№
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кърджали в открито заседание на петнадесети декември през две хиляди
двадесет
и първа година в състав:
СЪДИЯ: АЙГЮЛ ШЕФКИ
при секретаря Мариана Кадиева като разгледа докладваното
от съдия Шефки адм. дело №270
по описа за 2020 г. на КАС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл. 220, ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ). Образувано е по жалба от „ЧА-96“ ЕООД, с ЕИК
***, седалище и адрес
на управление:***, подадена чрез пълномощник, срещу Решение № РТД 1857/03.08.2020г./ 32-224000,
изд. от директора
на ТД „Тракийска“, към
Агенция „Митници“, с което, по
отношение на жалбоподателя са определени задължения в размер на ***
лв., от които: мито в размер на ***
лв.
и ДДС в размер на ***
лв.
В жалбата се твърди незаконосъобразност на решението,
като постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и в противоречие с материалния закон. Жалбоподателят намира за необосновани изводите на административния
орган за въведени от дружеството
несъюзни стоки на територията
на страната. Счита, че оспореното решение не съдържа и мотиви, в нарушение на
чл.59, ал.2, т.4 АПК, както и че е основано на разпоредби, визиращи митнически задължения, не и такива за ДДС. В с.з.
и в писмени бележки, чрез процесуалния си представител, поддържа подадената жалба, като излага
и допълнителни съображения
за липса на надлежно мотивиране, тъй като оспореният акт не изяснявал причините за приложение на метода, по който е изчислена новата митническа стойност на процесните стоки. Счита, че липсва анализ на стоките,
определени като «сходни», както и на предпоставки за определянето митническата стойност по реда на чл.74, пар.2,
б.»б» от Регламент /ЕС/ 952/2013 г. Сочи и нарушение на чл.8, §1, б.а от Регламент за изпълнение /ЕС/2015/2447, тъй като в уведомителното писмо за започване на административното производство, не били посочени
документите и информацията,
на които митническите органи възнамеряват да обосноват решението си. Иска отмяна на оспореното решение. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът –
Директор на ТД „Тракийска“ - Пловдив, при Агенция „Митници“, чрез процесуалния
си представител, намира жалбата за неоснователна, а обжалваното решение за
правилно и законосъобразно. Счита, че при издаването му са спазени изискванията
на ЗМ, както и на приложимите регламенти, като е спазена и процедурата по
уведомяване. На дружеството била предоставена възможност за становище и
възражения, както и за представяне на доказателства, опровергаващи
констатациите в оспорения акт. По същество намира за установено, че са налице
продадени количества стоки, в повече от декларираните, както и че тези стоки са
с митнически статус на несъюзни такива, въведени на територията на Съюза в
нарушение на задълженията, установени в митническото законодателство. Счита
също, че решението е обосновано и в частта, касаеща
размера на определените вносни мита. Сочи, че при възникване на задължение за
вносни мита се дължи и данък, като последния става изискуем от датата, на която
възниква задължението за заплащане на вносно мито. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид постъпилата жалба с наведените в нея оплаквания и прецени събраните по делото доказателства, приема от фактическа следното:
Установено е по
делото, че със Заповед
№ЗТД-3000-21/32-20661/21.01.2020 г. на директора на ТД „Тракийска“, по
отношение на дружеството-жалбоподател е възложена проверка в рамките на последващия контрол, на основание чл.48 от Регламент /ЕС/
№952/2013 на Европейския Парламент и Съвета от 09.10.2013 г. за създаване на
Митнически кодекс на Съюза /Регламент /ЕС/ №952/2013/ и чл.84а от ЗМ, във вр.
с поставянето на стоки под режим допускане за свободно обращение.
Предвидено е проверката да обхваща периода от 21.01.2017 г. до 20.01.2020 г.
вкл. С последващи
Заповеди №ЗТД-3000-88/32-62076/25.02.2020 г. и
№ЗТД-3000-150/32-95893/26.03.2020 г., издадени от горния орган, е удължен
срокът за извършване на проверката.
След преглед на представените от дружеството митнически декларации /МД/,
счетоводни документи и писмени обяснения, и след съпоставяне на получените и
продадени от дружеството стоки, проверяващите митнически служители
констатирали, че количествата от продадени 12 вида стоки, надвишават
количествата стоки, декларирани в МД.
Предвид установените разлики, на основание чл.84г, ал.1, т.1 и ал.2 от
ЗМ, до проверяваното дружество е отправено Искане за представяне на документи,
даване на писмени обяснения или справки /л.428-441 от делото/. Искането е
връчено на 01.04.2020 г., по електронен
път /л.432/.
На 16.04.2020 г. дружеството е
уведомено, на основание чл.84и, ал.1, т.1 и т.4, във вр.
с ал.2, т.1, т.2 т.4, т.9 и т.10 от ЗМ,
че се приема за установено, неправомерно въвеждане несъюзни стоки на
митническата територия на Съюза, по отношение на количествата продадени в
повече от декларираните с МД. Прието е също, че са налице обстоятелствата по
чл.84и, ал.1, т.1 и т.4 от ЗМ – воденото счетоводство не дава възможност за
установяване или определяне размера на публичните държавни вземания, както и че
проверяваното лице не е представило относимите
доказателства в указания срок. За определяне на елементите на облагане е
определен код по ТАРИК и МС на стоките, на основание чл.74, §2, б.“б“ от
Регламент /ЕС/ №952/2013.
На 28.04.2020 г., на управителя на дружеството-жалбоподател е връчено
уведомление по чл.84к от ЗМ / л.445 от делото/ за провеждане на заключително
обсъждане относно установените при проверката обстоятелства и възможните
последици от тях. В уведомлението е отбелязано и заявлението на управителя, че
не желае да бъде проведено заключително обсъждане.
Изготвен е доклад №BG003000/1/1А/14.05.2020 г. от служители в ТД “Тракийска“ при Агенция Митници,
в т.3.1.2 от който е установено следното: 1. 270 броя „щприц
пистолет за силикон-ръчен“ по фактура №**/*** г., продадени в повече от
декларираните с МД №***/*** г.; 2. 20 бр. „моноблок
за тоалетна“ по фактура №**/*** г., продадени в повече от декларираните с МД №№***/***
г. и № №***/*** г.; 3. 1 бр. „ръчна машина за рязане на плочки“, продадена в
повече от декларираното с МД №***/*** г.; 4. 2 695,36 кв.м. „фибран“, продадени в повече от декларираните в МД, описани
в колона 2 на таблица 4; 5. 200 торби „смес за фугиране“, продадени в повече от декларираните в МД,
описани в колона 2 на таблица 5; 6. 17 500 кг „гасена вар“ , продадени в
повече от декларираните в МД, описани в
колона 2 на таблица 6; 7. 4 925 кг „гипсово лепило“, продадени в повече от декларираните в МД,описани в
колона 2 на таблица 7; 456 торби „лепило за гранит“, продадени в повече от
декларираните в МД, описани в колона 2
на таблица 8; 251 торби „смес за замазка“, продадени в повече от декларираните
в МД, описани в колона 2 на таблица 9;
10. 16 125 кг „гипсова мазилка сатен“, продадени в повече от декларираните
в МД, описани в колона 2 на таблица 10;
11. 10 300 кг „гипсова смес“, продадени в повече от декларираните в
МД, описани в колона 2 на таблица 11;
както и 9 400 кг. „гипсова мазилка“,
продадени в повече от декларираните в МД, описана в колона 2 на таблица
12. По отношение на описаните по-горе 12 вида стоки е посочено, че не може да
бъде определен моментът на тяхното въвеждане, както и стойността им, предвид
липсата на представени документи и обстоятелството, че същите не са заприходени в счетоводните регистри. Въз основа на чл.85,
§2 от Регламент /ЕС/ №952/2013 е прието, че митническото задължение е
възникнало на датата на продажба на вътрешния пазар, посочена в
съответната фактура. Прието е също, че
са налице обстоятелствата по чл.84и, ал.1, т.1 и т.4 от ЗМ – воденото
счетоводство не дава възможност за установяване или определяне размера на
публичните държавни вземания,
както и че проверяваното лице не е представило относимите доказателства в указания срок. Митническата
стойност на стоките е определена по вторичния метод по чл.74, §2, б.“б“ от
Регламент /ЕС/ №952/2013, въз основа на посочени в решението стойности по
митнически декларации за допускане за свободно обращение
в приблизително същия момент, на стоки с
държава на произход ***, като е използвана най-ниската установена
стойност за всяка една от изследваните 12 вида стоки.
С Решение №
РТД 1857/03.08.2020г./ 32-224000,
изд. от директора на ТД „Тракийска“, гр.Пловдив, предмет на настоящия спор, на основание чл.79, §1,
б.“а“ и §2, б.“а“, вр. с чл.85, §1 и §2 от Регламент
/ЕС/ №952/2013; чл.54, ал.1 и чл.56 от ЗДДС, въз основа на заключенията, съдържащи се
в т.3.1.2 от горния доклад, за
стоките, описани в таблица 13, въведени на митническата територия на Съюза, е наредено „ЧА-96“ ЕООД, да заплати мито
в размер на ***
лв.,
както и ДДС в размер на ***
лв.
Решението е връчено на управителя на дружеството на 05.08.2020г., видно от
направеното отбелязване /л.25 от делото/, а жалбата срещу акта е изпратена по пощата
на 19.05.2020г. /л.451/.
При така установената
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и
от надлежно легитимирано лице, засегнато неблагоприятно от оспореното решение,
поради което е процесуално допустима.
При извършената проверка по
чл. 168, ал. 1 от АПК,
във връзка с чл. 220 от ЗМ съдът констатира, че обжалваното решение е
издадено от компетентен орган – директора на териториалната дирекция, където са
възникнали задълженията, съобразно правомощията му по чл. 19, ал.1
и ал.7 от ЗМ.
В случая
задълженията за мито и ДДС са установени в резултат на проверка, извършена по
реда на чл.84а, вр. с чл.84, ал.1 т.2 от ЗМ.
Съгласно чл. 84а, ал.1 и
ал.2 от ЗМ, последващ контрол на декларирането се
извършва по отношение на лица, които упражняват или са свързани с дейност,
контролът върху която е възложен на митническите органи със закон. При последващия контрол се извършва проверка за
законосъобразността на действията на проверяваното лице при прилагането на
съответните режими, процедури и мерки на търговската политика, както и за
изпълнение на задълженията му за заплащане на публичните държавни вземания,
събирани от митническите органи. Когато в хода на проверката са събрани
доказателства за извършени митнически нарушения или за различен размер на
дължимите мита и други публични държавни вземания, митническите органи,
извършващи проверката, провеждат с проверяваното лице заключително обсъждане на
установените при проверката обстоятелства и възможните правни последици,
произтичащи от тях, освен ако проверяваното лице се откаже писмено от
обсъждането /чл.84к, ал.1/. Предвидено е проверката в рамките на последващия контрол да приключи с писмен констативен
доклад, с установено в закона съдържание, като според чл.84л, ал.3 ЗМ,
фактическите констатации в доклада трябва да бъдат подкрепени с доказателства и
се смятат за истински до доказване на противното. В 7-дневен срок от
съставянето му докладът за проверката и доказателствата, приложени към него, се
връчват на проверяваното лице срещу подпис и се предават на органа, възложил
проверката, за последващи действия /чл.84л, ал.4 ЗМ/.
Установи се по делото, че проверката
е възложена със заповед на директора на
ТД „Тракийска“ и съдържа реквизитите, предвидени в чл. 84в, ал.3 ЗМ. Последващият контрол е извършен от компетентни митнически
служители в ТД на Агенция “Митници“. В хода на производството, проверяваното
лице е било уведомено по реда на чл.84и, ал. 4 ЗМ, за установени в хода на
проверката факти и обстоятелства, поради наличие на обстоятелства по чл.84и,
ал.1, т.1 и т.4 ЗМ. Дружеството е било уведомено и за насрочено заключително
обсъждане, като е налице писмен отказ от провеждането на такова обсъждане. За резултатите от възложената проверка е
изготвен доклад №BG003000/1/1А/14.05.2020 г. от служители в ТД
“Тракийска“ при Агенция Митници. Няма данни обаче, последният доклад да е бил
връчен на проверяваното дружество, съобразно изискването на чл.
84л, ал.4 ЗМ.
На следващо място, съдът
констатира и нарушение на чл. 8 от Регламент за изпълнение /ЕС/
2015/2447 от 24.11.2015 г., вр. с чл.22, §6 Регламент
ЕС/ №952/2013, приложим на основание чл.29 от последния Регламент, уреждащи
процедурата по съобщаване на предстоящото
издаване на неблагоприятно решение, ведно с мотивите, на които ще се
основава последното, както и документите и информацията, които митническите
органи възнамеряват да използват като основание за своето решение и срокът, в
който съответното лице трябва да изрази своето становище. По делото не са представени доказателства, дружеството да е било
уведомено за констатираните нарушения на митническото законодателство и
установените публични задължения, преди издаването на оспореното решение, нито
за мотивите, документите и информацията, на които ще се основава последното.
Във връзка с доводите на ответната страна за изпълнение на горното изискване
следва да се отбележи, че с приложеното по делото писмо Рег.№32-152598/01.06.2020 г., посочено в оспореното решение,
проверяваното дружество е било
уведомено, че е извършена проверка за установяване на законосъобразността на
прилагане на митнически режим едновременно допускане до свободно обращение и освобождаване за крайно потребление, както и
изпълнението на задължението на фирмата за заплащане на публичните държавни
вземания при поставяне на стоките под режим. Уведомено е също, на основание
чл.244 от Регламент /ЕС/ 2015/2447, че в 7-дневен срок от съобщението, следва
да внесе депозит от ***
лв. Последното писмо не съдържа никакви данни за фактите и обстоятелствата,
установени при извършената проверка, нито за формираните изводи. В тази връзка, съдът
намира, че е ограничено правото на проверяваното лице да участва в значим етап
от проведеното административно производство, а последното представлява
съществено нарушение на административнопроизводствените
правила.
Наред с
изложеното, съдът намира, че оспореният акт е постановен и в нарушение на
материалния закон.
Според приетото в
решението, в проверявания период дружеството е продало 12 вида стоки,
надвишаващи количествата внесени несъюзни стоки, декларирани в митническите
декларации, описани в колона 2 на таблици 1-12. Разликата е установена след
съпоставка между количествата внесени стоки, декларирани в горните митнически
декларации и количествата продадени стоки, описани във фактури, дневници за
продажби и др. счетоводни документи. Т.е, според констативната част на
оспорения акт, установеното несъответствие е резултат от неточно деклариране,
тъй като в МД, не е отразено цялото количество внесени несъюзни стоки.
Количествата стоки, надвишаващи декларирания внос са приети за несъюзни стоки,
внесени на територията на Съюза в нарушение на митническото законодателство, за
които се дължи мито и ДДС. Същевременно е прието, на основание чл.85, §2 от
Регламент /ЕС/ №952/2013, че митническото задължение е възникнало на датата на
продажба на стоките на вътрешния пазар, съобразно фактурите за продажба.
Стойността на горните количества стоки е определена по вторичния метод, визиран
чл.74, §2, б.“б“ от Регламент /ЕС/
№952/2013, въз основа на стойността на „сходни стоки“, съобразно описани МД за
допускане за свободно обращение на стоки с държава на
произход - ***.
Правната уредба на Съюза
относно митническото остойностяване, цели да установи справедлива, еднообразна
и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или
фиктивни митнически стойности - Решение от 19 март 2009 г., Mitsui
& Co. Deutschland, C-256/07, EU: C: 2008: 580, т. 20; Решение от 15 юли 2010 г., Gaston Schul, С-354/09,
EU: C: 2010: 439.
В разпоредбата на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. е установен общият
принцип за определяне на митническата стойност въз основа на договорната
стойност, т.е. въз основа на действително платената или подлежащата на плащане
цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата
територия на Съюза. В чл. 74 са предвидени вторични методи за определяне
на митническата стойност, когато тя не може да се определи съгласно чл. 70. Съобразно чл. 74, §1
от Регламент (ЕС) № 952/2013,
в този случай, митническата стойност на стоките се определя като се прилагат
последователно букви от а) до г) от параграф 2, докато се стигне до първата от
тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Така предвидените критерии за определяне на
митническата стойност са в отношение на субсидиарност
и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането
на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност.
Съгласно чл. 140, §1 и §2 от Регламент за изпълнение (ЕС)
2015/2447,
когато митническите органи имат основателни съмнения, дали декларираната
договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума,
посочена в чл. 70, §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, те могат да поискат от декларатора да
предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази
допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, те могат
да отхвърлят декларираната цена, като в последните случаи са приложими
вторичните методи за определяне на митническата стойност по чл. 74 от
Регламент (ЕС) № 952/2013, а в тежест на
митническите органи е да докажат основателността на съмненията и разликите в
стойността, което да обоснове извършеното увеличаване на стойността на стоките.
В
случая, решението не е основано на възникнало
съмнение от
страна на митническите органи, относно стойността
на 12-тте вида стоки, декларирана в
митническите декларации, изброени в колона 2 от таблици 1-12 на процесното решение. По делото не се спори, и съдът намира
за безспорно установено, че цената, посочена в последните митнически
декларации, е действително платената от жалбоподателя цена. При това положение
и след като установеното несъответствие е резултат от неточно деклариране на
внесени в повече несъюзни стоки, то митническата стойност на процесните стоки е следвало да бъде определена съобразно
общия принцип в чл. 70 от Регламент (ЕС)
№ 952/2013 г. - въз основа на договорната стойност, т.е. въз основа на
действително платената цена на стоките по МД в колона 2 от таблици 1-12. По
горните съображения, не са били налице предпоставките на чл. 140, §1 от Регламент за изпълнение (ЕС)
2015/2447, за определяне на митническата стойност на внесените стоки по
вторичния метод, установен в чл. 74, §2, б."б" от Регламент (ЕС) №
952/2013 г., поради което размерът на определеното мито и ДДС се явяват несъответни
на материалния закон.
От друга страна, дори се
приеме, че процесната разлика в количествата стоки е
формирана от търговски операции, различни от описаните в митническите
декларации в колона 2 от таблици 1-12,
то следва да се има предвид, че горните стоки са установени на територията на
РБ и не е проведено производство за установяването на произхода им. В този
случай, съгласно презумпцията в чл.153 от Регламент /ЕС/ №952/2013, тези стоки
имат митнически статус на съюзни такива, а тежестта
по осъществяване на пълно и главно доказване на статута им на несъюзни стоки,
при липса на производство по установяване на произхода им, е на
административния орган. В хода на административното производство не са събрани
доказателства, от които да е видно, че въпросната разлика се дължи на внос, и
то именно от ***, за да се приеме, че процесните
стоки са несъюзни и за тях се дължи мито и ДДС, в определения от органа размер.
По изложените съображения,
оспореното решение е постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на
материалния закон, поради което следва да бъде отменено.
При този изход на спора на
основание чл. 143, ал. 1 от АПК,
в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски в
размер 50 лв. за внесената държавна
такса. Не са представени доказателства за заплащането на претендираната
сума от 250 лв. за адвокатско възнаграждение, поради което същата не следва да
се присъжда.
Така мотивиран,
Административен съд - Кърджали
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № РТД 1857/03.08.2020г./ 32-224000,
изд. от директора
на ТД „Тракийска“, към
Агенция „Митници“, с което по
отношение на „ЧА-96“ ЕООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление:***,
са определени задължения в размер на 3 544,29 лв., от които: мито в размер на 505,86 лв.
и ДДС в
размер на 3038,43 лв.
ОСЪЖДА Агенция „Митници“, да
заплати на „ЧА-96“ ЕООД, с ЕИК ***,
седалище и адрес на управление:***, разноски
по делото в
размер на 50 лв.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба
пред Върховен административен съд, в 14-дневен срок от
съобщението.
СЪДИЯ: