Р
Е Ш Е Н И Е
№ 191
гр. Разград, 29.12.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в открито
съдебно заседание на двадесети декември две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
с участието на секретаря Ралица Вълчева,
като разгледа докладваното от съдия Робева адм. дело № 199 по описа за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. АПК във вр. с чл. 172, ал. 5 ЗДвП.
Постъпила е жалба от Л. В. Л. от гр. Р. против Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 21-1075-000263 от
01.07.2021 г., издадена от Началник група към ОДМВР – Разград, Сектор „Пътна
полиция“, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП е наложена ПАМ
временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване
на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. В жалбата се сочи, че
оспорената заповед е незаконосъобразна като издадена при допуснати процесуални
нарушения и в нарушение на материалния закон. Твърди се, че нарушението не е
уточнено по време, място и начин, че правната квалификация е неправилна и
реалната фактическа обстановка не съответства на описаната в АУАН. Иска се
заповедта да бъде отменена.
Ответникът по жалбата моли да бъде
отхвърлена.
Разградският административен съд, като
прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
На жалбоподателя е съставен Акт за
установяване на административно нарушение серия GA,
№ 404621/01.07.2021 г., в който е описано, че на 30.06.2021 г. в 23,30 часа в с.
Гецово, по ул. „Георги Дамянов“, до бензиностанция „Пътконсулт“ в посока ул. „Иван
Вазов“ управлява собствения си лек автомобил „Пежо 206“ с рег. № ********, след употреба на наркотични вещества
или техните аналози, установено по надлежния ред с техническо средство Драг
Тест 5000, с фабр. № ARNJ-0010, който в
01,06 часа на 01.07.2021 г. реагира положително на амфетамин и метамфетамин.
Издаден е талон за медицинско изследване № 0023488. Като нарушена е посочена
разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП. Нарушителят е отказал да подпише акта,
което е удостоверено с подписа на един свидетел.
Предвид съставения АУАН е издадена
оспорената Заповед за прилагане на ПАМ №
21-1075-000263 от 01.07.2021 г., с която на жалбоподателя е наложена
принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП временно
отнемане на свидетелството му за управление на МПС до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца.
Видно от протокола за извършване на
проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества и талона за
изследване, началото на проверката е 01 часа на 01.07.2021 г., като талонът е
връчен на същата дата в 02 часа. В 02,10 ч. от жалбоподателя са били взети
биологични проби – кръв и урина, които са били обект на изследване от
съдебно-химическа експертиза, чието заключение е приложено по делото.
Експертизата е открила наличие на амфетамин и метамфетамин в биологичните проби
и е заключила, че е категорично доказано състояние след употреба на
високорискови наркотични вещества.
По делото е разпитан актосъставителя св.
Т. Т., който дава
показания, че е изпробвал жалбоподателя с техническо средство за употреба на наркотици
и пробата била с положителен резултат, за което съставил АУАН. Друг негов
колега съставил на жалбоподателя втори АУАН за допускане на ПТП. Вторият акт е
приложен по делото - серия GA, № 192450/01.07.2021
г. и в него е отразено, че на 01.07.2021 г. в 01,34 часа в с. Гецово, по ул.
„Георги Дамянов“, до бензиностанция „Пътконсулт“ в посока ул. „Иван Вазов“ Л. управлява собствения си лек автомобил
„Пежо 206“ с рег. № ********, като при ясно
подаден сигнал със стоп палка и светлинен сигнал на служебния автомобил водачът
не се подчинява и осуетява проверката. Последван е с цел да бъде спрян, при
което рязко свива в ляво и блъска служебния автомобил, напуска мястото на
произшествието и се укрива. Настъпва ПТП с материални щети. Водачът е бил изпробван
с техническо средство за употреба на алкохол, като уредът е отчел 0 примола
алкохол.
Св. Т.
е присъствал единствено при проверката за алкохол и наркотични вещества и не
знае какво се е случило преди това. Сочи, че след проверката ходили до
автомобила на жалбоподателя, който бил паркиран на ул. „Марица“, за да му
свалят регистрационните табели.
По искане на жалбоподателя е разпитан
св. С. П. – бивш негов
колега. Св. П. твърди, че на 30.06.2021 г. вечерта Л. му се обадил, за да се видят. Бил видимо напрегнат
и притеснен, но не обяснил защо. Срещнали се пред бар Сохо. Л. пристигнал с кола и с нея се придвижили до жилището
на св. П., където отишли да пият бира. С тях било и трето
лице – И., който извадил някакво пакетче наркотик и Л. го изшмъркал. След десетина минути майка му се
обадила, че го търсят полицаите в тях и той си тръгнал. Било след полунощ.
Колата не останала пред дома на свидетеля.
Жалбоподателят е представил
постановление от 01.12.2021 г. за привличането му като обвиняем по досъдебно
производство № 330-Зм-36/2021 г. по описа на
ОДМВР – Разград за престъпления по чл. 343б, ал. 3 НК и чл. 270, ал. 1 НК, извършени на 30.06.2021 г.
Въз основа на изложеното от фактическа
страна, от правна страна Разградският административен съд намира следното:
Жалбата е допустима. Подадена е от
надлежна страна, в законоустановения срок и срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Съгласно чл. 168 АПК съдът провери
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.
146 АПК.
Заповедта за прилагане на ПАМ е издадена
от компетентен орган. Съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП принудителните
административни мерки по чл. 171 ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед на
ръководителите на службите за контрол или на оправомощени от тях лица. По
силата на Заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. на министъра на
вътрешните работи на основание чл. 165, ал. 1 ЗДвП областните дирекции на МВР
са определени да осъществяват контрол по ЗДвП, следователно ОДМВР – Разград е
служба за контрол. Със Заповед № 330з-2544/18.09.2018 г., т. 1.1.4, директорът
на ОДМВР – Разград е оправомощил началника на група „Организация на движението,
пътен контрол и превантивна дейност“ в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР –
Разград да прилага принудителни административни мерки по ЗДвП за цялата
територия, обслужвана от ОДМВР - Разград. Оспореният акт е валидно издаден от началник
група към ОДМВР – Разград, Сектор „Пътна полиция“, в условията на законова
делегация.
Оспорената заповед е в необходимата
форма и има реквизитите, изискуеми по чл. 172 ЗДвП във вр. с чл. 59, ал. 2 АПК.
При издаване на заповедта не са били
нарушени административнопроизводствените правила. Административното нарушение,
което е основание за прилагане на ПАМ, е описано ясно и точно, като са посочени
всички фактически признаци, включително време, място и начин на извършване.
Административният орган е приложил
правилно материалния закон. Съгласно чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП принудителна
административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на МПС
се прилага на водач, който управлява МПС след употреба на наркотични вещества
или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване или с тест – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не
повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с
доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са
определящи.
Оспорената заповед за налагане на ПАМ е
издадена въз основа на АУАН серия GA, № 404621/01.07.2021
г., с който е установено, че жалбоподателят е управлявал МПС след употреба на
наркотични вещества, установена с тест. Употребата е доказана и с последващото химико-токсикологично
изследване. Актът е редовно съставен и съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП има
доказателствена сила до доказване на противното. Жалбоподателят не е оборил
фактическите констатации по АУАН. Показанията на св. С.
П. не доказват, че жалбоподателят не е управлявал МПС
след употреба на наркотични вещества. Напротив, след приемането на наркотично
вещество Л. си е тръгнал с автомобила, с който е пристигнал и
който по-късно е установен от органите на МВР пред дома му на ул. „Марица“. Освен
това, св. П. няма възприятия за поведението на Л. преди срещата им, когато също би могъл да е приел
наркотични вещества. В подкрепа на това е фактът, че във взетите биологични
проби са били открити два вида наркотични вещества. При това формалната
доказателствена сила на АУАН не е опровергана и съдът приема за доказани
отразените в него факти.
При наличието на горните обстоятелства и
в условията на обвързана компетентност административният орган е бил длъжен да
наложи ПАМ временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водача
до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Не влияе върху законосъобразността на
мярката фактът, че срещу жалбоподателя има висящо наказателно производство, по
което е привлечен като обвиняем и за разглежданото деяние. Актовете за налагане
на ПАМ са административни актове, които се реализират по реда на АПК. Докато
актовете по привличане и ангажиране на наказателна отговорност са правораздавателни и се издават по реда на НПК.
Макар да имат общ правопораждащ юридически факт - допуснатото
правонарушение, предназначението и
правните последици са различни. Административното и наказателното производство
се развиват самостоятелно, като преценката на съответния решаващ орган е независима.
Наложената ПАМ изпълнява предвидената в
закона цел – да прекрати извършеното от дееца нарушение, както и да осуети
възможността за извършване на други подобни нарушения.
По изложените съображения и на основание
чл. 172, ал. 2 АПК Разградският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Л. В. Л. от гр. Р. против Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 21-1075-000263 от
01.07.2021 г., издадена от Началник група към ОДМВР – Разград, Сектор „Пътна
полиция“, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП му е наложена ПАМ
временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване
на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Решението не подлежи на обжалване.