№ 385
гр. София, 18.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Андрей Ангелов
Членове:Биляна М. Вранчева
Цветомила Данова
при участието на секретаря Даниела Д. Генчева
в присъствието на прокурора М. К. Б.
като разгледа докладваното от Биляна М. Вранчева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20241100602722 по описа за 2024 година
Производството по делото е по реда на Глава XXI от НПК.
С присъда, постановена на 07.03.2024г. по НОХД № 10356/2021г. на СРС, НО, 132 състав,
съдът е признал за невинен подсъдимия Г. Й. П. по обвинението за извършено от него
престъпление по чл. 206 ал.3 вр. ал. 1 от НК. Със същата присъда на основание чл. 190 от
НПК направените по делото разноски е постановено да останат за сметка на държавата.
Срещу присъдата, в срока по чл. 319, ал.1 НПК е постъпил протест на прокурор от СРП. Във
въззивния протест се изразява недоволство от постановената присъда, като се счита същата
за неправилна и необоснована. В същия прокурорът твърди, че извода на съда не почива на
събраните по делото доказателства. С протеста си прокурорът от СРП моли съда присъдата
да бъде отменена и подсъдимият да бъде признат за виновен.
В срока по чл. 322 НПК не са постъпили писмени възражения срещу подадената жалба до
даване ход на делото пред настоящата въззивна инстанция.
В закрито заседание, проведено на 08,05.2024 г. въззивният съд, по реда на чл. 327 НПК,
прецени, че за правилното изясняване на обстоятелствата по делото не се налага
провеждането на съдебно следствие във въззивната инстанция и такова не бе проведено.
В хода на съдебните прения представителят на държавното обвинеине в лицето на прокурор
от СГП заяви, че не поддържа депозирания протест и помоли съда да бъде потвърдена
първоинстанционната присъда като законосъобразна и правилна.
1
Защитникът на подсъдимия, адв. М. заяви, че напълно споделя становището на прокурора и
на свой ред да бъде потвърдена първоинстанционната присъда.
Подсъдимият Г. П. не се яви в съдебно заседание, нередовно призован. Същият беше обявен
за ОДИ, но към датата на съдебното заседание не беше открит, поради което и
производството спрямо него протече по реда на задочното производство.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV въззивен състав, след като обсъди доводите в
депозираната жалба, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание и след като в
съответствие е чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намери
за установено следното:
На първо място, първоинстанционният съд е анализирал задълбочено и подробно събрания
по делото доказателствен материал. При това правилно е установил фактите по делото. Ето
защо и в тази част няма основание присъдата да бъде отменяна, или изменяна.
След самостоятелния анализ на доказателствената съвкупност по делото въззивният съд
приема за установена фактическа обстановка, идентична с тази, приета от
първоинстанционния съд:
Подсъдимият Подсъдимият Г. Й. П. е роден на **** г. в гр. Габрово. Българин е и български
гражданин, със средно образование, неосъждан. ЕГН: **********.
Подсъдимият бил управител на „В.” ЕООД. На 01.10.2008г. между „Х.А.-А.-А.” ЕООД, в
качеството на лизингодател и „В.” ЕООД, в качеството на лизингополучател, бил сключен
договор за финансов лизинг № *********. Съгласно договора, лизингодателят предоставял
за ползване на лизингополучателя един брой лек автомобил марка „БМВ”, модел „X 6”, с
рег.№ СА **** НК. Договорът бил сключен за срок от шестдесет месеца.
Лизингополучателят следвало да заплаща на лизингодателя всеки месец възнаграждение за
ползването, в размер на около 1700 евро. Собствеността върху вещта оставала в полза на
лизингодателя. След изтичане срока на договора, същият можел да прехвърли правото на
собственост върху вещта, в полза на лизингополучателя. В случай, че лизингодателят не
прехвърлел правото на собственост, лизингополучателят следвало да върне вещта, след
изтичане срока на договора. Връщането следвало да бъде извършено в седалището на
дружеството - лизингодател, находящо се в гр. София. Договорът бил подписан от О.С. и
Х.Х., от името на лизингодателя и от подс. П., от името на лизингополучателя. На
следващия ден - 02.10.2008г. дружеството - лизингодател закупило автомобила от „И. - БГ”
ЕООД. На 03.10.2008г. подсъдимият получил владението върху автомобила, предмет на
договора, за което бил съставен приемо-предавателен протокол. Лизингополучателят
заплатил само първоначалната вноска и такса управление, в размер на 43 049,99 лева, на
03.10.2008г., наредена по банкова сметка на лизингодателя, след което от страна на „В.”
ЕООД не постъпили плащания на дължимите месечни вноски. От „Х.А.-А.-А.” ЕООД се
опитали да се свържат с подс. П., но опитите им били неуспешни. За събиране на
вземанията по договора за лизинг било образувано изпълнително дело № 88/2010г. по описа
2
на ЧСИ А.Б., по което не постъпили суми.
През лятото на 2010г. фактическата власт върху автомобила била предадена от
неустановено по делото лице от мъжки пол, представило се с името Б., на св. В.С., който
трябвало да посредничи за продажбата на колата на трето лице. Заедно с автомобила били
предадени свидетелства за регистрация на немски език.
Тъй като не постъпвали плащания по лизинговите вноски, от „Х.-А.-А.-А.” ООД изпратили
уведомително писмо от 19.04.2011 г., с което отправили покана да бъде заплатена
дължимата сума в 5-дневен срок от получаване на уведомлението, по банкова сметка на
лизингодателя. Било посочено, че в случай, че дължимата сума не бъде заплатена в указания
срок, лизингодателят, следвало в 3-дневен срок от изтичане на дадения му срок за плащане,
да върне лизинговия автомобил.
Св. Стефанов не успял да продаде автомобила и на 11.03.2011 г., в гр. София, предал същия
на св. П.К., който извършвал услуги по транспорт на автомобили в Европа. Св. К. се
задължил да транспортира инкриминирания автомобил до гр. Ерац, Австрия. Той се
придвижил с автомобила до гр. Кнежа, като на следващия ден - 12.03.2011 г. автомобилът
бил натоварен на автовоз, с който тръгнали св. К., св. О.М., който управлявал автовоза и
техен познат - св. П. Б., който искал да отиде до Австрия, за да закупи автомобил за себе си.
На границата за влизане в Словения граничните власти извършили проверка на автомобила
и документите му, като иззели свидетелство за регистрация част I и част II. На излизане от
Словения, на ЕКПП Шентилие, отново била извършена проверка на инкриминирания
автомобил, в резултат на която същият бил иззет от словенските гранични власти, тъй като
било установено изменение в номера на рамата му.
На 01.07.2011 г. управителят и прокуристът на „Х.-А.-А.-А.” ООД подали сигнал до СРП.
Автомобилът бил предаден на представител на Х.-А.-А.-А.” ООД на 12.12.2021 г., бил
върнат в България и предаден на разследващите органи на 01.02.2012 г., а на 17.02.2012г.
бил предоставен от разследващите орган на „Х.А.-А.-А.” ЕООД със задължение за
отговорно пазене.
С постановление от 16.05.2012 г. СРП върнала лек автомобил марка „БМВ”, модел „X 6”, с
рег.№ СА **** НК на собственика му „Х.А.-А.-А.” ЕООД.
Пазарната стойност на лекия автомобил се равнявала на 196 800 лв.
Въззивната съдебна инстанция се солидализира с изводите на районния съд, че
доказателствата по делото изцяло подкрепят изложените фактически изводи, в каквато
насока СРС е направил съответен доказателствен анализ.
Районният съдия е съпоставил показанията на всеки един от разпитаните по делото
свидетели е оглед на тяхната достоверност, базирайки се на тяхната вътрешна убедителност,
изводима от логичността, последователността и съответствието им е останалия по делото
доказателствен материал. Поради това, липсва едностранчивост във възприемането на едни
показания и голословно отхвърляне на други. Напротив, видно от мотивната част на
изложението на СРС, същият е дал ясен и недвусмислен отговор на въпросите относно
3
относимостта и логичността в показанията на всеки един от разпитаните свидетели като е
обособил няколко групи свидетелски показания.
При така установеното при анализа на доказателствената съвкупност, първоинстанционният
съд е достигнал до верен и законосъобразен извод, че, че от доказателствата по делото не е
установено подсъдимият П. да е осъществил на 03.10.2013 г. състава на престъплението по
чл. 206, ал. 3, пр. 1 вр. ал. 1 НК.
Изпълнителното деяние на обсебването се осъществява, като деецът има фактическата власт
върху конкретна чужда движима вещ, която или владее на правно основание или я пази
т.е.упражнява фактическата власт върху нея със съгласието на друго лице, като
първоначално я владее за това друго лице и в един последващ момент започва да третира
вещта като своя, без да са налице законни основания за това. Т.е. деецът променя
намерението си спрямо вещта, която вече владее - започва да я третира като своя, като
обективира тази промяна в намерението си, като се разпорежда фактически или юридически
с нея, като със своя вещ, както намери за добре.
В конкретния казус от доказателствата по делото е установено несъмнено, че подсъдимият е
владеел процесния автомобила на правно основание - ползвал го е за определен срок срещу
заплащане на собственика му, „Х.-А.-А.-А.” ООД.
Установено бе също, че във връзка с преустановено плащане от страна на подсъдимия, до
него от лизингодателя били изпратени уведомителни писма с волеизявления за
едностранно разваляне на договора за лизинг. Не бе установено, обаче, дали и кога тези
писма са били получени от подсъдимия. А поради това обстоятелство, както правилно е
посочил в мотивите си първоинстанционният съдебен състав, не може да се приеме, че
същите са породили целения с тях ефект за разваляне на договора, съответно, за
лизингополучателя, подсъдимия П., не е възникнало задължение за връщане на лизинговия
автомобил на основание разваляне на договора.
Нещо повече, от доказателствата по делото бе установено, че процесният автомобил е бил
предаден от словенските власти и на 01.02.2012 г. е бил приобщен като веществено
доказателство по делото, а на 17.02.2012 г. е бил при дружеството - лизингодател на
отговорно пазене. В по-късен момент, а именно на 16.05.2012 г. автомобилът бил върнат от
СРП на дружеството - лизингодател с нарочно постановление.
От посочените обстоятелства е видно, че към инкриминираната дата 03.10.2013 г.
подсъдимият П. вече не е упражнявал фактическата власт върху инкриминирания
автомобил, тъй като автомобилът е бил във владение на собственика му „Х.А.-А.-А.“
ЕООД, тоест, подсъдимият към тази дата не е бил лице, което владее или пази чуждата
движима вещ по смисъла на чл. 206, ал. 1 НК. Отделно от това, към инкриминираната дата
същият автомобил вече е бил върнат на нейния собственик от граничните власти в
Словения, поради което и правилно е прието в мотивите към проверяваната присъда, че към
този момент подсъдимият не само че не е упражнявал фактическа власт върху процесната
4
вещ, но и не е дължал връщането й, тъй като тя вече е била върната на собственика й.
Предвид липсата на доказателства за извършено от подсъдимия престъпление от
обективна страна правилно първоинстанционният съдебен състав не е извършил коментар
на субективните му признаци, а на основание чл. 304 от НПК е признал подсъдимия за
невиновен и го е оправдал по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по
чл. 206, ал. 3, пр. 1 вр. ал. 1 НК.
Правилно като резултат от признаването за невинен на подсъдимия, на основание чл. 190 ал.
1 от НПК съдът е постановил направените по делото разноски да останат за сметка на
държавата.
При цялостната извършена на основание чл.313 от НПК служебна проверка на присъдата
въззивният съд не констатира нарушение на материалния закон, съществени нарушения на
процесуалните правила, необоснованост, или непълнота на доказателствата, а поради това и
предвид изложеното по-горе, постановената присъда на СРС следва да бъде изцяло
потвърдена. Воден от горното и на основание чл. 334, т.6, вр. чл.338 от НПК Софийски
градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда, постановена на 07.03.2024г. по НОХД № 10356/2021г. на СРС,
НО, 132 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи не обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5