Решение по дело №2908/2020 на Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ІІ - 260019                                              03.02.2022г.                                                       гр. Бургас                               

 

В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

Бургаският окръжен съд              гражданска колегия, втори въззивен състав

На осми юни                                                                                      2021 година

В публичното заседание в следния състав:

                                                             Председател: Росица Темелкова

                                                             Членове:        Таня Русева-Маркова

                                                                                    Елеонора Кралева

Секретар: Стойка Вълкова

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова

гражданско дело номер  2908                                     по описа за 2020 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

С Решение № 260061 от 12.11.2020г., постановено по гр. дело № 542/2020г. по описа на Районен съд - Айтос е допуснат развод между Ф.М.Х. и Х.Д.Х., като е прекратен сключения между тях на 23.09.2006г. в Кметство с. Р., обл. Б.граждански брак с Акт за граждански брак № */23.09.2006 г. от Кметство с.Р., област Б.поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака по вина на двамата съпрузи. С цитираното решение е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата А.Х.Д., родена на ***г. и  Х.Х.Д., родена на ***г. на майката Ф.М.Х., като е постановено децата да живеят при майката на адрес – гр. А., област Б., ул. „А. С.“ № *. С цитираното решение е определен режим на контакти на бащата Х.Д.Х. с децата А.Х.Д., родена на ***г. и  Х.Х.Д., родена на ***г., както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 09.00 на съботния ден до 17.00 часа на неделния с преспиване, един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, 5 дни от коледната ваканция, както и всеки втори и трети ден от религиозните празници „Б.” децата да бъдат при баща си с преспиване в домът му, а първия ден от празниците при майката. С цитираното решение е осъден бащата Х.Д.Х. да заплаща издръжка за А.Х.Д., родена на ***г. и за  Х.Х.Д., родена на ***г. чрез тяхната майка и законен представител Ф.М.Х. в размер на от по 160 лева за всяко едно от децата, считано от 12.08.2020 до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. Предоставено е ползването на семейното жилище, находящо се в гр. А., обл. Б., ул. „А. С.“ № *на ищцата - Ф.М.Х.. С цитираното решение е възстановено предбрачното фамилно име на ищцата – Ф.М.Х., като е постановено след развода да носи фамилното име – О.

Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от Х.Д.Х. в частта, в която упражняването на родителските права по отношение на малолетните деца е предоставено на тяхната майка, в частта, в която е определен режим на лични отношения на децата с техния баща, както и по отношение на предоставянето на семейното жилище на ищцата Ф.М.Х.. В жалбата се посочва, че решението на първоинстанционния съд за предоставяне на родителските права по отношение на двете деца на майката е неправилно, тъй като съдът е направил неправилен извод, че майката разполага с родителски капацитет и необходимата поддържаща семейна среда в лицето на своите близки. В жалбата се посочва, че по делото не са представени доказателства, че майката Ф.Х. има реални и постоянни доходи, а от друга страна нейните родители живеят в друго населено място, възрастни са и с влошено здравословно състояние. В жалбата се сочи и че определения от страна на съда режим на лични контакти следва да бъде разширен, както следва – всяка седмица от петък до неделя с преспиване. В жалбата се посочва и обстоятелството, че неправилно първоинстанционният съд е предоставил ползването на семейното жилище само на ищцата, тъй като е налице възможност то да бъде предоставено на двамата родители. Претендира се решението в тези му части да бъде отменено и да бъдат предоставени родителските права по отношение на двете деца на него, да бъде определен по-разширен режим на лични контакти с децата и да бъде постановено семейното жилище да се ползва съвместно от двамата съпрузи.

В жалбата се посочва, че след постановяване на първоинстанционното решение многократно двете деца са оставяни без надзор от своята майка и са виждани да се движат сами по улиците и да ползват таксиметрови услуги.

Ответната страна по въззивната жалба – Ф.М.Х. чрез своя процесуален представител - Д.Я.В. депозира по делото писмен отговор на въззивната жалба, в който посочва, че същата е неоснователна. Посочва се, че решението на съда е постановено при съобразяване преди всичко с интересите на децата и техните нужди, а интересът на децата налага те да живеят при тяхната майка и на нея да бъдат предоставени родителските права, както и ползването на придобития по време на брака жилищен имот. В отговора се посочва, че по делото се установява с категоричност, че майката е физически и психически здрава и разполага с необходимите възпитателски качества, морален облик и отговорност, за да й бъдат поверени децата. Посочва се, че майката има възможност да осигури нормално умствено, физическо и психическо развитие и израстване на децата в по-голяма степен от бащата.

В депозирания пред съда отговор на въззивната жалба се посочва, че наведените в жалбата твърдения за липсата на трудов договор на ищцата и постоянни доходи не отговарят на истината. Като доказателство въззиваемата представя копие от своя трудов договор и копие от трудовата си книжка. Посочва че, не отговарят на истината твърденията за това, че децата остават без грижи и надзор, без храна и средства и претендира в тази връзка да бъдат допуснати гласни доказателства за установяване на тези обстоятелства.

С Определение № 260172 от 12.11.2020г., постановено по гр. дело № 542/2020г. по описа на Районен съд – Айтос са определени привременни мерки, по силата на които е възложено упражняването на родителските права по отношение на двете деца на майката – Ф.М.Х., определено е местоживеене на децата при тяхната майка, предоставено й е ползването на семейното жилище, определен е режим на лични контакти на бащата – Х.Д.Х. с двете малолетни деца и той е осъден да заплаща месечна издръжка за двете деца в размер на от по 160 лева за всяко едно от тях.

По делото е депозирана Молба от Х.Д.Х., в която се посочва, че след постановяване на първоинстанционното решение от страна на майката се упражнява домашно насилие по отношение на двете дъщери в две форми – физическо и психическо. В молбата са описани конкретни случаи – с посочване на точна дата и подробни фактически обстоятелства, при които се твърди, че майката е проявила насилие спрямо своите деца. Претендира се така постановеното определение за привременни мерки да бъде изменено, като бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на двете деца на техния баща – Х.Д.Х..

Във производство е изслушана  Х.Д. – навършила 10 години в хода на производство, както и двамата родители.

Във въззивното производство са събрани нови доказателства –разпитан е свидетел и е допусната психологическа експертиза.

В съдебно заседание – страните предлагат и са съгласни със постигната помежду им спогодба, но съдът с нарочно определение е отказал да одобри така постигната спогодба, тъй като противоречи на закона и интересите на родените от брака деца.

Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и твърдения на страните, разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск от Ф.М.Х. против Х.Д.Х., с който се претендира да бъде постановено решение, по силата на което да бъде прекратен сключения между тях на 23.09.2006г. граждански брак, като бъде допуснат развод поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство по вина на ответната страна. С исковата молба се претендира упражняването на родителските права върху родените от брака деца – А.Х.Д. и  Х.Х.Д. да бъдат предоставено на майката и да бъде определено местоживеенето на децата при нея. С исковата молба се претендира да бъде осъден ответника да заплаща ежемесечна издръжка на своите две деца чрез тяхната майка и законен представител в размер на от по 160 лева за всяко едно от тях, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на падежа до окончателното плащане до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване на издръжката, да бъде предоставено семейното жилище, находящо се в гр. А. за ползване на майката и да бъде възстановено предбрачното й фамилно име – О.

В депозирания пред съда писмен отговор на исковата молба – ответната страна – Х.Д.Х. оспорва изцяло твърденията в исковата молба за каквото и да е неетично поведение от негова страна, като твърди, че съпругата не изпълнява съпружеските си задължения от години, не е полагала и не полага грижи за семейството и за децата, а грижите за децата се полагат изцяло от него и семейството му.

Следва да се отбележи, че първоинстанционното решение е атакувано частично, а именно – по отношение на частта, в която съдът се е произнесъл и е предоставил упражняването на родителските права по отношение на тяхната майка, в частта, в която е определен режим на лични контакти, както и в частта, в която е предоставено за ползване семейното жилище на майката. Съдебното решение е атакувано и в частта за разноските, както и в частта, в която съдът е определил и началния момент на дължимата издръжка.

При това положение, настоящата инстанция намира, че първоинстанционното решение в частта, в която е допуснат развод между Ф.М.Х. и Х.Д.Х. поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака по вина на двамата съпрузи не е атакувано от страните и е влязло в законна сила.

В първоинстанционното производство е изготвен социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“ – Айтос, в който се посочва, че докладът се предоставя на съда с оглед вземане на решение, което да осигури по най-добър начин интересите на малолетните деца А.Х.Д. и  Х.Х.Д..

В първоинстанционното производство е изслушано детето А.Х.Д., което посочва, че майка й и татко й не се разбират добре и понякога се карат, а те не се чувстват добре по този начин. Детето посочва, че иска да бъде и с двамата си родители, но иска да живее със своя баща и да се вижда и с двамата когато пожелае. Детето сочи, че понякога когато се карат със своята сестра се случва майка й да ги удря.

Пред настоящата инстанция е изслушано и детето  Х.Х.Д., което посочва, че я е страх да остане сама със своята майка. Детето споделя, че майка им им крещи, а преди е удряла кака й.

По делото в качеството й на свидетел е разпитана  Х.Х. О.– майка на Ф.Х., от показанията на която се установява, че няколко пъти съпрузите са се разделяли. Свидетелката сочи, че дъщеря й се е оплаквала, че Х. я бие. Посочва, че не е виждала Ф.Х. да бие децата, но им се е карала заради учението.

По делото в качеството му на свидетел е разпитан С. С. С., от показанията на когото се установява, че работят заедно с Х.Х. и понякога след работа двамата пият бира. Посочва, че Х.Х. се грижи за своите деца.

По делото в качеството й на свидетел е разпитана Г.Х.Х. – майка на Х.Х., която в своите показания свидетелства за отношенията между двамата съпрузи. Посочва, че нейната снаха работи и тя е помагала в домакинството.

Пред настоящата инстанция е разпитан Д.Х.Х. – баща на Х.Д.Х., от показанията на когото се установява, че децата са му споделили, че майка им ги бие и сочи, че открива промяна в поведението на внучките си след като двамата им родители са взели решение да се разделят.

Пред настоящата инстанция са изслушани двамата родители на двете деца – Х.Д.Х. и Ф.М.Х. по реда на чл. 59 от СК. Майката на децата – Ф.М.Х. посочва, че желае децата да бъдат при нея, тъй като са момичета и ще живеят по-спокойно с нея, а и няма какво да споделят с баща си. Посочва, че тя като жена може да им пере, да им готви, да им чисти и да се грижи за тях.

Бащата – Д.Х.Х. посочва, че желае децата да бъдат при него, защото ги обича и иска да се грижи за тях, желае да ги изучи и те да имат висше образование.

В първоинстанционното производство е извършена съдебно-психологична експертиза от 27.10.2020г., от неоспореното заключение на която е видно, че двамата родители имат позитивен родителски опит и в интерес на нормалното развитие на децата, изключително важно е, те да могат да живеят в хармонични отношения и да не се разкъсват от принудата за единствена принадлежност, предизвикани от единия родител за сметка на другия. Вещото лице в своето заключение посочва, че детето А.е затормозена от настоящето и тежката ситуация на продължителна конфронтация и емоционално въздействие на несигурност от двамата родители и при напрежение между бащата и майката тя се опитва да ги помири. Вещото лице посочва, че допълнителна тежест за момичето е и съзнанието, че е отговорна за по-малката си сестра, като приема, че трябва да я защити, а когато говори за предстоящото е под въздействието на силни емоции, притиска гърлото си и има соматични прояви както при загуба на въздух.

Пред настоящата инстанция е извършена съдебно-психологична експертиза от 21.05.2021г., от неоспореното заключение на която се установява, че от проведените интервюта с двете деца категорично се открояват индикации за извършвани физически агресивни действия спрямо тях от страна на майка им – Ф.Х., като въпросните агресивни актове са се случвали нееднократно във времето  - както преди, така и след раздялата на родителите им. В заключението вещото лице посочва, че в субективното психично отношение на двете деца – А.и  Х.Д., отношението на майка им спрямо тях е схванато като наситено с прояви на системно психо-емоционално насилие с вербална и невербална изява. Двете момичета заявяват отправени конкретни думи, заплахи и крайно отхвърлящо личността им отношение, проявявано спрямо тях от страна на майка им.  Вещото лице посочва, че двете деца са изградили психоафективна свързаност с всеки от родителите и това е обусловено от индивидуалната им история с двамата родители и има своите особености – докато тази с бащата се основава на свободата на избор и лични преживявания, наличната свързаност с майката има крайно противоречив, амбивалентен характер, преимуществено с негативен заряд. Вещото лице посочва, че за главен критерий при оценяване на родителския капацитет се счита функциониращата психоафективна свързаност на децата с всеки от родителите, както и способностите им за адекватни грижи, насоки и възпитание. Двете деца са изградили психоафективна свързаност и с двамата си родители, но тази с майката е белязана от собствените нерешени интрапсихични преживявания на родителя, който ги проецира в отношението и подхода си спрямо децата по един крайно недопустим и застрашаващ здравето и живота им начин.

На основание чл. 59 от СК при развод съпрузите по общо съгласие решават въпроси относно отглеждането и възпитанието на ненавършилите пълнолетие деца от брака в техен интерес, но ако не се постигне споразумение, съдът служебно постановява при кого от родителите да живеят децата, на кого от тях се предоставя упражняването на родителските права, определя мерките относно упражняването на тези права, както и режима на личните отношения между децата и родителите и издръжката на децата. На основание ал. 4 от цитираната разпоредба съдът следва да реши посочените въпроси след като прецени всички обстоятелства с оглед интересите на децата, като възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица – близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности.

С оглед трайната и непротиворечива съдебна практика, при разрешаване на въпросите относно упражняването на родителските права, съдът следва да се съобрази с определени критерии, посочени в Постановление № 1 от 12.11.1974г., постановено по гр. дело № 3/74г. по описа на Пленума на ВС, за да изгради становище и да прецени родителския капацитет за отглеждане и възпитание на децата на всеки един от двамата родители единствено с оглед интересите на детето. Следва да се държи сметка за всестранната защита на детето. Безспорно е, че интересите на детето са свързани с необходимостта то да бъде отглеждано, обгрижвано, възпитавано, да получи своето образование с цел да се развие като хармонична личност, като в това понятие се включва съвкупността от материалните интереси на детето и грижите за неговото духовно развитие и при изследване на въпросите относно изменение на съществуващите обстоятелства, съдът отново следва да се ръководи от интересите на детето.  Решението за предоставяне упражняването на родителските права спрямо децата на единия родител следва да се основава на интересите на децата, преценени с оглед и на следните обстоятелства – родителски качества, полагане на грижи и умения за възпитание, подпомагане подготовката за придобиване знания, трудови навици, морални качества на родителя, социално обкръжение и битови условия, възраст и пол на децата, привързаност между деца и родители и между децата и помощ от трети лица.

По делото не се спори, а и видно от представените Удостоверения за раждане, издадени от Община Бургас и от Община Сливен, децата – А.Х.Д. и  Х.Х.Д. са родени от майка – Ф.М.Х. и баща – Х.Д.Х.. По делото е безспорно и обстоятелството, че двете деца са родени по време на сключения граждански брак между Ф.М.Х. и Х.Д.Х. и понастоящем детето А.Х.Д. е на ** години (родена на ***г.), а детето  Х.е на ** години (родена на ***г.). По делото не се спори и относно обстоятелството, че след настъпилата раздяла между двамата родители на децата през 2020г. те са останали да живеят в гр. А. заедно със своята майка.

По делото се установява и обстоятелството, че майката на децата – Ф.М.Х. работи в кабелен цех в с. Л. с работно време от 06.00 часа сутринта до 03.00 часа следобяд.

По делото се установява и обстоятелството, че бащата на децата – Х.Д.Х. работи в сферата на частния строителен бизнес и ръководи бригада от осем човека.

По делото е безспорно, че двамата родители на децата са живели заедно в гр. А. и от лятото на 2020г. са разделени и не живеят заедно, са продължили и двамата да полагат грижи за своите деца, но от изготвените експертизи се установява, че често отношенията им са конфликтни, те не могат да запазят спокойствие при общуването помежду си и децата стават свидетели на тези развиващи се отношения до степен, в която голямата дъщеря на страните – А.Х.Д. застава помежду им, за да се прекрати конфликта между тях и да предпази сестра си от негативната емоция, която им носи този конфликт.

По делото е безспорно, че до настъпилата между родителите раздяла през 2020г. децата са били отглеждани в семейна хармонична среда и те са изградили своите близки емоционални връзки, както със своята майка, така и със своя баща и случващото се между техните родители им носи само тревожност и негативни емоции, тъй като те осъзнават, че спокойствието, което е съществувало около тях безвъзвратно се руши. Установява се, че децата желаят да продължат да поддържат своите отношения и с двамата си родители, така че да не прекъсват връзката си с нито един от тях. От извършената по делото съдебно-психологична експертиза се установява, че децата не желаят да направят избор при кого от двамата родители искат да останат да живеят, а когато им се зададе този въпрос директно детето А.Д. губи гласа си и получава психосоматични прояви като липса на въздух. От изготвените експертизи по делото се установява и обстоятелството, че поведението на детето  Х.Д. е белязано от тревожност, проявяваща се в разсейване и негативизъм, счита себе си за „недобро дете“ (без да може да обясни защо) и посочва, че след решението на родителите й да се разведат няма да се страхува да не се наранят. Това поведение на децата следва да бъде отчетено от страна и на двамата им родители, които следва да подходят отговорно спрямо психическото състояние на дъщерите им и да преосмислят своето отношение един към друг, за да не се достигне до по-сериозно разстройство в поведението на двете им деца.

 Следва да се отбележи и обстоятелството, че от събраните по делото доказателства се установява и обстоятелството, че двете сестри помежду си имат изключителна силна връзка – детето  Х.приема най-близко до себе си своята сестра и търси нейната опора, а детето А.се чувства отговорна за по-малката си сестра и счита, че следва да я защити, което създава допълнителна тежест в съзнание на това малко **годишно момиче, което не следва да заема ролята на родител спрямо своята по-малка сестра, тъй като това е психологическа тежест, която е непосилна за едно дете.

По отношение на изследвания родителски капацитет и в двете заключения на съдебно-психологичните експертизи се посочва, че майката изпъква със склонността си да проецира върху децата собствения си начин на поведение, свързан с подчинение на строги правила, което би довело до възможност с нарастване на възрастта си децата да станат потиснати и зависими или да възпроизвеждат агресивен стил на поведение. Посочва се, че в бащата на децата се откроява стремеж към поддържане на сърдечни отношения, със слабо ниво на контрол, като им се предоставя по-голяма свобода при взимането на решения и задоволяване в по-голяма степен на желанията на децата, като начин да се компенсират негативните преживявания, породени от усложнената семейна ситуация, но като следствие от подобен възпитателен подход децата могат да се формират като глезени, склонни към непослушание и агресивност и деца, които са неподготвени за разочарованията, ограниченията и отговорностите. В този смисъл, настоящата инстанция намира, че всеки един от родителите следва да престане да отхвърля капацитета на другия родител да задоволи базисните потребности на децата от грижи и подкрепа и да престане с негативните си изказванията да принизява ролята на другия родител, тъй като и майката и бащата следва да имат безспорен авторитет в очите на своите деца. С отричането на ролята на който и да е от родителите на децата, те явно изпадат в състояние на стрес, тревожност и в конфликт със себе си в стремежа да угодят на единия родител, като същевременно не наранят и обидят другия.  Родителите следва да осъзнаят, че децата не следва да бъдат в конфликт на лоялност спрямо нито един от тях двамата, не следва да изграждат своите отношения на плоскостта на финансовата обезпечаване на ежедневието, тъй като това е пагубно за развитието им и може да доведе до емоционални проблеми и психически разстройства.

Както бе изложено по-горе при преценка относно родителския капацитет на двамата родители, съдът отчита факта, че и от двете изготвени по делото съдебно-психологическа експертиза се установява, че има индикации за извършвани физически агресивни действия спрямо двете деца от страна на тяхната майка и тези агресивни актове са се случвали нееднократно във времето, както преди, така и след раздялата. В заключението на съдебно-психологическата експертиза в първоинстанционното производство се посочва, че майката насочвайки своя гняв към някой безопасен „друг“ (различен от нейния съпруг) разрешава възникнал спор с нейната по-голяма дъщеря с шамар, депресия и изолация. В заключението на съдебно-психологическата експертиза, изготвено пред настоящата инстанция се установява, че поведението на майката е изградило становище в детето А., че ако се била родила момче ще бъде обичана от своята майка, тъй като тя е заявявала пред тях, че е мечтаела за две деца – „голямото момче, а малкото момиче с черна къдрава коса“. Вещото лице изрично посочва в своето заключение, че майката на децата проецира собствените си нерешени интрапсихични преживявания спрямо децата по един крайно недопустим и застрашаващ здравето и живота им начин. Посочва, че децата съобщават за множество ситуации на осъществявана злоупотреба спрямо тях от страна на майка им, изразяваща се в актове на физическо насилие (удари, драскане, скубане, блъскане) и психическо такова (заплахи, викове, наблюдавана агресия). Вещото лице посочва, че разказът на децата относно случаите, при които са станали обект на физическо и психическо насилие е детайлен, като особено ярко се отличават два случая – от август 2020г. и от април – 2021г., тъй като тези ситуации са били съпътствани със страх, тревожност, гняв и вина и са оставили траен отпечатък в психиката им - в една от тези ситуации детето  Х.е споделило, че е помислило, че нейната кака е „умряла“, тъй като е припаднала, не се е движила и не е мърдала – преживяване и емоция, които не следва да се преживяват от едно дете в нормалното му ежедневие.

Безспорно е, че самите деца също посочват за агресивни действия от страна на тяхната майка, като съдът счита, че техните изявления следва да се приемат като достоверни, тъй като са подкрепени посредством направени от страна на вещите лица изследвания и събеседвания и които изследвания потвърждават по несъмнен начин споделеното от тях. При събеседването, извършено от страна на вещото лице по повод на представеното заключение пред въззивното производство майката на децата не отрича обстоятелството, че има прояви на физическа агресия главно спрямо своята по-голяма дъщеря А., но сочи, че дължи години нейният съпруг я е биел, а тя е търпяла и издържала само заради своите деца.

Мотивиран от изложеното и като взе предвид агресивните действия на майката, насочени спрямо двете й деца и обстоятелството, че съдът служебно следи за охраняването на интереса на децата, като е безспорно, че техния живот и охраняването на психичното им здраве са най-висшите ценности, от които следва да се ръководи съдът, настоящият състав намира, че с оглед на създалата се ситуация към настоящия момент,  упражняването на родителските права по отношение на двете деца – А.Х.Д. и  Х.Х.Д. следва да бъде предоставено на техния баща – Х.Д.Х.. Поведението на майката на децата не може да се извини и да се оправдае с оглед на наведените от нея твърдения, че тя не може да сдържа своите нерви и че дълги години е търпяла агресивното поведение на своя съпруг именно заради своите две деца. От събраните по делото доказателства се установява и обстоятелството, че бащата е отговорен и полага грижи за своите деца, разполага с родителски капацитет да отглежда и да се грижи за тях, привързан е към тях, както и те от своя страна са изградили стабилна емоционална връзка с него, децата са на възраст, в която вече имат относителна самостоятелност и могат да полагат ежедневните грижи за себе си сами, бащата има възможност да бъде подпомаган от своите родители и полага труд, от който получава трудово възнаграждение – тоест е финансово обезпечен. Бащата – Х.Д.Х. следва да коригира своето поведение спрямо децата и да повиши нивото си на контрол спрямо тях, за да бъдат децата подготвени за отговорностите, разочарованията и ограниченията, които неминуемо съпътстват живота на един възрастен човек. Мотивиран от изложеното, съдът намира, че към настоящия момент интересът на децата ще бъде най-добре охранен, като упражняването на родителските права по отношение на двете да бъдат предоставени на техния баща – Х.Д.Х., който да поеме грижата по тяхното отглеждане и възпитание.

Предвид обстоятелството, че майката проявява агресивно поведение спрямо децата си, което застрашава тяхното здраве и техния живот, настоящата инстанция намира, че личните контакти на майката с нейните две дъщери следва да бъдат силно ограничени – в рамките на три часа всяка първа и трета събота от месеца от 10.00 до 13.00 часа и в присъствието на социален работник. Съдът отчита и обстоятелството, че майката на едно дете е незаменим и изключително важен фактор за нормалното му развитие и в конкретния случай двете деца следва да възстановят своите контакти, своята комуникация с майка си, за да може тя пряко да участва в тяхното отглеждане и израстване с цел пълноценното им личностно и емоционално развитие и с цел евентуално преодоляване на бъдещо проблемно поведение, провокирано от дефицити, свързани с непълноценното присъствие на майката в техния живот. Съдът счита, че в този случай е изключително важна ролята на бащата на двете деца – Х.Д.Х., който следва да прояви нужното уважение спрямо майката на децата – Ф.М.Х. – да не срива нейния авторитет пред децата, да не ги настройва против нея и най-вече да съдейства двете деца да възстановят връзката си и безопасния контакт със своята майка, от която безспорно имат нужда. С оглед установения режим на лични контакти майката на децата също следва да коригира своето поведение като започне да овладява своята агресия спрямо децата, да осъзнае, че със своето агресивно поведение уврежда психиката на своите деца, да възстанови и укрепи връзката си с тях, за да поиска в един бъдещ момент и разширяване на режима на лични контакти със своите дъщери. Съдът отчита и изявленията на майката на децата в откритото съдебно заседание, проведено на 08.06.2021г., в което се посочва, че майката осъзнава, че следва да коригира своето поведение – започнала е да се бори със своите емоции, които е търпяла във времето и които са рефлектирали в поведението й спрямо децата, но за да се коригира така определения режим на лични контакти следва тези изявления да бъдат приложени на практика и най-вече да е налице реална промяна в отношението на майката спрямо нейните две дъщери.

На основание чл. 56, ал. 1 от СК когато от брака има ненавършили пълнолетие деца, съдът служебно се произнася за ползването на семейното жилище. Безспорно е, че семейното жилище представлява етаж от къща, находяща се в гр. А. и е закупено след сключването на гражданския брак. Предвид обстоятелството, че съдът предоставя упражняването на родителските права по отношение на двете ненавършили пълнолетие деца на техния баща, то на основание чл. 56 от СК ползването на семейното жилище следва да бъде предоставено на бащата – Х.Д.Х..

Местоживеенето на децата също следва да бъде определено при техния баща с оглед обстоятелството, че на него е предоставено упражняването на родителските права.

По отношение на дължимата издръжка, настоящата инстанция отчита обстоятелството, че двамата родители са се съгласили да бъде изплащана издръжка от страна на майката на децата – Ф.М.Х. в размер на от по 162, 50 лева за всяко едно от децата. С оглед на изложеното и като взе предвид, че заплащането на издръжка на ненавършилите пълнолетие деца е задължение за техните родители, то настоящата инстанция намира, че майката на децата – Ф.М.Х. следва да заплаща месечна издръжка на своите две деца чрез техния баща и законен представител – Х.Д.Х. в размер на от по 170 лева за всяко едно от децата до настъпване на обстоятелства, които да доведат до нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, предвид обстоятелството, че същата понастоящем е в трудово правоотношение – тоест полага труд и е финансово обезпечена.

Мотивиран от изложеното и като взе предвид, че направените от страна на настоящата инстанция фактически и правни изводи не съвпадат с тези, които е направил районния съд в атакуваното първоинстанционно решение с оглед и на събраните пред настоящата инстанция доказателства, БОС намира, че постановеното решение в частта, в която е предоставено упражняването на родителските права по отношение на двете деца на тяхната майка, в частта, в която е определено местоживеене на децата, в частта, в която е определен режим на лични отношения, в частта, в която е осъден бащата да изплаща месечна издръжка на своите две деца, както и в частта, в която е предоставено ползването на семейното жилище на майката на децата – Ф.М.Х. следва да бъде отменено и вместо това следва да бъде постановено ново решение по същество, по силата на което да бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на А.Х.Д. и  Х.Х.Д. на техния баща – Х.Д.Х., да бъде определен режим на лични контакти с тяхната майка, да бъде определено местоживеенето на децата при техния баща – Х.Д.Х., да бъде предоставено ползването на семейното жилище на бащата – Х.Д.Х. и да бъде определена месечна издръжка от по 170 лева за всяко едно от децата,  платима от майката – Ф.М.Х. чрез техния баща и законен представител – Х.Д.Х..

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да бъде уважено искането на Х.Х. и да му бъдат присъдени направените по делото разноски съобразно представения списък – сума в размер на 275 лева, заплатен депозит за извършената съдебна експертиза.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ (по жалбата на Х.Д.Х. ***) Решение № 260061 от 12.11.2020г., постановено по гр. дело № 542/2020г. по описа на Районен съд – Айтос, както и Определение № 260174 от 12.11.2020г., постановено по гр. дело № 542/2020г. по описа на Районен съд – Айтос, с което е допълнено постановеното решение относно предоставянето на семейното жилище на Ф.Х. в следните части - в частта в която е предоставено упражняването на родителските права по отношение на двете деца на тяхната майка – Ф.Х., в частта, в която е определено местоживеене на децата при тяхната майка – Ф.Х., в частта, в която е определен режим на лични отношения с техния баща – Х.Х., в частта, в която е осъден бащата Х.Х. да изплаща месечна издръжка на своите две деца, както и в частта, в която е предоставено ползването на семейното жилище на майката на децата – Ф.М.Х. и вместо него ПОСТАНОВЯВА и в който смисъл изменя и постановените между страните привременни мерки с Определение № 260172 от 12.11.2020г., постановено по гр. дело № 542/2020г. по описа на Районен съд – Айтос на основание чл. 127, ал. 3 от СК, както следва:

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на децата А.Х.Д., ЕГН ********** и  Х.Х.Д., ЕГН ********** на техния баща - Х.Д.Х., ЕГН ********** ***, като постановява местоживеенето на децата да бъде при техния баща – Х.Д.Х. на адрес ***.

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на децата - А.Х.Д., ЕГН ********** и  Х.Х.Д., ЕГН ********** с тяхната майка – Ф.М.Х. (с предбрачно фамилно име О.), ЕГН ********** ***, както следва – всяка първа и трета събота от месеца от 10.00 до 13.00 часа в присъствието на социален работник.

ОСЪЖДА Ф.М.Х. (с предбрачно фамилно име О.), ЕГН ********** *** да заплаща на своите деца А.Х.Д., ЕГН ********** и  Х.Х.Д., ЕГН ********** чрез техния баща и законен представител - Х.Д.Х., ЕГН ********** *** месечна издръжка в размер на от по 170 (сто и седем**) лева за всяко едно от децата чрез техния баща и законен представител – Х.Д.Х., считано от 12.08.2020г. до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.  

ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в гр. А., област Б., ул. „А. С.“ № * на мъжът - Х.Д.Х., ЕГН ********** ***.

В останалата му част Решение № 260061 от 12.11.2020г., постановено по гр. дело № 542/2020г. по описа на Районен съд – Айтос не е атакувано и е влязло в законна сила.

ОСЪЖДА Ф.М.Х. (с предбрачно фамилно име О.), ЕГН ********** *** да заплати на Х.Д.Х., ЕГН ********** *** сума в размер на 275 (двеста седем** и пет) лева, представляваща разноски във въззивното производство.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

        

                           

                                                        Председател:

                                                       

                                                              Членове:

 

                                                                           1.

 

                                                                           2.