МОТИВИ към
Присъда постановена по НОХД № 370/2013 г. по описа на Районен съд – гр.Берковица
Производството по делото е образувано по предявено от Районна прокуратура –
гр. Берковица обвинение против П.М.П. и К.А.Г. за
престъпление по чл. 170 ал.2
пр.1 и 3,вр. с ал.1 вр. с чл.20 ал.2 от НК за
това, че на 10.06.2013г. в
село Горно Озирово,община Вършец,област Монтана,на ул.“Васил Левски“,№69 в
съучастие като съизвършители влезли в чуждо жилище,собственост на Д.Ц.Г. ЕГН********** ,като
употребили за това сила –разбили входната врата и деянието е било извършено нощем от две лица .
В съдебно заседание
участващият по делото прокурор поддържа обвинението против двамата подсъдими и
го намира за доказано. Счита, че събраните доказателства по делото в съвкупност
безпротиворечиво сочат на вина. Представителят на държавното обвинение пледира
двамата подсъдими да бъдат признати за виновни, като на всеки от тях се
определи наказание в законния минимум , а именно една година лишаване от
свобода с приложение на института на чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от
три години.
Защитникът на подсъдимия
К.Г. счита, че фактическата обстановка по делото е спорна и намира предявеното
обвинение за недоказано. Изтъква, че не е изяснен механизмът на взломяване на
жилището на пострадалия като елемент от обективната страна на повдигнатото
обвинение. Счита, че от доказателствения материал не се установява виновността
на подзащитния му. Защитникът пледира подсъдимия да бъде оправдан.
В последното по делото
заседание подс.П.М.П. ,известен в предходно съдебно заседание,не се явява.В
предходно заседание същият е дал обяснения,като не признава вината си.Делото е
приключило по отношение на този подсъдим при условията на чл.269 от НПК в
отсъствие на подсъдимия.
И двамата подсъдими не признават, че са извършили деянието по чл. 170, ал.
2 от НК и изразяват несъгласие с това обвинение.
За да постанови присъдата
си, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
Отношенията и положенията, които имат значение за инкриминираното деяние,
са следните:
Свидетеля
Д.Ц.Г. ***.В жилището на посочения адрес той живее сам.Същият няма близки
роднини и предвид преклонната си възраст се бил договорил със св.А. Атанасова Т.
последната да му помага в домакинството,а също така да полага ежедневни грижи
за него.В последствие двамата се скарали,при което св.Г. водил преговори с бащата на подс.К.А.Г.,*** да се грижи за
него,а в замяна да му прехвърли жилището си в селото.В последствие св.Д.Г.
променил това си намерение и за него продължила да се грижи св.А. Атанасова Т..Предвид
на това последната не била в добри отношения с подсъдимия К.Г..
При така изяснените отношения и положения, съдът приема следната хронология
на събитията:
На
10.06.2013г.в село Горно Озирово в дома на св.Д.Ц.Г. се били събрали св.А.Т.,нейния
син – св.С.П.Т. и подс.П.М.П..Изброените лица заедно със св.Д.Г. вечеряли,при
което консумирали и алкохол.Под въздействие на изпитото количество алкохол
възникнал спор между св.С.Т. и подс.П.П..Впоследствие последният си тръгнал.
След
неустановен по делото период от време от жилището на св.Г. излязъл и св.С.Т..Отвън
го чакал подс.П.М.П.,при което последният го хванал за дрехите.До по- сериозен
инцидент не се стигнало предвид на това,че на помощ на св.С.Т. се притекла
неговата майка- св.А.Т..Изплашени от случващото се двамата се скрили в дома на св.Г.,като
заключили входната врата на жилището.
Същата вечер подс.К.Г. бил на работа
като пазач-охрана.С колегата си Г.Д. седели на пейка в близост до дома на свид.Г..Къщата
на свид.Г. се намира непосредствено до тротоара и от входната врата за къщата
се излиза направо на тротоара.От входната врата на къщата,която е
непосредствено на тротоара,се влиза направо в една от стаите,в която се
намирала компанията.От мястото,където седял подс.К.Г. с колегата си,се чували
гласовете на намиращите се в къщата.Двамата имали видимост към вратата на свид.Г..От
мястото,където се намирал подс.К.Г. чул как свид.А.Т. отправяла обиди по негов
адрес ,което го ядосало и подразнило много.
Описаните дотук фактически обстоятелства, предшестващи инкриминирания
инцидент, се установяват от взаимно допълващите се гласни доказателства –
показанията на разпитаните в съдебното следствие свидетели А.Т.,С.Т.,Д.Г. и Г.Д.
и от дадените пред съда обяснения на подсъдимите Г. и П..
Относно по-нататъшната хронология на събитията, се констатират сериозни
несъответствия и противоречия в депозирани пред съда две групи гласни
доказателства. Според свидетелите А.Т.,С.Т. и Д.Г. се е случило следното:
Свид.А.Т.
и синът й решили да останат да спят в дома на свид.Г..Сви Г. заключил входната
врата .Докато се канели да си лягат,чули силен удар и трясък и в стаята влезли
двамата подсъдими К.Г. и П.П..Всеки със своя мотив влязъл да се разправя с
намиращите се в къщата.Подс.К.Г. влязъл пръв, а след него и подс.П.П..
Непосредствено в стаята били посрещнати от собственика –св.Д.Г.,при което подс.К.А.Г.
го ударил и повалил на земята.Подс.К.Г. успял да удари и свид.А.Т.,при което
същата изплашена избягала в другата част на къщата.Двамата,заедно със сина си
св.С.П.Т. успели да се заключат в тоалетната.
Двамата
подсъдими влезли в къщата на свид.Г.,като разбили входната врата,която била
заключена.
Непосредствено след като двамата подсъдими
напуснали жилището на св.Г. същия се обадил на телефон 116,където същото е
прието около 23.15 часа.
Същата
вечер около 00,30ч. служители на РУ”П” –
Вършец – свидетелите Иван Гицов и А.А. ,
посетили дома на свид.Г. по сигнала, който бил подаден през нощта. На място
заварили тримата свидетели А.Спасова,С.Спасов и Д.Г.. Полицейските служители
установили взломена входна врата на къщата на св.Г. като езичето на механизма
за затваряне е заседнал,металната скоба на касата на вратата била
изкривена,бравата счупена,резето на вратата изкривено.Металната пластинка,която
служи за заключване от вътрешната страна на вратата е изкривена в посока
касата.На касата е издълбана дупка,в която влиза металната пластина на резето..
Вътре в къщата служителите заварили печката завъртяна под ъгъл към стената .
Увреждания
,които да водят до постоянно разстройство на здравето
,не опасно за живота или до разстройство на здравето ,временно опасно за живота
,или до друг вид телесни повреди съгласно текстовете на НК на свидетелите Г. ,Т.
и А.Т. не са били причинени.
Според версията на подсъдимите в дадените от тях обяснения на ДП и хода на
съдебното следствие изобщо не са влизали
в къщата на свид.Г..Подс.П.П. твърди,че не се е връщал в къщата и не е разбивал
входната врата.Обяснява как като ходил да купи бира ,на връщане се спънал и
паднал точно на вратата.Подс.К.Г. пък не отрича,че се ядосал много на свид.Т.,но
твърди,че се е показал само на вратата,за да предупреди същата да спре да
говори глупости по негов адрес.Според показанията на свидетеля Г.Д.- колега на
подсъдимия и свид.М.К. , дадени пред съда,
същите не са видели подсъдимите да разбиват вратата и да влизат в къщата.
Съдът възприема за правдиви показанията на свидетелятА.А. . Липсват
фактори, създаващи съмнение относно добросъвестността на независимия свидетел А.
, тъй като същият е служител на РУ”П”-Вършец и съществуващите фактически данни
в показанията му безспорно внасят конкретика и яснота в механизма на проникване
в жилището на Д.Г. чрез взломяване на
входната врата. Всички останали свидетели дават показания, доказващи с категоричност,че двамата подсъдими са се
намирали въпросната вечер в близост до къщата на пострадалия и са имали причини
да желаят да се саморазправят с тях. Свидетелят А.
потвърждава версията на пострадалия и св. Т., т. к. при пристигането си
на място са заварили взломена врата и разместена печка в дома на Д.Г. . От
друга страна, през хода на цялото наказателно разследване св. Т. и св. Г. последователно и непротиворечиво
твърдят едни и същи съществени факти /подлежащи на доказване/. Не съществуват
различия в показанията на тези двама свидетели, а съществуващите касаят
несъществени подробности и се дължи на избледнелия им спомен от дистанцията на времето. Интерпретацията
на различните епизоди от хронологията на събитията, начина на възприятие на
същите и тяхната последователност и изказа при пресъздаване на фактите в
никакъв случай не могат да обосноват изводи за недостоверност. Свидетелят Г. е възприел подсъдимите още в началния етап на
деянието – чул е силен шум и видял е двамата
подсъдими в стаята на къщата си да
влизат, разбивайки вратата на къщата . Възприел е влизането на двамата в дома му,
чул е шумов от силен удар докато са били вътре заедно със свид.А.Т., поради
което в показанията му са налични данни за началото на влизането, както и за
извършителите. Свид.Т. и Т. потвърждават влизането и присъствието на двамата
подсъдими в къщата на свид.Г. .
Пред съдебния състав и двамата подсъдими заявяват, че не са чупили вратата и не са влизали в къщата на
свид.Г..
След изясняване на тази позицията на
съда досежно оценката на гласните доказателства от гледна точка на тяхната
правдивост, фактите, които приема са такива, каквито са в обвинителния акт, а
не по версията на подсъдимите, която съдът възприема като защитна.
По делото има безспорни
доказателства, че входната врата на процесното жилище, което се е обитавало от
пострадалия, не е било отворено, а е било заключено . Това се установява от
показанията на пострадалия който е категоричен, че е заключил ,както и от
показанията на полицейския служител,според който от блъскането
на входната врата, езичето на механизма за затваряне е
заседнал,металната скоба на касата на вратата била изкривена,бравата
счупена,резето на вратата изкривено.Металната пластинка,която служи за
заключване от вътрешната страна на вратата била
изкривена в посока касата,а на касата е издълбана
дупка,в която влиза металната пластина на резето.
От показанията на пострадалия
и св.А., подкрепени с данните от описаните в с. з. от св. Т. и Т. находки за взломяване на входна врата , може
да се приеме за меродавно изложеното в констативната част на протокола за оглед
на местопроизшествие и изготвения към него фотоалбум От приложените по делото
справки за съдимост се установява, че подсъдимият К.Г. е осъждан и реабилитиран по право,а
подс.П.П. е осъждан с присъда по НОХД №8973/2005год. в сила от 03.05.2006год.
на пробация,за което осъждане са налице условията за реабилитация
Въз основа на така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
На базата на възприетите фактически обстоятелства съдът счете, че
подсъдимите следва да бъдат признати за виновни по повдигнатото срещу тях
обвинение по чл. 170, ал. 2 пр.1 и 3 , вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК. Г. и
П. са осъществили както от обективна, така и от субективна страна състава на
престъпление по чл. 170, ал. 2 от НК, влизайки на 10.06.2013 г. в чуждо жилище
– жилището на Д.Г. ***. По делото не е спорно, че обитаваната от
пострадалия Г. къща представлява жилище по смисъла на чл.
170 от НК, както и че това жилище е чуждо за подсъдимите. Нормата на чл. 170 от НК
защитава неприкосновеността на жилището, като основно право на гражданите.
Кредитираните по делото доказателства безсъмнено сочат, че влизането в
чуждото жилище посредством сила е извършено от двамата подсъдими.
Изпълнителното деяние – влизане без право в жилището на друго лице, т. е. без
неговото съгласие, е сторено по непозволен начин, наказуем от закона –
употребявайки сила. Тъй като деянието е извършено в съучастие от две лица и
нощем – преди полунощ, налице са квалифициращите белези на престъплението по
чл. 170, ал. 2, предложения първо и трето, във връзка с ал. 1 от НК, по който
текст следва да бъде ангажирана наказателната отговорност на Г. и П. .
От субективна страна подсъдимите са действали с пряк умисъл. Съзнавали са
всички елементи от състава на престъплението. Субективната съставомерност на престъплението се
характеризира със съзнанието у дейците, че нарушават неприкосновеността на
жилището, в което са влезли нощем и то по непозволен начин. Всеки от
подсъдимите е съзнавал участието на другия извършител на деянието.
Същите са съзнавали обществено-опасния характер на деянието и са искали
настъпването на обществено-опасните последици – проникване в жилището. И у двамата
подсъдими са били налице ясни възприятия, че това жилище е обитавано от Д.Г. – причината да бъдат там е била именно
стремежа им да открият него и свидетелката А.Т.,която му е била на гости . При повторното
им пристигане през нощта са заварили
жилището заключено, искали са да проникнат в него, използвали са сила за това и
са осъществили намерението си. Съдържащите се данни в свидетелските показания ,
възпроизвеждащи случилото се непосредствено преди инцидента, също внасят конкретика
относно субективното отношение на подсъдимите.
За извършеното от подсъдимите престъпление се предвижда наказание лишаване
от свобода от една до пет години.
Единственото смекчаващо вината обстоятелство е свързано с чистото съдебно
минало на двамата подсъдими. Предвид установеното по-горе в мотивите съдът
намери, че не са налице нито изключително, нито многобройни смекчаващи вината
обстоятелства, поради което и определи наказание за всеки от подсъдимите по
правилата на чл. 54 от НК в пределите, очертани в закона, в долния минимум,
предвиден от текста на чл. 170, ал. 2 от НК. Така съдът наложи наказанието
лишаване от свобода в размер на една година за всеки от подсъдимите. На
основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът отложи така наложените наказания за
изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила, тъй
като са налице предпоставките на закона от една страна, а от друга – за
постигане целите на наказанието и поправянето на подсъдимите не е наложително
да изтърпят наказанията си.
Съдът намери, че не
следва да осъжда подсъдимите за разноски ,тъй като такива не са направени по
обвинението.
По гореизложените съображения
съдът постанови Присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: