РЕШЕНИЕ
№ 16
гр. Пловдив, 04.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Христо Г. Иванов
при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева
като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело №
20215330103856 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод на искова молба,
подадена от К. Г. П., ЕГН ********** срещу „Ауто Кели България“ ЕООД,
ЕИК ******, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове
с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ.
В исковата молба се твърди, че между страните е съществувало
трудово правоотношение по силата на Трудов договор № ***/ ******г. като
ищцата е заемала длъжността „******т“ при ответното дружество. Сочи се,
че трудовото правоотношение между страните вече е било прекратявано от
работодателя на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, но с Решение № ***/
******г., по гр.д. № ****/ *****г. , по описа РС- П., **- ти гр. с-в, влязло в
законна сила на *****г., ищцата била възстановена на заеманата преди
уволнението длъжност. Въпреки това, със Заповед № **/ *****г.,
работодателят отново прекратил трудовото правоотношение между страните,
но този път на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. Сочи се, че работодателят
действително е изменил длъжностната характеристика на заеманата от
ищцата позиция, но се твърди това да се сторено единствено с цел да
прекрати едностранно трудовото правоотношение. Ищцата сочи ,че новата й
1
длъжностна характеристика и уволнителната заповед са й връчени в един и
същи ден, което обстоятелство ясно демонстрира желанието на работодателя
да прекрати колкото се може по- бързо правоотношението с ищцата. Изтъква
и че променените изисквания не са съществени за длъжността и за
изпълняваните трудови функции. Ищцата поддържа и че винаги е отговаряла
на изискването за образование за заеманата длъжност- дори и след
изменението тя покрива изискването, доколкото притежава висше
образование. Сочи, че не отговаря на изискването за насоченост на
образованието ( техническо или икономическо ), но това работодателят е
знаел още към 2018г. и въпреки това не е имал възражения. Именно предвид
това, ищцата почти три години е работила на длъжност „******“ и
работодателят в нито един момент не е поставял като проблем факта, че
ищцата притежава висше образование „******“. Предвид това, поддържа се,
че работодателят е злоупотребил с права и чрез законни средства се стреми да
постигне незаконосъобразен резултат.
Моли се съдът да признае за незаконно уволнението и като такова да
го отмени, като ищцата да бъде възстановена на длъжност „******“.
Претендира се и ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищцата
сума в размер от 4 638 лв., представляваща обезщетение за оставане без
работа вследствие на незаконното уволнение за периода 11.01.2021г.-
11.07.2021г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от
подаване на исковата молба в съда / *****г./ до окончателното й изплащане.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба, с
който предявените искове се оспорват като неоснователни. Твърди се, че
длъжностната характеристика на заеманата от ищцата позиция е променена
не с цел злоупотреба с права, а защото ответното дружество се стреми да
повиши качеството и ефективността на предоставяните услуги. В тази връзка,
то се оспорва твърдението на ищцата, че длъжностната характеристика не е
променена чрез въвеждането на нови задължения. Сочи се, че промяната в
длъжностната характеристика е прерогатив на работодателя, като
необходимостта от тази промяна не подлежи на съдебен контрол. След
промяната в изискванията към длъжността, ищцата не отговаря на тях и
поради това трудовото правоотношение между страните е било прекратено.
Поддържа се и че фактът на предходно прекратяване на трудовото
2
правоотношение и последващо възстановяване на работника, не може да бъде
аргумент в насока злоупотреба с права от страна на работодателя. Предвид
изложеното, моли се така предявените искове да бъдат отхвърлени.
Претендират се сторените разноски.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По отношение на първият обективно съединен иск по чл.344 ал.1
т.1 КТ, съдът намира за установено следното:
По делото не се спори и се установява от представените писмени
доказателства и лично трудово досие на ищцата, че същата е била в трудово
правоотношение с ответника, по силата на сключен трудов договор № ***от
*****г., като ищцата е заемала длъжност „*****“. Правоотношението е
прекратено считано от **** г., по силата на Заповед № **/ *******г..
Вписаното в заповедта основание за прекратяване на трудовото
правоотношение е чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. Не се спори между страните и че
ищцата притежава висше образование, със специалност „*********“, както и
че работодателят действително е изменил длъжностната характеристика на
заеманата от ищцата позиция, но ищцата твърди това да се сторено
единствено с цел да прекрати едностранно трудовото правоотношение.
В заповедта са посочени фактическите причини за прекратяване на
трудовото правоотношение; мотивирана е, изложените фактически
обстоятелства отговарят на посоченото правно основание. В длъжностните
характеристики за длъжността „****** ", връчени на ищцата. за заемане на
длъжността е било необходимо - висше образование, образователно
квалификационна степен – **** или ***** с насоченост образованието (
техническо или икономическо ). Не е спорно също а и от писмените
доказтелства се установява, че ищцата има висше образование по
специалност *************.
Съгласно чл.328 ал.1 т.6 КТ, работодателят има право да прекрати
трудовото правоотношение едностранно, когато работникът или служителят
не притежава необходимото образование или квалификация за изпълняваната
работа. Това не би могло да стане при възникването на трудовото
правоотношение, но във всеки последващ момент, в случай че са изменени
3
изискванията за длъността. Изискванията за образование или квалификация
могат да бъдат предвидени в закон, в друг по-нисък по степен нормативен акт
или в длъжностната характеристика. Това изискване има формално установен
характер и ако не е налице, работодателят винаги може да прекрати трудовото
правоотношение на основание чл.328, ал.1 т.6 КТ. От горното следва, че
предпоставка за законосъобразното прекратяване на трудовото
правоотношение по реда на чл.328 ал.1 т.6 КТ е към момента на уволнението
да работникът или служителят да не отговаря на изискванията за образование
или професионална квалификация. Преценката на работодателя за промяна на
изискванията за заемане на дадена длъжност е суверенна и е по
целесъобразност. Тя не подлежи на съдебен контрол, стига по този начин да
не се нарушава императивна правна норма или да се злоупотребява с право -
съдът не е компетентен да се произнася каква квалификация налага нуждата
на работа за дадена длъжност и дали има обективна необходимост от
въведената промяна. В трайната практика на ВКС се приема, че
специалността определя вида на професионалните компетенции и
правоспособност за извършване на дейност в определена област, поради
което с оглед нуждите на работата, работодателят разполага с правомощието
да определи не само степента на образование /средно, висше/, но и вида на
специалността/т.е. неговия профил, насоченост/. В случаите, в които
работодателят е въвел изискване за придобито висше образование, но по
определени специалности, а работникът или служителят притежава
съответната степен на образование, но по друга специалност, е налице
основание за уволнение по чл.328, ал.1, т.6 КТ. Не се спори, че ищцата е
отговаряла на изискванията за образование, преди да бъде изменена със
заповед на работодателя длъжностната характеристика. Със заповед №***-
/*****г., работодателят е извършил промяна в образователните изисквания за
заемане на процесната далъжност, като е поставено изискване за насоченост
на необходимото висше образование с насоченост ТЕХНИЧЕСКО или
ИКОНОМИЧЕСКО. Тъй като притежаваната от ищцата специалност, не е
идентична със специалностите по новата длъжностна характеристика, а е
различна от тях, следва да се приеме, че ищцата не отговаря на
образователните изисквания. Обективният факт на несъответствие между
образованието на ищцата и изискванията на работодателя за образование, е
доказан по несъмнен и категоричен начин.
4
Ищцата е навела доводи, че право на ответника-работодател да
променя изискванията за заемане на длъжността е използвано
недобросъвестно, в нарушение на чл.8, ал.1 от КТ, без необходимост за
нуждите на работата и субективно, с цел да се създаде основание за
прекратяване на трудовия й договор по облекчена за работодателя процедура
- на основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ. Съгласно трайната практика на ВКС
работодателят има право да променя изискванията за образование и
квалификация на определена длъжност с щатното разписание и длъжностна
характеристика, когато изискванията не са определени в нормативен акт. В
тези случаи, с оглед спецификата на работата и нуждите на предприятието,
работодателят може да въведе и по-високи изисквания за образование или
квалификация за заемане на определена длъжност, което е въпрос на
целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Съдът не може да
преценява дали е налице обективна необходимост от въведената промяна в
изискванията за съответната длъжност, но работодателят е длъжен да спазва
принципа за добросъвестно упражняване на правата и императивните
изисквания на закона, в това число и забраната за злоупотреба с права- чл.8,
ал.1 от КТ, което обстоятелство при своевременно наведен довод подлежи на
съдебен контрол. В случая такъв довод е наведен от ищеца. От
доказателствата и установените обстоятелства съдът намира за установено, че
при прекратяване на трудовото правоотношение ответникът не е проявил
злоупотреба или друго противоправно поведение спрямо ищеца.
Добросъвестността при упражняване на правата и задълженията,
произтичащи от трудовото правоотношение се предполага до установяване на
противното- чл.8, ал.2 от КТ. За да бъде оборена презумпция за
добросъвестност, е необходимо посредством съвкупността от всички
установени по делото факти и обстоятелства да може по безспорен начин да
бъде направен извод за злоупотреба с право от страна на работодателя.
Злоупотреба в хипотезата на чл.328, ал.1, т.6 от КТ е налице, когато се
установи, че единственото желание на работодателя е чрез законово
допустими средства да постигне една единствена цел - прекратяване на
трудовия договор с конкретен служител или работник. За да обоснове
нарушение по чл.8, ал.1 от КТ съдът преценява не доколко работодателят има
обективен интерес от промяна в изискванията за заемане на определена
длъжност, а фактите и обстоятелствата, които обосновават твърдението за
5
злоупотреба с право. Тъй като тежестта на доказване на допусната от
работодателя злоупотреба с право е върху страната, която се позовава на нея,
то тя следва да изложи конкретните факти и обстоятелства, от които могат да
се направят изводи за допусната злоупотреба. В случая ищецът не е изложил
такива конкретни факти, а новите изисквания за заемане на
длъжността"******" не могат да наложат извода, че е налице злоупотреба с
право и нарушаване принципа на добросъвестност по чл.8 от КТ. В
практиката си ВКС приема, че при наличие на връзка между новите
изисквания и задълженията на служителя, изискваното образование и
квалификация предоставя повече знания в съответната област, поради което
не може да се приеме, че работодателят е злоупотребил с правомощието си.
Предвид така обсъдените доказателства съдът намира за безспорно
установено по делото, че прекратяването на трудовото правоотношение на
ищцата е законосъобразно - спазена е процедурата по прекратяване на
трудовото правоотношение, посоченото в заповедта безвиновно основание за
прекратяване отговаря на фактическото положение.
По гореизложените съображения съдът намира предявеният иск за
неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ:
Конститутивният иск за възстановяване на заеманата преди
уволнението работа е обусловен от изхода на спора по иска с правно
основание чл.344, ал.1 от КТ. След като съдът прие, че предявеният иск за
признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна е неоснователен,
то и обусловения иск по чл.344, ал.1, т.2 от КТ се явява неоснователен поради
което следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225,
ал.1 от КТ:
Искът за заплащане на обезщетение за времето, през което ищецът е
останал без работа поради уволнението като обусловен от главния иск
по чл.344, ал.1, т.1 от КТ, следва да бъде отхвърлен като неоснователен, тъй
като предпоставя незаконно уволнение, каквото в настоящия случай не се
установи.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК ищцата дължи на ответника
направените по делото разноски, но не са предствени доказателства за
6
извършени на такива, поради което и не следва да се присъждат.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от К. Г. П., ЕГН ********** обективно,
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т.
3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ за признаване прекратяването на трудовото
правоотношение за незаконно и отмяна на заповед №**/*****г. на З. И. Т.,
***** на „Ауто Кели България“ ЕООД, ЕИК ****** и за възстановяване на
преди заеманата длъжност "******", като неоснователни и недоказани.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: /П/
7