РЕШЕНИЕ
№ 2192
гр. Варна, 31.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 16 СЪСТАВ, в публично заседание на осми
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Румяна Христова
при участието на секретаря Галя Ж. Дамянова
като разгледа докладваното от Румяна Христова Гражданско дело №
20213110110538 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 415, ал.1 ГПК във вр. чл. 422 от
ГПК и чл.79 ЗЗД и чл. 415,ал.1 във вр. с 86 от ЗЗД за приемане за установено
в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сума в общ
размер на 2 475.48лв., от които 2 161.66лв. - главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2018год.до
м.04.2020год.,ведно със законната лихва, считано от 13.04.2020год. до
окончателното изплащане на вземането, 238.76лв. мораторна лихва за
забава от 15.09.2019год. до 01.04.2021год., както и суми за дялове
разпределение 64.37лв. главница за периода от м.05.2018год. до
м.04.2020год., ведно със законната лихва от 13.04.2021год. до окончателното
изплащане на вземането и 10.69лв. лихва за периода от 01.07.2018год. до
0.04.2021год.
Моли за присъждане на сторените по делото разноски и
юк.възнаграждение.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното
право:
Исковата молба се завежда в указания едномесечен срок по ч.гр.дело
№6982/2021год., 16 състав при ВРС. В срока по чл.414 от ГПК, длъжникът е
възразил писмено срещу заповедта за изпълнение, поради което е налице
правен интерес за ищеца да заведе настоящия иск.
1
Предмет на иска е установяване на задълженията на ответника към
ищеца за заплащане на дължими суми с оглед доставката и ползването на
топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се на адрес: **.
Ответникът е клиент на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по
смисъла на параграф 190 от ДР на Закона за енергетиката.
Съгласно чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни общин
условия за продажба на топлинна енергия от „Т. С.“АДна клиенти за битови
нужди в град София, които се изготвят от „Т.я С.“ЕАД и се одобряват от
Комисията за енергийно и водно регулиране.
Ответникът видно от приложеното извлечение от сметка за аб.№020389
е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния
период и не е погасил задължението си.
Ответникът преди връчване на исковата молба депозира молба,с която
заявява, че е погасил изцяло задълженията си .
В срока за отговор на исковата молба, отново депозира молба.
Излага, че на 05.08.2021год. с молба с вх.№ 23887/05.08.2021год. на ВРС е
заплатила пълния размер на задълженията си по ч.гр.дело
№20213110106982/2021год. по описа на ВРС. Връчената й на 11.08.2021год.
искова молба се отнася до същия период и същите задължения.
С оглед на факта, че описаните в исковата молба задължения са платени
в пълен размер на 05.08.2021год. т.е. преди да й е станало известно, че има
подадена искова молба, което действие представлява признание на иска и
моли производството по делото да се прекрати и разноските да се възложат на
ищеца.
На предоставената му възможност с молба вх.
№33558/29.09.2021год.ищецът заявява, че поддържа исковата молба. Прави
уточнение, че в хода на настоящото производство е извършено плащане от
ответната страна в общ размер на 2 652.10лв. Останали дължими и
претендирани от ищеца задължения за държавна такса в исковото
производство и юк.възнаграждение за исковото и заповедното производство.
Като проц.представител на ищеца юк.Г. заявява, че не разполага с
пълномощно за оттегляне или отказ на предявените искове. Моли съдът да се
произнесе с решение, съобразно събраните по делото доказателства,
установените факти и обстоятелства, като му присъди направените по делото
разноски, доколкото ответникът е дал повод за завеждане на делото.
В съдебното заседание ищецът, редовно призован, не се явява, не
изпраща представител. Депозира молба с която заявява, че поддържа исковата
молба и уточняващата молба с вх.№33558/29.09.2021год.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, за него се явява
адв. Н. Х. от ВАК. Сочи, че въпреки направеното плащане оспорва иска.
Моли за присъждане на разноски.
2
Съдът след като прецени събраните в процеса доказателства,
поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение,
прие за установено от фактическа страна следното:
Настоящото производство се развива след проведено заповедно такова
по реда на чл.410 от ГПК, разгледано по ч.гр.д.№6982/2021г. по описа на
Районен съд Варна, където в полза на заявителя - ищец, против длъжника-
ответник е издадена Заповед за изпълнение №1855 от 21.05.2021г., за
процесните суми .
С оглед постъпило от длъжника възражение, заповедния съд с
разпореждане №6512/21год. предоставя възможност на заявителя да
предявени иск за установяване на оспореното вземане в едномесечен срок от
съобщаването. Разпореждането е редовно връчено на длъжника на
16.06.2021год. В указания едномесечен срок е депозирана исковата молба,
разглеждана в това производство.
Пред вид на това, искът се явява допустим и подлежи на
разглеждане по същество.
По делото са приети следните писмени доказателства: заявление –
декларация от АЛБ. М. К.; нотариален акт №*, том *, рег.№*, дело *от 2005г;
пълномощно от АЛБ. М. К. за Е. М. С.; молба за подновяване вписването на
законна ипотека; договор №3715 от 17.09.200..г. между Т. С. ЕОД и Е. с.;
протокол от 14.09.2002г.; декларация от 16.09.2002г.; съобщение към фактура
№********** от 31.07.2019г.; фактура №********** от 31.07.2020г.; ОУ за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т. С.“ ЕАД на клиенти в
град София – публикация във вестник „Монитор“; пълномощно от „Т. С.“
ЕАД за юк.Ц. П. П.; договор от 29.07.2015г. с рег.№144 от
29.07.2015г.,платежно нареждане №23887/05.08.2021г.
С оглед установеното от фактическа страна, съдът извежда
следните правни изводи:
Ищецът по настоящото дело с писмена молба, признава, че ответникът е
заплатил дължимите суми, предмет на настоящото производство, с което
напълно е погасил задължението си и няма претенции към него. Фактът , че
ответникът е погасил задълженията си се установява и от приетото по делото
писмено доказателство - платежно нареждане №23887/05.08.2021г.
След като ищецът заявява, че сумите са платени и е удовлетворен,
исковете следва да се отхвърлят, поради направеното от ответника плащане.
По разноските:
Ищецът претендира да му бъдат присъдени сторените в настоящото
производство разноски и юк.възнаграждение, както и разноските и
юк.възнаграждение, които са направени в заповедното производство.
С Тълкувателно решение № 119 от 01.12.1956 г. на ВС, ОСГК по гр.д.
№ 112/1956 г. е прието, че по общо правило разноските се дължат от
страната, която с поведението си е причинила възникването на съдебния спор,
3
като задължението за заплащане на направените по делото разноски е
задължение за заплащане на понесените от съответната страна вреди.
Присъждат се разноски в полза на ищеца и в случаите при отхвърляне на
иска, когато след предявяването му, ответникът доброволно е възстановил
правото на ищеца.
В настоящия случай ответникът с депозираното възражение е дал повод
на ищеца да предяви настоящия иск. След предявяване на иска се позовава на
плащане , което плащане обаче не изключва отговорността му за разноски.
Видно от представения по делото платежен документ с внесена от ответника
сума, освен че се погасяват вземанията на ищеца по издадената заповед за
изпълнение се погасяват и присъдените в полза на ищеца разноски за
заповедното производство в общ размер от 99.51лв. С оглед на това на ищеца
следва да се присъдят разноски само за настоящото производство.
Вземайки предвид гореизложеното настоящият съдебен състав намира,
че следва да осъди ответницата да заплати направените от ищеца разноски за
настоящото производство в размер от 236.96лв., от които 186.96лв. държавна
такса и 50лв. юк.възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Т. С.Я“ ЕАД, ЕИК*, представлявано от А.
А.-изп.директор с адрес: *, за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца, сума в общ размер на 2 475.48лв.,
от които 2 161.66лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2018год.до м.04.2020год.,ведно със
законната лихва, считано от 13.04.2020год. до окончателното изплащане на
вземането, 238.76лв. мораторна лихва за забава от 15.09.2019год. до
01.04.2021год., както и суми за дялове разпределение 64.37лв. главница за
периода от м.05.2018год. до м.04.2020год., ведно със законната лихва от
13.04.2021год. до окончателното изплащане на вземането и 10.69лв. лихва
за периода от 01.07.2018год. до 0.04.2021год., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение в производството по ч.гр.дело
№ 6982/21год. на ВРС, ХVI състав, на основание чл.415, ал.4 във вр.чл.422,
ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА АЛБ. М. К., ЕГН ********** с адрес:* да заплати на „Т.
С.“,ЕАД, ЕИК*, представлявано от А. А.-изп.директор с адрес : *, сумата от
236.96лв., от които 186.96лв. държавна такса и 50лв. юк.възнаграждение,
представляващи сторени разноски за настоящото производство, на основание
чл.78,ал.2 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ВОС в двуседмичен
срок от съобщаването на страните, ведно с препис от съдебния акт.
4
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5