М О Т И В И
към присъдата по НДОХ № 1463/18г. по описа на Окръжен съд - Варна
Окръжна
прокуратура – Варна е
внесла в Окръжен съд - Варна обвинителен акт срещу :
М. Р.З. ЕГН ********** – за
престъпление по чл.343 ал.1 б.”В” от НК.
К.Г.Ж. ЕГН ********** - за престъпление по 343А ал.1 б.“Б“ вр.
чл.343 ал.1 б.”В” от НК.
Срещу подсъдимите са
възведени обвинения в това, че :
Подсъдимата З. ***, при управление на моторно превозно
средство - лек автомобил „Тойота Корола" с per. № * **** **, нарушила правилата за
движение: чл.6, т.1 от ЗДвП: „Участниците в движението съобразяват своето
поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или
контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните
знаци и с пътната маркировка" и чл.50, ал.1 от ЗДвП: „На кръстовище, на
което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на
пътните превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните
превозни средства, които се движат по пътя с предимство", като по
непредпазливост и при условията на независимо съпричиняване
с К.Г.Ж. ЕГН ********** причинила смъртта на С. Н. Д. - на 66 години.
Подсъдимият Ж. на 17.05.2018
год., в гр. Варна, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил
„Фолксваген Пасат" с per.
№ * **** ** нарушил
правилата за движение по чл.21, ал.1 от ЗДвП: „При избиране скоростта на
движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните
стойности на скоростта в км/ч: за пътно превозно средство от категория „В"
- в населено място - 50 км/ч,, като е управлявал със скорост от 87.60
км/час" и чл.116 от ЗДвП: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да
бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, към децата, към хората с трайни
увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун и към
престарелите хора“, като по непредпазливост и при условията на независимо съпричиняване с М.Р.З. ЕГН ********** причинил смъртта на С.
Н. Д. - на 66 години, като след деянието
е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалата.
В съдебно заседание представителят на
ВОП поддържа изцяло предявените обвинения,
като ги счита за доказани по безспорен и
категоричен начин. Предлага налагане на наказания “Лишаване от свобода” съобразно предвидените размери в специалната
част на НК, около минималните законови срокове, изпълненията на които да бъде
отложени с подходящи изпитателни срокове. Пледира за налагане и на наказания
“Лишаване от право да управлява МПС” по справедливост.
Пострадалият И.Д.Д.,
чрез повереника си адв. А.Д.
*** моли за конституирането си като
частен обвинител и не желае да предяви граждански иск. В пледоарията си по
същество адв. Д. поддържа обвинението, като се
солидаризира с представителят на държавното обвинение. Моли да му бъдат
присъдени направените по делото разноски.
Пострадалият Р.Н.Н.,
чрез повереника си адв. Т.Г.
*** моли за конституирането си като
частен обвинител и не желае да предяви граждански иск. В пледоарията си по
същество адв. Г. поддържа обвинението,
Защитата на
подс. З. в
лицето на адвокат Т. *** намира
обвинението, както и фактическата обстановка и заключението на АТЕ за
недоказани и моли за оправдаването на подзащитната
си. Алтернативно моли, ако З. бъде призната за виновна да бъде наложено
наказание по привилегирования текст на чл.343а ал.1 от НК.
Защитата на
подсъдимият Ж. в лицето на адв.С.К. *** признава фактологията по делото като счита, че подзащитният
му не е извършил нарушение на чл.21 от ЗДвП и оспорва заключението на АТЕ. Моли
за налагане на наказания в законовия минимум.
Подсъдимата З.
счита, че не е виновна като изтъква, че е направила всички необходими действия
при извършване на маневрата.В последната си дума моли за справедлива присъда.
Подсъдимият Ж.
дава подробни обяснения за станалото, като в последната си дума изразява
съжаление за стореното и моли за справедлива присъда.
От фактическа страна съдът
счита за установени следните обстоятелства :
Подсъдимата М.Р.З.
е родена на ***г*** жител и живуща ***, с висше образование, работи като
продавач – консултант, омъжена, неосъждана. Правоспособен водач на МПС
категория „В“ от 1992г. Еднократно е наказвана с наказателно постановление и
три пъти са и налагани глоби по фиш за допуснати нарушения на ЗДвП.
Подсъдимият К.Г.Ж.
е роден на ***г***, жител и живущ ***, неженен, осъждан. Правоспособен водач на
МПС от 2014г. категория „В“. Наказван е общо 5 пъти с наказателни
постановления, 8 пъти с фишове и 2 пъти са му налагани принудителни
административни мерки за допуснати нарушения по ЗДвП.
На 17.05.2018 год. в гр. Варна, около 13:00 часа, подсъдимата
М.З. управлявала л.а. "Тойота Корола" с
рег.№ * **** **, движейки се по ул. "Подвис" към Т-образното
кръстовище, образувано от пресичането с бул. "Христо Смирненски". Пътната
обстановка там била следната :
От пресичането на ул. "Подвис" с бул.
"Христо Смирненски" в гр. Варна се образува Т-образно кръстовище.
Движението в кръстовището било двупосочно. Ширината на ул. "Подвис",
където вдясно се намирал магазин "Била", непосредствено преди
кръстовището с бул. "Христо Смирненски", била 13.00 м. От двете
страни на ул. "Подвис" се намирали тротоари с ширини по 1.40 м. На
десен тротоар, точно срещу стоп-линията, бил поставен пътен знак "Б2 -
Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство". Този пътен знак се
намирал точно преди кръстовището с бул. "Хр. Смирненски", на 0.60 м
на дясно от ляв край и на 0.80 м на ляво от десен край на десен тротоар.
Пътният знак "Б2" бил насочен с лице към идващите по ул. "Подвис"
в посока - бул. "Христо Смирненски". На ляв тротоар на ул.
"Подвис" преди кръстовището бил поставен метален лост с 3 броя пътни
знаци - "В26 - Забранено е движение със скорост над 40 км/ч";
"В4 - Забранено влизането на товарни автомобили";"А18 - пешеходна
пътека". Гореописаните пътни знаци били с лице към бул. "Христо
Смирненски" и горната част на ул. "Подвис" откъм ж.к.
"Изгрев". Платното на бул. "Христо Смирненски" било от две
пътни ленти /по една във всяка посока/.
На кръстовището подсъдимата З. установила автомобила непосредствено до
лявата мислена граница на бул. "Христо Смирненски" върху пешеходната
пътека и изчакала около 16 секунди преминаването на автомобилите с предимство
по бул. "Христо Смирненски". През това време по бул. "Христо
Смирненски" се движел л.а. "Фолксваген Пасат" с рег.№ * **** **, управляван
от подс. К.Ж.. В автомобила заедно с него пътували
св.Н.Б. стоящ на задната седалка отдясно и св.Ф.С. – на предна дясна седалка.
Зад него се движел л.а.“Тойота“ с водач св.Т.А.. Автомобилът на подсъдимия бързо ускорил и се движел със
скорост 87.60 км/ч в посока към описаното по-горе Т-образно кръстовище. З. потеглила с автомобила си от състояние на
покой и плавно се придвижила едновременно напред и свое ляво, като
последователно пресякла лявата лента на бул. "Христо Смирненски" и
навлязла в дясната пътна лента на булеварда. Подсъдимият Ж. възприел движението на л.а., управляван
от З., когато автомобилът му вече се
намирал на около 29.05 м преди мястото на удара между тях и предприел аварийно
спиране с едновременно отклоняване вдясно. Въпреки това, двата автомобила се
ударили съответно с преден ляв ръб на л.а. "Фолксваген Пасат" в заден
десен калник на л.а. "Тойота Корола", като
последвало прохлузване в страничните им части, тъй
като в момента на първоначален контакт скоростите им били със значителни
разлики - 8.77 км/ч за л.а. "Тойота Корола"
и 82.52 км/ч за л.а. "Фолксваген Пасат". Подсъдимият Ж. видял, че с отклонението си вдясно се
насочва към десен бордюр и към пешеходната зона, разположена вдясно от пътното
платно на булеварда. Той възприел стоящата на тротоара пешеходка С. Д.,
направил опит да отклони автомобила още надясно, за да избегне удара на
пешеходката, но времето и разстоянието на тази маневра се оказали недостатъчни
и той ударил с автомобила си пострадалата Д. Автомобилът, управляван от Ж., ударил пешеходката с предната си лява част
и в зона от тялото й на височина от 0.45 м от пътното платно до главата
включително /по цялото тяло/. Непосредствено преди удара Д. видяла идващия
срещу нея отляво автомобил, но успяла да се отмести от първоначалното си
положение едва на около 0.10 м назад. След първоначалния удар тялото й било
отхвърлено едновременно към предния прозорец, нагоре и наляво, като било
пренесено частично от спиращия автомобил напред, след което паднало в ляво на
автомобила върху пешеходната зона. Двата автомобила спрели - л.а. "Фолксваген Пасат" - напред и
вдясно, а л.а. "Тойота Корола" - в зоната
на дясната пътна лента, непосредствено след пешеходната пътека. Случилото се
било възприето от свид. И.П., който управлявал л.а.
"Опел Астра" с рег.№ В 8946 BP и
се движел по бул. "Христо Смирненски" в посока Военна болница, като
по време на случилото се наближавал
кръстовището с ул. "Подвис". Свидетели на инцидента били и Т.А.,
който управлявал л.а. "Тойота Ярис Версо" с рег.№ В 5312 ВВ, движейки се по бул.
"Христо Смирненски" в посока „Вятърна мелница", както и
пътуващите в автомобила на подсъдимия Ж..
След случилото се подс. Ж.
се обадил на телефон 112, за да извика помощ. Приближил се до лежащата Д. и
придържал десния й крак, който бил неестествено изкривен и според него счупен и
я болял при всяко движение. Положил и възглавничка под главата и. Пристигнал автомобил на спешна медицинска
помощ, който отвел пострадалата в Спешен център на МБАЛ "Св. Анна- Варна"
- Варна, където по-късно тя починала.
На мястото на инцидента, след
разпореждане от ОДЧ на сектор "ПП"
при ОД на МВР – Варна отишли свид. К.К. и свид. П.В. - мл. автоконтрольори в сектор "Пътна полиция" при ОД
МВР - Варна. Те извършили на двамата подсъдими на място проверка за употреба на
алкохол и за наркотични и упойващи вещества с технически средство, като пробите
и на двамата водачи били отрицателни - д.п./л.71-74/. След това двамата подсъдими
дали и кръвни проби за медицинско изследване в болницата. Съобразно
заключението на протокол за химическа
експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество
в кръвта № 715/18.05.2018 г./л.94/, в изпратената за изследване проба кръв,
взета от К.Ж., не се доказва етилов алкохол. Протокол № 716/18.05.2018 г.
/л.98/ сочи, че в изпратената за изследване проба кръв, взета от М.З., не се
доказва етилов алкохол. По-късно на мястото на инцидента пристигнала и група от
разследващи полицаи.
От заключението на извършената
Съдебно-медицинска експертиза за аутопсия /л. 106-112 по д.п./, защитена от вещото лице в съдебно заседание и
приета от съда, като обективно и компетентно дадена се установява, че причина за смъртта на С. Д.,
на 66 години, е тежката комбинирана травма: гърди, глава, гръбначен стълб,
крайници, изразяваща се в тежка гръбначномозъчна травма с контузия и разкъсване
на белодробен паренхим, колапс, двустранен хемопневмоторакс, счупване на гръбначен стълб на ниво 3-ти
гръден прешлен, счупване на 2-ри до 10-ти спинални
израстъци на гръдните прешлени. За настъпването на смъртния изход като съпричина реално може да се приемат и останалите
травматични увреждания, множествените счупвания на леви, десни ребра, костите
на горните и долни крайници и масивните кръвонасядания
в меките тъкани около тях. Такава травма с тежко увреждане на важни жизнени
органи е несъвместима с живота. Смъртта е настъпила много бързо в рамките на
1-2 часа. Описаните травматични увреждания са резултат на удари с или върху
твърди, тъпи предмети. Преценени в своята съвкупност те отговарят да са
получени при удар от МПС в посока отляво надясно отзад напред, с последващо падане върху пътното платно. Всички описани
травматични увреждания са получени приживе. Между описаните травматични
увреждания и настъпилия смъртен изход е налице пряка причинно - следствена
връзка.
В хода на разследването С.Х. - управител на
"Лотос Трейдинг" - магазин за мебелен обков,
намиращ се на бул. "Христо Смирненски" 153 предал СД-диск със запис
от охранителна камера за видеонаблюдение на магазина
/л.51-52/. От своя страна управителят на "СИП Инвест"
ЕООД - C. П. предал доброволно /л.54/ СД-диск /л.53/ с видеозапис от
охранителна камера от склада за строителни материали на фирмата, намиращ се в
близост до инцидента.
От изготвената по делото Видео-техническа и лицево-идентификационна
експертиза, защитена от вещото лице в съдебно заседание и кредитирана от съда
като обективна и компетентно дадена, се установява, че видеофайловете са цифров
презапис от оригиналните файлове, записани върху
твърдия диск на компютърна видео охранителна система. Не са установени следи от
манипулация/намеса върху записаната информация. На двата диска записите са в
различен времеви интервал. Видеофайлът съдържа действия на настъпило
пътно-транспортно произшествие /ПТП/ между автомобил и пешеходец. От действията
на автомобила и пешеходеца са извлечени кадри и са подредени в хронологичен ред
в таблица.
От заключението
на назначената и изготвена по делото Автотехническа
експертиза /л. 117-129 по д.п./, прочетена по реда на чл.282 от НПК, защитена
от вещото лице в съдебно заседание и кредитирана от съда като обективна и
компетентно дадена се установява, че скоростта на движение на л.а. „Фолксваген
Пасат" непосредствено преди да е реагирал подс. Ж.
е била 87.60 км. в час, а тази на другия л.а. - „Тойота Корола"
непосредствено преди удара с л.а. "Фоксваген
Пасат" е била 8.77 км в час Скоростта на л.а. "Фолксваген Пасат"
непосредствено преди удара /първоначалния контакт/ с л.а. "Тойота Корола" е била 82.52 км/ч, а скоростта му преди удара
на пешеходката е била 77.48 км/ч. Дължината на опасната зона на спиране на л.а.
"Фолксваген Пасат" при изчислената му скорост е 66.20 м., а при скорост
от разрешената 50 км в час, е 27.53 м. Дължината на опасната зона на спиране на
л.а. „Тойота Корола" е била 2.86 метра. При
конкретните пътни условия водача на л.а. „Фолксваген Пасат" при движение
със скорост 87.60 км в час технически не би могъл да предотврати ПТП чрез
спиране, тъй като опасната зона на спиране е била по-голяма от отстоянието, на което се е намирал преди мястото на удара,
когато е настъпила опасността. Но ако водача на л.а. „Фолксваген Пасат" се
е движел с максимално допустимата скорост 50.00 км в час, технически би могъл
да предотврати ПТП чрез спиране, тъй като опасната зона на спиране е била
по-малка от отстоянието, на което се е намирал преди
мястото на удара, когато е настъпила опасността.Ако подс.
Ж. е управлявал автомобила със скорост не по-висока от 58.53 км/ч технически е
могъл да предотврати ПТП чрез спиране, ако е реагирал адекватно с време не
по-голямо от 0.6 секунди. Подсъдимата З. е управлявала л.а. „Тойота Корола" при движение със скорост 8.77 км в час и
технически би могла да предотврати ПТП чрез спиране, тъй като опасната зона на
спиране е била значително по-малка от отстоянието, на
което се е намирала преди мястото на удара с л.а. "Фолксваген Пасат",
когато е настъпила опасността и зоната на пряка видимост, която е имала към
посоката от която е идвал л.а. „Фолксваген Пасат". Заключението на ATE е,
че причината за настъпване на ПТП от техническа гледна точка е движението на
„Фолксваген Пасат" със скорост над разрешената за този пътен участък,
което е поставило водача му в ситуация на невъзможност да реагира своевременно,
а от страна на водачката на л.а. „Тойота Корола"
е липсата на упражнен визуален контрол към посоката, от която е идвал
„Фолксваген Пасат" и липса на реакция.
Във връзка със заключението по автотехническата
експертиза от страна на защитата на подсъдимата З. възразиха срещу изложеното,
че подзащитната му не е упражнила визуален контрол
към посоката от която е идвал другия автомобил, като се счита, че това е правен
извод.
Изложеното не се споделя от състава на съда.
Заключението на експертизата касае причината за произшествието от техническа
гледна точка, а правните изводи са прерогатив на съда като в тях се включва
заключение дали има нарушени правни норми и кои са те. В случая вещото лице не е
излязло от рамките на задачите поставени му от органите на разследването.
Друга теза изложена от защитата на подсъдимата, а и от
самата З., е че автомобила управляван от нея е бил завършил своята маневра и
тогава е последвал удара с л.а.
„Фолксваген“.
Подобна теза според съда противоречи както на
наличните увреждания по двата автомобила – фотоалбум л.14 и 15 по д.п., така и
на приложения към видеотехническата експертиза
снимков материал на л.90 от д.п. На същият много добре се вижда, че автомобила управляван
от подсъдимата са намира косо, а не успоредно спрямо бордюра на пътното платно.
Друга теза развита от защитата на подсъдимата З., е за
некоректно определяне на скоростта и на движение към момента на удара, като се
твърди, че тя е много по-голяма от определените 8,77 км/ч., в контекста на
тезата, че не е имала техническа възможност да спре при възникване на
опасността за движението. В този контекст са и оспорванията
на времето за реакция определено от експертизата. Твърди се че то не може да бъде
по-малко от 1 /една/ секунда.
Тук следва да се отбележи, че скоростта на движение на
подсъдимата е определена от експертизата на базата на разглеждане на
видеофайловете и практически не би могло да има грешка доколкото е наличен и
таймер за времето и колата е проследена от момента на спирането и на знак Б-2 на ул.“Подвис“ до удара с другия
автомобил и установяването и в покой. Времето прието от експертизата за реакция
на подсъдимата бе подробно разяснено от вещото лице при отговор на допълнителни
въпроси от експерта на л.89 от делото и без да го преповтаря съдът отчита, че
подсъдимата е престояла 16 секунди докато предприеме маневра за навлизане по
пътя с предимство и безспорно е било в готовност да реагира при настъпване на
опасност за движението. При съществуващия интензивен трафик по бул.“Христо
Смирненски“ – установен и от свидетелските показания и от видеофайловете, съдът намира за изключено да се говори за
изненадващо за подсъдимата появяване на лек автомобил по булеварда. Затова и
съда намира приетите от вещото лице стойности за коректни, отговарящи на
фактическата обстановка при произшествието и на научната литература. В тази
насока следва да се отбележи, че приложените от защитата и приети от съда
извадки от учебник на Д.Попов „Безопасно спиране на автомобила“ на л.80 като
време за реакция е посочено –„ шофьор очаква опасността, готов за спиране – 0,6
– 0,8 секунди“, т.е приетите от вещото лице стойности за реакция не са много
по-различни и от приетите от по-старата
литература в сравнение с цитирания учебник на проф.Карапетков
изд. ТУ – София 2005г.
Следва да се отбележи
че тези разсъждения не биха били
релевантни към казуса в случай, че подсъдимата З. бе изпълнила задължението си
като водач на МПС да се убеди преди
започване на маневра навлизане на пътното платно на бул.“Христо
Смирненски“, че няма да създаде опасност за движението и да отнеме предимството
на друго МПС. С оглед на определената от вещото лице зона на пряка видимост на
водачите на процесните автомобили един към друг не по-малка
от 73,0 метра, ако подсъдимата бе следила визуално движещите се по двете посоки
на бул.“Христо Смирненски“ автомобили за нея не би имало пречка да продължи
престоя си на ул.“Подвис“, или започвайки маневрата да я преустанови
пропускайки движещия се по път с предимство л.а.“Фолксваген“ управляван от подс.Ж..
От страна на защитата на подс.Ж.
се възразява срещу определената от експертизата дължина на спирачните следи
като към установените при огледа на местопроизшествието 2,90 метра до мястото
на удара са прибавени 1,50 метра до удара с пешеходката. От обясненията на
вещото лице при отговор на допълнителни въпроси за съда стана ясно, че тези
1,50 метра са добавени защото и другите колела – и тези които не са оставили
следа оказват същото спирачно усилие на пътя и автомобила продължава да спира
до установяването си в покой.Скоростта на управлявания от подсъдимия автомобил
е определена от вещото лице на база на установеното по картографските
данни изминато разстояние и времето за
което е изминато то съобразно данните от видеофайла на „Camera 05“. При налични тези две изходни данни скоростта V е
равна на S/T.
Така е и получена скоростта от 24,33м/с / 87,60 км/ч. и съмнение у съда относно
правилността на заключението на вещото лице в тази насока не съществуват.
За да приеме гореизложената
фактическа обстановка като доказана по безсъмнен начин съдът изцяло кредитира събраните в хода на
наказателното производство гласни доказателства - обясненията на подсъдимите – частично, показанията на свидетелите Т.А., И.П., К.К., П.В., Ф.С. и Н.Б., писмените доказателства – протокол
за оглед на местопроизшествие с приложени скица и фотоалбум, Съдебно автотехническа и медицинска експертиза, Химически експертизи, справки за съдимост и
справки от сектор “ПП” при ОД на МВР – Варна. Описаните доказателства в своята
съвкупност водят до единствения възможен извод за виновност на подсъдимите в престъплението
за което им е предявено обвинение.
Обясненията на подсъдимата М.З. съдът
кредитира частично. Безспорно установено е, че подсъдимата е спряла на знак Б-2
„Стоп“ на ул.“Подвис“ и в продължение на 16 секунди е пропускала движещите се по
бул.“Христо Смирненски“ автомобили, след което е предприела маневра за
навлизане по булеварда и е настъпило ПТП в резултат на което е починала
стоящата до бордюра на пътното платно до
пешеходна пътека С. Д.. Не отговаря на обективната истина изнесеното от
подсъдимата, че е завършила маневрата и тогава е последвал удара с другото МПС.
Както съдът отбеляза и по-горе от щетите по двата автомобила /няма следи
по вратата на багажника, задната броня и
стоповете/ и от кадрите от видео
наблюдението в района напълно ясно се вижда, че в момента на удара между двете
превозни средство л.а.“Тойота“ управляван от З. се намира косо спрямо бордюра
на бул.“Хр.Смирненски“. Съдът не кредитира и обясненията и в частта, че преди
започване на маневрата се е огледала в ляво и в дясно и не е установила пречки
да премине. В случай, че е нямало пречки за преминаването и не би се стигнало
до ПТП. Зоната на пряка видимост между двата автомобила е била достатъчно
голяма – не по-малка от 73 метра за да може подсъдимата да възприеме и да
пропусне движещия се по пътя с предимство автомобил. В случай, че се приеме, че
е имало пречка за видимостта и в дясна посока, същата е следвало да не навлиза
в кръстовището докато не се убеди, че ще да може да извърши маневрата безопасно,
или да навлезе с такава скорост, която да и позволи при появило се пътно
превозно средство да спре и да предотврати настъпване на ПТП. В тази насока е и
Решение № 55/2010г. по н.д. № 725/2009г.
на 3-то н.о. на ВКС на РБ. Изложеното от подсъдимата на въпроси на прокурора,
че не е видяла „Пасата“ се споделя от съда, доколкото
от нейна страна няма какъвто и да било опит да предотврати ПТП, било чрез
спиране, било чрез отклоняване още в ляво за да пропусне движещия се по пътя с
предимство автомобил. Причина З. да не
се види приближаващия автомобил според съда е липсата на визуален контрол към
движещите се в дясно от нея пътно превозни средства.
Обясненията на подсъдимия К.Ж. съдът
цени също частично. Същите са обективни и в унисон с останалите доказателства с
изключение на посочената от него скорост за движение непосредствено преди удара
с автомобила на подсъдимата З.. Показанията му за скоростта с която се е движел
се опровергават както от заключението по назначената АТЕ, така и от показанията
на св.Т.А., който се е движил след него и е възприел навлизането на автомобила
на Ж. *** и движението на последния с висока скорост отделяйки голямо
количество изгорели газове. Движението на свидетеля със скорост от около 40
км/ч и обстоятелството за бързото отдалечаване на подсъдимия правейки
т.н.“ластик“ за съвсем кратко разстояние, говори за движение със скорост
значително по-висока от тази разрешена за движение в градски условия и в
частност в конкретния пътен участък.
Показанията на свидетелите К.К. и П.В. – служители в сектор „ПП“ при ОД на МВР – Варна
съдът възприема като обективни и отговарящи на действително случилото се. Те
отразяват изпълнението на служебните им задължения и са в синхрон с останалите
гласни доказателства и с констатациите от огледния
протокол.
Показанията на свидетелите – очевидци
И.П. и Т.А. съдът приема за
добросъвестни, коректни и съответстващи на другите доказателства по делото.
Свидетелите са имали възможност непосредствено за възприемат движението на
автомобилите на подсъдимите и възникналото ПТП. Същите са незаинтересовани от
изхода на делото и съдът кредитира показанията им изцяло.
Показанията на свидетелят Ф.С.
пътувал в колата управлявана от подсъдимия съдът кредитира досежно
пътната обстановка, механизма на ПТП, удара в пешеходката и действията на
подсъдимия след произшествието по оказване на помощ на пострадалата. Съдът не
ги кредитира досежно посочената от него скорост на
движение на автомобила управляван от подс.Ж.,
доколкото показанията му в тази им част се опровергават от заключението на АТЕ
и показанията на св.Т.А..
Показанията на св. Н.Б. – пътувал на
задната седалка на автомобила управляван от подс.Ж. съдът
цени като обективни, но свидетелят не е възприел пътната обстановка преди и по
време на ПТП. Обстоятелството, че е бил на задната седалка и си е писал по
телефона във Фейсбук, не дава основание на съда да
приеме на обективно предположението му, че К. /подс.Ж./
не е карал с повече от 60
км/ч..Възприятията му за поведението на подсъдимия след станалото ПТП съдът
преценява като обективни и отговарящи на действително станалото.
Гореизложените установени
обстоятелства водят до следните правни
изводи:
След преценка на всички
доказателства по делото съобразно разпоредбата на чл. 14 от НПК – поотделно и в
тяхната съвкупност съдът счита, че подсъдимата
М.Р.З.
е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпление наказуемо
по чл. 343 ал.1
б.”В” от НК, тъй като на 17.05.2018 год. в
гр. Варна, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Тойота Корола" с per. №
* **** **, нарушила правилата за движение: чл.6, т.1 от ЗДвП: „Участниците в
движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица,
упълномощени да регулират или контролират движението по пътищата, както и със
светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка" и чл.50, ал.1
от ЗДвП: „На кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с
предимство, водачите на пътните превозни средства от другите пътища са длъжни
да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с
предимство", като по непредпазливост и при условията на независимо съпричиняване с К.Г.Ж. ЕГН ********** причинила смъртта на С.
Н. Д. - на 66 години.
Субект на престъплението е вменяемо, пълнолетно, неосъждано физическо лице.
Изпълнителното
деяние е изразено в действие – подсъдимата е управлявала МПС и е нарушила
правила за движение установени в ЗДвП в случая – чл.6т.1 не е съобразила
поведението си като водач на МПС с пътен знак Б-2 „Спри ! Пропусни движещите се
по пътя с предимство.“, както и чл.50 ал.1 – намирайки се на Т образно
кръстовище където пътят по бул.“Христо Смирненски“ е бил означен като път с
предимство, не е пропуснала пътно превозно средство движещо се по пътя с
предимство – в случая л.а.“Фолксваген“ с рег № А 9102
КВ управляван от подс. К.Ж.. Тук следва да се
отбележи и че за подсъдимата като водач на МПС съществува задължение да
пропусне всички движещи се пътно превозни средства по пътя с предимство,
независимо от посоката им на движение и независимо от скоростта им на движение
– била тя правомерна, или превишена.
Извършените нарушения на чл.6 т.1 чл.50 ал.1
от ЗДвП са в пряка причинно – следствена връзка с настъпилото ПТП и с
настъпилия съставомерен резултат.
Деянието
извършено от подсъдимата е при условията на независимо съизвършителство
с подсъдимия К.Ж., като всеки от подсъдимите с действията си е допринесъл до
настъпване на съставомерния резултат – смъртта на С. Д..
Ако подсъдимата З. не бе нарушила правилата за движение по чл.6 т.1 и чл.50
ал.1 от ЗДвП и бе осигурила дължимото предимство на неправомерно движещия се с
превишена скорост подсъдим Ж. ПТП не би настъпило. То не би настъпило и ако
подсъдимият Ж. бе изпълнил задължението си като водач на МПС да не се движи в
населено место със скорост над 50 км/ч – максимално допустимата за ППС от
категория „В“. При движение със скорост
по-ниска от максимално допустимата той
би могъл да реагира и да избегне ПТП чрез спиране.
Съдът не
споделя изложеното от защитата за приложение на привилегирования състав на
чл.343А от НК, доколкото от събраните по делото доказателства не се установи
подсъдимата З. да е оказала каквато и да била помощ на пострадалата, като
включително няма данни и да се е приближила да провери какво е състоянието на
пострадалата пешеходка.
От
субективна страна деянието е извършено при форма на вината непредпазливост –
чл.11 ал.3 пр.1 от НК изразена като
престъпна небрежност – подсъдимата не е предвиждала настъпването на обществено
опасните последици, но е била длъжна и е могла да ги предвиди.
Накърнени са обществените отношения
свързани с реда на функциониране на транспорта в страната.
Причина за извършване на деянието е нарушаването
на императивни разпоредби в ЗДвП.
След преценка на всички доказателства по делото
съобразно разпоредбата на чл. 14 от НПК – поотделно и в тяхната съвкупност
съдът счита, че подсъдимият К.Г.Ж. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление наказуемо по чл.
343А ал.1 б.“Б“ вр.
чл.343 ал.1 б.”В” от НК, тъй като на 17.05.2018 год., в гр. Варна, при управление на
моторно превозно средство - лек автомобил „Фолксваген Пасат" с per. № * **** ** нарушил правилата за движение по чл.21, ал.1 от ЗДвП: „При
избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено
да превишава следните стойности на скоростта в км/ч: за пътно превозно средство
от категория „В" - в населено място - 50 км/ч,, като е управлявал със
скорост от 87.60 км/час" и чл.116 от ЗДвП: „Водачът на пътно превозно
средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците,….",
като по непредпазливост и при условията на независимо съпричиняване
с М.Р.З. ЕГН ********** причинил смъртта на С. Н. Д. - на 66 години, като след
деянието дееца е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на
пострадалата.
Субект на престъплението е вменяемо, пълнолетно, осъждано физическо лице.
Изпълнителното
деяние е изразено в действие – подсъдимият е управлявал МПС и е нарушил правила
за движение установени в ЗДвП в случая чл.21 ал.1 и чл.116 от ЗДвП – управлявал
е МПС със скорост значително по-висока от максимално разрешената за движение в
населено място и не е проявил дължимото внимание и предпазливост към пешеходец.
Същият е имал възможност да възприеме стоящата до ръба на пътното платно до
пешеходна пътека С. Д. и въпреки това е навлязъл в района на пешеходна пътека
със скорост от 87,60 км/ч. Посочената скорост му е попречила да реагира
своевременно и да спре при появата на пътното платно на предприемащата
неправомерна маневра подсъдима З.. При движение в рамките на максимално
разрешената да движение в населено место скорост от 50 км/ч, а дори и малко над
нея в рамките на до 58,53 км/ч подсъдимият би могъл да спре и да предотврати
ПТП.
Извършените нарушения на чл.21 ал.1 и чл.116 от ЗДвП са в пряка причинно – следствена връзка с настъпилото ПТП и с последвалия съставомерен резултат.
Съдът като
отчете, че нормата на чл.116 от ЗдвП съдържа различни
хипотези на кръг от лица спрямо които водачите на МПС следва да бъдат особено
внимателни и предпазливи и на осн.чл.304 от НПК
оправда подсъдимия в частта на обвинението да не е изпълнил задълженията си
към децата, към хората с трайни увреждания, в частност
към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите,
които се движат с червено-бял бастун и към престарелите хора, доколкото
пострадалата не спада към тези категории лица.
Деянието
извършено от подсъдимият К.Ж. е при условията на независимо съизвършителство
с подсъдимата М.З., като всеки от подсъдимите с действията си е допринесъл до
настъпване на съставомерния резултат – смъртта на С. Д..
Първостепенна причина за този резултат е поведението на подсъдимата З., тъй
като подсъдимият независимо от превишената си скорост на движение би преминал
безопасно покрай пешеходката, доколкото пострадалата Д. не е била предприела
пресичане. Второстепенна причина се явява движението на подсъдимия с превишена
скорост довело го до невъзможност да спре и да предотврати ПТП.
От
субективна страна деянието е извършено при форма на вината непредпазливост –
чл.11 ал.3 пр.1 от НК изразена като
престъпна небрежност – подсъдимият Ж. не е предвиждал настъпването на
обществено опасните последици – смъртта на пешеходката, но е бил длъжен и е
могъл да предвиди, че при движение с
тази скорост няма да бъде състояние да спре своевременно при възникване на
опасност за движението..
Накърнени са обществените отношения
свързани с реда на функциониране на транспорта в страната.
Причина за извършване на деянието е нарушаването
на императивни разпоредби в ЗДвП.
ПО НАКАЗАНИЯТА :
За да наложи наказания на
подсъдимите, удовлетворяващи изискванията на чл.36 от НК и най-вече на тези на
генералната превенция в контекста на нестихващата „война“ по пътищата съдът
отчете :
За подсъдимата З. :
Степента на обществена опасност на
извършеното от нея деяние е висока. Загинала е жена и майка, която по никакъв
начин не е допринесла за настъпване на произшествието, като е стояла на
„безопасно“ място извън пътното платно.
Степента на обществена опасност на
подсъдимата е ниска. Същата е на 44 години, омъжена, работи.
Като смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът отчете :
-
липса на
предходна съдимост
-
дългогодишен
водач на МПС – от 26 години със общо четири наказания по ЗдвП
– едно с НП и три със фиш
Отегчаващи отговорността
обстоятелства не бяха отчетени.
Изложеното по-горе доведе съда до
извода, че наказанието следва да бъде определено при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства. Същите обаче нито са многобройни, нито сред тях
има такова, което да е изключително по своя характер, поради което наказанието
следва да се определи по реда на чл.54 от НК.
Определяйки наказанието в диапазона
от 2 /две/ до 6 /шест/ години „Лишаване
от свобода“ съдът счете, че справедливо е налагане на наказание в минималния законовоустановен размер, като го индивидуализира в размер
на 2 /две/ години „Лишаване от свобода“.
Като взе предвид, че
за поправянето на подсъдимата не е необходимо изолирането и от обществото,
съдът на осн. чл.66 ал.1 от НК отложи изпълнението на
наказанието, като определи изпитателен срок от 4 /четири/ години.
На осн.
чл.343Г вр. чл.37 ал.1 т.7 от НК съдът лиши
подсъдимата от право да управлява МПС за срок от 2 /две/ години. За да определи
този срок съдът отчете, че това е първо сериозно нарушение на правилата за
движение от подсъдимата и подобен срок е достатъчен тя да си вземе необходимите
поуки и за в бъдеще стриктно да спазва задълженията си като участник в
движението.
За подсъдимият Ж. :
Степента на обществена опасност на
извършеното от него деяние е висока. В
резултат на шофирането му с безразсъдна за градски условия скорост е загинала пешеходка, която по никакъв начин
не е допринесла за настъпване на произшествието докато е стояла на
„безопасно“ място извън пътното платно.Д.
е нямала никакъв шанс да избегне удара и да спаси живота си.
Степента на обществена опасност на
подсъдимият е невисока. Той е млад човек, който завършва висшето си
образование.
Като смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът отчете :
-
младата му
възраст
Отегчаващи отговорността
обстоятелства :
-
наличие на последваща съдимост
невлияеща на правната квалификация на деянието, която съдът отчете като
негативна характеристична данна
-
многобройни
нарушения на правилата за движение по пътищата извършени за кратък срок
Изложеното по-горе доведе съда до
извода, че наказанието следва да бъде определено при баланс на смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства, като
следва да се определи по реда на чл.54 от НК.
Определяйки наказанието в рамките на
до 4 /четири/ години „Лишаване от
свобода“ съдът счете, че справедливо е
налагане на наказание около средния законовоустановен размер, като го индивидуализира в размер
на 2 /две/ години „Лишаване от свобода“.
Като взе предвид, че
за поправянето на подсъдимият не е необходимо изолирането му от обществото,
съдът счете, че следва да му даде шанс и на осн.
чл.66 ал.1 от НК отложи изпълнението на наказанието, като определи изпитателен
срок от 5 /пет/ години.
На осн.
чл.343Г вр. чл.37 ал.1 т.7 от НК съдът лиши
подсъдимият от право да управлява МПС за срок от 5 /пет/ години. За да определи
този срок съдът прецени, че за по-малко от четири години правоспособност
подсъдимият Ж. е успял да извърши многобройни нарушения на ЗдвП,
които са намерили своя логичен край и в най-тежкото от тях – отнемане на
човешки живот. Подсъдимият е водач, който с присъствието си на пътя застрашава
живота и здравето на другите участници в движението и следва да бъде лишен от
тази възможност за един продължителен период от време.
Като взе предвид, че деянието предмет
на настоящето производство е извършено при условията на реална съвкупност с
това по НОХД № 1191/2018г. на РС – Сливен съдът на осн.
чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 от НК ги групира като
определи подсъдимият да изтърпи най-тежкото от тях, а именно наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/ години изпълнението на което на осн. чл.66 ал.1 от НК се отлага с изпитателен срок от 5
/пет/ години, както и наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
5 /пет/ години
Съдът намира, че така определения
размер на наказанията ще спомогне подсъдимите да се поправят и превъзпитат към
спазване на законите, ще се въздейства предупредително върху тях и ще
въздейства възпитателно и предупредително спрямо останалите членове на
обществото, като по този начин ще бъдат постигнати целите на наказанието
визирани в чл.36 ал.1 от НК.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК
съдът възложи съдебните и деловодни разноски в тежест на подсъдимите, като ги
осъди да заплатят и направените от частния обвинител И.Д.
разноски за процесуално представителство пред първата инстанция.
По
гореизложените съображения, съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :