№ 1135
гр. София, 12.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело №
20231000503262 по описа за 2023 година
Разгледа в съдебно заседание на 14.10.24г. /с участието на секретаря Богомилова/
въззивно гражданско дело № 3262/23г. и констатира следното:
С решение на СГС 1-5 състав от 20.03.23г. по г.д. № 14471/18г. са отхвърлени
/изцяло/ искове по чл. 162, ал. 4 от ЗУТ във връзка с чл. 265, ал. /предл./ 2 от ЗЗД и по чл. 88,
ал. 1 от ЗЗД /всички във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 2-ро от ЗЗД/ на М. Щ. против
„Водоконсулт:инженеринг“ ЕООД.
Решението на СГС се обжалва /изцяло/ от М. Щ..
Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата
пред СГС и САС/.
Ищцата поддържа, че по нейно възлагане /на основание на неформален договор/
ответникът е изготвил проект за укрепване на левия бряг на река Владайска /с цел да бъде
предотвратено свличане и срутване на земни маси - за да бъде предпазен от разрушаване
собствения й имот: къща, находяща се в град София, кв. Княжево, ул. Войводска могила
135/; че проектът е бил реализиран /процесното укрепително съоръжение е било изградено/
фактически /физически, технически/ със съдействието на други фирми /търговски
дружества/, но същият не е осъществил надлежно предназначението си /да заздрави
основите на процесната къща/. С оглед това: М. Щ. претендира да бъде ангажирана /при
условията на изброените по-горе законови текстове/ имуществената отговорност на
ответника /до размера на исковите суми/ заради причинените й имуществени вреди
/явяващи се следствие от некачествено изготвения проект и изразяващи се в: разходи по
договора за проектиране, разходи по техническата реализация на процесното укрепително
съоръжение, разходи, необходими за премахване на същото/.
Исковете са неоснователни /жалбата е неоснователна; първоинстанционното
решение е постановено в съответствие със закона, съдебната практика и събраните по
1
делото доказателства/:
Описаната от ищцата фактическа обстановка /изложена по-горе/ не е спорна в
процеса /същата се установява и от събраните по делото доказателства: писмени и
експертни – преценени в съвкупност/. Не се спори и /това обстоятелство също се явява
удостоверено със съдържанието на изброения доказателствен материал/, че М. Щ. е сторила
парични разходи за изготвянето на проекта и за техническото му реализиране на място.
Спорен е въпросът: дали процесните имуществени вреди /описаните по-горе
различни видове разходи/ се явяват следствие от действия /бездействия/ на ответника /в
качеството му на изпълнител на проекта – съгласно сключения с ищцата договор/.
Събраният в процеса експертен доказателствен материал /в това число и
подробните обяснения на вещите лица от съдебното заседание/ обосновава извод, че:
процесният проект /изготвен от ответното дружество/ е бил технологически /технически/
надлежен /годен за изпълнение; годен да осъществи заложената цел – укрепване на речния
бряг/. Този проект обаче е бил реализиран /изграден технически – на място/ с отклонения от
заложените параметри. В такава хипотеза: отговорност може да бъде търсена от съответните
правни субекти, които са осъществили фактически строителството /а не от ответника/. С
други думи: процесните имуществени вреди в случая не се явяват следствие от действие
/бездействие/ на ответника /от договорно неизпълнение по смисъла на чл. 79 от ЗЗД/. В
същата връзка: по делото не са представени писмени доказателства /такива са констатациите
на вещите лица/ процесният проект да е бил окомплектован с допълнителни части /които е
следвало да бъдат изготвени от други специалисти – в съответните сфери на техниката/ и да
е бил внесен за одобрение в Общината. В този смисъл: процесното съоръжение е било
изградено без наличие на строителни книжа и без одобрение /разрешение/ от посоченият
административен орган /т.е. строежът се явява „незаконен“/. Всички правни и фактически
действия в посочените насоки е следвало да бъдат предприети от ищцата /като „възложител“
на проекта и строежа – по смисъла на чл. 161 от ЗУТ/.
Заявените във въззивната жалба /за пръв път/ възражения /които на практика
изместват предмета на спора/ се явят неотносими към търсената имуществена отговорност
/която предполага – изисква да бъде установено договорно неизпълнение; такова в случая не
се констатира – съобразно изложените по-горе съображения/. От друга страна /в същата
връзка/: дори доводите на ищцата да бъдат съобразени - същите биха могли да обосноват
/предвид горните съображения/ ангажиране на имуществената отговорност не на ответника,
а на другите правни субекти – дружествата, които са реализирали /в отклонение и от
процесния проект, и от повелителни правни норми/ фактически /технически/ съоръжението
на място. На практика в случая: непредприемането на действия за предварително
„узаконяване“ /в смисъла на изложеното по-горе/ на процесното строителство е
препятствало възможността - фактическите действия по изграждането на съоръжението да
бъдат спрени преди да са започнали /строежът би бил забранен от администрацията – по
съображенията, изложени във въззивната жалба/. В крайна сметка /съобразно изложеното
по-горе и именно това е пряко релевантното към спора обстоятелство в случая/: процесната
вреда се явява следствие не от самото изготвяне на проекта /който съгласно експертния
доказателствен материал е бил надлежен – годен за техническо изпълнение/, а от
фактическата реализация /строителство/ на съоръжението /което е било сторено в
отклонение от проекта и без строителни книжа/. Действително: законът /правилото на чл.
232, ал. 4, т. 2 от ЗУТ/ регламентира отговорност /административно – наказателна/ за
проектанта в хипотеза на отклонение от повелителни законови норми /регламентиращи
изискванията за съответния вид строителство; в това число - отклонение и по смисъла на
възраженията на ответницата по въззивната й жалба/. Гражданска отговорност от проектанта
обаче /договорна или деликтна/ може да бъде търсена /при такъв тип отклонение/ само, ако
се установи наличие на причинно-следствена връзка между противоправното /по смисъла на
2
цитираният законов текст/ поведение /действие или бездействие/ на проектанта и
настъпилата имуществена вреда /претърпяна загуба или пропусната полза/. Такава връзка в
случая не може да се приеме за налична /предвид горните съображения/.
Действително: изводите на първоначалната експертиза /изготвена в рамките на
производство по раздел 7-ми от ГПК/ противоречат /не се споделят/ от следващата тройна
експертиза /в състава на която е участвало вещото лице от първата експертиза/. Разширената
експертиза обаче /в това число и вещото лице от първата експертиза, което също променя
изводите си/ констатира изрично /на база на допълнително направен оглед и съответни
замервания/, че, ако процесното строителство е било съобразено с проекта, то същото е
щяло да изпълни предназначението си /да укрепи надлежно брега на реката/.
Възражението на ищцата /застъпено в края на първоинстанционното
производство/, че ответникът не е упражнил авторски надзор също не може да намери опора
в доказателствения материал: конкретен /формален – писмен/ договор във връзка с
учреденото правоотношение не е бил сключен между страните; поради това в случая не
може да се прецени точно какви задължения са били възложени на ответното дружество
/освен конкретното задължение – да изготви технологичната част на проекта, за което
обстоятелство страните не спорят/. В този смисъл /предвид изложеното/: в процеса не се
констатира – на фирмата да е било вменено задължение /по смисъла на чл. 162 от ЗУТ/ да
упражнява /осъществява/ авторски контрол.
В крайна сметка /и във връзка с основното спорно обстоятелство по делото –
надлежно ли е било проектирано процесното съоръжение/: събраният в процеса експертен
доказателствен материал сочи, че укрепителната инсталация /макар и изградена в
отклонение от проекта на ответника; макар и частично дефектирала/ все пак изпълнява,
макар и не пълноценно /в това число и към момента/ предназначението си /защитната си
функция/.
С оглед изложеното: атакуваният съдебен акт следва да бъде потвърден.
Предвид изхода на спора пред САС: в полза на ответника следва да бъдат
присъдени /при условията на чл. 78, ал. 3 от ГПК/ съдебни разноски /за производството пред
въззивния съд/.
Възражения по чл. 78, ал. 5 от ГПК – не са заявени от страните.
Съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение на СГС 1-5 състав от 20.03.23г. по г.д. № 14471/18г.
ОСЪЖДА М. Р. Щ. да плати на „Водоконсулт:инженеринг“ ЕООД 3 800 лева –
съдебни разноски /за производството пред САС/.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен
срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3