№ 14121
гр. София, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20221110141030 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на ....... срещу .........
Ищецът твърди, че на 25.06.2019 г. в .......... е настъпило ПТП с участието на
застрахования при ищеца по силата на имуществена застраховка „Каско“ /полица №
...... със срок на валидност: 29.09.2018 г. – 28.09.2018 г./ л.а. „Мерцедес Е 200“ с рег. №
........, управляван от ........., и л.а. „Опел Агила“ с рег. № ......, управляван от ....... при
следния механизъм: л.а. „Опел Агила“ при движение с несъобразена скорост губи
контрол над автомобила и се удря в бордюра отдясно на пътното платно, отклонява с е
в ляво и блъска движещия се в лентата за насрещно движение л.а. „Мерцедес Е 200“ с
рег. № ........, при което на последния са нанесени щети. Твърди, че в качеството на
застраховател е изплатил застрахователно обезщетение в размер на сумата от 12 028,
50 лв. Счита, че с изплащане на застрахователното обезщетение е встъпил в правата на
застрахования срещу ответника в качеството на застраховател, при когото към датата
на ПТП е застрахована гражданската отговорност на делинквента – за изплатеното
застрахователно обезщетение в размер на 12 028, 50 лв. и ликвидационните разноски в
размер на 15 лв. или общо за сумата от 12 043, 50 лв., от която ответникът е погасил
чрез прихващане сумата от 8 536, 24 лв., като е останал неизплатен остатък от 3 507, 26
лв.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати
сумата 3 507, 26 лв., представляваща неизплатен остатък от регресно вземане по
заведената при ищеца щета № ........... Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника .........
с който оспорва иска. Оспорва част от щетите, които са били отстранени при
извършения ремонт на автомобила, да се намират в причинна връзка с процесното
ПТП. Оспорва иска по размер. Счита, че с погасяване на сумата от 8 536, 24 лв. е
погасил изцяло задължението си към ищеца. Моли съда да отхвърли предявения иск.
Претендира разноски.
1
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:
Предявен е иск с правно основание чл.411 КЗ.
Безспорно е между страните, че на 25.06.2019 г. в .......... е настъпило ПТП с
участието на л.а. „Мерцедес Е 200“ с рег. № ........, управляван от ........., и л.а. „Опел
Агила“ с рег. № ......, управляван от ....... при следния механизъм: л.а. „Опел Агила“ при
движение с несъобразена скорост губи контрол над автомобила и се удря в бордюра
отдясно на пътното платно, отклонява се в ляво и блъска движещия се в лентата за
насрещно движение л.а. „Мерцедес Е 200“ с рег. № ........, при което на последния са
нанесени щети.
Безспорно е между страните, че към датата на ПТП л.а. „Мерцедес Е 200“ с рег.
№ ........ е бил застрахован при ищеца по силата на имуществена застраховка „Каско“,
полица № ...... със срок на валидност: 29.09.2018 г. – 28.09.2019 г.
С уведомление за щета от 25.06.2019 г. ищецът в качеството на застраховател е
уведомен за настъпилото застрахователно събитие, във връзка с което при него е
образувана щета № ........../25.06.2019 г. В уведомлението като щети на автомобила са
описани: преден капак, предна броня, преден ляв калник, решетки, радиатор, фар,
окачване, управление, предна лява джанта и гума, задна броня, предна дясна джанта и
гума, въздушна възглавница и др.
Съставени са доклад по щета и опис-заключение по щета.
Безспорно е между страните, че към датата на ПТП гражданската отговорност на
водача на л.а. „Опел Агила“ с рег. № ...... е била застрахована при ответника.
Безспорно е между страните, че ищецът в качеството на застраховател по
застраховка „Каско“ е изплатил застрахователно обезщетение в размер на сумата от 12
028, 50 лв., което се потвърждава от представеното платежно нареждане, с което
сумата е заплатена на „Силвър стар Ритейл“ ЕАД.
Безспорно е между страните, че ответникът е погасил чрез прихващане сума в
размер на 8 536, 24 лв. по процесната щета.
Установи се от заключението на АТЕ, че стойността, необходима за
възстановяване на увредения автомобил по средни пазарни цени към датата на ПТП
възлиза на сумата от 10 838 лв., а по цени на алтернативни сервизи – 10 681, 56 лв.
Всички увреждания като вид и степен, подробно описани в отговора към задача 1 от
констативно съобразителната част от заключението на АТЕ, са в причинна връзка с
произшествието. Към датата на ПТП автомобилът е бил в експлоатация 6 години, 1
месец и 3 дни, считано от датата на първоначална регистрация и според вещото лице не
е бил в гаранция. Обичайните ликвидационни разноски възлизат на сумата от 15 лв.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
По силата на разпоредбата на чл.411 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя
на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне, а в случаите, когато причинителят на вредата има сключена
застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ – до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
С оглед тази законодателна уредба предпоставките за уважаване на иск на това
2
основание срещу застраховател са: наличието на застрахователно правоотношение по
имуществена застраховка между ищеца и увредено лице /в т.ч. и по застраховка
„Каско“/; плащането на застрахователно обезщетение по нея; осъществено
непозволеното увреждане от трето лице по чл.45, ал.1 ЗЗД – деяние, вина,
противоправно поведение, вреда и причинна връзка между това деяние и претърпени
от застрахования по имуществената застраховка вреди, и наличие на валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ между делинквента и ответника по спора –
изисквания, които в дадената хипотеза са налице, с оглед отделените като безспорно
между страните обстоятелства, които изцяло се подкрепят от ангажираните писмени
доказателства.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че не се установява
причинната връзка между всички вреди на автомобила и процесното ПТП. Според
заключението на АТЕ всички вреди са в причинна връзка с механизма на ПТП. В
случай че ответникът твърди част от вредите да са настъпили по друг начин, негова е
тежестта за установяване на горното, в какъвто смисъл доказателства не са
ангажирани.
С оглед изложеното с изплащане на застрахователно обезщетение ищецът се е
суброгирал в правата на застрахования срещу ответника в качеството му на
застраховател, при когото е застрахована гражданската отговорност на делинквента.
Обемът и съдържанието на суброгацията, респ. на суброгационното вземане на
застрахователя по имуществената застраховка, спрямо прекия причинител на вредите,
респ. срещу неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“, са
изрично определени в закона, съгласно който застрахователят по имуществена
застраховка встъпва в правата на увреденото застраховано лице до размер на платеното
застрахователно обезщетение и обичайните разходи за определянетото му. Размерът на
застрахователното обезщетение по имуществената застраховка се определя в
съответствие с клаузите на договора и то трябва да бъде равно на размера на вредата
към деня на настъпване на събитието и се дължи от застрахователя в границите на
уговорената в договора застрахователна сума. Следователно на обезщетяване подлежи
действително настъпилата вреда, като нейната стойност е тази, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество. При пълно или
частично унищожаване на вещта, действителната стойност се определя от пазарната
цена, по която застрахованото имущество от същото качество и вид може да бъде
купено. Застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната
стойност на имуществото към момента на застрахователното събитие, а от своя страна
действителната стойност не може да надвишава пазарната му стойност.
Установи се от заключението на АТЕ, че стойността, необходима за
възстановяване на увредения автомобил по средни пазарни цени, възлиза на сумата от
10 838 лв.
Определената от вещото лице пазарна стойност на ремонта от алтернативни
доставчици не отразява действителната пазарна стойност на вредата, с оглед на което
последната следва да се определи по средни пазарни цени в размер на 10 838 лв.
В случая изплатеното застрахователно обезщетение от 12 028, 50 лв. е в размер,
по-голям от стойността по средни пазарни цени.
Третото лице, респ. застрахователят, при когото е застрахована гражданската му
отговорност, не може да бъде задължено да заплати на застрахователя повече, от
колкото дължи на застрахования. В този смисъл регресното право е в размер, който е
3
равен на по-малката сума между платеното застрахователно обезщетение и дължимото
деликтно обезщетение.
С оглед изложеното в полза на ищеца е възникнало регресно вземане в размер на
сумата от общо 10 853 лв., с включени ликвидационни разноски в размер на 15 лв.,
определен съгласно заключението на АТЕ.
Безспорно е между страните, че ответникът е погасил чрез прихващане сума в
размер на 8 536, 24 лв. по процесната щета, с оглед на което е налице неизплатен
остатък в размер на 2 316, 76 лв.
Не може да бъде споделен доводът на ответника, че в случая подлежи на
съобразяване отстъпка по издадената за отремонтиране на автомобила фактура.
Размерът на регресното вземане съдът определя по средни пазарни цени, спрямо които
евентуална отстъпка по фактура няма отношение, доколкото размерът не се определя
съобразно стойността на тази фактура.
По разноските:
С оглед изхода на спора на ищеца следва да се присъди, на основание чл.78, ал.1,
вр. ал.8 ГПК, сумата от 368, 92 лв. разноски и юрисконсултско възнаграждение по
делото, съобразно уважената част от иска.
В полза на ответника следва да се присъди, на основание чл.78, ал.3, вр. ал.8
ГПК, сумата от 68, 45 лв. разноски и юрисконсултско възнаграждение по делото,
съобразно отхвърлената част от иска.
Ответникът следва да бъде осъден, на основание чл.77 ГПК, да заплати по
сметка на СРС, сумата от 60 лв. разноски по делото.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ......... ЕИК ........ да заплати на ......., ЕИК ......., на основание чл.411
КЗ, сумата от 2 316, 76 лв., представляваща неизплатен остатък от регресно вземане по
щета № ........../25.06.2019 г. във връзка с ПТП, настъпило на 25.06.2019 г. в ..........,
ведно със законната лихва от предявяване на иска – 29.07.2022 г. до изплащане на
вземането, като
ОТХЪРЛЯ иска за сумата над 2 316, 76 лв. до пълния предявен размер от 3 522,
26 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ......... ЕИК ........ да заплати на ......., ЕИК ......., на основание чл.78,
ал.1, вр. ал.8 ГПК, сумата от 368, 92 лв. разноски и юрисконсултско възнаграждение по
делото.
ОСЪЖДА ......., ЕИК ....... да заплати на ......... ЕИК ........, на основание чл.78,
ал.3, вр. ал.8 ГПК, сумата от 68, 45 лв. разноски и юрисконсултско възнаграждение по
делото.
ОСЪЖДА ......... ЕИК ........ да заплати по сметка на СРС, на основание чл.77
ГПК, сумата от 60 лв. разноски по делото.
4
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5