експертното заключение на записът се виждат две лица
от женски пол /лице 1 и лице 2/, облечени с тъмни връхни дрехи /якета/,
носещи тъмни чанти. Двете лица застават до рафт с изложени за продан дрехи
и зад тях застават две лица от женски пол /лице 3 и лице 4/. Лицето под № 3
14

/разпознато впоследствие от свидетелите С. и И. като подсъдимата Н./ е
облечено с тъмни дрехи, с черна лента на главата, с вързана на опашка тъмна
коса и държи пред себе си сива дреха, окачена на закачалка. Лицето под № 4
/идентифицирано от свидетелите С. и И. като подсъдимата М./ е облечено със
светли панталони, с дреха с розови ръкави, над която има елече с камуфлажни
елементи и черна яка, с черна шапка на главата и светла коса. Двете
подсъдими /лице 3 и лице 4/ застават в близост зад разглеждащите дрехи лица
/лице 1 и лице 2/, като подсъдимата Н. държи пред себе си дреха на закачалка.
Видно от експертното заключение е, че подсъдимата Н., която държи дреха
закачена на закачалка зад гърба на лице 1 /свидетелката П./, извършва
действия, наподобяващи изваждане на предмет от чантата на свидетелката П.,
намираща се отпред, без да е видимо последващото движение на предмета
след изваждането му. Тук е мястото да се отбележи, че макар и прикрити от
дрехата, която подсъдимата Н. държи зад гърба на пострадалата, не
съществува никакво място за съмнение, че действията, които подсъдимата
извършва в този момент, са именно такива по отнемане на портмонето от
владението на свидетелката П.. На първо място, от снетия от записа снимков
материал се установява, че единственото лице, което се намира в
непосредствена близост до раницата на пострадалата е подсъдимата Н., като
от снимките не се установява пострадалата да е била доближавана от другата
подсъдима или някое трето лице. На второ място, акцент заслужава странното
поведение на подсъдимата Н. – на снимките се вижда как същата слиза по
ескалатора на магазина, като в ръката си вече държи дреха, поставена на
закачалка. Поведението на подсъдимата Н. не подсказва, че последната по
някакъв начин е заинтересована от артикулите в магазина, в това число от
държаната от нея дреха. Същата не се спира никъде, нито разглежда
предлаганите в магазина стоки. Вниманието й е насочено единствено и само
към свидетелката П., която в този момент се е спряла до един от рафтовете в
магазина. Целеустремено и с държана в ръка подготвена дреха на закачалка,
подсъдимата Н. се отправя директно към свидетелката П. и застава
непосредствено зад гърба на последната. Подсъдимата Н. вдига държаната от
нея дреха на нивото на раницата на свидетелката П., като от експертното
заключение се установява, че подсъдимата в този момент извършва активни
действия, насочени към раницата на пострадалата, наподобяващи изваждане
на предмет от нея. Независимо, че в експертното заключение е посочено, че
този предмет не може да бъде определен, то в случая данни за вида и
предназначението на предмета се съдържат в показанията на свидетелката П.,
която е категорична, че в раницата си, към която са били насочени действията
на подсъдимата Н., е държала своя портфейл, чиято липса е открила
впоследствие, поради което и в тази насока по косвен път и при наличната
логична последователност в събраната по делото доказателствена съвкупност
се налага закономерния и убедителен фактически извод, че предметът, който
подсъдимата Н. изважда от раницата на пострадалата П. е инкриминираната
вещ - портфейл. Трето, видно от снимковия материал е, че това е единствения
15

момент, в който подсъдимата Н. и пострадалата П. се намират в
непосредствена близост една зад друга. Четвърто, през цялото време,
подсъдимата М. стои в страни от двете /подсъдимата Н. и свидетелката П./ и
наблюдава внимателно действията на подсъдимата Н., без да се приближава
до пострадалата П.. Пето, портмонето на пострадалата П. е било установено у
подсъдимата М., и впоследствие предадено от нея с протокол за доброволно
предаване от 17.11.2018 г. Ето защо следва да се приеме, че единствения
възможен начин предмета на посегателството да попадне в подсъдимата М. е
именно по описания в обвинителния акт механизъм на неговото отнемане от
двете подсъдими – т.е. същия е бил изваден от чантата на пострадалата, при
това не от друг, а от подсъдимата Н., чрез използвана от нея изключителна
ловкост при неговото отнемане, така, че да не предизвика вниманието на
свидетелката П.. Всички тези факти, разгледани в тяхната взаимовръзка
позволяват формирането на единствено възможния извод за това, че първото
лице, което е имало физически досег с портмонето на пострадалата е именно
подсъдимата Н., както и че на запечатания от камерата момент, подсъдимата
Н. действително изважда инкриминираната вещ от раницата на свидетелката
П., прикривайки умело тези свои действия посредством дрехата, която
предварително е била подготвила за параван.
Следващият аспект на изследване по делото, касае съпричастността на
подсъдимата М. към отнемането на инкриминираното портмоне от
владението на свидетелката П.. Безспорно, от доказателствата по делото се
установява, че подсъдимата М. се е намирала на мястото на престъплението,
както и че процесното портмоне е било установено у нея при извършената й
проверка от полицейските служители, както и че по-късно е било предадено
от нея с протокол за доброволно предаване. Не съществува никакво съмнение
в случая относно възможността процесното портмонето да е попаднало по
друг начин у подсъдимата М., освен чрез механизма на самата кражба, при
която подсъдимата Н. е бръкнала в раницата на свидтелката П. и е взела
отвътре процесното портмоне, което впоследствие е предала на подсъдимата
М.. Спорният по делото въпрос е дали портмонето е било предадено на
подсъдимата М. от подсъдимата Н., непосредствено след като последната го е
извадила от раницата на пострадалата П., докато двете все още са се
намирали в магазина или това е станало в последващ момент, след като
подсъдимите вече са били напуснали търговския обект и при наличие на
трайно установена от подсъдимата Н. фактическа власт върху него.
Действително, както е посочил и първоинстанционният съд последващите
действия на подсъдимите /след изваждане на предмета от чантата на
пострадалата/ не са били конкретизирани в заключението на съдебно-
техническата експертиза. Именно по тази причина, контролираният съд е
приел, че вещта, предмет на престъплението е била предадена от подсъдимата
Н. на подсъдимата М. след напускане на зоната на обсег на охранителната
камера, или след излизането им от магазина, с цел да не бъде установено
лицето – подсъдимата Н., което я е отнело от раницата на свидетелката П. и
16

по този начин да се свърже с тази подсъдима. Независимо от това, че в
експертното заключение не е възпроизведен кадър, на който да се вижда, че
подсъдимата Н. предава процесното портмоне на подсъдимата М., докато
двете подсъдими все още се намират в процесния магазин, въззивният съд за
разлика от първата инстанция намира, че това обстоятелство по никакъв
начин не означава, че въпросното събитие не се е случило. В тази връзка,
следва да се отбележи, че качеството на снимковия материал, снет от
записите от охранителната камера на магазина, позволява да се направят
няколко важни извода. Първо, към момента на извършване на
инкриминираните действия по бъркане в раницата на пострадалата П. от
страна на подсъдимата Н. е видно на изследвания запис, че подсъдимата М. се
намира в непосредствена близост до тях. Забелязва се, че същата стои зад
подсъдимата Н. и през цялото време наблюдава действията на последната,
като към този момент подсъдимата М. не държи нищо в ръцете си. Второ, на
изследвания снимков материал ясно се вижда, че подсъдимата Н. се обръща и
се насочва директно към подсъдимата М., която вече държи пред себе дреха
на закачалка. Двете жени /двете подсъдими/ застават плътно една срещу
друга и с държаните от тях дрехи прикриват действията, които извършват
помежду си, по същия начин, или по механизма, по който преди това
подсъдимата Н. прикрива своите действия при изваждане на процесния
портфейл от раницата на свидетелката П.. Трето, от експертното заключение
се установява, че след този момент, подсъдимите се разделят и се отдалечават
в различни посоки. Въззивният съд намира, че поведението на подсъдимата
М. недвусмислено показва, че ролята на същата се е свеждала именно до това
да приеме противозаконно отнетото портмоне от подсъдимата Н.,
непосредствено след като същото бъде извадено от раницата на пострадалата
и да го укрие отдалечавайки се от мястото, на което е било отнето, а не в друг
по-късен момент. Последното не само, че е логично, но е и напълно
постижимо, предвид осъществения помежду им изключително близък
контакт, позволяващ предаването на процесния портфейла от подсъдимата Н.
на подсъдимата М.. Индиция за това, че портмонето е било предадено точно в
този момент, се явява и факта, че подсъдимата М. взема също дреха точно
преди подсъдимата Н. да се приближи до нея, с цел и предназначение да
скрие процесното действие. Точно в момента, в който двете подсъдими се
приближават плътно една срещу друга, се забелязва, че същите са вдигнали
дрехите, по начин, който скрива действията им от камерата на магазина.
Подсъдимите много добре са знаели, че ще бъдат записани от охранителната
камера, поради което и са решили да използват за прикритие на действията си
дрехи, окачени на закачалка или по този начин да въведат в заблуда лица,
които биха могли да ги наблюдават. По същия начин, подсъдимата Н. е
прикрила момента, в който изважда портмонето от раницата на пострадалата
П., поради което и предмета на престъпление не се вижда на камерата, но това
не означава, че въпросното действие не се е случило и не е настъпило в
обективната действителност. Факт е също така, че двете не са се отдалечили в
17

различни посоки веднага, след като откраднатата вещ вече се е намирала у
подсъдимата Н., а едва след осъществения помежду им близък контакт, при
който предмета на престъпление под прикритието на носени от двете
подсъдими дрехи е бил предаден от подсъдимата Н. на подсъдимата М..
Всеки един от посочените по-горе факти, разгледан сам по себе си,
представлява доказателствена индиция с достатъчно висока степен на
убедителност, че подсъдимата Н. е предала портфейла на подсъдимата М. в
момента, в който двете се намират с лице една срещу друга, а разгледани в
своята съвкупност и цялост, посочените факти представляват верига от
косвени доказателства, която в случая не е разкъсана и която категорично
изключва възможността за друг извод от този, че обвинението е напълно
доказано по несъмнен и категоричен начин. Довод в подкрепа на този извод
се явяват и показанията на свидетеля С., в които се съдържа информация,
която последния е получил от подсъдимата Н. в хода на осъществена с нея
оперативна беседа. Според част от практиката на ВКС /р. № 423 от 19.11.2009
г. по н.д. № 367/2009 г., н.к.,І н.о. на ВКС, р. № 474 от 29.02.2016 г. по н.д.№
1377/2015 г., н. к., І н.о. на ВКС, р. № 1114/2006 г., ІІ н.о., р. № 111 от 28.05.2015
г. по н.д. № 1938/2014 г., н.к.,І н.о. на ВКС, р. № 556 от 14.02.2012 г. по к.н.д. №
2580/2011 г., н.к.,І н.о. на ВКС/, която настоящият съдебен състав споделя,
възпроизвеждането на факти по този начин в процеса е допустимо и резонно,
стига това лице да не е извършило други процесуално-следствени действия по
наказателното производство, доказателства в каквато насока по делото липсват.
Според настоящия съдебен състав не съществува законова пречка да бъдат
извършвани подобни оперативни действия /беседи/. Въпросното действие не е
способ за събиране на доказателства, уреден в НПК, а цели единствено и само
насочване на разследването в определена насока. Именно, поради тази причина,
обаче, установените в хода на беседата факти, за да бъдат използвани при
решаване на делото, следва да бъдат събрани по реда на НПК, което в случая се
постига посредством разпита на провелия беседата оперативен служител на
МВР. Депозираните от него показания са надлежен доказателствен източник
и съдържащите се в тях факти и обстоятелства могат и следва да бъдат ценени
наред с останалите такива от доказателствената съвкупност, и да бъдат поставени
в основата на съдебния акт, ако и доколкото направената оценка сочи на тяхната
достоверност. Служителите на МВР, ангажирани с оперативна работа преди или
по време на наказателния процес, не са участници в самата процесуална дейност и
не попадат в рамките на забраната по чл. 118, ал. 1 НПК. Тяхната евентуална
заинтересованост от разкриване на престъплението подлежи на отчитане и
внимателна преценка в рамките на осъществената от съда дейност по проверка и
оценка на доказателствените източници по делото, наред с всички останали
такива. Такава в конкретния случай, въззивният съд не установи при свидетеля С..
Съгласно чл. 117 НПК, със свидетелски показания могат да се установяват всички
факти, които свидетелят е възприел и които допринасят за разкриване на
обективната истина, в това число и извънпроцесуални действия и поведение на
други лица, включително и на такива, които в рамките на конкретния наказателен
процес по-късно придобиват процесуалното качество на обвиняеми, стига да са
лично възприети. От друга страна, чрез провеждането на оперативни беседи не се
18

създават факти и обстоятелства, а единствено се изясняват същите, както и
евентуалната вследствие на това налична ли е предпоставка за образуване на
досъдебно производство, поради което и лицата – какъвто е свидетеля С., и който
лично и непосредствено е възприел разказаното му от задържано лице – каквато е
подсъдимата Н., за което са налице данни, че е извършило противоправно деяние
и е задържано непосредствено след неговото извършване, не следва да бъдат
игнорирани от възможността за изясняване на настъпилите събития от обективна
страна, с цел разкриване и установяване на действителната фактическа обстановка
касателно процесното деяние. Именно, поради това и че оперативната беседа
не е сред уредените в НПК действия за събиране на доказателства, позволява
свидетелят С. да бъде свидетел по делото относно възприетите от него
обстоятелства по време на провеждането ѝ. В конкретния случай това условие
е изпълнено, защото от показанията на свидетеля С. се установява, че той е
възпроизвел само и единствено онези данни, които са му били лично
разказани за инкриминираните по делото събития от подсъдимата Н. и които
той лично и непосредствено е възприел, при което подсъдимата Н. в негово
присъствие е признала, че на инкриминираната по делото дата е извършила
две поредни кражби в магазин „Уайкики“. От показанията на свидетелят С. се
установява, че според данните предоставени му от подсъдимата Н. е, че
първата кражба е била извършена по отношение на момиче, което е носило
раница на гърба си, която раница е била леко разкопчана. Подсъдимата Н. е
разказала пред свидетеля С. още, че се е приближила до момичето, след което
е извадила портмонето от раницата й, като е назовала и конкретната сума
съдържаща се в него, която от своя страна съответства на посочена от
свидетелката П. сума, която противозаконно е била отнета. Подсъдимата Н.
е признала и обстоятелството, че след като е взела портмонето от раницата на
момичето, го е дала на подсъдимата М., както и е посочила причината да
стори това – смятала е, че непълнолетието на последната я прави
наказателнонеотговорна. От така изложеното от свидетеля С. може да се
направи несъмнен извод за това, че жертва на така посоченото посегателство
е била именно свидетелката П., за която пред него, в проведената оперативна
беседа е разказала подсъдимата Н.. Показанията на свидетеля С. се намират в
синхрон с показанията на свидетелката П. и относно изясняване на
обстоятелството, че раницата на гърбът й действително е била отворена преди
портмонето й да бъде откраднато така, както е посочила и подсъдимата Н.,
както и досежно размера на съдържащата се в портмонето парична сума.
Обстоятелството, че подсъдимата Н. е бръкнала и извадила портмонето от
раницата на пострадалата, също бе по категоричен и несъмнен начин
установено посредством заключението на съдебно-техническата експертиза.
Фактът, че портмонето е било предадено на подсъдимата М. също е
безспорно установен, с оглед показанията на свидетелите Д. и М., както и е
видно от отразеното в протокола за доброволно предаване от 17.11.2018 г. На
следващо място, от показанията на свидетеля С. се установява, че
подсъдимата Н. е признала и за втора кражба, извършена веднага след
първата, отново в същия магазин. Същата е споделила, че е откраднала
19

портмонето на жена на средна възраст по същия механизъм, както този,
използван при свидетелката П., с тази разлика, че е прибрала съдържанието
на откраднатия портфейл, а последния е пъхнала под дрехи изложени в
магазина. Съобщила е, че след това е напуснала търговския център заедно с
подсъдимата М., но двете са били спрени от полицейски служители и
задържани. Тази част от показанията на свидетеля С. кореспондира с
изложеното от свидетеля Д., който е съобщил за получен сигнал за втора
кражба, извършена отново в магазин „Уайкики“, като е налице съвпадение и
между фискалния бон, изхвърлен от подсъдимата Н. и този, за който е
съобщено, че присъства сред вещите, предмет на втората кражба.
Анализирайки показанията на свидетеля С., въззивният съд намира, че
същите в още по-голяма степен потвърждават извода на съда, че портфейла
на пострадалата е бил предаден от подсъдимата Н. на подсъдимата М.,
непосредствено след като подсъдимата Н. е извадила същия от чантата на
пострадалата, докато двете подсъдими все още са се намирали на територията
на магазина. Това е така, защото видно и от признанието на подсъдимата Н. в
инкриминирания ден двете подсъдими са извършили две поредни кражби, и
двете са били осъществени в магазин „Уайкики“, като тази от чантата на
свидетелката П. е била първа по ред, а предаването на портфейла е станало
преди втората кражба, както и че до извършването на която подсъдимите не
са напускали магазина. В заключение следва да се посочи, в случая,
независимо от обстоятелството, че показанията на свидетеля С.
възпроизвеждат изявления на подсъдимата Н., в които е признала
извършването на инкриминираното деяние, не ги прави
негоден доказателствен източник, а вторичен такъв, който сам по себе си
действително и несъмнено не е достатъчен за направата на категорични
фактически изводи, а следва да бъде внимателно съпоставен с останалите
доказателства, като по този начин се провери неговата достоверност. В
настоящия случай обаче, показанията на свидетеля С. е видно, че не са
изолирани, а напротив същите се намират в изключително устойчива
корелация с останалия събран по делото доказателствен материал, което на
свой ред води до извод за тяхната годна доказателствена стойност, поради
което и настоящия съд им се довери.
В конкретния случай, предвид вече обсъдените показания на
свидетелите Д., М., И., П., заключението на съдебно-техническата експертиза,
както и съдържанието на двата протокола за доброволно предаване, съдът
счете, че следва да кредитира показанията на свидетеля С. и прие, че
подсъдимата Н. не е дала неверни сведения пред него за случилото се на
инкриминираната по делото дата 17.11.2018 г.
Изложеното дотук мотивира втората инстанция по делото да приеме, че
механизмът на инкриминираната кражба се е развил именно по описания в
обвинителния акт начин – подсъдимата Н. е извадила от чантата на
свидетелката П. процесното портмоне с процесната паричната сума в него, и
незабавно след това го е предала на подсъдимата М..
20

В подкрепа на фактологията на събитията настоящата въззивната
инстанция кредитира приложените по делото писмени доказателства
(описани по-горе), като намери, че последните изхождат от лицата, които са
посочени в тях, като няма причина да се приеме, че отразените в тях
обстоятелства са недостоверни и неотговарящи на обективната
действителност. Освен това, те съответстват изцяло на кредитираните от съда
свидетелски показания и служат за тяхна доказателствена проверка, като по
този начин се затвърждават изводите относно осъществилите се събития от
двете подсъдими.
Въззивният съд се довери и на заключението на изготвената в хода на
досъдебното производство съдебно-оценителна експертиза, отчитайки, че
същата е приета без възражения, дала е пълен и компетентен отговор на
поставената задача, относно стойността на инкриминираните вещи.
Настоящият съдебен състав кредитира изводите на експертите,
изготвили заключението на СППЕ по отношение на подсъдимата М., като
намира последното за обосновано и компетентно дадено въз основа на научен
подход, отговарящо в пълнота на поставените задачи към експертите. От
последната се установява, че подсъдимата М. е психично здрава, като по
време на инкриминираното деяние е могла да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си, като поведението й
не е било мотивирано от увлечение или лекомислие. Въззивният съд, не
намери основание да се съмнява в обективността, безпристрастността и
наличието на специални познания на вещите лица, изготвили експертизата,
поради което даде вяра на експертното заключение при преценка на
обстоятелството дали подсъдимата М. е наказателноотговорно лице по смисъл
на чл. 31, ал. 2 НК.
Съдът кредитира като обосновано и обективно изготвено, и
заключението на изпълнената в досъдебното производство съдебно-
техническа експертиза /протокол № 397/2018 г. /, описваща хронологично
действията на заснетите от охранителната камера в процесния търговски
обект лица. Експертното заключение на вещото лице се основава на
обоснован научен анализ, при който са проверени относимите по делото
факти и обстоятелства, за които свидетелстват разпитаните по делото
свидетели и за проверката на които е доказано, че са необходими специални
знания от областта на науката, техниката или изкуството.
Ето защо, правната оценка на установените по реда на чл. 316 НПК
нови фактически положения налагат извода, че с поведението си
подсъдимата СТ. Г. Н. и подсъдимата А.М. са осъществили от обективна и
субективна страна състава на престъпление, съответно от подсъдимата Н. по
чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 7, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с
чл. 28 НК, а от подсъдимата А.М. - такова по чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. с чл. 194,
ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 НК.
Непосредствен обект на престъплението „кражба“ са обществените
21

отношения, които осигуряват нормалните условия за упражняване правото на
собственост или правото на владение или държане върху движими вещи.
За да е изпълнен съставът на престъплението по чл. 194, ал. 1 НК, при
квалифициращото съставомерно обстоятелство „специален начин“ (чл. 195,
ал. 1, т. 4, пр. 3 НК) е необходимо деецът да отнеме чужда движима вещ от
владението на другиго, без неговото съгласие, с намерение за противозаконно
да я присвои, като за извършване на това да е употребил особена ловкост,
специални умения. В настоящия случай, безспорно се установява, че на
17.11.2018 г., в магазин „Уайкики“, в търговски център „Сердика“, находящ
се в гр. София, бул. „****, подсъдимите СТ. Г. Н. и А.М., в условията на
съучастие като съизвършители помежду си са отнели чужди движими вещи -
портмоне на стойност 5,00 /пет/ лева и паричната сума от 70,00 /седемдесет/
лева, всички вещи на обща стойност 75,00 /седемдесет и пет/ лева от
владението на М. П. П., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвоят, като за извършване на кражбата е използван специален начин -
особена ловкост /чрез бъркане в раницата на свидетелката, докато последната
я държала в себе си, на гърба си и изваждане от там на портмонето на
свидетелката със съдържимото се в него, без последната да усети и забележи/.
По този начин, подсъдимите Н. и М. са отнели чужди движими вещи -
посочените по-горе, на обща стойност 75,00 лева, от владението на
свидетелката М. П., без нейно съгласие, обективирайки намерението си
противозаконно да ги присвоят.
По несъмнен начин, според въззивния съд по делото е установено
авторството на деянието от страна на подсъдимите Н. и М., като подробни
съображения в тази насока, въззивният съд изложи при обсъждане на
доказателствата по делото и възраженията на защитата по този въпрос.
Подсъдимата Н. е наказателно - отговорно лице, без данни,
изключващи възможността й да носи наказателна отговорност или такива,
подлагащи на съмнение нейната вменяемост, въпреки липсата на съдебно -
психиатрична и психологична експертиза по делото. От заключението на
изготвената по делото СППЕ става ясно, че независимо от непълнолетието си
към момента на осъществяване на инкриминираното деяние, подсъдимата М.
е могла да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си. Поради тези съображения, както подсъдимата Н., така и
подсъдимата М. се явяват годен субект на престъплението.
Кражбата е типично резултатно престъпление, засягащо обществените
отношения по необезпокоявано упражняване правото на собственост на
гражданите. То се изразява в лишаване на собственика /владелеца/,
държателят на една движима вещ, с определена стойност, от владението
върху нея, без негово съгласие, при налично намерение у отнемащия вещта да
я присвои. Също така, безспорно описаните в обвинителния акт вещи -
посочените по-горе, са чужди движими вещи за подсъдимата Н. и
подсъдимата М., по заложеното от законодателя определение в чл. 110 ЗС, за
22

отнемането на които двете подсъдими не са получили съгласие или
разрешение за вземането им от свидетелката П., техен собственик. Вещите
имат нужната от обективна страна стойност, категорично установена от
изготвената съдебно-оценителна експертиза.
Изпълнителното деяние на престъплението „кражба“ се характеризира
с действия, които първо са насочени към отнемане на вещта от владението на
нейния собственик, владелец или държател, и второ - които са насочени към
установяване на свое владение върху веща, от страна на дееца. Всяка една от
подсъдимите в взела непосредствено участие в изпълнителното деяние
/отнемането/ на процесното престъпление, като подсъдимата Н. е предприела
първите действия за прекъсване на упражняваната до този момент от
свидетелката М. П. фактическа власт върху нейния портфейл чрез използвани
от нея специфични умения свързани с предприета особена ловкост при
неговото изваждане - бъркане и изваждане на портфейла от раницата на
свидетелката П. и последващото предаване на портфейла на подсъдимата М.,
а самата подсъдима М. – чрез прибирането в себе си на същия портфейл, с
което е приключил не само процесът на установяване на нова трайна фактическа
власт върху него, но е настъпила и довършеността на престъплението.
Подсъдимите са успели да прекъснат фактическата власт върху
инкриминираните вещи на досегашния владелец - свидетелката П., без нейно
съгласие, като са успели да установят върху същите своя трайна фактическа
власт и да се отдалечат с вещите от мястото на извършване на
престъплението, така че да се разпореждат с тях безпрепятствено и както
намерят за добре.
Осъществен е и квалифициращият признак на престъплението
„кражба“ по смисъла на чл. 195, ал. 1, т. 4 НК, тъй като портмонето на
свидетелката П., ведно с намиращите се в него вещи и парична сума са отнети
от подсъдимите Н. и М., чрез използвана особена ловкост и умение, които
характеризират кражбата като „джебчийска“, при която пострадалото лице
благодарение на уменията на дееца е поставено в невъзможност да възприеме
и установи действията на последния към момента на тяхното извършване.
Деянието е извършено от подсъдимите Н. и М. в съучастие помежду им
по смисъла на чл. 20, ал. 2 НК като всяка една от тях е взела участие в
осъществяване на самото инкриминирано деяние под формата
на съизвършител, тъй като всяка една от тях е осъществила елемент от самото
изпълнително деяние на престъплението- т.е. като извършител е участвала в
самото изпълнително деяние на престъплението, за което двете са предадени
на съд. Ето защо и от обективна страна деянието се явява извършено в
съучастие под формата на съизвършителство между двете подсъдими.
По отношение на подсъдимата Н. е налице и квалифициращия признак
по чл. 195, ал. 1, т. 7 НК, тъй като е извършила деянието при условията на
„повторност“ по смисъла на чл. 28, ал. 1 НК, след като е била осъдена с влязла
в сила на 27.07.2016 г. присъда, постановена по НОХД № 1598/2016 г. по
описа на РС Варна, за престъпление по чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3,
23

вр. с чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 18, ал. 1 НК. Престъплението, за което подсъдимата
Н. е осъдена, визира противообществена дейност срещу правото на
собственост, т.е и в настоящия случай, и в предходното осъждане са
засегнати едни и същи защитени обществени отношения. Както деянието, за
което е осъдена, така и настоящото, не представляват „маловажен случай“ по
смисъла на чл. 93 т. 9 НК, доколкото с оглед всички обстоятелства по делото,
отнасящи се до деянието и дееца, извършеното престъпление не представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновения случай на
престъпление от този вид. И това е така, тъй като макар и стойността на
предмета на престъплението по настоящото дело да е ниска, процесното
посегателство се характеризира с по-тежко квалифициращо го обстоятелство
- по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 3 НК, осъществено е при съучастническа дейност
(което по дефиниция засилва неговата обществена опасност), както и е
извършено в изпитателния условен срок на предходна наказателна санкция.
Изброените обстоятелства, преценени в тяхната съвкупност и взаимна връзка
показват, че освен наличие на признака повторност, кражбата не
представлява маловажен случай и квалифициращия признак по чл. 195, ал. 1,
т. 7 НК е налице. Не са налице и пречките, визирани в чл. 30, ал. 1 НК за
приложението на чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 28, ал. 1 НК, доколкото към деня
на извършване на деянието, по настоящето дело, не са били изминали пет
години от изтърпяване на наказанието, наложено на подсъдимата по
предходното й осъждане.
От субективна страна, деянието е извършено при „пряк“ умисъл и с
намерението на подсъдимите Н. и М. да присвоят инкриминираните вещи.
Двете подсъдими лица са знаели, че отнемат вещи, които са чужда
собственост, съзнавали са, че отнемането не е въз основа на закона и са имали
намерение да присвоят вещта, като са осъзнавали общественоопасния
характер на деянията си, предвиждали са настъпването на
общественоопасните последици от тях и са искали настъпването на тези
последици - да присвоят предмета на престъплението. Същевременно и
доколкото въззивният съд счита, че в инкриминираното деяние са взели
участие и двете подсъдими, то в случая според въззивния съд те са действали
и при общност на умисъла, тъй като всяка една от тях е съзнавала, че
извършва деянието съвместно с другата, както и че за постигане на целения
от тях противообществен резултат всяка една от тях допринася с поведението
си за неговото настъпване.

По изложените съображения правилно подсъдимата С.Н. е била
призната за виновна от първия съд да е извършила престъпление по чл.195,
ал.1, т. 4 и т.7 вр. чл.194, ал.1, вр. чл. 28, ал.1 НК, за което следва да й бъде
наложено наказание. С оглед възприетото от въззивния съд, подсъдимата Н.
следва да бъде призната за виновна и по обвинението да е извършила
деянието и като съизвършител - т.е. по първоначално предявената на
подсъдимата Н. квалификация по чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК.
24

С оглед на възприетото от въззивния съд подсъдимата А.М. следва да
бъде призната за виновна за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.4, вр.
чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1, вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 НК.

За осъществено от подсъдимата С.Н. престъпление по чл.195, ал.1, т. 4
и т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. чл. 28, ал.1 НК,
законодателят е предвидил наказание „Лишаване от свобода“ от 1 до 10
години.
За извършеното престъпление с атакуваната присъда, СРС е наложил
на подсъдимата Н. наказание при условията на чл. 54 НК, а именно
„Лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година, което наказание районният
съд е постановил да бъде изтърпяно ефективно, при първоначален „общ“
режим, съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС.
При индивидуализацията на наказанието, правилно районният съд е
преценил сред смекчаващите отговорността обстоятелства – младата възраст
на подсъдимата Н., както и оказаното в хода на досъдебното производство
съдействие за разкриването на обективната истина. Към смекчаващите
отговорността обстоятелства, въззивният съд отчете и невисоката стойност на
предмета на престъплението, доколкото същата не е взета от решаващия съд,
доколкото е елемент от обективната страна на състава на престъплението.
Като отегчаващо вината обстоятелство, резонно е отчетено, предходното
осъждане на подсъдимата Н., в изпитателен срок на което, тя е извършила
настоящето деяние.
При тези обстоятелства, правилно първият съд е отмерил наказанието в
минимума на законодателно определения за съответното престъпление
размер. Справедливо и в съответствие с изискванията на чл. 36 НК, при
първоинстанционното разглеждане на делото, при условията на чл. 54 НК,
съдът е наложил на подсъдимата Н. наказание „Лишаване от свобода“, за срок
от 1 /една/ година.
Като е отчел липсата на възможност за прилагане института на
условното осъждане, районният съд обосновано е постановил посоченото
наказание да бъде изтърпяно ефективно - при първоначален „общ“ режим, по
смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС.
Правилно, първият съд е приложил законовата възможност по чл. 69,
ал. 2 НК предвид непълнолетието на подсъдимата Н. по време на извършване
на престъплението, за което е призната за виновна и осъдена с присъда
постановена по НОХД № 1598/2016 г. по описа на РС Варна като е
наложено наказание „Пробация“, което при замяната му със съдебен акт
постановен по внчд № 215/2017 г. е наложено наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от 1 месец и 28 дни, изпълнението на заместващото
наказание е било отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК, а настоящето
престъпление е извършено в изпитателния срок по това осъждане, което
поначало предпоставя приложението на чл. 68, ал. 1 НК. Въззивният съд, след
25

като прецени, че в процесното наказателно производство подсъдимата Н. е
призната за виновна за престъпление, което е извършила за първи път след
навършване на пълнолетие, че за това престъпление за първи път
подсъдимата ще търпи наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/
година, който не може да бъде преценен като незначителна продължителност
на социална изолация, както и че подсъдимата е оказала съдействие на
правосъдието за собственото си разобличаване като извършител на
престъплението, съдът намира, че несъмненото сериозно увеличаване на
степента на наказателната санкция по отношение на подсъдимата Н. за
престъплението, предмет на процесното наказателно производство, в
сравнение с тежестта на предходното й наказание за деянието й като
непълнолетна е достатъчно, защото е годно да постигне целите на
наказването по чл. 36 НК. Поради това и привеждането в изпълнение на
наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от 1 месец и 28 дни, което да бъде
изтърпяно наред с наказанието „Лишаване от свобода“, в размер на 1/една/
година, би било прекомерна репресия, доколкото ефектът на наказанието
може да бъде постигнат и при условията на чл. 69, ал. 2 НК.

За извършеното от подсъдимата А.М. престъпление по чл. 195, ал. 1, т.
4, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1 НК, законодателят
предвижда наказание „Лишаване от свобода“ от 1 до 10 години.
Доколкото подсъдимата М. е била непълнолетна към датата на
инкриминираното по настоящото дело деяние, то приложение следва да
намерят особените правила за непълнолетните и по-конкретно -
разпоредбите, касаещи извършване на редукцията по чл. 63, ал. 1, т. 3 НК.
Така предвиденото за настоящето престъпление наказание определя
извършване на редукцията по отношение на непълнолетен подсъдим в
хипотезата на чл. 63, ал. 1, т. 3 НК, като се отчита ограничението по чл. 62
НК, при което и след редукцията, размера на замененото наказание
„Лишаване от свобода“, в рамките на който следва да се определи
наказанието на подсъдимата М. за извършеното от нея престъпление по чл.
195, ал. 1, т. 4, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1,
т. 3 НК, е за срок до 3 години.
При индивидуализация на наказателната отговорност на подсъдимата
М., въззивният съд отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства - по-
малката роля на тази подсъдима в инкриминираното деяние, факта, че
вредите почти изцяло са възстановени, доколкото вещите са върнати на
владелеца им, краткия период от време, в който същата е упражнявала
фактическа власт върху инкриминираните вещи, както и невисоката стойност
на същите. Касае се за смекчаващи отговорността обстоятелства, които не са
нито многобройни, нито изключителни такива. Като отегчаващи вината
обстоятелства, съдът отчете отрицателните характеристични данни за
подсъдимата, изводими от водените срещу нея възпитателни дела и
обстоятелството, че се касае за деяние, извършено в условията на
26

съизвършителство. Същевременно не се установява подсъдимата М. да е
имала някакъв социален или друг мотив за извършване на деянието, освен
желанието си да си набави по възможно най-лесния начин средства за
препитание чрез противозаконна дейност и без да полага труд, макар и да е
трудоспособна.
По изложените съображения, въззивният съд наложи на подсъдимата
М. наказание в размер на 1 /една/ година „Лишаване от свобода“, като прие,
че така определеното наказание в най- пълна степен ще спомогне за
постигане целите на наказанието, визирани в чл. 36 НК и най-вече на
специалната такава, насочена към превъзпитанието на дееца.
Настоящият състав също така счита, че са налице предпоставките на
чл. 66, ал.1 НК, доколкото подсъдимата М. е неосъждана към датата на
извършване на престъплението, определеното от съда наказание е в рамките
до изискуемия 3-годишен срок на наказанието „Лишаване от свобода“
съобразно разпоредбата на чл. 63, ал. 1, т. 3 НК, но най-вече за постигане
целите на наказанието и преди всичко за поправянето на подсъдимата не е
наложително тя да изтърпи наказанието ефективно. Съдът счете, че
приложението на чл. 66, ал.1 НК за изпитателен срок от 3 /три/ години в
необходимата степен би осъществило адекватно и достатъчно интензивно
репресивно и възпитателно-поправително действие върху подсъдимата,
поради което прие, че действително не се налага откъсването й от нормалната
социална среда. Съдът счита, че отлагане изпълнението на така определеното
наказание за този период ще бъде един шанс на подсъдимата за поправяне и
превъзпитание.

Ето защо и на основание чл. 66, ал. 1 НК, съдът отложи изпълнението
на така наложеното на подсъдимата М. наказание „Лишаване от свобода“ за
срок от 1 /една/ година, с изпитателен срок от 3 /три/ години, считано от
влизане на присъдата в сила. Посоченият изпитателен срок, според съда, се
явява достатъчен по продължителност, за да упражни своето превантивно и
поправително въздействие спрямо личността на подсъдимото лице.

Отново и с оглед на разпоредбата на чл. 314, ал. 2
НПК, въззивният съд измени присъдата на СРС и в
частта досежно разноските, като прие, че доколкото всяка една от двете
подсъдими е призната за виновна в извършване на инкриминираното деяние,
то и на основание чл.189, ал.3 НПК всяка една от тях следва да понесе
тежестта за заплащане на разноските направени по делото, съобразно
припадащата й се част от същите. Общият размер на направените по делото
разноски възлиза на 488,08 лева, от които подсъдимата Н. следва да заплати в
полза на СДВР сумата от 129,64 лева, а подсъдимата М. следва да заплати
сумата от 358,44 лева. Въззивният съд на основание чл. 190, ал. 2 НПК осъди
всяка една от подсъдимите Н. и М., поотделно, да заплати и по 5,00 лева
27

държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
Правилно, СРС се е произнесъл по въпроса с приобщените по делото
веществени доказателства, поради което и ревизия в тази насока не се налага,
като изводите на първия съд в тази насока са правилни и законосъобразни.

По изложените съображения и на основание чл. 336, ал. 1, т. 2, вр. с
чл. 334, т. 2 НПК въззивната инстанция постанови своята присъда.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

28

Съобщи за изтекли лични данни