№ 122
гр. Шумен, 23.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. Хаджииванова
Зара Ех. Иванова
при участието на секретаря Таня Й. Кавърджикова
като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно гражданско
дело № 20213600500433 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №434 от 14.09.2021г. постановено по гр.д.№2164/2021г. на ШРС, съдът е
отхвърлил молбата на Р.П. К. - В.а, действаща лично и в качеството и на майка и законен
представител на А.Р.ов В., и двамата от гр.Ш., за издаване на заповед за защита срещу Р. В.
В. от гр.Ш., като неоснователна и недоказана. С решението е отменена заповедта за
незабавна защита, издадена по делото, и са присъдени деловодни разноски и държавна
такса. Недоволна от така постановеното решение останала молителката Р.П. К. - В.а,
действаща лично и в качеството и на майка и законен представител на малолетния си син
А.Р.ов В., и го обжалва, като твърди, че то е незаконосъобразно и неправилно, поради което
и моли същото да бъде отменено, а молбата ѝ уважена.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, въззиваемият депозира отговор, в който излага че
решението е правилно, и моли да бъде потвърдено.
Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.
Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради
което и спора следва да се разгледа по същество.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата,
становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото
доказателства, намери жалбата за неоснователна.
1
От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна:
Молителката и ответника са съпрузи, сключили граждански брак на 08.08.2016г. в гр.Ш.,
видно от представеното по делото Удостоверение за граждански брак №**********. Брака
им бил предхождан от връзка продължила три години и приключила през2006г. И двамата
имали предходни граждански бракове, от които ответникът имал две деца, а молителката
една дъщеря. На 22.02.2019г. се родило общото им дете – син А. Р. В.. Първоначално
ответникът живеел и работел във Великобритания, като се прибирал за определени периоди
от време, а окончателно се завърнал в страната през 2019г. след раждането на детето им. На
11.08.2016г. закупили общо жилище, находящо се в гр.Ш.ж.к.“№ , вх., ап.. През месец
август 2021г. в дома им гостували децата на ответника от предходния му брак, като
молителката твърди, че не била уведомена за това. В началото на месеца синът им А. се
разболял и седмица бил с температура, което наложило медикаментозно лечение. На
05.08.2021г. молителката излязла с двете деца около 12.00 часа на обяд, като А. все още
имал температура и след игра в комплекса и разходка в Градската градина в гр.Ш. се
прибрали към 22.30 - 23.00 часа. След прибирането им, бащата взел от ръцете на майката А.,
въпреки противопоставянето от нейна страна. Дъщеря И. взела брат си от ръцете на
ответника и се качила с него на втория етаж на жилището, където останали до края на
вечерта. На първия етаж на жилището останали молителката, ответникът и неговия син А.,
който бил на гости на баща си. Междувременно между страните възникнал поредния
скандал, при който били отправени на висок тон реплики, взаимни обиди и обвинения.
Молителката позвънила на телефон „112“ и подала сигнал срещу поведението на ответника.
Малко след това майката и двете деца напуснали жилището и отишли при бабата на децата
по майчина линия, която помагала в отглеждането на А., където пребивавали и към
момента. От събраните гласни доказателства се установява, че между страните често имало
скандали вечер, като сутрин молителката се обаждала на майка си и споделяла, че вече не
издържа и ако продължава така ще се разболее. Основния проблем бил финансов, както и че
ответникът не помагал с отглеждането на синът им. За грижите на детето основно помагала
майката на молителката, като често приготвяла храна за децата, които я посещавали през
деня, както и тя отивала в дома им. Майката на молителката сочи и, че е заявила изрично на
ответника "Знаеш, Р., какъв характер има, защо доведе децата си тук". Синът на ответника
А. сочи, че страните често имали пререкания помежду си, като по време на инцидента и
двамата се карали на висок тон, като не се обиждали. Той и неговата сестра били на
посещение при баща си в неговия дом, вечерта преди инцидента, като след пореден скандал,
неговата сестра се разстроила толкова, че си тръгнала по-рано и не искала повече да
посещава дома на ответника. Дъщерята на молителката И. излага, че от лятото на 2020г.
отношенията между майка и ответника били обтегнати, като той непрекъснато я обиждал,
наричайки я „мърша“, както и че я псувал и казвал да се махне от жилището. В
представената по делото декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, молителката декларира, че на
05.08.2021г. ответника е упражнил спрямо нея и малолетния им син А. домашно насилие,
като отправил словесни заплахи и закани, че благодарение на него живеят в апартамента им
в гр.Ш., изгонил ги като я заплашил с позициите на баща си като бивш съдия, и казал
2
"Марш оттук, апартамента си мой и никой не може да ми казва какво да правя! Вие живеете
тук благодарение на мен, аз изкарвам парите, за да можете да живеете! Веднага се махайте!
Ще видиш ти, какво ще ти се случи като кажа на баща ми!".
Горната фактическа обстановка налага следните правни изводи: В чл.2 от ЗЗДН е
дефинирано понятието домашно насилие по смисъла на закона, като всеки акт на физическо,
психическо, сексуално, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова,
принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено от
определена категория лица спрямо друга, в която попадат страните по настоящото
производство. За да бъде окачествено едно действие като "психическо насилие" е
необходима известна степен на агресия, различаваща се от обичайните спорове и
конфликтни ситуации, възникващи между съжители по повод разрешаването на битови и
лични проблеми. Агресивното поведение следва да е насочено към накърняване на лично
или имуществено благо, а преценката дали е налице психическо насилие, следва да се прави
винаги конкретно, като се изследват отношенията между страните, техните физически и
психически особености и съответните следи, останали в съзнанието на пострадалото лице.
Следва да се има предвид, че поради характера и спецификата на отношенията между кръга
от лица, визирани в чл.3 от ЗЗДН и това, че по правило актовете на домашно насилие се
извършват без присъствието на очевидци, законодателят е предоставил изключително
улеснение за пострадалото лице единствено въз основа на представената декларация по чл.9,
ал.3 от ЗЗДН да бъде издадена заповед за защита от домашно насилие. За да послужи като
доказателство по делото, в декларацията следва ясно, точно и достатъчно конкретно да се
посочи акта на домашно насилие, като се възпроизведе всичко което е извършено от
ответника на конкретната дата, на която се твърди, че е извършено домашно насилие,
включително и с посочване на думите, изразите, жестовете, механизма на насилието и
всичко в поведението на ответника, за което се твърди, че представлява акт на домашно
насилие. Декларацията се подава към молбата за защита и е достатъчно основание за
издаване на заповед за защита на пострадалото лице, само обаче когато няма други събрани
доказателства. В такъв случай в доказателствената тежест на ответника при направено
оспорване, че е извършил домашно насилие, е да проведе успешно насрещно доказване,
което да доведе до оборване на изложеното в декларацията и разколебаване относно нейната
доказателствена сила. Това обаче не означава, че молителката при наличие на оспорване на
твърденията , не следва да проведе пълно и главно доказване на същите, което да обуслови
извод за осъществен спрямо нея акт на домашно насилие. От една страна отправени ругатни
и обидни думи могат да засегнат себеоценка и да накърнят чувството за достойнство на
човек, но те не могат да се квалифицират като психическо насилие. Психическото насилие
поражда негативни преживявания у пострадалия, изразяващи се в страх или принуда да
извърши действия, които не желае. То представлява оказване на натиск върху пострадалия
чрез думи или действия, в резултат на което се стига до разстройване на емоциите и
нарушаване на душевния баланс. Пълното доказване следва да създаде абсолютно сигурна
достоверност в истинността на съответното фактическо твърдение, което изключва всяко
съмнение и колебание от тази достоверност. В процесния случай, молителката не само че не
3
е успяла да създаде абсолютна достоверност в истинността на сочените от нея
правопораждащи фактически твърдения, но и ангажираните от нея доказателствени средства
са оставили изключително разколебана сигурността в релевантните за спора факти, и
съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, съдът следва да зачете
неблагоприятните им последици, които го задължават да приеме за неосъществили се
релевантните факти, съответно правните им последици за ненастъпили. В конкретния
случай, както от твърденията на молителката, така и от събраните по делото доказателства
не се установява агресивно поведение от ответника, което би могло да се квалифицира като
психическо или физическо насилие от категорията на актовете по чл.2 от ЗЗДН, годно да
причинят сочените последици в съзнанието на молителката. Ето защо съдът намира, че не са
налице материалноправните предпоставки по чл.2 от ЗЗДН, поради което и молбата за
издаване на заповед за защита от домашното насилие следва да се отхвърли.
Предвид изложеното съдът намира, че решението на първоинстанционният съд е
законосъобразно и правилно, поради което и следва да остави в сила.
При този изход на спора на основание чл.17, ал. 2 от ЗЗДН и чл.18, ал.1 вр. чл.16 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК /и съобразно
задължителните тълкувания дадени в т.22 от Тълкувателно Решение №6/06.11.2013г. по
тълк.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС/, жалбоподателя следва да заплати по сметка на
Окръжен съд - Шумен държавна такса в размер на 12,50 лв. На въззиваемата страна следва
да се присъдят направените по делото разноски пред въззивната инстанция в размер на 720
лева /600лв и 120лв ДДС/. Направеното възражение за прекомерност е неоснователно,
доколкото също надвишава с 50% определения в чл.22 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, минимум, и направените разноски
не са прекомерни, съобразно фактическата и правна сложност делото.
Водим от горното, и на основание чл.271 от ГПК, Шуменският окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №434 от 14.09.2021г. постановено по гр.д.№2164/2021г.
по описа на Районен съд - гр.Шумен.
ОСЪЖДА Р.П. К. - В.А с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Р. В. В. с ЕГН
********** сумата от 720 лева, представляваща направените пред настоящата инстанция
деловодни разноски.
ОСЪЖДА Р.П. К. - В.А с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ШОС,
държавна такса за производството пред въззивната инстанция в размер на 12,50 лева.
На основание чл.17, ал.6 от ЗЗДН, решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5