Мотиви по присъда № 44/ 09.02.2012 год., постановена по НОХД № 14/12 на
РС- Димитровград
1. Против К.К.К.,
род. на *** ***, б.гр., жив. в гр. Димитровград, женен, средно
образование, ЕГН – **********, осъждан и Г.Р.Г., род. на *** ***, б.гр., жив. в гр.
Димитровград, женен, средно образование,
ЕГН – **********, осъждан е
повдигнато обвинение в това, че в периода 22.07.2011 год.- 26.07.2011 год., при
условията на продължавано престъпление в междугарието
на гр. Димитровград и с. Ябълково , землище на с. Ябълково, общ. Димитровград
след като се сговорили предварително с мнн, чрез
използване на технически средства и моторно превозно средство лек автомобил „
Лада Нива” с ДК№ *** и лек автомобил „ Опел Корса” с
ДК№ ***, отнел чужди движими вещи на обща стойност от 3 639.38 лв. от владението на ДП „ НКЖИ”
ССТ- Пловдив, без съгласие на негов представител, с намерение
противозаконно да ги присвои, в
немаловажен случай, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив -
престъпление по чл. 196 ал.1 т.2 вр. чл. 195 ал.1 т.4
и 5 вр. чл.
194 ал.1 вр. чл. 26 ал.1 от НК.
2. ПРОКУРОРЪТ - г-н Палхутев подържа обвинението, моли за налагане на
ефективни наказания лишаване от свобода за всеки един от подсъдимите за срок от
2 години и половина. Счита, че са налице основанията на чл. 53 от НК и предлага
на съда да отнеме в полза на държавата лекият автомобил на посоченото
основание.
3. ЗАЩИТНИКЪТ на подс. К.К.К.- адв. К.
при ХАК пледира виновен за подзащитния си. Предлага
налагане на наказание лишаване от свобода при съвкупност от многобройни и
смекчаващи отговорността обстоятелства. Намира за незаконосъобразно приложението
на чл. 53 от НК на две основания- първо, тя не била средство за извършване на
престъпление, а само средство за предвижване и на второ място- не било уточнено
чия собственост е то, тъй като прокуратурата не е извършила разследване по този
факт, а подзащитният му бил женен, колата е възможно
да е била съпружеска имуществена общност.
4. ЗАЩИТНИКЪТ на подс. Г.Р.Г. - адв. Инджова
при ХАК моли за налагане на наказание за нейният подзащитен
при условията на чл. 55 от НК.
5. ПОДСЪДИМИТЕ- К.К.К. и Г.Р.Г. признават фактите в обвинителния
акт и правят пълно самопризнание в с.з. по реда на чл. 371 т.2 от НПК.
6. Съдът разгледа производството
по реда на чл. 371 т.2 от НПК.
Съдът намира :
Факти по делото .
7. ДП
"Национална компания железопътна инфраструктура", Секция
"Сигнализация и телекомуникации" гр. Пловдив били положили
магистрален телефонен кабел в междугарието Ябълково -
Димитровград, който да обслужва дейността им, който не бил вкопан в земята
поради извършващи се на место археологически разкопки.
8. В средата на м. юли 2011 г. св. Н. и подсъдимите
пътували по пътя от с. Крум за с. Ябълково с л.а. "Опел Кадет" с ДК№ **,
забелязали положения кабел, собствен на ДП "Национална компания
железопътна инфраструктура", Секция "Сигнализация и
телекомуникации" гр. Пловдив,който минавал покрай археологическите
разкопки край с. Ябълково. Тримата решили да извършат кражба на кабела, като на
22.07.2011 г. около 02,00-02,30 часа след полунощ тримата отишли до въпросното
място с лекия автомобил, управляван от К.. Св. Н. и К. отишли до мястото,
където бил положен кабела, като взели със себе си и ножовка за да го отрежат, а
Г. останал в лекия автомобил. К. и св. Н. сложили ръкавици с цел да не останат
отпечатъци, по които да бъдат разкрити, започнали да режат кабела с ножовката и
редувайки се от двете страни на кабела отрязали общо пет парчета с обща дължина
61 м., тип ТЗАЕПБ 19x4x1,2 мм., като го нарязали на парчета. Навили парчетата
кабел и св. Н. се обадил на Г. да дойде с лекия автомобил да ги натоварят. Г.
дошъл, като натоварили две парчета кабел. Останалите не могли да се съберат в
л.а., поради което К. тръгнал с лекия автомобил за гр. Димитровград, оставил го
до дома си, качил се на л.а. "Лада Нива" с ДК№ **, собственост на
баща му и се върнал обратно на мястото където оставил съучастниците си. В л.а.
"Лада Нива" подсъдимите и св. Н. натоварили още две парчета от
кабела, а останалото пето парче скрили в нива със слънчоглед на около 20 м.
южно от пътя, тъй като не могли да го сместят в л.а. и се прибрали обратно в
града. На сутринта с двата автомобили с натоварените на тях кабели отишли извън
града в посока с. Голямо Асеново и край пътя на
поляна изгорили изолацията на кабела, събрали медния отпадък в два чувала и го
закарали в с. Узунджово на пункт за вторични суровини
при св. Л., като при претеглянето се оказало, че тежи общо 35 кг., който
отпадък им заплатила по 7,50 лв./кг, като получените пари обвиняемите и св. Н.
си разделили.
9. След два дена, на 25.07.2011 г. през деня К. и Г.
отишли с лекия автомобил "Лада Нива" до мястото, където били скрили
последното парче кабел, в слънчогледова нива край пътя до с. Ябълково, взели и
него и малко преди с. Узунджово в една горичка
изгорили изолацията му, като го занесли отново на пункта за вторични суровини
на св. Л., където го предали. Медния отпадък излезнал
13 кг. Отпадъка бил предаден от името на Г. като също им бил заплатен по 7,50
лв./кг., като получените пари подсъдимите си разделили.
10. На 25.07.2011 г. св. Н. се видял със св. Н., като
последния му споделил за извършената кражба преди това и му казал, че на местото
има още кабел, като около полунощ двамата отишли с л.а. "Опел Корса" с ДК№ ***, управляван от св. Н., като взели със
себе си ножовка, ръкавици, брадвичка и въже, с намерение да откраднат от
намиращия се там кабел, но отивайки на место и преди да започнат да режат от
кабела видели, че в близост до тях минал л.а. "Лада Нива", като св. Н.
и св. Н. изчакали малко, но
след известно
време л.а. "Лада Нива" минал отново в близост до тях и свидетелите се
отказали да извършат кражба и да режат от кабела и си тръгнали.
11. Също на 25/26.07.2011 г. К. и Г. с л.а. "Лада
Нива" с ДК№ ** отишли отново в землището на с. Ябълково край разкопките,
където бил положен магистралния кабел, като двамата с носената от тях ножовка
отрязали още едно парче кабел с дължина 11,95 м., което качили на лекия
автомобил и го скрили край пътя на около 1 км. от ж.п. прелеза на кариерата в
с. Ябълково, по пътя между с. Ябълково и с. Крум, с намерение на следващия ден
да отидат и да го изгорят и него и също да го предадат на вторични суровини.
12. Междувременно на 22.07.2011 г. сутринта била
констатирана извършената кражба и бил извършен оглед на местопроизшествието,
били разкрити извършителите на престъплението, като подсъдимите след залавянето
им обяснили къде предали медния отпадък. С Протокол за доброволно предаване от
27.07.2011 г. св. Л. предала изкупените съответно 35 кг. и 13 кг. меден
отпадък, като според извършена по делото техническа експертиза кабелът от който са добити медните отпадъци е
със структура 1 9x4x1,2 мм, като доброволно предадените 48 кг. медни отпадъци
съответстват на 60 м. кабел тип ТЗАЕПБ 19x4x1,2, и разликата от 1 л. м. /0,800
кг./ може да се дължи на грешка при измерването на отпадъците от медния
проводник, намаление на теглото на медния отпадък при изгарянето на кабела или
съчетание и на двете.Отнетите вещи - общо
72,95 м. кабел тип ТЗАЕПБ 10x4x1,2 били на
обща стойност 3 639,38 лв.
13. По отношение на св. Н. наказателното производство
е приключило със споразумение, с което за извършеното престъпление му е било
наложено наказание "Пробация", което
споразумение е било одобрено от PC - Димитровград по НОХД №691/2011 г. по описа на PC – Димитровград.
14. Към момента
на извършване на деянието , подс. К. е бил осъждан.
С присъда №7/28.01.2004 г., влязла в
сила на 12.02.2004 г. по НОХД №20/2004 г. по описа на PC - Кърджали е бил
осъден на "лишаване от свобода" за срок от 5 месеца, което наказание
с Определение №133/19.12.2007 г., в сила от 03.01.2008 г. по ЧНД №1264/2007 г.
на PC - Кърджали е постановено да се изтърпи ефективно. С
Определение №178/16.07.2007 г. на ОС - Хасково, в сила от 23.07.2007 г. по ЧНД
№251/2007 г. на ОС - Хасково е било заменено общоопределеното
му наказание "Пробация" по НОХД №3/2006 г.
на PC - Крумовград и НОХД №187/2006 г. на PC - Кърджали с
наказание "лишаване от свобода" за срок от 6 месеца, които наказания
е изтърпял ефективно, и не са изтекли 5 години от изтърпяването им, поради
което настоящото престъпление е извършено при условията на опасен рецидив по
смисъла на чл.29 ал.1 б."а" от НК.
15. Подс. Г. с влязла в сила на 06.06.2006 г. присъда по НОХД
№181/2005 г. на PC - Димитровград е бил осъден на наказание
"лишаване от свобода" за срок от 4 месеца, което да изтърпи
ефективно, като му е било определено и едно общо наказание по НОХД №124/2002
г., НОХД №727/2003 г., НОХД №198/2002 г. и НОХД №400/2003 г., всички на PC - Димитровград, в
размер на 3 години "лишаване от свобода", които наказания е изтърпял
ефективно и не са изтекли 5 години от изтърпяването
им, поради което настоящото престъпление е извършено при условията на опасен
рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 б."а" и "б" от НК.
16. Горната фактическа обстановка
се установи от самопризнанията на подсъдимите и доказателствата, събрани на досъдебното производство, поради което съдът на основание
чл.372 ал.4 от НПК , в тяхната съвкупност им дава вяра.
Съставомерност на деянието.
17. При гореизложените
и установени в хода на съдебното следствие факти, съдът намира за безспорно
установено, че К.К.К. и Г.Р.Г. от обективна страна са осъществили състав на
престъплението кражба- в периода
22.07.2011 год.- 26.07.2011 год., при условията на продължавано престъпление в междугарието на гр. Димитровград и с. Ябълково , землище на
с. Ябълково, общ. Димитровград след като се сговорили предварително с мнн, чрез използване на технически средства и моторно
превозно средство лек автомобил „ Лада Нива” с ДК№ *** и лек автомобил „ Опел Корса” с ДК№ ***, отнел чужди движими вещи на обща стойност
от 3 639.38 лв. от владението на ДП
„ НКЖИ” ССТ- Пловдив, без съгласие на негов представител, с намерение
противозаконно да ги присвои, в
немаловажен случай, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив -
престъпление по чл. 196 ал.1 т.2 вр. чл. 195 ал.1 т.4
и 5 вр. чл.
194 ал.1 вр. чл. 26 ал.1 от НК.
18. Безспорно се установи, че именно подсъдимите са
извършители на деянията, размера на противоправно
отнетото, жертвата на престъплението- ДП „ НКЖИ” ССТ- Пловдив, от които са
отнети вещите и липсата на съгласие от тях за това. Вещите, които са отнети са общо
72,95 м. кабел тип ТЗАЕПБ 10x4x1,2 били на
обща стойност 3 639,38 лв.
19. При отнемане на вещите, подсъдимите са използвали
техническо средство- ножовка. Ръкавиците според съда не могат да бъдат счетени
за технически средства при отнемането на вещите, тъй като на практика нямат такъв
характер.
20. За да се извърши кражбата са използвани и две
МПС-та- „ Лада Нива” с ДК№ *** и лек автомобил „ Опел Корса”
с ДК№ ***.
21. В осъществяване на деянието,
подсъдимите са действали задружно, при
предварително формиран умисъл за изпълнението на кражбите и разпределение на
ролите при осъществяването им.
22. Престъплението е продължавано тъй деянията
извършени на 22.07. и на 25/26.07.2011 г. са през непродължителен период от
време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината при което
последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на
предшестващото.
23. С оглед наличието на продължавана престъпна
дейност, значителната стойност на отнетите вещи, многократно надвишаваща
минималната работна заплата, наличието на квалифициращи обстоятелства и
предишните осъждания на лицата следва да се приеме, че случаят не е маловажен.
24. Предвид съдебното минало на подсъдимите,
за тях е налице квалификацията опасен рецидив, както следва: за К.К.К. по ч. 29 ал.1 б.(а) от НК, за Г.Р.Г. - и в двете хипотези на чл. 29
ал.1 – т.(а) и (б) от НК.
25. Безспорно се установи, че за
да осъществят деянията, подсъдимите
действат при условията на пряк умисъл- съзнавали са противоправния
характер, последиците от тях и са искали настъпването на последните.
Относно наказанието.
26. При отмерване
на наказанието, съдът взе предвид
разпоредбата на чл. 373 ал.2 от НПК, а и на самостоятелно основание отмери наказанието при условията на чл.
55 ал 1. т.1 от НК. При това същото се отнася за двамата
подсъдими, които имат еднакво според изискванията на закона участие в
осъществяване на изпълнителното деяние.
27. В този комплекс от
изключителни и многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът взе
предвид следното: пълното съдействие на подсъдимите при разкриване на обективната истина във всички
фази на процеса, изразеното искрено
разкаяние, съдействие при възстановяване на щетите и практическото такова ,
макари извършено от третият участник в
деянието; социално- икономическите условия, които са причина да извършат
деянието. Така и най- ниското предвидено в нормата наказание се явява
несъразмерно тежко за тях.
28. Съдът намери, че
отговорността им следва да бъде еднаква. Това е така, защото същите имат сходно
съдебно минало и наказуемостта на деянието им, съобразно и еднаквото участие в
изпълнителното деяние трябва да е равна. По отношение на размера съдът стъпи
преди всичко на личностната превенция и за двамата и намери следното.
29. Действително и двамата
подсъдими са многократно осъждани. Все пак последната присъда за кражба на подс. Г. е от 06.05.06 год., а за подс.
К.- за престъпление против собствеността - от 06.06.06 год. Същото показва , че
в един продължителен период от време и двамата са опитали сполучливо да се
социализират с обществото , явление което не е често срещано напоследък.
Започнали са да полагат обществено полезен труд, подс.
К.- да създаде семейство, опитали са да живеят нормално. Единствено вложената
социално- икономическа обстановка в страната ги е подтикнала към връщане на
старите престъпни навици.
30. Последващите групирания на
наказанията на К. и наказанието на Г. по НОХД №
426/10 год. не променят този извод на съда. Същите принципно нямат
отношение към демонстрираната линия на ресоциализация
от тяхна страна.
31. Според съда такова поведение
трябва да се премира. По тази причина, съдът счете за уместен един
значително занижен размер на дължимите
наказания за двамата подсъдими- по 7 месеца лишаване от свобода което да
изтърпят ефективно при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор, тъй
като е невъзможно приложение на чл. 66 ал.1 от НК
per se.
32. На основание чл. 55 ал.3 от НК съдът не наложи и предвидено в чл. 196 ал.2 от НК наказание – конфискация и
за двамата подсъдими.
За приложение на чл. 53 от НК,
веществени доказателства и разноски.
33. Процесуална изненада за съда
и страните бе искането на прокурора за отнемане в полза на държавата на лек автомобил „ Опел Корса” с ДК№ ***. То бе направено в хода на
пледоариите, а по искане на прокурора съдебното следствие бе възобновено за събиране на нови доказателства,
представени в залата.
34. Всъщност, правилно е възражението
на защитата, направено по приемане на тези доказателства. Налице е представено
писмо, което е подписано и към него два листа, неподписани и не посочени под
номера в писмото. Прокараното съмнение, че двата листа нямат отношение към
писмото , още по- малко- към претендираното отнемане
по чл. 53 от НК, а и в крайна сметка не представляват писмени доказателства по
смисъла на НПК. Съдът е склонен да се съгласи с това възражение на база
различни причини както следва.
35. Първо действително придружаващите листове към писмото не са
подписани и не могат да се приемат за писмено доказателство по реда на чл. 127
от НПК.
36. Второ, с оглед и на
направеното оспорване , действително не е сигурно, дали отразяват
действителното състояние , касателно правото на собственост
върху движимата вещ- лек автомобил „ Опел Корса” с ДК№ ***, несъмнено използвана като
средство за извършване на кражбата.
37. Трето, по същество дори и да
се доверят тези два листа, те не са достатъчно доказателство за да обоснове
право на собственост върху автомобила. Ясно е, че след като е налице оспорване
е налице и всято съмнение по този повод и е в тежест на прокурора да обоснове
аргументите си.
38. Четвърто, производството по
делото бе разгледано по реда на чл. 371 т.2 от НПК по инициатива на съда, с цел
максимално бързо и ефективно правосъдие. Така в едно с.з., съдът се занима с
въпросите за вината и следващото се за това наказание на двамата подсъдими.
Въпроса с приложение на чл. 53 от НК не е главен за наказателното дело и е
възможно същият да бъде решен в последващо производство по чл. 306 ал.1 т.1 от НПК. По тази причина съдът не отложи постановяване на присъдата , тъй като
делото по главните въпроси бе изяснено.
39. Пето, непълните доказателства
на прокурора, очевидната му неподготвеност в тази посока( тези материали
липсват по настоящото дело и се представят в един непривичен за съдебната фаза
момент) сочат към недоказаност на неговото искане. За него съществуваше
възможност, при достатъчна подготовка да поиска от съда произнасяне по искането
с допълнително определение по посочения по- горе ред.
40. Тъй като това искане обаче е
направено в главното производство , съдът няма как да не се произнесе с
настоящите мотиви по него. Тъй като то е недоказано- следва да се остави без
уважение. Съответно нарочно произнасяне в диспозитива
на присъдата съдът не дължи.
41. По делото има веществени
доказателства ,които са без стойност- 3 чифта маратонки, 2 бр. найлонови
чували, 1 бр. празна пластмасова бутилка, 2 бр. отпечатъци от протектори, 1 бр.
ръчна ножовка, 1 бр. конопено въже, 1чифт работни плетени ръкавици, 1 бр.
зелена ножовка и 1 бр. брадва. Съдът постанови тяхното унищожаване.
42. Допълнително по делото има
вещи собствени на ДП „ НКЖИ” ССТ- Пловдив- общо 38 кг. обгорен меден проводник,
11.95 метра магистрален кабел тип ТЗАЕПБ
10х4х1.2 , които трябва да му бъдат
върнати.
43. С оглед признаването на подсъдимите за виновни,
те трябва да заплатят и
направените по делото разноски в размер на 257.45 лева по сметка на РС-
Димитровград.
Мотивиран така, съдът постанови
своята присъда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
: