№ 203
гр. Сливен, 20.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Гергана Огн. Симеонова
при участието на секретаря Радост Д. Гърдева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно гражданско
дело № 20232200500298 по описа за 2023 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и следващите
от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба против първоинстанционно решение
№ 99/24.04.2023г. по гр.д. № 1354/2022г. на НзРС, с което е отхвърлен като
неоснователен и недоказан предявеният от „Ню Проджектс Консулт“
ЕООД, гр. София, ж.к. „Изгрев“, ул. „Самоков“ №28, 3, ет., против Детска
градина „Слънчице“, Булстат *********, гр. Нова Загора, ул. „Народни
будители“ № 32 иск по чл. 422, вр. чл.415 от ГПК за признаване за
установена дължимостта на сумата 506, 56 лв. главница, представляваща
стойност на доставени плодове за м. декември 2018г., с която ответникът
без основание се е обогатил за сметка на ищеца, ведно със законната лихва
за забава, считано от 17.11.2022г. до окончателното изплащане и 25 лв.
държавна такса, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 715/18.11.2022г. по ч.гр.д. № 1255/2022г. по
описа на НзРС и на ответника са присъдени разноските по делото в размер
на 400 лв.
Решението е обжалвано от ищеца в първоинстанционното
1
производство.
С въззивната жалба въззивникът атакува изцяло цитираното решение,
като заявява, че то е необосновано, постановено в нарушение на
материалния и процесуалния закон. Счита, че от изложените в исковата
молба фактически основания и петитум, предмет на спора е претенция за
възстановяване на направени разходи за доставени плодове. Изрично
дружеството е заявило пред първоинстанционния съд, че е доставило
плодовете по възлагане на ДФ „Земеделие", с който няма договор. При тези
фактически данни, съдът е приел, че ДГ „Слънчице" не е материалноправно
легитимиран да отговаря по този иск предвид това, че изплащането се
извършва от ДФ „Земеделие", а ответникът само получава и раздава
плодовете. Твърди, че е дадена погрешна правна квалификация на предявения
иск и въпреки че изложените в исковата молба фактически основания, от
които той черпи правата си, сочат на претенция за заплащане на разходи за
доставени плодове, които се плащат от държавния бюджет, съдът е
определил правна квалификация чл.422, ал.1 от ГПК, т.е. е дал погрешна
квалификация на предявения иск. Продуктите се предоставят „безплатно"
на децата и учениците, като средствата са осигурени от Европейския съюз
и националния бюджет, какъвто не е настоящият случай. Дружеството е
предоставило продуктите, обективирани в издадената фактура възмездно,
които ДФ „Земеделие" не е заплатил. Това следва от приетата Национална
стратегия за прилагането на схема за предлагане на плодове, зеленчуци,
мляко и млечни продукти в детските градини, училищата и центровете за
специална образователна подкрепа в РБ. Плодовете, зеленчуците, млякото и
млечните продукти в детските градини, училищата и ЦСОП се
предоставят безплатно на децата и учениците. Доставянето им е осигурено
с финансови средства от Европейския съюз и от националния бюджет - чл.2,
ал.1 от Наредбата. Въззивникът твърди, че на дружеството не са
предоставени нито средства от Европейския съюз, нито средства от
националния бюджет, докато ответника е получил именно целеви средства
от националния бюджет за предоставяне безплатно продуктите на
учениците. По-нататък в жалбата се твърди, че съдът неправилно е приел,
че процесиите доставки, респ. приетите плодове от ответника за процесния
период са доставени по силата на договор на дружеството ни с ДФ
„Земеделие", което в случая не е така. Дружеството –ищец е предоставило
плодовете, обективирани в издадената фактура възмездно, както и са
приети от ответника без възражения, което не е обсъдено в мотивите на
съда. „Ню Проджектс Консулт"ЕООД е доставил плодове на ДГ
„Слънчице", които ответникът е приел, тоест - е налице постигнато
съгласие между страните за продажба на тези плодове, като цената в
случая е обичайната, която се дължи за този вид продажба, доколкото
дружеството е търговец, който се занимава с дейност по продажба и
доставка на плодове. За приемането им е съставен приемо-предавателен
протокол №1 за доставени продукти през месец декември 2018г., въз основа
2
на който е издадена фактура №********** от 21.12.2018г. на името на
ответника и последния не е заплатил стойността им.
Поради това ответникът заявява, че след като плодовете са приети
от ответника и доставката е била осъществена, следва, че се дължи
уговорената продажна цена от ответника, обективирана в издадената
фактура, независимо от това, че същите са извършени по възлагане на ДФ
„Земеделие" по силата на издаден акт за одобрение.
На следващо място въззивникът сочи, че е налице основание за
заплащане на предадените и приети плодове. Основанието за претендиране
на цената в случая е наличие на продажба на плодове между „Ню
Проджектс Консулт"ЕООД и ДГ „Слънчице". След като плодовете са били
предадени и приети от ответника без възражения се дължи уговорената
цена. Без значение е обстоятелството дали получателят е изпълнил
задължението си да проведе процедура по възлагане на обществена поръчка,
тъй като невъзлагането на обществена поръчка, съобразно предвидената в
ЗОП процедура, не е предвидено в закона като основание, водещо до
недействителност на правоотношението. Също така следва да се вземе
предвид, че ответникът е спестил разходи, които са действително
необходими и е следвало да ги понесе от собственото си имущество, а не от
имуществото на дружеството-ищец. Учебното заведение получава
средства от държавния бюджет във връзка с възложената му дейност -
предучилищно образование и след като финансирането на плодовете е
осигурено от държавния бюджет, то в случая ДГ „Слънчице" има
задължение да заплати доставените продукти. На ответника са
предоставени средства от държавния бюджет за осигуряване на закуска,
мляко, зеленчуци и/или плодове, които са с целево предназначение, а именно
подпомагане храненето на децата, в т.ч. от една страна му е възложено и
от друга е длъжен и следва да финансира предоставянето им на децата,
записани в поверената му детска градина.
С оглед изложеното въззивникът счита, че атакуваното решение е
неправилно и иска то да бъде отменено изцяло и вместо това въззивният съд
да постанови ново решение, с което да признае за установено между
страните, че ответникът му дължи сумите, за които му е издадена
заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Няма заявена претенция за
разноски.
Във въззивната жалба няма направени нови доказателствени искания
за въззивната фаза на производството.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК насрещната страна е подала отговор, с
който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита, че
атакуваното решение е правилно и законосъобразно. В исковата молба
ищецът твърди, че той нямал както формален, така и неформален договор
за доставка на плодове с въззиваемата детска градина, но е доставил
плодове, поради което счита, че детската градина се е обогатила с
3
получените плодове за сметка на обедняването на ищеца и следва да му
върне това, което му дължи. От друга страна ищецът твърди, че е одобрен
изпълнител по схема „Училищен плод" и като такъв той има сключен
договор с ДФ „Земеделие" за доставка на плодове по национална програма
„Училищен плод" за период от три години 2018/2019 г., 2019/2020 г. и
2020/2021 г. Твърди и, че поръчка от страна на ответната детска градина
не е извършвана, а доставката е извършвана именно в изпълнение на
горепосочения сключен договор, който ищеца не представя по делото.
Именно в този договор били и договорени цените за доставка на килограм
доставени продукти. По посочения договор за доставка по национална
програма „Училищен плод" ДГ „Слънчице" - Нова Загора е само
бенефициент на получаваните продукти, като то ги завежда в своето
счетоводство като дарение, тъй като доставките се явяват за детското
заведение дарение от страна на държавата представлявана от ДФ
„Земеделие". Сделката между ищцовото дружество и държавата е
възмездна, както твърди и ищцовото дружество. То също така твърди, че
има вземане от бенефициента, тъй като извършените доставки за м.
ноември 2018 г. не са одобрени за плащане от страна на ДФ „Земеделие".
Въззиваемата страна заявява, че бенефициентът няма вина за неплащане
от страна на ДФ „Земеделие". В случая предмет на предявения иск е
вземане, произтичащо от неоснователно обогатяване - стойността на
доставени през м. декември 2018г. плодове. Правното основание е чл.59 от
ЗЗД и за уважаването на такъв иск е необходимо наличието на всички
елементи от фактическия състав, а именно: обогатяване на едно лице за
сметка на друго, обедняване на другото лице, липса на основание за това и
отсъствие на друга правна възможност за защита на интересите на
обеднелия.
Въззиваемият счита, че от събраните по делото писмени
доказателства е безспорно установено, че въпросната доставка на плодове,
за които е издадена и процесната фактура, е извършена по схемата
„Училищен плод" и „Училищно мляко" за учебната 2018/2019г., като
ищцовото дружество е одобрено като изпълнител, а ответното учебно
заведение е бенефициент по договор, сключен между „Ню Проджектс
Консулт" ЕООД, гр. София и Държавен фонд „Земеделие". Следователно,
извършената доставка на плодове през м. ноември 2018г. е безспорно
направена на правно основание - договора с ДФ „Земеделие", като
ответникът е бенефициент по него. Заплащането на доставените плодове
по схемата се извършва не от бенефициента - ответното училище, а от
възложителя - ДФ „Земеделие". Ищцовото дружество - изпълнител е
следвало да насочи претенциите си към възложителя. Твърдяният отказ за
плащане касае отношенията между доставчика и възложителя, не и
бенефициента. От казаното следва, че не са налице елементите на
фактическия състав на чл.59 от ЗЗД и искът следва да бъде отхвърлен.
Според въззиваемия в случая се касае за периодични доставки на стоки,
4
извършени по силата на сключен договор за доставка на плодове по програма
„Училищен плод", сключен между ищцовото дружество и ДФ „Земеделие",
като ответникът е бенефициент, а щом се касае за периодични доставки и
периодични плащания на същите, макар и да се претендира заплащане само
на една от тях, какъвто е настоящия случай, давностният срок за търсене
на вземането съгласно чл. 111, ал. 1, буква „в" ЗЗД е три години. В случая
този срок към момента на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК
17.11.2022 г. е изтекъл. Освен това въззиваемата страна твърди, че
разполага с изходящ от ищцовото дружество документ, адресиран до Изп.
директор на ДФ „Земеделие", че ищцовото дружество само се е отказало
от плащане на доставки извършени към определени учебни заведения
поискани със заявка за плащане № 03/22/160518/89849, като на стр. 2 от
това волеизявление под пореден № 253 е посочена и ДГ „Слънчице" с код на
учебното заведение 2004012.
На последно място сочи, че заявител към ДФ „Земеделие" за плащане е
било ищцовото дружество, но реално доставките на стоките по програма
„Училищен плод" са били извършени от „Д. - МТВ" ЕООД, по силата на
сключен между страните договор за услуга от 02.11.2018 г. и ищцовото
дружество е упълномощило едноличния собственик на „Д. - МТВ" ЕООД да
извършва всички правни и фактически действия по изпълнение на
споменатия договор и по договора с ДФ „Земеделие". Всички търговски
документи за доставени плодове по програма училищен плод са заявени от
ищцовото дружество, но то не е извършило никакви дейности по тях, а са
реално изпълнени от „Д. - МТВ" ЕООД, като всички разходи за доставка са
изцяло за негова сметка.
В обобщение въззиваемата страна моли да не се уважава въззивната
жалба, а атакуваното с нея решение да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Претендира разноски за тази инстанция.
В отговора няма направени нови доказателствени или други
процесуални искания.
В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.
В с.з., за въззивното дружество, редовно призовано, се явява
процесуален представител по закон или пълномощие.
В с.з. за въззиваемата страна, редовно призована, не се явява
процесуален представител по закон, явява се процесуален представител по
пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който оспорва въззивната жалба и
поддържа всички свои аргументи, изложени в отговора. Моли въззивната
инстанция да потвърди атакуваното решение като правилно и
законосъобразно. Претендира разноски за тази инстанция, представя
5
пълномощно, договор за правна помощ и съдействие и списък по чл. 80 от
ГПК.
Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима,
отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена
в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес
от обжалването, чрез постановилия атакувания акт районен съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК
настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е
валидно, и с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и
правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от
въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните
пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е и правилно,
поради което следва да бъде потвърдено.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението,
е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал. Също
така въззивният състав споделя и правните изводи на РС, които са
обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към
настоящия спор, поради което, с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК,
препраща към мотивите на първоинстанционното решение
Предявеният главен установителен иск има за предмет
съществуването на парично задължение на ответника към ищеца, с размер
и основание, които следва да са идентични с тези по заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
715/18.11.2022г. по ч.гр.д. № 1255/2022г. по описа на НзРС е издадена за
сумата 506, 56 лв. главница, представляваща стойност на доставени
плодове за м. декември 2018г., с която заявителят счита, че ответникът без
основание се е обогатил за негова сметка, ведно с обезщетение за забава в
размер на законовата лихва за забава, считано от 17.11.2022г. до
окончателното изплащане, както и за разноските в заповедното
производство от 25 лв.
След подаване на възражение по чл. 414 от ГПК от длъжника,
6
заявителят е предявил настоящия установителен иск, като сочи за
правопораждащ факт неоснователно обогатяване, изразяващо се в
действително получени от ответника и доставени от ищеца през м.
12.2018г. описани количества плодове, които първият не е заплатил, при
липса на сключен договор помежду им.
Предявеният главен иск правилно е квалифициран, въз основа на
изложените в обстоятелствената част от исковата молба
обстоятелства, като такъв по чл. 59 ал. 1 от ЗЗД – за връщане на сума,
дължимостта на която ищецът свързва с неоснователно обогатяване от
страна на ответника. И без изрично посочване на законовата норма,
първостепенният съд е посочил правилно в мотивите, в частта на правните
си изводи, че разглежда претенция за неоснователно обогатяване.
За да бъде уважена такава претенция трябва да е налице
фактическият състав на неоснователното обогатяване, визиран в текста
на цитираната правна норма, който се състои само от обективни
елементи. Необходимо е да са налице в кумулативна даденост няколко
юридически факта – увеличение на имуществото на едно лице, намаляване
имуществото на друго, като обогатяването на първото и обедняването на
второто да произтичат от един и същ факт или от обща група факти,
/т.н. непряка престация/, и съответно – да няма друга възможност за
правна защита на обеднелия, тъй като това е субсидиарен състав, който се
прилага само когато за ищеца липсва възможност да се защити с някой от
основните искове по чл. 55 ал. 1 от ЗЗД. При установяване наличието на
тази предпоставка и изброените елементи, неоснователно обогатилият се
за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил до
размера на обедняването, а в случай на различие между тези две стойности,
се дължи връщане на по-малкото между обедняването и обогатяването.
При съпоставка с настоящия случай не се открива тъждество между
хипотезата на правната норма и констатираните фактически отношения.
На основание чл. 20 т. 2 и т. 3, чл. 20а ал. 1 и ал. 2 от ЗПЗП и чл. 10 т.
2 и т. 7 от УП на ДФ „Земеделие“, чл. 15 ал. 1 от Наредба за условията и
реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на
мляко и млечни продукти в учебните заведения – схема „Училищен плод“ и
схема „Училищно мляко“, във връзка с чл. 6 пар 1 и пар. 2 от делегиран
7
регламент ЕС 2017/40 за допълване на регламент ЕС 1308/2013г. на ЕП и за
изменение на делегиран регламент ЕС 907/2014г. е издаден на 16.10.2018г.
от изп. директор на ДФ „Земеделие“ Акт за одобрение по отношение на
ищеца „Ню проджектс консулт“ ЕООД, гр. София за изпълнител по схема
„Училищен плод“ за доставяне на пресни плодове и зеленчуци в учебни
заведения съгласно приложение, в което фигурира ответната детска
градина – която съответно е била заявила участие в схемата „Училищен
плод“ за три учебни години, чрез декларация до ДФ „Земеделие“ - за срок от
3 години, като процесният месец декември 2018г. попада в този период и не е
в обхвата на определение № 12586 от 25.09.2019г. на ВАС РБ, с което се
прекратява действието на всички Актове за одобрение, независимо от срока
им, след приключване на учебната 2018/2019г.
Плащанията на изпълнителите се извършвали със средства от
европейската схема за предлагане на плодове, зеленчуци, мляко и млечни
продукти, само от ДФ „Земеделие“, който е единствената разплащателна
агенция за управление на средства от ЕС, срещу представяне на първичен
счетоводен документ – фактура, с която реалният доставчик документира
продажбата на продукти към получател – образователна институция, с
отразена в нея цена.
Установено е, че на 02.11.2018г. ищцовото дружество е сключило
договор за услуга с „Д. – МТВ“ ЕООД, гр. Сливен, на когото възложило да
извършва доставки по схема „Училищен плод“ по приложен списък на
учебните заведения, сред които и ответната детска градина.
През процесния месец декември 2018г., с надлежно изготвен и подписан
приемо-предавателен протокол на ДГ „Слънчице“ са доставени подробно
описани количества плодове – ябълки, банани, грозде, портокали и круши на
обща фактурна стойност 506, 56 лв. с ДДС.
Стойността на фактурата не е изплатена.
От горното се налага изводът, че е налице фигурата на договор в полза
на трето лице, който, макар да не е представен в изрична единна писмена
форма /каквато не е необходима за неговата действителност/, се
обективира в няколко отделни документи и административни актове на
държавни органи – разгласена схема, съдържаща правата и задълженията
на страните, заявка за участие на ищеца като изпълнител и акт за
8
одобрение № FVS 03287, както и заявление на третото лице, че желае да
бъде бенефициент. Настъпил е както конститутивният, така и
транслативният му ефект.
При този вид договори, включващи уговорка в полза на третото лице,
същата е част от съдържанието на договора, съгласието на лицето не е
част от него, а е юридически факт, лежащ извън съдържанието на
сделката, черпи основание от нея и обуславя правните последици на
договора. От момента на постигането на съгласието между уговарящия и
обещателя правото се транслира в патримониума на третото лице. По
съгласието на страните възниква правна връзка между обещателя и
третото лице и това е отличителен белег на този договор – че разпростира
действието си в патримониума на лице, което не е страна по съглашението,
без дори знанието, участието или волеизявлението на това лице да е
необходимо. То не е страна по договора, за сключването му неговото
съгласие е ирелевантно, но по силата му в негова полза се поражда
потестативното право, което му дава възможността да приеме
престацията, за която се е задължил обещателят спрямо уговарящия.
От казаното следва, че в случая ответната детска градина е
бенефициент, упражнил правото си да приеме уговореното между
ищцовото дружество като промитент и ДФ „Земеделие“ като стипулант,
тоест – е придобил стипулираното право да получава според съответната
схема и акта за одобрение с приложенията към него, съответните
количества и видове плодове. Това право е притезателно, тъй като съдържа
възможността на бенефициера да иска изпълнението на уговорената
престация и задължението на промитента да изпълни.
Така, във връзка с поддържаната от въззивника-ищец аргументация за
получено без правно основание /не въз основа на договор/ от страна на
ответника, следва да се подчертае, че с оглед характера на
правоотношението, констатирано по делото, несъмнено източникът на
правото на ответната детска градина да получи процесните плодове през
м. декември 2018г. е договорен, а не извъндоговорен.
Договорът в полза на трето лице се характеризира с няколко линии на
правоотношения, като в случая от значение са тази на „външното
отношение“ – обхващаща правоотношенията между обещателя и
9
бенефициента и тази на „отношението на покритие“ – касаещо
правоотношенията между уговарящия и обещателя.
В този смисъл ответната детска градина, като трето лице-
бенефициент, може да иска изпълнение от обещателя, може да го поставя в
забава и да търси обезщетение за вреди поради неизпълнение, но пък след
като не е страна по договора, не разполага с правата, които са характерни
за страните по него. От своя страна, тъй като процесният договор е
двустранен – възмезден - и ищцовото дружество-обещател и ДФ
„Земеделие“-уговарящ, са едновременно кредитори и длъжници – като
страни по него единствено те разполагат с всички права по този договор.
Освен, че всяка от страните разполага с преобразуващите права, може да
иска унищожаване, разваляне или прекратяване на договора, техните
основни права се изразяват в това, че уговарящият може да иска изпълнение
само от обещателя на третото лице като за себе си, а обещателят може
да иска изпълнение само от уговарящия заплащане на уговореното
възнаграждение, както е в случая.
Тук следва да се посочи и че в дискресия на обещателя е да реши дали
лично или чрез другиго ще осъществява изпълнение в полза на бенефициента
– това не променя взаимоотношенията му с уговарящия, пред когото той
отговаря. В случая е установено, че ищецът е възложил на трето лице –
търговец, да осъществява реално доставките до детската градина и да се
снабдява със съответните документи, но както се посочи, това не
рефлектира върху правата и задълженията му спрямо уговарящия.
Всичко това сочи, че спорната престация е получена от ответника на
правно основание с договорен източник, което изключва отговорността му
за неоснователно обогатяване.
Предвид казаното дотук, въпросът относно задължението за плащане
– дали ищецът разполага с притезание, дали има правопогасяващи или
правоизключващи факти и дали претенцията му би била основателна, е
неотносим към настоящия спор, доколкото касае правоотношенията му с
насрещната по договора страна, която не е страна в това производство.
Безпредметно е обсъждането на фактите относно източника на
финансиране по схемата „Училищен плод“, с какви средства се заплаща на
одобрените изпълнители, какви административни и съдебни актове има
10
издадени по този въпрос и какво е действието им спрямо конкретния ищец.
На последно място следва да се отбележи, по повод възражението за
изтекла погасителна давност, направено от ответната страна, че то по
принцип е основателно с оглед това, че се търси плащане за периодични
доставки и предвидениат 3 годишен срок по чл. 111 б. „в“ от ЗЗД е изтекъл
преди подаване на заявлението, но доколкото се установи, че такова вземане
ищецът изобщо няма, то и възражението не може да бъде уважено.
В обобщение – искът за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца сума, с която се е обогатил без основание за сметка на
обедняването му, представляваща стойност на получени на изброените
дати, но незаплатени количества плодове през м. декември 2018г., е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Неоснователността на главната
претенция обуславя неоснователността, а оттам – и отхвърлянето на
акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за забава в размер на
законовата лихва върху главницата от подаването на заявлението по чл. 410
от ГПК до окончателното изплащане. Поради това е неоснователно и
искането за присъждане на разноските по заповедното производство.
Така, щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният
съд намира, че липсват и основания за отмяна на обжалвания съдебен акт.
Жалбата следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното
решение – потвърдено, включително в частта за разноските за
първоинстанционното производство.
С оглед изхода на процеса отговорността за разноски и за тази
инстанция следва да бъде възложена на въззивника и той следва да понесе
своите както са направени и заплати тези на въззиваемия в размер на 500
лв. за адвокатско възнаграждение.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло първоинстанционно решение №
99/24.04.2023г. по гр.д. № 1354/2022г. на НзРС като ПРАВИЛНО.
11
ОСЪЖДА „Ню Проджектс Консулт“ ЕООД, гр. София да заплати на
Детска градина „Слънчице“, гр. Нова Загора направените разноски по
делото за тази инстанция в размер на 500 лв. за адвокатско
възнаграждение.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12