Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Враца, 05.10.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Враца, V граждански състав в публичното
заседание на двадесет и трети септември през две хиляди и двадесета година в
състав:
Районен съдия: Калин Тодоров
при
секретаря М. Б., като разгледа докладваното от съдия Тодоров гр. дело № 1248 по
описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по предявен отрицателен установителен
иск с правно основание чл. 439 от ГПК във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК - за
признаване за установено спрямо ответника недължимост на вземания срещу ищцата
по изпълнителен лист.
В исковата молба ищцата Д.Й.С. *** твърди, че с
изпълнителен лист, издаден на 22.06.2010г. от Районен съд - Враца на основание
Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 824/03.06.2009г. по ч.гр.д. № 1316 от
2009г. по описа на РС - Враца е била осъдена да заплати на "БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД сума, представляваща - 305.00 лв. главница по
договор за кредит за покупка на стоки от 20.09.2005г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 11.02.2009г. до окончателното й изплащане,
сумата 50.84 лв. лихва за периода от 28.10.2005г. до 28.04.2006г., сумата
140.62 лв. лихва за периода от 28.11.2005г. до 11.02.2009г., както и
направените деловодни разноски в размер 25.00 лв. Поддържа, че въз основа на
издадения изпълнителен лист не са били предприети действия по принудителното
изпълнение на вземането от страна на кредитора. Посочва, че с договор за цесия
от 15.05.2015г., сключен между "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и
ответника "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, вземането на "БНП
Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД по горепосочения изпълнителен лист е било
прехвърлено на ответника. След така извършената цесия ответникът отново не е
предприел действия по принудителното изпълнение на така придобитото вземане,
като дори не е била уведомена за извършената цесия. Изтъква, че по молба на
ответника едва през 2018г. е било образувано изпълнително дело № 20188990401182
по описа на ЧСИ И. Ц., рег. № 899, с район на действие Окръжен съд - Враца.
Твърди, че със съобщение за образувано изпълнително дело с изх. №
8155/10.07.2018г., връчено й на 02.03.2020г., била поканена доброволно да
заплати сума в размер 1 304,50 лв. (от която главница в размер 305.00 лв. със
законна лихва в размер 344.55 лв. за периода 11.02.2009г. - 27.02.2020г.,
191.46 лв. неолихвяеми вземания, 25.00 лв. присъдени разноски, 150.00 лв.
разноски по изпълнителното дело, 288.49 лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими
към 27.02.2020г.), по така образуваното изпълнително дело въз основа на
горепосочения изпълнителния лист. Поддържа, че от датата на издаване на
изпълнителния лист до образуването на изпълнителното производство и
последващото връчване на съобщението са минали повече от 5 години. Поради това
счита, че така материализираното в горепосочения изпълнителен лист изпълняемо
право е погасено по давност на основание чл. 110 от ЗЗД, поради изтичане на
предвидения в разпоредбата срок от 5 години. Моли съда, да се произнесе с
решение, с което да признае за установено, че не дължи на "Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ" ЕАД, ЕИК *********, сумата 1304,50 лв. (от която главница
в размер 305.00 лв. със законна лихва в размер 344.55 лв. за периода
11.02.2009г. - 27.02.2020г., 191.46 лв. неолихвяеми вземания, 25.00 лв.
присъдени разноски, 150.00 лв. разноски по изпълнителното дело, 288.49 лв.
такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 27.02.2020г.), представляваща вземане
по изпълнителен лист от 22.06.2010г. по ч.гр.д. № 1316 от 2009г. по описа на РС
- Враца и предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело №
20188990401182 по описа на ЧСИ Иванка Цонкова, рег. № 899, с район на действие Окръжен
съд - Враца, поради погасено по давност право на принудително изпълнение, на
основание чл. 110 от ЗЗД. Моли също съда да й присъди направените в хода на
производството разноски.
Ответното дружество „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ”
ЕАД, гр.София в писмения отговор по делото в срока по чл.131 от ГПК, оспорва предявения иск като неоснователен и моли съда да
го отхвърли. Твърди, че е придобил вземанията по договор за кредит №
СRЕХ-05291382 срещу длъжника Д.Й.С. по силата на договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 15.05.2015г., сключен с цедента ,,БНП Париба
Пърсънъл Файненс” ЕАД с универсален правоприемник ,,БНП Париба Пърсънъл
Файненс” С.А., клон България. Изпълнителният титул, в който са обективирани
вземанията на кредитора е Изпълнителен лист от 22.06.2010г., издаден от РС -
Враца въз основа на Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1316/2009г. по описа на
РС - Враца. Поддържа, че давността на задължението не е изтекла, тъй като след
образуване на изпълнително дело № 1003/2010г. по описа на ЧСИ Г. Б., рег. № 722
към КЧСИ, район на действие Окръжен съд - гр. Враца, са предприемани действия
по принудително изпълнение, годни да прекъснат посочения давностен срок.
Посочва, че първоначалният кредитор ,,БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е
образувал изпълнително дело № 1003/2010г. по описа на ЧСИ Г. Б. на 12.10.2010г.
и с молбата за образуване на частния съдебен изпълнител са възложени и всички
права по чл. 18 от ЗЧСИ. На длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение
на 05.11.2010г., чрез която Д.Й.С. е уведомена и за насрочен опис на движими
вещи, находящи се в дома й. Поканата за доброволно изпълнение е получена лично
от длъжника по изпълнителното дело на 08.11.2010г. Посочва, че на 07.08.2015г.
е конституиран като взискател по изпълнителното дело, като в молбата му за
конституиране има искане да се извършат всички необходими изпълнителни действия
и на ЧСИ са възложени правата по чл.18 от ЗЧСИ. Изтъква, че впоследствие, изп.
дело № 1003/2010г. по описа на ЧСИ Георги Борисов е прекратено на основание
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, поради което, в качеството си на нов взискател по
силата на сключения договор за цесия, изтегля изпълнителния лист и на
09.07.2018г. депозира молба за образуване на ново изпълнително дело срещу
длъжника, което е образувано под № 1182/2018г. по описа на ЧСИ И. Ц., рег. №
899 към КЧСИ, район на действие Окръжен съд - гр. Враца. Твърди, че в
депозираната от него молба е направил искане за налагане на запори върху банковите
сметки на длъжника, разкрити в ,,Банка Пиреос България” АД и също така е
поискал извършване на опис на движими вещи, находящи се в дома на длъжника,
както и че на ЧСИ И. Ц. са възложени всички правомощия по чл.18 от ЗЧСИ,
включително и определяне начина на изпълнение, което представлява валидно
изпълнително действие, годно да прекъсне погасителната давност относно
процесните вземания. Поддържа, че е налице и последващо прекъсване на
давностния срок - в хода на производството по изпълнително дело № 1182/2018г.
по описа на ЧСИ И.Ц.е извършена справка в Електронния регистър на БНБ за
разкрити банкови сметки на името на длъжника, в резултат от която на
27.02.2020г. е изпратено запорно съобщение до ,,Банка ДСК" ЕАД, с което са
наложени запори върху вземанията на длъжника. При условията на евентуалност
счита, че претенцията на ищеца е неоснователна, тъй като погасителна давност не
е текла, докато е траел изпълнителният процес, съгласно чл.115, ал.1, б.
"ж" ЗЗД. Счита, че давността за вземанията, предмет на настоящото
производство, е започнала да тече от момента на преустановяване на спирането на
погасителната давност за тях, респ. от момента на отмяната на даденото с
Постановление № 3 от 18.11.1980г. на Пленума на ВС тълкуване - 26.06.2015г.,
т.е. същата би изтекла на 26.06.2020г., ако не беше прекъсната с исканията за
извършване на конкретни изпълнителни действия и извършените такива в хода на
производството по изпълнително дело № 1182/2018г. по описа на ЧСИ И. Ц.
Посочва, че в качеството на пълномощник на цедента ,,БНП Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД, е изпратил до Д.Й.С. уведомление за извършената цесия до адреса,
посочен в договора за кредит и в исковата молба, което се е върнало с
отбелязване ,,непотърсено писмо”, поради което, съгласно чл. 7 от сключения
договор за потребителски кредит № СRЕD-05291382, се счита получено и узнато от
кредитополучателя. Счита, че предмет на иска по чл. 439 ГПК е съществуването на
самото вземане по изпълнителния лист, без оглед на това кой се легитимира като
негов носител, и че прехвърлянето на вземането в хода на изпълнителния процес
не може да повлияе на изпълняемото право, а само на това кой субект има
качеството на взискател, поради което валидността на цесията и нейното съобщаване
са факти, извън предмета на иска по чл. 439 ГПК, очертан в ал. 2 на същия
текст. Моли съда да му присъди направените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени
доказателства, включително и приложените копия от изп. дело № 1003/2010г. по
описа на ЧСИ Г. Б. и изп. дело № 1182/2018г. по описа на ЧСИ И. Ц., намери за
установено следното:
Видно
е от приложения по делото договор за кредит за покупка на стоки № CRED-05291382
от 20.09.2005г., че "ДжетФайненс Интернешънъл" АД, гр.София, в
качеството на кредитор, е отпуснал кредит за покупка на стоки на Д.Й.С. ***, в
качеството й на кредитополучател, в размер 305, 00 лв. С договора
кредитополучателят се е задължил да върне сумата на кредитора на 7 равни
месечни вноски, всяка в размер 50, 84 лв., платими на 15 число на месеца.
Видно
от приложената по делото в оригинал заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, въз
основа на подадено от "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, гр. София
заявление е образувано ч.гр.д. № 1316 по описа на РС-Враца за 2009г., по което съдът
е издал срещу длъжника Д.Й.С. *** заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК № 824 от 03.06.2009г. за претендираните суми, въз основа на
договор за кредит за покупка на стоки № CRED-05291382 от 20.09.2005г., а след
влизането й в сила, с разпореждане от 21.06.2010г. по делото е разпоредил да се
издаде и изпълнителен лист. Същият е издаден на 22.06.2010 г. въз основа на
заповед № 824 от 03.06.2009г. по ч. гр. дело № 1316/2009 г. по описа на
Врачански районен съд, като Д.Й.С. *** е осъдена да заплати на "БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД, гр. София сумата 305,00
лв., представляваща главница по договор за кредит за покупка на стоки от 20.09.2005
год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.02.2009 год. до
окончателното й изплащане, сумата 50, 84 лв., представляваща лихва за периода
от 28.10.2005 год. до 28.04.2006 год., сумата 140,62 лв., представляваща лихва
за периода от 28.11.2005 год. до 11.02.2009 год., както и разноските по делото
в размер 25,00 лв.
По делото е приложено в заверен
препис изпълнително дело № 1003/2010г. по описа на ЧСИ Г. Б., рег. № 722 на
КЧСИ с район на действие ОС – Враца (л.53-97). Същото е образувано по молба на
взискателя "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, гр.София от 12.10.2010
г., към която е приложен изпълнителният лист от 22.06.2010 г., издаден въз
основа на заповед № 824 от 03.06.2009г. по ч. гр. дело № 1316/2009 г. по описа
на Врачански районен съд срещу длъжника Д.Й.С. ***. С молбата взискателят е
възложил на съдебния изпълнител извършването на действията по чл.18 от ЗЧСИ. Видно
от документите по изпълнителното дело съдебният изпълнител е изискал справки за
гражданското състояние, декларираното имущество, банкови сметки и доходи,
регистрирани трудови договори на длъжника от Служба по вписванията - Враца,
Община Враца, ТД на НАП, офис Враца и ПП-КАТ, гр.Враца и съответно е получил
такива. С покана за доброволно изпълнение от 05.11.2010г., връчена лично на длъжника
Д.Й.С. на 08.11.2010г. (разписка на л.73 по делото), съдебният изпълнител е насрочил опис на
движими вещи на 14.12.2010г. в жилището на длъжника. Видно от съставеният
протокол за опис на движимо имущество от 14.12.2010г. (л.74-75 по делото)
насроченият опис на движими вещи не е извършен. По изпълнителното дело не са
извършвани други конкретни изпълнителни действия, изграждащи един или повече от
законоустановените способи за осребряване на имуществото на длъжника.
Установи
се също, че по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания от
15.05.2015г., сключен между "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, в
качеството на продавач и ответника по делото „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ”
ЕАД, в качеството на купувач, последното дружество е придобило портфолио от
вземания, произтичащи от договори за потребителски кредит, сключени от
продавача с длъжници, които не изпълняват задълженията си на заемополучатели по
тях, посочени в приложение № 1 - списък на вземанията, сред които под № 11843 е
и вземането към ищцата Д.Й.С. по ИД № 1003/2010г. на ЧСИ Г.Борисов (л.31 по
делото).
С
молба вх. № 4398 от 07.08.2015г. „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД е поискал от
съдебния изпълнител, на основание чл.429 ГПК, да бъде конституиран като нов взискател по ИД
№ 1003/2010г. на ЧСИ Г.Борисов, като е приложил доказателства за извършената
цесия. По изпълнителното дело няма приложен акт, с който съдебния изпълнител да
се е произнесъл по молбата за конституиране, а в горния десен ъгъл на молбата е
отбелязано "перемирано".
С
постановление от 15.10.2015 г. на ЧСИ Г.Б., производството по ИД № 1003/2010г.
е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК - поради това, че взискателят
по изпълнителното дело "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД не е поискал
извършване на изпълнителни действия повече от две години.
От
приложеното в заверен препис изпълнително дело № 1182/2018г. по описа на ЧСИ И.
Ц., рег. № 899, с район на действие Окръжен съд – гр.Враца, се установи, че по
молба на ответното дружество „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД от 09.07.2018г.,
към която е приложен изпълнителният лист от 22.06.2010г. по ч.гр.д. № 1316/2009
г. по описа на РС – Враца, издаден в полза на "БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД, е образувано ИД № 1182/2018г. Към молбата взискателят е
приложил копия на договора за продажба и прехвърляне на вземания от 15.05.2015г.,
Приложение № 1 към него, потвърждение за извършената цесия и нотариално завереното
пълномощно от 09.06.2015г. С молбата взискателят е възложил на съдебния
изпълнител извършването на действията по чл.18 от ЗЧСИ. На 10.07.2018г. по това
дело е изпратена до длъжника Д.Й.С. покана за доброволно изпълнение, получена от
майка й на 02.03.2020г. На 10.07.2018г. е изпратено запорно съобщение до
"Банка Пиреос България" АД, получено от банката на 11.07.2018г., за
налагане на запор върху вземанията на длъжника от банката (л.114), като с писмо
от 16.07.2018г. банката е уведомила съдебния изпълнител, че е наложила запор на
банковата сметка на длъжника. По молба на взискателя от 14.02.2020г. съдебният
изпълнител е извършил справка в електронния регистър на БНБ за наличието на
открити банкови сметки на името на длъжника и въз основа на получената от него
информация на 27.02.2020г. е изпратил запорно съобщение до "Банка ДСК"
ЕАД, получено от банката на 02.03.2020г., за налагане на запор върху вземанията
на длъжника от банката (л.129).
При така
изложената фактическа обстановка, съдът приема следното от правната страна на
спора:
Предявеният
отрицателен установителен иск черпи правното си основание от разпоредбата на
чл. 439, ал.1 от ГПК, съгласно която длъжникът може да оспорва чрез иск
изпълнението - т. е. чрез иск длъжникът оспорва вземането и материалната
незаконосъобразност на изпълнението. Този иск е средство за защита на длъжника
по висящ изпълнителен процес, с чието предявяване се цели да се установи, че
изпълняемото право е отпаднало, поради факти и обстоятелства, настъпили след
съдебното му установяване, но имащи правно значение за неговото съществуване
(чл. 439, ал. 2 ГПК). Предявеният от ищеца иск по чл. 439, ал.1 от ГПК, предвид
наведените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения за настъпили
след влизане в сила на изпълнителното основание (заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК) факти, с които се свързва недължимост на
претендираното от ответника - взискател по изпълнително дело № 1182/2018г. по
описа на ЧСИ И. Ц., вземане, се явява допустим, тъй като установяването на тези
факти е в състояние да рефлектира върху дължимостта на процесното вземане,
респективно дали ответникът е кредитор или не, е въпрос по съществото на спора.
Относно основателността на предявения
отрицателен установителен иск, съдът намира следното:
Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск за
недължимост на парична сума поради изтекла погасителна давност. За да бъде
уважен предявения иск следва да се установи, че от настъпването на
изискуемостта на вземането е изтекъл предвиденият в закона давностен срок, без
същият да е спиран или прекъсван.
Фактите по делото сочат, че заповедта
за изпълнение е издадена на 03.06.2009 г. и в срока по чл. 414, ал.2 ГПК не е
постъпило възражение от длъжника Д.С., поради което заповедта е влязла в
законна сила и на 22.06.2010 г. е издаден изпълнителен лист. Изискуемостта на
вземането е настъпила на 15.04.2006 г., когато е трябвало да бъде погасена
последната вноска по кредита.
Съгласно дадените разяснения в т.
14 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК
на ВКС, новият ГПК урежда заповедното производство като част от изпълнителния
процес и затова заявлението за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва
давността. Тя се прекъсва с предявяването на иска по чл. 422 ГПК в срока по чл.
415, ал.1 ГПК. Ако такъв иск не е предявен, какъвто е и настоящият случай,
давността не се счита прекъсната със заявлението. След като давността не е
прекъсната, то не е налице основание за изключването от давностния срок на
периода от време, изтекъл между настъпването на изискуемостта на вземането и
влизането в сила на заповедта за изпълнение.
В този смисъл е Решение № 297 от 19.10.2018 г. на ОС - Враца по в. гр. д. №
430/2018 г.
По общо правило погасителната давност
е юридически факт от категорията на юридическите събития, представляващ
определен в закона период от време, след изтичане на който се погасява правото
на иск за защита на конкретно субективно материално право. Като период от време
давностният срок се характеризира с начален и краен момент. В случая началният
момент на давностния срок е преди подаването на заявление за издаване на
заповед за изпълнение, но крайният момент на изтичането на 5-годишната давност
за погасяване на вземането за главница е станало на 15.04.2011 г., т. е. след
влизането в сила на заповедта за изпълнение и издаването на изпълнителния лист.
Ето защо настоящият съдебен състав намира, че погасителната давност
представлява новонастъпил факт по смисъла на чл. 439 ГПК, който следва да бъде
взет предвид при оспорването на изпълнението.
Съгласно чл.110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички
вземания, за които законът не предвижда друг срок, според чл.116, б.
"в" от ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия по
принудително изпълнение, а съгласно чл.117, ал.1 от ЗЗД от прекъсването на
давността почва да тече нова давност.
Видно от материалите по приложеното
изпълнително дело № 1003/2010г. по описа на ЧСИ Г. Б., въз основа на
горепосочения изпълнителен лист от 22.06.2010 г. първоначално е било образувано
изпълнително производство на 12.10.2010 г. Към този момент е действало
Постановление № 3 от 18. XI.
Поради съществуващата колизия между
двете разрешения по отношение на това спира ли изпълнителното производство
теченето на погасителна давност на вземането, следва да се отговори на въпроса
ползва ли се тълкувателното решение с обратно действие или действа занапред
единствено за периода след постановяването му, съответно преди отмяната на
постановлението действа именно то.
С оглед принципите на правна
сигурност и предвидимост следва да се приеме, че на последващата промяна на
тълкуването на определена правна норма не може да се придаде обратно действие,
доколкото правните субекти са били длъжни и са съобразявали поведението си с
едно предходно дадено, също задължително тълкуване, което се ползва с действие
ex tunc. Установеното с новото ТР тълкуване на правната норма ще може да бъде
прилагано от съответните органи, за които то е задължително, по случаите които
са от тяхната компетентност, когато въпросът е отнесен за разрешаване до тях,
след приемането на новото ТР или по такива, които са били заварени към този
момент. В тези случаи, ако преди постановяване на новото ТР са се осъществили
факти, които са от значение за съществуващото между страните правоотношение,
които са породили правните си последици, то тези последици трябва да бъдат
преценявани с оглед на тълкувателното ППВС или ТР, което е било действащо към
момента на настъпването на последиците. В този смисъл е и решение № 170 от
17.09.2018 година, постановено по гражд. дело № 2382/2017 година на ВКС, IV г.
о., допуснато до касация за отговор на правния въпрос от кой момент поражда
действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 година, извършена с т. 10 от ТР №
2/26.05.2015 година по тълк. дело № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС и в тази
връзка дали даденото с т. 10 разрешение се прилага само по отношение на
висящите към този момент изпълнителни производства или и към тези, които са
приключили след това.
Поради противоречива практика по
въпросите относно момента на пораждане на действие отмяната на ППВС No
3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. No2/2013
г. на ОСГТК на ВКС, и приложението на последното за вземания по изпълнително
дело, което е образувано преди приемането му, е образувано т. д. № 3/2020г. по
описа на ВКС, Гражданска и Търговска колегии, за приемане на тълкувателно
решение, по което към настоящия момент няма произнасяне.
Доколкото изпълнителното производство
по изпълнително дело № 1003/2010г. по описа на ЧСИ Г. Б. е образувано при
действието на ППВС № 3/18.11.1980 г., именно задължителното тълкуване на чл.
116 от ЗЗД дадено с него е било приложимо в отношенията между страните и
съдебния изпълнител до последващата му отмяна с тълкувателното решение от 26.06.2015
г. С оглед даденото разрешение в цитираното постановление погасителната давност
се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение, а докато
трае изпълнителното производство същата се спира. От горното следва, че с
подаването на молбата от 12.10.2010 г. взискателят "БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД е прекъснал теченето на давностния срок, като същият е спрян
до постановяването на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК
на ВКС, с т. 10 на което е обявено, че предходното постановление е изгубило
действие, респ. до прекратяване на изпълнителното дело, ако е преди този срок, респективно
от тази дата започва да тече давност по материалното правоотношение.
Съдът
намира, че в рамките на две години, считано от образуване на изпълнително дело №
1003/2010г. по описа на ЧСИ Г.Б. - 12.10.2010 г., не са извършени изпълнителни
действия и не е поискано извършването на такива по делото. Разпоредбата на чл.
433, ал.1, т.8 ГПК предвижда, че изпълнителното производство се прекратява
когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години. Тази норма представлява своеобразна санкция за
бездействието на взискателя след образуване на изпълнителното производство и
произтича от спецификата на същото. В този смисъл висящността на изпълнителния
процес се поддържа не служебно, а от взискателя, който трябва да посочва
изпълнителен способ, да иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и
прилагането на нови изпълнителни способи. Ето защо ако взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното
производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция"
настъпва по силата на закона, без да е необходим допълнителен юридически факт,
а постановлението на съдебния изпълнител единствено констатира осъществяването
на предвидените в закона материални предпоставки – в продължение на две години
взискателят да не е поискал извършването на изпълнителни действия. Следователно
ако е осъществен съставът на чл. 433, ал.1, т.8 ГПК, новата погасителна давност
за вземането започва да тече от изтичане на 2-годишния срок по посочената
разпоредба (с оглед приетото по-горе, че ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. №
2/2013 година на ОСГТК на ВКС, т. 10 не намира приложение спрямо приключили до
постановяването му изпълнителни производства), независимо от това, че съдебният
изпълнител не е прекратил с постановление изпълнителното производство.
Изложеното
води до извод, че на 12.10.2012 г. изпълнителното производство по изпълнително
дело № 1003/2010г. по описа на ЧСИ Г. Б. е прекратено по право на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК, като постановлението за прекратяване, издадено на 15.10.2015г.
от ЧСИ Г. Б. има само декларативен характер. Това е така, тъй като дружеството
взискател е поискало извършване на изпълнителни действия /възлагане на ЧСИ на
действия по чл. 18 от ЗЧСИ/ с молбата си за образуване на изпълнителното дело
от 12.10.2010 г., като след това в течение на двегодишния период по чл. 433,
ал.1, т. 8 от ГПК не е поискало извършване на други изпълнителни действия
формиращи конкретен изпълнителен способ.
В тази връзка
съдът не споделя възражението на ответника, че с подаването на молба вх. № 4398
от 07.08.2015г., съдържаща искане „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД да бъде
конституирано като нов взискател на основание чл. 429 от ГПК и договор за
цесия, сключен с първоначалния взискател, доколкото молбата съдържа искане за
възлагане на ЧСИ по чл. 18 от ЗЧСИ, е прекъснал погасителната давност. Макар
посочената молба да представлява валидно изпълнително действие, в контекста на
настоящия казус, това обстоятелство е без правно значение, тъй като извършените
изпълнителни действия след изтичането на двугодишния срок по чл. 433, ал.1, т.
8 от ГПК, в случая след 12.10.2012 г., са незаконни, като извършени по вече
прекратено изпълнително дело. Така е прието и в цитираното от ответника Решение
№ 169 от 4.06.2018 г. на ОС - Враца по в. гр. д. № 271/2018 г. Именно поради
това съдебният изпълнител не е конституирал като нов взискател по
изпълнителното дело „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД и не е предприел
изпълнителни действия въз основа на тази молба, макар същата да е подадена
преди издаване на постановлението за прекратяване - на 07.08.2015г.
Следователно,
предвид липсата на релевантни изпълнителни действия, новата погасителна давност
за принудителното удовлетворяване на изпълняемото право в случая е започнала да
тече от датата на прекратяване на изпълнителното дело, а именно: от 12.10.2012
г. и е изтекла на 12.10.2017г. и считано от тази дата е погасена възможността
претендираните суми да се събират принудително. Образуването на 09.07.2018г. по
молба на ответното дружество „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД на изпълнително
дело № 1182/2018г. по описа на ЧСИ И. Ц., рег. № 899, с район на действие
Окръжен съд – гр.Враца, въз основа на същия изпълнителен лист от 22.06.2010г.
по ч.гр.д. № 1316/2009 г. по описа на РС – Враца, и предприетите след това изпълнителни
действия - налагането на запор върху вземания на длъжницата от "Банка
Пиреос България" АД и "Банка ДСК" ЕАД, са действия за събиране
на вземане, което не може да се събира принудително, поради изтекъл давностен
срок.
Длъжницата по изпълнителното дело се е позовала на
действието на погасителната давност в настоящото производство чрез направено
възражение за изтекла давност, поради което погасителната давност е произвела
своето правно действие.
С оглед на горното, предявеният отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 439 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, се
явява основателен и като такъв следва да се уважи, като се признае за
установено по отношение на ответника, че ищцата не дължи поради погасяването им
по давност сумата 305,00 лв., представляваща главница по договор за кредит за
покупка на стоки от 20.09.2005 год., ведно със законната лихва върху главницата
в размер 344.55 лв. за периода 11.02.2009г. - 27.02.2020г., сумата 191,46 лв.
неолихвяеми вземания и сумата 25,00 лв. разноски по издаването на изпълнителен
лист, присъдени с изпълнителен лист, издаден на 22.06.2010г. по ч.гр.д. № 1316/2009
г. по описа на Врачански районен съд.
Исковата
претенция следва да се отхвърли за претендираната сума от 150.00 лв. разноски
по изпълнителното дело, както и за таксите по Тарифа за таксите и разноските по
ЗЧСИ, дължими към 27.02.2020г., в размер на 288.49 лв., тъй като тези суми са
извън приложното поле на нормата на чл. 439 от ГПК, основание на предявения
установителен иск. За тези суми предявеният от ищцата отрицателен установителен
иск с правно основание чл. 439 от ГПК следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен и недоказан.
При този изход от делото и двете страни имат право на
разноски.
Съобразно
с изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответното дружество „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД следва да се осъди да заплати на ищцата направените
в настоящото производство разноски за държавна такса, съразмерно на уважената
част от иска от 34, 65 лв.
Ответното
дружество претендира разноски за възнаграждение на юрисконсулт в размер на 300
лв., които съдът определя на 100, 00 лв. съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл.
37 от Закона за правната помощ и 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да
бъде осъдена ищцата да заплати на ответника разноски за възнаграждение на
юрисконсулт, съразмерно на отхвърлената част от иска от 33, 61 лв.
По
изложените съображения и на основание чл. 439 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. "Панчо Владигеров" № 21, Бизнес
център "Люлин - 6", ет. 2, представлявано от Ярослав Йежи Орликовски
и Павел Ярослав Пшевлока, че Д.Й.С. с ЕГН **********, с адрес: ***, НЕ ДЪЛЖИ поради
погасяването им по давност сумите 305,00 лв., представляваща главница по
договор за кредит за покупка на стоки № CRED-05291382 от 20.09.2005 год., ведно
със законната лихва върху главницата в размер 344.55 лв. за периода
11.02.2009г. - 27.02.2020г., сумата 191,46 лв. неолихвяеми вземания и сумата
25,00 лв. разноски по издаването на изпълнителен лист, обективирани в
изпълнителен лист, издаден на 22.06.2010г. по ч.гр.д. № 1316/2009 г. по описа
на Врачански районен съд, като ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Й.С. срещу "Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, гр. София, отрицателен устновителен иск с
правно основание чл. 439 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, за установяване недължимост
на сумите 150.00 лв. разноски по изпълнително дело №
1182/2018г. по описа на ЧСИ И. Ц., рег. № 899, с район на действие Окръжен съд
– гр.Враца, както и за таксите по Тарифа за таксите и разноските по ЗЧСИ,
дължими към 27.02.2020г., в размер на 288.49 лв., в полза на ЧСИ И. Ц., като
неоснователен.
ОСЪЖДА
"Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. "Панчо Владигеров" № 21, Бизнес
център "Люлин - 6", ет. 2, представлявано от Ярослав Йежи Орликовски
и Павел Ярослав Пшевлока, ДА ЗАПЛАТИ по
съразмерност на Д.Й.С. с ЕГН **********, с адрес: ***, направените по
настоящото дело разноски от 34, 65 лв.
ОСЪЖДА Д.Й.С. с ЕГН **********, с
адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ по съразмерност на "Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
"Панчо Владигеров" № 21, Бизнес център "Люлин - 6", ет. 2,
представлявано от Ярослав Йежи Орликовски и Павел Ярослав Пшевлока, сумата 33,
61 лева, представляваща разноски по делото за възнаграждение на юрисконсулт.
Решението
може да се обжалва пред Окръжен съд - Враца в двуседмичен срок от връчването на
препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: