Р Е Ш Е Н И Е
Номер 30.11.2020 година гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД ХІV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На първи октомври Година
2020
В открито заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА СТОЯНОВА
Секретар: Николина Козелова
като разгледа докладваното от съдия
СТОЯНОВА
АНД № 207 по описа за 2020г., за да се
произнесе съобрази:
Производството е по реда
на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на М.К.М. чрез
адв. Й.М. против наказателно постановление № 19-1228-002514 от 01.11.2019г. на Началник
група в Сектор ПП при ОД на МВР - Стара Загора.
В жалбата се твърди, че наказателното
постановление е незаконосъобразно и се иска неговата отмяна. Излагат се подробни
съображения в тази връзка. В съдебно заседание жалбоподателката не се явява, но
чрез адв. Й.М. представя писмено становище, в което заявява, че поддържа
подадената жалба, като прави анализ на събраните в хода на съдебното следствие доказателства.
Въззиваемата страна моли съда да
потвърди обжалваното наказателно постановление. В съдебно заседание не изпраща
представител.
Съдът,
като прецени събраните доказателства и служебно провери законосъобразността на
обжалваното наказателно постановление, намери за установено следното:
Жалбата е редовна и допустима -
подадена е в срок от надлежна страна.
С обжалваното наказателно постановление
№ 19-1228-002514 от 01.11.2019г. на Началник група в Сектор ПП при ОД на МВР -
Стара Загора на нарушителя М.К.М. са наложени следните наказания: на основание
чл. 185 ЗДвП - глоба в размер на 20 лева за извършено нарушение на чл. 20, ал.
1 ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 ЗДвП - глоба в размер на 200 лева
за нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП.
В наказателното постановление е
посочено, че е издадено за това, че на 13.09.2019г. около 17,30 часа в с. Мака
Верея, в центъра на селото, управлявала лек автомобил марка: Рено, модел: Клио,
с рег. № СТ ***ВС, собственост на М. М., като се движила в посока запад и
поради движение с несъобразена скорост с релефа на пътя, при заобикаляне на
неподвижно предвидимо препятствие - камък на пътя сменя рязко посоката си
вдясно, губи контрол над МПС и се блъска в бордюра с предна дясна част. Реализира
ПТП с материални щети по МПС.
Горното наказателно постановление е
издадено въз основа на АУАН серия Д, с бл. № 891412/17.09.2019г., съставен от мл.автоконтрольор
при ОД на МВР - Стара Загора.
По делото са представени протокол за
ПТП № 1643289 от 17.09.2019г. и снимков материал - 3 бр. снимки, намиращи се на
л. 46-48 от делото.
Във връзка с личността на М.К.М. е
представена справка за нарушител/водач от 24.01.2020г.
Във връзка с компетентността на актосъставителя
и наказващия орган е представена заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на
Министъра на вътрешните работи.
С оглед изясняване на обстоятелствата
по делото, в хода на съдебното следствие са разпитани в качеството на свидетели
К.И.К. /актосъставител/ и Ж.М.Н. /свидетел по акта/. От техните показания се
установява, че процесният АУАН е съставен във връзка с посетен от тях сигнал за
настъпило ПТП в с. Малка Верея, Община Стара Загора на 13.09.2019г. Според
свидетелите, на място установили жалбоподателката М. и управлявания от нея л.а.
марка: Рено, модел: Клио, червен на цвят. М. им посочила мястото, където се
намирал въпросният камък, станал причина за настъпване на произшествието.
Същият към момента на тяхното пристигане бил вече отместен от платното за
движение. М. им посочила и мястото, където настъпил ударът между бордюра и
лекия автомобил, както и причинените имуществени вреди върху последния.
Обяснила им, че има застраховка - автокаско за автомобила и желае да й бъде
съставен протокол за ПТП. Когато разбрала обаче, че следва да й бъде съставен и
акт за установяване на административно нарушение, М. се уговорила с
полицейските служители първо да се свърже със застрахователя си, а след това и
с тях за съставяне на акта. Това станало причина последният да бъде изготвен няколко
дни по-късно - на 17.09.2019г. Съдът кредитира тези показания на свидетелите,
тъй като същите са последователни и непротиворечиви.
Същевременно обаче съдът не кредитира
показанията на свидетелите К. и Н. в частта, в която посочват, че върху
екземпляра на АУАН, връчен на М., намиращ се на л. 17 от делото, липсва подпис
на свидетеля по акта, тъй като най-вероятно индигото се е разместило.
Тези техни показания са нелогични като
се има предвид, че непосредствено под мястото, където следва да бъде положен
подписът на свидетеля по акта е изписано името на нарушителя и неговия подпис,
както и датата на връчване на акта. Освен това следва да бъде отчетено, че
според свидетелите АУАН е съставен в Сектор ПП при ОД на МВР - Стара Загора, а
не мястото на нарушението, поради което и вероятността от разместване и
прегъване на индигото е сведена до минимум.
Съдът
намира, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати
съществени процесуални нарушения, налагащи отмяна на обжалваното наказателно
постановление на това основание.
На първо място, актът за установяване
на административно нарушение е съставен в нарушение на чл. 43, ал. 1 ЗАНН, тъй
като при изготвянето му не е бил подписан от свидетелката Ж.М.Н., която е
посочена като единствен свидетел по акта.
Според настоящия съдебен състав, видно
от изложените по-горе мотиви, това е и причината, поради която нейният подпис
липсва върху екземпляра от акта, връчен на М., като впоследствие е положен
върху оригиналния екземпляр, останал у актосъставителя.
Посоченото нарушение на процесуалните
правила е съществено, тъй като опорочава процедурата по образуване на
административнонаказателното производство със съставянето на АУАН и поставя под
съмнение присъствието на свидетеля по акта при съставянето му.
На второ място, налице е неяснота
досежно административнонаказателното обвинение, повдигнато срещу
жалбоподателката, а това от своя страна ограничава съществено правото й на
защита.
При описване на
нарушението е посочено, че пътнотранспортното произшествие е настъпило поради
движение на процесния автомобил, управляван от М., с несъобразена с релефа
скорост, в резултат на която при заобикаляне на неподвижно предвидимо
препятствие - камък на пътя, тя сменила рязко посоката на движение вдясно и
загубила контрол над автомобила, същият се блъснал в бордюра с предна дясна
част и настъпило ПТП с материални щети.
Същевременно е посочено,
че М. е допуснала две нарушения - съответно на чл. 20, ал. 1 ЗДвП - не
контролирала ППС, което управлява и с това причинила ПТП и чл. 20, ал. 2 ЗДвП -
движи се с несъобразена с релефа скорост и не успява да спре пред предвидимо
препятствие и причинява ПТП.
Според настоящия съдебен състав в
случая става въпрос за едно единствено нарушение, а не за две отделни такива. В
този смисъл е и решение № 141/03.05.2018г., постановено по КАНД № 116/2018г. по
описа на Административен съд - Стара Загора.
С оглед пълнота на изложението съдът
намира за необходимо да посочи, че доколкото процесният лек автомобил,
управляван от жалбоподателката се е движил по асфалтиран път, който видно от
снимковия материал - л. 47 от делото, не се характеризира със специфичен релеф,
то не може да се приеме, че скоростта на автомобила не е била съобразена с
релефа, а камъкът, станал причина за произшествието не може да бъде определен
като предвидимо препятствие, с което М. е била длъжна да се съобрази.
Ако въпреки всичко изложено по-горе
бъде прието, че не са допуснати нарушения на процесуалните правила при
съставянето на АУАН и издаване на НП, както и че жалбоподателката е осъществила
състава на чл. 20, ал. 1 ЗДвП и състава на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, то обжалваното
наказателно постановление следва да бъде потвърдено, тъй като фактическата
обстановка, описана от актосъставителя и наказващия орган бе установена в хода
на съдебното следствие, а и не се оспорва от жалбоподателката.
По отношение размера на определените
от наказващия орган административни наказания – глоба в размер на 20 лева и
глоба в размер на 200 лева, същите съответстват по вид и размер на фиксираните
от законодателя съответно в чл.185 ЗДвП и чл. 179, ал. 2, пр. 1 ЗДвП, поради
което и съдът намира за безпредметно да изследва въпроса съобразени ли са те с
тежестта на конкретното нарушение.
С оглед изхода на делото и направеното
от адв. Й.М. искане за присъждане на разноски на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН,
съдът намира, че ОД на МВР, гр. Стара Загора следва да бъде осъдена да заплати
на жалбоподателката М.К.М. сумата от 300 лв., представляваща направените от нея
в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение.
Водим от горните мотиви и на основание
чл. 63, ал. 1, пр. 3 ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление №
19-1228-002514 от 01.11.2019г. на Началник група в Сектор ПП при ОД на МВР -
Стара Загора, с което на М.К.М., ЕГН: ********** са наложени следните
наказания: на основание чл. 185 ЗДвП - глоба в размер на 20 лева за извършено
нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 ЗДвП -
глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР, гр. Стара Загора да заплати
на М.К.М., ЕГН: **********, с адрес *** сумата от 300 /триста/ лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, направени от него по настоящото
АНД № 207/2020г. по описа на Районен съд – Стара Загора.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд Стара Загора в 14-дневен срок от получаване
на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: