Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ...........
град Шумен, 16.10.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Шуменският
административен съд, в публичното заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и
деветнадесета година в следния състав:
Председател:
Кремена Борисова
Членове: Христинка
Димитрова
Маргарита
Стергиовска
при секретаря Св.Атанасова и с участие на прокурор Д.Арнаудов
от ШОП, като разгледа докладваното от административния съдия Кремена Борисова КАНД № 213 по описа за 2019г.
на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
63, ал. 1, предл.второ от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Съдебното производство е
образувано по жалба на Митница Варна, депозирана чрез главен юрисконсулт Т.К.,
срещу решение № 41/27.05.2019г., постановено по АНД № 477/2018г. по описа на
Районен съд – гр. Велики Преслав, с което е отменено Наказателно постановление
№ 285/06.12.2018г. на Началника на Митница Варна в частта му, с която на
основание чл.126, ал.1, т.1 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/
на Е.Г.Д. *** е наложено административно наказание "глоба" в размер
на 5 857.22лева; както и е потвърдено посоченото наказателно постановление
в останалата му част, с която на основание чл.124, ал.1 от ЗАДС е постановено
отнемане в полза на държавата на 530.3 литра ракия по складова разписка №
94/19.09.2018г. на МБ Шумен при Митница Варна. Касационната жалба е депозирана
срещу горецитираното съдебно решение в частта му, с която е отменено
Наказателно постановление № 285/06.12.2018г., издадено от началника на Митница
- Варна, в частта му, с която на Е.Г.Д. за
нарушение по чл. 126, ал. 1, т. 1 от ЗАДС и на основание същата разпоредба е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 5 857.22лева.
В касационната жалба се излагат
доводи за незаконосъобразност на постановения съдебен акт поради противоречието
му с материалния и процесуалния закон. Навеждат се аргументи за липса на
допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административно
наказателното производство и за съответствието на издаденото постановление и
изготвения акт с нормативните изисквания на ЗАНН. Твърди се още, че вмененото
на Е.Д. нарушение е установено по категоричен начин от обективна и субективна
страна. Поради това се отправя искане за отмяна на процесното съдебно решение в
обжалваната му част и за потвърждаване на наказателното постановление в
отменената от районния съд част. В съдебно заседание касаторът, редовно и
своевременно призован, не се представлява .От същия е депозирано писмено
становище,в която поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения
,като ги доразвива.
Ответната страна, Е.Г.Д., в
съдебно заседание се представлява от адвокат Г.И.от Адвокатска колегия – Шумен,
като аргументира становището за законосъобразност на съдебния акт в атакуваната
част.
Представителят на Шуменска окръжна прокуратура счита постановения
съдебен акт за правилен и законосъобразен и отправя искане за оставянето му в
сила.
Настоящата
съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди
направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото
доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите
на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена от
страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на
обжалване по реда на чл. 208 от АПК, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията за
форма и съдържание по чл. 212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество, същата се приема за неоснователна,
предвид следните съображения:
С процесното решение съдът е
отменил Наказателно постановление № 285/06.12.2018г. на Началника на Митница
Варна в частта му, с която на основание чл.126, ал.1, т.1 от Закона за акцизите
и данъчните складове /ЗАДС/ на Е.Г.Д. *** е наложено административно наказание
"глоба" в размер на 5 857.22лева .
За да постанови съдебния си акт
съдът е установил следната фактическа обстановка:
На 11.09.2018 г. служителите на
Митница-Варна със съдействието на служител на РУ-В.Преслав, извършили проверка
в частен дом в с.Кочово, общ.В.Преслав, обл.Шумен, ул.Марица №1. Там били
жалбоподателят и съпругата ми. След поканата жалбоподателя посочил, къде се
намират акцизните стоки-стъклени дамаджани, ПВЦ туби и бидони с различна
вместимост пълни с ракия. Отделно в имота била установена и система за
дестилиране на етилов алкохол. В хода на проверката било замерено количеството
и алкохолното съдържание на течностите
от иззетите съдове. Установено било, че същите съдържат общо 530.3 литра
течност с различно алкохолно съдържание, подробно описано в хода на
административнонаказателното производство. Изчислен бил и дължимия акциз за
530.3 литра ракия в размер на 2928.61 лв. До приключване на проверката
жалбоподателя не представил документ удостоверяващ плащане на акциз за
предадения алкохол. За установеното държане на акцизни стоки – 530.3 л етилов алкохол, без данъчен
документ или фактура, или митническа декларация, или придружителен
административен документ, или друг документ, удостоверяващ плащането на акциза
на жалбоподателя бил съставен АУАН№257/24.10.2018 г. за административно нарушение по чл.126, ал.1
от ЗАДС. Въз основа на акта било издадено обжалваното наказателно
постановление, с което на жалбоподателя Е.Г.Д. за установеното количество
акцизна стока, за която не е представил документ, удостоверяващ плащането на
акциза – 530.3 л етилов алкохол е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 5857.22 лв. на осн.чл.126, ал.1, т.1 от ЗАДС. Постановено е и отнемане
в полза на държавата на осн.чл.124, ал.1 от ЗАДС на предмета на нарушението.
При така установената фактическа
обстановка съдът е приел, че актът за установяване на административно нарушение
и наказателното постановление са съставени от компетентни органи по смисъла на
чл. 128 от ЗАДС. При съставянето на акта и издаването на наказателното
постановление са спазени сроковете по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН. Районният съд е
достигнал до извод за допуснати съществени процесуални нарушения при издаването
на наказателното постановление относно определяне на
административнонаказателноотговорния субект и налагането на наказанието на
същия, тъй като наказващият орган не е изпълнил задълженията си, предвидени в
чл. 52, ал. 4 и чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, а именно - не е преценил възраженията на
нарушителя и не е разследвал спорните обстоятелства, както и не е установил по
безспорен начин самоличността на извършителя, което е довело до издаването на
порочен санкционен акт. Съдебният състав е счел също, че нито в хода на проведеното
от административнонаказващия орган производство, нито по време на съдебното
следствие, са събрани категорични доказателства, установяващи по несъмнен начин
виновността на соченото за нарушител лице. По тези съображения предходната
съдебна инстанция е отменила постановление в санкционната му част и го
потвърдила в частта, с която е постановено отнемане в полза на държавата на
стоките, предмет на нарушението.
Така постановения съдебен акт
касационният състав възприема за правилен и законосъобразен, споделяйки
застъпеното от въззивния съд становище за недоказаност на вмененото на Е.Г.Д. правонарушение.
В административнонаказателното производство по реда на ЗАНН и приложимостта в
последното на презумпцията за невиновност, в тежест на наказващия орган е да
обоснове от фактическа и правна страна административното обвинение и да посочи
всички доказателства, на които то се основава, за да се считат доказани по
несъмнен начин извършването на нарушението и вината на нарушителя.
Правоприлагането по принцип, и в частност административнонаказателното такова,
не може да почива на предположения, нито наличието на съставомерните елементи
на деянието да се извличат по пътя на формалната, правната или житейската
логика. Административните наказания са форма на държавна принуда - репресивни
мерки, водещи до ограничаване на права или вменяване на задължения, по повод
неправомерно поведение на определено лице. Именно с оглед този характер на
административните наказания, за реализирането на административнонаказателната
отговорност законодателят е предвидил строго формални процесуални правила и
изисквания към наказващия орган по безспорен и несъмнен начин да установи и
докаже извършването на нарушението и вината на нарушителя. Съгласно чл. 6 от ЗАНН, административно
нарушение е това деяние, действие или бездействие, което нарушава установения
ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред, като в чл. 7, ал.1 от ЗАНН се сочи, че деянието,
обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено
или непредпазливо. Според субсидиарно приложимите разпоредби на НК, деянието е
умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е
неговите общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването на тези
последици, а е непредпазливо, когато деецът не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или
когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги
предотврати. В случая такова еднозначно установяване и доказване на всички
съставомерни от субективна страна елементи на нарушението по повдигнатото
административно обвинение няма.
За наличието на съставомерните обективни елементи "държане на
акцизни стоки без данъчен документ по този закон или фактура, или митническа
декларация, или придружителен административен документ/електронен
административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната
система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването
или обезпечаването на акциза",както правилно отбелязва в мотивите си
въззивният съд е достатъчно деецът да е установил фактическа власт върху
стоките. В случая ,от събраните в хода на делото писмени и гласни доказателства не е
установено, че количеството от 530.3 литра алкохол - предмет на нарушението е
придобито и се държи от жалбоподателя. По делото са събрани доказателства,
макар и косвени че различни лица са установили фактическа власт върху акцизните
стоки.
Съпругата на жалбоподателя в
писмените си обяснения добросъвестно е посочила, че притежават 15 дка овощна
градина и 25 дка лозов масив,както и че "иззетото количество алкохол“ е
изварено добитите от тях плодове. Това се подкрепя и от изложеното в
обясненията на жалбоподателя.
Обстоятелството,че акцизните
стоки са се намирали в ползвани от жалбоподателя помещения в частен дом в
с.Кочово само индикират,че намерените вещи са негова собственост,но не
установяват по безспорен и категоричен начин,че именно привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице е държало акцизните стоки-в случая
алкохол в нарушение на ЗАДС.Помещенията,в които се намирали акцизните стоки Д.
ползвал заедно със съпругата си,която изрично в обясненията си заявила,че
процесният алкохол-530.3л. ракия не е еднолична собственост а е на четири
семейства-по 120л. на всяко от тях.Такова възражение направил и
жалбоподателят.В този смисъл изводът на районния съд,че нито в
административното,нито в съдебното производство са събрани
доказателства,установяващи по несъмнен начин извършителя на нарушението е
обоснован и съответен на събраните доказателства, поради което настоящият
състав не споделя сочените от касатора отменителни основания.
Настоящата касационна инстанция
споделя е релевирания от въззивния съд довод,че в контекста на разпоредбата на
чл.2 ал.1 т.3 от ЗА/отм. с &1 от
ПЗР на ЗАДС,в сила от 01.06.3006год./,съгласно която не се начислява акциз
върху производството на физически лица на ракии от собствени суровини и
материали за лично потребление в размер на 2000 алкохолни градуса ракия годишно
на семейство,в настоящия казус не е установено и липсват доказателства кога е
произведена процесната ракия,дали част от нея и ако да-каква точно е
произведена преди 01.01.2006год.,ако има такава част следвало ли е и за кои
количества жалбоподателят да притежава документ, удостоверяващ плащането, начисляването
или обезпечаването на акциз. Правилно,законосъобразно и обосновано районният
съд приел,че при неизясненост на тези релевантни за спора обстоятелства
вмененото на Д. нарушение по чл.126 от ЗАДС е недоказано по надлежния ред.
Изложеното по-горе мотивира
настоящия съдебен състав да приеме, че като е отменил процесното наказателно
постановление в санкционната му част, районният съд е постановил решение при
правилно приложение на закона, без да са налице твърдените от касатора пороци.
Това предопределя извод за законосъобразност на съдебния акт в атакуваната му
част.
Водим от горното Шуменският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА решение№
41/27.05.2019г., постановено по АНД № 477/2018г. по описа на Районен съд – гр.
Велики Преслав,в частта с която е отменено Наказателно постановление №
285/06.12.2018г. на Началника на Митница Варна, с което на основание чл.126,
ал.1, т.1 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/ на Е.Г.Д. с ЕГН **********
*** за нарушение по чл.126 ал.1 от ЗАДС е наложено административно наказание
"глоба" в размер на 5 857.22лева.
Решението в останалата му част, с която е
потвърдено Наказателно постановление№ 285/06.12.2018г. на Началника на Митница
Варна, в частта му, с която са отнети в полза на държавата стоката, предмет на
нарушение -530.3 литра ракия по складова разписка № 94/19.09.2018г. на МБ Шумен
при Митница Варна, е влязло в законна сила, като необжалвано.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:...................... ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 16.10.2019 г.