Р Е Ш
Е Н И
Е № ……
Гр. София, 31.07.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети
юни през две хиляди и двадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка И.ова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска
Мл. Съдия : Светослав Спасенов
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия И.ова гр. д.
№ 10350 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение №
107344/07.05.2019 г. на СРС, 118 с - в, по гр. д. № 672/2017 г., К.Н.К. с ЕГН ********** е осъдена, на основание чл.
45 ЗЗД, да заплати на С.А.Й. с ЕГН **********,
сумата 1 000 лв. - представляваща обезщетение за неимуществени вреди за телесни увреждания
причинени на 15.12.2016 г. - по време на Общо събрание на собствениците във
вход Б на блок***в ж. к. „*****“, гр. София, ведно със законната лихва от
15.12.2016 г. (датата на деликта) до окончателното изплащане, както и да
заплати, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съдебни разноски в размер на 196 лв., като иска е отхвърлен за
разликата над сумата от 1 000 лв. до пълния предявен размер от 5 000 лв., като
неоснователен.
Решението се обжалва от ищцата С.А.Й. в частта, в
която искът е отхвърлен над сумата от 1 000
лв. до претендираните 5 000 лв. с доводи за неговата неправилност,
необоснованост и допуснати нарушения на материалния и процесуален закон. Основателно
съдът е приел, че на ищцата са нанесени телесни увреждания от удар с юмрук в
главата от страна на ответницата и последващ удар с глава във врата, които
съставляват болезнени оттоци и кръвонасядания. Тези увреждания се установяват
от доказателствата, събрани по делото, включително от заключението на СМЕ.
Оспорва се определения от съда размер на обезщетението за търпените от ищцата
вреди, като се поддържа, че то не е достатъчно по размер, за да обезщети
вредите търпени от ищцата. Съдът не е съобразил, че ответницата не се е
притекла на помощ на ищцата при падането, не е взето предвид, че ищцата е
инвалид с подменена колянна става, поради което падането след удар в главата и
е причинило значително по – големи вреди отколкото при здрав човек. Поддържа се
още, че не се установява да е налице съпричиняване на вредата от страна на
ответницата, а други лица от ЕС са афектирали ответницата. Излагат се и
съображения, че ищцата търпи болки и страданията, срам и унижение, понеже
ударите върху нея са нанесени в присъствието на всички етажни собственици. Моли да се отмени решението, в частта в която
искът е отхвърлен над 1 000 лв. до пълния предявен размер от 5 000 лв. и вместо
това да искът да се уважи изцяло. Претендира разноски.
Ответницата - К.Н.К. не е подала отговор по реда на чл.
263 ГПК, но в съдебно заседание оспорва жалбата на ищцата. Счита, че решението в
оспорената отхвърлителна част е постановено при правилна преценка на събрания
доказателствен материал в съвкупност. Моли да се остави жалбата без уважение.
Ответницата от своя страна, чрез представителя си и лично
също е подала въззивна жалба срещу решението в частта, в която искът за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е уважен срещу нея за сумата от
1 000 лв. Поддържа, че в тази част решението е неправилно, постановено в
нарушение на материалния закон и производствените правила. Докладът на съда за
подлежащите на установяване факти е непълен и не е разпределена
доказателствената тежест на страните. Съдът е следвало да събере служебно
доказателства. Неоснователно е прието, че за ищцата са настъпили болки и
страдания в резултат на увреждания, причинени от противоправно поведение
на ответницата. Излагат се доводи, че по
делото не е установено, нито от показанията на свидетелите, нито от
медицинските документи и приетата СМЕ, че болките и страданията на ищцата са
понесени в резултат на увреда, причинена от ответницата. Установено е, че на
15.12.2016 г. е проведено ОС на ЕС на блок ********в ж. к. „*****“, гр. София. От
доказателствата не е установен механизмът на увреждането. Може да се приеме, че
този механизъм е както описания от ищцата, така и всяко съприкосновение с
твърди тъпи предмети. Съдът е допуснал нарушения на процесуалните правила при
събиране и обсъждане на доказателствата, като не е съобразил в цялост
показанията на всички разпитани по делото свидетели и е пренебрегнал показанията
на свидетелите на ответницата. Поддържа се още, че в показанията на разпитаните
по делото свидетели са налице противоречия, но въпреки това те опровергават
твърденията на ищцата в исковата молба. Понеже не е анализирал всички
доказателства в съвкупност, съдът е достигнал до неправилни изводи, че е
осъществен фактически състав на деликта. По делото е установено наличие на
травмата на ищцата, но не и че тя е получена в резултат от поведение на
ответницата и по описания от ищцата начин. Не е съобразена възможността ищцата
да се е самонаранила падайки сама, предвид установената по делото хипотония.
Оспорва се като прекомерен размера на присъденото обезщетение от 1 000 лв.
Недоказана е останала вредата от това, че ищцата се чувства засрамена и унижена
от това, че „нападението“ е извършено пред много хора, тъй като само двама от
тримата доведени свидетели са видели инцидента. Не е съобразено, че на
19.12.2016 г. екипът на спешна помощ е констатирал „състояние след колапс,
хипотония, без външни наранявания и травми“, само три дни след издаване на
съдебно медицинско удостоверение от 16.12.2016 г. с установени „контузии,
кръвонасядания, подкожен хематом по главата - челно и тилно, отляво“. Твърди
се, че при определяне размера на обезщетението за вреди, съдът е допуснал
нарушение на нормата на чл. 52 ЗЗД и размерът на обезщетението е прекомерно
завишен. По тези и допълнителни съображения моли да се отмени решението в
оспорената част и иска да се отхвърли изцяло. Претендира разноски, съгласно
списък.
Ищцата С.А.Й. оспорва въззивната жалба на ответницата по подробни съображения, изложени в
отговор по реда на чл. 263 ГПК. Излага доводи, че жалбата е неоснователна, а
решението на СРС в оспорената уважителна част е законосъобразно и постановени
изцяло в съответствие с материалния закон. Съдът основателно е кредитирал
свидетелските показания, които съответстват на писмените доказателства, събрани
по делото, като е съобразил непосредствените впечатления на свидетелите.
Оспорва се твърдението на ответницата, че не е доказан фактическия състав на
непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД, като се поддържа, че всички елементи са
доказани, а виновното причиняване на вредата се предполага. Ответницата не е
опровергала тази презумция. Ответницата е била длъжна да предвиди възможните
рискове от удара на ищцата в летящата врата, включително възможността да падне.
Моли да се остави жалбата без уважение, а решението в оспорената част да се
потвърди.
Съдът, след
преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа и правна страна следното :
Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия на въззивния
съд, той се произнася служебно по валидността на цялото решение, по
допустимостта - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата. Обжалваното решение е валидно постановено и допустимо.
Предмет на въззивната проверка е цялото решение на СРС
по иск, с правна квалификация чл. 45 ЗЗД за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди от деликт причинен на 15.12.2016 г. - по време на Общо
събрание на собствениците във вход Б на блок***в ж. к. „*****“, гр. София.
В случая и двете страни са подали жалби срещу
решението, поради което решението е изцяло предмет на въззивна проверка. При
постановяване на решението СРС е обсъдил събраните по делото писмени и гласни
доказателства, като е изложил установената от тях фактическа обстановка, която
настоящият състав не намира за необхоД. да преповтаря в цялост, а препраща към
нея, на основание чл. 272 ГПК.
В допълнение на изложеното от СРС и във връзка с
доводите на двете страни във въззивното производство, настоящият състав намира
следното :
Вредата, по смисъла на чл. 45 от ЗЗД е всяка
неблагоприятна последица за защитени от закона права и интереси на увредения.
Деликтът представлява поведение, носещо вреда в субективната сфера, правния
интерес, правнозначима ценност, независимо дали това поведение е обхванато от
фактическия състав на наказателноправна норма. При деликта съставомерно е
противоправното увреждане на друго лице от дееца, на което е причинена реална
вреда, която подлежи на пълно обезщетяване.
За да възникне право за обезщетяване за неимуществени
вреди причинени от деликт следва да е доказано противоправно деяние (действие
или бездействие) по вина на лицето изпълнител на действието, причинени от
конкретното действие вреди и причинно - следствена връзка между действието и
вредите, които се цели да се обезщетят. Поведението на дееца се приема за
противоправно винаги, когато са допуснати нарушения на предписани или
общоприети правила. Вината в този случай, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД, се
предполага до доказване на противното и това доказване е в тежест на ответника.
Останалите елементи от фактическия състав се доказват при всеки конкретен случай,
а доказването е в тежест на ищеца.
От събраните пред СРС се установява, че на 15.12.2016 г.,
по време на Общо събрание на етажните собственици във вход Б на блок***в ж. к. „*****“,
гр. София, ответницата К.К. е ударила с юмрук в областта на челото и носа
ищцата С.Й.. При залитане от удара ищцата е ударила тилната част на главата си
във вратата между асансьорната площадка на ет. 3 и стълбището, вследствие на
което получила травматични увреждания - кръвонасядания в лява челна област на
главата и по гърба на носа и оток в лявата тилна област на главата.
За установяване на конкретните увреждания съдът е
съобразил както представените медицински документи по делото, така и
заключението на приетата пред този съд СМЕ, която не е оспорена от страните и
настоящият състав също кредитира.
От заключението на СМЕ се установява, че
констатираните увреждания при ищцата - кръвонасядания в лява челна област на
главата и по гърба на носа и оток в лявата тилна област на главата, се дължат
на действието на твърди, тъпи предмети и могат да бъдат получени по времето и
начина съобщени в исковата молба, а именно - при удар с юмрук в областта на
челото и носа и от залитането - повторен удар на главата във врата, осъществено
на 15.12.2016 г.
Вещото лице е отговорило категорично, че
констатираното на 19.12.2016 г. колабиране в метрото не е свързано пряко с тези
травматични увреждания, а се дължи на много ниското кръвно налягане измерено на
ищцата - състояние на хипотония. В съдебно заседание вещото лице разяснява, че
получените от ищцата увреждания не са с такава тежест и интензитет, че да
предизвикат припадък три дни след инцидента.
Във връзка с причиняването на травматичното увреждане
от ответницата и неговия механизъм, пред СРС са разпитани свидетели и на двете
страни, съответно А.Г.К., К.С.Х.и Д.И.Р., както и на ответницата – Б.В.Д., И. А.А.и
А.Т.М.– всички присъствали на ОС, проведено на 15.12.2016 г.
Всички свидетели са дали показания, че по време на
събранието възникнал конфликт между ответницата К.К. и трето за спора лице - Р.
К., който впоследствие прераснал във физическа саморазправа. Свидетелят А.Г.К.,
който бил излязъл на стълбищната площадка да пуши, като разбрал от ищцата С.Й.,
че вътре става нещо, се върнал на площадката пред асансьора, където се
провеждало събранието. Той видял сбИ.ето между Р. К. и съпругът на ответницата.
Свидетелят хванал Р. за да го успокои и тръгнал да го извежда от площадката, за
да го прибере вкъщи. Тогава свидетелят видял как ответницата К. се приближава
към междинната врата, където била и ищцата С.. Понеже свидетелят се стремял да
издърпа Р. от конфликта, вниманието му било насочено към него и за миг изпуснал
от поглед С., но в следващия момент, докато К. минавала покрай нея, видял С. да
полита назад. Видял я как си удря главата във вратата и как съседът Краси я
подкрепя да не падне. По - късно след като дошли полицаи, свидетелят се обадил
на С. да дойде при тях и да обясни за цялата случка по време на събранието. В
началото С. му казала, че е ударена лошо по главата не се чувства добре, но
след настояване на свидетеля, слязла при полицаите.
Показанията на свидетеля К. се подкрепят и от тези на
свидетеля К.Х., който категорично е заявил, в това число при проведената очна
ставка, че минавайки през междинната врата ответницата К. е ударила С. в
областта на главата, в резултат на което С. си ударила главата във вратата и
политнала да падне, а свидетелят й помогнал да се задържи. Съдът кредитира
показанията на този свидетел, доколкото се установява, както от неговите
показания, така и от показанията на останалите свидетели, че той е бил в
непосредствена близост до ищцата (С.) и е видял, как К. я удря с ръка по
лицето.
Посочената фактическа обстановка се потвърждава и от
показанията на свидетеля Д.Р., който също е видял как ответницата в реакцията
си от скандала с Р. К. е тръгнала към вратата и в агресията си е ударила ищцата
(С.) по лицето, в резултат на което последната е залитнала и се е ударила в
касата на вратата. Този свидетел също е
очевидец на това, че при излизането на К. и удара на ищцата, друг съсед
(Красимир) е подхванал ищцата е подхванал ищцата, за да не падне и я е извел
към долния двори етаж. Според този свидетел, разтърваването на каращите се
съседи е направил А.. Той също е бил очевидец на това, че ответницата К. е
замахнала към С. и я ударила с ръка по главата.
И тримата свидетели са заявили, че с поведението си С.
не е предизвикала нападението на ответницата.
Разигралия се скандал на Общото събрание на ЕС
проведено на 15.12.2016 г. на третия етажа във входа, и разправията между
съседа им Р. К., който нападнал К. се установява и от показанията на
свидетелите на ответницата К.К..
Свидетелката Д., председател на ЕС, е дала показания,
че съседът Р. е започнал с конфликта, като се е нахвърлил върху ответницата, за
да я удари. При това съпругът на К. се е намесил, за да я защити и е бил бутнат
в асансьорната врата. През това време С. е била до летящата врата и не се е
намесвала в конфликта. К. е звъняла на тел. 112. Тази свидетелка не е видяла
ответницата да удря ищцата.
Свидетелят А. също си спомня, че по време на
събранието С. е била до летящата врата за стълбите. Той не е видял удар от
страна на ответницата, но също потвърждава, че е станала разправия между
участниците в събранието, имало е голяма суматоха и са извикали полиция.
От показанията на свидетелката М. също се установява,
че Р. К. нападнал К. и тръгнал да я удря и рита по време на събранието, а
ищцата С. била отдясно на летящата врата към стълбите, заедно сА. и бай Д. и
мъжът на К. (ответницата). Свидетелката дава показания, че мъжете са се
втурнали да разтървават боя и да извеждат Р.. Тя не е забелязала К. да удря С..
Не става ясно дали свидетелката е имала пряка виД.ст към вратата по време на
инцидента.
При тези показания СРС е приел за установен твърдения
от ищцата механизъм на инцидента като е съобразил категоричните показания на свидетелите
- очевидци - К.,Х.и Р..
Основателно СРС е направил преценка на показанията на
тези свидетели в съпоставка с всички останали писмени доказателства и е приел,
че не са налице доказателства разколебаващи категоричните показания на посочените
трима свидетели, понеже от показанията на доведените от ответницата свидетели
се установява единствено, че те не са видели ответницата К.К. да удря ищцата.
По делото се установява, че непосредствено преди удара,
вниманието на присъстващите на събранието е било ангажирано със скандала между
съседите, прераснал във физически сблъсък, в който са участвали ответницата и съпруга
й, от една страна и трето за спора лице - Р. К. от друга, а свидетелката Д.
също е била обект на агресия от страна на третото лице.
За да направи извод, че е налице удар от страна на
ответницата срещу ищцата, СРС е съобразил, че представените медицински
документи категорично свидетелстват, че на 15.12.2016 г. ищцата е получила
наранявания, съответстващи на удар с юмрук по лицето и втори удар на тилната
част на главата, какъвто механизъм се установява и от показанията на свидетелите.
Доколкото не се твърди нито се установява да е налице
друга причина за претърпените от ищцата увреди в деня на проведеното ОС на
15.12.2016 г., следва да се сподели извода на СРС, че са доказани предпоставките, посочени по - горе, обосноваващи основателност
на иска за обезщетяване на причинените на ищеца неимуществени вреди от деянието
на ответницата.
От посочения
по - горе фактически състав на чл. 45 ЗЗД са установени елементите на
противоправно действие на ответника, с което е засегната физическата цялост и
здравето на ищцата, както и причинна връзка между увреждането и претърпените
болки и страдания - неимуществените вреди, чието обезщетяване се цели. Настоящият
състав споделя изводите направени и от първоинстанционният съд, че от деянието на ответницата са
настъпили преки и непосредствени неимуществени вреди за ищцата, за обезщетяване
на които следва да бъде ангажирана отговорността на ответницата.
Въззивният съд
намира, че са установени болки, страдания и стрес от претърпяното временно разстройство на здравето, неопасно за живота в резултата на виновното поведение на ответницата.
Ответницата не е провела насрещно пълно доказване, с което да обори презумцията
по чл. 45, ал. 2 ЗЗД за виновно причиняване на вредите.
По въпроса за справедливия размер на обезщетението за
претърпените от ищцата неимуществени вреди от деянието на ответницата,
настоящият състав намира следното :
Съгласно чл. 51 ЗЗД на обезщетяване
подлежат вредите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
като неимуществените се преценяват по справедливост от съда. Понятието
„справедливост”, по смисъла на чл. 52 ЗЗД, е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които се съобразят от съда при
определяне размера на обезщетението. Това са обстоятелства свързани с отрицателните изживявания за ищeца от инцидента - претърпени
вследствие на инцидента болки, стрес и безпокойство за здравето му, последиците
от процесното деяние върху психиката му. Тези обстоятелства подлежат на пълно
доказване от страна на ищцата в производството.
За установяване на вида и обема на
причинените на ищцата неимуществени вреди и интензивността на претърпените от
нея болки и страдания, пред СРС са ангажирани само медицински документи и заключение на СМЕ, което не е оспорено. Според
заключението ищцата е изпитвала болки от получените наранявания - кръвонасядания
в лява челна област на главата и по гърба на носа и оток в лявата тилна област
на главата. Няма данни в какъв период от време са отшумели болките от
причинената травма, нито са събрани конкретни доказателства (гласни или
писмени) за неудобствата, търпени от ищцата в резултат от причинената травма.
Като съобрази заключението на СМЕ въззивният съд
намира, че липсват писмени доказателства и медицински данни ищцата да е имал каквито
и да било усложнения в резултата от травмата, нито са ангажирани конкретни
доказателства за периода на възстановяване. Тези обстоятелства не могат да се
предполагат житейски от съда, а подлежат на доказване
При преценка периода за
възстановяване на ищцата след инцидента и при липса на категорични данни по делото,
настоящият въззивен състав съобразява лист издаден от
ЦСМП от 19.12.2016 г., както и в амбулаторен лист от 22.12.2016 г. от болница
Вита, в които на ищцата са поставени диагнози : състояние след колапс; хипотония; амнезия, без
външна травма и наранявания и припадане (синкоп), колапс. Тези
медицински документи са издадени 4 - 6 дни след процесния инцидент и в тях
липсват данни за травми на главата към този момент. В такъв смисъл е и
становището на вещото лице в съдебно заседание на 20.02.2018 г., в което е
прието заключението на СМЕ. Предвид изложеното следва, че травмата на главата,
претърпяна от ищцата е отшумяла за 4 - 6 дни, като не са ангажирани
доказателства за други трайни медицински последствия за нея. Колапса на ищцата,
претърпян няколко дни след травмата, не е в причинна връзка с нея, а е резултат
от т. н. „хипотония“ – ниско кръвно налягане, както е посочило и вещото лице. Недоказано
е възражението, че съдът е следвало да взема предвид, че ищцата е инвалид с подменена колянна става,
поради което падането след удар в главата и е причинило значително по – големи
вреди отколкото при здрав човек.
Други писмени или гласни доказателства за
търпени от ищцата болки и страдания в по - продължителен период не са
ангажирани.
При определяне размера на обезщетението СРС е
съобразил житейски факта, че ищцата се е чувствала засрамена и унижена от
нападението, което е извършено пред много хора по време на провеждано ОС на
собствениците във входа.
По изложените съображения в съвкупност
и като съобрази характера и вида на причинените на ищцата увреждания и техния
интензитет, както и относително краткия период от време, необходим за
възстановяване здравословното й състояние (4-6 дни), въззивният състав, за
разлика от СРС намира, че справедливия размер
на обезщетението, който ще репарира претърпените от ищцата неимуществени вреди
е 500 лв. До този размер решението следва да се потвърди, като се отмени до
уважения размер от 1 000 лв. Над този размер до пълния предявен размер от 5 000
лв., за който искът е отхвърлен, решението следва да се потвърди, доколкото
ищцата не доказва да е претърпяла вреди обуславящи присъждането на по - високо
обезщетение.
По делото не са установени обстоятелства за намаляване
на обезщетението поради принос на пострадалата, по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Не се доказа ищцата с поведението си да е предизвикала конфликт с
ответницата.
По разноските пред СРС:
С оглед изхода от спора и уважената
част от иска, решението на СРС следва да се отмени и в частта по разноските,
присъдени в полза на ищцата на основание чл. 78, ал. 1 ГПК - над сумата от 98
лв. до присъдения размер от 196 лв.
Предвид частичната отмяна на
решението на СРС и доколкото искът ще бъде отхвърлен в по - голяма част с
настоящото решение, в полза на ответницата следва да се присъдят още 60 лв. от
разноски направени пред СРС, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
По разноските пред СГС :
Предвид изхода от спора, само
въззивната жалба на ответницата ще бъде частично уважена, в нейна полза следва
да се присъдят разноски за СГС в общ размер 293 лв. от направените разноски за
държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Доколкото въззивната жалба на ищцата няма да бъде
уважена, направените от нея разноски следва да останат в нейна тежест.
Така мотивиран СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ решение
№ 107344/07.05.2019 г. на СРС, 118 с - в, по гр. д. № 672/2017 г., в частта, в
която К.Н.К., ЕГН ********** е осъдена да
заплати на С.А.Й. с ЕГН **********, на
основание чл. 45 ЗЗД, сумата над 500 лв.
до присъдените 1 000 лв. - представляваща обезщетение за неимуществени
вреди за телесни увреждания причинени на 15.12.2016 г. по време на Общо
събрание на собствениците във вход Б на блок***в ж. к. „*****“, гр. София,
ведно със законната лихва от 15.12.2016 г. (датата на деликта) до окончателното
изплащане, както и в частта, в която К.Н.К., ЕГН ********** е осъдена да заплати на С.А.Й., ЕГН **********,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдебни разноски над размер от 98 лв. до
присъдените в размер на 196 лв.
и вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от С.А.Й. с ЕГН **********
срещу К.Н.К., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за
заплащане на сумата над 500 лв. до
присъдените 1 000 лв.- представляваща
обезщетение за неимуществени вреди за телесни увреждания причинени на
15.12.2016 г. по време на Общо събрание на собствениците във вход Б на блок***в
ж. к. „*****“, гр. София, ведно със законната лихва от 15.12.2016 г. (датата на
деликта) до окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА решение №
107344/07.05.2019 г. на СРС, 118 с - в, по гр. д. № 672/2017 г., в частта, в
която искът на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД е отхвърлен над сумата от 1 000 лв. до пълният
претендиран размер от 5 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди за телесни
увреждания причинени на 15.12.2016 г. по време на Общо събрание на
собствениците във вход Б на блок***в ж. к. „*****“, гр. София, ведно със
законната лихва от 15.12.2016 г. (датата на деликта) до окончателното изплащане
на сумата.
ОСЪЖДА С.А.Й. с
ЕГН **********,***, чрез адв. П. да заплати на К.Н.К., ЕГН **********, с адрес на
представителя си : гр. София, ул. „**********, чрез адв. П., на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, следните разноски : за СРС в размер на още 60 лв., а за СГС -
общо 293 лв. от направените разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение, съобразно отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на
обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.