Решение по дело №875/2022 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 899
Дата: 7 юли 2022 г.
Съдия: Яна Димитрова Колева
Дело: 20227040700875
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 май 2022 г.

Съдържание на акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

899                                      07.07.2022 година                       гр.Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Бургаският административен съд,     XXVI-ти административен състав,

на двадесет и трети юни               две хиляди и двадесет и втора година,

В открито заседание в следния състав:

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА

    ЧЛЕНОВЕ : 1. КОНСТАНТИН ГРИГОРОВ

                                                                     2. ЯНА КОЛЕВА

при секретаря Галина Драганова

с участието на прокурора Христо Колев

като разгледа докладваното от съдията Колева касационно наказателно административен характер дело № 875 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от „Баро транс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Стара Загора, ул.“Райно Кандева“, №9, представлявано С.Е.И.против Решение № 144 от 23.02.2022г., постановено по НАХД №5703/2021 г. по описа на Районен съд –Бургас, с което е потвърден Електронен фиш за налагане на имуществена санкция № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София, с което за нарушение на чл.102, ал.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл.187а, ал.2, т.3 вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева..

В жалбата си жалбоподателят иска съдът да отмени обжалвания съдебен акт и отмени електронния фиш. Посочва, че електронният фиш е издаден в противоречие с фактическата обстановка и целта на закона. В първоинстанционния акт не са обсъдени направените възражения, а в хода на производството липсва произнасяне по направено доказателствено искане.

Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 от НПК – неправилно решение поради нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован се представлява от адв. А., който посочва, че електронният фиш е незаконосъобразен, тъй като не е съобразено, че регистрационния номер съдържа четирицифрена комбинация на числата от 0 до 9 и в този смисъл не съществува номер с буква „О“. Иска да бъде отменено решението и отменен електронния фиш, алтернативно да бъде върнато делото за ново разглеждане. Ангажира доказателства.

Ответникът по касация – Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София, редовно призован, се представлява от юрисконсулт, който счита, че решението на първоинстанционният съд е правилно. Претендира разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр. Бургас дава заключение за неоснователност на обжалването.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд Бургас е потвърдил Електронен фиш за налагане на имуществена санкция № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София, с което за нарушение на чл.102, ал.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл.187а, ал.2, т.3 вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева.

За да постанови решението си съдът е приел за безспорно, че на посочените в електронния фиш време и място е установено нарушение № В3BCD7D2FD310C52E053041F160A407D, като за пътно превозно средство /ППС/ влекач „****“ с рег.№СТ **** РА, с технически допустима максимална маса на 20000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 3, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 50000 изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата /ЗП/, тъй като за посоченото пътно превозно средство няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

Нарушението е установено с устройство № 10032, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП, намиращ, се на път А-1, км 357 +949.

  Прието е, че е деянието е квалифицирано по относимата правна норма на чл.102, ал.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл.187а, ал.2, т.3 вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП правилно на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

  Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

  Съдебното решение е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, като изложените мотиви относно ангажирането на административнонаказателната отговорност на касатора се споделят и от настоящия съдебен състав, поради което на основание чл.221 от АПК настоящата инстанция препраща към тях.

В касационната жалба се посочва, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в непроизнасяне по направено доказателствено искане.

Действително първоинстанционният съд не се е произнесъл по направеното доказателствено искане, но това би било съществено, ако събирането на доказателството е относимо към спора и ще доведе до обратен извод на решаващия съд. В настоящия случай тези предпоставки не са били налице, още повече че пред касационната инстанция е представена поисканата разпечатка от тол системата, но въпреки това не са налице предпоставки за промяна на направените от първоинстанционния съд изводи.

С разпоредбата на чл.179, ал.3б от ЗДвП се предвижда наказание за собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл.10б, ал.1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба, като се предвижда и че глобата се налага на вписания ползвател на пътното превозното средство, ако има такъв.

В настоящия казус безспорно жалбоподателят е собственик на автомобила и дължи тол такса за движение по републиканската пътна мрежа, поради което е административно-наказателноотговорно лице. В случая спорът е: Вписване на буквата „О“, вместо цифрата „0“ в регистрационния номер на автомобила до какви изводи води. За настоящата касационна инстанция е безспорно, че осъщественото съставлява невярно деклариране на регистрационния номер в системата за заплащане на ТОЛ такса, поради невярното регистиране на регистрационния номер. Административно- наказателната разпоредба включва административно-наказателна отговорност и в случаите, когато незаплащането на дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата се дължи и на невярно декларирани данни. В разпоредбата на чл.10б, ал.4а от ЗП изрично е посочено, че  при неправилно декларирани данни относно регистрационния номер на пътното превозно средство се счита, че за пътното превозно средство не е заплатена тол такса.

При тази законова регламентация са ирелевантни събраженията на жалбоподателя за невъзможност да съществува такъв номер, тъй като невярно деклариране е и когато е декларирано буквосъчетание, което не съществува в издаден регистрационен номер.

Електроннният фиш е издаден от компетентен орган, тъй като разпоредбата на чл. 10, ал. 10 ЗП, посочва, че Агенция "Пътна инфраструктура" осъществява правомощията на държавата във връзка със събирането на пътните такси и функциите на лице, събиращо пътни такси, както и по управлението на смесената система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние, както и дейността по практическото прилагане, въвеждането, функционирането и контрола на системата за събиране на пътните такси. При изпълнение на своите правомощия по чл.10, ал.10 от ЗП Агенция Пътна инфраструктура е установила, като е и заснето от електронната система по чл.167а, ал.3 от ЗП, нарушение по чл.179, ал.3 - 3б, поради което може да бъде издаван електронен фиш в отсъствието на контролен орган за налагане на съответното наказание в размер, определен за съответното нарушение - чл.189ж, ал.1 ЗДвП. В настоящия случай, след като са налице неправилно декларирани данни от страна на собственика, то за съответното ППС следва да се приеме, че не е била заплатена дължимата пътна такса. При това положение, обоснован и съответен на материалния закон е изводът на наказващия орган за извършено административно нарушение на чл.139, ал.5 и 7 от ЗДвП. Нарушението е описано достатъчно ясно в наказателното постановление, поради което наказаното лице може да разбере за какво е ангажирана административнонаказателната отговорност, следователно не е нарушено правото му на защита. Осъществени са всички елементи от състава на нарушението и същото е безспорно доказано. Санкцията в разпоредбата на чл.187а, ал.2, т.3 от ЗДвП е контретно определена. В тази хипотеза, законодателят не е предоставил на санкциониращия орган възможност да избира измежду различни видове и размери на законово предвидени санкции, а е определил конкретно наказание - имуществена санкция в размер на 2500 лева, както е определена в обжалваното наказателно постановление.

Предвид изложените мотиви касационната инстанция намира решението на районния съд за валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да се остави в сила.

От процесуалния представител на Агенция „Пътна инфраструктура“ е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В настоящото производство юрисконсулт е извършил процесуално представителство, делото не е с фактическа и правна сложност, поради което на основание чл.143, ал.3 от АПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от НЗПП, следва на Агенция „Пътна инфраструктура“ да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд – гр. Бургас, ХXVІ състав

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 144 от 23.02.2022г., постановено по НАХД №5703/2021 г. по описа на Районен съд –Бургас, с което е потвърден Електронен фиш за налагане на имуществена санкция № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София.

ОСЪЖДА „Баро транс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Стара Загора, ул.“Райно Кандева“, №9, представлявано С.Е.И.да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София направените по делото разноски в размер на 80лв..

 РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                              

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                           2.