Присъда по дело №739/2022 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 10
Дата: 7 април 2023 г. (в сила от 25 април 2023 г.)
Съдия: Ралица Герасимова
Дело: 20224500200739
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 15 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 10
гр. Русе, 07.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на седми април през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ралица Герасимова
СъдебниЙоана Ал. Неделчева

заседатели:Пламен В. Петков
при участието на секретаря Тодорка Недева
и прокурора Г. Д. Г.
като разгледа докладваното от Ралица Герасимова Наказателно дело от общ
характер № 20224500200739 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подс. Н. М. Н. - роден на **.**.**** г. в Република Румъния, живущ в
гр. Р., ул. Н. № **, български гражданин, с висше образование, вдовец, пенсионер,
неосъждан, ЕГН:********** за ВИНОВЕН в това, че през периода 15.12.2020 година до
13.02.2021 година в гр. Русе, в съучастие с Б. Н. Н. от гр.Русе, подбудил и подпомогнал
същият – предал му дебитна карта с №516907хххххх7887 издадена от Юробанк България
АД по сметка с № BG57BPBI817046053***** на Юробанк България АД с титуляр В. Л.
ЛНЧ **********, ЕГН: **********, б.ж. на с. Ш., обл. С. З., който в условията на
продължавано престъпление, на 7 пъти, използвал платежен инструмент – дебитна карта с
№516907хххххх7887 издадена от Юробанк България АД по сметка с №
BG65PIRB917046028***** на Юробанк България АД - с титуляр В. Л. ЛНЧ **********,
ЕГН: **********, б.ж. на с. Ш., обл. С. З., починала на 15.12.2020 г., без съгласието на
наследниците на титуляра - В. М. П. от с. Шейново, обл.Стара Загора – дъщеря и В. В. К. от
гр. Стара Загора – внук и Д. В. К. от с. Сърнево, обл. Стара Загора - внучка, като деянието
не съставлява по-тежко престъпление и по този начин получил сумата от общо 548,97 лева,
поради което и на основание чл. 249, ал. 1, вр. чл.20, ал.3 и ал.4 от НК и чл. 373, ал. 2 от
НПК, вр. с чл. 58а, ал.1 от НК го ОСЪЖДА на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА и ГЛОБА в размер на ПЕТСТОТИН ЧЕТИРИДЕСЕТ И ОСЕМ ЛЕВА И
1
ДЕВЕТДЕСЕТ И СЕДЕМ СТОТИНКИ.
НА ОСНОВАНИЕ чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА изтърпяването на наложеното
наказание Лишаване от свобода за срок от ДВЕ ГОДИНИ за изпитателен срок от ЧЕТИРИ
ГОДИНИ.
ПРИЗНАВА подс. Б. Н. Н. - роден на **.**.**** год. в гр. В.Т., живущ в гр. Р., ул.
„М. – Е.“ № *, бл. „Т.“, вх. *, ет. *, български гражданин, със средно образование,
пенсионер, женен, ЕГН:********** за ВИНОВЕН в това, че през периода 15.12.2020 година
до 13.02.2021 година в гр. Русе, в съучастие с Н. М. Н. гр.Русе, подбуден и подпомогнат от
него, като извършител, в условията на продължавано престъпление, на 7 пъти, използвал
платежен инструмент – дебитна карта с №516907хххххх7887 издадена от Юробанк
България АД по сметка с № BG65PIRB917046028***** /BG57BPBI817046053***** на
Юробанк България АД - с титуляр В. Л. ЛНЧ **********, ЕГН: **********, б.ж. на с. Ш.,
обл. С. З., починала на 15.12.2020г., без съгласието на наследниците на титуляра - В. М. П.
от с. Ш., обл. С. З. – дъщеря и В. В. К. от гр. Стара Загора – внук и Д. В. К. от с. Сърнево,
обл. Стара Загора - внучка, като деянието не съставлява по-тежко престъпление и по този
начин получил сумата от общо 548,97 лева, поради което и на основание чл. 249, ал. 1, вр.
чл.20, ал.2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 373, ал. 2 от НПК, вр. с чл. 58а, ал.1 от НК го
ОСЪЖДА на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на
ПЕТСТОТИН ЧЕТИРИДЕСЕТ И ОСЕМ ЛЕВА И ДЕВЕТДЕСЕТ И СЕДЕМ
СТОТИНКИ.
НА ОСНОВАНИЕ чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА изтърпяването на наложеното
наказание Лишаване от свобода за срок от ДВЕ ГОДИНИ за изпитателен срок от ЧЕТИРИ
ГОДИНИ.
ОСЪЖДА на основание чл.45 от ЗЗД подсъдимите Н. М. Н. и Б. Н. Н. (с установена
самоличност) да заплатят в полза на гражданския ищец – В. М. П. сумата от 273.97 лв.
(двеста седемдесет и три лева и деветдесет и седем стотинки) - обезщетение за причинени с
престъплението по чл.249 ал.1, вр. с чл.26 ал.1 от НК от НК имуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от 13.02.2021 г. до окончателното и изплащане, както и държавна
такса върху уважения граждански иск в размер на 50 лв. по сметка на Русенски окръжен
съд.
НА ОСНОВАНИЕ чл.189, ал. 3 от НПК ОСЪЖДА подс. Н. М. Н. (с установена
самоличност) да заплати по сметка на ОП Русе и Републиканския бюджет направените по
делото разноски в размер на – 638 лева, 1700 лева – в полза на В. М. П. и В. В. К. -
направени разноски за адвокатско възнаграждение, както и на основание чл.190, ал.2 от
НПК – 5 лв. държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
НА ОСНОВАНИЕ чл.189, ал. 3 от НПК ОСЪЖДА подс. Б. Н. Н. (с установена
самоличност) да заплати по сметка на ОП Русе и Републиканския бюджет направените по
делото разноски в размер на – 638 лева, 1700 лева – в полза на В. М. П. и В. В. К. -
направени разноски за адвокатско възнаграждение, както и на основание чл.190, ал.2 от
2
НПК – 5 лв. държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес пред
ВТАС.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

Русенска окръжна прокуратура е внесла обвинителен акт по досъдебно производство
1118/2021 г. по описа на Русенска окръжна прокуратура против:
Б. Н. Н. затова, че през периода 15.12.2020 година до 13.02.2021 година в гр.Русе, в
съучастие с Н. М. Н. гр.Русе, подбуден и подпомогнат от него, като извършител, в
условията на продължавано престъпление, на 7 пъти, използвал платежен инструмент –
дебитна карта с №516907хххххх7887 издадена от Юробанк България АД по сметка с №
BG65PIRB917046028***** /********* на Юробанк България АД - с титуляр В. Л. ЛНЧ
**********, ЕГН: **********, б.ж. на с.Ш., обл.С.З., починала на 15.12.2020г., без
съгласието на наследниците на титуляра - В. М. П. от с.Ш., обл.С.З. – д. и В. В. К. от гр.С.З.
– в. и Д. В. К. от с. С., обл.С.З. - в., като деянието не съставлява по-тежко престъпление и по
този начин получил сумата от общо 548,97 лева-престъпление по чл. 249 ал.1 вр. чл. 20 ал.2
вр. чл. 26 ал.1 от НК.
Н. М. Н. затова, че през периода 15.12.2020 година до 13.02.2021 година в гр. Русе, в
съучастие с Б. Н. Н. от гр.Русе, подбудил и подпомогнал същият – предал му дебитна карта
с №516907хххххх7887 издадена от Юробанк България АД по сметка с № ********* на
Юробанк България АД с титуляр В. Л. ЛНЧ **********, ЕГН: **********, б.ж. на с.Ш.,
обл.С.З., който в условията на продължавано престъпление, на 7 пъти, използвал платежен
инструмент – дебитна карта с №516907хххххх7887 издадена от Юробанк България АД по
сметка с № BG65PIRB917046028***** на Юробанк България АД - с титуляр В. Л. ЛНЧ
**********, ЕГН: **********, б.ж. на с.Ш., обл.С.З., починала на 15.12.2020г., без
съгласието на наследниците на титуляра - В. М. П. от с.Ш., обл.С.З. – д. и В. В. К. от гр.С.З.
– в. и Д. В. К. от с.С., обл.С.З. - в., като деянието не съставлява по-тежко престъпление и по
този начин получил сумата от общо 548,97 лева-престъпление по чл. 249 ал.1 вр. чл. 20 ал.3
и ал.4 от НК.
С определения от проведеното на 03.04.2023 г. разпоредително заседание, съдът е
конституирал пострадалите В. М. П. и В. В. К. в качеството на частни обвинители по делото
и приел за съвместно разглеждане в производството граждански иск с правно основание
чл.45 от ЗЗД предявен срещу подсъдимите Н. М. Н. и Б. Н. Н. от В. М. П. за сумата от
273.97 лв.- имуществени вреди, резултат от деянието по повдигнатото срещу подсъдимите
обвинение за осъществен състав на престъпление по чл.249 от НК, ведно със законната
лихва, считано от 13.02.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
В рамките на настоящото разглеждане на делото и след предварително изслушване
на страните, с протоколно определение от 03.04.2023 година съдът е постановил
разглеждане на делото по реда на глава Двадесет и седма от НПК приемайки, че
самопризнанието на подсъдимите Н. М. Н. и Б. Н. Н. се подкрепя от събраните в
досъдебното производство доказателства и е обявил, че ще го ползва, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа повдигнатото
обвинение спрямо двамата подсъдими, като счита същото за доказано по безспорен и
несъмнен начин. Сочи, че в рамките на съдебното дирене предвид начина на протичане на
производството (по реда на съкратеното съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК) е било
установено осъществяването на инкриминирано престъпно деяние – както от обективна,
така и от субективна страна от страна на подсъдимите Н. Н. и Б. Н. и развива подробни
съображения в тази насока. Предлага за престъплението, квалифицирано по текста на
чл.249, ал.1 от НК на всеки един от подсъдимите, при условията на чл.58а от НК, налагане
на наказание в размер на две години, чието изтърпяване да бъде отложено за подходящ
изпитателен срок. Моли за налагане и на кумулативно предвиденото в закона наказание
глоба в еднократния размер на получената сума. Счита, че подсъдимите следва да бъдат
осъдени за направените в рамките на досъдебното производство разноски. По отношение на
приетия за съвместно разглеждане в производството граждански иск изразява становище за
1
неговата основателност.
Упълномощеният повереник на конституираните в производството частни
обвинители и граждански ищец се присъединява изцяло към доводите на представителя на
държавното обвинение.
Служебният защитник на подс. Б. Н.-адв. В. В. моли същият да бъде признат за
виновен, като наказанието му да бъде отмерено към предвидения от закона минимум и
изтърпяването на същото да бъде отложено за подходящ изпитателен срок.
Служебният защитник на подс. Н. Н.-адв. Искра И. моли наказанието да бъде
отмерено към предвидения от закона минимум, на основание чл.58а от НК да бъде
редуцирано с 1/3 и на подсъдимия Н. да не се налага предвиденото кумулативно наказание.
В съдебно заседание подс. Б. Н. Н. признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират
доказателства за тези факти.
В съдебно заседание подс. Н. М. Н. признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират
доказателства за тези факти.
Съобразявайки разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК, съгласно която в случаите по чл.
372, ал. 4, съдът в мотивите на присъдата приема за установени обстоятелствата, изложени в
обвинителния акт, като се позовава на направеното самопризнание и на доказателствата,
събрани в досъдебното производство, които го подкрепят, настоящият състав прие за
установени следните обстоятелства, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт:
В. Л. живеела в с. Ш., обл. С. З. заедно с д. си В. П.. Тя имала двама внуци – св. В. В.
К., който живеел в гр. Ст. Загора и Д. В. К., която живеела в Германия.
През 2015 г. чрез обява във вестник „Трета възраст“ В. Л. се запознала с подс. Н. Н..
Двамата започнали да си комуникират и решили да заживеят заедно в дома на подс. Н. в гр.
***. След известно време Л. напуснала подс. Н. и отново се върнала в с. Ш.. Тогава подс. Н.
публикувал обява във вестник, че търсел човек, който да направи инвестиция в имота му
като го дострои, а в замяна на това щял да му прехвърли правото на собственост върху етаж
от къщата. Подс. Б. Н. и съпругата му св. Розалина Б. видели тази обява и се свързали с
подс.Н.. Уговорили се да наемат помещение от къщата, в което да живеят на квартира. Така
в продължение на няколко месеца подс.Н. и св. Б. живели в дома на подс. Н., след което си
намерили друга квартира в гр. Русе. Въпреки че напуснали къщата му, подс. Н. продължил
да поддържа връзка с тях като им гостувал, а понякога св. Б. ходела в дома му, за да му
помага с домакинската работа. През 2018 година подс. Н. възобновил връзката си с В. Л. и
двамата отново решили да живеят съвместно в дома на подс. Н.. Последният помолил подс.
Н. да му помогне с преместването на багажа на Л. до гр. Русе и той се съгласил. След като
тя се настанила отново в дома на подс. Н., той ограничил контактите и с нейните близки
като те можели да контактуват с нея само по мобилния телефон на подс. Н.. На 10.04.2018 г.
В. Л. упълномощила подс. Н. Н. да я представлява пред всички банки, включително му
предоставила и правото да тегли пари от банковите и сметки. Тя имала открита банкова
сметка в „Юробанк България“ АД с № *********, по която получавала пенсията си в размер
на 443 лева месечно. За ползването на тази сметка банката й издала дебитна карта с №
516907хххххх7887. През 2020 година здравословното състояние на Л. силно се влошило, тя
била трудно подвижна и с течение на времето останала изцяло на легло. Подс. Н.,
използвайки издаденото му пълномощно, теглел пенсията на Л. като се явявал лично в офис
на банката.
На 15.12.2020 г. Л. направила опит да стане от леглото, но поради силно влошеното и
здравословно състояние паднала на земята. Подс. Н. я вдигнал и отново я поставил в
2
леглото. Малко по – късно тя починала. Неин наследник останала д. и В. М. П.. Въпреки че
знаел това, подс. Н. решил да не оповестява смъртта на Л. нито пред близките и, нито да
сигнализира лекар, който да констатира смъртта и, а да я погребе в двора на къщата си.
Решил да уговори подс. Н. да се грижи за него, а в замяна да му даде дебитната карта на Л.,
за да тегли той постъпващите суми от пенсията и. По този начин решил да му „плаща“ в
замяна на полаганите грижи. В изпълнение на намисленото, на 16.12.2020 г. подс. Н. се
обадил на подс. Н. и го повикал в дома си. Последният отишъл там заедно със съпругата си
св. Б.. Те намерили Л. безжизнена. Тогава подс. Н. казал на подс. Н., че нямал пари за
погребение, заради което го помолил да му помогне да погребат Л. в двора на къщата му.
Двамата увили тялото в одеяло, натоварили го в строителна количка и го положили в изкоп
в двора, до стената на къщата. След това го заровили. Въпреки че съзнавал, че със смъртта
на Л. издаденото от нея пълномощно се прекратява и нямал право да се разпорежда с
имуществото и, подс. Н. предложил на подс. Н. последният да полага грижи за него, а в
замяна той да му „плаща“ с постъпващите по сметката на Л. пари от пенсията и. След като
подс. Н. се съгласил, на 12.01.2021 г. подс. Н. посетил клон на „Юробанк България“ АД и
като представил пълномощното от Л. поискал да бъде преиздаден ПИН код за дебитната й
карта. След това предоставил банковата карта на подс. Н., за да я ползва според уговорката
им.
Така, през периода 24.01.2021 г. – 13.02.2021 г. подс. Н. посредством банковата карта
извършил общо 7 транзакции, както следва:
- На 24.01.2021 г. посредством дебитна карта с номер 516907хххххх7887 извършил
едно теглене от АТМ /банкомат/ намиращ се в гр. Русе, ул. Братя Миладинови“ № 15 на
сумата от 50,00 лева, а няколко минути по – късно извършил второ теглене от банкомат на
ул. „Борисова“ № 124 на сумата от 20 лв. На 08.02.2021 г. подс. Н. за трети път използвал
същата дебитна карта като я поставил в банкомат, намиращ се в гр. Русе, ул. „Борисова“ №
120 и изтеглил 400,00 лева. На същата дата, посредством същата дебитна карта направил
плащане на сума от 12,35 лева чрез ПОС терминал в магазин „Зари“, а няколко часа по –
късно отново ползвал дебитната карта като извършил плащане на сумата от 33,57 лева в
магазин „СВА Хали“. На 13.02.2021 г. подс. Н. за шести път използвал посочената дебитна
карта като извършил плащане на сумата от 24,74 лева чрез ПОС терминал в магазин „Билла“
и няколко минути по – късно извършил седма транзакция като заявил плащане на сумата от
8,31 лева чрез ПОС терминал в магазин „Билла“ в гр. Русе.
По този начин, чрез описаните 7 транзакции за този период от време подс. Н.
изтеглил общо сумата от 548,97 лв. Това е и размерът на причинените от деянието
имуществени вреди на наследниците на В. Л. – св. В. К., В. П. и Д. К..
На 26.02.2021 г. св. В. К. решил да се чуе с баба си В. Л. и за целта позвънил на подс.
Н. Н. чрез чийто телефон обичайно се осъществявали контактите им. При проведения
разговор подс. Н. заявил на св. К., че баба му вече не живеела с него, а заминала с бял
микробус за Украйна. Това усъмнило св. К., тъй като баба му била родена в Украйна, но там
нямала близки и познати, при които да отседне, нито пък собствен имот. Затова св. К.
сигнализирал органите на полицията и поискал В. Л. да бъде обявена за издирване. При
разговор с полицейските служители подс. Н. и пред тях заявил, че Л. е заминала за Украйна.
При извършените справки се установило, че тя не била напускала Република България, нито
имала регистрирано влизане в друга държава. В резултат на извършените ОИМ авторството
на деянието било установено и подсъдимите Н. и Н. признали за извършеното. Посочили и
мястото, където били заровили трупа на Л.. При извършеният оглед на местопроизшествие
същият бил изровен и откаран в УМБАЛ „Канев“ Русе за извършване на аутопсия.
От заключението на съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 1080/2021
г. по описа на СМО при УМБАЛ „Канев“ – Русе се установява, че е била извършена
компютърна аксиална томография (КАТ) на череп на човешки труп с неустановена
3
самоличност, иззет по делото, както и рентгенография на десен горен крайник на трупа. При
сравнителното изследване на направената КАТ на черепа на трупа и КАТ на името на В. Л.
от 15.08.2019 г., намираща се в електронния архив на УМБАЛ „Канев“ били установени
съвпадения по следните специфични признаци: изпъкнали навътре медиални стени на двата
максиларни синуса; девиация на носната преграда на дясно с образуване на шип;
хиперплазия на долни носни конхи; сфеноидален синус със само една клетка в ляво;
хипопластичен фронтален синус със специфична костна преграда; хиперплазия на челната
кост – 18 мм. При тези данни вещото лице е заключило, че от извършените КАТ изследвания
и наличието на съвпадение на горепосочените специфични признаци, следва да се приеме,
че черепът на човешки труп с неустановена самоличност, иззет по настоящото дело е
идентичен с черепа на В. Л.. При извършената рентгенография на десен горен крайник на
трупа се установило счупване с давност на диафизата на дясна раменна кост, сраснала под
ъгъл и деформираща крайника. Установило се, че при Л. е било налице счупване на дясна
раменна кост, което е зараснало неправилно, с деформиране на крайника. Прието било, че
трупът е на В. Л..
От заключението на съдебномедицинска експертиза на труп се установява, че при
огледа и аутопсията на трупа на В. Л. било констатирано: смесен тромб в лява белодробна
артерия; кръвонасядане в областта на гръдната кост и в лява гръдна област; трупно
розложение; счупване на ІІІ-Х ребра вляво без кръвонасядания – послесмъртно. Счупване на
VІІ – ІХ ребра в дясно без кръвонасядане – послесмъртно. Наличие на около 0,15 промила
етилов алкохол в кръвта. Счупване на дясна раменна кост с давност и неправилно
зарастване. При тези данни причината за настъпване на смъртта следва да се отдаде на
установената тромбоза в лява балодробна артерия, довела до прогресираща дихателна
недостатъчност. Описаните травматични увреждания са резултат на действието на твърди и
тъпи предмети и могат да бъдат получени около момента на смъртта. Същите не отговарят
да са получени при самозащита. Трупната картина отговаря на смърт от около 15-16.12.2020
г.
Заключението на извършената токсикохимична експертиза установява, че от
извършените изследвания на предоставените биологични проби от трупа на В. Л. няма
присъствие на наркотични вещества и медиК.ти. Концентрацията на алкохол се приема като
постмортем образувана.
В хода на разследването били изискани записи от камерите за видеонаблюдение в
магазин „Била“, където банковата карта на Л. била използвана. Била извършена техническа
експертиза № 825/30.11.2021 г. по описа на БНТЛ при ОДМВР – Русе на записите, при която
на хартиен носител били възпроизведени кадри от касата на магазина по време на плащане с
картата.
В заключението си по изготвената лицево – идентификационна експертиза №
886/30.12.2021 г. по описа на БНТЛ при ОДМВР – Русе вещото лице е посочило, че не се
изключва възможността на извадените кадри в извършената експертиза № 825/30.11.2021 г.
на БНТЛ Русе да е заснето лицето Б. Н. Н..
В хода на досъдебното производство подс. Б. Н. предал доброволно 1 бр. ножица с
черни пластмасови дръжки и обща дължина 16 см. като обяснил, че с нея нарязал дебитната
карта на В. Л., която подс. Н. му дал, за да я ползва.
Подс.Н. доброволно предал 2бр. пълномощни издадени му от В. Л..
След произнасяне на определението по чл. 372, ал. 4 НПК, с което изразява
становището си по съответствието на самопризнанията на подсъдимата с всички годни
доказателства и доказателствени средства, събрани в досъдебното производство, съдът не
следва в мотивите на присъдата да извършва доказателствен анализ на материалите, които
установяват фактите по обвинителния акт. Това е една от същностните характеристика на
4
съкратеното съдебно следствие, което се основава на самопризнанието на подсъдимата –
допуска се изключение от принципите за непосредственост и устност в интерес на
процесуални ценности като процесуална дисциплина и процесуална икономия, без те да се
противопоставят на основната цел на процеса – да се разкрие обективната истина. В
процедурата по чл.371, т. 2 НПК законът предпоставя като задължително условие за нейното
законосъобразно развитие обективно да не съществува съмнение относно достоверността на
подкрепящите самопризнанието доказателствени материали от досъдебното производство.
Затова първоинстанционният съд има правомощието да разгледа делото по този, а не по
общия ред, само след като обосновано е преценил, че досъдебното производство е било
проведено обективно, всестранно и пълно, че не са допуснати съществени процесуални
нарушения, че събраните в първата фаза на процеса доказателствени материали са
достатъчни за разкриване на обективната истина, като по съдържание категорично
подкрепят самопризнанието на подсъдимата, което е изразено пред съда недвусмислено и
свободно при ясно разбиране на фактите на обвинението.
Оттук нататък, след като окончателно е решил въпроса за липсата на съмнение
относно годността, надеждността и достоверността на подкрепящите самопризнанието
доказателства, съдът всякога следва да приеме за установени залегналите в обвинителния
акт констатации за фактите. Това правно положение е видно и от формулировката на чл.
373, ал. 3 НПК. Следователно твърденията в обвинителния акт се възприемат за верни в
присъдата, без извършване на традиционната аналитична дейност по обсъждане и оценка на
доказателствата.
Съдът намира, че признатите от подсъдимите факти се доказват пряко от показанията
на свидетелите К. и Б., от писмените доказателства и от заключенията на
съдебномедицинските и техническите експертизи.
С оглед дадените указания в мотивите към т. 4 от ТР № 1/06.04.2009 г. по т.д. №
1/2008 г. на ОСНК на ВКС съдът намира, че дължи обоснован отговор дали в
доказателствения материал се съдържат противоречия и ако са налице такива, дали те са от
естество да създадат сериозни съмнения относно съставомерните признаци на
инкриминираното деяние и неговото авторство в лицето на двамата подсъдими.
С оглед на обема на събраните доказателства, при липсата на съществени
противоречия в този доказателствен материал и per argumentum a contrario от предписанието
на чл.305, ал.3, пр.1 от НПК, съдът не намира за необходимо да подлага на подробен анализ
наличните противоречия, които не са съществени по своя характер и не се отразяват на
предмета на доказване в производството.
При анализ на писмените доказателства - извлеченията от сметка, предоставено от
банката – издател на инкриминирания платежен инструмент е видно, че се касае за открита
сметка и издадена дебитна карта на физическо лице – на В. Л., от която чрез въведена
операция „теглене” от различни АТМ устройства и операция „плащане“ през периода
15.12.2020 година до 13.02.2021 година в гр.Русе, в различни часове, съвпадащи с
инкриминираните, са изтеглени суми и извършени плащания общо в размер на 548,97 лв.
лева. Липсват противоречия между фактите, отразени в писмените справки от банката –
издател по факта на разкрита банкова сметка в банка „Юробанк България“ АД, по това да е
била издадена дебитна карта карта с достъп към сметката и по факта Л. да е бил титуляр
именно на тази карта. Без съмнение също кредитната карта представлява платежен
инструмент по смисъла на чл.93, т. 24 от НК, тъй като е веществено доказателство, което
позволява самостоятелно или във връзка с друго средство да се прехвърлят пари и парични
стойности.
От експертните заключения на медицинските експертизи, е видно, че дебитната карта
в инкриминирания период не е била държана от нейния титуляр (предвид настъпилата смърт
на В. Л.), била е в държането първоначално на подс. Н. Н., а впоследствие – на подс. Б. Н. (в
5
която посока са и заключенията на техническите експертизи). Достъпът на подсъдимите до
инкриминирания платежен инструмент е установен по несъмнен и безспорен начин от
съчетания анализ на писмените доказателства (извлечения от банкова сметка и
пълномощно), заключенията на техническите експертизи на видеозапис на оптичен носител,
от снетия снимков материал от него и производно от показанията на св. К. К.. С
категоричност (от показанията на свидетелите В. К. и Н. К.) се установява и липсата на
съгласие на правоимащото лице – в случая наследникът по закон на Л. – нейната д. – В. П.
(с оглед предписанията на чл.5 от Закона за наследството).
Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от
правна страна:
С оглед установената фактическа обстановка деянието на подсъдимия Б. Н. е
осъществило от обективна и от субективна страна състава на престъплението по чл. 249,
ал.1, пр.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл. 26 ал.1 от НК, а именно: през периода 15.12.2020 година до
13.02.2021 година в гр. Русе в гр. Русе, в условията на продължавано престъпление, на 7
(седем) пъти подбуден и подпомогнат от подс. Н. Н., използвал платежен инструмент –
дебитна карта с №516907хххххх7887 издадена от Юробанк България АД по сметка с
№********* на Юробанк България АД - с титуляр В. Л. ЛНЧ **********, ЕГН:
**********, б.ж. на с.Ш., обл.С.З., без съгласието на титуляра, като деянието не
представлява по-тежко престъпление.
От обективна страна подсъдимият Н. е извършил престъплението чрез осъществяване
на една от формите на изпълнителното деяние по чл. 249, ал. 1 от НК - използвал е дебитна
карта с №516907хххххх7887 издадена от Юробанк България АД по сметка с №********* на
Юробанк България АД - с титуляр В. Л. ЛНЧ **********, ЕГН: **********, без нейното
съгласие, респективно – това на наследника и по закон, като чрез седем отделни транзакции
е изтеглил по сметката на титуляра парични суми и извършила плащания в търговски
вериги с общ размер 548,97 лева. Дебитна карта с №516907хххххх7887 представлява
редовен платежен инструмент по смисъла на чл. 93, т. 24 от НК. Платежният инструмент
позволява на оправомощения държател да получава достъп до финансови средства по
банкови сметки. При нормално развитие на обществените отношения това лице е следвало
да бъде В. П. – наследник по закон на починалата Л., а не подсъдимият Н., след като липсва
съгласието на титуляра, респективно – правоимащото лице.
Престъплението не съставлява по-тежко престъпление. При конкретните
обстоятелства непосредствен обект на посегателство са обществените отношения, засягащи
сигурността и правилното функциониране на паричната и кредитна система и
регламентирания ред относно ползването на различните платежни инструменти за
извършване на банкови сделки. Затова и фактът на успешно изтегляне на парични суми и
успешното плащане не е съставомерен елемент. Не е реализиран състав на престъпление по
чл.244, ал.1 от НК, тъй като инкриминираният платежен инструмент не е подправен по
смисъла на чл.243, ал.2 от НК. Напротив банковата карта е била защитена с пластичен
носител и ПИН код, издадена по официален ред, а неин издател е оторозирана по ЗКИ
банкова институция - Юробанк България АД. Ето защо съдът прие за установено, че подс. Б.
Н. е осъществил престъпление против паричната и кредитната система от раздел IV на
глава VI на особената част на НК, покриващо обективните и субективните признаци на
състава на чл. 249 ал. 1 от НК.
От субективна страна подс. Н. е знаел, че не е такова оправомощено лице по
отношение на горепосочената дебитна карта и че не е имал право да си служи с този
платежен инструмент, поради което е осъществил престъпния състав на чл. 249 ал. 1 от НК.
При реализиране на деятелността си подсъдимият Н. е бил подбуден и подпомогнат
от друго наказателноотговорно лице – подс. Н. Н., който го е мотивирал да извърши
престъплението чрез обещание за обогатяване и подпомогнал да го реализира – като му е
6
предоставил дебитната карта (платежния инструмент), който преди това е бил в негово
владение. В този смисъл и подс. Н., осъществявайки изпълнителното деяние на
престъплението по повдигнатото му обвинение е действал в съучастие с подс. Н., съответно
– като извършител.
Подсъдимият е извършил едно единно продължавано престъпление по чл. 249 ал. 1
от НК, включващо 7 (седем) деяния, всяко от които осъществява поотделно състава на едно
и също престъпление и всички те са извършени през непродължителен период от време, при
една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от
обективна и субективна страна продължение на предшестващото. Всяко едно от тях е
извършено от подсъдимия с пряк умисъл. Подсъдимият Н. е съзнавал общественоопасния
му характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал те да
настъпят.
В обобщение – извършеното от подс. Н. изцяло покрива признаците на състава по
повдигнатото му обвинение за осъществен състав на престъпление по чл. 249, ал.1, вр. чл.
20, ал.2, вр. чл. 26, ал.1 от НК.
С оглед установената фактическа обстановка деянието на подсъдимия Б. Н. е
осъществило от обективна и от субективна страна състава на престъплението по чл. 249,
ал.1, пр.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл. 26 ал.1 от НК, а именно: през периода 15.12.2020 година до
13.02.2021 година в гр. Русе в гр. Русе, в условията на продължавано престъпление, на 7
(седем) пъти подбуден и подпомогнат от подс. Н. Н., използвал платежен инструмент –
дебитна карта с №516907хххххх7887 издадена от Юробанк България АД по сметка с
№********* на Юробанк България АД - с титуляр В. Л. ЛНЧ **********, ЕГН:
**********, б.ж. на с.Ш., обл.С.З., без съгласието на титуляра, като деянието не
представлява по-тежко престъпление.
От своя страна подс. Н. Н. е реализирал престъплението по чл. 249 ал.1 вр. чл. 20 ал.3
и ал.4 от НК, доколкото през периода 15.12.2020 г. до 13.02.2021 г. в гр. Русе, в съучастие с
подс. Б. Н. от гр. Русе, подбудил и подпомогнал Н. в условията на продължавано
престъпление, на 7 пъти, да използва платежен инструмент – дебитна карта с №
516907******7887 издадена от „Юробанк България“ АД по сметка с №********* на
„Юробанк България“ АД - с титуляр В. Л. ЛНЧ **********, ЕГН **********, б.ж. на с. Ш.,
обл. Ст. Загора, починала на 15.12.20210 г., без съгласието на наследника на титуляра – В.
М. П. от с. Ш., обл. Ст. Загора – д. и В. П., като деянието не съставлява по-тежко
престъпление и по този начин получил сумата от общо 548,97 лева.
Подс. Н. участвал в престъплението като подбудител, тъй като умишлено е склонил
(мотивирал) подс. Н. да извърши престъпление по чл. 249, ал.1 НК. Същевременно с това,
обв. Н. е действал и като помагач, тъй като с действията си улеснил извършителя Н.,
предоставяйки му банковата карта и съобщавайки му ПИН кода за нея.
От субективна страна подс. Н. Н. е извършил престъплението при пряк умисъл като
съзнавал противоправността както на своето деяние, така и на деянието на другия подсъдим
и желаел настъпването на целените последици.
Както беше мотивирано подробно по-горе извършеното не съставлява по-тежко
престъпление по смисъла на наказателния закон.
Според редакцията на чл. 58а от НК, указваща начина на определяне на наказанието
при постановяване на осъдителна присъда в случаите на чл. 373, ал. 2 от НПК, в случай, че
подсъдим признае фактите, посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт, в
актуалния му вид текстът на чл. 58а от НК не предвижда задължително определяне на
наказанието при условията на чл. 55 от НК, а неговата индивидуализация според общите
правила и последващата му редукция с 1/3. Според текста, чл. 55 от НК се прилага като
алтернатива на съкратеното съдебно следствие само, ако едновременно са налице условия за
7
редуциране на наказанието и за прилагане на чл. 55 от НК при положение, че това е по-
благоприятно за дееца.
В конкретния случай при индивидуализацията на наказанието за извършеното от
подсъдимия Б. Н. престъпление съдът прие, че не следва да прилага нормата на чл. 55 от
НК. За да достигне до този извод съобрази обстоятелството, че необремененото съдебно
минало на подсъдимия Н., изразеното разкаяние и тежкото материално състояние не са
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Нито едно от тях не може да бъде
определено като изключително по своя характер и от тук да предопредели определянето на
ЛОС под предвидения в закона минимум. Изброените обстоятелства са единствените
фактори, които снижават отговорността на подсъдимия Н. в настоящото производство.
Съдът не взе предвид самопризнанието на подсъдимата по чл. 371, т. 2 от НПК като
допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство в конкретния случай. Същото е
отчетено от законодателя с разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, като наличието му
обуславя редукция на наказанието ЛОС, което не се определи при условията на чл. 55 от НК.
Ето защо това самопризнание не може да бъде едновременно и смекчаващо такова за
актуалната отговорност на дееца.
Като отегчаващо обстоятелство в случая беше отчетено, предхождащото реализиране
на престъплението, поведение на подсъдимия Н. – по укриване на смъртта на Л. и нейното
заравяне на нерегламентирано място.
Ръководен от изложените по-горе съображения, съдът прие, че наказанието на
подсъдимия Н. следва да бъде определено при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК в актуалната
му редакция.
След анализ на относителната тежест на всички гореизложени факти съдът намира,
че целите на наказанието получават успешна реализация спрямо подсъдимия Б. Н. чрез
налагане на наказание под средата и към минимума на предвиденото в закона - от три
години ЛОС и глоба на еднократния размер на получената сума- петстотин четиридесет и
осем лева и деветдесет и седем стотинки.
Редуцирано с една трета по реда на чл. 58а, ал. 1 от НК, наказанието лишаване от
свобода, което следва да изтърпи подсъдимият Б. Н. Н. за престъплението по чл. 249, ал.1,
вр. Чл.20, ал.2, вр. чл.26, ал.1 от НК е в размер на две години.
Настоящият съдебен състав счете, че изтърпяването на така отмереното по
отношение на подс. Б. Н. наказание лишаване от свобода следва да бъде отложено по реда
на чл. 66, ал.1 от НК. Предпоставките на този текст от закона са налице, тъй като
наложеното наказание е до три години лишаване от свобода, подсъдимият не е осъждан
преди това, като неизолирането от нормалната и житейска среда успешно ще подпомогне
реализацията на установените в чл. 36 от НК цели. В последната насока съдът намери, че по
отношение на конкретната личност на Б. Н. не се явява за необходима неговата социалната
изолация. Тежестта на наказанието и начинът на неговото изпълнение – с определяне на
изпитателен срок или с постановяване на ефективно изтърпяване, представляват комплексна
форма на наказателна репресия, която постига справедливия ефект на предупредително-
възпиращо и превъзпитателно въздействие върху дееца, когато сама по себе си се отличава с
вътрешен баланс. В конкретния случай за да достигне до този си извод съдът отчете
правното значение на всяко индивидуализиращо отговорността на подсъдимото лице
обстоятелство и най-вече чистото му съдебно минало, обстоятелството, че същият е
пенсионер с процент на инвалидност, разкриващ го като лице с невисока степен на
обществена опасност. Неизменно беше отчетено и последващото му поведение – оказаното
от негова страна процесуално съдействие. В този смисъл и съдът счете, че в пълнота са
налице предпоставките на чл. 66, ал. 1 НК за отлагане на изпълнението на определеното и
наказание лишаване от свобода с изпитателен срок от четири години, считано от влизане на
присъдата в сила.
8
При индивидуализацията на наказанието за извършеното от подсъдимия Н. Н.
престъпление съдът отново прие, че не следва да прилага нормата на чл. 55 от НК. В
конкретния случай, аналогично на посоченото по-горе, за да достигне до този извод съдът
съобрази обстоятелството, че чистото съдебно минало на този подсъдим и преклонната му
възраст не са многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Нито едно от тях не
може да бъде определено като изключително по своя характер и от тук да предопредели
определянето на ЛОС под предвидения в закона минимум. Изброените обстоятелства са
единствените фактори, които снижават отговорността на подсъдимия Н. в настоящото
производство.
Като отегчаващо обстоятелство в случая отново беше отчетено предхождащото
реализиране на престъплението поведение на подсъдимия Н. – по укриване на смъртта на Л.
и нейното заравяне на нерегламентирано място, но също така тук беше съобразен и
конкретния му каузален принос – същият е бил в основата на осъществяване на
престъплението като е убедил и мотивирал Н. да извърши нерегламентирани тегления и
плащания, а също така и го е улеснил в значителна степен (напрактика престъплението е не
можело да бъде извършено самостоятелно от Н., без участието на Н.).
Ръководен от изложените по-горе съображения, съдът прие, че наказанието и на
подсъдимия Н. Н. следва да бъде определено при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК в
актуалната му редакция.
След анализ на относителната тежест на всички гореизложени факти съдът намира,
че целите на наказанието получават успешна реализация спрямо подсъдимия Н. Н. чрез
налагане на наказание под средата и към минимума на предвиденото в закона - от три
години ЛОС и глоба на еднократния размер на получената сума- петстотин четиридесет и
осем лева и деветдесет и седем стотинки.
Редуцирано с една трета по реда на чл. 58а, ал. 1 от НК, наказанието лишаване от
свобода, което следва да изтърпи подсъдимият Н. М. Н. за престъплението по чл. 249, ал.1,
вр. чл.20, ал.3 и ал.4 от НК е в размер на две години.
Настоящият съдебен състав счете, че изтърпяването на така отмереното по
отношение на подс. Н. Н. наказание лишаване от свобода следва да бъде отложено по реда
на чл. 66, ал.1 от НК. Предпоставките на този текст от закона и по отношение на него са
налице, тъй като наложеното наказание е до три години лишаване от свобода, подсъдимият
Н. не е осъждан преди това, като неизолирането от нормалната и житейска среда успешно
ще подпомогне реализацията на установените в чл. 36 от НК цели. В последната насока
съдът намери, че по отношение на конкретната личност на Н. Н. не се явява за необходима
неговата социалната изолация. В конкретния случай за да достигне до този си извод съдът
отчете правното значение на всяко индивидуализиращо отговорността на подсъдимото лице
обстоятелство и най-вече чистото му съдебно минало и преклонната му възраст,
разкриващи го като лице с невисока степен на обществена опасност. В този смисъл и съдът
счете, че в пълнота са налице предпоставките на чл. 66, ал. 1 НК за отлагане на
изпълнението на определеното и наказание лишаване от свобода с изпитателен срок от
четири години, считано от влизане на присъдата в сила.
По отношение на гражданския иск предявен от В. М. П. срещу подсъдимите Н. М. Н.
и Б. Н. Н. с правно основание чл.45 от ЗЗД, съдът намери, че същият следва да бъде уважен
изцяло като основателен и доказан по размер. С оглед изхода на делото, а именно
признаването на двамата подсъдими за виновни в осъществяване на престъплението по
чл.249, ал.1 от НК са налице предпоставките за реализиране на деликтнатата им отговорност
на основание чл. 45 ЗЗД. Деянието на подсъдимите Н. и Н. е противоправно и виновно. В
резултат на същото са настъпили имуществени вреди за П. – същата като наследник на
починалата си майка не е получила сумата от 273.97 лв. (невъзстановената част от
изтеглените и похарчени средства по дебитната карта), която е била част от наследствената
9
маса Последната е резултат именно от действията на двамата подсъдими, които отговарят
солидарно за причинените вреди. Следователно, налице е виновно противоправно
увреждане по смисъла на 45 ЗЗД, което определя разрешението за присъждане на
обезщетение.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 189 от НПК съдът осъди подс. Б. Н. Н.
да заплати по сметка на ОП Русе и Републиканския бюджет направените по делото разноски
в размер на – 638 лева, 1700 лева – в полза на В. М. П. и В. В. К. - направени разноски за
адвокатско възнаграждение, както и на основание чл.190, ал.2 от НПК – 5 лв. държавна
такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 189 от НПК съдът осъди и подс. Н. М.
Н. да заплати по сметка на ОП Русе и Републиканския бюджет направените по делото
разноски в размер на – 638 лева, 1700 лева – в полза на В. М. П. и В. В. К. - направени
разноски за адвокатско възнаграждение, както и на основание чл.190, ал.2 от НПК – 5 лв.
държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

Така мотивиран съдът постанови присъдата си.

10
Съобщи за изтекли лични данни