Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Плевен, 26.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и
четвърти март, през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
при секретаря Ивайло
Цветков, като разгледа докладваното от съдията Кунчева т.д. №
5 по описа за 2020 година,
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид:
Производството
по делото е образувано въз основа на постъпила обща искова молба от М.А.П., с
ЕГН **********, от гр. Никопол, и Г.И.А., с ЕГН **********, от с.гр., подадена
чрез пълномощника им адв.
П.К. от САК, против „***“ АД гр. София, с която са предявени субективно и обективно съединени
осъдителни искове за присъждане на
обезщетения за неимуществени и имуществени вреди от ПТП, настъпило на
25.07.2019 г., причинено от лек автомобил, застрахован по риска
„Гражданска отговорност“ при ответното дружество.
В
исковата молба са наведени следните фактически твърдения: На 25.07.2019 г., в
гр. Плевен /а след уточнение от страна на ищците - в гр. Никопол/, на кръстовище на ул. „***“ и
ул. „***“, при управление на лек автомобил „***“ с рег.№ ***, управляван
от ***– непълнолетен и неправоспособен,
водачът нарушил виновно правилата за движение по пътищата – чл. 5, ал. 1, т.1, параграф 2 от ЗДвП, чл. 8, ал. 1 от ЗДвП, чл. 15, ал. 1 от ЗДвП, чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, чл.
20, ал. 2 от ЗДвП, чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, чл. 47, ал. 1 от ЗДвП, чл. 150, ал. 1
от ЗДвП. Възникнало ПТП, от което са причинени телесни увреждания на ищците М.А.П.
и Г.И.А.. Проиизшествието е настъпило в резултат на неправилни технически
действия на водача, който е загубил управление над автомобила, в резултат на
което блъска пострадалите пешеходки. По случая е било образувано н.о.х.д. № 285/2019 г. по описа на Районен съд –
Никопол, приключило с влязло в сила споразумение от 05.12.2019 г. Към момента
на настъпване на ПТП за увреждащия лек автомобил е имало сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ с ответното дружество по застрахователна полица
BG/07/119002047157, със срок на валидност от 24.07.2019 г. до 23.07.2020 г. На
08.08.2019 г. пострадалите ищци са предявили претенции към застрахователя
за обезщетение, но по заведените щети
последният не е предложил изплащане на такова. В резултат на уврежданията,
получени от процесното ПТП ищцата Г.А. търпи силни болки и страдания,
възстановяването от които продължава и към настоящия момент. Същата не се
чувства добре физически и емоционално, а преди инцидента е била в отлично
здравословно състояние. След претърпяното ПТП животът на тази ищца напълно се
променя, нанесените й травми и стресът са довели до невъзможност тя да се
самообслужва за дълъг период, което е наложило да наеме болногледач. Също така
за дълго време е била напрегната, с нарушения на съня и невъзможност да се
натоварва психически и физически, а силният преживян стрес от пътния инцидент
счита, че ще остане за цял живот в нейното съзнание. От своя страна
пострадалата от процесното ПТП М.А.П. е получила тежко размачкване на тъканите
в областта на глезена и стъпалото на левия крак, както и травматичен шок, довел
до разстройство на здравето, временно опасно за живота й, психически стрес,
множество натъртвания и охлузвания по главата и тялото. След инцидента М.П. е
била транспортирана и приета за лечение най-напред в реанимация, а след това в
клиника по ортопедия и травматология на УМБАЛ гр. Плевен, където е била
оперирана на 01.08.2019 г. Извършена е ампутация на подбедрицата на левия крак
под колянната става и оперативна процедура на таза. Поради вторична инфекция на 21.08.2019 г. е
извършена ревизия на оперираната рана и изрязване на умъртвени меки тъкани.
Изписана е с препоръки да се движи с две патерици за срок от 6 месеца, до
изработване на протеза. В резултат на получените увреждания М.П. търпи силни болки
и много страдания. Възстановяването й продължава и към настоящия момент, като
същата не се чувства добре физически и емоционално. Ампутацията на крайника й
води до пожизнено трайно увреждане и невъзможност за възстановяване. Силно се
ограничава процеса на възстановяването, пожизнено е нарушена възможността й за
придвижване и са й причинени много по-големи от обичайните неудобства. Преди
инцидента тази ищца е била в добро здравословно състояние, била е активна,
жизнена и напълно самостоятелна, но след инцидента животът й е напълно
променен. Изпитва цялостен дискомфорт вследствие на получените травми и
последващи болки, които продължават и понастоящем и ще продължат през целия й
живот. Периодът на обездвижване е бил много дълъг и към момента не е възстановена,
има нарушения на съня, не е в състояние да се натоварва физически и психически,
изживяла е силен стрес, който ще остане завинаги в нейното съзнание. Счита, че
е лишена завинаги от възможността да води нормален живот, както и да поддържа
начина на живот, който е водила преди злополуката. Във връзка с проведеното
лечение и двете ищци са направили разноски за лекарствени средства, патерица,
транспорт с линейка, промишлени стоки, съответно Г.А. – в размер на 1117 лв. и М.П.
– в размер на 575,71 лв., като предстои изработване на протеза за М.П., за
която ще бъде необходима сума в размер на около 10 000 лв., като точната цена
на протезата ще се установи с помощта на вещо лице. Ищците твърдят, че
претърпените от тях вреди са в резултат на виновното поведение на водача на
увреждащия автомобил Я.М., застрахован при ответното дружество. Считат, че
претендираните от тях суми са съобразени с принципа на справедливост и
действително претърпените от тях болки и страдания, а също така и с лимита на
отговорност на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“.
Заявените с
исковата молба претенции, след направеното уточнение и допуснатото от съда
изменение досежно размера на претенциите за неимуществени вреди, са както
следва: да бъде осъден ответника да заплати на ищцата Г.И.А. обезщетение в
размер на 15 000 лв. – частичен иск от обща искова претенция за 25 500
лв., да бъде осъден ответника да заплати на ищцата М.А.П. обезщетение в размер
на 220 000 лв. Ищцата М.П. е заявила искови претенции и за обезщетения за
имуществени вреди, представляващи разноски във връзка с проведено лечение и
възстановяване, както следва: за сумата от 1117 лв. – разноски за болногледач; за сумата от 575,71 лв. – разноски за патерици, транспорт с
линейка и промишлени стоки; за сумата от 10 000 лв., представляваща
стойността на протезата на ампутирания й крак.
Ищците
претендират и законна лихва върху всяка от претендираните суми, считано от 02.08.2019
г. – датата, на която изтича срок по чл. 429, ал. 3, вр. с чл. 430, ал. 1 от КЗ, евентуално от 08.08.2019 г. – дата на уведомяване на застрахователя от
пострадалите, до окончателното им изплащане.
Според изложените в исковата молба фактически
твърдения и заявените претенции, съдът
намира, че е сезиран със субективно и обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от
Кодекса за застраховането /КЗ/.
Ответникът „***“ АД гр. София оспорва
предявените искове по основание и размер. Оспорва всички фактичеки твърдения,
на които се основават исковите претенции. Прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищците, изразяващо се в нарушаване правилата
за движение по пътищата от тяхна страна, като участници в движението, с което
са причинили или допринесли за ПТП. Навежда твърдения, че в нарушение на чл.
108, ал. 1 ЗДвП ищците са се движили на пътното платно вместо на тротоара или
на банкета, а ако се установи, че на мястото на ПТП няма тротоар, те са се
движили в нарушение на чл. 108, ал. 2 ЗДвП в посоката на движение на ППС.
Ответникът твърди още, че ищците, като пешеходки, са навлезли внезапно на
пътното платно, в нарушение на чл. 114, т. 1 ЗДвП, а ако се установи, че са
пресичали, това е станало на необозначено и непредвидено за целта място, с
което са нарушили чл. 113, ал. 1 ЗДвП.
Ответникът счита за прекомерен размера, в който се търси обезщетението
за неимуществени вреди. Оспорва също така размера на претендираните имуществени
вреди, като счита, че от представените касови бонове не може да се установи кой
е направил съответните разходи и дали те имат връзка с лечението, както и че
претенцията за имуществени вреди в размер на 10 000 лв. е недоказана и
като такава се явява неоснователна. Ответникът оспорва и акцесорните претенции
за присъждане на лихви за забава.
По
направеното от ответника искане за прекратяване на производството поради
недопустимост на предявените искове, съдът вече се е произнесъл с определение №
390 от 29.07.2020 г.
След като обсъди доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност с
оглед нормата на чл. 235, ал. 2 и съобразно приетия доклад по делото, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
По делото
са приети писмени доказателства, както следва: констативен протокол за ПТП с пострадали лица от
25.07.2019 г.; споразумение по н.о.х.д. № 285/2019 г. по описа на Районен съд –
Никопол, влязло в законна сила на 05.12.2019 г.; протокол за оглед на ПТП от
25.07.2019 г.; фотоалбум, съдебно-медицинска експертиза по ДП № 104/2019 г. на
РУ на МВР – Никопол; съдебна автотехническа експертиза по същото ДП;
съдебно-медицинско удостоверение от 01.08.2019 г., амбулаторен лист от
31.07.2019 г. и фиш за спешна медицинска помощ от 25.07.2019 г. за Г.И.А.;
епикриза за хоспитализация на М.А.П. от 25.07.2019 г. до 09.09.2019 г. в Клиника
по ортопедия и травматология при УМБАЛ – Плевен; уведомително писмо изх.№
10980/21.08.2019 г. от „***“ АД до Г.И.А.; уведомително писмо изх. №
10997/21.08.2019 г. от „***“ АД до М.А.П.; писмо изх.№ 24-01-522/13.08.2019 г.
на Гаранционен фонд с приложена към същото справка от базата данни на
Информационния център към ГФ; фактура № 41/09.09.2019 г. за услуга болногледач
– придружител; фактура № 16/27.08.2019 г. за патерица на М.П.; фактура от
13.09.2019 г. за транспорт с линейка на М.П.; фактура от 29.10.2019 г. за
транспорт с линейка на М.П.; 11 бр. фискални бонове за промишлени стоки и 2 бр.
за лекарствени средства; молба от ищците до ответното дружество с вх.рег.№
10980 от 08.08.2019 г., с която е заявена извънсъдебна претенция за заплащане на обезщетение за
претърпени имуществени и неимуществени вреди от настъпилото на 25.07.2019 г.
ПТП; медицински протокол на ЛКК по ортопедия и травматология № 1623/21.08.2020
г.; протокол от фирмата производител и специална характеристика към него за
подколянна модулна протеза и задание за изработване на медицинско изделие по
индивидуална поръчка от 01.09.2020 г.;
2бр. проформа фактури от 01.09.2020 г., съответно за протезни рула и
протезни чорапи на стойност 266 лв. с ДДС и подколянна модулна протеза на
стойност 1680 лв. с ДДС; амбулаторен
лист № 001117/01.10.2020 година, за извършен преглед на Г.И.А.; амбулаторен
лист № 001116/01.10.2020 година за извършен преглед на М.А.П.; документ за
платен преглед от 05.10.2020 година,
извършен на М.А.П.; етапна епикриза от 05.10.2020 година за М.А.П.; Писмо
Изх.№94-5120/21.01.2020 година на
Заместник министър на здравеопазването на РБ.
С протоколно определение по делото от
28.10.2020 г. е прието за безспорно установено между страните, че за лек
автомобил „***“ с рег.№ *** има сключена с ответното дружество застрахователна
полица № 07119002047157 за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите от 23.07.2019 година, със
срок на застрахователно покритие от 24.07.2019 година до 23.07.2020 година.
От
приложеното н.о.х.д № 285/2019 г. по описа на Районен съд – Никопол, се
установява, че с протоколно определение по същото дело от 05.12.2019 г. е
одобрено постигнатото между подсъдимия ***с ЕГН ********** и Районна
прокуратура гр. Никопол споразумение. От съдържанието на същото е видно, че
подсъдимият е признат за виновен, че на 25.07.2019 г., в гр. Никопол, като
непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на деянието и да
ръководи постъпките си, и като неправоспособен водач на МПС, при управление на
лек автомобил „***“ с рег.№ ***, нарушил правилата за движение по пътищата
/подробно изброени текстове от ЗДвП/ и по непредпазливост причинил на М.А.П., с
ЕГН ********** от с.гр. описаните в споразумението тежка и средна телесни
повреди, което деяние, извършено виновно
при форма на вината пряк умисъл, съставлява престъпление по чл. 343, ал. 3,
предл.7, б.“а“, предл. 1 и 2, вр. с ал. 1, вр. с чл.342, ал.1, предл.3 от НК.
Съгласно чл. 383, ал. 1 от НПК одобреното от
съда споразумение, с което е приключило
наказателното производство по обвинение за престъпление от общ
характер, има силата на присъда.
По делото е
допусната автотехническа експертиза. От приетото и неоспорено заключение на
вещото лице по същата - инж. В.И. се установява следният механизъм на
процесното ПТП: На 25.07.2019 г. в гр. Никопол непълнолетният и неправоспособен
***управлявал лек автомобил „***“ с рег.№ *** по ул.“***“ към кръстовището,
образувано от ул. „***“ и ул. „***“. На 21м преди челната част на автомобила да
достигне южния тротоар на ул.“***“ водачът на МПС решил да направи обратен
завой и завъртял волана в посока на часовниката стрелка под ъгъл по-голям от 6
градуса, при което автомобилът се занесъл ,
като задната лява ъглова част започнала да изпреварва предната лява част. Това
движение се характеризира като загуба на напречна устойчивост на МПС,
изразяваща се в занасяне, вследствие действия от страна на водача по завъртане
на волана под ъгъл по-голям от 6 градуса, съчетани с предхождащи ускорителни и
последващи закъснителни действия чрез педала на газта и спирачката. Към този
момент ищцата М.П. се намирала в областта на югоизточната част на кръстовището,
образувано от ул. „***“ и ул. „***“, като левият й крак е бил на асфалтовата
настилка на ул. „***“, а десният – върху южния тротоар. Пред нея върху
асфалтовата настилка на югоизточния ъгъл на кръстовището, до южния тротоар на
ул. „***“, на разстояние 60-70 см. се намирала ищцата Г.А.. Вследствие на
предприетата маневра обратен завой и последвалата загуба на напречна
устойчивост, лекият автомобил „***“ достигнал южния бордюр на ул. „***“ , при
което последвал удар на левия праг от МПС в областта на предна лява врата в
западната част на южния бордюр и едновременно притискане на долната част от ляв
крак на пешеходната М.П. *** с разкъсване на тъкан и кости от крака и
притискане на левия й чехъл към бордюра. Едновременно с контакта на МПС с
пешеходката М.П., е реализирано допълнително завъртване на лекия автомобил по
посока на часовниковата стрелка, вследствие на контакта на прага с бордюра. В
процеса на това завъртване задната лява част на МПС в областта на задна лява
страница и праг контакуват с левия крак и тялото на пешеходката Г.А., като я
отхвърля към южния тротоар на ул. „***“. В процеса на контакт, падане върху
настилката, преобръщане и триене до установяване в покой А. наранява части от
тялото си, а от краката й се отделят чехли.
При
изслушването му в съдебно заседание вещото лице инж.В.И. е заявил, че липсват
обективни данни за контакт на страничната лява част на автомобила с обекти
върху южната тротоарна площ на ул. „***“. Деформациите по прага на автомобила
са свързани с удар на същия в южния бордюр, без качване на автомобила на южния
тротоар, чиято височина на бордюра е съотносима с получените деформации по
левия праг. Според вещото лице, съобразно характера и механизма на
произшествието, ако двете пострадали пешеходки са били върху южния тротоар,
произшествието е било предотвратимо, тъй като автомобилът не се е качвал върху
този тротоар в процеса на закъснително си движение.
От писмените доказателства,
касаещи здравословното състояние на ищците и от приетото по делото заключение
на вещото лице по назначената съдебно-медицинска експертиза – доц.д-р Д.Д., се
установява, че на ищцата Г.И.А. са причинени следните травматични увреждания от
процесното ПТП: кръвонасядане на дясната гърда, оток и кръвонасядане на лявата
ръка, отоци, охлузване кръвонасядения и разкъсно-контузна рана на ляв крак, със
затруднение на движението /накуцване/. Същата е търпяла силни болки и страдания
през първите две седмици след произшествието, средни през следващите две
седмици и слаби за срок още около 2-3 седмици. Проведено й е било амбулаторно
лечение, тъй като не се е нуждаела от специално лечение, чред обезболяващи
таблетки и мехлеми. Според заключението пострадалата Г.А. е имала нужда от
известна помощ при самообслужване и домакински грижи през първите 2-3 седмици,
тъй като е изпитвала болки в лявата ръка и левия крак. За около два месеца след
травмата здравето й е възстановено напълно, без остатъчни явления. Другата ищца
– М.П. е получила тежко размачкване на меките тъкани и костите в областта на
глезена и стъпалото на левия крак в резултат на произшествието и е изпаднала в травматичен
шок. Била е приета за лечение в реанимация, а след овладяване симптомите на
травматичния шок е била преведена в клиниката по ортопедия и травматология,
където е била оперирана. Извършена й е ампутация на подбедрицата на левия крак под колянната
става. Поради вторична инфекция е била извършена втора операция, състояща се от
ревизия на оперативната рана и отстраняване на умъртвените меки тъкани.
Изписана е от клиниката с препоръка да се придвижва с две патерици за срок от 6
месеца до изработването на протеза. През първите 2-3 месеца след произшествието
пострадалата М.П. е търпяла силни болки и страдания, била е на легло и не е
била в състояние да се самообслужва. След това е можела да се придвижва с две
патерици, но докато свикне с тях е имала доста заструднения и е изпитвала
допълнителни болки, включително в ръцете и рамената. Тъй като движенията й са
били изключително затруднени, нуждаела се е от ежедневни грижи и помощ от
близки. Според заключението травмите в областта на левия крак на М.П., наложили
ампутация на подбедрицата, са довели до състояние, представляващо осакатяване
на ляв крак завинаги и за цял живот.
От приетите
по делото заключения на вещите лица по назначените комплексни
психолого-психиатрични експертизи се установява, че и при двете ищци се
наблюдава посттравматично стресово разстройство. Същото е възникнало като
закъснял и продължителен отговор към ситуация на прекомерна заплаха, която е в
състояние да причини дълбок дистрес у почти всеки човек, и при тях е довело до
емоционална лабилност, инхибирани интереси и инициативност, мисловни руминации
на преживяното, понижена себеоценка с нарушаване на стереотипите и
активнтостта, като е влошено и ежедневното им функциониране. При ищцата М.П.
пътнотранспортното произшествие и здравословните последици от него са станали
посттравматични, тъй като за нея те са свръхсилни, неочаквани и неприемливи.
Психотравмата при нея е и в резултат от реакцията на личността й от ампутацията
на подбедрицата на левия крак, болките от физическите травми, загубата на
функция и лечебните процедури. В случая с ищцата М.П. следва да се има предвид
и възрастта й – тя е на 76 години и на тази възраст здравословните и други
неблагополучия се преживяват много болезнено, поради намалената възможност за
адаптация, регидността и преживяната загуба. По отношение на ищцата Г.А.,
вещите лица са посочили в заключението, че личностновата й диспозиция, която се
характеризира с готовност за проява на по-голяма емоционална лабилност и
неустойчивост, я предразполага към тревожни състояния поради намалените й
способности да се справя със стресови ситуации, както и към възприемане на
по-широк кръг ситуации като потенциално опасни и провокиращи безкойство. Ходът
на постравматичното стресово разстройство при нея е флуктуиращ. Всяко поставяне
в ситуация, напомняща за психотравмата, води до оживяване на мъчителни спомени и
емоционално въвличане. Не без значение е и възсрастта й /70 г./, предпоставяща
намалена възможност за адаптация.
По делото са събрани и гласни
доказателства. Разпитаните свидетели Е.Д.и А.С., съответно син и дъщеря на ищцата
М.П., са заявили, че към момента на инцидента майка им е била в много тежко
състояние и дори е губила съзнание от болките, докато са я транспортирали с
линейка. По време на престоя й в болницата се е наложило да наемат
болногледач. След изписването й от
болницата синът наел частна линейка, за да я транспортират до дома й. От тогава
е на легло, има постоянно болки, трудно се придвижва с патериците. Разчита
изцяло на помощта на близките си. Основно за нея се грижи снахата на сина й
като социален асистент, но и тя разчита на помощта на останалите членове от
семейството, тъй като не е в състоянше да върши всичко сама. Доставената протеза разранява крака на М.П. и тя не иска
да я носи. Станала е много нервна след инцидента. Всичко я дразни и често
избухва срещу близките си. Не може да спи нощем, плаче, иска да се самоубие, не
иска да си пие лекарствата. По отношение на ищцата Г.А. свидетелят Д.е заявил,
че след инцидента е била с посиняла гърда и крак, подуто коляно и не е можела
да си обува ударения крак. Дълго време е куцала. Според свидетеля, А. е развила
страх от автомобили.
Съдът
преценява показанията на двамата свидетели по реда на чл. 272 от ГПК и счита,
че следва да бъдат кредитирани, доколкото същите не са в противоречие с
останалия доказателствен материал по делото.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
Нормата на
чл. 429, ал. 1 от КЗ установява, че с договора за застраховка „Гражданска
отговорност“ застрахователят се задължава да покрие в границите на определената
в договора сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети
лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат
от застрахователното събитие, а разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ предоставя
право на увредения, спрямо когото застрахованият е отговорен, да иска
обезщетението пряко от застрахователя. За да се породи това право обаче следва
да бъдат изпълнени изискванията на нормата на чл. 380 от КЗ.
В настоящото
производство са ангажирани доказателства за заявени от ищците писмени претенции
пред застрахователя – ответник, по които на 08.08.2019 г. са заведени щети, но
застрахователят не е предложил заплащане на обезщетение в установения от закона
срок.
По делото е
безспорно установено, че към момента на процесното ПТП по отношение на лекия автомобил „***“ с рег.
№ *** е било налице валидно застрахователно правоотношение с ответното
дружество по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите.
В случая обстоятелствата досежно
извършеното деяние и неговата противоправност, вината като субективен елемент от фактическия състав
на деянието от страна на извършителя, както и причинно-следствената връзка
между деянието и настъпилите от него вреди са установени с оглед нормата на чл.
300 от ГПК въз основа на одобреното от наказателния съд споразумение, което има
силата на влязла в сила присъда.
Съдът
намира, че механизмът на процесното ПТП е установен по безспорен начин от
събраните по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице по
назначената съдебна автотехническа експертиза. В тази връзка следва да бъде
посочено, че с определение от 29.07.2020 г. на основание чл. 193 от ГПК е
открито производство по оспорване истинността на приложения констативен
протокол за ПТП с пострадали лица от 25.07.2019 г./л. 22/, който е част от
доказателствения материал по делото, но ответникът не е сочил и представил
доказателства, опровергаващи съдържанието на този протокол, съобразно
възложената му доказателствена тежест във връзка с направеното оспорване.
Вследствие на
установените по делото травматични увреждания от процесното ПТП ищците са понесли
неимуществени вреди, представляващи пряка и непосредствена последица от
престъпното деяние на деликвента, които подлежат на репариране от ответника.
Обезщетението
за неимуществени вреди се определя на основание чл. 52 от ЗЗД по справедливост.
Това понятие не е абстрактно, а е свързано с преценката на конкретни
обстоятелства от действителността, които следва да се вземат предвид при
определяне размера на обезщетението. Тези обстоятелства са свързани с характера
и степента на увреждането, възрастта на увредения към момента на настъпването
на вредите, имат ли те трайни последици върху здравословното му състояние,
времетраеното на процеса на възстановяване и до каква степен е възможно пълното
възстановяване на пострадалия /ПП на ВС № 4/23.12.1968 г./.
За да
определи справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, което се
дължи на ищцата М.А.П., съдът взе предвид установените по делото обстоятелства,
че същата е претърпяла травма при инцидента, довела до състояние на травматичен
шок и последвало лечение в реанимация за овладяване на състоянието. Също така,
ищцата П. е била подложена на хирургична интервенция и ампутация на част от
крайник /подбедрицата на левия крак/. Търпяла е силни болки по време на
болничното лечение и продължителен период след това. Процесът на възстановяване
при нея не е приключил и понастоящем, доколкото евентуалното поставяне на
протеза не би могло да възстанови напълно двигателните функции на крайника. В
случая на М.П. са налице остатъчни поражения от травмата при инцидента –
пожизнено осакатяване, които нарушават нормалния й начин на живот и я
принуждават да разчита на чужда помощ
при рутинни дейности в ежедневието й, като пазаруване, готвене, ходене
до тоалетна, къпане и пр. Съдът съобразява също така, че получената в резултат
на процесното ПТП травма е довела до интензивно стресово състояние и последвало
посттравматично стресово разстройство при ищцата М.П., което, с оглед
напредналата й възраст, трудно би могла да преодолее някога.
В контекста на
тези съображения, съдът приема, че справедливото обезщетение за претърпените и
доказани по делото неимуществени вреди от ищцата М.А.П. следва да бъде
определено в размер на 150 000 лв. Съдът намира, че този размер е
съобразен с обществения критерий за справедливост по чл. 52 от ЗЗД и доказаната
в случая интензивност на болките и страданията на ищцата, причинени й в
резултат на процесното ПТП.
По отношение на
ищцата Г.А., съдът взе предвид, че уврежданията, която тя е получила вследствие
на инцидента, не са били опасни и застрашаващи живота й. Проведеното лечение
при нея е било само амбулаторно и без значителни неудобства в бита й. Също
така, при нея не са установени остатъчни трайни физически увреждания от
получените травми. Следва да бъде съобразена възрастта на ищцата Г.А.,
предпоставяща по-бавно възстановяване от травмите и затруднена адаптационна
реакция към случилото се. Наред с това, следва да се има предвид и
психологичната травма от инцидента и наличието на посттравматично стресово разстройство при нея понастоящем.
С оглед на
изложеното, съдът приема, че достатъчно и репариращо търпените от ищцата Г.А. болки
и страдания би било обезщетение в размер на 20 000 лв., което счита за
справедливо съобразно критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД.
Ответникът е
противопоставил своевременно възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на пострадалите и на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е поискал
намаляване на отговорността му за вреди. Нормата предвижда санкция за
увредения, ако е допринесъл за вредите, чрез намаляване на обезщетението, което
му се дължи. Съпричиняването на вредоносния резултат изисква поведението на
пострадалия, изразяващо се в действие или бездействие, да е било противоправно
и в причинна връзка с настъпилите вреди, като за да е налице съпричиняване не е
необходимо пострадалият да има вина за увреждането. В настоящия случай, с оглед
доказателствения материал по делото, съдът намира това възражението на
ответника за съпръчиняване на вредоносния резултат от страна на двете ищци за основателно на първото наведено основание,
а именно при допуснато от тяхна страна нарушение на разпоредбата на чл. 108,
ал. 1 от ЗДвП. От приетото и неоспорено заключение на вещото лице по назначената съдебна автотехническа
експертиза се установява категорично, че към момента на удара ищцата М.П. е
била с левия си крак на пътното платно,
а ищцата Г.А. е била изцяло на пътното платно, на разстояние 60-70 см от от
нея. Също така, от съдържанието на съдържащите се в приложеното наказателно
дело протоколи за разпит е видно, че М.П. е заявила: „Тръгнахме с Г. и вървяхме
по пътното платно, но плътно до бордюра на тротоара. Там е тесен тротоарът и за
двете ни и аз със сигурност си спомням, че вървях на пътното платно. Г. мисля,
че и тя беше на пътното платно“, а от своя страна Г.А. е внесла уточнение, че
двете са вървели по ул. „***“. В
контекста на направеното от ответника възражение за съпричиняване, съдът
приема, че тези протоколи обективират извънсъдебно признание на ищците за
неизгодни за тях факти, с оглед на което се ползавт с доказателствена сила
досежно тези факти. При това положение се налага извод, че двете пострадали
пешеходки са се намирали на пътното платно в нарушение на чл. 108, ал. 1 от ЗДвП и с това свое поведение са допринесли за настъпване на произшествието.
Преценявайки обстоятелствата, при които е настъпило произшествието,
съдът счете, че виновният водач е допринесъл в значително по-голяма степен за
настъпването на вредоносния резултат. За да определи степента на съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалите, съдът съобразява тяхното
поведение в нарушение на чл. 108, ал. 1 от ЗДвП – макар и да са били в
непосредствена близост до тротоара, и двете са били извън него – Г.А. изцяло на
пътното платно, а М.П. – с ляв крак върху пътното платно, който е понесъл тежестта на удара от лекия автомобил. Съдът
взе предвид също така и извода на експерта инж. В.И., че ако двете пешеходки са
били на тротоара, произшествието е било предотвратимо.
Предвид всичко изложено, съдът намира, че с
поведението си М.П. и Г.А. са допринесли за настъпването на инцидента и на
собственото си увреждане с 20 %, с който процент следва да се редуцират размерите на
определените по-горе обезщетения за неимуществени вреди, т.е. на ищцата М.П. следва да бъде присъдено обезщетение в размер
на 120 000 лв., а на ищцата Г.А. следва да бъде присъдено обезщетение в
претендирания размер от 15 000 лв., който е в рамките на редуцирания
размер на определеното като справедливо обезщетение за нея.
По отношение
на предявените от ищцата М.А.П. искови претенции за имуществени вреди, съдът
намира, че въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства се
установява по категоричен начин, че същата е направила разход за болногледач в размер на сумата от 1117 лв., по фактура № 41/09.09.2019 г., който е в
пряка причинно-следствена връзка с получените увреждания от ПТП и последвалото
лечение. Този иск за имуществени вреди при условията на съпричиняване следва да
се уважи за сумата от 894 лв. Също така, по делото е установено, че ищцата е
направила разходи за патерици и транспорт с линейка в общ размер на 408 лв. по фактури №16/27.08.2019 г., №
**********/13.09.2019 г. и № **********/29.10.2019 г., които също са в пряка
причинно-следствена връзка с уврежданията от ПТП и лечението. При условията на
съпричиняване този иск за имуществени вреди следва да се уважи за сумата от 346
лв.
Съдът намира
за неоснователна претенцията за имуществени вреди, заявена от М.П., за сума в
общ размер на 167,71 лв. /разликата над установените по делото разходи в общ
размер на 408лв. по трите, цитирани
по-горе фактури, до общо претендираната
сума от 575,71 лв./, представляваща стойността на закупени промишлени стоки по
приложените към исковата молба фискални бонове, тъй като фискалните бонове са
издадени от хранителен магазин и от същите не става ясно кой е направил
разхода, какъв е видът на промишлените стоки, респективно дали същите имат
отношение към проведеното лечение на ищцата.
Неоснователна е също така и претенцията за имуществени вреди в размер на
сумата 10 000 лв., представляваща стойността на протезата на ампутирания
крак на ищцата М.П., тъй като по делото не се събраха доказателства,
установяващи същата да е извършила каквото и да било плащане за протеза.
Ищците са
претендирали законна лихва върху всяка една от сумите на претендираните
обезщетения, считано от 02.08.2019 г. – датата на която изтича срока по чл.
429, ал. 3 от КЗ, вр. с чл. 430, ал. 1 от КЗ,
евентуално от 08.08.2019 г. – датата на уведомяване на застрахователя от
пострадалите, до окончателното изплащане на сумите. Ответникът е
противопоставил възражение за недължимост на лихва за забава в случая, поради
непосочване на сметките на ищците, по които да се извърши плащането, което
възражение съдът намира за неоснователно.
В чл. 497,
ал. 1 от КЗ е предвидено, че застрахователят дължи законна лихва за забава
върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и
изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15
работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 от КЗ
/т.1/ или изтичането на 3-месечния срок по чл. 496, ал. 1 от КЗ за произнасяне
по извънсъдебната претенция, освен в случаите когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3
от КЗ /т.2/. Съгласно нормата на чл.
380, ал. 1 от КЗ, заедно със застрахователната претенция лицето е задължено да
предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършват
плащанията от страна на застрахователя, освен в случаите на възстановяване в
натура. В чл. 380, ал. 3 от КЗ е предвидено, че непредставянето на данни за
банковата сметка от страна на увреденото лице има последиците на забава на
кредитора по отношение на плащането, като застрахователят не дължи лихва по чл.
409 от КЗ след изтичането на срока, в който е следвало да се извърши плащането
на застрахователното обезщетение. От самата разпоредба на чл. 380, ал. 3 от КЗ
е видно, че непосочването на банковата сметка не касае дължимостта на
обезщетението и не може да бъде основание за отказ за образуване на щета по
застрахователната претенция и за определяне на размера на застрахователното
обезщетение. Непосочването на банковата сметка от увреденото лице като кредитор
възпрепятства единствено изплащането на застрахователното обезщетение и то в
хипотезата, когато то е определено по размер от застрахователя или с влязло в
сила съдебно решение. В този смисъл разпоредбата на чл. 380, ал. 3 от КЗ не
намира приложение при дължимо застрахователно обезщетение по чл. 432 от КЗ, по
отношение на което застрахователят е в забава по чл. 497, ал. 1 от КЗ, в
хипотеза на оспорване от застрахователя изцяло на основателността на предявения
от увреденото лице пряк иск и представяне от ищеца в исковото производство на
данните за банковата му сметка, какъвто е и настоящият случай.
От данните по делото е видно, че ищците са
сезирали на 08.08.2019 г. застрахователя с искане за заплащане на
застрахователно обезщетение за неимуществени и имуществени вреди. След
завеждане на претенциите, с писма от 21.08.2019 г. застрахователят е изискал от
ищците да представят заверен препис от акта за приключване на наказателното
производство, в зависимост от начина, по който то е приключило, изготвените в
хода на досъдебното производство съдебномедицински и автотехнически експертизи
и банкови сметки за изплащане на обезщетенията. След изтичането на тримесечния
срок по чл. 496, ал. 1 от КЗ ищците са предявили на 14.01.2020 г. исковата
молба по чл. 432, ал. 1 от КЗ, предмет на делото и в хода на съдебното производство
са представили данни за банковите си сметки.
Както беше
посочено по-горе, непосочването на банкова сметка ***енция, не е обстоятелство,
което води до недължимост на
застраховтелно обезщетение и не
възпрепятства определянето на неговия
размер от застрахователя, което в случая не е сторено. Наред с това, следва да
бъде посочено, че искането на застрахователя за представяне на акт, с който е
приключило наказателното производство, е неизпълнимо, тъй като определението на
съда по наказателното дело, с което производството е прекратено поради одобрено споразумение между подсъдимия и
прокуратурата, е постановено на 05.12.2019 г., т.е. след изтичане на
тримесечния срок за произнасяне на застрахователя по извънсъдебните претенции,
предвиден в чл. 496, ал. 1 от КЗ. Освен това, изготвените в наказателното
производство експертизи имат доказателствено значение само за нуждите на
наказателния процес и не обуславят произнасянето на застрахователя по
претенциите, който съгласно чл. 499, ал. 1 от КЗ определя обезщетението по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при смърт или телесни
увреждания на физически лица, посредством застрахователна експертна комисия. В
този смисъл искането на застрахователя
за представяне на допълнителни документи в случая не представлява искане по
реда и условията на чл. 106, ал. 3 от КЗ, поради което забавата на
застрахователя е настъпила, съгласно чл. 497, ал. 1, т. 2 от КЗ, с изтичане на
тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 от КЗ. Независимо от това, след като поради
липсата на други данни в случая застрахователят е бил уведомен за
застрахователното събитие с предявяването на застрахователните претенции от
пострадалите, и доколкото лихвите, прибавени към определените обезщетения не
надхвърлят застрахователната сума, на основание чл. 429, ал. 3 от КЗ, вр. с чл.
493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ застрахователят дължи законна
лихва за забава върху присъдените
обезщетения считано от датата на предявяване на претенциите – 08.08.2019 г.
Това е така, тъй като съобразно цитираните разпоредби застрахователят дължи
лихви не само за собствената си забава, но и за забавата на застрахования
деликвент, с оглед функционалната обусловеност на отговорността на
застрахователя от отговорността на деликвента. /В горепосочения смисъл решение № 167 от 30.01.2020 г. на ВКС по т.д.
№ 2273/2018 г., II т.о., ТК/.
При този изход на спора ответникът „***“ АД
гр. София следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да
заплати в полза на Плевенски окръжен съд сумата от 5449,60 лв., явяваща се
държавна такса върху цената на уважените искове, както и сума в общ размер на
1700 лв., представляваща възнаграждения на вещите лица по назначените
съдебно-медицинска и две комплексни психолого-психиатрични експертизи.
Процесуалният
представител на ищците адв. П.К. претендира
адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА с ДДС, съобразно
представените договори за правна защите и съдействие и удостоверение за
регистрация по ЗДДС. Съдът намира претенцията за основателна, с оглед на което
в полза на адв. П.К. от САК следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение
в минимален размер от 5106 лв. с ДДС,
съгласно чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, определено при съобразяване уважената част на
исковите претенции.
Ответното дружество също претендира присъждане
на разноски. Представен е списък по чл. 80 от ГПК за направени разноски по
делото в размер на 500 лв. за възнаграждение на вещото лице по САТЕ и
юрисконсултско възнаграждение, в определен от съда размер. На основание чл. 25,
ал. 2, вр. с ал. 1, от Наредбата за плащането на правната помощ, вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и във
вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК, съдът определя дължимото юрисконсултско
възнаграждение на ответното дружество в размер на 450 лв., при което общият
размер на направените от ответника разноски възлиза на 950 лв. Полагащата му се
част от същите, съобразно отхвърлената част от исковите претенции, възлиза на
сумата от 425,34 лв.
Въз основа на
гореизложените съображения, Плевенският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ „***“ АД гр. София, ЕИК ***, да заплати в полза на М.А.П., с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 120 000 лв. /сто и двадесет хиляди
лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП,
настъпило на 25.07.2019 г., причинено
виновно от Я.И.М., с ЕГН **********, като
неправоспособен водач на лек автомобил „***“, с рег. № ***, застрахован по риска „Гражданска отговорност“
в „***“ АД, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 08.08.2019
г. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до сумата от 150 000 лв. ОТХВЪРЛЯ иска
поради уважено възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, а за
разликата до пълния предявен размер от 220 000 лв. ОТХВЪРЛЯ иска като
неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ „***“ АД гр. София, ЕИК ***, да заплати в полза
на Г.И.А., с ЕГН **********, с адрес: ***,
сумата от 15 000 лв. /петнадесет хиляди лева/ - частичен
иск от обща искова претенция за 25 500 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 25.07.2019 г., причинено виновно от Я.И.М., с ЕГН **********, като неправоспособен водач
на лек автомобил „***“, с рег. № ***,
застрахован по риска „Гражданска отговорност“ в „***“ АД, ведно със
законната лихва върху обезщетението, считано от
08.08.2019 г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ „***“ АД гр. София, ЕИК ***, да заплати в полза на М.А.П.,
с ЕГН **********, с адрес: *** , сумата
от 894 лв. /осемстотин деветдесет и
четири лева/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди /разходи
за болногледач/ от ПТП, настъпило на 25.07.2019 г., причинено виновно от Я.И.М., с ЕГН **********, като неправоспособен водач
на лек автомобил „***“, с рег. № ***, застрахован
по риска „Гражданска отговорност“ в „***“ АД, ведно със законната лихва върху
обезщетението, считано от 08.08.2019 г.
до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до пълния предявен размер от
1117 лв. ОТХВЪРЛЯ иска поради уважено възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат.
ОСЪЖДА на основание чл. 432, ал. 1
от КЗ „***“ АД гр. София, ЕИК ***, да заплати в полза на М.А.П.,
с ЕГН **********, с адрес: *** , сумата
от 346 лв. /триста четиридесет и шест
лева/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди /разходи за патерици
и транспорт с линейка/ от ПТП, настъпило на 25.07.2019 г., причинено виновно от Я.И.М., с ЕГН **********, като неправоспособен водач
на лек автомобил „***“, с рег. № ***,
застрахован по риска „Гражданска отговорност“ в „***“ АД, ведно със
законната лихва върху обезщетението, считано от 08.08.2019 г. до окончателното
изплащане на сумата, като за разликата до сумата от 408 лв. ОТХВЪРЛЯ иска поради уважено възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат, а за разликата до пълния предявен размер
от 575,71 лв. ОТХВЪРЛЯ иска като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от М.А.П., с ЕГН **********, с адрес: ***, против „***“ АД гр.
София, ЕИК ***, иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, за заплащане на
сумата от 10 000 лв. /десет хиляди лева/, представляваща обезщетение за
имуществени вреди – стойността на протезата на ампутирания й крак, от ПТП,
настъпило на 25.07.2019 г., причинено
виновно от Я.И.М., с ЕГН **********,
като неправоспособен водач на лек автомобил „***“, с рег. № ***, застрахован по риска „Гражданска отговорност“
в „***“ АД, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 02.08.2019 г., а евентуално - от 08.08.2019
г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК „***“
АД гр. София, ЕИК ***, да заплати в полза на ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД сумата от 5449,60 лв. /пет хиляди четиристотин четиридесет
и девет лева и 60ст./, представляваща държавна такса върху цената на уважените
искове, и сума от 1700 лв. /хиляда и седемстотин лева/, представляваща
възнаграждения за вещи лица.
ОСЪЖДА на
основание чл. 38, ал. 2 от ЗА „***“
АД гр. София, ЕИК *** , да
заплати на адвокат П.Д.К. от САК, с ЕГН **********, сумата от 5106
лв. /пет хиляди сто и шест лева/ за адвокатско възнаграждение по делото
с ДДС.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК М.А.П., с
ЕГН **********, и Г.И.А., с ЕГН **********,***, да заплатят на „***“ АД
гр. София, ЕИК ***, сумата от 425,34
лв. /четиристотин двадесет и пет лева и 34 ст./, представляваща деловодни
разноски съразмерно с отхвърлената част
от исковете.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: