Определение по дело №1102/2021 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 260268
Дата: 24 февруари 2021 г. (в сила от 24 февруари 2021 г.)
Съдия: Веселина Косева Мишова
Дело: 20215500501102
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 19 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

Номер 260268          24 февруари 2021 година                     град Стара Загора    

                                           

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД……………………….втори граждански състав, на  24 февруари …………2021 година, в закрито заседание в следния състав: 

                                             

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ      

 

                                                              МАРИАНА МАВРОДИЕВА

                                            ЧЛЕНОВЕ:

                                                                        ВЕСЕЛИНА МИШОВА

 

секретар………………………………………………………………………..                                                         

Прокурор………………………………………………………………………,                       

като разгледа докладваното от…………..съдията В. МИШОВА…………..                                                   

частно гражданско дело номер 1102……………по описа за 2021……………...година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                     Обжалвано е определение № 260028 от 09.02.2021 г., постановено по гр.д. № 477/2020 г. по описа на Г. районен съд, с което е прекратено производството по делото като недопустимо поради липса на правен интерес.

                      Частният жалбоподателят  Т.И.Б., чрез  процесуалния си представител  адв. Д.К., счита, че определението е неправилно и моли същото да бъде отменено. Твърди, че неправилно съдът е извел извод, че молителката няма правен интерес. Твърди, че в процесния период основно образование се е придобивало със завършването на осми клас, поради което се е наложило да продължи обучението за учебната 1984/1985 г. в ОУ „С.С.К.М.“. Било видно от представеното удостоверение от училището в гр. Г., че молителката е завършила седми клас, а не основното си образование.

                     Съдът, като обсъди направените в частната жалба оплаквания и като взе предвид приложимото право, намери за установено следното:

                     Частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

            Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по искова молба  от Т.И.Б. от гр. Г. против ОУ „С.С.К.М.“ с. Обручище, общ. Г. за уставовяване на факт, а именно, че молителката е завършила основно образование в училището през учебната 1984/1985 г.  Молителката е твърдяла, че е завършила седми клас в І-во основно училище „С.П.Х.“ гр. Г. през учебната 1978/1979 г. Основно образование е завършила през учебната 1984/1985 г. в с. Обручище, в ОУ „С.С.К.М.“ с общ успех 4,20, задочно обучение. През 2020 г. решила да се запише на курс за любители шофьори и по тази причина отишла в училището и искала да й бъде издаден дубликат от дипломата за основно образование. Директорът на училището й казал, че такъв документ не могат да издадат, тъй като документите са унижощени при пожар.

         С обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че производството е недопустимо поради липса на правен интерес у молителката. Приел е, че съгласно твърденията в молбата, през учебната 1978/1979 г. молителката е завършила VII клас в Първо основно училище „С.П.Х.“ в гр. Г. и съгласно действащото тогава законодателство в сферата  на образованието (ЗНП, обн. 1948 г., отм. 1991 г.), лицата са придобивали основно образование със завършването на VII клас. Приел е, че молителката следва да се снабди със свидетелство за завършено основно образование от Първо основно училище „С.П.Х.“ в гр. Г., в което е завършила успешно VII клас.

         Определението е неправилно.

       Съгласно чл.542, ал.1 ГПК, когато законът предвижда, че известен факт с правно значение трябва да бъде удостоверен с документ, съставен по надлежен ред (като например свидетелство за завършено образование, акт за гражданско състояние и други), и такъв документ не е бил съставен и не може да бъде съставен или съставеният е бил унищожен или изгубен, без да има възможност да бъде възстановен, лицето, което черпи права от този факт, може да иска с молба до районния съд да установи факта и когато това е необходимо, да разпореди да се състави съответният документ.  В случая в молбата се твърди, че свидетелството за завършено образование не може да бъде съставено или е унищожено (твърдение, което трябва да се уточни). Безспорно молителката черпи права от факта на завършване на основно образование. За нея е налице правен интерес да установи това по предвидения в посочената разпоредба ред и това следва от правния резултат, който тя иска да постигне.  За наличието на правен интерес се съди от изложеното в молбата, а именно, че е невъзможно фактът на завършено основно образование да бъде удостоверен по надлежния ред. Освен това за всяко физическо лице е налице интерес придобитото от него образование да бъде удостоверено с документ, съставен от надлежния орган. Неоснователно първоинстанционният съд се е позовал на ЗНП (ДВ, бр.218/1948 г., отм.), защото с чл.46 от Преходните правила на Закона за по-тясна връзка на училището с живота и за по-нататъшното развитие на народното образование в НР България (Изв., бр. 54/1959 г., отм.) се отменят всички разпоредби, които му противоречат. В този закон – чл.4, е предвидено, че основното училище започва от І клас и завършва с VІІІ клас. Следователно предвиденото в ЗНП (ДВ от 1948 г., отм.), че основно образование се получава от завършилите VІІ клас, е отменено.  Наредба № 8 от 11.08.2016 г. за информацията и документите за системата на предучилищното и училищното образование не може да дерогира по никакъв начин приложимия към релевантния момент нормативен акт (закон), според който основно образование се придобива с успешно завършен VІІІ клас.

       С оглед на тези съображения въззивният съд приема, че изложените в молбата обстоятелства обосновават наличието на правен интерес от установяване на факта на завършено основно образование. Затова изводът на първоинстанционният съд, че производството е недопустимо е напълно незаконосъобразен. Обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото – върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

 

                   Мотивиран от гореизложеното, Окръжният съд

 

О      П      Р       Е       Д       Е       Л       И      :

 

                    ОТМЕНЯ определение  № 260028 от 09.02.2021 г., постановено по гр.д. № 477/2020 г. по описа на Г. районен съд, и ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

 

                    Определението  е окончателно.

 

 

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                               

 

                                                      2.