№ 2
гр. гр. София , 08.03.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, III-ТИ
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в закрито заседание на осми март, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галя И. Георгиева
Членове:Румяна Г. Илиева
Даниела Б. Врачева
като разгледа докладваното от Румяна Г. Илиева Въззивно частно
наказателно дело № 20211010600089 по описа за 2021 година
Производството е въззивно, по реда на чл. 341, ал. 2, вр. чл. 68, ал. 7,
изр. второ, вр. ал. 1 от НПК.
Образувано е по частна жалба на адв. А. П., като защитник на подс. М.
С. С., срещу протоколно определение от 19.02.2021 т. по нохд № 4015/19 г.
СНС.
С посочения по-горе съдебен акт е взета, по отношение на подс. С.,
мярка за процесуална принуда „Забрана за напускане пределите на Република
България“. В жалбата се поддържат оплаквания за незаконосъобразност на
първоинстанционното определение. Хипотетично СНС е приел, че е налична
опасност от напускане на пределите на страната от подсъдимия. Приложен е
двойна степен на контрол, тъй като подсъдимият изтърпява мярка за
неотклонение „Домашен арест“, контролирана чрез електронно устройство,
ограничена е възможността от напускане на страната с цел укриване.
Неправилно не е отчетено влошеното му здравословно състояние. Позовава се
на нарушено право на защита на подс. С. и даване ход на делото в
отсъствието по уважителни причини на упълномощения защитник, с
участието на резервен такъв. Моли за отмяна на обжалваното определение,
като неправилно и незаконосъобразно.
В срока по чл. 342, ал. 2 НПК СП не е подала възражение срещу
частната жалба.
АСНС преценява частната жалба за процесуално допустима, като
подаден от активно легитимирана страна, в 7-дневния преклузивен срок по
чл. 342, ал. 1 НПК и срещу акт, подлежащ на въззивна проверка.
1
След като се запозна с наведените в частната жалба доводи и
доказателствата по делото и като извърши проверка служебно и изцяло на
правилността на атакуваното определение, АСНС намира частната жаллба за
неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение поа
следните съображения:
На първо място, АСНС намира основателност на релевираните в
частната жалба доводи за постановяване на обжалваното определение при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до
ограничаване правото на защита на подс. С..
Първостепенната съдебна инстанция е дала ход на производството по
чл. 68, ал. 7, вр. ал. 1 НПК при непроведен анализ и неправилна оценка на
приобщените по делото и неоспорени от държавния обвинител
доказателства, от които се установява обективната невъзможност на
упълномощения по избор на подсъдимото лице защитник – адв. А. Р. П., да
присъства на насроченото за 19.02.2021 г., от 9 ч. съдебно заседание.
От доказателствата по делото се установява, че на 16.02.2021 г.
прокурор при Специализирана прокуратура е депозирал, по нохд № 4015/19 г.
СНС, искане за налагане на подс. М. С. С. мярка за процесуална принуда по
чл. 68 НПК „Забрана за напускане на пределите на Република България“,
което искане било входирано с № 261911 на СНС.
С разпореждане от същата дата съдията-докладчик насрочил съдебно
заседание на 19.02.2021 г., от 9 часа. В разпореждането не било изрично
указан редът за призоваване на страните.
СП била редовно призована с призовка, изготвена и връчена на
17.02.2021 г.
В изготвения на 18.02.2021 г. списък на лицата, призовани по нохд №
4015/2019 г. за съдебно заседание, насрочено за 19.02.2021 г., от 9 ч., в графа
„Забележка“ било отбелязано уведомяване по телефона на адв. А. П.,
извършено на 16.02.2021 г., на телефонен номер **********.
Същия ден, в 21.20 ч., на електронния адрес на СНС било получено
уведомление от адв. А. П., с приложен към него самолетен билет на името на
защитника, за полет № W6 4431 на 15.02.2021 г. от София до Дубай,
Обединени Арабски Емирства и връщане от Дубай на 19.02.2021 г., 20.55 ч. с
полет № W6 4432, пристига в София на 20.02.2021 г., в 0.30 ч. Била отправена
молба, предвид предварително планирано семейно пътуване, съставляващо
основателна причина за неявяване в съдебно заседание, то да бъде
пренасрочено за друга дата. Електронното съобщение било входирано на
17.02.2021 г., вх. № 261921 СНС. На същата дата съдията-докладчик
разпоредил да се призове резервният защитник адв. М. М..
2
В съдебно заседание на 19.02.2021 г. упълномощеният защитник не се
явил. В изисканото от страните становище по хода на делото подс. С. заявил
несъгласие за даване ход на делото предвид отсъствието, поради планирано
пътуване в чужбина, на упълномощения му защитник. Представил като
доказателство, че защитничката му не се намира на територията на страната,
копие на самолетен билет, задграничен паспорт и входяща виза на 15.02.2021
г. в ОАЕ.
След запознаване с така представените писмени доказателства
участващият по делото прокурор изразил становище, че ход на делото не
следва да се дава. Посочил, че упълномощеният защитник е обективно
възпрепятстван да се яви в съдебно заседание и не е налице шиканиране на
процеса.
Независимо от еднопосочно заявеното становище и на прокурора и на
подсъдимия да не се дава хода на делото в отсъствие на упълномощения
защитник, който е обективно възпрепятстван да се яви, СНС дал ход на
делото с участието на назначения резервен защитник, приключил събирането
на доказателства и дал ход на съдебните прения.
Така очертаният процесуален развой на производството, според
въззивната съдебна инстанция, мотивира извод за основателност на
формулираното и обосновано в частната жалба оплакване за допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване
правото на защита на подс. С.. Законосъобразна е застъпената от държавния
обвинител позиция, че не са налице условията на закона за участие на
резервния защитник в производството. Съгласно процесуалната норма на
разпоредбата на чл. 94, ал. 6, изр. второ НПК резервният защитник може
законосъобразно да упражни целия обем от процесуални права, очертани в
разпоредбата на чл. 99, ал. 1 НПК, само при наличието на изрично
предвидените процесуални предпоставки – направено искане или съгласие на
подсъдимия за това, каквото в настоящия случай не е изразено. При липса на
такова съгласие, както правилно е посочил и прокурорът, участието на
резервния защитник е допустимо при кумулативната даденост на следните
условия – някоя от хипотезите на задължителна защита по чл. 94, ал. 1 НПК и
отсъствие на упълномощения защитник по неуважителни причини. Като е
приел, че представените от подсъдимия писмени доказателства за временно
отсъствие на адв. А. П. извън пределите на страната не могат да обосноват
извод за уважителна причина, поставяща в обективна невъзможност, въпреки
субективното желание на защитника за това, за участие в съдебно заседание,
поради което са налични законовите предпоставки за участието на резервен
защитник, въпреки категоричното несъгласие на подсъдимия за това, СНС не
е приложил правилно процесуалния закон /чл. 94, ал. 6 НПК/.
Така обсъжданото процесуално нарушение обаче не налага отмяна на
съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане, предвид специалната
3
разпоредба на чл. 345, ал. 2 НПК, която следва да се тълкува стриктно.
Съгласно цитираната правна норма, регламентираща правомощията на
въззивния съд в производството по глава двадесет и втора от НПК, дори и в
хипотеза на отмяна на първоинстанционното определение, въззивната
съдебна инстанция е длъжна да се произнесе по същество и да реши
въпросите по частната жалба и частния протест. Независимо от това,
процесуалното право на жалба на упълномощения по избор на подсъдимия
защитник, съставлява елемент на правото на защита, надлежно и
самостоятелно упражнено пред апелативната съдебна инстанция.
АСНС не намира основателност на частната жалба и по другите,
заявени в нея, оплаквания за незаконосъобразност на първоинстанционното
определение. Настоящият съдебен състав констатира наличие на всички
законови предпоставки за налагане по отношение на подс. С. на оспорената
мярка за процесуална принуда „Забрана за напускане пределите на Република
България“.
Подс. М. С. С. е предаден на съд, заедно с още 14 лица, с обвинения за
извършени 3 тежки умишлени престъпления както следва: по чл. 321, ал. 6
НК, по чл. 248а, ал. 5, вр. ал. 2, вр. чл. 20., ал. 3, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1
НК, по чл. 248а, ал. 5, вр. ал. 2, вр. чл. 26, ал. НК, както и за умишлени
престъпления по чл. 248а, ал. 2 НК и чл. 248а, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 3.и ал. 4, вр.
чл. 26, ал. 1 НК. Освен твърдяния престъпен сговор, с цел съгласуваното
извършване на престъпления по чл. 248а, ал. 5, във вр. с ал. 2 и по чл. 255 НК,
се претендира да е реализирана и последваща престъпна дейност от подс. С. и
то от вида, цел на престъпния сговор, което сочи на усложнена престъпна
деятелност, множество престъпления, индиция за по-високата степен на
обществена опасност на деянията, така както и на лична обществена опасност
на подсъдимия. Ето защо, налице е първата, предвидена в разпоредбата на чл.
68, ал. 1 НПК, законова предпоставка за налагане на оспорената мярка за
процесуална принуда „Забрана за напускане на пределите на Република
България“.
АСНС не споделя поддържания в частната жалба довод, че предвид
изтърпяваната от подс. С. мярка за неотклонение „Домашен арест“,
контролирана и чрез средство за електронно наблюдение, както и влошеното
му здравословно състояние, мярка за процесуална принуда „Забрана за
напускане на пределите на Република България“ се явява излишна и
неадекватна.
Въззивният съд отбелязва принципното си виждане, че легитимната цел
на мярката за процесуална принуда „Забрана за напускане на пределите на Р
България“ е да обезпечи присъствието на изправеното пред правосъдието
лице с обвинение за тежко умишлено престъпление или за друго
престъпление, с което е причинена смърт, в рамките на наказателно
производство като цяло /не в отделна негова фаза или стадий/, като попречи
4
то да се укрие от правораздавателните органи в чужбина и така да осуети
приключването на процеса и реализиране на наказателната отговорност. От
доказателствата по делото се установява, че наказателният процес не е
финализиран още пред първата съдебна инстанция, не е налице окончателен
съдебен акт, решаващ със силата на присъдено нещо въпросите относно
съставомерност, вина и наказване на подсъдимите. Ето защо, независимо от
прилаганата мярка за неотклонение от категорията на ограничаващите
свободата на придвижване, така както и твърдяното утежнено здравословно
състояние на подс. С., налагането на поисканото от държавното обвинение
допълнително процесуално ограничение, към настоящия процесуален
момент, предвид данните от информационната система на МВР за реална и
висока интензивност и устойчивост на пътуванията на този подсъдим в
чужбина, отиването му на място, различно от обичайното му
местопребиваване и извън пределите на страната, се преценява за насочено
към обслужване целите на наказателния процес и осигуряване явяването в
производството по делото на изправения пред правосъдието.
Като е постановил краен извод за основателност на исканата от
държавния обвинител мярка за процесуална принуда и уважаване изцяло на
обвинителната претенция, СНС е постановил законосъобразен съдебен акт,
който следва да бъде потвърден.
Предвид всичко изложено до тук и на основание чл. 68, ал. 7, вр. ал. 1,
вр. чл. 345, ал. 1 НПК, АСНС
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 19.012.2021 г. по нохд
№ 4015/2019 г. на СНС, с което е взета, по отношение на подс. М. С. С.,
мярка за процесуална принуда „Забрана за напускане пределите на Република
България“.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5
6