МОТИВИ
към Решение № 34 от 26.05.2020
г. на Районен съд Каварна
постановено по АНД № 68 по
описа за 2020 година.
С Постановление за освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание от 17.03.2020
г. на прокурор при Районна прокуратура Каварна е внесено в съда предложение,
обвиняемият С.Х.С., ЕГН **********, да бъде освободен от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а от НК,
за престъпление по чл. 313, ал. 1 от Наказателния кодекс - за това, че на 23.06.2016 г. в гр. Каварна,
пред служител на РУ Каварна – системен оператор в сектор БДС е потвърдил
неистина в писмена Декларация с вх. № ****17.06.2016 г. по описа на РУ Каварна,
като е заявил, че е загубил СУМПС № ****, издадено на 07.02.2007 г. на негово
име, която декларация по силата на чл. 160, ал. 1 ЗДвП и чл.17, ал. 1 от ППЗБДС
се дава пред орган на власт за удостоверяване истинността на това
обстоятелство.
В
съдебно заседание представител на КРП не се явява и не изразява становище.
Обвиняемият С.Х.С. редовно призован, не се явява в
съдебно заседание.
Процесуалният
представител на обвиняемия – адв. С.В., пледира за определяне наказание в
минимално предвидения в закона размер с оглед семейното и имотното състояние на
обвиняемия.
След преценка на събраните по делото относими,
допустими и възможни доказателства, съдът прие за установено от
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА СЛЕДНОТО:
Обвиняемият С.Х.С. е роден на ***
***, българин, български гражданин, неженен, осъждан, работи като търговец на
дрехи, с начално образование, с постоянен адрес ***0.
Видно от приложената по делото Справка за съдимост,
рег. № 74, издадена от Районен съд Каварна, обвиняемият С. е осъждан – с влязло
в сила споразумение № 4/01.02.2019 г. по НОХД № 17/2019 г. на РС Каварна, за
извършени престъпления на 03.07.2017 г., по чл. 343б, ал. 3, във вр. с чл. 55,
ал. 1, т. 1 НК и чл. 354а, ал. 5, във вр. с ал. 3, пр. 2, т. 1 от НК, за които
на осн. чл. 23, ал. 1 от НК му е наложено едно общо най-тежко наказание,
„лишаване от свобода” за срок от 6 месеца, изтърпяването на което е отложено на
осн. чл. 66, ал. 1 от НК за срок от 3 години и „глоба” в размер на 500 лв., т.е
към датата на извършаване на настоящото деяние обвиняемият не е бил осъждан и
не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а НК с
налагане на административно наказание. Обвиняемият няма криминалистическа
регистрация и данни да е била задържана в поделения на МВР, ползва се с добро
име сред съседите, според събраните в хода на разследването характеристични
данни. Работи предимно в Р Полша и РГермания, като се занимава с търговска
дейност.
Установено в хода на досъдебното производство е, че обвиняемият
С. бил правоспособен водач на МПС. Притежавал валидно издадено свидетелство за
правоуправление на МПС с № ****, издадено от МВР Добрич на 07.02.2007 г. През
по-голямата част от годината обвиняемият живеел и работел в РПолша. Там поради
допуснато нарушение полските власти му били иззели СУМПС.
След като се върнал в България
обв. С., решил да се снабди с ново българско СУМПС – дубликат. На 17.06.2016 г.
в гр. Каварна обвиняемият подал писмена декларация, която се следвала по силата
на закона ЗБДС / чл. 17, ал. 1 от ПИБС – в случаите на изгубване, кражба,
повреждане или унищожаване на български личен документ, лицето е длъжно да
подаде в срок до 3 дни писмена декларация по образец, съгласно приложение № 6,
относно тези обстоятелства в най-близкото РУ на МВР/ подадена пред орган на
власт – РУ Каварна, че е загубил издадено на негово име българско свидетелство
за управление на МПС № ****, издадено от ОДМВР Добрич на 07.02.2007 г., което в
действителност е било иззето от полските власти по повод допуснато нарушение на
правилата за движение.
Текста в инкреминираната
декларация по чл. 17, ал. 1 от ПИБДС с вх. № 283000-1532/17.06.2016 г. не се
оспорва от обвиняемият С., че е изписан от него. Подписът на декларатор в
същата декларация е положен също от него. В тази насока е и заключението на
назначената съдебно-графическа експертиза.
С писмо №
3286р-18493/22.04.2019 г. по описа на ОПП-ГДНП е била получена информация за
подменени и иззети български СУМПС в държави членки на ЕС, съгласно Директива
2006/126/ЕО, включително и за СУМПС с № ****, издадено на С.Х.С. с адрес ***,
под № 9, което последният е декларирал за изгубено, в резултат на което на
02.11.2016 г. му е било връчено лично издаден дубликат на СУМПС с №
*********/08.07.2016 г.
От показанията на разпитаната по
досъдебното производство свидетелка Д.В.М.– системен администратор в РУ
Каварна, обвиняемият собственоръчно е попълнил декларацията и вписал вида на
документа и при какви обстоятелства е изгубен.
Съобразно заключението
на вещото лице по назначената съдебно -графическа експертиза, положеният
ръкописен текст в изследваната декларацията по чл. 17, ал. 1 от правилника за
БДС е изпълнен от С.Х.С., както и положения подпис в графа „Декларатор” в
Декларация по чл. 17, ал. 1 от правилника за БДС е положен от обвиняемият С.х.С..
Приобщените по делото писмени
доказателства не съдържат противоречия, поради което не се налага подробното им
обсъждане. Писмените доказателства, доколкото съдържат релевантни за делото
факти, са посочени и обсъдени по-горе в изложението, относно приетата за
установена фактическа обстановка.
Гореизложената фактическа
обстановка се установява по безспорен начин въз основа на събраните в хода на
съдебното дирене доказателства - приложените по делото писмени доказателства,
приобщени по приключване на съдебното дирене и на основание чл. 283 от НПК към
доказателствения материал по делото: материалите по досъдебно производство № 31/2020
г. по описа на РУ Каварна, писмени доказателства преценени от съда, както
поотделно, така и в тяхната съвкупност, като безпротиворечиви и
взаимнодопълващи се, които налагат следния обоснован правен извод:
ОТНОСНО ДЕЯНИЕТО И ИЗВЪРШЕНОТО
ПРЕСТЪПЛЕНИЕ
При изложените
фактически констатации и съображения, съдът намира за доказано, че обвиняемият С.,
като на 23.06.2016 г. в гр. Каварна, пред служител на РУ Каварна – системен
оператор в сектор БДС е потвърдил неистина в писмена Декларация с вх. № ****17.06.2016
г. по описа на РУ Каварна, като е заявил, че е загубил СУМПС № ****, издадено
на 07.02.2007 г. на негово име, която декларация по силата на чл. 160, ал. 1 ЗДвП и чл.17, ал. 1 от ППЗБДС се дава пред орган на власт за удостоверяване
истинността на това обстоятелство е осъществил състава на престъпление по чл. 313,
ал. 1 от НК.
Съдът намира за безспорно
установени всички елементи на възведения престъпен състав.
От обективна страна
обвиняемият С. собственоръчно е попълнил, подписал и подал писмена декларация
по чл. 17, ал. 1 от ПИБДС, като по този начин е потвърдил неистина, а именно,
че СУМПС № ****, издадено на 07.02.2007 г. е изгубено.
От субективна страна деянието
е извършено от обвиняемия виновно при форма на вината - пряк умисъл по смисъла
на чл. 11, ал. 1 от НК, тъй като обвиняемият е съзнавала общественоопасния
характер на деянието, предвиждала е неговите общественоопасни последици и е
искала настъпването на тези последици.
ОТНОСНО НАКАЗАНИЕТО НА ОБВИНЯЕМАТА
При определяне
наказанието на обвиняемия за извършеното престъпление, съдът взе предвид
следното:
За да определи наказанието на
обвиняемия С.Х.С., съдът взе предвид степента на обществена опасност на
конкретно извършеното от него деяние и данните за личността му и констатира
следните обстоятелства от значение за отговорността на обвиняемия:
В санкцията на правната
норма на чл. 313, ал. 1 от НК законодателят е предвидил наказание лишаване от
свобода до три години или глоба от сто до триста лева.
Обвиняемият С. към датата на
извършване на инкреминираното деяние е
би неосъждан, не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава
VІІІ от Общата част на НК. В пряк и непосредствен резултат от инкриминираното
деяние не са настъпили имуществени вреди.
С оглед наличието на
материалноправните предпоставки, визирани в чл. 78а от НК, съдът намира, че
следва да освободи С. от наказателна отговорност, като му бъде наложено
административно наказание "глоба" в минималния, предвиден от
законодателя, размер, което би изпълнило целите на административнонаказателната
репресия, визирани в чл. 12 от ЗАНН, предвид факта, че обществената опасност
както на деянието, така и на самия извършител са невисоки – Саво е с добри
характеристични данни по местоживеене, трудово ангажиран, няма извършени други
противоправни деяния от този вид, които обстоятелства мотивираха съда да
приеме, че поправянето и превъзпитанието на обвиняемия би се постигнало
ефикасно и с налагане на минимално по размер административно наказание
"глоба".
Ето защо, на основание
чл. 78а, ал.1 от НК, съдът постанови по отношение на С.Х.С. освобождаване от
наказателна отговорност с налагане административно наказание "глоба"
в размер на хиляда лева.
В този смисъл, съдът определи
административното наказание като справедливо, респективно съответно на
извършеното.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ
С Решението, съдът осъди
обвиняемия С.Х.С., ЕГН **********, да заплати сторените по делото разноски в
размер на 120.88 лв. /сто и двадесет лева и осемдесет и осем стотинки/ по
сметка на ОД на МВР Добрич.
По изложените съображения,
съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: …………………