Решение по дело №9036/2018 на Районен съд - Перник

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 21 октомври 2019 г. (в сила от 12 ноември 2019 г.)
Съдия: Ивета Венциславова Иванова
Дело: 20181720109036
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 декември 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1522

Гр. П., 21.10.2019 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД-П., ГО, I-ви състав, в публичното съдебно заседание, проведено на трети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

        РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА ИВАНОВА

при участието на секретаря Божура Антонова, като разгледа докладваното от съдията                     гр. дело № 09036/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от „Топлофикация-П.“ АД срещу Ц.В.С. обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86,  ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 761,44 лв., представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до  30.04.2017 г. до топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр. П., ул. „***, законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 23.08.2018 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 114,03 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2016 г. до 26.07.2018 г., за които суми по ч. гр. дело № ***г. по описа на Районен съд – П., ГО, VI-ти състав е издадена Заповед **60 от 24.08.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Ищецът твърди, че между него и ответника, в качеството му на потребител – клиент за битови нужди, съществува облигационно правоотношение с предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия, възникнало въз основа на закона и регулирано от публично известни общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват насрещната страна без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот се намира в топлоснабдена сграда. Посочва, че съгласно Общите условия през процесния период е изпълнил задълженията си и е доставил до имота на ответника топлинна енергия, отчетена и разпределена от фирмата за дялово разпределение, включваща сума за отопление на имота, сума за топлинна енергия, отдадена от общите части и сградна инсталация, и за дялово разпределение. Изяснява, че от своя страна купувачът не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на топлинната енергия за исковия период и на падежа –                         в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, нито към момента на депозиране на заявлението. Счита, че с изтичане на края на месеца, следващ този на доставката и поради неизпълнението си, съгласно клаузата на чл. 41, ал. 1 от приложимите Общи условия ответникът, като потребител, дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва, възлизаща на сума в размер на 114,03 лв. за периода от 10.07.2016 г. до 26.07.2018 г. С тези съображения отправя искане за уважаване на предявените искови претенции. Намира за дължима и законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането, както и сторените разноски в двете производства.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът Ц.В.С., чрез пълномощника си адв. Д.М., оспорва исковете по основание и размер с твърдението, че ищецът не е ангажирал доказателства относно законността при откриване на партида за процесния имот, съответно за наличието на облигационно правоотношение с ответника. Поддържа, че липсват доказателства за доставеното до процесния имот количество топлинна енергия. Намира за недоказан размера на дължимите суми. Оспорва процесните Общи условия да имат действие спрямо ответника, предвид липсата на проведено доказване за публикуването им по надлежен ред.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съдът, като съобрази, че възражението на длъжника срещу заповедта за изпълнение е депозирано в срока по чл. 414, ал. 1 ГПК, а установителните искове са предявени в срока по             чл. 415, ал. 4 ГПК, във връзка с дадени от съда указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, намира, че за ищеца е налице интерес от търсената защита.

По същество:

Уважаването на предявените искове е обусловено от установяване от страна на ищцовото дружество, при условията на пълно и главно доказване, съществуването през процесния период на облигационно отношение между него и ответника, имащо за предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия и регулирано от публично известни Общи условия, както и, че е изпълнило задължението си и е доставило такава за процесния топлоснабден недвижим имот, за която се дължи посочената в исковата молба сума и допълнително по акцесорния иск за лихва – изпадането на ответницата в забава и размера на търсеното във връзка с това обезщетение. 

Възникването на облигационното продажбено правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия между топлопреносното дружество, в качеството му на продавач и потребителя (клиента) на топлинна енергия, в качеството му на купувач, е обусловено от притежаването от страна на купувача на правото на собственост, съответно на учредено право на ползване по отношение на топлоснабден недвижим имот.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.

Следователно, при придобиване на правото на собственост върху топлоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо изрично волеизявление, собственикът на имота става страна по продажбеното правоотношение. В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал. 1 от процесните Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, на потребителите в гр. П., приложими от ищеца и одобрени с Решение № ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник СъП. – бр. 82/3959/29.04.2008 г., а с това и влезли в сила, съгласно която купувач на топлинна енергия е всяко физическо лице – потребител за битови нужди, което е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда. В тази връзка и в отговор на доводите на ответната страна съдът намира за необходимо да отбележи, че включването на клаузите на процесните ОУ като източник на права и задължения между страните съгласно чл. 150, ал. 2 Закона за енергетиката (ЗЕ) е обусловено от оповестяването им и изтичане на 30 дни след първото им публикуване. В случая се установи, че последните са оповестени в един местен ежедневник, поради което и с оглед липсата на твърдения от ответника за възражения срещу тях, съдът счита, че последните са влезли в сила.

Както беше изяснено, с отговора на исковата молба ответникът изрично оспорва предявените искове по основание с твърдението за отсъствието на доказателства през релевантния период последният да е бил собственик или вещен ползвател на процесния топлоснабден имот, което обуславя проверката на съда относно наличието на тази първа и основна материалноправна предпоставка за възникване на процесните вземания.

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че с договор за продажба от 1991 г. на държавен недвижим имот по Наредбата за държавните имоти Общинският народен съвет – гр. П., чрез председателя на ИК, като продавач, прехвърля на третото за процеса лице В.С. И.собствеността върху недвижим имот, представляващ апартамент                    № 2243, находящ се в гр. П., кв. ***“, в жилищна сграда – блок                          ***. Изяснява се, че договорът е сключен въз основа на Заповед № 1876 от 06.05.1991 г. на председателя на ИК на ОбНС – гр. П..

Установява се също, че В.С. И.е починал на ***г., оставяйки за свои законни наследници синовете си Ц.В.С. – настоящия ответник и Л.В.С.. В удостоверението за наследници с изх. № 592/22.06.2017 г., издадено от Община П., прието като част от доказателствената съвкупност по делото,                  е отразено, че към ***г. лицето е било разведено.

С Нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***, дело                         № ***г. по описа на нотариус И.И.с рег. № 134 на НК и с район на действие Районен съд – П. третото лице Л.В.С., в качеството си на дарител, е прехвърлил чрез дарение притежаваната от него ¼ идеана част от собствеността върху недвижим имот с идентификатор ***, представляващ апартамент **, находящ се в гр. П., кв. „**на племенника си Д.Ц.С., в качеството му на дарен. В нотариалния акт е отразено, че сред документите, установяващи съществуващото право на собственост в правната сфера на дарителя, са представени и взети предвид: договор за продажба на държавен недвижим имот по НДИ, сключен на 07.03.1991 г. с Общински народен съвет – гр. П. и удостоверение за наследници от 01.11.2017 г.

От данните, съдържащи се в приетата по делото /в заверено копие/ декларация с                    вх. № ***г. по чл. 14 ЗМДТ за облагане с данък върху недвижим имот следва, че третото за процеса лице Д.С. *** правото на собственост върху процесния недвижим имот – апартамент ***, находящ се в гр. П.,              ул. „*** с вписано придобивно основание – по дарение и въз основа на нотариален акт № 153 по нот. дело № ***г. В декларацията е вписано, че имотът е в режим на съсобственост между декларатора и още две лица – В. С.и Ц.В.С. /настоящият ответник/ при квоти: по ¼ идеална част за Д.С. и Ц.С. и ½ идеална част за С..

Съдържащите се в така събраните доказателства данни обуславят извода, че след смъртта на своя наследодател – баща си В.С. И.на ***г. и по силата на възникналото на основание чл. 60, ал. 1 ЗН, вр. чл. 5, ал. 1 ЗН наследствено правоприемство                     / с оглед липсата на твърдения и доказателства за осъществен отказ от наследството/ ответникът Ц.В.С. е придобил ¼ идеална част от собствеността върху процесния недвижим имот, закупен приживе от баща му чрез договора от 07.03.1991 г.

Предвид отразените факти в нотариалния акт за дарение от 11.12.2018 г., в удостоверението за наследници от 22.06.2017 г. относно семейното положение на лицето В.И.към момента на смъртта му и в декларацията от 31.01.2019 г. относно притежавани права и от трети за процеса лица – Л.С. и В. С.и техния обем, съдът достига до извод, че притежаваните от ответника Ц.С. права върху имота възлизат именно на ¼ идеална част.

С оглед изложеното и доколкото по делото няма данни и твърдения за последващо прехвърляне от ответника на правата му върху имота, то съдът приема, че през исковия период от 01.05.2016 г. – 30.04.2017 г. същият е носител на ¼ идеална част от процесния имот,  а с това е придобил и качеството потребител на доставяната до него стока – топлинна енергия, чието основно задължение към насрещната страна по облигационното правоотношение – ищцовото дружество е да заплаща цената на доставеното количество топлоенергия, съответстващо на правата му в съсобствеността – арг. клаузата на  чл. 15, ал. 1, т. 1 от приложимите Общи условия или на ¼ част от общо дължимите суми за периода.

Предвид изричното становище, изразено от ответника, чрез процесуалния му представител, с протоколно определение от 13.06.2019 г. като безспорно и ненуждаещо се от доказване в процеса е отделено обстоятелството, че до процесния имот от ищцовото дружество реално е доставена топлоенергия на твърдяната от него стойност, възлизаща на сумата от  761,44 лв.

Следователно, ответникът Ц.С. е задължен за ¼ част от същата или за сумата от 190,36 лв. За тази сума предявеният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ се явява доказан по основание и размер и следва да бъде уважен. За разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 761,44 лв. или за сумата от 571,08 лв. искът се явява неоснователен – поради отсъствието на права върху ответника върху целия процесен имот, поради което в тази част следва да бъде отхвърлен.

По отношение на задължението за заплащане на законната лихва за забава върху главницата, предмет на иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съдът намира, че предвид акцесорния му характер, възникването на последното е обусловено от дължимостта на главното вземане и неизпълнението му в срок. Съгласно клаузата на чл. 34,                   ал. 1 от приложимите към процесното правоотношение Общи условия (приети като писмено доказателство), купувачите дължат заплащане на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. При неплащане в този срок и на основание чл. 86, вр. чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД ответникът, в качеството си на длъжник, изпада в забава и дължи заплащането на законната лихва, без да е необходимо изрично волеизявление на ищеца в този смисъл. С протоколно определение от 13.06.2019 г., с оглед изричното становище от пълномощника на ответника, като безспорен между страните е определен размерът на обезщетението за забава за процесния период от 10.07.2016 г. до 26.07.2018 г., възлизащ на сумата от 114,03 лв., следваща и от данните, съдържащи се в приетото по делото извлечение от сметка за абонатен №***.

По вече изложените съображения, ответникът дължи ¼ част от общото задължение или сума в размер от 28,51 лв. За същата предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,                вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен. За разликата над тази сума до пълния предявен размер от 114,03 лв. или за сумата от 85,52 лв. искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

По отговорността за разноски:

При този изход на спора – частична основателност на предявените искове, право на разноски, съразмерно с уважената респ. отхвърлената част от исковете, имат и двете страни, както за тези, сторени в исковото производство, така и за тези, направени в хода на ч. гр. дело № 5923/2018 г. по описа на Районен съд – П. – арг. т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС. В полза на ищцовото дружество, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, съразмерно с уважената част исковете, следва да бъде присъдена сумата от 18,75 лв. – платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство и сумата от 33,75 лв. – платени държавни такси и юрисконсултско възнаграждение за исковото производство. Съдът определи юрисконсултското възнаграждение на ищеца в двете съдебни производства в минималния му размер на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ (по отношение на юрисконсултското възнаграждение в заповедното производство) и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ (по отношение на юрисконсултското възнаграждение в исковото производство), като съобрази вида и обема на извършената дейност от процесуалния представител на ищеца, както и липсата на фактическа и правна сложност на делото. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съразмерно с отхвърлената част от исковете, в полза на ответника следва да бъде присъдена сумата от             112,50 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение за заповедното производство и сумата от 225 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение в исковия процес. Реалното извършване на тези разноски следва от осъщественото процесуално представителство на ответника от пълномощник, както и от отразеното в приложените по делата договори за правна защита и съдействие № 10605 от 09.11.2017 г. /л. 17 от ч. гр. дело № 5923/2018 г./ и № 16195 от 05.03.2019 г. /л. 29 от делото/ плащане на уговорените възнаграждения в брой, в която част договорите имат характера на разписки, удостоверяващи плащането – арг. т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Топлофикация-П.“ АД,                    с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ж. к. Мошино срещу     Ц.В.С., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***,                     ул. „***установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, че Ц.В.С. *** АД сумата от 190,36 лв., представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. до топлоснабден недвижим имот, находящ се в                          гр. П., ул. „***, с абонатен №***, равняваща се на ¼ част от общо дължимата за периода главница и законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 23.08.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми по ч. гр. дело № ***г. по описа на Районен съд – П., ГО, VI-ти състав е издадена Заповед **60 от 24.08.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 190,36 лв. до пълния предявен размер от 761,44 лв. или за сумата от            571,08 лв.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Топлофикация-П.“ АД,                    с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ж. к. Мошино срещу     Ц.В.С., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***,                     ул. „***установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Ц.В.С. *** АД сумата от 28,51 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2016 г. до 26.07.2018 г., равняваща се на ¼ част от общо дължимата за периода, за която сума по ч. гр. дело № ***г. по описа на Районен съд – П., ГО, VI-ти състав е издадена Заповед **60 от 24.08.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 28,51 лв. до пълния предявен размер от 114,03 лв. или за сумата от 85,52 лв.

ОСЪЖДА Ц.В.С., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, да заплати на „Топлофикация-П.“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ж.к. Мошино сумата от 18,75 лв., представляваща сторени разноски в производството по ч. гр. дело № ***г. по описа на Районен съд – П., ГО, VI-ти състав и сумата от 33,75 лв., представляваща сторени разноски в исковото производство.

ОСЪЖДА „Топлофикация-П.“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ж.к. Мошино, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на Ц.В.С., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: *** сумата от 112,50 лв., представляваща сторени разноски в производството по ч. гр. дело № ***г. по описа на Районен съд – П., ГО, VI-ти състав и сумата от 225 лв., представляваща сторени разноски в исковото производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен съд – П.,              в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

При влизане в сила на решението, ч. гр. дело № ***г. по описа на съда, да се върне на съответния съдебен състав, с приложен към същото заверен препис от настоящото решение.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: