Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1459
гр.Бургас, 28.11.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично
заседание на деветнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ
при участието на секретаря М.Р., като разгледа
НАХД № 4592 по описа на БРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано
по повод жалба на „***“ ООД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление – с.
***, общ. ***, п.к. 8129, чрез представляващия – Н.И.Д., срещу Наказателно
постановление № 02-0002056/26.09.2019г., издадено от Директор на Дирекция
„Инспекция по труда” - гр. Бургас, с което за нарушение на чл. 403a, ал.1 от КТ и на основание чл. 416,
ал.5, вр. с чл. 414, ал.1 от КТ на жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция”
в размер на 1500 лева.
С жалбата се моли за отмяна на
атакуваното наказателно постановление. Застъпва се, че едновременно със
съставяне на АУАН са били дадени и предписания, с много кратък срок, което на
практика не е дало възможност да се изпълнят. На следващо място се застъпва, че
фактите, посочени в НП не отговарят на истината, доколкото към датата на
проверката дружеството-жалбоподател не е осигурявало охраната на посочения
обект, защото договорът за охрана е бил прекратен. Допълва се, че дружеството
има утвърден правилник за трудовия ред, с който работниците са запознати, а
отделно от това въпросният обект е без осигурено конкретно работно място, в
което да могат да се съхраняват документи. Счита се, че дори да е било
допуснато нарушение – то не е било умишлено и не е довело до някакви вреди. Под
евентуалност се иска квалифициране на нарушението като маловажно и прилагане на
чл. 28 ЗАНН.
В открито съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, не изпраща представител.
Административнонаказващият орган – Дирекция
„Инспекция по труда” - гр. Бургас, надлежно призован, се представлява от
юрисконсулт Николова, която оспорва жалбата. Посочва, че нарушението, за което
е санкционирано дружеството е безспорно доказано. Застъпва, че на място е
установен работник, който е попълнил справка, в която е декларирал, че е в
трудово-правни взаимоотношения с работодателя – дружеството-жалбоподател, както
и че реално е престирал труд. Поради това счита, че обектът е бил охраняван
именно от дружеството-жалбоподател, поради което и именно то е следвало да осигури
наличието на обекта на Правилник за вътрешния трудов ред. Това не е било
сторено, поради което представителят на АНО счита, че е налице безспорно
нарушение и пледира за потвърждаване на НП изцяло.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от известието за доставка на л.28 - НП е връчено
на представител на жалбоподателя на 01.10.2019г., а жалбата е депозирана по
пощата с дата на клеймото – 07.10.2019г.). Жалбата е подадена от легитимирано
да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се
приеме, че същата се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата по
делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол
намира за установено следното:
На 09.05.2019г.
св. А.Г. и св. Н.К.- инспектори при Д„ИТ” - Бургас, извършили проверка на обект
– строеж на „Многофункционална сграда с шоурум, сервиз, складове и офиси“ в ПИ
с идентификатор 07079.659.551 по КК на гр. Бургас, УПИ – XXVII, кв.5 по плана на ПЗ „Победа“ – гр. Бургас. Проверката
била по повод сигнал в Д„ИТ“ от бивш служител на дружеството. На място св. Г. и
св. К.установили, че строежът е собственост на „***“ ЕООД, но охраната се
осъществява от дружеството – жалбоподател - „***“ ООД. Пред самия обект имало паркиран лек автомобил, който не бил
в движение и който бил обособен, като своеобразно работно място за охранителя.
Вътре имало един служител – охранител, а именно – Ж.Д., на когото инспекторите
предоставили да попълни справка по реда
на чл. 402, ал.1, т. 3, вр. с чл. 402, ал.2 КТ (л.31), и в която Димов собственоръчно
декларирал, че работи в посочения обект, като „охранител“ от 01.04.2019г. с
работно време от 24 часа, след което почива 24 часа, без обедна почивка и трудово
възнаграждение от 520 лева. Димов изрично посочил, че няма сключен трудов
договор с дружеството. Св. Г. и друг път била извършвала проверка на същия
обект и тогава също констатирала, че охранителят стои в неизползван автомобил,
поради което и тогава била указала на работодателя да осигури нормална среда за
работа и да осигури наличието в обекта на изискуемите документи, сред които и Правилник
за вътрешния трудов ред. Поради това контролните органи поискали от работника
да предостави наличните на обекта документи, сред които и процесния Правилник,
но такива обективно нямало, поради което и не били представени. Понеже
работникът посочил, че няма писмен трудов договор с дружеството, св. К.преценил,
че не може законосъобразно да връчи призовка на него, поради което и проверяващите
посетили друг обект на фирмата – ЦПЗ-Бургас, където св. Г. знаела, че
дружеството също осъществява охрана. На място била констатирана същата
фактическа обстановка – лице, което работи без трудов договор и липса на
необходимите документи на обекта. В крайна сметка – на следващия ден –
10.05.2019г., с помощта и на служители от 05 РУ-Бургас св. Г. успяла надлежно
да връчи призовка (л.29-30) за явяване на представител на „***“ ООД в
Дирекцията и за предоставяне на допълнителни документи. На посочената в
призовката дата не били предоставени всички изискани документи, което наложило
проверката да се отложи за следващ ден. Последвало изпращане по е-мейл
последователно на няколко болнични листи, с което се искало отлагане на явяване
на представител на дружеството в Д„ИТ“.
Предвид липсата на съдействие св. Г. предприела опити за установяване на
представител на дружеството, чрез РУ-***, чрез призовки по пощата, разговори по
телефона и т.н., но не бил постигнат резултат. Това принудило св. Г. на 05.08.2019г.
да изпрати покана по е-мейл до дружеството за явяване на представител в Д „ИТ“
и съставян на акт (л.37-38).
На 08.08.2019г. в
Дирекцията се явил пълномощник, в чието присъствие св. К.съставил АУАН с бл. №
02-0002056/08.08.2019г., като преценил, че с поведението си дружеството е
осъществило състава на административното нарушение по чл. 403а, ал.1 КТ. Актът
бил предявен за запознаване и подпис на упълномощеното лице, като в графата за
възражения такива не били посочени. На 13.08.2019г. постъпили писмени възражения
(л.24), в които дружеството изразило несъгласие със съставения акт и развило
доводи, аналогични с тези, в процесната жалба.
На 26.09.2019г. въз основа на АУАН административнонаказващият
орган издал и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата
обстановка, изложена в акта. АНО не дал вяра на изложеното във възражението, а също
счел, че горните факти, нарушават разпоредбата на чл. 403а, ал.1 КТ, поради което и на основание чл. 416, ал.5, вр. с чл.
414, ал.3 от КТ, наложил на жалбоподателя „Имуществена санкция” в размер на 4000
лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП и най-вече от гласните доказателства в лицето на показанията на разпитаните свидетели – Г. и Кръстев. Като цяло между страните няма спор, че към 09.05.2019г. на гореописания обект не се е съхранявал екземпляр от Правилника за вътрешен трудов ред. Спорните моменти се съсредоточават около това – дали в този момент дружеството-жалбоподател реално е осъществявало охрана на обекта, за да има задължение да държи там въпросния Правилник, както и дали административнонаказателната процедура е проведена законосъобразно или не.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание/санкция и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а
АУАН съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към
материалите по делото копие на Заповед № З-0058/11.02.2014г. Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с
нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена
разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото нарушение на жалбоподателя е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е „обвинен“ и
срещу какво да се защитава. Правилно са посочени нарушените материалноправни
норми. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП,
тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.
На база на горната фактическа обстановка, съдът счита, че правилно АНО е
ангажирал отговорността на работодателя. Съгласно
разпоредба на чл. 403а, ал. 1 от КТ, в предприятието, в неговите
поделения, обекти и работни площадки, както и на други места, на които се
полага наемен труд, „работодателят“
е длъжен да държи на разположение на контролните органи екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред,
списък на работниците и служителите, изпратени от предприятие, което осигурява
временна работа и документи, свързани с разпределението на работното време и
организацията на работа: заповеди за полагане на извънреден труд, за дежурство,
за времето на разположение, за установяване на непълно работно време и поименни
графици за работа за периода, за който е установено сумирано изчисляване на
работното време. В конкретния случай категорично
се установява, че по време на проверката на обекта там е установен Ж.Д., който
е посочил, че работи към „***“ ООД, реално е престирал труд, като е изпълнявал
трудова функция, която се е осъществявала на определено работно място и в полза
на дружеството-жалбоподател, което именно поради това се явява и негов
работодател, съгласно §1, т.1 от ДР на КТ. Безспорно е, че в обекта не е бил
съхраняван правилник за вътрешния трудов ред, като без значение е каква точно е
обстановката на мястото, доколкото законът изисква винаги когато се полага труд
– да се осигури по подходящ начин и съхранение на съответните документи.
Очевидно това в случая не е било сторено, поради което, правилно е била
ангажирана отговорността на „***“
ООД, именно в качеството на работодател,
като е съставен акт и впоследствие издадено НП.
Във връзка с
възраженията на жалбоподателя, досежно това, че дружеството „***“ ООД към 09.05.2019г. не е осъществявало
охрана на обекта, поради което и не е било длъжно да съхранява там Правилник за
вътрешния трудов ред, съдът следва да посочи следното.
Безспорно на
01.02.2018г. е бил сключен договор между „***“ ЕООД и „ Джи Ен Секюрити“ ЕООД
(л.5-7), по силата на който жалбоподателят е започнал да охранява процесния
обект. Няма спор и че с Анекс (л.4), считано от 04.02.2019г. договорът е бил
прекратен, видно и от писмо от „***“ ЕООД (л.50). Вярно е обаче и че към датата
на проверката – 09.05.2019г. реално обектът е бил под физическа охрана,
осъществявана от един охранител, който добросъвестно е посочил, че работи
именно за „***“ ЕООД. При това положение съдът счита, че макар първоначалният
договор между двете дружества да е бил прекратен на 04.02.2019г., реално дружеството-жалбопдоател
е продължило да осъществява охрана на обекта, включително и към датата на
проверката, а видно от показанията на св. Г. – и към настоящия момент, но
преимуществено през нощта. Дали между двете дружества е възникнала нова
облигационна връзка, дали сключеният анекс не отразява действителната воля на
страните или „***“ ЕООД е решило да действа pro bono, съдът няма
как да гадае, но фактът, че на място е полагал труд охранител, който е работил
именно в полза на дружеството – недвусмислено сочи, че се касае за работно
място с работодател „***“ ЕООД, на което то е следвало да осигури екземпляр от
съответните документи. Това не е сторено, поради което и правилно АНО е
преценил, че се каса е за нарушение на трудовото законодателство и по-точно на
чл. 403а, ал.1 КТ.
Съдът не споделя
доводите и за съществено нарушение изразяващо се в необсъждане и несъобразяване
с възраженията по чл. 44 ЗАНН. На първо място – АНО е длъжен да даде възможност
на лицето, срещу което е съставен АУАН да предостави в тридневен срок писмени
възражения, но не е задължен да се съобрази с тези възражения или да ги
кредитира на доверие. В случая дружеството е подало възражения, които очевидно
са били налични по преписката преди издаване на НП – т.е станали са достояние
на наказващия орган преди издаване на НП. Разпоредбата на чл. 57 ЗАНН посочва
всички реквизити, които следва да съдържа НП, като не е въведено в задължение
на органа писмено да се произнася по основателността на възраженията. Нормата
на чл. 52, ал.4 ЗАНН предвижда, че възраженията се обсъждат от органа, но не му
вменява в задължение това обсъждане да се удостоверява писмено. Фактът, че е
било издадено НП недвусмислено сочи, че АНО не е споделил доводите на жалбоподателя,
поради което и съдът не счита, че са допуснати нарушения в тази насока.
Не се констатират
и съществени нарушения свързани с това, че са били дадени предписания с много
кратък срок за изпълнение, доколкото това няма абсолютно никакво отношение към
законосъобразността на настоящето производство.
Не се споделят
доводите за това, че нарушението не е умишлено, а случайно. В случая
санкционираният субект е юридическо лице, чиято отговорност е обективна и
„безвиновна“, поради което и въпросът за формата на вината въобще не стои.
С оглед горното настоящият
състав приема, че правило АНО е преценил, че именно дружеството-жалбоподател е
извършило нарушение на трудовото законодателство, като правилно е подвел същото
под нормата на чл. 403а, ал.1 КТ. В случая не са налице предпоставките на чл. на
чл. 415в, ал. 1 от КТ, доколкото липсва първата от двете кумулативни
предпоставки – нарушението да е отстранено
веднага след установяването, поради което и правилно не е приложена тази норма.
Съдът намира, че правилно
АНО е индивидуализирал размера на имуществената санкция, която следва да се
наложи на жалбоподателя. Нормата
на чл. 414, ал.1 КТ предвижда за
конкретното нарушение „Имуществена санкция” в размер от 1500 до 15 000 лв. По
делото липсват доказателства за предишни нарушения от страна на дружеството,
което безспорно е било отчетено в негова полза, поради което и правилно АНО е
определил санкцията в минималния възможен размер, поради което и няма как да се
обсъжда вариантът за допълнителното й намаляване от съда.
Съдът намира, че в случая е неприложим
институтът на "маловажен случай" по смисъла на чл. 28, ал.1,
б."а" от ЗАНН. Съгласно ТР №1/2007г. на ВКС преценката на
административно-наказващия орган за маловажност на случая по чл.28 ЗАНН се прави
за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Обстоятелството, че
нарушителят не е санкциониран за други подобни нарушения има решаващо значение
за индивидуализацията на санкцията, а не за преценката за маловажност на
деянието. Обстоятелството, че от нарушението не са настъпили вреди как само по
себе си да обуслови извод за маловажност, защото вредите не са част от
фактическия състав на това нарушение. За да бъде приложена нормата на чл. 28 от ЗАНН за конкретното нарушение следва да са налице някакви изключителни
обстоятелства, отличаващи го от всички останали нарушения от този род, а такива
по делото не са установени. Тъкмо напротив – видно от показанията на св. Г. –
преди известно време тя самата е дала указания на дружеството да осигури на
място Правилник за вътрешния трудов ред, но това не е било сторено, т.е. –
работодателят вече веднъж е бил предупреден, но това явно не е дало целеният
резултат.
С оглед всичко гореописано настоящият
състав счита, че издаденото постановление е правилно и законосъобразно, поради
което и следва да се потвърди изцяло.
Така
мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.1 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 02-0002056/26.09.2019г., издадено от Директор на Дирекция
„Инспекция по труда” - гр. Бургас, с което за нарушение на чл. 403a, ал.1 от КТ
и на основание чл. 416, ал.5, вр. с чл. 414, ал.1 от КТ на „***“ ООД с ЕИК: ***
е наложена „Имуществена санкция” в размер на 1500 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да
се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Баев
Вярно с оригинала: М.Р.