О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./……….03.2020 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 6.03.2020 г., в
състав:
СЪДИЯ:
ДИАНА МИТЕВА
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 255 по описа за
2020 г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова молба
на И.П.К., ЕГН **********, адресирана до Варненски Окръжен съд, с която е
предявено искане за прогласяване на
нищожност на договор за поръчителство, като сключен без нейно съгласие,
евентуално поради противоречие с два различни
закона, евентуално липса на
уговорка за съществен елемент (размер на
обезпечен дълг), евентуално поради липса на основание, както и евентуално за
установяване на нищожност на неравноправни
клаузи от анекс към договор за кредит, евентуално поради противоречие
със закона, евентуално да се отрече задължението на поръчител към кредитора
поради погасяване с пропускане на преклузивен срок по чл. 147 ЗЗД.
В първоначална искова молба ищцата обосновава
интереса си от обезпечаване на иска за установяването
на недействителността на обезпечителната и кредитната сдепка
с твърдения за предприето спрямо нея принудително изпълнение на задължение,
породено от тези сделки. Като е преценил, че наличието на изпълнителен титул индикира
установяване на определен дълг на конкретно съществуващо основание, съдът е
указал на ищцата да уточни реда, по който е УПРАЖНИЛА ЗАЩИТАТА СИ в процеса,
приключил с издаване на изпълнителното основание.
С молба вх.№ 7282/04.03.2020г ищцата чрез
пълномощниците адв. Цветков и Желязков изрично е потвърдила, че е изчерпила
защитата си срещу издадената заповед, като е оспорила надлежното й връчване с
възражение по чл. 423 ГПК, но искането й за приемане на възражението й от
въззивен съд по ч.т.д. 1716/2018г не е било разгледано поради пропускане на
срок. С доводи, за особените обстоятелства по връчването на заповедта – чрез
главния длъжник, който нямал интерес да я уведоми, без адресиране до нейния адрес по време когато
тя е пребивавала извън град Варна, счита, че спрямо нея не следва да се
прилагат правилата за длъжници, пропуснали защита след лично уведомяване с
редовно връчване. Отделно сочи, че предявената претенция няма за цел да оспори
дължимост на сумите по заповедта, а валидността на договора за поръчителство.
Признава, че не оспорва дълга, установен като изискуеми вноски, но претендира
отричане на действителността на договора с оглед осуетяване на бъдещи претенции
на кредитора за остатъчни суми, невключени в заповедта. Като счита, че принципа
на равнопоставеност на страните ще бъде накърнен ако на длъжника се отрече
право на установителен иск при осигурена такава възможност за кредитора в
хипотеза на чл. 414а ал. 5 ГПК, а недопускането на защита на потребител,
пропуснал да оспори действителност на неравноправни клаузи би накърнило
гарантирано от чл. 47 ХОПЕС право на ефективна съдебна защита, според
стандартите на закрила на потребителя като по- слаба страна при договоряне с доставчика на финансова услуга.
Така очертаните евентуално предявени претенции
имат за предмет валидност на две отделни съглашения, и дължимост на определени
суми. Ищцата е посочила приблизителна цена, която надхвърля 25 000лв и въпреки
че към момента липсват доказателства за стойността на дълга, гарантиран с
поетото поръчителство и определен в спорния анекс настоящ съд се намира за
родово компетентен да се произнесе по нея. Възражение за местната подсъдност на
спора може да се разглежда само след
приемане на исковата молба за редовна и съответно правото на иск, упражнено с
нея за допустимо.
В изпълнение на задължение да следи за
допустимост на производството по установителни искове компетентният съд
преценява интереса на ищцата като положителна процесуална предпоставка. Както
самата поръчителка сочи, кредиторът е основал на спорния анекс претенция за
изискуем солидарен дълг срещу основния длъжник кредитополучател и поръчителката
за просрочена вноски по главница и изискуема договорна лихва, както и
наказателни лихви и такси по договор за кредит, обезпечен с поръчителство.
Възражение по надлежния съдопроизводствен
ред срещу това основание за ангажиране на отговорността на поръчителя не е
упражнено. Доводите за пороците по удостоверяване на връчването, респективно
особените обстоятелства по самото връчване, изключили личното запознаване на
длъжницата с твърденията на кредитора и посочените от него документи в
производството по издаване на заповед за изпълнение не могат да обосноват друг
интерес за защита, освен този, гарантиран с процедурата по чл. 423 ГПК. Тази
защита е изчерпана окончателно от страната, поради което и изпълнителното
основание като безспорна заповед за изпълнение е стабилизирана по начин
изключващ установяването на каквито и да са обстоятелства, които представляват
основания на правоизключващи възражения. Аргумент за
това действие на стабилната заповед е уредбата на допустима следваща искова
защита на длъжника по чл. 424 ГПК, ограничена само до новооткрити обстоятелства
или нови писмени доказателства ( т.16 от ТРОСГТК 4/2013). Нито един от фактите,
посочени от ищцата като основание за опорочаване на договорения анекс, в който
е поето поръчителството, респективно е уговорено изменението на обезпечения с
него дълг, не може да се квалифицира като новоузнат
или доказуем с новооткрито или новосъставено доказателство, след като именно поради
запознаването на ищцата с претендираното договорно основание за изпълняем срещу
нея дълг още на 19.04.2018г (констатирано от въззивния съд по служебно
отбелязване в контролен лист при справка по заповедното дело) е било отречено
правото й за защита след срок по ч.т.д. 1716/18г на ВОС. Затова зачитането на доводите
относно липсата на лично връчване като обосновка на особен интерес за исковата защита
на тази длъжница би обезсмислило изцяло
резултата от постановеното определение по чл. 423 ГПК, което е в явно
противоречие с принцип на добросъвестно упражняване на процесуални права.
Забраната за пререшаване на въпроса относно
валидното пораждане на безспорно вземане изключва интереса от самостоятелно
установяване на недействителността било под формата на абсолютна нищожност(
хипотези на чл. 26 ЗЗД), било като необвързваща потребител неравноправност. Същевременно
в уточнителната си молба ищцата категорично признава дължимостта на безспорното
задължение по изпълняемата стабилизирана заповед,
което категорично изключва интереса й да
оспорва в отделно производство
действителност на сделки които
пряко са го породили. В случая не може да става въпрос за друго преюдициално
отношение, което не се покрива от признато основание, тъй като именно валидното
поръчителство е основанието за ангажиране на отговорността на ищцата.
Не могат да се споделят и доводите за
накърняване на равнопоставеността на страните в процеса, основани на нововъведена
с ДВ бр. 86 от 2017 г. възможност за
кредитора за установява дълг след обезсилване на заповед. Хипотезата по чл.
414а ал. 5 ГПК не е идентична с исканата в настоящия процес защита, тъй като не
предоставя възможност на страната да преодолее признание на основание в полза
на насрещната страна, напротив, на кредитора, който е пропуснал да оспори възражение за плащане на първично признат дълг
е позволено да оспори възражението, докато ищцата претендира с иск пропуснато
възражение, а не оспорване на признатото право.
Изцяло неотносими в случая са и доводите,
основани на практиката на СЕС по тълкуване на стандартите за потребителска
закрила. Ако не оспорва признатите в полза на кредитора задължения, потребителя
няма интерес да отрича валидност на клаузи, които ги пораждат. Отделен е
въпросът, че всички посочени от пълномощниците текстове на закона, закрилящ
потребителя като по-слабо информирана страна и съответното му прилагане в
практиката на европейските и националните съдилища се отнасят до договоряне на услуги, предоставени на потребителите, а не
до договарянето на поръчителство при което гарантът не получава услуга, а
предоставя такава на търговеца. Твърдения за неравноправност на договарянето на
самото кредитиране не се сочи, за да се налага съдът да преценява въпроса дали
защитата на неосведомения потребител е адекватно осигурена с процедурите по чл.
414 и 423 ГПК.
В заключение съдът преценява, че дори и като
страна, обвързана с договор ищцата принципно да може да се обоснове интерес от
установяване на недействителност на поръчителството или основанието на
обезпечения с него нов дълг, в конкретния случай е налице отрицателна
предпоставка, изключваща упражняване с иск на преклудирано възражение за
недействителност на основанието, породило установени със стабилна заповед за
незабавно изпълнение № 7536/04.09.2013г. издадена срещу длъжницата по
ч.гр.д.12929/2013г на ВРС.
Недопустими са предявените в евентуалност
претенции за прогласяване на нищожност на договор за поръчителство, като
сключен без нейно съгласие и удостоверен в неавтентичен документ по чл. 26 ал.2
пр. 2 ЗЗД, евентуално поради
противоречие с чл. 138 ал.2 ЗЗД и чл. 58 ЗКИ, евентуално поради непостигнато
съгласие по съществен елемент (цена/размер
на обезпечен дълг), евентуално поради липса на основание по чл. 26 ал.2 пр. 4 ЗЗД като сключен без уговорен размер на дълга, както и евентуално за
установяване на нищожност на неравноправни
клаузи по чл. 1 и 5 от анекс към договор за кредит, евентуално поради
противоречие на същите клаузи с чл. 10 ал.3 ЗЗД. Производството по исковата
молба в тази нейна част следва да бъде прекратено.
По отношение на последния от евентуално
съединените исково обаче съдът констатира, че поцесуалната
пречка липсва. Оспорването на задълженията с падежи след тези, включени в
заповедта се основава на правопогасяващо възражение,
което се свързва с новонастъпили факти, които не са могли да бъдат въвеждани
като правоизключващи възражения в заповедното
производство. Доводите за разграничаването на задълженията, вече потърсени от
кредитора и тези, за които не се е снабдил със заповед биха могли да бъдат
споделени, но само при ясно индивидуализиране на такъв дълг. Докато ищцата не
посочи какви точно задължения смята, че кредиторът претендира за дължими,
застрашаването на правната й сфера би било само предполагаемо. Право на защита
с отрицателен установителен иск, какъвто и иска за отричане на дълга поради
погасяването му с изтичане на преклузивен срок за ангажиране на отговорност на
поръчителя ( чл. 4б ТРОСГТК 3/ 2014) може да се породи само ако интересът на
поръчителя е поне фактически накърнен с някакво извънсъдебно поведение на
кредитора. Ако ищцата не знае дори размера на оспорвания от нея дълг, тъй като
ответникът не е поискал от нея никакво плащане(извън признатите задължения по
стабилната заповед за изпълнение) интерес от активно отричане на дълга тази
страна няма. По тази претенция не се установява положителна процесуална
предпоставка и производството също следва да бъде прекратено.
По тези съображения и на осн.
чл. 130 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. 255/20 г
на ВОС, КАТО ВРЪЩА ИСКОВА МОЛБА,
подадена от И.П.К. с вх.№5568/18.02.2020г, уточнена с вх.№7282/04.03.2020г, на осн. чл. 130 ГПК ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване с частна жалба в
седмичен срок от съобщаването му на ищцата.
Препис от настоящото определение да се връчи
на страната, чрез пълномощници на посочен в уточнителна молба служебен адрес със
съобщение образец № 9 по НРЕДБА№ 7 на
МП.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: