№ 4013
гр. София, 16.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. И.А
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. И.А Гражданско дело №
20211110167625 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 247 ГПК.
Постъпила е молба от ищеца „................“ ООД от 24.11.2022 г., чрез пълномощника му
адв. К. М., с правно основание чл. 247 ГПК с искане за допускане на поправка на очевидна
фактическа грешка в постановеното по настоящото дело Решение № 13175/21.11.2022 г.
като в първата част от диспозитива вместо присъдената в полза на ищеца сума в размер от
3200 евро да се чете 3400 евро, какъвто е размерът на предявената искова претенция.
Препис от молбата е връчен на насрещната страна – ответникът И. И. П. по реда на чл.
41, ал. 2, вр. ал. 1 ГПК, като в указания му едноседмичен срок същият не е депозирал
писмен отговор.
Съдът, след извършена служебна проверка и като съобрази изложените в молбата
съображения, намира същата за основателна.
По делото е постановено Решение № 13175 от 21.11.2022 г., с което ответникът И. И.
П., с ЕГН: ********** и адрес: гр. ...................... е осъден да заплати на ищеца „................“
ООД, с ЕИК: ..............., със седалище и адрес на управление: гр. .............................., по
предявения осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата от 3 200 евро,
представляваща такса за обучение за учебната 2020 г. – 2021 година, дължима по договор за
обучение от 17.09.2020 г. за ученика \. И.в П., ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 29.11.20221 г. до
окончателното изплащане на вземането, която сума може да заплати по следните банкови
сметки с титуляр „................“ ООД, открити при „Уникредит Булбанк“ АД: сметка в лева:
............................ и сметка в евро: ............................
В мотивите на съдебния акт е посочено, че по изложени от ищеца твърдения, съгласно
клаузата на чл. 5 от сключен между страните договор за обучение от 17.09.2020 г.
възложителят – ответникът по делото, се е задължил да заплати на изпълнителя – ищеца
годишна такса за обучението в размер на сумата от 3 400 евро или левовата и равностойност
по фиксинга на БНБ в срок до 18.12.2020 г., който по устна уговорка между страните бил
продължен до 30.12.2020 г.
Отразено е, че от посочените в исковата молба обстоятелства и от приетите по делото
1
писмени доказателства – договор за обучение от 17.09.2020 г., сключен между
..........................“ ООД, като изпълнител и ответника И. И. П., като възложител, за
провеждане на образователно-възпитателен процес по отношение на ученика \. И. П. – с
профил „чуждоезиков“ от XII клас, през учебната 2020/2021 г., личен картон за дневна,
вечерна и индивидуална форма на обучение за ученика \. П., издаден от Министерство на
образованието и науката, приключен на 25.06.2021 г., Диплома за средно образование серия
С-4 № 006967, с рег. № 1385-10/14.06.2021 г., издадена от Министерство на образованието и
науката за ученика \. И.в П. за придобито средно образование в ..........................“, може да се
направи извод за вероятна основателност на предявените искове, а именно за възникването и
съществуването през процесния период на облигационно правоотношение с ответника по
силата на твърдения договор за обучение от 17.09.2020 г., за надлежно изпълнение от ищеца
на задълженията си по договора чрез провеждане на обучение на ученика \. И.в П. през
учебната 2020/2021 г., за което е дължима годишна такса в определения в договора размер
от 3400 евро, както и настъпване на уговорения падеж за заплащане на сумата преди
депозиране на исковата молба, в случая на 30.12.2020 г.
В мотивите изрично е вписано, че съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК
неприсъственото решение не следва да се мотивира по същество, като е достатъчно в
мотивите му да се укаже, че същото се постановява при наличието на предпоставките за това
по чл. 238 и чл. 239 ГПК.
С оглед изложеното и при анализ на изложените мотиви в съдебното решение и
формулирания диспозитив в частта относно исковата претенция по същество, съдът намира,
че е налице явно несъответствие между вътрешно формираната съдебна воля /за уважаване/
на предявения иск за сумата от 3400 евро/ и нейното външно изразяване в диспозитива
/чрез осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3200 евро/, което следва да бъде
отстранено по реда на чл. 247 ГПК.
Така мотивиран и на основание чл. 247 ГПК, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на Решение №
13175 от 21.11.2022 г., постановено по гр. дело № 67625/2021 г. по описа на Софийски
районен съд, I-во Гражданско отделение, 51-ви състав, като вместо "ОСЪЖДА И. И. П., с
ЕГН: ********** и адрес: гр. ...................... да заплати на „................“ ООД, с ЕИК: ...............,
със седалище и адрес на управление: гр. .............................., по предявения осъдителен иск с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата от 3 200 евро“, да се чете: "ОСЪЖДА И. И. П., с
ЕГН: ********** и адрес: гр. ...................... да заплати на „................“ ООД, с ЕИК: ...............,
със седалище и адрес на управление: гр. .............................., по предявения осъдителен иск с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата от 3 400 евро“.
РЕШЕНИЕТО е неразделна част от постановеното по делото Решение № 13175 от
21.11.2022 г.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване – арг. чл. 247, ал. 4, вр. чл. 239, ал. 4 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните – за сведение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2