РЕШЕНИЕ
№ ………, 7 юни 2018г., гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско
отделение, VI-10 състав, на двадесет и втори май през две хиляди и осемнадесета
година, в публичното заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛАЙ ЕНЧЕВ
секретар Анелия Груева, като разгледа докладваното от
съдия Енчев т.д. 1402 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
обективно съединени искове с правна квалификация чл.92 от ЗЗД, и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „К.Б.“ АД твърди, че на 1.05.2015г. е сключил с
ответника договор за сътрудничество за два търговски обекта на ответника, който
е трябвало да влезе в сила от 1.10.2016г., а единствено чл.16, ал.2 от договора
е влязъл в сила от подписването му. Твърди, че след датата на влизане в сила на
договора ответникът е отказал да започне изпълнението на задълженията по
договора, свързани с търговска продажба на продукти на ищеца и други дейности
по реализация и промотиране на продуктите на ищеца, а
в противоречие с изрична клауза на договора е продължил да излага, продава и
рекламира неограничено бирени марки на конкурентни производители. Посоченото
неизпълнение е продължило и след изпратена изрична покана до ответника да
започне изпълнение на задълженията си, поради което с нотариална покана,
връчена на 21.11.2016г. ищецът е предоставил 7-дневен срок за доброволно
изпълнение и е предупредил, че разваля договора. Ищецът претендира, че
ответникът му дължи неустойка, изрично уговорена в чл.16, ал.2 от договора, за възпрепятстване
на влизането на договора в сила. Предявява частичен иск за заплащане на сумата
50 000лв., представляваща част от дължимата неустойка от общ
450 000лв. Освен това предявява и иск за присъждане на сумата
2 004лв. лихва за забава върху главницата за времето от 21.11.2016г. до
предявяване на иска. Претендира също така законна лихва и разноски.
Ответникът „К.2.“ ООД оспорва исковете като
неоснователни. Не оспорва сключването на договора между страните, както и
момента на влизане в сила на клаузите на договора, но твърди, че ищецът е бил в
неизпълнение, тъй като не е заплатил навреме първия транш от уговорените
плащания по договора в размер 135 000лв., които са били дължими до
1.11.2016г. Поддържа освен това, че е
предоставил на ищеца необходима информация и контакти с управителите на
двата търговски обекта с оглед започване на изпълнението на договора, но
представители на ищеца не са посетили обектите. Счита, че договорът е влязъл в
сила, поради което няма основание да се търси неустойка за препятстване на
влизането му в сила. Освен това поддържа, че след като ищецът е развалил
договора поради неизпълнение, за него не възниква право да търси неустойка за
друг вид вреди, освен за вредите от развалянето на договора.
Във връзка
възраженията на ответника ищецът поддържа, че ответникът не е показал никаква
воля за изпълнение на договора, в това число не е издал фактури за договорените
траншове от дължимите плащания. Ищецът поддържа също така, че възраженията на
ответника за недължимост на неустойката при разваляне
на договора се дължат на превратно тълкуване на клаузите му.
Софийски
градски съд приема за установени следните факти от значение за решаване на
правния спор:
На
1.05.2015г. страните са сключили договор за сътрудничество, по силата на който
ищецът е възложил на ответника да извършва в два свои обекта в гр.София, на ул „Ангел Кънчев“ № 11 и на бул. „Витоша“ № 18, продажба на
продуктовата гама на „К.Б.“ АД, брандиране на
обектите чрез разполагане на рекламни материали, разполагане в обектите на
наливни инсталации и хладилни витрини, предоставяне на рекламни площи в печатни
материали и в рекламни материали и съоръжения, извършване на съвместни рекламни
промоции и друга подкрепа. Уговорени са
и определени количества наливна бира, които ответникът е следвало да реализира
в обектите. Ищецът е следвало да предоставя на ответника свои продукти
в определени от страните количества, разфасовки и периоди, чрез
съответен дистрибутор. Страните са се съгласили договорът да влезе в сила на
1.10.2016г., с изключение на чл.16, ал.2, който влиза в сила от датата на
подписването му. Цитираният чл.16, ал.2 от договора предвижда неустойка в
случай, че ответникът възпрепятства
влизането на договора в сила по какъвто и да било начин, която е в двоен размер
на уговореното плащане по договора. В допълнение, страните са уговорили и други
задължения за неустойка в случай на неизпълнение на което и да е задължение на
ответника, в случай на едностранно прекратяване на договора от ответника, както
и неустойка за забава на плащанията от ищеца. Ищецът е приел да извърши
плащания за търговска подкрепа по договора в общ размер 225 000лв. без
ДДС, от които първата вноска от 135 000лв. без ДДС е била дължима в срок
до 1.11.2016г.
На 10.10.2016г. ищецът е изпратил чрез електронна поща писмено
уведомление до ответника за започване на изпълнението на договора, с което е
поискал до 11.10.2016г. да бъде уведомен
за готовността представител на „К.Б.“
АД да посети двата обекта, за да предостави рекламни материали и да достави и
позиционира съоръжения за продажбата на продуктите на „К.Б.“ АД. Към
уведомлението е приложен и образец от договор за предоставяне на съоръжения за
съхранение и продажба на бира.
С нотариална
покана, връчена на управителя на ответника на 22.11.2016г. ищецът е отправил
предизвестие за разваляне на договора поради неизпълнение от ответника, като е
поискал в 7-дневен срок ответникът да
демонстрира явни действия по изпълнение
на договора, включително да премахне рекламни елементи и съоръжения на
конкуренти на „К.Б.“ АД. Посочено е, че в противен случай договорът ще бъде
развален и е поискано, в случай, че ответникът не започне изпълнение по
договора, да заплати в 7-дневен срок
неустойката по чл.16, ал.2 в размер 450 000лв.
Ответникът е
имал сключени три договори за продажба, реклама, брандиране
и промотиране на бира с други производители, сключени
през 2013 и 2014г. През 2015г. е бил сключен и разглежданият договор с ищеца.
Доставките по предходните договори са били извършени чрез дистрибутори и не се
установяват данни за плащания на възнаграждения в полза на ответника.
Изложените
обстоятелства се доказват от представените писмени доказателства и заключението
на съдебно-счетоводната експертиза.
Свидетелят Р.А.дава
показания, че по пълномощно от ответника е отговарял в последните пет години за
сключването на договори с други търговски дружества и за изпълнението им, в
това число за брандиране, рекламни дейности,
изготвяне на меню и др. Свидетелят е запознат с договора, сключен между ищеца и
ответника по отношение на обектите на бул. „Витоша“ и ул. „Ангел Кънчев“ и
знае, че влизането му в сила е било отложено с оглед това да изтече
дотогавашния договор, който ответникът е имал с трето търговско дружество,
което е нормална практика в такъв вид отношения. За изпълнение на такъв вид
договори е необходимо фирмата, предоставяща машините за продажба на бира, да ги
инсталира, за да може заведението да започне продажбата и да не се получава
ситуация, в която заведението да остане без техника и да не бъде в състояние
продава бира в центъра на София. Затова практиката е при изтичане на един
договор и сключване на друг първо да идва представител на новата фирма, да
разположи машините, за да може да започне продажбата на стоките, впоследствие
да се уточни и поставянето на лого на съответното дружество и едва след това
представител на другата фирма, работила до момента, да дойде да премахне своите
машини и лога. Няма пречка да се инсталира една
техника до вече налична друга такава и не е нужно да се изчаква някой първо да
махне нещо. Търговската практика е такава, че се изчаква първо да се сложи новата техника и
едва след това се премахва старата, за да не остава обектът без стока. Свидетелят
установява, че във връзка с изпълнението на договора между ищеца и ответника е
правен един оглед с представител на „К.Б.“ АД, който е бил заведен на място и
са му показани местата, където може да се разположи техниката. След това е
трябвало да се свържат отново, за да дойде представителят на ищеца на място и
да се уточни дата и час на монтажа. Това
обаче не се е случило. След това свидетелят е бил в контакт с Л.Г.от „К.Б.“ АД,
който е бил шеф на търговските представители на ищеца. Свидетелят му е поставил
въпроса кога ще се постави техниката, а Г.е заявил, че ще проучи въпроса и ще
каже допълнително. Разговор в тази насока е воден между свидетеля и посоченото
лице и след отправената писмена покана за започване изпълнението на договора. Свидетелят
освен това е разговарял с посоченото лице и по повод превода на пари, съгласно
договора, но знае, че след тези разговори е била изпратена единствено
нотариална покана за прекратяване на договора. Представител на „К.Б.“ АД е
посетил обектите само веднъж по повод поставянето на машините, а до следващия
етап, който предполага маркетингов екип да посети заведенията, за да преценят
къде да се сложи дадено лого, изобщо не се е стигнало. Свидетелят дава
показания, че както предходния договор на ответника с трето дружество, така и
договорът с ищеца са изтичали, съответно са влизали в сила поетапно, защото
става въпрос за отделни обекти. Според свидетеля, няма как ответникът да
започне изпълнение на договора без да разполага с необходимата техника, защото
тя няма как да бъде закупена или взета под наем. Затова без желанието на ищеца не
е възможно да започне изпълнението на договора, а от страна на ответника това,
което може да се направи е да се предостави площ за разполагане на техниката.
При така
установените обстоятелства съдът намира от правна страна следното:
Между
страните е бил сключен ненаименован договор, съдържащ
в себе си елементи от различни видове
договори и предполагащ продължително изпълнение и от двете страни чрез различни
техни действия. Характерното за договора е и това, че за постигане на посочения
в него краен резултат е необходимо всяка от страните да оказва на другата
необходимо съдействие през целия ;w период на
действие. Това общо задължение за съдействие личи ясно както от конкретните
задължения на страните, така и от преамбюла на договора. По силата на договора
страните са поели една към друга взаимни разнородни по вид и по характер
задължения, част от които е следвало да бъдат изпълнявани еднократно, друга част
– периодично, а трета част са предполагали непрекъснато изпълнение. Част от
задълженията на ответника е било да се въздържа от поведение, което би
възпрепятствало влизането на договора в сила. В качеството на санкции за
неизпълнение на някои от тези задължения страните са уговорили и няколко
различни вида неустойки, посочени по-горе.
С оглед
спецификата на договора и конкретната
обстановка около сключването му, обяснена от разпитания свидетел А.– наличие на
предходен договор на ответника с друг производител на бира, който договор се е
очаквало да изтече – страните изрично са се съгласили сделката между тях да
влезе в сила повече от година след сключването й, на 1.10.2016г., като
единствено клаузата, предвиждаща отнапред уговорено обезщетение в случай, че
ответникът препятства влизането в сила на договора, е трябвало да влезе в сила
веднага.
Предмет на
предявения частичен иск е именно въпросното вземане за неустойка, затова за
решаване на правния спор между страните е необходимо да се изследва действителната
обща воля на страните при сключването на договора и по-конкретно кога и как договорът е следвало да влезе в
сила и какви действия или бездействия се включват във фактическия състав на
„възпрепятстване влизането на договора в сила“, съгласно чл.16, ал.2 от
договора.
Страните са
предвидили договорът бъде със срок на действие 3 години от влизането му в сила,
но ако при изтичането на този срок не е продадено договореното количество продукти, действието
на договора да продължи автоматично до продаване на уговореното количество, но
не по-късно от 1 година след изтичане на
първоначалния срок. Тази клауза, както и цитираната уговорка относно начина на
влизане в сила на договора показват, че намерението на страните е било
влизането в сила и действието на договора да бъде поставено в зависимост от
настъпването на срокове или други обективни събития, а не от волята на някоя от
тях. Следователно, с настъпването на съответната дата или при достигане на
уговореното за продажба количество продукти на ищеца, договорът автоматично е
следвало да влезе в сила или съответно да бъде прекратен.
В чл.16,
ал.2 от договора страните са посочили конкретен пример за действие на
ответника, което представлява „възпрепятстване влизането на договора в сила“ –
сключване на аналогичен договор с друг производител и/или разпространител на
бира. Този пример следва да послужи като основа за разкриване действителната
воля на страните при тълкуването на клаузата за неустойка по чл.16, ал.2. „Възпрепятстване
влизането на договора в сила“ би било действие или бездействие от страна на
ответника, което би направило невъзможно, ненужно, икономически неизгодно или
най-малкото затруднено самото влизане на договора в сила. Безспорно е, че
подобно действие или бездействие трябва да бъде обективирано
преди 1.10.2016г., защото само тогава то би имало характер на препятствие пред
пораждането на действие на договора. Всякакви други действия или бездействия в
отклонение на уговореното между страните, осъществени след като договорът е
влязъл в сила, биха били неизпълнение на вече действащия договор и биха
породили друг вид отговорност на съответната страна, включително и задължение
за някой от другите видове уговорена неустойка.
В
разглеждания казус не се твърди и не се доказва ответникът да е извършил или да
е пропуснал да извърши нещо преди 1.10.2016г., с което да е попречил на
влизането в сила на договора. Искът се основава на твърдения, че след
настъпване на посочената дата ответникът е отказал да изпълнява задълженията си
за продажба на продукти на ищеца, за рекламиране и брандиране
и е продължил да продава продукти на конкурентен производител, с което, според
ищеца, са осъществени предпоставките на чл.16, ал.2 от договора за пораждане на
задължение за неустойка. При така изложените твърдения на страните и при
установените по-горе факти следва да се
приеме, че на 1.10.2016г. договорът е влязъл в сила, защото не се установява
ответникът да е възпрепятствал влизането му в сила по някакъв начин. В
частност, ответникът не е сключвал и нови договори с конкурентни на ищеца
производители, а единствено е продължил да изпълнява задълженията си по
договори от 2013 и 2104г., предхождащи сключването на договора с ищеца. Подобно
поведение на ответника в периода преди 1.10.2016г. не попада в приложното поле
на клаузата на чл.16, ал.2 от договора, а и изобщо не може да се разглежда като
неизпълнение на договора, като се има предвид, че изрично не е уговорено
задължение за ответника да прекрати тези договори преди 1.10.2016г.
С
настъпването на уговорената начална дата на действие на договора 1.10.2016г. и
липсата на пречки за започване изпълнението на задълженията на страните по
него, договорът е влязъл в сила. Последица от това е неприложимост на клаузата
на чл.16, ал.2 от него към каквото и да е последващо
действие или бездействие на ответника. Това е така, защото логическото
тълкуване на тази клауза, съчетано и с обстоятелството, че страните са
уговорили и други неустойки за неизпълнение на договорните си задължения, води
до извод, че ако договорът влезе в сила според уговореното, чл.16, ал.2
автоматично престава да се прилага.
Предвид
изложеното, ответникът не е допуснал нарушение на своето задължение да не
препятства влизането на договора между страните в сила и съответно за ищеца не
е възникнало претендираното вземане за неустойка по чл.16, ал.2. Евентуалното
неизпълнение на други задължения на страните по вече влезлия в сила договор
както и причините за такова неизпълнение и последиците от него са извън
предмета на настоящото дело и не следва да се обсъждат.
При липсата
на претендираното главно вземане, в полза на ищеца не възниква и акцесорно вземане по чл.86 от ЗЗД за обезщетение за забава.
В
съответствие с така формираните изводи на съда предявените искове са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. При този изход на спора в полза на
ответника следва да се присъдят сторените от последния разноски за
производството, които са доказани по вид и размер и за които е представен и
списък по чл.80 от ГПК.
Мотивиран от
горното, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
частичния иск по чл.92 от ЗЗД и искът по чл.86 от ЗЗД, предявени от „К.Б.“ АД, ***, срещу „К.2.“ ООД, ***, за присъждане
на сумата 50 000лв., представляваща част от неустойка в размер
450 000лв. съгласно чл.16, ал.2 от договор между страните от 1.05.2015г. за възпрепятстване влизането
на договора в сила и на сумата 2 004лв. лихва за забава върху главницата за
времето от 21.11.2016г. до 13.04.2017г.
ОСЪЖДА „К.Б.“
АД, ***, да заплати на „К.2.“ ООД, ***, на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата
4200лв. разноски.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в 2-седмичен
срок от връчването му.
Съдия: