Р Е Ш Е Н И Е
№ 377 12.11.2020 година град Стара Загора
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет
и девети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Ч
Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Пенка
Маринова
и с участието на прокурор Нейка Тенева
като разгледа докладваното от съдия
Р. Тодорова КАН дело № 332 по описа за 2020г., за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е по реда
на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с
чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна
жалба на Х.П.П. ***, подадена чрез пълномощника му адв. Л.К. от САК, срещу
Решение № 411 от 11.08.2020г., постановено по АНД № 980/ 2020г. по описа на Старозагорския
районен съд, с което е потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно
постановление № 20-1228-000905 от 06.04.2020г., издадено от Началник група в
сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР – Стара Загора.
В жалбата се съдържат оплаквания за
постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на
закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и
т.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва
като необоснован направения от въззивния съд извод, че при съставянето на акта
за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното
постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до
ограничаване правото му на защита. Поддържа, че в нарушение на
съдопроизводствените правила, въззивният съд не е разгледал всички относими
доказателства и не е извършил анализ на всички правно-релевантни факти, което е
довело до неправилно възприемане на фактическата обстановка и съот. до
неправилно приложение на материалния закон.
С подробно изложени съображения по наведените касационни основания е направено
искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се
постанови друго, с което да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно Наказателно
постановление № 20-1228-000905 от 06.04.2020г. на Началник група в сектор
„Пътна полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора.
Ответникът по
касационната жалба – Областна Дирекция на МВР – Стара Загора, чрез процесуалния
си представител по делото, в представеното писмено възражение оспорва жалбата
като неоснователна и моли да бъде отхвърлена.
Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно
заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага
съдебното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.
Касационният състав на съда, след
като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя
касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на
основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е
подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт
е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата
е неоснователна.
Производството пред
Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на Х.П.П., против Наказателно
постановление № 20-1228-000905 от 06.04.2020г., издадено от Началник група в
сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с което,
въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/
серия GА № 99396/ 08.03.2020г., на Х.П. са наложени административни наказания,
както следва: глоба в размер на 1 000 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12 месеца, на основание чл. 174, ал.1, т.2 от ЗДвП, за
нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и глоба в размер на 20 лева, на основание
чл. 185 от ЗДвП, за нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП. Административнонаказателното
обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 08.03.2020г. в 03.30
часа в гр. Стара Загора, по ул. „Св. Отец Паисий“ срещу № 60 в посока север, Х.П.
управлява собствения си лек автомобил с рег. № *****, като водачът не контролира
автомобила, който управлява, навлиза в лентата за насрещно движение и блъска с
предна лява част на автомобила си спрелия за престой лек автомобил с рег. № *****
в странична лява част, който вследствие на удара се измества странично, блъска
стоящия на тротоара пешеходец М.Н., както и със задна дясна част на автомобила
блъска паркирания на тротоара лек автомобил рег. № ***** в задната част.
Причинява ПТП с материални щети по трите автомобила и пострадали лица. Водачът
е изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер 7510 с фабр. №
ARDN 0019, като уредът отчита 1.06 промила алкохол с проба № 01565. На водача е
издаден талон за изследване номер 0060211 и връчени 7 броя холограмни стикери, като
лицето не е дало кръв за изследване.
Старозагорският районен съд е потвърдил
обжалваното наказателното постановление по съображения за неговата процесуална
и материална законосъобразност.
Въззивният съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не
са допуснати нарушения на регламентираните в ЗАНН формални изисквания и
процесуални правила, като наказателното постановление съдържа изискуемото се по
чл. 57 от ЗАНН описание на нарушенията, обосноваващо в необходимата степен от
фактическа и правна страна административно наказателното обвинение. Въз основа на събраните по делото и обсъдени в
решението писмени и гласни доказателства съдът е направил извод, че по
безспорен и несъмнен начин е установена и доказана описаната в наказателното
постановление фактическа обстановка и извършването от санкционираното лице на съставомерни
от обективна и субективна страна деяния, правилно квалифицирани като
административни нарушения по чл. 174, ал.1, т.2 от ЗДвП и по 185 във вр. с чл.
20, ал.1 от ЗДвП.
Решението на Старозагорския
районен съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.
Изцяло се споделя извода на въззивния
съд, че административно наказателното обвинение за извършените от Х.П. нарушения по чл. 174, ал.1, т.2 от ЗДвП и по 185 във вр. с чл. 20, ал.1 от ЗДвП, е фактически, правно и доказателствено обосновано. Изводът, че извършването
на вменените на санкционираното лице административни нарушения е установено и
доказано по несъмнен начин, е направен след обсъждане и преценка на доказателствения
материал, като съдът е разгледал и преценил събраните по делото писмени
и гласни доказателства и обосновано е приел, че описаната в наказателното
постановление фактическа обстановка и извършването на нарушенията по време,
начин и място, посочени в АУАН и в НП, се потвърждава по категоричен начин. Не
могат да се приемат за достоверни твърденията по защитната теза на
санкционираното лице, че не е дало кръв за изследване, тъй като
„актосъставителят му е дал правен съвет в никакъв случай да не дава кръв,
защото щяло да стане по-лошо за него“. Доколкото причиненото ПТП не е съставомерен елемент на
нито едно от санкционираните с НП № 20-1228-000905 от 06.04.2020г.
административни нарушения, дали и доколко документацията за възникналото ПТП е
надлежно оформена, е ирелевантно за преценката на материалната и/или
процесуалната законосъобразност на наказателното постановление. Ето защо обосновано
от гл.т. на доказателствата и правилно от гл. т. на закона въззивният съд е
приел, че Х.П. е осъществил виновно съставите на административните нарушения по чл. 174, ал.1, т.2 от ЗДвП и по 185 във вр. с чл. 20, ал.1 от ЗДвП, като
изложените в тази връзка мотиви в обжалваното решение изцяло се споделят от
касационната инстанция и не е необходимо да бъдат повтаряни.
Правилен е и направеният от
Старозагорския районен съд извод, че при проведеното административнонаказателно
производство не са допуснати съществени нарушения на регламентираните в ЗАНН
процесуални правила и на формалните изисквания досежно съдържанието на
съставения АУАН и на издаденото въз основа на него НП. Съдържанието на
наказателното постановление съответства на императивните изисквания на чл. 57,
ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН за пълно, ясно и точно описание на нарушението и обстоятелствата
по неговото извършване и посочване на нарушените законови разпоредби. Спазени
са и изискванията на Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози. Абсолютно бланкетно е възражението на касатора за неправилно
попълване на талона за изследване - съдържанието на Талон за изследване №
0060211 изцяло съответства на формалните изисквания по чл.6 от Наредба № 1 от
19.07.2017г. Следва да се отбележи, че съгласно чл.3а от Наредба № 1 от
19.07.2017г., установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва
с доказателствен анализатор или с медицинско и химическо лабораторно
изследване, в следните три случая: 1. лицето откаже извършване на проверка с техническо
средство или тест; 2. лицето не приема показанията на техническото средство или
теста и 3. физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка
с техническо средство или тест. В случая, доколкото видно от съставения талон
за изследване № 0060211, е налице изрично обективирано волеизявление на Х.П.,
удостоверено с положен от провереното лице подпис, че приема показанията на
техническото средство, не е било необходимо установяването на концентрацията на
алкохол в кръвта да се извършва с доказателствен анализатор или с медицинско и
химическо лабораторно изследване, по аргумент от чл.3а от Наредба № 1 от
19.07.2017г. - отчетените показания от техническото средство във връзка с
установяването на концентрацията на алкохол в кръвта са основание за ангажиране
на административнонаказателната отговорност на водача на МПС по чл.174, ал.1 от ЗДвП когато лицето приеме показанията на техническото средство.
Неоснователно е и
въведеното като касационно основание по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК възражение за
допуснати от въззивния съд съществени нарушения на процесуалните правила по см.
на чл.348, ал.3, т.1 – т.4 от НПК. Съдът е извършил цялостна проверка на
законосъобразността и правилността на наказателното постановление, като е
направил обоснован извод, че същото е издадено при спазване на процесуалните
правила и в съответствие с приложимия материален закон. Не са допуснати
нарушения на правилата за оценка и проверка на доказателствения материал, като
подробно са разгледани, обсъдени и преценени всички събрани по делото
доказателства и обосновано не са кредитирани с доверие показанията на св. И. Д..
При формиране на вътрешното убеждение, фактическите и правните изводи, не са
установени порочни действия на въззивния съд, съотв. не са констатирани порочни
съдопроизводствени действия при разглеждане на делото и постановяване на
съдебното решение.
С оглед на изложените
съображения съдът намира че не са налице твърдените касационни основания,
поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в
съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване на
съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на делото искането на ответника по
касационната жалба за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на
основание чл.63, ал.3 във вр. с ал.5 от ЗАНН, Х.П.П. следва да бъде
осъден да заплати на Областна дирекция на МВР – Стара Загора сумата от 80 лева,
представляваща възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна
защита в касационното производство, определено съгласно чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ.
Водим
от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 411 от 11.08.2020г., постановено по АНД № 980/ 2020г. по описа на
Старозагорския районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление №
20-1228-000905 от 06.04.2020г., издадено от Началник група в сектор „Пътна
полиция“ към Областна дирекция на МВР – Стара Загора.
ОСЪЖДА Х.П.П. ***, ЕГН **********, да заплати на Областна
дирекция на МВР – Стара Загора сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на
обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.