Решение по дело №87/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационната жалба от Директора на РД Бургас при Комисия за защита на потребителите против Решение № 38 от 09.11.2023г., постановено по НАХД № 144 по описа на Районен съд – Поморие за 2023г., с което е отменено Наказателно постановление № 002301 от 10.07.2023г. на Директора на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол, със седалище [населено място] към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при комисия за защита на потребителите, с което на „Гериянс“ ООД за нарушение по чл.64, т.1 от Закона за защита на потребителите, на основание чл. 209 от ЗЗП е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500.00 лева.

Иска се отмяна на атакуваното решение и потвърждаване на отмененото с него наказателно постановление. Твърди се, че решението е необосновано, неправилно поради нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

В съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно призован, не се представлява.

Ответникът по касация „Гериянс“ ООД , редовно и своевременно уведомена, се представлява от адв. И., който оспорва касационната жалба и развива подробно аргументите си в подкрепа на въззивното решение.

Участващият в процеса представител на БОП счита, че касационната жалба е неоснователна и решението на районния съд следва да бъде оставено в сила.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законово-установения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество същата се явява неоснователна поради следните съображения:

Настоящият съдебен състав намира, че приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК, като споделя напълно направените въз основа на нея правни изводи.

От анализа на доказателствата по делото районният съд е приел за установено, че при съставянето на АУАН и НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на административно-наказващия орган, които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Изложени са подробни аргументи за това, които са мотивирали отмяната на оспореното Наказателно постановление.

За да отмени наказателното постановление, районният съд е приел на първо място, че липсва соченото от жалбоподателя противоречие между описателната част и санкционната част на НП, като е кредитирал екземпляра на органа.

Въпреки това е счел, че както в АУАН, така и в НП липсват съществени реквизити, чиято цел е пълно, точно и ясно описание на допуснатото нарушение с цел гарантиране правото на защита на нарушителя. В този смисъл е обяснил, че липсва достатъчна конкретика в описателната част на нарушението.

Решението е правилно. Въз основа на правилно установена фактическа обстановка са направени задълбочени и обосновани изводи, които напълно се споделят от касационната инстанция и които е излишно да бъдат преповтаряни. Съдържащите в касационната жалба възражения са изцяло неоснователни. Същите се базират на съставения при проверката протокол, като се обяснява, че в него съдържанието на нарушението е пълно и ясно. Това възражение не може да бъде споделено, тъй като същото не отговаря на действителността. Във визирания протокол са описани повече от едно нарушения и на нито едно от тях не е извършвана правна квалификация. Едно от тях дословно съвпада с описаното в АУАН и НП, поради което не може да се приеме за пълно, ясно и точно описано от фактическа страна. В крайна сметка по преписката липсват годни доказателствени средства, чрез които да бъде преодоляна непълнотата в обстоятелствената част на нарушението и остава неизяснено кои са именно стоките, които са били с обявена цена за единица мярка, в насипно състояние, а предварително опаковани са разполагали само с цена, без посочен грамаж. Описанието в множествено число не превъзмогва неяснотата дали се касае за един единствен артикул и множество на брой опаковки от същия или се касае за повече от един на брой артикула, което е съществено обстоятелство за преценка тежестта на нарушението и наложеното наказание. При липсата на сочената конкретика нарушителят не е в състояние да реализира в пълнота защитата си, доколкото не може да провери дали изобщо е разполагал с конкретна стока, по отношение на която да е било допуснато горното нарушение или не.

Предвид изложеното настоящата касационна инстанция счита, че решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила като допустимо, валидно и правилно.

В този случай касаторът следва да понесе разноските за делото, които са в доказах размер от 500,00 лева, заплатени в брой.

Мотивиран от горното и на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Б., касационен състав

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В С. Решение № 238 от 11.07.2016г., постановено по НАХД № 399 по описа на Районен съд – Несебър за 2016г.

ОСЪЖДА ГД Контрол на пазара при Комисия за защита на потребителите да заплати на „Гериянс“ ООД с [ЕИК] направените по делото разноски за касационната инстанция в размер на 500,00 петстотин лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.