Решение по дело №370/2019 на Районен съд - Харманли

Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№

 

гр. Харманли  02.Х.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Харманлийският районен съд в открито заседание на десети септември, две хиляди и деветнадесета година в състав

                                         Председател: Веселин Коларов

 

 

Производството е с правно основание чл.2 ал.1  т. 3 от Закона за отгово-ността на държавата и общините за вреди .

 

В исковата молба са изложени твърденията, че с Постановление от 21.ІІІ. 2019г. на Районна прокуратура Стара Заго­ра по Бързо производство № 8245зм-196/ 2019г. по описа на Второ РУ гр.Стара Загора (преписка вх.№ 917/2019г. по описа на РП Стара Загора) било прекратено, воденото против ищеца И.А.И. *** наказателно производство за умишлено престъпление по чл. 343б ал.3 НК поради несъставомерност на деянието. По това наказателно производство той бил задържан за двадесет и четири часа на 04.ІІІ.2019г. от 22.15ч..

Проц. представител на ищеца счита , че с прекратяването на наказателното производство от прокурора обви­нението  за тежко умишлено престъпление се явява незаконно по смисъла на чл.2 ал.1 т.2 ЗОДОВ и ангажирало отговорността на държавата за вредите, които са причинени на ищеца от прокуратурата, която е разпоредила образуване и водене на наказателно производство против него и е поддържала обвинението. Сочи се , че когато ли­цето е оправдано или образуваното наказателно производство е прекратено, държавата отговаря по чл.2 ал.1 т.2 ЗОДОВ. В тези случаи обезщетението за неимуществени вреди обхващало и вредите от незаконното задържане под стра­жа-т.13 от Тълкувателно решение № 3 от 22.ІV.2005г. по  Т.ГР.Д. № 3/2004г., ОСГК НА ВКС. В конкретния случай задържането на ищеца под стража във връзка с деянието, за което било налице незаконното обвинение за двадесет и чети­ри часа, също се явявало незаконно.

Твърди се , че в резултат на незаконното обвинение през периода 04.ІІІ. 2019г.-датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство , ищеца претърпял неимуществени вреди-морални страдания, представля­ващи отрицателни изживявания, неудобства, тревоги, безпокойство, стрес, напрежение, страх от неоснователно осъждане, откъсване от обичайната среда и начин на живот, накърняване на името и авторитет, засягане на честта и достойнството, страх от наказаието, което се предвижда за умишлено прес­тъпление, за което бил обвинен, загуба на лично време и средства за явяване по дела и подготовка на защитата, ограничаване и лишаване от законното право на свободно придвижване и свобода, и др..  Проц. представител на ищеца счита, че Прокуратурата е могла преди да пристъпи към повдигане на обвинение да изясни фактите поделото и да прекрати делото, както и да изясни действителната фактическа и правна страна по делото, а не да повдига незаконното обвинение преди събиране на всички доказателства и на достатъчно данни от които да се направи обосновано пред­положение, както изисква НПК, за да се повдигне обвинение. Ищеца оценял всички тези вреди на сумата 6 000 лв.

Твърди се , че от незаконното обвинение на ищеца са му причинени и имуществени вреди в размер на 500лв., представляващи направени от него разноски за адвокатска защита по прекратеното наказателно производство, които също следвало да му бъдат възстановени.

Моли съда да постанови решение, с което да осъдите ответника да му заплати сумата 6 000лв., представляваща обезщете­ние по чл.2 ал.1 т.З ЗОДОВ за неимуществени вреди от незаконно обвинение и незаконно задържане във връзка с наказателно производство, което е прекрате­но поради липса на престъпление, ведно със законната лихва от 21.ІІІ.2019г. до окончателното й изплащане, и сумата 500лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди по чл.2 ал. 1 т.2 ЗОДОВ за незаконно обвинение и незакон­но задържане във връзка с наказателно производство, което е прекратено пора­ди липса на престъпление, ведно със законната лихва от 21.ІІІ.2019г. до окон­чателното й изплащане както и направените по делото разноски, и адвокатско възнаграждение на упълномощения адвокат, на основание чл.38 ал.2 ЗАдв.

 

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор от прокурор при РП-Хасково – П. П., в качеството и на процесуален представител на Прокуратурата на Р. България .В отговора е застъпено становището, че предявения иск е допустим, но неоснователен и недоказан, като се оспорва изцяло по основание и размер. Подробно са изложени съображенията за оспорването на иска.

 

Съдът като прецени събраните по делото доказателства,поотделно и в тях-ната съвкупност,прие за установено от фактическа страна:

 

От изисканото и приобщено по делото Бързо производство № 8245зм-196/2019г. по описа на Второ РУ гр.Стара Загора (преписка вх.№ 917/2019г. по описа на РП Стара Загора), се установява , че  на 05.ІІІ.2019г. в гр. Стара Загора на основание чл. 356 ал.1 от НПК е започнало бързо производство против ищеца И.А.И.  ЕГН ********** *** за престъпление по чл. 343б ал.3 от НК. В хода разследването И. е привличан в качеството на обвиняем с Постановление от 11.ІІІ.2019г., след което е разпитан в това му качество. С протокол от същата дата, на основание чл.227 ал.1 от НПК  му е предявено разследването.   С Постановление от 21.ІІІ.2019г. на РП Стара Загора, на основание чл.357 ал.1 т.1 вр. чл. 24 ал.1 т.1, чл. 243 ал.2 и 4 и чл.199 ал.1 от  НПК. Това Постановление не е било обжалвано и е влязло в сила.

От приобщената по делото справка за съдимост, се установява, че ищеца е неосъждан – реабилитиран по право.

С оглед изясняване на делото от фактическа страна в настоящото производство бяха допуснати и събрани гласни доказателства чрез разпита на св.Ф. Х. М. и С. М. М.– родители на жената с която ищеца живее на семейни начала. В показанията си свидетелите твърдят, че след образуването на наказателното дело в гр. Стара Загора, станал нервен и раздразнителен. Често избухвал. Започнал често да пие алкохол, от което последвали кавги и разправии в семейството. 

При така представените писмени и гласни доказателства следва да се приеме, че искът предявен от И.А.И. ***, за сумата от 6 000лв. - обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, намиращ правно основание в чл.2 ал.1 т.3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди е основателен  и доказан . Спрямо ищеца е било възбудено наказателно производство. Разследването на това производство се е провело  в законоустановен срок, като в крайна сметка производството е прекратено на основание чл. чл.357 ал.1 т.1 вр. чл. 24 ал.1 т.1от НПК .

От изложените в исковата молба обстоятелства се обуславя изводът на съда, че се касае за предявен иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, доколкото се претендира заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, произтекли от дейността на правозащитни органи – в конкретния случай органи на прокуратурата, като се твърди, че е образувано досъдебно производство спрямо ищеца по настоящето дело в извършване на престъпление, което в последствие е било прекратено. В този смисъл по делото следва да бъде преценено налице ли са изискуемите от закона предпоставки с оглед реализиране отговорността на държавата. Претенцията на ищеца е за претърпени неимуществени  вреди. В тази връзка по делото безспорно бе установено, че срещу И. е било образувано бързо производство, по което същия е привличан в качеството на обвиняем . След провеждане на процесуални следствени действия, с Постановление от 21.ІІІ.2019г. на прокурор при РП Стара Загора, наказателното производство е прекратено.  

При тези фактически данни съдът намира, че по делото безспорно бе доказано, че е осъществен фактическият състав на отговорността на държавата за дейността на правозащитните и органи, визиран в чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ. В случая, доколкото държавата носи отговорност чрез съответните си органи, репарирането на неимуществените вреди следва да бъде извършено от органите, от чиито действия са произтекли вредите – в конкретния случай органите на прокуратурата, образували до-съдебно производство, което в последствие прекратили на основание чл. 24 ал.1 т.1 от НПК. В тази връзка следва да се изтъкне, че отговорността на държавата е обективна, доколкото чл.4 от ЗОДОВ не изисква да са налице виновни действия от страна на съответното длъжностно лице. С оглед на гореизложеното настоящия състав счита че предявения иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ е основателени като такъв следва да бъде уважен, макар и не в пълния предявен размер.

Спорен остава въпроса досежно размера на иска. Процесуалния представител на ответника  заема позицията, че не се доказват вреди в претендирания размер. Основният довод в тази насока е,че не са се събрали достатъчно  доказателства,сочещи на претърпени морални вреди. Твърди, че само от разпита на свидетели, не може да се обоснове извод за доказаност на претенцията.

Изложените от ответната страна доводи настоящият състав намира за изцяло неоснователни. Съдът счита,че няма никаква  пречка да се даде вяра на показанията на разпитаните свидетели, макар същите да изхождат от лица които се намират в роднинска връзка с жената, с която ищеца съжителства. Самите те са имали непосредствено наблюдение  върху поведението и състояние на ищеца преди и след образуваното наказателно производство .

Предвид гореизложеното и с оглед тежестта на обвинението, степента и интензитета на конкретно изживените емоционални страдания и продължителността им, както и съобразявайки разпоредбите на чл.4 ЗОДОВ и чл.52 ЗЗД съдът намира, че сумата 2000лв. би обезщетила ищеца за претърпените неимуществени вреди.  Съгласно ППВС №4/1968г.-т.8, понятието “справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни обстоятелства. Посочената сума е необходима и достатъчна, за да компенсира преживените от ищеца страдания, причинени от действията на ответника Прокуратурата на Р България.  В останалата част, за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 6 000лв. съда намира иска за неоснователен и следва да бъде отхвърлен като такъв. Основателна се явява претенцията на ищеца за присъждане на законната лихва върху главницата ,която следва да се присъди – така както е предявена - считано 03.ІV.2019г. - датата на влизане в сила на Постановление за прекратяване - до окончателното и изплащане .

По отношение на претедираните имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на разходи за адвокатско възнаграждение за защита срещу незаконното обвинение в досъдебната фаза, следва да се отбележи, че тези разноски не могат да се търсят в рамките на наказателното производство, по което са направени (аргумент от нормите на чл. 189 ал.4 и чл. 190 ал.1 от НПК), поради което те са останали за сметка на обвиняемия. Доколкото обаче същите са в следствие именно на незаконното обвинение, срещу което се е защитавал ищецът, ползвайки квалифицирана адвокатска по-мощ пред органите на ДП, няма пречка тези разноски да бъдат присъдени в настоящия процес, защото са предизвикани от действията на служители на ответника, като бъдат възложени в негова тежест, щом незаконното обвинение е поддържано именно от прокуратурата. По настоящото дело са представени писмени доказателства- договор за правна защита и съдействие и разписка , от които се установява , че ищеца е заплатил на адв. Д.А. възнаграждение от 500лв.  При положение, че въпросната сума е  би-ла реално направена за защита на обвиняемия, те следва да се присъдят в негова полза в пълен размер. Платените суми се дължат ведно със законната лихва, считано 03.ІV. 2019г. - датата на влизане в сила на Постановление за прекратяване - до окончателното и изплащане .

При този изход на делото и на основание чл. 10 ал. 3 от ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски за държавна такса – 10.00лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 218.33лв.( с оглед чл. 38 ал.2 вр. чл. 36 ал.2 от Закона за адвокатурата и чл.7 ал.2 т.3 от Наредба № 1 от 9.VІ.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК ), съобразно уважената част от исковата  претенция .

  

Водим от горните съображения съдът

 

Р      Е      Ш      И      :

 

ОСЪЖДА  Прокуратурата на Република България да заплати на И. А. И.  ЕГН ********** ***, сумата от 2000лв. представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,на основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, ведно със законната лихва от 03.ІV.2019г. до окончателното изплащане на сумата, като иска в останалата част до пълния предявен размер от 6 000лв. като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.

 

ОСЪЖДА  Прокуратурата на Република България  да заплати на И. А. И.  ЕГН ********** ***, сумата от 500лв. представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди - разноски за осъществена адвокатска защита в досъдебната фаза по наказателното производство в резултат на незаконно повдигнато обвинение, на основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, ведно със законната лихва от 03.ІV.2019г. до окончателното изплащане на сумата.

 

ОСЪЖДА  на основание чл. 10 ал.3 от ЗОДОВ,  Прокуратурата на Република България  да заплати на И.А.И.  ЕГН ********** *** сумата от 228.33лв. - представляваща разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение съобразно уважената част на исковата претенция.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните .

 

 

 

                                                Районен съдия: ........................