М О Т И В И
към присъда № 278 от 16.07.2020 година, по н.о.х.дело № 1552/2020 година
по описа на Старозагорския районен съд.
С обвинителен
акт на Районна прокуратура Стара Загора подсъдимият Л.П.Д., роден на *** ***,
българин, български гражданин, разведен, със средно образование, безработен,
осъждан, с ЕГН ********** е предаден
на съд за това, че на 18.03.2019 година в град Стара Загора, отнел чужди
движими вещи – дамската чанта от изкуствена черна кожа с черен велур и златисти
капси на стойност 35 лева; пари в размер
на 200 лева; мобилен телефон марка ”HUAWEI“,
модел “P20- LITE“ с IMEI №863411043841472, на стойност 271.08 лева; връзка с 4 броя
секретни ключове за дома и офиса на стойност 12 лева; ключ за лек автомобил
м.“Фолксваген Голф“ на стойност 100 лева и дамско портмоне на стойност 17.50 лева,
всички вещи на обща стойност 635.58 лева от владението на собственика М.Д.З.,
без нейното съгласие, с намерението противозаконно да ги присвои, като деянието
е извършено в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.”а” и
б.”б” от НК – престъпление по чл.196, ал.1, т.1, във връзка с чл.194, ал.1, във
връзка с чл.29, ал.1, буква „а”, и буква „б” от НК.
По искане на
защитата и на подсъдимия производството по делото протече по реда на глава
двадесет и седма от НПК.
В съдебно
заседание представителят на Районна прокуратура - Ст.Загора излага съображения,
че поддържа обвинението, както по отношение на фактическата обстановка,
изложена в обвинителния акт, така и по отношение на правната квалификация на
деянието, като пледира на подсъдимият да бъде наложено наказание “Лишаване от
свобода” към минималния предвиден в закона размер с приложението на чл.58а,
ал.1 от НК, предвид съкратено съдебно следствие. Подробни съображения се
излагат в хода на съдебните прения.
Подсъдимият Л.П.Д.
се признава за виновен по повдигнатото обвинение, моли съда да му наложи
минимално наказание. По негово и на защитата искане делото се проведе по реда
на съкратено съдебно следствие. Защитника на подсъдимия – адв.Д.Е. заявява, че
не оспорва фактическата обстановка, моли съда да наложи минимално наказание на
подзащитния й, което да бъда намалено с една трета с оглед съкратеното съдебно
следствие. Подробни съображения се излагат в хода на съдебните прения.
Съдът, като
прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и обсъди становищата
и доводите на страните, намери за установена следната фактическа и правна
обстановка:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА
Подсъдимият Л.Д. е осъждан многократно на лишаване от свобода за престъпления от общ
характер, основно за престъпления кражба. С определение на Плевенски районен
съд, постановено по ч.н.дело №2755/2014 година в сила от 22.10.2014 година му е
определено едно общо наказание измежду наложените му наказания по н.о.х.дело №1384/2014
година и по н.о.х.дело №1662/2014 година по описа на Плевенския районен съд, а
именно три години „Лишаване от свобода“. Същият е изтърпял наказание лишаване
от свобода за срок от 10 месеца, наложено му с присъда по н.о.х.дело№ 3225/2017
година по описа на районен съд град Стара Загора на 22.11.2017 година. В
момента търпи наказание „Лишаване от свобода“ по н.о.х.дело №2256/2019 година
по описа на районен съд Стара Загора.
Предвид горните осъждания на подсъдимия Л.П.Д.,
деянието по настоящото наказателно производство е извършено в условията на
опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, буква „а” и буква "б" от НК, тъй като е същият е извършил престъплението, след като е бил осъждан за
тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по малко от една година
изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК и след като е бил осъждан два или повече пъти
на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер и към датата на
извършване на деянието не са изтекли пет години от изтърпяване на наказанията
по предишните присъди съгласно чл.30 ал.1 от НК.
След освобождаването му от затвора подсъдимия
не си намерил работа, нямал доходи и средства за препитание, което го
мотивирало да извършва нови кражби.
На 18.03.2019
година около 14:50 часа свидетелката М.Д.З. отишла в катедрален храм
„Св.Димитър“, находящ се в град Стара Загора на улица “Поп Богомил“ № 1. До
като траяла молитвата, свидетелката З. оставила дамската си чанта на стол и
стояла на около два метра от него. В дамската си чанта З., имала мобилен телефон марка ”HUAWEI“, модел
“P20- LITE“ с IMEI № 863411043841472, пари в размер на 200 лева, връзка с
ключове за дома и ключ за лек автомобил м.“Фолксваген Голф“ и лични документи.
По същото време и място подсъдимия Д. влязъл в храма и минал зад пострадалата,
като забелязал дамската чанта на З. върху стола. Видял, че настрани от нея има
жена, която си говорила нещо със свещеник. Подсъдимия решил да открадне
дамската чанта. Той се приближил до стола и взел дамската чанта с описаните
вещи и бързо напуснал храма. След като се отдалечил на достатъчно разстояние
седнал на една пейка и разгледал съдържанието на чантата. Взел само мобилния
телефон и парите, а чантата с останалите вещи хвърлил в контейнер. Когато
приключила службата свидетелката З., установила, че дамската и чанта липсва, за което веднага
уведомила органите на полицията при Първо РУ Стара Загора.
След като взел телефона подсъдимия Д. го
задържал до 17:41 часа на 19.03.2019 година със СИМ картата на пострадалата, с
мобилен номер **********, което е видно от приложената по делото разпечатка от
„Теленор България“ ЕАД/л.36-л.39/. От същата се установява, че след като е
извършил деянието подсъдимия Д. се е намирал в промишлена зона „Голиш“, където
обитавал изоставена постройка. След това подсъдимият се разпоредил с телефона,
а парите изхарчил за лични нужди.
Видно от заключението на назначената в хода
на досъдебното производство съдебно-оценителна експертиза, стойността на
отнетите вещи е възлиза общо на 635.58 лева.
Изложената
фактическа обстановка се установява от обясненията на подсъдимият дадени на
досъдебното производство, свидетелските показания, съдебно – оценителната
експертиза и от другите събрани в наказателното производство доказателства,
приобщени към доказателствения материал по реда на чл.281 НПК. Не се събраха
противоречиви доказателства което да налага и отделното им обсъждане. От друга
страна следва да се има предвид, че производството по делото протече по реда на
съкратеното съдебно следствие и подсъдимия изцяло призна фактите описани по
делото и заяви че не оспорва така възприетата фактическа обстановка.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО
От събраните в хода на съдебното следствие
доказателства, съдът достига до безспорния извод, че предаденият съд Л.П.Д. е
извършил престъплението кражба по описания в обвинителния акт начин. С деянието
си, подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл. 196, ал.1, т.1, във връзка с чл.194, ал.1, във връзка с чл.
29, ал.1 , букви „а" и „б" от НК.
Съдът приема,
че подсъдимият е извършил деянието виновно, при пряк умисъл. По гореописания начин подсъдимия, осъществил изпълнителното деяние
„отнемане” в двете му части - прекъснал досегашното владение на пострадалия без
негово съгласие, като заедно с предметите на престъплението напуснал къщата, от
която ги откраднал, установил трайна фактическа власт върху тях, като имал
възможност и се разпоредили с тях, като със свои.
От приложената
по делото справка за съдимост е видно, че подсъдимия Л.П.Д. е осъждан
многократно, като престъплението, за което обвиняемият е предаден на съд с
настоящия обвинителен акт, е извършено преди изтичане на пет години от
изтърпяване на наложените му наказания
по предходни присъди, а към настоящия момент пак търпи наказание
„Лишаване от свобода“ по друго н.о.х.дело.
С оглед на
изложеното, се налага изводът, че настоящето
престъпление е извършено от подсъдимия
Л.Д. в условията на „опасен рецидив” съгласно разпоредбата на чл. 29, ал. 1, б.
„а“ и б. „б“ НК, като квалификацията на извършеното по чл. 196 НК по настоящото
обвинение се обуславя от следните осъждания: Определение на Плевенски
районен съд, постановено по ч.н.дело №2755/2014 година в сила от 22.10.2014 година
му е определено едно общо наказание измежду наложените му наказания по н.о.х.дело
№1384/2014 година и по н.о.х.дело №1662/2014 година по описа на Плевенския
районен съд, а именно три години „Лишаване от свобода“. Същият е изтърпял
наказание лишаване от свобода за срок от 10 месеца, наложено му с присъда по
н.о.х.дело№ 3225/2017 година по описа на районен съд град Стара Загора на
22.11.2017 година. В момента търпи наказание „Лишаване от свобода“ по н.о.х.дело
№2256/2019 година по описа на районен съд Стара Загора.
Предвид гореизложеното
съдът намира за доказано по несъмнен и безспорен начин, че подсъдимият Л.П.Д. е
осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на посочената
по-горе правна квалификация.
ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
При определяне
на вида и размера на наказанието съдът се съобрази с принципите за
законоустановеност и индивидуализация на наказанието, залегнали в чл.54 НК,
изхождайки от предвидено за гореописаното престъпление наказание “лишаване от
свобода”, степента на обществената опасност на деянието и дееца и другите
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и с целите на наказанието,
залегнали в чл.36 НК.
В тази насока
съдът отчете като смекчаващи вината на подсъдимият Д. обстоятелства:
направените самопризнания и донякъде критичното отношение към извършеното.
Отегчаващи
вината на подсъдимият обстоятелства – предишни осъждания, необхванати от
състава на престъплението и упоритата престъпна дейност, изградила го като
личност в висока обществена опасност и трайно изградени престъпни навици.
Предвид на
изложените съображения и превес на отегчаващите спрямо смекчаващите вината
обстоятелства, съдът определи на подсъдимия Л.П.Д., наказание „Лишаване от
свобода”, към минималния предвиден в закона размер от три години, като на
основание чл.58а, ал.1 от НК, предвид съкратеното съдебно следствие редуцира
така определеното наказание с 1/3 и наложи наказание „Лишаване от свобода” за
срок от две години, което наказание следва да се търпи при първоначален строг
режим. Съдът намира, че именно това наказание отговаря по тежест на
извършеното, поредно престъпление от страна на подсъдимия. Наложените наказания
на подсъдимия по над 25 те осъждания за извършени престъпения, не са изиграли
своята превантивна и възпиращата роля, щото подсъдимия да не извършва нови
престъпления. Въпреки търпените ефективни наказания досега дееца не е дал
индикация да се е поправил и след изтърпяване на поредното си наказание, Д. е
извършил ново тежко умишлено престъпление. Ето защо съдът намира, че подсъдимия
следва да бъде изолиран от обществото за посочения период от време от две
години за да може да се поправи и да не извършва нови престъпление.
На основание
чл.169 НПК съдът присъди в тежест на подсъдимият направените по делото съдебни
и деловодни разноски в размер на 146.40 лева.
ПРИЧИНИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО
Причините и
условията за извършване на конкретното престъпление са ниското правно съзнание,
трайно изградените престъпни навици и желанието на подсъдимият да се
облагодетелства по неправомерен начин.
Водим от
горните мотиви, Старозагорски районен съд постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: