Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 24.03.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен
съд V гр. състав в публично заседание проведено на 26.02.2021г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БИЛЯНА ВИДОЛОВА
и при секретаря Галя Николова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 8216 по описа на съда
за 2019г.
въз основа на закона и данните по делото, за
да се произнесе
взе предвид следното:
Искове с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.240, ал.1 и ал.2,
вр.чл.79 ЗЗД, във вр. с
чл.86 от ЗЗД.
Пред *** е депозирана искова
молба от ***, ***, против А.П.А., ЕГН **********, за признаване за установено
спрямо ответника, на основание чл.415, ал.1 от ГПК, че дължи следните суми: ***-
главница***лева - лихва за забава за периода ***които суми са част от сумите по
издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ***на ***. Твърди се, че
процесните вземания произтичат от Договор за потребителски кредит ***от ***по
силата на който ***предоставило на ответника кредит в размер на *** които е
следвало да бъдат върнат, заедно с възнаградителна лихва.Твърди се, че
длъжникът е преустановил плащането на задълженията за връщане на кредита, като
падежът на първата неплатена вноска е бил на ***след която дата той е изпаднал
в забава, а крайният срок на договора е настъпил на ***Твърди се още, че на ******цедирал
вземанията си от длъжника А.П.А., произтичащи от процесния договор, на ****.
При това цедента упълномощил цесионера да уведоми длъжника за прехвърлянето на
вземанията, за което длъжникът е бил уведомен, но пратката била върната като
непотърсена. Излага се, че цесионера претендирал вземанията по реда на чл.410
от ГПК и в производството по ***на ***, била издадена съответна заповед за
изпълнение, но длъжника не бил намерен. Претендирани са разноските в исковото и
заповедното производство.
Ответникът, чрез назначения му особен представител, оспорва иска по
основание и размер.
Съдът,
като взе предвид представените по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните,
намира за установено следното: По делото са предявени
искове с правно основание чл.415 от ГПК, с предмет -
признаване за установено по отношение на ответника на вземането, претендирано
от ищеца в производството по ***на *** в частта му само за вземанията за
главница, лихва за забава и законна лихва върху главницата от подаване на
заявлението до окончателното плащане. В производството в съответствие с
правилата за разпределение на доказателствената тежест, ищецът следва да докаже
фактите, от които произтича претендираните вземания – съществените елементи на
договора, от който произтичат тези вземания; елементите на сключения договор за
цесия и съобщаването на длъжника за извършената цесия по правилото на чл.99,
ал.3 от ЗЗД, че е изпълнил всички законови изисквания за сключване на договора,
съгласно ЗПК и ЗПП, да докаже вземанията
си по основания и по размер.
От
представените по делото доказателства е видно, че ответникът е сключил с ***Договор
за потребителски кредит ***от ***./л. 6-7 от делото/, като в договора е посочен
общ размер на кредита – ***такса оценка на досие – ***лева и общ размер на
фиксираната лихва в размер на ***лева, представляващи ***. Договорено е, че
общия размер на фиксираната лихва и таксата оценка на досие представлява ***.
Установява се, че общия размер на дължимата сума е в размер на ***лева, със
срок на издължаване от 45 седмици с размер на месечно плащане, с изкл. на
последното, в размер на ***лева и размер на последно плащане ***лева;
договорено е, че първото плащане ще бъде на ***., а денят от седмицата, в който
следва да се извърши плащането ще е неделя. Установява се от представеното по
делото доказателство, че ответникът е попълнил формуляр за кандидатстване за
кредит. По делото е представен също стандартен формуляр за предоставяне на
информация за потребителски кредити, в който са посочени различни параметри от
тези договорени по кредита. По делото е изискан и представен Договор за прехвърляне
на вземания от ***с който ***е прехвърлил на ищеца ***вземания, и
удостоверение, че именно процесното вземане е прехвърлено от първоначалния
кредитор на ищеца. По делото се установява също, че цесионерът - ищец е
упълномощен от цедента си, да уведоми длъжниците за станалата цесия с
пълномощно от ***Приобщено като доказателство по делото е и изпратено на
ответника на ***уведомление за придобиването на вземането от ищеца, невръчено
на длъжника, поради непотърсване от получателя. Изготвената по делото
съдебно-счетоводна експертиза сочи, че по така посочените параметри на
договора, налице са били две плащания - на ***– ***и на *** – ***или общо ***с
които кредиторът е погасил изцяло първите две вноски, ***от лихвата и такса
оценка на досие. В.л. е изчислило, че законната лихва върху остатъка на
главницата за периода ***е изчислена по неправилен начин от ищеца и реално
същата възлиза на ***.
Въз основа на изложената фактическа обстановка,
съдът достигна до следните правни изводи:
Не се спори по делото, че в полза на ищеца е издадена по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение за претендираните суми. Установява се от приетите по
делото доказателства, че длъжникът е
уведомен по реда на чл.47, ал.5 ГПК и в изпълнение указанията на съда
заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване
на вземането, което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото
производство и неговата допустимост. Ищецът основава претенцията си въз основа
вземане на праводателя си по сключения между ответника и него договор за
потребителски кредит от ***. Трайно установената съдебна практика на ВКС
приема, че съдът следи служебно и при незаявено основание за нищожност на
договора, когато: е нарушена норма предвидена в закона в обществен интерес и не
се изисква събиране на доказателства; е относимо е до формата /външната страна
на представения правопораждащ спорното право документ/; е налице противоречие с добрите нрави /
решение № 229 от 21.01.2013 год., по т.д.№ 1050/2011 год. на II т.о. на ВКС, т.
3 от ТР № 1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС/ е налице неравноправна клауза,
както и някои други особени от правна или фактическа страна хипотези, но всички
свързани с охраняването на блага от специфичен обществен порядък, които
преодоляват поради изключителната си значимост основния принцип на
диспозитивността в гражданското съдопроизводство. В случая, процесният
договорът за заем е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и
разбираем начин, с необходимия шрифт. Липсват нарушения на формата /външната
страна на представения правопораждащ спорното право документ/, съгласно
специалния ЗПК. Съгласно императивните изисквания, въведени с разпоредбата на
чл. 11, ал. 1 т. 11 от ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа
информация за условията за издължаване на кредита от потребителя, включително
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите
на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на
вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти
за целите на погасяването. В случая, съдът констатира, че в договора липсва
погасителен план, а е налице уговорка за седмично плащане от определена сума, с
изключение на последното такова, което е друга, по-ниска сума. От цитираното
съдържание на договора следва изводът, че в същото фигурира информация за
съответните плащания и срокове за това. Съгласно цитираната правна норма на
ЗПК, за да бъде прието, че съответни уговорки в договора по своята правна
същност представляват погасителен план, следва освен да са ясни размерът на
съответните плащания и срока за това, а също така да е изложена и разбивка на
всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главница, лихва, изчислена
на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи. В
настоящия случай липсва разбиване по пера на задължението на кредитополучателя,
от което да е ясно в каква част то представлява главница, лихви и допълнителни
разходи по кредита, респ. липсва информация, показваща с всяка отделна вноска
каква част от задължението за главница, лихви и допълнителни разходи се
погасява. Не става ясно как се формирана сумата от ***лв., седмична погасителна
вноска, нито как се формира сумата от ***лв. – последна погасителна вноска. Липсва
посочване на датата на всяка вноска, доколкото изискването на ЗПК е за
посочване на дата, а не на ден от седмицата. Макар да се изяснява, че сумата от
***лв. е сбор от главницата по договора, такса за оценка на досие, общия размер
на фиксираната лихва, не е посочено в стойността на всяка една седмична вноска
какъв е размерът на главницата, лихвите и допълнителните разходи. При липсата
на такива изрични уговорки, съвсем произволно се явява посочването от страна на
ищеца с какви суми по отделните пера счита за погасени чрез плащане
задълженията по договора, които са направени от ответницата, както е признато –
в размер на ***
С оглед дотук изложеното съдът счита, че
процесният договор за потребителски кредит е сключен в нарушение на
изискванията на чл. 11, ал. 1 т. 11 от ЗПК, тъй като няма изискуемото по закон
съдържание – липсва погасителен план, поради което е налице пълна
недействителност на договора – арг. чл. 22 ЗПК. Съгласно правилото на чл. 23 ГПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита. В конкретния случай чистата стойност на кредита е ***и
при установения факт от ССчЕ – заплащане от *** от кредитополучателя, оставаща
дължима сума по главницата е *** Същата следва да бъде присъдена, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда до
окончателното й плащане. Исковете – за главница – за разликата до
претендираните ***и за ***- лихва за забава за периода ***като неоснователни,
следва да се отхвърлят.
С цел пълнота на изложението съдът счита, че
следва да отбележи, че и непретендираната от ищеца в исковото производство, но
присъдена в заповедното производство, сума за такса за оценка на досие, съдът
намира за недължима, т.к. клаузата за тях се явява нищожна като противоречаща
на чл.10а, ал. 2 ЗПК.
Съобразно изхода на спора, отправеното искане в
петитума на исковата молба за произнасяне по направените по делото разноски и
съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013 г., ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сторените в заповедното производство разноски в общ размер от ***за заплатена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, съобразно уважената част от
исковете.
Относно разноските, претендирани от ищеца в
исковото производство - за юрисконсултско възнаграждение, направени в исковото
производство, съдът намира следното: съгласно чл.78 ал.8 (Изм. - ДВ, бр. 8 от
2017 г.) от ГПК, в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда
и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Съдът намира,
че в конкретния казус не е налице фактическа и правна сложност, поради което
определя юрисконсултско възнаграждение за представителя на ищеца в размер на
100.00 лв. Като крайна сума, за исковото производство в полза на ищеца, от
направените разноски в размер на 670.***следва да бъдат присъдени разноски в
общ размер от ***съобразно уважената част от исковете.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1,
във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД, че А.П.А., ЕГН **********,***,
ДЪЛЖИ НА ***, ***, със седалище и адрес
на управление ***, сумата от ***–
главница по Договор за потребителски кредит ***от ***сключен между ***и А.П.А., ведно
със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - ***до окончателното ѝ изплащане, за която сума е издадена Заповед
за изпълнение ***по ***по описа на ***, като за
разликата до пълният предявен размер от ***– главница, и изцяло за ***-
лихва за забава за периода ***ОТХВЪРЛЯ исковете като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, А.П.А.,
ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА ***, ***, със седалище и адрес на управление ***,
сумата от ***съставляващи направени в
исковото производство разноски и сумата
от ***съставляващи направени
разноски по ***на ***.
Решението
може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред
Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: