Р
Е Ш Е Н И Е
№…….
26.11.2018 г. гр. Плевен
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДЕВЕТИ наказателен състав в публично съдебно
заседание на девети ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВА ЯКИМОВА
При секретаря Валя Стоянова като разгледа докладвано от съдия ЯКИМОВА АНД № 2275 по описа за 2018 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН
Производството по делото е
образувано по повод жалбата на С.П.П., ЕГН:********** ***. ***, против
наказателно постановление №18-0257-000543/ 08.08.2018г. на ***, с което за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, на
осн. чл.183 ал.7 от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 300,00лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1/един/
месец и за нарушение на чл.103 от ЗДвП, на осн. чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП е
наложено административно наказание
„глоба” в размер на 100,00лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 2/два/ месеца.
В жалбата се твърди, че издаденото
НП е издадено при допуснати съществени
процесуални нарушения и същото е неправилно. Иска се отмяна на НП поради
незоконосъобразност и недоказаност, както и се оспорва фактическата обстановка.
В съдебно заседание жалбоподателят С.П., се явява лично и с адв. ***, като моли да бъде отменено наказателното постановление.
ОД МВР-Плевен, редовно призовани не изпращат представител в съдебно
заседание. Не вземат становище по жалбата и доказателствата.
Съдът, като взе предвид становището на жалбоподателя, прецени
доказателствата по делото и съобрази закона, в контекста на правомощията си по
съдебния контрол, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Административно-наказателното производство е започнало със съставяне на
АУАН №777905 от 11.07.2018г. срещу жалбоподателя за това, че на същата дата
около 13:55часа, ***, управлява товарен автомобил влекач ***с прикачено полуремарке с рег. ***като нарушава пътен
знак В-1 и при наличие на пътен знак Г-9 преминава от негова лява страна. Не изпълнява разпореждане на
контролен орган като не спира на определеното и посочено място от органите на
реда и продължава движението си, като същият е настигнат и спрян при фирма “***,
с което е нарушил чл. 6 т.1, чл.6 т.1 предложение 2 и чл.103 от ЗДвП. АУАН е предявен
и връчен на водача, който в раздел „обяснения и възражения“ в акта е посочил,
че няма възражения. В срока по чл.44 от ЗАНН било направено възражение в 11 пункта, в което се
твърдяло, че е нарушено правото на
защита жалбоподателя .
АНО извършил проверка във връзка с
направеното възражение, като приел, че възражението е неоснователно, а акта за
административно нарушение е правилен и законосъобразен и въз основа на съставения АУАН, издал обжалваното НП.
От правна страна:
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено
атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред
надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата
е допустима и следва да бъде разгледана. По същество съдът намира, че е неоснователна.
АУАН
и издаденото въз основа на него НП са
съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.
НП е издадено от компетентен орган – ***,
съгласно приложената Заповед № 8121з-515/14.05.2018 год.,като АУАН също
е съставен от компетентно лице.
АУАН е съставен в присъствието на жалбоподателя и свидетел, присъствал
при установяване на нарушението.
При проверката на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира
нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН - относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и
детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на
обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби,
които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на
нарушителя.
Депозираните срещу акта възражения са били разгледани и доколкото в тях не
е била оспорена фактическата обстановка, за наказващият орган не е било налице
задължение за провеждане на разследване по смисъла на чл. 52, ал. 4
от ЗАНН
Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на
чл. 57, ал.1
от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде
дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е
извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно
нарушение.
Поради
това съдът намира, че в хода на производството не са допуснати нарушения на
процесуалните правила, които да са ограничили по какъвто и да е начин правото
на защита на нарушителя.
По първото нарушение: В НП е посочено, че водачът навлиза след знак,
забраняващ влизането на съответното ППС при въведена временна забрана за
движение, с което е нарушил чл. 6 т.1 от ЗДвП. Въпреки, че наказващият орган не
е посочил предложението на сочената разпоредба, словесно изписания текст на
нарушението не въвежда съмнение относно това,
че не е съобразен именно пътен знак, а не маркировка, светлинен сигнал или
сигнал на длъжностно лице. Словесно описаното в акта и в НП нарушение включва
всички съставомерни признаци на нарушението и за жалбоподателя е ясно, че му е
вменена вина за несъобразяване с пътни знаци, като е посочено кои са те. Както АУАН,така
и НП са изключително изчерпателни, точно и достатъчно ясно, в максимална степен
са описани съставомерните прицнаци на чл.6 т.1 от ЗДвП. Водачът, който е участник
в движението, на място не е оспорил авторството, времето, мястото, средството и
самото нарушение.
Законосъобразно е приложен матералния закон и правилно е приложен чл. 183
ал.7 ЗДвП, която норма е в сила от 26.01.2017г. и повелява, че се наказва с „лишаване
от право да управлява МПС за срок от един месец и с глоба от 300 лв. водач,
който навлиза след знак, забраняващ влизането на съответното ППС при въведена
временна забрана за движение“. От материална страна, разпоредбата на чл. 6,т.1 от
ЗДП задължава участниците в движението да съобразяват своето поведение с пътните знаци. В
случая от доказателствата по делото безспорно се установи, че при
управление на товарният автомобил жалбоподателят е нарушил пътен знак В1, който гласи „Забранено
е влизането на пътни превозни средства“. Използва се за сигнализиране на
пътен участък, забранен за движение на ППС в едната посока. Пътният знак се
поставя в началото на пътния участък. Забраната, въведена с пътния знак не се
отнасят само за превозните средства от редовните линии за обществен превоз на
пътници, движещи се по утвърдения им маршрут.Това обстоятелство е достатъчно за
да се приеме, че е налице съставомерно от обективна страна деяние по чл.6,т.1
от ЗДвП.
За второто нарушение: Жалбоподателят е санкциониран на основание чл.175,
ал.1, т.4 от ЗДвП - Закон за движението по пътищата (”Наказва се с лишаване
от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с
глоба от 50 до 200 лева водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за
контрол и регулиране на движението”) за нарушение на чл.103 от същия закон,
изразяващо се в това, че при подаден сигнал за спиране със стоп-палка от
контролен орган е възприел сигнала, но не е спрял и продължил движението си.
Чл.103 от ЗДвП гласи,че при
подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно
средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или
на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява
неговите указания.
Тези фактически констатации, отразени в АУАН и възпроизведени в НП, се
потвърждават изцяло от показанията на актосъставителя М.В.М. и свидетеля по
акта и на констатиране на нарушението А.Б.Г., поради което и съдът намира за
доказано описаното в НП нарушение и извършването му от жалбоподателя, още
повече, че съдът в изпълнение на служебната си проверка за законосъобразност не
констатира нарушения на процесуалните правила, допуснати при съставянето на АУАН
и НП, водещи до нередовността им. В случая жалбоподателят не ангажира
доказателства за установяване на противното на отразеното в АУАН и НП,
респективно – на твърденията си в жалбата, че не е извършил нарушението, за
което е бил санкциониран с издаденото НП. При това, видно от събраните гласни
доказателства и в частност от показанията на св.М.М., при подаването на сигнала
със стоп-палка последният е подаден на такова разстояние, което обстоятелство
изключва възможността сигналът да не е бил възприет от жалбоподателя, т.к. свидетелят в съдебно заседание сочи,че
водачът не изпълнил забраната на знака,след като му разпоредили на спре и му
посочили къде точно- на отбивка,водачът не се подчинил и продължил движението
си.
За да е налице деяние по предложения в процесния АУАН и НП текст от закона
– чл. 103 ЗДвП, е необходимо /както е прието напр. в
Решение №259 от 28.10.2016 г. на АС - Хасково по к. а. н. д. № 226/2016г./, от обективна страна, на водач на пътно превозно средство да е подаден
сигнал за спиране от контролните органи. Под контролни органи по смисъла на
посочената за нарушена разпоредба следва да се имат предвид не всички
полицейски служители, а само тези работещи в служби по смисъла на чл. 165 от ЗДвП. По делото са представени съответни доказателства, от които да се
установява, че на посочените в санкционният акт дата и място, изброените
свидетели са изпълнявали функциите на контролен орган по смисъла на чл.165,
ал.1 от ЗДвП, а сигналът от контролните органи е правомерно съгласно Закона за
движението по пътищата и ППЗДВП – чл.207, когато е подаден от униформен
служител на Сектор „ПП“. Очевидно неговото значение е било разбрано от водача,
а непознаването на законодателството от него и на правомощията на контролните
органи, оттам и погрешната представа за правомерността на действията на
служителя на ОД МВР – Плевен не водят до различен извод у съда, относно
съставомерността на деянието. Изложеното обосновава извод за осъществяване от
обективна страна признаците на състава на административно нарушение по чл. 175,
ал. 1, т.4, вр. чл. 103 от ЗДвП, както правилно деянието е квалифицирано от
административнонаказващия орган. Същото е извършено виновно от дееца, а при
определяне на наказанията по вид и размер, следва да се отбележи, че
материалният закон е правилно приложен по отношение на съставомерната
деятелност.
Що се отнася до твърденията на жалбоподателя, че в АУАН и НП конкретното
нарушение и обстоятелствата, при които то е било извършено, са формално,
неточно и непълно описани, съдът намира същите за неоснователни: видно от
съдържанието на АУАН и НП, административното обвинение в НП е формулирано от
фактическа и правна страна достатъчно ясно, за да може жалбоподателят да го
разбере и да организира адекватно защитата си.
С оглед така установената фактическа обстановка, следва
да се приеме, че правомерно е ангажирана административно наказателна
отговорност на жалбоподателя, тъй като
не е изпълнил задължението вменено му с нормата на чл.103 от ЗДвП. Ето защо,
правилно е санкциониран на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП.Определеният
размер на административните наказания е под средния предвиден от законодателя,
като той е съобразен с конкретно установената фактическа обстановка и
обществената опасност на нарушението, както и е достатъчен за постигане целите
на административните наказания, посочени в чл.12 от ЗАНН.
Твърдението на процесуалния представител на жалбоподателя,че некоректно и
неясно е описано мястото на вмененото нарушение, като в тази връзка сочи като
нарушен чл.42 т.3 ЗАНН според съда е несъстоятелно. На водача-жалбоподател не
му било станало ясно какво е това ***”,
и не било ясно къде точно се намира
въпросното място.Тези доводи, жалбоподателят сочи като нарушаване
правото му на защита. И в АУАН и в НП е посочено,че нарушението е
извършено в ***,като уточнение е посочено „пред ***” и без това уточнение е
ясно къде точно са извършени нарушенията.
Несъстоятелно е и възражението за нарушаване
правото на защита и поради това,че АУАН-а предоставен на жалбоподателя не бил
подписан.Няма спор или съмнение за авторството.Представеният по делото
екземпляр от АУАН-а е надлежно подписан от актосъставителя,свидетеля и
нарушителя. Дори предоставеният на нарушителя екземпляр да е без подпис на
актосъставителят ,както се твърди това не е ограничило правата на жалбоподателя
за разбере в какво точно нарушение е обвинен ,че е извършил и да организира
защитата си.
Критерият,
по който се разграничават съществените от несъществените нарушения, е
преценката доколко това нарушение е довело до накърняване на правото на защита
на наказаното лице. В случая н наказателното постановление се съдържа подробно
описание на нарушенията и фактическите обстоятелства, при които те са извършени.
Това е позволило в достатъчна степен на водача да разбере за какво го
санкционират, респ. да организира адекватно и ефективно защитата си, за което
сочат всички доказателства по делото от момента на подписване на акта за
установяване на административно нарушение от страна на нарушителя до момента на
подаване на писмените възражения срещу и разглеждането й от възивната
инстанция.
Що се отнася до искането в жалбата за приложение на чл. 28 ЗАНН, следва да
бъде съобразено, че транспортните нарушения са с висока степен на обществена
опасност; че в случая водачът не се е съобразил не с един, а с два пътни знака,
въвеждащи временна забрана, както и с разпореждане на служители ***,и
извършените нарушения са две.
По изложените съображения, подадената жалба се явява неоснователна, а
атакуваното с нея НП – правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
потвърдено.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-0257-000543
от 08.08.2018г. на ***, с което на С.П.П., ЕГН:********** ***. ***, за
нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, на осн. чл.183 ал.7 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на
300,00лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 1/един/ месец и за нарушение на чл.103 от ЗДвП, на
осн. чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 100,00лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от
2/два/ месеца, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи
на обжалване пред Административен съд - Плевен в 14 – дневен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: