№ 122985
гр. София, 13.12.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Частно
гражданско дело № 20221110164482 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на „п“ ЕООД, за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК срещу М. Ц. И. за вземане в размер на 200 лева - главница по Договор за
потребителски кредит № ********** от 02.12.2016 г., ведно със законната лихва от
25.11.2022 г. до окончателното плащане, 13,87 лева – незаплатена възнаградителна лихва за
периода от 15.01.2017 г. до 15.03.2017 г., 86,13 лева – неплатено възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги, както и 177,83 лева – обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода от 16.01.2017 г. до 24.11.2022 г.
Съдът, след като разгледа заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК и приложения договор за потребителски кредит, намира следното:
В разглеждания случай твърденията на заявителя са свързани с това, че вземанията му
произтичат от договор за потребителски кредит, поради което при преценката по чл. 411, ал.
2, т. 2 ГПК следва да бъде отчетена изричната императивна уредба на ЗПК, според която
кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги,
свързани с договора за потребителски кредит (чл. 10а ЗПК).
В конкретния случай претендираното от заявителя вземане за „допълнителен пакет
услуги“ не попада в приложното поле на чл. 10а ЗПК, тъй като срещу заплащането на
възнаграждението кредиторът не дължи никакво конкретно поведение. Описанието на
услугите не е ясно и точно определено, като не става ясно за конкретната услуга какво
възнаграждение се дължи, а това изискване е задължително съгласно чл. 10а, ал. 4 ЗПК.
Отделно от това, същите услуги съставляват по същество такива свързани с усвояването и
управлението на кредита, за което законът императивно забранява заплащането на такси и
комисионни (чл. 10а, ал. 2 ЗПК). От изложеното следва, че се касае за претенция, която по
същество прикрива истинската цел на клаузата, която е свързана с увеличение на
възнаграждението на заемодателя, в нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което обуславя нейната
нищожност (чл. 19, ал. 5 ЗПК). Този извод е очевиден и с оглед размера на процесното
вземане, което се равнява на половината от главницата по договора за заем и е близко до
размера на дължимата възнаградителна лихва.
В хипотезата на заявление по реда на чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши
преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, както и за наличието
на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да отхвърли заявлението при
наличие на такава клауза или при обоснована вероятност за това, което задължение му е
изрично вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК в актуалната редакция на
закона, приета с ДВ, бр. 100/2019 г. По изложените съображения съдът намира, че
1
заявлението следва да бъде отхвърлено в частта за сумата от 86,13 лева, представляваща
възнаграждение за закупен пакет от услуги.
Заявлението следва да бъде отхвърлено и в частта за претендираните разноски
съразмерно на отхвърлената част от заявлението или над сумата от 20,49 лева до пълния
заявен размер от 25 лева за платена държавна такса и над сумата от 40,99 лева до пълния
дължим размер от 50 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление на „п“ ЕООД, ЕИК *********, срещу М. Ц. И., с ЕГН
**********, в частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 86,13 лева, представляваща неплатено
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, както и в частта, в която се
претендират разноски за държавна такса над сумата от 20,49 лева до пълния заявен размер
от 25 лева и разноски за юрисконсултско възнаграждение над сумата от 40,99 лева до
пълния дължим размер от 50 лева.
Разпореждането може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя, което обстоятелство изрично да се
удостовери в отрязъка от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2