№ 591
гр. Пазарджик, 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Мира Мирчева
при участието на секретаря Иванка Панчева
като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №
20215220101920 по описа за 2021 година
взе предвид:
Производството е образувано по иск, предявен от Д. Р. Н. срещу Д. Янк. К. от с. Х. общ.
Пазарджик, с правно основание чл. 108 от ЗС за признаване за устгановено, че ищецът е
собственик на недвижим имот - жилищна сграда в с. Х. общ. Пазарджик, и за осъждането на
ответника да предаде на ищеца владението върху нея.
В исковата молба се твърди, че сградата е построена при отстъпено право на строеж на
ищеца върху държавно място със заповед на СОНС - с. О. от 1977 г., като той заплатил
цената от 1 лв. на кв.м. Непосредствено след това застроил жилищната сграда и стопанската
постройка, но дълги години живял в с. Б., общ. А., за да може за съпругата му да се грижи
нейната сестра. В продължение на години обаче посещавал поне веднъж месечно имота.
През 2016 г. видял, че там се е настанил ответникът, разпитал и разбрал, че поземленият
имот е бил продаден на публичен търг на Д.К., като още през 2002 г. е бил актуван като
частна общинска собственост. К. бил съборил стопанската сграда и категорично отказал да
освободи жилищната.
Ответникът е представил отговор, в който заявява, че в акта за общинска собственост ясно е
записано, че в имота има построени едноетажна паянтова жилищна сграда и стопанска
сграда от Д.Н. без необходимите строителни книжа и без отстъпено право на строеж. Това
означава, че дори да е имало някакво отстъпено право на строеж, то не е реализирано по
съответния законен начин, а имотите се различават по квадратура и описание. Липсват
документи както да отстъпеното право на строеж, така и разрешение за строеж, строителни
документи за сградите, документи за въвеждане в експлоатация. Още преди години ищецът е
1
разбрал, че не може да узакони незаконните си постройки и е продал на О.К. и двете сгради
за сумата 3500 лв. Предаването на парите и договорката станали в присъствието на
свидетел. Семейство К. се настанява в имота на 03.07.2003 г. необезпокоявано и така остава
до получаването на препис от настоящата искова молба. В това време никой не е предявявал
претенции към постройките и ответникът и неговата съпруга са ги обитавали и са се
грижили за тях като за свои, "защото те наистина са били техни", затова са ги придобили по
давност за изтеклия период от 18 години.
В хода на делото страните поддържат становищата си и ги считат за доказани, ищецът
представя и писмена защита с доводи в този смисъл.
От фактическа страна по делото се установява следната фактическа обстановка:
Със заповед на председателя на СОНС (Селския общински народен съвет) - с. О. от
09.12.1977 г. на ищеца Д. Р. Н., тогава с имена Д.Г.Р., е учредено право на строеж върху 450
кв.м. от парцел ІІ, кв. 56 по плана на с. Х.. Идентичността на така описания имот с
процесния се установява от удостоверението от 28.08.2014 г., издадено от кметството на
селото и приложено по делото на лист 10. В това удостоверение се сочи, че имотът е
общински, с цитираната по-горе заповед от 09.12.1977 г. на ищеца е учредено право на
строеж върху 450 кв.м. и че в имота има едноетажна паянтова жилищна сграда със застроена
площ 40 кв.м., построена без необходимите строителни книжа.
За имота е издаден акт за частна общинска собственост № 62 от 10.12.2002 г., в който се
сочи, че "в имота има построени: едноетажна паянтова жилищна сграда върху 40 кв.м. и
стоп. сграда - паянтова върху 18 кв.м. от Д. Ранг. Н. без необходимите строителни книжа и
без отстъпено право на строеж".
От 2002 г. насам Д.Н. не живее в имота и изобщо в селото, а заедно със съпругата си – в с.
Б., общ. А..
На 03.07.2003 г. ищецът е получил от О.К., съпруга на ответника, сумата 2000 лв., като тя му
е издала разписка за това. В разписката не се сочи за какво е дадена сумата, но се сочи, че
остават за плащане 1500 лв., които ще се платят до 20.07.2003 г. Между страните не е
спорно, че сумата от 3500 лв. е уговорена за продажбата на къщата от 40 кв.м. и постройката
към нея. Ответникът е на това становище през цялото време, а ищецът също в съдебното
заседание от 03.12.2021 г. е заявил, че наистина е продал къщата за 3500 лв., но е получил
само 2000 лв., остатъкът не му е платен и при опит да си поиска разликата Керенска се е
карала с него и е хвърлила по него колелото си. Затова и той иска къщата да му се върне.
Според съда казаното в съдебното заседание относно уговорки за продажба и заплащане на
къщата още през 2003 г. поставя под съмнение изявлението на ищеца в исковата молба, че
едва през 2016 г. е научил, че съпрузите К. са се настанили в неговата къща и че това е
станало наскоро преди 2016 г. В показанията си свидетелите Я.П. и Ж.А., доведени от
ответника, твърдят, че К. живеят в къщата от дълго време, около 20 години според А..
Съпоставени с казаното от свидетеля Г.С., доведен от ищеца, че К. и Д. са се разбрали К.
„нещо да плаща наем“ преди „има десетина години някъде“, тези показания на другите
2
двама свидетели и конкретно на А. се преценяват от съда като правдоподобни и съдът
приема за установено, че ответникът и неговата съпруга са се нанесли в сградата през 2003
г., по времето, когато О.К. е заплатила на Д.Р. сумата 2000 лв., или малко след това.
Правдоподобен е според съда и изводът, че от този момент те са се считали за купувачи на
сградата и са я държали с намерение да я своят, а не е имало уговорка да се плаща наем, или
във всеки случай – не и с намерение един ден сградата да се върне на Д.Р..
На 22.06.2016 г., след проведен от общината публичен търг, ответникът Д.К. е придобил
собствеността върху поземлен имот ІІ-69 в кв. 6 с обща площ 785 кв.м.
При така установените факти съдът намира следното от правна страна:
Макар в акта за общинска собственост да се посочва, че сградата от 40 кв.м. е построена без
учредено право на строеж, по делото има данни, че на ищеца е било учредено право на
строеж в имота за сграда с площ от 450 кв.м., без друго конкретизиране. Това би следвало да
води до извода, че построената сграда, макар и незаконна – построена без строителни книжа,
е в обхвата на учреденото право на строеж и е станала негова собственост с построяването
си.
През 2003 г. обаче в нея със съгласието на ищеца към онзи момент се е нанесъл ответникът
К. и в продължение на 18 или 19 години, до завеждането на иска, я е държал с намерение на
собственик, като междувременно, пет години преди завеждането на иска, е придобил и
поземления имот. Не се доказват никакви факти, водещи до прекъсване на неговото
владение – държането на имота не му е отнемано, признания от негова страна на
собствеността на ищеца не се установяват (показанията на свидетеля Славчев, освен че не се
отнасят пряко до признание за собственост, са недостатъчно конкретни), искове за
собственост срещу него не са предявявани до 2021 г. Изтеклият период на владението води
до основателност на възражението за придобиване на сградата от него по давност. Без
значение за този извод е неизпълнението на задължението, поето от О.К., за заплащане на
остатъка от 1500 лв. до пълната цена на сградата.
Ответникът е представил списък с разноски за адвокатско възнаграждение в размер 800 лв.,
но липсват доказателства за заплащането на сумата, поради което тези разноски не следва да
се присъждат.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
Отхвърля иска, предявен от Д. Р. Н., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в с. Б.,
общ. А., „******* № **, за признаване за установено по отношение на ответника Д. Янк. К.,
ЕГН **********, с адрес в с. Х. общ. Пазарджик, ул. „****** № ***, че ищецът Д. Р. Н. е
собственик на едноетажна паянтова жилищна сграда, застроена върху 40 кв.м., а по КККР -
52 кв.м., с настоящ идентификатор на сградата 77061.501.69.1, намираща се в УПИ № ІІ-69 в
кв. 6 по плана на с. Х. общ. Пазарджик, намиращ се на ул. "******" в с. Х. а по действащата
3
в момента кадастрална карта, одобрена със заповед от 27.10.2020 г. – с идентификатор на
поземления имот 77061.501.69, и за осъждане на ответника да предаде на ищеца владението
върху имота.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
4