№ 561
гр. Бургас, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско
дело № 20222100500541 по описа за 2022 година
Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е
образувано по повод въззивна жалба Ж. Б. Р. ЕГН **********, от гр. Бургас,
ул. „Ц. С. П.“ № ***, вх.*, ет .*, чрез адвокат Красен Кръстев с адрес за
призоваване: гр. Бургас, ул. „Ц. С. П.“ № 104, партер, против Решение № 142
от 25.01.2022 г., постановено по гр. дело №4860/2021 г. по описа на Районен
съд – Бургас, с което съдът е осъдил въззивницата да възстанови
вертикалното коминно тяло, преминаващо през трапезарията и дневната на
собствения й апартамент, находящ се в гр. Бургас, ул. „С. п.“ № **, вх.3, ет .*,
ап. **, който комин обслужва трапезарията и дневната в апартамента,
собственост на Д. Д. Д., ЕГН **********, намиращ се на втория етаж под
жилището на ответницата, като е осъдил въззивницата да заплати на
въззиваемия сумата от 1400 лева – деловодни разноски.
Недоволство от така постановеното съдебно решение изразява
въззивницата, която счита съдебния акт за неправилен и незаконосъобразен.
Излага съображения. Моли съда за отмяна на решението, отхвърляне на
претенцията и присъждане на направените по делото разноски. Твърди, че
съдът не е обсъдил възраженията на въззивницата, касаещи процесния комин
1
и обстоятелството, че съществуват и други разрушени части и без тяхното
възстановяване той няма да може да се ползва. Счита, че същият е негоден за
употреба, тъй като няма капацитет да отвежда дима от горене на дърва от
толкова много апартаменти, които са в процесната сграда. Твърди, че отворът
в кухнята е комин, а не отдушник, като в тази връзка моли съда да допусне
назначаване на съдебно-техническа експертиза, за това какъв е отворът в
кухнята – комин или отдушник и съответно да бъдат изчислени размерите на
комин, обслужващ 15-етажен блок.
В срока предвиден в ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
Д. Д. Д. чрез адвокат Светозар Арнаудов, с който намира подадената жалба за
неоснователна, а обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно,
постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон, както и
обосновано. Излага подробни съображения. Моли съда да потвърди
обжалваното решение.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 и следващите от ГПК,
от легитимирано лице и е процесуално допустима.
Производството пред БРС е с правно основание чл.109 от ЗС.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира за установено следното:
Не се спори по делото, че страните са собственици на находящи се
един над друг апартаменти на ул. „С. п.“ № **, вх.3 в гр. Бургас.
Въззиваемият е собственик на апартамент на втория етаж, а въззивницата - на
апартамент на етаж три. Първият апартамент е с площ от 92,17 кв.м. и се
състои от две стаи, кухня-трапезария и сервизни помещения, ведно с избено
помещение в сградата, а апартаментът на въззивницата е с площ от 89,16 кв.м.
и се състои от две стаи, хол, дневна-кухня, сервизни помещения и избено
помещение в сградата. Въззиваемият-ищец е придобил собствеността въз
основа на нотариален акт за дарение на недвижим имот № **, том VІ,
нот.дело № ****/**** г., а въззивницата-ответник е придобила собствеността
по силата на покупко-продажба с нотариален акт № ***, том ХХІІ, нот.дело
№ ****/**** г. заедно с бившия си съпруг Д. К., а съгласно нотариален акт №
***, том ІІ, нот.дело № ***/**** г. последният й е продал ½ идеална част
СИО, с което въззивницата е станала едноличен собственик на жилището.
По делото са представени писмени доказателства, в това число жалби
2
и оплаквания адресирани до Кметство Поморие, община Бургас, изходящи от
ищеца и неговата съпруга З.Б., които са свързани с извършен ремонт на
апартамент на въззивницата и събаряне на вертикално преминаващото от
помещението на етаж втори към етаж трети коминно тяло. След отстраняване
на посочената част от комина, въззиваемият е бил лишен от възможността да
ползва находящия се в трапезарията му комин за отопляване с твърдо или
течно гориво.
Пред първата съдебна инстанция е извършена съдебно-техническа
експертиза, разпитани са свидетели, като делото е изяснено в цялост от
фактическа страна и първоинстанционния съд е достигнал до правни изводи,
които се споделят от настоящата инстанция, която на основание чл.272 от
ГПК препраща към мотивите на районния съд.
Не се спори, че сградата в която се намират двата процесни
апартамента е изградена и въведена в експлоатация през 1974 г. и е приета с
Акт 16 от Държавна приемателна комисия. Според вещото лице по проект са
предвидени комини в трапезарията, двете спални и отдушник в черната
кухня. Няма спор, че коминното тяло в трапезарията в апартамента на Р. е
съборено. Според въззивницата в апартамента не е имало коминно тяло в
трапезарията при закупуването на жилището. Вещото лице е констатирало, че
коминното тяло в трапезарията на четвъртия етаж в сградата също е
отстранено, което било станало около 2015 г. по данни на собствениците на
това жилище. Следва да се отбележи, че сградата се състои от 12 етажа, от
които вещото лице е посетило 8 и освен процесния апартамент и апартамента
на четвъртия етаж не е констатирало да е налице премахване на коминни тела
в другите апартаменти. От разпита на свидетелите Л. и Д. се установява, че
коминът над апартаментът на ищеца Д. е съборен и премахването на
коминните тела на третия и четвърти етаж е извършено незаконно, без
съобразяване със строителни правила и норми. И двата свидетели твърдят, че
въззиваемият в дълъг период от време се е отоплявал с печка. Според
свидетелката Д. в периода след 2014 – 2015 г. тя е разбрала, че коминът на Д.
в трапезарията не работи, когато са запалили хартия и са констатирали, че
димът не се извежда нагоре по комина. Според свидетеля Л. коминът е бил
използван до 1991 г., когато цената на нафтата се е повишила и съответно
преобладаващата част от обитаващите входа са преминали на електричество.
3
Съгласно разпоредбата на чл.109 ал.1 от ЗС собственикът може да иска
прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява
правото си на собственост. В този смисъл безспорно е установено, че
въззиваемият е собственик на имота, като същото се отнася за въззивницата,
която е собственик на находящия се над неговия апартамент. Няма спор, че е
без значение дали премахването на коминното тяло е извършено от
ответницата или е било налице преди закупуване на жилището. След като
нарушаването е констатирано, както е в настоящия случай, в тежест на
въззивницата е да извърши възстановяване на липсващата строителна част,
така щото въззиваемия да може да ползва в цялост собствеността върху
апартамента си.
Във въззивната жалба са изложени оплаквания в 4 точки, касаещи
възможността и капацитета на комина да отвежда дима от горене на дърва по
отношение на находящите се във входа 15 етажа, наличието на други
разрушени части на комина извън апартамента на въззивницата и позоваване
на разпоредбата на чл.215 и чл.216 от ГПК, както и твърдения, че
въззиваемият може да ползва другите комини в апартамента си, включително
и отвора в кухнята, за който страната твърди, че представлява комин, а не
отдушник. Настоящата съдебна инстанция намира направените оплаквания за
неоснователни. Възражението, че комините са негодни за употреба, тъй като
нямат нужни капацитет да отвеждат дим от многото апартаменти във входа,
не отговаря на истината. Според вещото лице одобреният проект осигурява
нужния капацитет за отвеждане на дима от твърдо гориво от всички
апартаменти. Предвидено е наличието на комин във всяка стая в апартамента,
включително и във всекидневната, поради което крайният извод на
първоинстанционния съд за това, че коминното тяло на третия етаж
преминаващо през трапезарията и дневната на Ж.Р. следва да бъде
възстановено. Няма основание да се приеме, че съществува втори димоотвод
в трапезарията на Д., тъй като в кухнята е на лице такъв и може да се ползва
към момента. В черната кухня съществува отдушник, който не може да бъде
ползван при употребата на печка на твърдо гориво. В този смисъл настоящата
инстанция намира оплакванията за неоснователни, което налага обжалваното
решение да бъде потвърдено.
На въззиваемата страна следва да се присъдят направените разноски в
размер на 960 лв. с ДДС, които според съда не са прекомерни и с оглед
4
разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК не следва да бъдат намалявани.
По изложените съображения, БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 142 от 25.01.2022 г., постановено по гр.
дело №4860/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас.
ОСЪЖДА Ж. Б. Р. ЕГН **********, от гр. Бургас, ул. „Ц. С. П.“ №
***, вх.*, ет .*, чрез адвокат Красен Кръстев с адрес за призоваване: гр.
Бургас, ул. „Ц. С. П.“ № 104, партер да заплати на Д. Д. Д., ЕГН **********
чрез адвокат Светозар Арнаудов, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Ген.
Гурко“ № 7А, ет.1, офис 1А сумата от 960 лв. с ДДС- разноски поделото пред
въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчване препис от решението на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5