№ 19008
гр. София, 20.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Й. ЙОТОВА КУПЕНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20221110105100 по описа за 2022 година
Страни в производството са ищецът Х. С. Е. с ЕГН **********, гр. София, ул. „***“ № 8, ет.
5, ап. 12 и ответникът Р. А. К. с ЕГН **********, гр. София, ж.к. Иван Вазов, ул. „***“, бл.
50, вх.Б, ет.16, ап.88.
Предявени са кумулативно съединени искове с правна квалификация чл.45 ЗЗД за сумата
3689,76лв. – обезщетение за имуществени вреди, ведно със законна лихва от деня на
увреждането – 05.02.2017 г. до окончателно заплащане на сумата, представляващи
пропуснати ползи за получаване на трудово възнаграждение в пълен размер за месеците
февруари и март 2017 г., както и претърпени вреди – разходи за лечението и направени
разходи за екскурзия, която не се е състояла, причинени вследствие на инцидента, както и за
сумата от 20000 лв., ведно със законна лихва от деня на увреждането – 05.02.2017 г. до
окончателно заплащане на сумата – обезщетение за неимуществени вреди – болки и
страдания, претърпени от ищеца в причинна връзка с противоправно поведение на
ответника, изразяващо се в нанасяне на удар с юмрук в областта на долната лява челюст на
ищеца, вследствие на което на ищеца е причинена средна телесна повреда – счупване на
челюстта, довело до трайно затрудняване на дъвченето или говоренето на ищеца за повече
от 30 дни, за което ответникът е бил признат за виновен с влязла в сила присъда от
19.10.2020 г. по НОХД № 1672/2018 г. по описа на СРС, НО, 147 с-в, потвърдена с решение
№ 142 от 01.03.2023 г. по ВНОХД № 4953/2021 г., СГС, НО, VIII възз. с-в.
Ищецът твърди, че на 05.02.2017 г. около 22,00 ч. на паркинг, находящ се в гр. София, ул.
*** №8, Р. А. К. е нанесъл удар на Х. С. Е. в областта на долната лява челюст, вследствие на
което му е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на челюст, довело до
1
трайно затруднение в дъвченето и говоренето за период по-дълъг от 30 дни. Ищецът твърди,
че ответникът е причинил деликта при пряк умисъл. Посочва, че непосредствено след
инцидента е изпитвал чувство на гадене без повръщане, свирене и жужене в лявото ухо, в
деня на инцидента и на следващия ден е имал интензивно главоболие, а в период повече от
30 дни след инцидента е изпитвал остра болка при движение на челюстта, имал е ограничено
движение на челюстта, затруднения в дъвченето, говоренето и храненето, като посочва, че
причинените страдания са в причинна връзка с инцидента, за което претендира обезщетение
за неимуществени вреди – претърпени болки и страдания. Твърди, че след периода на
инцидента не е получавал трудово възнаграждение в пълен размер за месеците февруари и
март 2017 г., вследствие на което е получил 811,63 лв. по-малко възнаграждение, както и и
че е направил разходи, вследствие на инцидента – разходи за лечение в размер на 128,14 лв.,
както и разходи за екскурзия, която е предплатил и на която не е отишъл, вследствие на
инцидента в размер на 2749,99 лв. Претендира разноски за делото.
Ответникът е редовно уведомен и не подава отговор на исковата молба.
В съдебно заседание процесуалният му представител оспорва предявения иск.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи противоправно поведение на ответника –
удар, нанесен от ответника в лявата долна челюст на ищеца, причинени имуществени и
неимуществени вреди, причинно-следствена връзка между поведението и вредите и вина на
ответника.
Относно пропуснатите ползи в тежест на ищеца е да докаже противоправно поведение на
ответника – удар, нанесен от ответника в лявата долна челюст на ищеца, имуществени
вреди, изразяващи се в пропуснати ползи, обстоятелства, от които може да се направи
обоснован извод за сигурно увеличаване на имуществото на ищеца, причинно-следствена
връзка между противоправното деяние и вредите и вина на ответника.
При доказване на горното в тежест на ответника е да докаже погасяване на задължението за
заплащане на обезщетение.
На основание чл. 146, ал.1, т.4, вр. чл. 155, пр. 2 ГПК служебно известни факти са: с влязла в
сила присъда от 19.10.2020 г. по НОХД № 1672/2018 г. по описа на СРС, НО, 147 с-в,
потвърдена с решение № 142 от 01.03.2023 г. по ВНОХД № 4953/2021 г., СГС, НО, VIII възз.
с-в ответникът Р. А. К. е признат за виновен в това, че на 02.05.2017 г. около 22,00 ч. на
паркинг, находящ се в гр. София, ул. *** №8, чрез нанасяне на удар с юмрук в областта на
долната лява челюст е причинил на Х. С. Е. средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на долна челюст, довело до трайно затруднение в дъвченето и говоренето за
повече от 30 дни, с което от обективна и субективна страна е осъществил състава на
престъпление по чл.129, ал.2, вр. с ал.1 от НК.
Съгласно чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали
е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
С оглед на горното, по делото се установява, че ответникът е причинил на ищеца виновно и
2
противоправно средна телесна, изразяваща се в счупване на долна челюст, довело до трайно
затруднение в дъвченето и говоренето за повече от 30 дни
От приетите като писмени доказателства фактури и касови бонове се установява, че ищецът
е заплатил за преглед и издаване на медицински документи суми в общ размер 96,50лв.
Плащането на тези суми е в пряка причинно следствена връзка с извършеното от ответника
деяние, като сумата представлява имуществени вреди, претърпени от ищеца, които
подлежат на обезщетяване от извършителя на деянието.
От приетите като писмени доказателства ведомости за заплати се установява, че брутното
месечно възнаграждение на ищеца за м.10, м.11, м.12.2016г., м.1, м.2, м.3, м.4. 2017г. е
3000лв. а нетното месечно възнаграждение за м.1 и м.4.2017г. е в размер 2387,84лв. За м.
февруари ищецът е отработил 4 дни, за което е получил нетно трудово възнаграждение от
745,15лв., а за м. март е изработил 15 дни, за което е получил нетно трудово
възнаграждение от 1595,33лв. Не са представени доказателства какви суми са изплатени ва
ищеца като обезщетение за временна неработоспособност от работодателя и от
общественото осигуряване, поради което и не може да се направи категоричен извод
относно стойността на пропуснатите ползи от неполучаване на нетното трудово
възнаграждение в пълен размер за периода на временната неработоспособност. Предвид
непълното доказване искането за присъждане на имуществени вреди в тази част е
неоснователно.
От свидетелските показания на свидетелите Начева и Цончев се установява относно
твърдените разходи във връзка с планирана екскурзия и плащане на нощувки и самолетни
билети, че ищецът и лицето, с което живее на съпружески начала св. Начева, са планиранили
ски ваканция в Австрия, за която трябвало да заминат в деня, следващ деня на инцидента.
Ваканцията била с планирана продължителност една седмица, като към момента на
инцидента били заплатени – хотелско настаняване за сумата 430 евро и 700-800 лева - за
самолетни билети. Сумата за екскурзията не била възстановена поради късната отмяна.
Свидетелката сочи, че лекарят, с когото са се консултирали, категорично е забранил
пътуването.
Съдът кредитира свидетелските показания, тъй като те не си противоречат и съответстват на
останалия доказателствен материал.
Относно договора за въздушен превоз съдът намира, същият се доказва с пътнически билет
/чл.66, ал.1 ЗГВ/, поради което на основание чл.164, ал.1,т.1 ГПК установяването на този
договор със свидетелски показания е недопустимо. Поради това в тази част исковата
претенция е неоснователна.
Относно претърпените загуби за хотелско настаняване във връзка с неосъществената
екскурзия – свидетелите сочат, че сами са организирали пътуването си, поради което не са
приложими разпоредбите на чл.79 и сл. от Закона за туризма. Тези загуби са в пряка
причинно-следствена връзка с извършеното от ответника деяние, като сумата 430 евро /841
лв./ представлява имуществени вреди, претърпени от ищеца, които подлежат на
3
обезщетяване от извършителя на деянието.
От свидетелските показания категорично се установява, че ищецът е търпял сериозни
затруднения в бита си, болки и страдания в пряка-причинно следствена връзка с
иницидента. Болките и страданията придължили за период около два месеца, като най-
интензивни били първите 28 дни. Ищецът не можел да спи, нито да се храни нормално, като
за периода отслабнал значително.
По отношение размера на обезщетението за неимуществени вреди - съдът е длъжен да го
определи по справедливост, като вземе предвид всички относими обективни фактори, които
в случая са:
- възраст на пострадалия – към момента на травмата пострадалия е бил на 46г., като
травмата е нарушила обичайния ритъм на живота му – видно от показанията на свидетелите;
- вид на уврежданията – касае се за средна телесна повреда, която повече от 30 дни е
затруднявала дъвчето и говоренето
- продължителност на оздравителния процес – болките и страданията са отшумявали в
продължение на около два месеца, като най-интензивни са били през първите 20 дни.
- усложнения – не е известно да са настъпили такива.
Предвид изложените обективни фактори, имащи значение за определяне на размера на
дължимото обезщетение за неимуществени вреди съдът намира, че е справедливо да уважи
изцяло иска в тази част в предявения размер от 20000лв.
Във връзка с горното на ищеца следва да се присъди обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди в общ размер 20937,51лв..
Относно разноските: Ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на
947,60лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 1950лв., или общо 2897,60. На ищеца
следва да се присъди сумата 2560,96лв., съразмерно с уважената част от исковете.
Ответникът е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3000лв.
Следва да му се присъди сумата 348,54лв., съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Воден от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р. А. К. с ЕГН **********, гр. София, ж.к. Иван Вазов, ул. „***“, бл. 50, вх.Б,
ет.16, ап.88, да плати на Х. С. Е. с ЕГН **********, гр. София, ул. „***“ № 8, ет. 5, ап. 12,
4
сумите:
- 20000 лв., ведно със законна лихва от деня на увреждането – 05.02.2017 г. до
окончателно заплащане на сумата – обезщетение за неимуществени вреди – болки и
страдания, претърпени от ищеца в причинна връзка с противоправно поведение на
ответника, изразяващо се в нанасяне на удар с юмрук в областта на долната лява челюст на
ищеца, вследствие на което на ищеца е причинена средна телесна повреда – счупване на
челюстта, довело до трайно затрудняване на дъвченето или говоренето на ищеца за повече
от 30 дни, за което ответникът е бил признат за виновен с влязла в сила присъда от
19.10.2020 г. по НОХД № 1672/2018 г. по описа на СРС, НО, 147 с-в, потвърдена с решение
№ 142 от 01.03.2023 г. по ВНОХД № 4953/2021 г., СГС, НО, VIII възз. с-в.
- 937,50 лева, ведно със законна лихва от деня на увреждането – 05.02.2017 г. до
окончателно заплащане на сумата – обезщетение за имуществени вреди, представляващи
претърпени загуби: 96,50лв. - разходи за лечението и 841 лв.- разходи за екскурзия, която не
се е състояла, причинени вследствие на инцидента, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата
811,63лв - пропуснати ползи за получаване на трудово възнаграждение в пълен размер за
месеците февруари и март 2017 г., за сумата над 96,50 лева до предявения размер от
128,14лв. – разходи за лечение и за сумата над 841 лева до предявения размер от 2749,99лв.-
направени разходи за екскурзия, която не се е състояла, причинени вследствие на
инцидента.
ОСЪЖДА Р. А. К. с ЕГН **********, гр. София, ж.к. Иван Вазов, ул. „***“, бл. 50,
вх.Б, ет.16, ап.88, да плати на Х. С. Е. с ЕГН **********, гр. София, ул. „***“ № 8, ет. 5, ап.
12 сумата 2560,96лв. лв. – разноски, съразмерно с уважената част от иска
ОСЪЖДА Х. С. Е. с ЕГН **********, гр. София, ул. „***“ № 8, ет. 5, ап. 12, да плати на Р.
А. К. с ЕГН **********, гр. София, ж.к. Иван Вазов, ул. „***“, бл. 50, вх.Б, ет.16, ап.88,
сумата 348,54лв. – разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
с въззивна жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5