№ 5191
гр. София, 12.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Ваня Н. И.
Виктория Недева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20231100507210 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №7210/2023 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Г. И. В. ЕГН
********** от гр.София срещу решение №4721 от 27.03.2023 г постановено по гр.д.
№57819/2022 г на СРС , 42 състав ; в частта , с която е признато за установено по иск с
правно основание чл.422 ГПК във вр.чл.86 ал.1 ЗЗД на “Т.С.” , че В. дължи сумата от 368,95
лева лихви за забава за периода 15.09.2020 г – 02.08.2022 г ; за която сума /частично/ е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК №25832 от 12.09.2022 г по ч.гр.д.№47404/22
г на СРС , 42 състав ; както и в частта , в която Г. И. В. е осъдена да заплати на “Т.С.” ЕАД
сумата от 909,75 лева разноски пред СРС и 107,89 лева разноски в заповедното
производство .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС в обжалваната част
поради липса на мотиви , както и ищецът не е представил убедителни писмени
доказателства . Не се дължат лихви за забава , защото в случая съгласно изискванията на ОУ
/2014г/ няма данни за публикуване на сметките и ответникът не е изпаднал в забава поради
липса на покана .
Въззиваемата страна не е подала писмен отговор на въззивната жалба .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 04.04.2023 г,
поради което въззивната жалба от 10.04.2023 г е подадена в срок .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на
1
СРС.
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на
съдебното решение в обжалваната част , като такива основания не се констатират . Относно
доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични
доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно
решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
Решението на СРС е правилно в обжалваната част .
Въззивната жалба касае само лихвите за забава върху главницата за топлинна енергия и
разноските , като в останалата част решението на СРС е влязло в сила . Предвид процесен
период за главницата за топлинна енергия м.05.2019 г – м.04.2021 г приложими са ОУ /2016
г / . Съгласно чл.33 ал.1 от ОУ /2016 г / клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми по чл.32 ал.1,2 ОУ в 45-дневен срок след изтичане на периода , за който се
отнасят . Срокът за заплащане на сумите не е обвързан от публикуване на сметките на
интернет страницата на ищеца , като по предишните ОУ /2014 г / , а не е необходима и друга
покана до длъжника за изпадане в забава . Следователно , неоснователно е позоваването от
въззивника на разпоредби от ОУ /2014 г/ , както и на съдебно решение на СГС по тези по-
стари и неприложими в случая ОУ .
Налага се изводът , че се дължат процесните лихви за забава , а решението на СРС трябва да
се потвърди в обжалваната част .
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №4721 от 27.03.2023 г постановено по гр.д.№57819/2022 г на
СРС , 42 състав ; в частта , с която е признато за установено по иск с правно основание
чл.422 ГПК във вр.чл.86 ал.1 ЗЗД на “Т.С.” ЕАД ЕИК ******* , гр.София , че Г. И. В. ЕГН
********** от гр.София дължи сумата от 368,95 лева лихви за забава /върху главница от
2733,11 лева за периода м.07.2019 г – м.04.2021 г дължима за ап.17 в гр.София ж.к.*******/
за периода 15.09.2020 г – 02.08.2022 г ; за която сума /частично/ е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК №25832 от 12.09.2022 г по ч.гр.д.№47404/22 г на СРС , 42 състав
; както и в частта , в която Г. И. В. е осъдена да заплати на “Т.С.” ЕАД сумата от 909,75 лева
разноски пред СРС и 107,89 лева разноски в заповедното производство .
ОСЪЖДА Г. И. В. ЕГН ********** от гр.София да заплати на “Т.С.” ЕАД ЕИК ******* ,
гр.София сумата от 100 лева разноски пред СГС .
Решението не подлежи на обжалване , поради материален интерес под 5000 лева по всеки от
исковете / чл.280 ал.3 т.1 ГПК/ .
2
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3