Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    № 23

Сливен, 17.04.2018 год.

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

Сливенският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание на четвърти април  през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:СНЕЖАНА  БАКАЛОВА

при участието на секретаря ………Мария Тодорова…. и в присъствието на прокурора…………….……………………като разгледа докладваното от ………..Снежана Бакалова……т.дело № 147  по описа за 2018 год., за да се произнесе съобрази:

          Предявеният иск намира правното си основание в чл. 432 ал.1 от КЗ.

Ищцата И.К.Ц. твърди в ИМ, че на 05.02.2018 г., около 17.30 ч., в гр. Сливен, по бул. „Бургаско шосе”, пресичала северното платно на булеварда и се качила в градинката на разделителния остров, след което чула изсвирване на клаксон и видяла, че приближава автомобил с висока скорост, който се движи в посока гр. Бургас. Отдръпнала се назад, без да слиза на платното, след което изгубила съзнание и няма спомен. Впоследствие разбрала, че е блъсната от МПС марка „Фолксваген Голф” с рег. № СН 4219 КК. След сблъсъка била откарана за преглед в ЦСМП Сливен. В резултат на настъпилото ПТП твърди, че получила травматичен шок, счупване на шийния отдел на гръбначния стълб, втори шиен прешлен, счупване на кости на подбедрицата, вкл. и глезенно – външен глезен, контузия на гръден кош и контузия на коремната стена. Твърди, че изпитала много силно чувство за уплаха, а стресът от травмата продължил и след изписването й на 09.02.2018 г. Твърди, че след тази дата и до момента се лекува в домашни условия, на легло, като не може да се обслужва сама и се нуждае от постоянен придружител. Търпи постоянни силни болки и страдания, поради това, че прешлените й не се затварят и не зарастват за дълъг период от време. Твърди, че гражданската отговорност на водача на МПС, с което е настъпило ПТП-то, е застрахована при ответното ЗД „ДаллБогг: Живот и здраве” АД, с начална дата на покритие 11.09.2017 г. до 11.09.2018 г. Твърди, че подала застрахователна претенция, като ответникът я уведомил, че се нуждае от допълнителни документи, които тя му изпратила с писмо, получено на 23.08.2018 г. и след този срок и до момента  не е получавала известие от ответника, което обуславя интереса й от предявяване на настоящия иск. Моли съда да постанови решение, за което осъди ответника да й заплати обезщетение в размер частично на сумата 26 000 лв., част от цялата дължима сума от 50 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, в резултат на описаното ПТП, ведно със законната лихва за забава, считано от 05.02.2018 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира и направените по делото разноски.

          Ответникът е депозирал в срок писмен отговор, в който оспорва изцяло предявения иск, като не оспорва единствено твърдението на ищцата, че отговорността на водача на л.а. „Фолксваген Голф” с рег. № СН 4219 КК е застрахована при него за процесния период. Твърди, че ищцата е нарушила разпоредбата на чл. 32 ал.1 и ал.2, чл. 113 ал.1 т.1 и т.4 и чл. 114 т.1 и 2 от ЗДвП, като с поведението си сама е предизвикала процесното ПТП. Твърди, че е пресичала на необозначено за това място, без да е подала сигнал, че иска да пресече пътното платно. Евентуално, в случай, че съдът приеме, че вината за настъпване на ПТП е на водача на превозното средство, прави се възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата. Твърди, че при изписването си ищцата е била с нормален неврологичен статус и че липсват медицински документи, обвързани с проследяването здравословното състояние на ищцата, такива за възстановителните процеси, контролни прегледи. Оспорва, че ищцата е получила травматичните увреждания, които е изброила. Оспорва обстоятелството, че представените доказателства за закупени лекарства касаят състоянието на ищцата, причинено от ПТП. Оспорва обстоятелството, че не се е произнесъл в срок по заведената щета, като твърди, че изпратил на ищцата в писмен вид становището си, но тя не е била намерена на адреса и не се явила да си получи пощенската пратка. Счита, че предявения размер на обезщетението е изключително завишен и не отговаря на критерия на чл. 52 за присъждане на обезщетение по справедливост. В тази връзка, при евентуално уважаване на претенцията, моли същата да бъде намалена по размер, тъй като на първо място е определен завишен размер и на второ място, е налице съпричиняване от страна на пострадалата. Оспорва претенцията за присъждане на законовата лихва за забава, считано от датата на увреждането, като твърди, че такава не се дължи, тъй като се е произнесъл в срок по заведената щета или, ако съдът прецени, че се дължи лихва, то следва да я присъди, считано от дата на предявяване на иска.

В съдебно заседание, ищецът чрез процесуалния си представител поддържа иска. По направено искане на ищцовата страна е допуснато изменение на иска по размер, като същи се счита заведен за сумата 120 000лв. – целия размер на дължимо обезщетение. Претендира разноски, както и на пълномощника да бъде присъдено адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА.

Ответникът, чрез процесуалния си представител моли да бъде отхвърлен предявения иск или евентуално да бъде уважен в много по-  нисък размер, съобразно практиката на съдилищата. По отношение на искането за присъждан на законната лихва за забава върху претендираното обезщетение счита, че същия следва да бъде уважен от дата на предявяване на иска. Претендира разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК.

От събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 05.02.2018г., около 17.30 часа, на бул. „Бургаско шосе“ гр. Сливен, ищцата И.К.Ц. пресякла северното платно на булеварда на място, на което няма обозначена пешеходна пътека и се качила на разделителния остров между двете платна. След това, рязко навлязла на южното платно на движение, без да подаде сигнал и отново на необозначено за пресичане място. В този момент свид. Т.Т.Т. управлявал лек автомобил марка „Фолксваген Голф“ с рег. № СН 4219 КК в посока гр. Бургас. Същият не задействал своевременно спирачната уредба и между автомобила и пешеходката настъпил удар.

Съгласно протокол за ПТП от 05.02.2018г. ПТП е настъпило в тъмната част на денонощието, при суха пътна настилка, студено и ветровито време.

Съгласно заключението на назначената съдебно-техническа експертиза, изготвена от в.л. У., мястото на удара е в лявата лента за движение, гледано спрямо посоката на движение на автомобила.

Скоростта на движение на автомобила Фолксваген Голф преди ПТП е била около 53 km/h, както и към момента на удара. Опасната зона за спиране на автомобила е била около 41 м. Водачът на автомобила е възприел опасността на разстояние около 29 м. от мястото на удара. Това разстояние е изминато за време от 2 сек.

Водачът на автомобила е имал техническата възможност да възприеме пешеходката по-рано и в момента на навлизането й на платното, когато автомобилът е бил на разстояние около 37 м. от мястото на удара. Водачът на автомобила е закъснял с реакцията си спрямо момента на навлизане на пешеходката на платното. При своевременно възприемане на пешеходката към момента на навлизането й на платното, то водачът е имал техническата възможност да предотврати ПТП при определената скорост на движение 50 км/ч, като двата обекта биха се разминали.

Пешеходката, също е имала техническата възможност да възприеме автомобила, неговото положение и скорост на движение преди да навлезе на платното за движение. Тя е предприела технически неправилно пресичане на платното извън зоната на действие на пешеходната пътека и при наличие на приближаващ се автомобил.

Техническите причини, довели до възникването на ПТП са:

Технически неправилното навлизане на пешеходката на платното за движение при наличие на приближаващ се автомобил, без да се съобрази със скоростта и положението на автомобила. Технически правилно е било пешеходката да се съобрази с положението и скоростта на движение на автомобила, като го изчака, а след това предприеме пресичане на платното за движение.

Предприетото пресичане на платното извън зоната на пешеходна пътека. В близост до мястото на предприетото пресичане на платното има наличие на пешеходна пътека, която пешеходката е следвало да използва.

Технически неправилното поведение на водача на автомобила при възприемане на възрастен човек. Технически правилно е било водачът на автомобила да възприеме опасността своевременно при навлизане на пешеходката на платното и предприеме спиране. Технически правилно е било водачът да бъде особено предпазлив при възприемане на възрастен човек.  Водачът е закъснял с реакцията си с около 0,5 s спрямо момента на навлизане на пешеходката на платното за движение.

По искане на пострадалата на основание чл. 343 ал.2 от НК наказателното производство срещу Т.Т.Т. по ДП № 179/18 по описа на РУ на МВР – Сливен, вх. № 436/2018г., пор. № 153/18 на РП-Сливен е било прекратено с Постановление от 10.05.2018г.

Видно от заключението на назначената и изслушана съдебно-медицинска експертиза, изготвена от в.л. д-р С., в резултат на настъпилото на 05.02.2018 г. пътно-транспортно произшествие ищцата И.К.Ц. е получила автомобилна травма (блъскане на пешеходец при пресичане на пътното платно с предните състави на лек автомобил), изразяваща се в следните телесни увреждания:

тежка съчетана травма със засягане на главата, шийния сегмент на гръбначния стълб, гръдния кош, корема, горните и долни крайници, протекла в началото с картината на клинично изявен травматичен шок, наложил хоспитализацията на ищцата в Отделение по анестезиология и интензивно лечение при МБАЛ „Д-р Иван Селимински" АД - Сливен;

черепно-мозъчна травма изразяваща се в контузия на главата с изразен травматичен оток на меките черепни обвивки, предимно в челно-теменната област, двустранен периорбитален оток и кръвонасядане и анамнестични и клинични данни за сътресение на мозъка, без загуба на съзнание;

контузия в шийния сегмент на гръбначния стълб с клинични и рентгенологични данни за счупване на дясната дъга на първи шиен прешлен  и двете дъги (дясна и лява) на втори шиен прешлен в близост до напречните му израстъци, наложило обездвижването на този сегмент от гръбначния стълб с твърда шийна яка за продължителен период от време;

контузия на дясната ръка с наличие на разкъсно-контузна рана в областта на лакътната става;

контузия на коремната област, наложила извършването с диагностична цел на лапароцентеза;

контузия на десния крак с клинични и рентгенологични данни за счупване на латералния малеол (долния край на малкия пищял, разположен по страничната повърхност на глезенната става), наложил обездвижването на глезенната става за продължителен период от време с имобилизираща превръзка;

множество контузии, натъртвания, травматични отоци и кръвонасядания по тялото и крайниците;

В резултат на процесното пътно-транспортно произшествие ищцата е получила тежка съчетана травма със засягане на главата, гърдите, корема, гръбначния стълб, горните и долни крайници протекла, видно от медицинските документи по делото с клинично изявена картина на травматичен шок, наложило хоспитализирането й в специализирано медицинско звено в лечебно заведение. Тази трвама се характеризира, като разстройство на здравето временно опасно за живота и след навременната лекарска намеса е преодоляна опасността за живата на ищцата. Травмите на врата и на крака са довели до трайно затрудняване на движенията на тези части от тялото. Останалите изброени травматични увреждания се характеризират, като временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Всички те са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с описаното ПТП.

Според заключението на съдебно-медицинската експертиза, към момента на изготвяне на заключението, се установява накуцваща походка с помощно средство, бастун, движения на главата и врата във всички посоки, но ограничени и болезнени в крайните си фази, леко изразен оток на глезенната става на десния крак и палпаторна болезненост върху латералния малеол. В голямата си част получените в резултат на процесното пътно-транспортно произшествие увреждания са възстановени в значително степен. Разпитан в с.з., вещото лице С., заявява че е възможна отока на крака да се дължи на венозните проблеми на ищцата. Продължаващите оплаквания от някои от травмираните места се дължат най-вероятно на забавените възстановителни процеси поради възрастта и пола на ищцата. Следва да се отбележи, че някои от оплакванията и болестните изменения, описани в медицинските документи се дължат на възрастови и дегенеративни изменения, нямащи общо с произшествието.

Видно от медицинските документи, ищцата И.К.Ц. е страдала преди произшествието от заболяване на венозната система на долните крайници (разширени вени), както и други съдови заболявания. Освен това е имала възрастови дегенеративни изменения на костната система, най-вече на гръбначния стълб. Повечето от тези съществуващи и преди произшествието заболявания не са оказали особено влияние върху възстановителния процес. Най-голямо влияние върху него е оказала възрастта на ищцата и индивидуалните й възстановителни възможности. Ищцата е провеждала рехабилитация за отстраняване на негативните последици от уврежданията.

За обездвижване на врата, след нараняването е закупила шийна яка. Няма данни за увреда на китката на ръката от ПТП, макар че е закупен фиксатор за китка. Закупените лекарства Ендотелон и Детралекс са венотоници, т.е. медикаменти, които подобряват и подпомагат тонуса на венозните съдове и се предписват при хронични венозни заболявания и разширени вени. Те нямат отношение към лечението и възстановяването на ищцата от описаните в медицинските документи по делото травми, получени в резултат на процесното пътно-транспортно произшествие.

От събраните по делото гласни доказателства, чрез разпита на свид. Наталия Танева  и Марчо Илиев се установява, че до момента на катастрофата, въпреки възрастта си ищцата е била жизнена, в добро здраве и е работела. Престояла пет дни в реанимация, а след това в отделението по неврохирургия. След травмата и изписването от болничното заведение останала близо четири месеца на легло.  За нея се грижила дъщеря й – свд. Танева. Тя се грижила за тоалета й, хигиената, храненето. Вследствие залежаването получила декубитални рани и се увеличила опасността да не получи тромбоза.

Обездвижващата яка на шията носила до седмия месец. И момента изпитва болки при движение на шията и на крака.

Изпитвала силен страх да пресича улицата, плачела, била лабилина психически, разстроена, неспокойна, не можела да спи.

Към датата на ПТП,  автомобилът, участвал в ПТП  бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” при ответника ЗД „ДаллБогг: Живот и здраве” АД по полица № BG /30/117002462398, валидна от 11.09.2017г. до 11.09.2018г.

Горните фактически констатации съдът прие за доказани въз основа на събраните писмени и гласни доказателства и назначените експертизи. Същите в своята съвкупност установяват, както механизма на ПТП, така и виновното поведение на водача Т.Т. и причинно-следствената връзка между настъпилото ПТП и причинените увреждания на ищцата и търпените от нея болки и страдания.

На базата на приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск намира правното си основание в чл. 432 ал.1 от КЗ. Същият е основателен и доказан, но е предявен в завишен размер.

  С противоправното си деяние, което е извършено виновно,  застрахованият е причинил на ищцата И.К. -  неимуществени вреди – изразяващи се в претърпени от нея физически болки и страдания от причинената телесна повреда – съчетана автомобилна травма, със засягане на главата, шийния сегмент на гръбначния стълб, гръдния кош, корема, горните и долни крайници, протекла в началото с картината на клинично изявен травматичен шок. Налице е причинна връзка между  противоправното деяние и вредата. Настъпилите увреждания и търпените болки и страдания са пряка и непосредствена последица от причиненото увреждане на ищцата. Този извод следва от заключението на изслушаната по делото експертиза. Въпреки че причинителя на процесното ПТП не е бил осъден, от събраните доказателства може да се направи категоричен извод, че деянието е извършено от него и е извършено виновно.

Доказани са също така и вредите, настъпили от противоправното поведение на застрахования.

 Налице е валидно застрахователно правоотношение по застраховка “гражданска отговорност” между ответника и лицето притежавало лекия автомобил, с който са причинени уврежданията, което обстоятелство е основание за ангажиране на пряката отговорност на застрахователя спрямо увредения.

С оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за причинени неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съдът намира че в конкретния случай за претърпените неимуществени вреди следва да бъде определено обезщетение в размер на 60 000лв. за неимуществени вреди.  В случая съдът отчита и следните обстоятелства:  причинените увреждания на ищцата са били опасни за живота й, но към настоящия момент са преодолени почти изцяло. Тя е била дълго време обездвижена и зависима от чужда помощ. Възстановителните процеси са протекли бавно, но това се дължи на възрастта й и на предшестващи заболявания. Търпяла е значителни болки и е преживяла психически стрес от травмата.

Така определеното обезщетение следва да бъде намалено на половина поради значителното по степен, доказано съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата. Тя е предприела пресичане на платното за движение не на обозначеното за това място, не се е огледала и не е изчакала преминаването на автомобила и е излязла внезапно на пътя. По изложените съображения, съдът намира, че следва да присъди на ищцата сумата 30 000лв., представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в резултат на непозволеното увреждане. Искът до пълния му размер следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Претенцията за присъждане на обезщетението, ведно със законната лихва за забава от датата на увреждането е неоснователна.  Сумата следва да бъде присъдена, ведно със законната лихва за забава, считано от 06.09.2018г. на основание чл. 497 ал.1 т.2 от КЗ, тъй като претенцията за заплащане на застрахователното обезщетение е отправена до застрахователя на 06.06.2018г. Ответникът е изисквал допълнителни доказателства, които ищцата му е представила на 23.08.2018г. с писмо с обратна разписка т.е. срокът от петнадесет работни дни, след представянето на доказателствата по чл. 497 ал.1 т.1 е изтекъл на 14.09.2018г. и това е по-късната от двете дати.

Застрахователят не отговаря за забава в обема, в който отговаря деликвента, тъй като изискуемостта на вземането за обезщетение за него възниква по силата на цитираната норма от друг момент.

Представените  по делото писмени доказателства за закупени помощни средства и медикаменти са неотносими, доколкото ищцата не е предявила претенция за присъждан на имуществени вреди.

Тъй като ищцата е била освободена от внасянето на държавна такса и разноски, ответникът дължи същата в размер на 1 200лв. и следва да бъде осъден да заплати сумата по сметка на СлОС, както и сумата 250лв., платени от бюджета за назначените експертизи.

На основание чл. 38 ал.2 от ЗА на адв. М.Л.Д. ответникът дължи възнаграждение. Съобразно наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения за претенция с цена 120 000лв. се дължи минимално възнаграждение в размер на 3 930лв. То следва да бъде редуцирано, съобразно уважената част от иска на 982,50лв.

На ответната страна се дължат разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска за юрисконсултско възнаграждение и експертизи в размер на 337,50 лв.

 

Ръководен от изложените съображения, съдът

 

 

Р    Е    Ш    И  :

 

ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД , ЕИК 20299615, със седалище и адрес на управление *********, да заплати на И.К.Ц. ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, офис 6, чрез адв. М.Д., сумата 30 000 (тридесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от непозволено увреждане, в резултат на претърпяно пътно-транспортно произшествие на 05.02.2018г., ведно със законната лихва за забава, считано от 06.09.2018г. до окончателното изплащане на сумата.

ОТХВЪРЛЯ предявения иск за неимуществени вреди до пълния му размер, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД , ЕИК 20299615, със седалище и адрес на управление ********* да заплати по сметка на Окръжен съд Сливен, сумата 1 200лв. държавна така и 250 лв. разноски.

ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД , ЕИК 20299615, със седалище и адрес на управление *********, да заплати на адвокат М.Л.Д., на основание чл. 38 ал.2 от ЗА сумата 982,50 лв. за оказаната безплатна адвокатска помощ.

ОСЪЖДА И.К.Ц. ЕГН ********** ***, да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД , ЕИК 20299615, със седалище и адрес на управление *********** направените разноски в размер на 337,50 лв.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд - Бургас.

 

 

ОКРЪЖЕН  СЪДИЯ :