Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. П., 06.08.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, I-ви състав, в публичното съдебно заседание, проведено на двадесет и седми юни през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА
ИВАНОВА
при участието на секретаря Божура Антонова,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 06427/2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са от „Топлофикация – П.“ АД срещу П.
И. П. кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 3 082,39 лв.,
представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода
от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. до топлоснабден недвижими имот, находящ се в гр. П., ул. „***, законната лихва за забава
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
16.05.2018 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 351,15 лв.,
представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от
10.07.2016 г. до 26.04.2018 г., за които суми по ч. гр. дело № 03305/2018 г. по
описа на Районен съд – П., ГО, VII-ми състав е
издадена Заповед № 2530 от 17.05.2018 г. за изпълнение на парични задължения по
чл. 410 ГПК.
Ищецът твърди, че между него и ответника, в
качеството му на потребител – клиент за битови нужди, съществува облигационно
правоотношение с предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия,
възникнало въз основа на закона и регулирано от публично известни общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват насрещната страна без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот се
намира в топлоснабдена сграда. Посочва, че съгласно Общите условия през
процесния период е изпълнил задълженията си и е доставил до имота на ответника
топлинна енергия, отчетена и разпределена от фирмата за дялово разпределение.
Изяснява, че от своя страна купувачът не е изпълнил насрещното си задължение за
заплащане на дължимата цена на топлинната енергия за исковия период в размер на
сумата от 3 082,39 лв. и на падежа, нито към момента на депозиране на
заявлението. Счита, че с изтичане на края на месеца, следващ този на доставката
и поради неизпълнението си, съгласно клаузата на чл. 41, ал. 1 от приложимите
Общи условия ответника, като потребител, дължи и обезщетение за забава в размер
на законната лихва, възлизаща на сума в размер на 351,15 лв. за периода от
10.07.2016 г. до 26.04.2018 г. С тези съображения отправя искане за уважаване
на предявените искови претенции. Намира за дължима и законната лихва за забава,
считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
вземането.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК
писмен отговор ответникът П.П. оспорва исковете с твърдението, че не е пасивно
легитимирана страна в процеса, тъй като не е собственик, нито ползвател на
процесния имот. Поддържа, че ищецът не е представил доказателства в подкрепа за
възникнала облигационна връзка между страните. Навежда доводи, че приложеното
от ищеца „извлечение от сметка“ е негодно доказателствено средство, носещо само
информативен характер, предвид липсата на подпис и печат. Оспорва начина на
формулиране на месечните задължения за процесния период както и, че не е
доставено твърдяното количество и качество топлинна енергия. Поддържа, че
воденото счетоводство от страна на ищеца е некоректно. Оспорва съществуването
на 12 броя фактури, както и същите да са изготвяни на база действително
изразходвана енергия, а посочените суми за произволно изчислени. С тези доводи
отправя искане за отхвърляне на исковете.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са положителни установителни искове
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал.
1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при условията на кумулативно обективно
съединяване помежду им, с искане за установяване със силата на пресъдено нещо
съществуването на парични вземания на ищеца срещу ответника, удостоверени в
Заповед от 17.05.2018
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. дело
№ 03305/2018 г. по описа на Районен съд – П.. Съдът, като съобрази, че препис
от заповедта за изпълнение е връчен на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5, вр.
ал. 1 ГПК, а установителните искове са предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК,
във връзка с дадени от съда указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК,
намира, че за ищеца е налице интерес от търсената защита.
Уважаването
на предявените искове е обусловено от установяване от страна на ищцовото
дружество, при условията на пълно и главно доказване, съществуването през
процесния период на облигационно отношение между него и ответника с предмет
покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия, регулирано от публично
известни Общи условия, както и, че е изпълнило задължението си и е доставило
такава за процесния топлоснабден недвижим имот, за която се дължи посочената в
исковата молба сума и допълнително по акцесорния иск за лихва – изпадането на
ответника в забава и размера на търсеното във връзка с това обезщетение.
Възникването
на облигационното продажбено правоотношение с предмет доставка на топлинна
енергия между топлопреносното дружество, в качеството му на продавач и
потребителя (клиента) на топлинна енергия, в качеството му на купувач, е
обусловено от притежаването от страна на купувача на правото на собственост,
съответно на учредено право на ползване по отношение на топлоснабден недвижим
имот. Съдържанието на това правоотношение се определя от законовите норми и от
публично известни и одобрени от КЕВР общи условия. Включването на техните клаузи,
като източник на права и задължения между страните, съгласно чл. 150, ал. 2
Закона за енергетиката (ЗЕ) е обусловено от оповестяването им и изтичане на 30
дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично волеизявление на
клиента за приемането им.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, а по силата на дефинитивната правна норма, регламентирана в §1, т. 2а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Следователно, при придобиване на правото на собственост върху топлоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо изрично волеизявление, собственикът на имота става страна по продажбеното правоотношение. В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал. 1 от процесните Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, на потребителите в гр. П., приложими от ищеца и одобрени с Решение № ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник СъП. – бр. 82/3959/ от 29.04.2008 г. и влезли в сила, съгласно която купувач на топлинна енергия е всяко физическо лице – потребител за битови нужди, което е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда.
Изясни
се, че с отговора на исковата молба ответникът изрично оспорва пасивната си
материалноправна легитимация в процеса с твърдението, че между него и ищцовото
дружество с не е съществувало твърдяното облигационно правоотношение, което
обуславя проверката на съда относно тази първа и основна материалноправна
предпоставка за възникване на процесните вземания.
От
събраните по делото писмени доказателства се установява, че на основание чл.
134, ал. 4 ЗТСУ с
Нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу
отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ № 188, том IV, нотариално дело №
1297/02.09.1982 г. на нотариус В.Я.при Пернишкия районен съд третото за процеса
лице З.С.П.е призната за собственик на недвижим имот, представляващ жилище №
55, находящо се в гр. П., жилищен комплекс „Ленин“, ул. „Юрий Гагарин“ в
жилищна сграда – блок № 44/55, вх. В. В нотариалния акт е посочено, че жилището
е придобито като обезщетение срещу отчужден недвижим имот на основание Заповед
№ 837/07.07.1980 г. на председателя на ИК на Общински народен съвет – гр. П. по
чл. 100 ЗТСУ. Изяснява се също, че общата цена на новопридобитото жилище
възлиза на 12 468 лв., като е отразено, че една част
от нея – в общ размер от 9 996 лв. е
приспадната от стойността на отчуждения имот и собствени средства, платени от
получаващия обезщетението, а останалата част – в размер от 2 472 лв. ще
бъде покрита със заем, отпуснат по реда на чл. 22 от Наредбата за
държавните имоти, който ще бъде изплащан на равни месечни вноски заедно с 2 %
годишна лихва за срок от 20 години.
С
Декларация с вх. № 111055/07.04.1998 г. по чл. 14 ЗМДТ лицето З.С.П.е
декларирала пред Община П. правото на собственост върху процесния недвижим имот
– апартамент 55, находящ се в гр. П., кв. „Изток“, бл. 44, вх. В с посочено
придобивно основание – „покупка“ по нотариален акт № 188 от 02.09.1982 г. В
декларацията е отразено, че имотът е съсобствен между декларатора и лицето П. И.
П. – настоящия ответник, при квоти по ½ идеална част.
От
приобщеното по делото Удостоверение за сключен граждански брак /дубликат/ от
18.06.2019 г., издадено от Община П. въз основа на акт за граждански брак №
0209 от 28.04.1968 г. следва, че ответникът П. И. П. е сключил граждански брак
с третото за процеса лице З.С.П./тогава Алексова/ на 28.04.1968 г.
При
така установените факти, съдът намира, че по делото от страна на ищцовото
дружество не е доказано съществуването през процесния период на облигационно
правоотношение с ответника във връзка с доставката на топлинна енергия до
исковия имот, обосновано от притежавани от П. вещни права върху жилището.
Събраните
по делото писмени доказателства свидетелстват, че този имот – апартамент 55, находящ
се в гр. П., ул. „Юрий Гагарин“ в жилищна сграда – блок № 44, вх. В е бил
придобит от съпругата на ответника – третото за процеса лице З.П.на основание Заповед
№ 837/07.07.1980 г. на председателя на ИК на Общински народен съвет – гр. П.,
издадена по силата на чл. 100 ЗТСУ като обезщетение срещу отчужден неин недвижим
имот.
Съгласно
трайно установена съдебна практика, обективирана в Решение № 145 от 27.06.2013 г. по гр. дело № 1352/2013 г., I г.
о., ГК на ВКС, Решение № 348/22.06.2009 г. по гр. дело № 2212/2012 г. II гр. о., Решение № 415/2012 г. по гр. дело № 231/2012
г. I гр. о. на ВКС когато срещу отчужден индивидуален имот на единия съпруг бъде отстъпен в
обезщетение недвижим имот, макар това да е станало по време на брака, собствеността на отстъпения
имот не се включва в съпружеската имуществена общност, тъй като липсва принос
от другия съпруг. Когато стойността на дадения в обезщетение имот е покрита
изцяло от стойността на отчуждения имот другият съпруг няма принос в
придобиването, поради което върху получения като обезщетение имот не възниква
съпружеска общност. В този случай е без значение момента на придобиване на
правото на собственост.
В настоящия казус,
от данните, отразени в нотариалния акт, издаден на основание чл. 134,
ал. 4 ЗТСУ /отм./, констатиращ
притежанието на вещното
право на собственост върху процесния имот, породено от издадената заповед по чл. 100 от ЗТСУ /отм./, е
посочено, че по-голямата част от общата цена на имота е
погасена чрез стойността на отчуждения имот и собствени средства на получаващия
обезщетението, а останалата част чрез заем, получен на основание чл. 22 от
Наредбата за държавните имоти /отм./, отпуснат за срок от 20 години. Посочената
разпоредба от Наредбата предвижда, че когато стойността на отчуждения имот е
по-малка от стойността на имота, който се отстъпва обезщетение, разликата в
стойността на имотите се покрива от собственика със собствени и заемни средства.
При
съобразяване с отразеното в нотариалния акт от 02.09.1982 г., издаден на
основание заповедта от 07.07.1980 г. и липсата на ангажирани доказателства
отпуснатият заем да е бил погасен с общи на съпрузите средства, съдът приема,
че полученият като обезщетение имот от лицето З.С.П.е нейна собственост и по
отношение на същия не е доказано възникването на бездялова съпружеска
имуществена общност.
Съпругът, от който не е отчужден недвижим имот – в настоящата хипотеза ответникът П.П. може да придобие права от дадения в обезщетение имот, чиято стойност се
покрива от стойността на отчуждения имот, само при условията и при
спазване на формата, предвидени в чл. 102 ЗТСУ, каквито в случая не са налице. След като имотът, който е бил
отчужден не е бил собственост на П., същият не фигурира като лице, заплатило
част от разликата в цените между отчуждения имот и дадения за обезщетение и
предвид липсата на доказателства заемът, отпуснат за пълно покриване на тази
разлика, да е бил погасяван със семейни средства, липсата на доказателства за прехвърляне на правото за обезщетение по реда на чл. 102 ЗТСУ /отм./
върху получения в обезщетение имот, то съдът приема, че процесният имот е собствен на
трето за процеса лице – съпругата на ответника, З. П.
Ето защо,
ответникът П.П. не се явява страна по облигационно правоотношение с ищцовото
дружество, а оттук и задължено лице да заплаща стойността на доставеното
количество топлоенергия съгласно клаузата на
чл. 15, ал. 1, т. 1 от приложимите Общи условия. Този извод не се
опровергава от данните, следващи от приетата по делото декларация по чл. 14 ЗМДТ, доколкото същата обективира изявление на трето за процеса лице, свързано
с изпълнение на негови административни задължения, но не и признание от
ответника за притежавани от него права върху имота, а от друга не се подкрепя
от останалите писмени доказателства, сочещи, че собственик на имота е друго
лице.
Предвид
изложеното, процесните искове се явяват недоказани по своето основание – поради
липсата на първата и основна предпоставка за уважаването им – съществуването на
облигационно правоотношение между страните, поради което подлежат на
отхвърляне. Това прави
ненеобходимо обсъждането на останалите събрани по делото доказателства,
насочени към установяване реалната доставка на топлинна енергия до имота,
дължимата за това цена и отделните компоненти, включени в нея.
По отговорността
за разноски:
При
този изход на спора – неоснователност на предявените искове, право на разноски
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК има само ответникът, поначало както за тези,
сторени в исковото производство, така и за тези, направени в хода на ч. гр.
дело № 03305/2018 г. по описа на Районен съд – П. – арг. т. 12 на Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС. На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да бъде присъдена
сумата от 470 лв., представляваща направени разноски в настоящия процес за
адвокатско възнаграждение, чието реално заплащане следва от отразеното в приложения
по делото договор за правна защита и съдействие № 12179/30.01.2019 г. /л. 27 от
делото/. Сторените от ищцовото дружество разноски следва да останат за негова сметка.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от
„Топлофикация – П.“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П.,
ж.к. Мошино срещу П. И. П., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: *** № 44, вх. В, ап. 55 обективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1
ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в
отношенията между страните, че П. И. П. *** АД сумата от 3 082,39 лв., представляваща стойност на доставена и
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. до
топлоснабден недвижими имот, находящ се в гр. П., ул. „***, законната лихва за
забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК – 16.05.2018 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 351,15 лв., представляваща законна
лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2016 г. до 26.04.2018
г., за които суми по ч. гр. дело № 03305/2018 г. по описа на Районен съд – П.,
ГО, VII-ми състав е издадена Заповед № 2530/17.05.2018 г.
за изпълнение на парични задължения по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА „Топлофикация – П.“
АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ж.к. Мошино,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на П. И. П., с ЕГН: **********,
с постоянен и настоящ адрес:***, ул. „Юрий Гагарин“ № 44, вх. В, ап. 55 сумата от 470 лв., представляваща сторени
разноски за адвокатско възнаграждение в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен съд – П., в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
При влизане в
сила на
решението, ч. гр. дело № 03305/2018
г. по описа на съда,
с приложен към същото заверен препис от настоящото решение, да се
изпрати на съответния съдебен състав.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: