№…………./……………..2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА
ПАВЛОВА
мл.
с. НИКОЛА ДОЙЧЕВ
като
разгледа докладваното от мл.съдия Дойчев
въззивно частно търговско дело № 891 по описа за 2019 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по частна жалба от К.Я.Б. и Л.А.Б. срещу определение № 4491/04.04.2019г.
по ч.гр.д. № 4281/2018г. на ВРС, с което е оставено без уважение искането им с
правно основание чл. 420, ал.1 от ГПК, за спиране на принудителното изпълнение
на издадените по частно гр.дело 4281/2018 год. по описа на ВРС, ХLII – ри
състав: Заповед №2025/26.3.2018 г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК и Изпълнителен лист № 2676/26.3.2018 г.
В частната жалба се
твърди, че определението е незаконосъобразно, тъй като жалбоподателите са
обезпечили вземането на кредитора с договорна ипотека върху два апартамента с
обща пазарна цена, която надвишава тринадесет пъти, вземането, предмет на
заповедта за изпълнение. В тази връзка се посочва, че ипотекираните имоти
отговарят на изискванията на чл. 181, ал. 2 от ЗЗД за надлежно обезпечение.
Наред с това се изразява становище във връзка с неравноправния характер на
клаузите на договора за кредит и предсрочната изискуемост, като в тази връзка
се цитират решения на СЕС, директиви и ЕКЗПЧОС. Моли се за отмяна на
обжалваното определение, респективно да се постанови спиране на изпълнението по
издадените заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. №
4281/2018г.
Постъпил е и
отговор от кредитора „Юробанк България“ АД, с който
се изразява становище, свързано с неоснователността на жалбата. Моли се
оставяне на жалбата без уважение.
Частната жалба е
подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съдът, след съвкупен анализ на доказателствата
в заповедното производство, намира следното:
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ”
АД е подал заявление по реда на чл. 417
от ГПК, въз основа на което срещу К.Я.Б. и Л.А.Б. е била издадена Заповед № 2025/26.3.2018г. по ч.гр.д. №
4281/2018 г. за заплащане на сумата от 7304,30 евро– главница по Договор за
ипотечен кредит № 9-224/23.08.2007 г., ведно с прилежащите му Анекс № 1/18.08.2010
г. и Анекс № 2/07.06.2013 г.;сумата от 68,93 евро – договорна възнаградителна
лихва за периода от 07.02.2018 г. до 13.02.2018 г.;сумата от 4,58 евро–
наказателна лихва за просрочие (обезщетение за забава
за просрочени плащания) за периода от 07.02.2018 г. до 20.03.2018 г., дължими
суми въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК – Извлечение от счетоводните
книги на банката към 20.03.2018 г. вкл. по кредитна сделка № 4503885 по Договор
за ипотечен кредит № 9-224/23.08.2007 г., ведно с прилежащите му Анекс №
1/18.08.2010 г. и Анекс № 2/07.06.2013 г., предсрочно изискуем, считано от
13.02.2018 г. ;сумата от 288,59 лева, представляваща направените по делото
разноски за заплащане на държавна такса; сумата от 828,89 лева, представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
К.Я.Б. и Л.А.Б. са поискали от заповедния съд да постанови спиране на изпълнението на
издадените Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК и
изпълнителен лист и да бъде уведомен служебно ЧСИ Захари Димитров по ИД №
538/18 г. ,на основание чл. 420, ал. 1 от ГПК .
Заповедният съд е
преценил, че не са налице предпоставките по чл. 420, ал. 1 от ГПК за спиране на
изпълнението по издадената заповед, поради което е оставил без уважение
искането на жалбоподателите.
Съдът намира частната жалба за
неоснователна, като съображенията за това са следните:
По делото се установява,
че жалбоподателите са учредили договорна ипотека върху два апартамента за
обезпечение на вземането на кредитора „Алфа Банка – Клон България“ АД с
правоприемник заявителя „Юробанк България“ АД.
Функцията и целта на учреденото ипотечно право в полза на кредитора за
обезпечение на неговото вземане по възникналото с длъжника облигационно
правоотношение, е различна от тази на предоставянето на обезпечение чрез
учредяване на ипотека по смисъла на чл. 420, ал. 1, от ГПК, вр.
с чл. 180, ал. 1, вр. с чл. 181, ал. 2 от ЗЗД.
Учредената ипотека върху
недвижим имот за обезпечение на вземането на кредитора, дава на последния
процесуалното право на предпочително удовлетворение
от цената на осребрения недвижим имот, тоест ипотекарният
кредитор разполага с привилегията, предвидена в чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД,
която се прилага в изпълнителния процес по реда на чл. 463 от ГПК. Докато целта
и предназначението на учредяването на т.нар. законна ипотека по реда на чл.
420, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 181, ал. 2 от ЗЗД, е да
се спре изпълнението на издадената срещу длъжника заповед за незабавно
изпълнение, като законната ипотека обезпечава не вземането на кредитора по
материалното облигационно правоотношение с длъжника, а вредите, които
кредиторът би претърпял от неоснователно спиране на изпълнението, при уважаване
на неговата искова претенция – например при погиване на даденото обезпечение,
амортизацията му или настъпили изменения в пазарната конюнктура, водещи до
обезценяването му, както и поради нарастване на общото задължение, снижаващо
възможността за пълно удовлетворение и пр. Ето защо, ипотекирането на недвижими
имоти за обезпечение на вземането на кредитора по материалното правоотношение,
не представлява обезпечение по смисъла на чл. 180 и чл. 181 от ЗЗД, във вр. с чл. 420, ал. 1 от ГПК.
Оттук следва да се приеме, че наведеното възражение в жалбата за
наличието на договорна ипотека в полза на "Юробанк
България" АД, с която длъжниците са обезпечили вземането на кредитора, са неотносими към предпоставките за спиране на изпълнението чл.
420, ал. 1 от ГПК. Жалбоподателите нито твърдят, нито са представили във връзка
с искането за спиране, надлежно обезпечение пред съд по реда на чл. 180 и 181
от ЗЗД - залог на парична сума или на ценни книжа, ипотека, чрез вписване на
нотариално завереното съгласие на собственика на недвижимия имот.
Възражението за свръхобезпеченост на вземането
на кредитора не е предвидено като предпоставка за спиране на изпълнението в хипотезите
на чл. 420, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, а отделно от това, достоверността на този
наведен от длъжниците факт е разколебан от представената нотариална покана (л.
52 от заповедното дело), от която се установява, че двата имота са ипотекирани
за обезпечение не на един, а на два договора за кредит № 8-224 и 9-224 от
23.08.2007г.
На следващо място, възражението в жалбата за липса на предсрочна
изискуемост на вземането по кредита, поради липсата на забава в плащането на
някоя от вноските по кредита, е следвало да бъде наведено пред заповедния съд в
срока за възражение по чл. 414 от ГПК с искане за спиране на основание чл. 420,
ал. 2 от ГПК. Възражението е заявено едва с частната жалба пред въззивния съд
(около шест месеца по-късно), поради което към настоящия момент се явява преклудирано. Но дори и разгледано по същество, това
възражение е неоснователно, доколкото от наличните доказателства се установява,
че причината „Юробанк България“ АД да обяви предсрочната
изискуемост на вземането си по договора за кредит е и насоченото принудително
изпълнение от друг кредитор върху ипотекираните в полза на заявителя недвижими имоти.
По отношение на наведеното възражение за неравноправност на клаузите на
договора и анексите, за което съдът следи служебно и съответно не се преклудира с изтичане на срока по чл. 420, ал. 2 от ГПК, следва
да се посочи, че от клаузите на представения по делото договор за кредит, без
извършена счетоводна експертиза, не може да се направи извод за наличие на явна
неравноправност на някоя от клаузите по него, което от своя страна да доведе до
извод за недължимост изцяло или частично на суми по
заповедта. Ето защо, въпросите дали договорът за кредит съдържа неравноправни
клаузи, следва да бъдат предмет на изследване по същество на спора между
страните в исковия процес, където съдът ще прецени валидността им и как прилагането
им се отразява на дължимостта на сумите по заповедта.
Предвид горното, съдът
намира, че на са налице условията за спиране на изпълнението на издадената
заповед за изпълнение в полза на заявителя „Юробанк
България“ АД.
Определението на
районния, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателите за
спиране на принудителното изпълнение на издадените по частно гр.дело 4281/2018
год. по описа на ВРС: Заповед №2025/26.3.2018 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и Изпълнителен лист №
2676/26.3.2018 г., следва да бъде потвърдено.
По тези съображения, съставът на Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 4491/04.04.2019г. по ч.гр.д. №
4281/2018г. на ВРС, с което е оставено без уважение искането им с правно
основание чл. 420, ал.1 от ГПК, за спиране на принудителното изпълнение на
издадените по частно гр.дело 4281/2018 год. по описа на ВРС, ХLII – ри състав:
Заповед №2025/26.3.2018 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК и Изпълнителен лист № 2676/26.3.2018 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: