№ 12883
гр. София, 16.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ Гражданско
дело № 20211110146611 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „У Е“ ЕООД (с предишно
наименование „ЮБЦ“ ЕООД) срещу В. Н. С..
Ищецът твърди, че между „Т Б“ ЕАД и ответната страна е имало сключен договор за
мобилни услуги от 03.11.2017г., който ответникът не изпълнявал, поради което договорът
бил прекратен предсрочно от мобилния оператор. Поддържа, че по силата на т. 11 от
договора, ответникът следвало да заплати неустойка за предсрочно прекратяване в размер
на 74,97 лв., което вземане било прехвърлено в полза на „Иновативни финанси“ ЕООД по
силата на договор за цесия, а впоследствие в полза на заявителя въз основа договор за цесия,
сключен с първоначалния цесионер. Моли ответникът да бъде осъден да му заплати
посочената по-горе сума.
Ответната страна е получила препис от исковата молба (чрез назначения особен
представител), по която е депозирала отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва
предявените искове като неоснователни. Намира неустойката за нищожна. Оспорва
поддържаната цесия. Моли за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
Предявеният осъдителен иск за сумата от 74,97 лв., представляваща неустойка за
прекратяване на договор а мобилни услуги от 03.11.2017г. е с правно основание чл. 92 ЗЗД
във вр. чл. 99 ЗЗД.
В останалата част – по първоначално предявените установителни искове за сумите от 115,60
1
лв. – главница и 56,20 лв. – мораторна лихва, както и в частта по предявения осъдителен
иск за неустойка за разликата над сумата от 74,97 лв. до първоначално предявения размер от
149,94 лв. – производството по делото е прекратено с влязло в сила определение на съда от
17.06.2022г.
За да е основателен осъдителният иск за неустойка за предсрочно прекратяване на договор
за мобилни услуги от 03.11.2017г. е в тежест на ищеца да докаже съществуването на
валидна неустоечна клауза и осъществяването на предвидените в нея предпоставки за
възникване на акцесорното задължение, както и че претендираното вземане е прехвърлено в
полза на ищеца въз основа на твърдените от него договори за цесия.
При преценката за основателност на заявената претенция следва да бъде съобразена
задължителната за настоящия състав на съда съдебна практика, в която е възприето
разбирането, че съдът следи служебно за противоречие с добрите нрави на клаузите в
договора (т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС), както и за наличието на
фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в
потребителски договор (така напр. Решение по дело № С-243/08 на СЕС, Решение № 23 от
07.07.2016г. по т.д. № 3686/2014г., I ТО, ВКС и мн. др.).
Съгласно цитираното ТР № 1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС нищожна поради
накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
При тези задължителни указания, следва да се приеме, че процесната клауза е
нищожна, тъй като същата накърнява добрите нрави. Неустойка, равняваща се на
дължимите до края на договора за предоставяне на процесния вид услуга абонаментни
такси, независимо от момента на разваляне/прекратяване на същия, значително надхвърля
присъщите на неустойката функции, тъй като кредиторът на практика получава
имуществена облага в същия размер, какъвто би получил, ако договорът не беше
развален/прекратен, но без да дължи никаква насрещна престация. Основателно е
становището, че няма законова пречка неустойката да надхвърля вредите от неизпълнението,
но последното не означава, че законът толерира уговореният размер да надхвърля всякакви
разумни граници. Възприемането на подобна клауза като валидна би довело до допускане на
неоснователно обогатяване на мобилния оператор за сметка на ответната страна, което би
нарушило принципа за справедливост. По тези съображения съдът намира, че процесната
клауза е уговорена извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции, поради което се явява нищожна поради противоречието й с добрите
нрави.
Отделно от изложеното, същата клауза се явява нищожна и поради това, че е
неравноправна (чл. 146, ал. 1 ЗЗП). Не може да има съмнения, че в случая отношенията
между страните имат договорен характер, а процесните съглашения са потребителки по
смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Както се посочи по-горе, в тези случаи съдът е длъжен
служебно да преценява неравноправния характер на приложимите договорни клаузи. От
съдържанието на процесната клауза е видно, че същата вменява в тежест на потребителя
2
задължение да плати неустойка при неизпълнение на негови задължения. Съдът намира
предвидения размер на неустойката за необосновано висок, тъй като надвишава
многократно стойността на претърпените от ищеца вреди. Същата не е уговорена
индивидуално, а е била изготвена предварително, което несъмнено се установява от
съдържанието на договора и общите условия, в които единствено е предвидена възможност
в празните полета да бъдат попълнени само индивидуализиращите данни на потребителя,
условията на програмата и срока на договора. Конкретната неустоечна клауза присъства в
договора като част от бланковия му формат, а потребителят не е бил в състояние да влияе
върху съдържанието й.
Ето защо, съдът счита, че процесната неустойка е нищожна и като такава не е породила
обичайните си последици, поради което предявеният иск за присъждането й следва да се
отхвърли като неоснователен.
В допълнение на горното, в случая ищецът не е провел и пълно доказване на
твърдението си, че процесният договор е прекратен, което съставлява самостоятелно
основание за отхвърляне на иска за неустойка, тъй като прекратяването на договора е
предвидено като елемент от фактическия състав на вземането за неустойка.
По изложените съображения, предявеният осъдителен иск се явява неоснователен и
като такъв подлежи на отхвърляне.
При този изход на спора право на разноски има ответникът, но в случая такива не
следва да се присъждат, тъй като не са ангажирани доказателства за действителното им
извършване.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „У Е“ ЕООД (с предишно наименование „ЮБЦ“ ЕООД), с ЕИК
...., със седалище и адрес на управление в гр. София,
р-н Триадица, бул. „......” № 81, вх. В, ет. 8 против В. Н. С., с ЕГН **********, с адрес в гр.
София, ж.к. ....., бл. 36, вх. Г, ет. 3, ап. 105 осъдителен иск с правно основание чл. 92 ЗЗД във
вр. чл. 99 ЗЗД за сумата от 74,97 ЛЕВА, представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за мобилни услуги от 03.11.2017г., сключен между ответника и „Т
Б“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени в полза на „Иновативни финанси“ ЕООД по
силата на договор за цесия от 12.07.2019г., а впоследствие в полза на ищеца въз основа
договор за цесия от 29.11.2019г., сключен с първоначалния цесионер.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд, чрез
Софийски районен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
3
Районен съдия:
РЕШИ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4