№ 4457
гр. София, 01.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20221110162420 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на П. К. К., с която са предявени
обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.
2 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, вр. чл.19, ал.4 от ЗПК и на основание чл.26, ал.1, пр. 2 от ЗЗД, вр.
чл. 143, ал. 1 и ал.2, т. 19 от ЗЗП против „Ф----------“ ЕООД за прогласяване за нищожен на
договор за поръчителство от 09.09.2021 г. поради заобикаляне на закона, а под
евентуалност - на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД - поради противоречие с добрите нрави,
както и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД срещу ответника „Ф--------
--“ ЕООД, с искане за осъждане на ответника да заплати сумата от 50лв., частично предявен
иск от сумата от 200лева, представляваща недължимо платена сума от ищеца на основание
противоречащи на закона клаузи по договор за поръчителство от 09.09.2021 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 17.11.2022г., до окончателното
плащане.
Ищецът твърди, че на 09.09.2021 г. сключил с „И--------“ АД договор за паричен заем ---
--, по който в полза на ищеца бил отпуснат заем в размер 400 лева, без да е посочен годишен
лихвен процент, като ответникът се задължил да върне предоставената му сума при
разсрочени периодични седмични вноски. Поддържа, че в договора било предвидено и
задължение за предоставяне на обезпечение, при неизпълнението на което, съгласно
клаузите на договора, за ищеца възниквало и задължение да заплати неустойка. Излагат се
твърдения, че ищецът върнал получената по договора за заем сума в размер на 400 лева. В
изпълнение на чл. 4 от договора на 09.09.2021г. ищецът сключил договор за предоставяне на
поръчителство с ответника „Ф----------“ ЕООД, по силата на който ответникът поел
задължение да обезпечи пред „И--------“ АД задълженията на по договора за заем, като се
задължил солидарно за всички задължения на ищеца при условията и за срока на договора
паричен заем № -----/09.09.2021г. По договора за поръчителство ищецът се задължил да
изплати в полза на ответника сумата, която е разсрочена за изплащане, заедно с вноските по
договора за кредит. Поддържа, че характеристиките на потребителски договор, освен
договора за заем, има и договорът за предоставяне на поръчителство от 09.09.2021г.,
сключен с ответника „Ф----------“ ЕООД, тъй като наличието на основание за предоставяне
на поръчителство от страна на ответното дружество било обусловено от валидността на
договора за заем или отделни негови клаузи. Твърди, че в чл. 4 от договора за заем било
възложено в тежест за заемателя да осигури едно измежду следните обезпечения: двама
поръчители (които следва да отговарят на кумулативно поставени изисквания) или банкова
гаранция (в размер от сумата по процесния договор), което съставлявало изискване за
получаване на кредит и не се предоставяло избор за потребителя дали да предостави
1
обезпечение и какво да бъде това обезпечение, така и посочените условия били
неосъществими за ищеца. Чрез поставянето на изисквания, които длъжникът не можел да
изпълни, кредиторът целял да го насочи към единствената форма на обезпечение, която
длъжникът обективно би могъл да си позволи да предостави - обезпечение от одобрено от
заемодателя „И--------“ АД дружество, което било свързано и с допълнителни разходи по
договора за кредит. Счита, че договорът за възлагане на поръчителство е нищожен на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД поради това, че със сключването му се цели
допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на
кредитодателя, което е уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат
ограниченията на чл.19, ал.4 ЗПК, а и от съдържанието на договора не можело да се направи
извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР по договора
за кредит. В съответствие с нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК в договора следвало да
бъде посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения
кредит, но и да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са
отчетени при формиране на ГПР. Заплащането на сумата по договора за поръчителство
следвало да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй
като то е пряко свързано с договора за потребителския кредит, известно е на кредитора и се
заплаща от потребителя. Поддържа, че договорът за възлагане на поръчителство е
недействителен, като сключен без основание, тъй като в полза на потребителя не се
предоставяла услуга, а единствено било уговорено, че задължението му от едното дружество
ще бъде прехвърлено към другото, като навежда, че двете дружества били свързани.
Релевира и довод, че с договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване на
договора за заем, а се цели допълнително оскъпяване на договора за заем и допълнително
възнаграждение за заемодателя по договора за потребителски кредит, вземането по който е
обезпечен с процесния договор за възлагане на поръчителство, с оглед на което последният
бил нищожен и поради накърняване на добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от
ЗЗД, което имало за последица недействителност на целия договор. С оглед изложеното се
поддържа, че за ищеца е било налице единствено задължение да върне на ответника
предоставената от него сума в размер на 400 лева, а с надплатената над този размер сума от
200 лева ответното дружество се е обогатило, тъй като процесната сума му е заплатена без
основание. Моли исковете да бъдат уважени, като в полза на ищеца бъдат присъдени и
сторените по делото разноски.
Прави искания по чл.190 ГПК, по чл.192 ГПК, за допускане на ССчЕ, както и искане на
основание чл. 219, ал.1 ГПК.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Ф----------“
ЕООД. Релевира се възражение за недопустимост на производството с довод, че ищецът
предявява установителен иск за недействителност на правоотношението и осъдителен иск за
връщането на даденото по същото, поради което било налице идентичност на исковете и е
налице злоупотреба с право. Не се оспорват твърденията на ищеца, че между страните е бил
сключен договор за възлагане на поръчителство с посочените в исковата молба параметри.
По същество се заявява, че предявеният иск е неоснователен. Със сключването на договора
за поръчителство ищецът бил изпълнил поетото с договора за паричен заем задължение да
обезпечаване на вземанията по последния. Излагат се съображения, че договорът за
поръчителство бил сключен от ответника поради възможността да получи възнаграждение
за предоставената услуга. Оспорва се договорът за предоставяне на поръчителство да
накърнява добрите нрави, като се позовава на принципа на свободно договаряне. Оспорва се
и да е налице нееквивалентност на престациите, тъй като с процесния договор ответното
дружество е поело задължение да отговаря солидарно със заемополучателя с цялото си
имущество, като при неизпълнение от последния ще бъде ангажирана отговорността на
поръчителя относно всички последици от неизпълнение на главното задължение. На ищеца
били предоставени един от три възможни варианта за обезпечаване на вземанията по
2
договора, като договорът между страните съставлявал възмезден такъв, който бил сключен
по изрично възлагане от ищеца и при условие, че ответникът получи уговореното по
договора възнаграждение. Навеждат се съображения, че разпоредбите на ЗЗП не следва да се
прилагат, доколкото процесният договор има характера на обезпечителна сделка по главния
договор, като не били приложими разпоредбите на чл. 143 и сл. от ЗЗП. Сочи се, че извън
правоотношението по договора за поръчителство е дали кредиторът е изчислил правилно
ГПР и дали възнаграждението за поръчителство следва да се включва в него, дали са
приложими разпоредбите на чл. 11 относно реквизитите на договора за потребителски
кредит, чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 22 ЗПК. Моли предявеният иск да бъда отхвърлен.
Прави искане по чл.190 ГПК. Възразява по направените от ищеца доказателствени
искания.
Прави искане по реда на чл. 213 ГПК за присъединяване на настоящото дело към гр. д.
№ 62419/2022 г. по описа на СРС.
Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по
реда на чл. 140, ал. 3 от ГПК:
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТОДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1.Правна квалификация: предявен е установителен иск с правно основание чл.26,
ал.1, пр. 2 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, вр. чл.19, ал.4 от ЗПК, под евентуалност чл.26, ал.1, пр.3
от ЗЗД, обективно кумулативно съединен с осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1,
пр.1 ЗЗД.
2.Разпределение на доказателствената тежест:
По исковете с правно основание чл.26, ал.1, пр. 2 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, вр. чл.19,
ал.4 от ЗПК, под евентуалност чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, в доказателствена тежест на ищеца
е да докаже пълно и главно по делото, че между страните има сключен договор за възлагане
на поръчителство от 09.09.2021г. с „Ф----------“ ЕООД с твърдените клаузи (безспорно), в
който случай ответникът следва да докаже, че не са налице визираните пороци.
По иска с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е
да докаже пълно и главно по делото, че на 09.09.2021г. е сключил с ответника договор за
предоставяне на гаранция; че е заплатил твърдяната сума по договора за предоставяне на
поръчителство от 09.09.2021г., че тя е постъпила в патримониума на ответника, че това
разминаване на блага от имуществото на ищеца в имуществото на ответника е без правно
основание, т. е. без да е било налице годен юридически факт.
В доказателствена тежест на ответника, при установяване горепосочените
обстоятелства, е да докаже, че има основание да получи процесната сума, а именно: валидни
клаузи в договора за предоставяне на поръчителство от 09.09.2021 г., въз основа на които са
извършени начисления на процесната стойност, както и изпълнение на задълженията му по
договора.
3.Безспорни обстоятелства и такива, които не се нуждаят от доказване: Отделя за
безспорно и ненуждаещо се от доказване, че на 09.09.2021г. ищецът сключил с „И--------“ АД
договор за паричен заем, както и че в изпълнение на чл. 4 от договора за заем ищецът
сключил с ответника „Ф----------“ ЕООД договор за поръчителство от 09.09.2021 г. с
твърдените клаузи.
4.По доказателствените искания:
Основателно е искането за конституиране като трето лице-помагач на „И--------“ АД
като трето лице-помагач на ищеца П. К. К..
Съдът намира, че следва се допусне съдебно-счетоводна експертиза за изясняване на
спорни обстоятелства по делото.
3
Искането на ищеца по чл. 190 ГПК и по чл. 192 ГПК и следва да се уважи частично,
тъй като касае релевантни за производството обстоятелства, а по отношение на въпросите,
които са включени в предмета на изследване по допуснатата експертиза, представяне на
справка за извършени плащания, не се явява необходимо.
Искането на ответника по чл. 190 ГПК следва да се отхвърли, тъй като по отношение
на посочения документ е уважено искането на ищеца по реда на чл. 192 ГПК.
Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако
използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски
по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно
производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я
одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство.
5. Друго:
Съдът намира, че на ищеца следва да бъдат дадени указания във връзка с редовността
на исковата молба.
По искането на ответника за присъединяване на настоящото дело към гр. д. №
62419/2022 г. по описа на СРС, е неоснователно, тъй като липсва връзка между делата,
която да налага постановяване на общо решение по тях, доколкото от служебно
извършената справка е установено, че производството по гр. д. № 62419/2022 г. по описа на
СРС, има за предмет различно правоотношение - по договор за гаранция №
4248453/31.08.2021г. В този смисъл и неоснователно е твърдението на ответника за
тъждество с предмета на настоящото производство. Отделно от това искането по чл.213 ГПК
следва да се адресира до съда, пред който е образувано първото по време дело, който може
да присъедини последващото образувано производство (каквото се явява настоящото дело).
Съдът констатира, че ищецът следва да посочи банкова сметка, по която ответникът би
могъл да заплати претенцията, в изпълнение на задължението си по чл.127, ал.4 ГПК.
Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако
използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски
по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно
производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я
одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство.
По изложените съображения и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК Софийски районен
съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 23.03.2023 г. от 12:40 ч., за която
дата и час страните и вещото лице да бъдат призовани, като им указва, че най- късно до
първото по делото заседание могат да вземат становище във връзка с дадените указания и
доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото
определение с писмена молба, с препис според броя на страните, да уточни от номер на
договора за поръчителство, сключен на 09.09.2021г., доколкото в обстоятелствената част на
исковата молба, абзац първи, като номер е посочен -----, а в петитума е посочен номер
4248453, както и да приведе петитума на исковата молба в съответствие с фактическите си
твърдения в тази насока.
УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение на указанията в срок исковата молба ще бъде
4
върната.
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК „И--------“ АД като трето лице-
помагач на ищеца П. К. К..
УКАЗВА на третото лице-помагач, че на основание чл. 221, ал. 1 от ГПК има право да
извършва всички съдопроизводствени действия, с изключение на действията,
представляващи разпореждане с предмета на спора, да вземе становище по предявения иск,
по направените доказателствени искания, възраженията на страните, както и да посочи и
представи доказателства по делото, в срок до датата на насроченото съдебно заседание.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл.213 ГПК на ответника.
УКАЗВА на ищеца, най-късно в насроченото открито съдебно заседание, да посочи
банкова сметка за плащане - чл.127, ал.4 ГПК.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния спор,
предмет на делото.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 192 ГПК „И--------“ АД, ЕИК ------, в едноседмичен
срок от получаване на настоящото определение, ведно с препис от молбата по чл. 192 ГПК
на л. 6 от делото, да представи заверен препис от документите, посочени в молбата.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответното дружество „Ф----------“ ЕООД в
1-седмичен срок от получаване на съобщението да представи в заверено копие всички
документи, свързани с процесния договор за поръчителство от 09.09.2021 г., като
ПРЕДУПРЕЖДАВА ответника, че непредставянето на документите ще бъде преценявано
от съда съгласно чл. 161 ГПК.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на
поставените в исковата молба въпроси.
ДОПУСКА на основание чл. 195, ал. 1 ГПК съдебно-счетоводна експертиза, вещото
лице по която, след като се запознае с доказателствата по делото и извърши необходимите
справки, да отговори на всички формулирани въпроси в исковата молба, като ОПРЕДЕЛЯ
първоначален депозит в размер на 200 лева, вносим от ищеца в едноседмичен срок от
получаване на съобщението.
НАЗНАЧАВА за ВЛ С-----, като в призовката бъде посочено, че заключението следва
да бъде представено не по-късно от една седмица преди съдебното заседание с преписи за
страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5