Определение по дело №87/2018 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 628
Дата: 6 юли 2018 г.
Съдия: Емил Стефанов Банков
Дело: 20184400200087
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 22 януари 2018 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

№ …………                           06.07.2018 г.                           град П Л Е В Е Н

 

 

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД                                   наказателен състав

на ШЕСТИ ЮЛИ                                            две  хиляди и осемнадесета година

в публично заседание в следния състав:

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ БАНКОВ

ЧЛЕН: И. РАДКОВСКИ

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: Т.С.Д.В.Ц.И.

            Д.О.А.

                                                                    

СЕКРЕТАР: ЖЕНИ СТОЙЧЕВА

ПРОКУРОР: ЕВЕЛИНА ПОПОВА

като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

НОХД № 87 по описа за 2018 година

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Съдът, след като постанови присъдата си, се произнесе по мярката за неотклонение на подсъдимите И.В.З. с ЕГН: **********    , Т.Р.М. с  ЕГН: **********,  В.Н.Н. с ЕГН: ********** и Н.С.М. с ЕГН:**********.

В хода на досъдебното производство на подсъдимите И.В.З., Т.Р.М. и В.Н.Н. е взета мярка за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА”, а на подсъдимата Н.С.М.  е взета мярка за неотклонение „ПАРИЧНА ГАРАНЦИЯ“.

С оглед постановената присъда, настоящият съдебен състав намира, че следва да бъдат потвърдени мерките за неотклонение и на четиримата подсъдими, тъй като понастоящем нуждата от тях не е отпаднала. Те са съобразени с предвидените в закона у***ия и изпълнява целите си.

Предвид горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА мярката за неотклонение ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖАпо отношение на подсъдимия И.В.З. с  ЕГН **********.

ПОТВЪРЖДАВА мярката за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА“ по отношение на подсъдимия Т.Р.М. с  ЕГН **********.

ПОТВЪРЖДАВА мярката за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА“ по отношение на подсъдимия В.Н.Н. с  ЕГН **********.

ПОТВЪРЖДАВА мярката за неотклонение „ПАРИЧНА ГАРАНЦИЯ“ по отношение на подсъдимата Н.С.М.  с  ЕГН **********.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на жалба и протест пред Апелативен съд – Велико Търново в 7-дневен срок от днес.

 

                                        

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                  ЧЛЕН:

 

 

                              СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

 

                                                                               2.

 

 

                                                                               3.

 

Съдържание на мотивите

М  О  Т  И  В  И  :

 


         Против подс.
И.В.З., Т. Р. М. и В.Н.Н.  са повдигнати обвинения за това, че:

 

1.  На 30.12.2016г. в гр.Левски в съучастие като извършители, отнели чужди движими вещи - 1 бр. златна гривна с тегло 24.91 гр. /14 карата/ на стойност 1 743,70 лв.; 1 бр. златна гривна с тегло 19,08 г. /14 карата/ на стойност 1 335,60 лв.; 1 бр. златна гривна с тегло 21,76 гр. /14 карата/ на стойност 1 523,20 лв.; 1 бр. дамски златен пръстен с тегло 8,72 гр. /14 карата/  на стойност 549,36 лв.; 1 бр. дамски златен пръстен с тегло 8,05 гр. /14 карата/ на стойност 507,15 лв.; 1 бр. дамски златен пръстен с тегло 4,02 гр. /14 карата/ на стойност 253,26 лв.; 1 бр. дамски златен пръстен с тегло 5,97 гр. /14 карата/ на стойност 376,11 лв.; 1 бр. дамски златен пръстен с тегло 9,37 гр. /14 карата/  на стойност 590,31 лв.; 1 бр. дамски златен пръстен с тегло 2,41 гр. /14 карата/ на стойност 151,83 лв.; 1 бр. дамски златен пръстен с тегло 4,88 гр. /14 карата/  на стойност 307,44 лв.; 2 бр. дамски златни обеци с тегло 2,84 гр. /14 карата/ на стойност 178,92 лв.; 2 бр. дамски златни обеци с тегло 4,34 гр. /14 карата/  на стойност 273,42 лв.; 1 бр. дамски златен пръстен с тегло 1,48 гр. /14 карата/  на стойност 93,24 лв.; 1 бр. дамско златно колие с тегло 23,92 гр. /14 карата/ на стойност 1 506,33 лв.; 1 бр. златна турска лира с лика на Кемал Ататюрк, с тегло 7,0 гр. /22 карата/ на стойност 693,00 лв.; 1 бр. златна турска лира с тегло 7,3 гр. /22 карата/ на стойност 803,00 лв.; 1 бр. златна гривна с тегло 28,99 гр. /14 карата/ на стойност 1 825,74 лв.; 1 бр. златна гривна с тегло 21,29 гр. /18 карата/ на стойност 1 724,49 лв.; 1 бр. златна гривна с тегло 28,85 гр. /22 карата/ на стойност 2 856,15 лв.; 1 бр. златна гривна с тегло 14,38 гр. /22 карата/ на стойност 1 423,62 лв.; 1 бр. златна гривна с тегло 18,19 гр. /14 карата/ на стойност 1 145,97 лв.; 1 бр. златна гривна с тегло 13,41 гр. /14 карата/ на стойност 844,83 лв.; 1 бр. дамско златно колие с тегло 34,77 гр. /14 карата/ на стойност 2 190,51 лв.; 1 бр. дамско златно колие с тегло 45,51 гр. /14 карата/ на стойност 2 230,00 лв.; 1 бр. дамски златен ланец с тегло 43,39 гр. /18 карата/ на стойност 3 037,30 лв.; 1 бр. дамски златен пръстен с тегло 8,48 гр. /14 карата/ на стойност 534,24 лв.; 1 бр. дамски златен пръстен с тегло 8,58 гр. /14 карата/ на стойност 540,54 лв.; 1 бр. дамски златен пръстен с тегло 6,60 гр. /18 карата/ на стойност 534,60 лв.; 1 бр. златен синджир с тегло 5,17 гр. /14 карата/ на стойност 325,71 лв.; 1 бр. златен медальон с тегло 5,89 гр. /18 карата/ на стойност 477,09 лв.; 1 бр. златна гривна с тегло 20,67 гр. /14 карата/ на стойност 1 302,21 лв.; 1 бр. златен ланец с тегло 27,33 гр. /14 карата/ на стойност 1 721,79 лв.; 1 бр. златен ланец с тегло 34,85 гр. /14 карата/ на стойност 2 195,55 лв.; 1 бр. златен ланец с тегло 25,31 гр. /14 карата/ на стойност 1 594,53 лв.; 1 бр. златен ланец с тегло 95,74 гр. /18 карата/ на стойност 7 754,94 лв.; 1 бр. златен медальон с тегло 4,92 гр. /18 карата/ на стойност 398,52 лв.; 3 810 евро на обща стойност 7 451,71 лв.; 40  швейцарски франка на обща стойност 72,85 лв.; 25 британски/шотлански паунда на обща стойност 57,11 лв.; 900 руски рубли на обща стойност 27,38 лв.; 140 хърватски куни на обща стойност 36,22 лв.; 3 канадски долара на обща стойност 4,14 лв.; 20 новозенландски долара на обща стойност 25,81 лв.; 140 хонконгски долара на обща стойност 33,49 лв.; 3 000 индийски рупии на обща стойност 81,96 лв.; 35 000 индонезийски рупии на обща стойност 4,83 лв.; 135 китайски ренминби юана на обща стойност 36,07 лв.; 35 малайзийски рингита на обща стойност 14,48 лв.; 40 филипински песо на обща стойност 1,50 лв.; 5 нови турски лири на обща стойност 2,64 лв.; 865 бразилски реала на обща стойност 493,16 лв.; 620 мексикански песо на обща стойност 55,70 лв.; 2 100 гръцки драхми на обща стойност 12,05 лв.; 10 000 италиански лири на обща стойност 10,10 лв.; следните чуждестранни валути които не са конвертируеми за Българската Народна Банка: 50 беларуски рубли; 380 украински гривни; 97 молдовски леи; 50 пфенинга на Босна и Херцеговина; 20 македонски денари; 300 пакистански рупии; 35 малдивски рупии; 2 000 казахстански тенге; 169 катарски риала; 284 риала на Саудитска Арабия; 3 000 ирански риала; 105 йордански динара; 1 885 дирхама на Обединени Арабски Емирства; 1 800 египетски паунда; 15 азербайджански маната; 50 000 виетнамски донги; 1 100 камбоджански риела; 5 000 чилийски песо; 58 кубински песо; 20 000 колумбийски песо; 11 100 венецуалски боливара; 200 югославски динара; 1 000 кипа на Лаос; 11 динара на Либия; 700 динара на Алжир; сумата от 38 294,35 лв. или чужди движими вещи на обща стойност 92 259,75 лв., от владението на К.К.И. от гр.Левски и Г.В.И. *** с намерение противозаконно да ги присвоят, като употребили за това сила, като грабежа е в големи размери и е бил придружен с тежка телесна повреда за Г.В.И. ***, изразяваща се в загуба на слезката и с убийството на К.К.И. от гр. Левски - престъпление по чл.199 ал.2 т.2, във вр. с чл.199 ал.1 т.1 и т.3, във вр. с чл.198 ал.1, във вр. с чл.20 ал.2 от НК.

 

           2. На 30.12.2016г. около 03.00 часа в гр. Левски в съучастие като извършители, влезли в жилището на К.К.И. и Г.В.И. ***, като употребили за това сила, като деянието е извършено нощем от две и повече лица - престъпление по чл.170, ал.2, във вр. с чл.170 ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.

 

Против подс. Н.С.М.  е повдигнато обвинение за това, че:

 

На 30.12.2016 г. в с. ***, обл. Велико Търново с цел да набави за себе си и за В.Н.Н. с ЕГН: ********** *** имотна облага укрила и придобила чужди движими вещи: пари, както следва-3 810 евро на обща стойност 7 451,71 лв.; 40  швейцарски франка на обща стойност 72,85 лв.; 25 британски/шотлански паунда на обща стойност 57,11 лв.; 900 руски рубли на обща стойност 27,38 лв.; 140 хърватски куни на обща стойност 36,22 лв.; 3 канадски долара на обща стойност 4,14 лв.; 20 новозенландски долара на обща стойност 25,81 лв.; 140 хонконгски долара на обща стойност 33,49 лв.; 3 000 индийски рупии на обща стойност 81,96 лв.; 35 000 индонезийски рупии на обща стойност 4,83 лв.; 135 китайски ренминби юана на обща стойност 36,07 лв.; 35 малайзийски рингита на обща стойност 14,48 лв.; 40 филипински песо на обща стойност 1,50 лв.; 5 нови турски лири на обща стойност 2,64 лв.; 865 бразилски реала на обща стойност 493,16 лв.; 620 мексикански песо на обща стойност 55,70 лв.; 2 100 гръцки драхми на обща стойност 12,05 лв.; 10 000 италиански лири на обща стойност 10,10 лв.; следните чуждестранни валути които не са конвертируеми за Българската Народна Банка: 50 беларуски рубли; 380 украински гривни; 97 молдовски леи; 50 пфенинга на Босна и Херцеговина; 20 македонски денари; 300 пакистански рупии; 35 малдивски рупии; 2 000 казахстански тенге; 169 катарски риала; 284 риала на Саудитска Арабия; 3 000 ирански риала; 105 йордански динара; 1 885 дирхама на Обединени Арабски Емирства; 1 800 египетски паунда; 15 азербайджански маната; 50 000 виетнамски донги; 1 100 камбоджански риела; 5 000 чилийски песо; 58 кубински песо; 20 000 колумбийски песо; 11 100 венецуалски боливара; 200 югославски динара; 1 000 кипа на Лаос; 11 динара на Либия; 700 динара на Алжир; сумата от 34 394,35 лв. и златни предмети, както следва-1 бр. златна гривна с тегло 24.91 гр. /14 карата/ на стойност 1 743,70 лв.; 1 бр. златна гривна с тегло 19,08 г. /14 карата/ на стойност 1 335,60 лв.; 1 бр. златна гривна с тегло 21,76 гр. /14 карата/ на стойност 1 523,20 лв.; 1 бр. дамски златен пръстен с тегло 8,72 гр. /14 карата/  на стойност 549,36 лв.; 1 бр. дамски златен пръстен с тегло 8,05 гр. /14 карата/ на стойност 507,15 лв.; 1 бр. дамски златен пръстен с тегло 4,02 гр. /14 карата/ на стойност 253,26 лв.; 1 бр. дамски златен пръстен с тегло 5,97 гр. /14 карата/ на стойност 376,11 лв.; 1 бр. дамски златен пръстен с тегло 9,37 гр. /14 карата/  на стойност 590,31 лв.; 1 бр. дамски златен пръстен с тегло 2,41 гр. /14 карата/ на стойност 151,83 лв.; 1 бр. дамски златен пръстен с тегло 4,88 гр. /14 карата/  на стойност 307,44 лв.; 2 бр. дамски златни обеци с тегло 2,84 гр. /14 карата/ на стойност 178,92 лв.; 2 бр. дамски златни обеци с тегло 4,34 гр. /14 карата/  на стойност 273,42 лв.; 1 бр. дамски златен пръстен с тегло 1,48 гр. /14 карата/  на стойност 93,24 лв.; 1 бр. дамско златно колие с тегло 23,92 гр. /14 карата/ на стойност 1 506,33 лв.; 1 бр. златна турска лира с лика на Кемал Ататюрк с тегло 7,0 гр. /22 карата/ на стойност 693,00 лв.; 1 бр. златна турска лира с тегло 7,3 гр. /22 карата/ на стойност 803,00 лв.; 1 бр. златна гривна с тегло 28,99 гр. /14 карата/ на стойност 1 825,74 лв.; 1 бр. златна гривна с тегло 21,29 гр. /18 карата/ на стойност 1 724,49 лв.; 1 бр. златна гривна с тегло 28,85 гр. /22 карата/ на стойност 2 856,15 лв.; 1 бр. златна гривна с тегло 14,38 гр. /22 карата/ на стойност 1 423,62 лв.; 1 бр. златна гривна с тегло 18,19 гр. /14 карата/ на стойност 1 145,97 лв.; 1 бр. златна гривна с тегло 13,41 гр. /14 карата/ на стойност 844,83 лв.; 1 бр. дамско златно колие с тегло 34,77 гр. /14 карата/ на стойност 2 190,51 лв.; 1 бр. дамско златно колие с тегло 45,51 гр. /14 карата/ на стойност 2 230,00 лв.; 1 бр. дамски златен ланец с тегло 43,39 гр. /18 карата/ на стойност 3 037,30 лв.; 1 бр. дамски златен пръстен с тегло 8,48 гр. /14 карата/ на стойност 534,24 лв.; 1 бр. дамски златен пръстен с тегло 8,58 гр. /14 карата/ на стойност 540,54 лв.; 1 бр. дамски златен пръстен с тегло 6,60 гр. /18 карата/ на стойност 534,60 лв.; 1 бр. златен синджир с тегло 5,17 гр. /14 карата/ на стойност 325,71 лв.; 1 бр. златен медальон с тегло 5,89 гр. /18 карата/ на стойност 477,09 лв.; 1 бр. златна гривна с тегло 20,67 гр. /14 карата/ на стойност 1 302,21 лв.; 1 бр. златен ланец с тегло 27,33 гр. /14 карата/ на стойност 1 721,79 лв.; 1 бр. златен ланец с тегло 34,85 гр. /14 карата/ на стойност 2 195,55 лв.; 1 бр. златен ланец с тегло 25,31 гр. /14 карата/ на стойност 1 594,53 лв.; 1 бр. златен ланец с тегло 95,74 гр. /18 карата/ на стойност 7 754,94 лв.; 1 бр. златен медальон с тегло 4,92 гр. /18 карата/ на стойност 398,52 лв. или чужди движими вещи на обща стойност 88 359,75 лв., а на 13.01.2017 г. в гр. Плевен спомогнала да бъдат отчуждени чужди движими вещи-сумата от 20 000 лв., чрез закупуване на лек автомобил „***“ с рама № *** от „***“ ЕООД-гр. Плевен, за които знаела, че са придобити от В.Н.Н. чрез престъпление по чл.199 ал.2 т.2, във вр. с чл.199 ал.1 т.1 и т.3, във вр. с чл.198 ал.1, във вр. с чл.20 ал.2 от НК, като укривателството е в големи размери - престъпление по чл.215 ал.2 т.1 във вр. с чл.215 ал.1 от НК.

 

В с.з.представителят на ПОП поддържа обвиненията против подсъдимите.

Частните обвинители Г.И. и Д.И., лично и чрез повереника си, поддържат обвиненията против подсъдимите.

          Подсъдимият Т.М. разбира в какво се състоят повдигнатите против него обвинения, признава се за виновен, но заявява, че е влязъл в къщата на  постадалите и участието му в грабежа се свежда до това,че той е светел на местопрестъплението с фенерчето на телефона си, не е удрал никого и не е взимал вещи от местопрестъплението.

Подсъдимият В.Н. разбира в какво се състоят повдигнатите против него обвинения, признава се за виновен, но посочва, че е влязъл в къщата на  постадалите и участието му в грабежа се свежда до това, че е взел черна найлонова чанта с пари и скъпоценности, но не е удрал никого.

Подсъдимият И.З. разбира в какво се състоят повдигнатите против него обвинения, не се признава за виновен и не дава обяснения.

Подсъдимата Н.М. разбира в какво се състои повдигнатото против нея обвинения, макар и да не го заявява изрично от процесуалната й позиция по време на пренията става ясно, че се признава за виновна, не дава обяснения.

 

Съдът,като прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност,намира за установено следното от фактическа страна:

Близки роднини на подс.И.З. имали строителна фирма, в която той и подс. Т.М. и подс. В.Н. работели. Предвид работата си те се познавали и били в добри отношения помежду си.

Пострадалият К.К.И. ***, се занимавал с обмяна, покупка и продажба на валута, търговия с благородни метали, давал и заеми на нуждаещи се граждани срещу лихва или залог на благородни метали или вещи с голяма ценност от много години. Освен в гр.Левски бил известен и на гражданите от околните населени места-Павликени, Бяла Черква, Сухиндол, Велико Търново, Плевен и други населени места. Предвид дългогодишното си занимание имал много клиенти. Всеки ден заставал в центъра на гр.Левски и чакал клиенти. Приемал такива и в домът си в гр.Левски, ул. „***“ №8. За дейността си нямал разрешителни, извършвал я незаконно, но гражданите го търсели за покупко-продажба на валута, вземане на заеми, търговия със злато и други ценности. K. И. живеел със съпругата си Г.В.И. ***. Тя не работела и се занимавала основно с домакинство. Не се намесвала в незаконната дейност, която съпругът й извършвал. Когато го посещавали клиенти, K. И. ги допускал за преговори в двора или в коридора на къщата, който служел като приемна. Не приемал клиенти в стаите на къщата. Не демонстрирал добро материално  положение и живеел скромно. В дома си нямал каса, а парите и ценностите държал в чанти на различни места - в гардероба, на закачалка в стаята, в която спи, или на други места в къщата.

Подс.И.З., както и членове на семейството му, също били клиенти на K. И.. И.З. играел хазарт и когато имал нужда от пари, прибягвал до услугите на K. И.

През есента на 2015г. подс.И.З. задлъжнял на хазарт с голяма сума пари и решил да извърши кражба от K. И.. За целта на 18.10.2015г. около 21.00 часа, той, заедно с майка му и съпругата му, пристигнали с автомобил в гр.Левски и паркирали пред дома на K. И.. И. бил в дома си и ги поканил в коридора на жилището си.

Подс. З. поискал да види златни монети, под претекст, че му трябват за подарък за сватба на негови близки.K. И. му показал златни монети, от които подс.З. отделил 30 бр., но поискал да види и други златни накити - гривни, обеци, пръстени и други украшения. K. И. оставил златните монети на масичката и влязъл в стаите да изнесе исканите златни изделия. Подс. И.З. се възползвал от отсъствието на K. И., взел всичките златни монети и заедно с близките си избягяли от  къщата, прекосили тичешком двора, качили се на автомобила си, потеглили рязко и изчезнали.

K. И. установил кражбата на златните монети и отишъл с автомобила си в дома на подс.З. в гр.Бяла Черква, разговарял с бащата и близките му и се споразумели, че монетите са взети на заем и ще бъдат върнати или заплатена равностойността им при възможност от тяхна страна. На тази среща  присъствала и съпругата на K. И. – Г.И..

Впоследствие във времето последвали няколко срещи и разговори на K. И. и съпругата му с подс.З. и негови роднини, при които били правени уговорки за връщане на откраднатите златни монети или евентуално издължаване в пари. В действителност подс.З. нямал намерение да връща монетите или да плати тяхната равностойност, тъй като си давал сметка, че K. И. развива незаконна дейност, поради което не уведомява полицията за случилото се и разчита на добрата воля на подс.З. за връщането на откраднатите златни монети.

В началото на м.декември 2016г. подс.З. започнал да обмисля извършване на грабеж в дома на K. И., тъй като бил сигурен, че там ще намери големи суми пари, както и златни монети и златни изделия. За целта решил да намери съучастници, които да му помогнат при извършване на деянието, както и начина, по който да бъде извършен грабежа. При вземане на решението за започване на подготовка за извършване на престъпното деяние, сериозен допълнителен мотив бил непрестанният натиск оказван от страна на K. И. за връщане на откраднатите златни монети от обв.З. на 18.10.2015г.

Формирал се престъпен умисъл в подс.З., с който целял да се обогати финансово, но и да отстрани физически K. И., който представлявал заплаха за него.

В изпълнение на замисленото от него престъпно деяние, подс.З. започнал да увещава колегите си В.Н. и Т.М., с които работел в строителна фирма в гр.София, да станат негови съучастници, като ги уведомил за дейността на K. И., какво представлява като личност, с какви финансови средства разполага, къде живее и какви са очакванията му за финансови постъпления при евентуално извършване на грабеж. Спрял се на двамата, тъй като били високи, едри и силни физически. Подс.В.Н. също бил пристрастен към хазартни игри, както и подс.З.. Подс.М. имал увлечение към леките наркотици и употребявал такива, освен това желаел да си закупи лек автомобил.

До този момент нито подс.Н., нито подс.М. не познавали K. И. и не били чували за него.

Подс.З. искал да привлече съучастници, на които да разчита, но не коментирал в детайли замисленото от него престъпление, а обяснил на Н. и М., че ще проникнат  през нощта в дома на K. И., ще завържат него и съпругата му и ще вземат пари и ценни вещи каквито намерят в дома му, след което ще си заминат.

Подс.Н. първоначално изразил скептицизъм относно твърденията за големи количества пари и ценни вещи, съхранявани във въпросната къща. Въпреки това подс.З. умело продължил да манипулира и да убеждава подс.М. и подс.Н., като разчитал на желанието им за материално облагодетелстване по незаконен начин. На този етап той все още не коментирал с двамата си съучастници начина, по който е трябвало да бъде употребена сила спрямо K. И. и съпругата му. Решил да ги запознае с предварителния си замисъл за убийство на K. И. непосредствено преди извършване на деянието. Причина за това е била вероятността подс.М. и подс.Н. да се откажат от извършване на престъплението, с оглед настъпване на тежки последици за тях.

На 23.12.2016г., видно от изисканите по реда на чл.159а, ал.1 от НПК, данни за трафика на ползваните от тримата обвиняеми СИМ карти, същите едновременно са се прибрали от гр. София по родните си места за празниците.

От доказателствата по делото /разпечатки,експертизи и обяснения/ се установява че подс.И.З. е ползвал СИМ карта с абонатен номер *** , подс.В.Н. е ползвал СИМ карта с абонатен номер ***, а подс.Т.М. е ползвал СИМ карта с абонатен номер ***. Горепосочените СИМ карти са били регистрирани на името на всяко едно от лицата, които реално са ги ползвали.

Към момента на деянието подс.И.З. е ползвал СИМ картата с абонатен номер ***, чрез мобилен апарат с IMEI:354288073930350. Същите не са открити и иззети в хода на разследването.

Към момента на деянието подс.В.Н. е ползвал СИМ картата с абонатен номер ***, чрез неоткрит в хода на разследването мобилен апарат с IMEI: 357140069652580. На 31.12.2016г. подс.Н. преустановява използването на този телефонен апарат, като поставил СИМ картата в нов мобилен апарат с IMEI: 3515420625065301. От изисканата справка от „Виваком“ с рег. № ЗЕС-316003-279/30.01.2017г. става известно, че фабричния номер на СИМ картата с абонатен номер *** е 89359033203008447356. При извършеното претърсване и изземване на 20.01.2017г. в дома на обв.Н. *** са открити и иззети както СИМ картата с абонатен номер *** и фабричен номер 89359033203008447356, така и мобилния апарат с IMEI: 3515420625065301, чрез който тя е била ползвана от 31.12.2016г. до 19.01.2017г. включително. Установява се, че този мобилен телефонен апарат е с марка “Samsung”.

Към момента на деянието подс.Т.М. е ползвал СИМ картата с абонатен номер *** чрез мобилен телефон “Samsung”, модел GT-19082, с IMEI 1: 351778065958999 и IMEI 2: 351778065958997. На 31.12.2016г., т.е. ден след извършване на престъплението, телефона е бил предоставен на лицето И.О.П. - приятел на подс. М., след което П. е заминал с него за чужбина. Вещта е приобщена към материалите по делото с протокол за доброволно предаване от свидетел Д.О.П., сестра на И.О.П.. Самата СИМ картата с абонатен номер  *** и фабричен номер 89359033203009419578 е предадена от подс. Т.М. с протокол за доброволно предаване от 20.01.2017г.

След прибирането си в дома си в с.***, обл.Велико Търново подс.В.Н. продължил да размишлява относно предложението на И.З. за участие в планирания от него грабеж. Видно от приложената в материалите на делото справка изискана от „Виваком“  с рег. № ЗЕС-316003-279/30.01.2017г. на 24.12.2016 г. в 19.40 ч. подс. З. инициирал телефонно обаждане до подс.Н. и двамата провели разговор продължил 94 секунди. На 25.12.2016г. двамата провели два нови разговора, които вече били инициирани от подс. Н.. При тези разговори и интернет комуникация посредством мобилен интернет, подс.Н. се съгласил да участва в извършване на деянието.

На 26/27.12.2016г. - с оглед продължителното позициониране на СИМ картата с абонатен номер *** в клетка с.Страхилово, в ранния следобед подс.Н. посетил дома на свидетеля П.П.М. *** Търново. П.М. бил роднина на жената, с която обв.Н. живеел на семейни начала, а именно – подс.Н.М.. Предложил му да участва в замисления грабеж в дома на K. И. от гр.Левски. Подс.Н. дал подробно описание на пострадалия K. И., обяснил му с какво се занимава, с кого живее. Посочил, че освен него има още други двама съучастници. Тъй като свидетеля М. бил осъждан за извършване на престъпления против собствеността, подс.Н. се е обърнал към него за подкрепа в начинанието им. Желателно било да има четвърти човек. Изготвения план бил да влязат в къщата с взлом и да завържат мъжа и жената. Подс.Н. уверил свидетеля М., че в къщата има много пари и злато и че тя вече се наблюдава от тях тримата. От свидетеля М. се искало да участва пряко в проникването в къщата и упражняването на сила спрямо пострадалите. Под влияние на съпругата си, а и заради твърде големия риск свидетеля М. отказал да участва. След този разговор подс.Н. се върнал обратно в с.***.

На 28.12.2017г. в 19.43ч. подс.В.Н. получил телефонно обаждане от подс.Т.М.. Двамата провели разговор с продължителност от 119 секунди. По време на разговора подс.Н. се е намирал на място обслужвано от клетка с.***, а подс.М. от клетка в гр.Сухиндол. От обясненията на подс.М. /дадени в хода на досъдебното производство и прочетени в хода на съдебното следствие по реда на чл.279,ал.2,във вр.с ал.1,т.4 от НПК/ е видно, че при този разговор подс.Н. е предложил на подс.М. да закара него и подс.З. до гр.Левски с лекия автомобил „***“ с рег. №ВТ1441ВН, собственост на бащата на М.. Като причина за това подс.Н. посочил, че автомобилите ползвани от него и подс.З., са твърде шумни и привличат внимание.

На 29.12.2016г. в 21.13ч. подс.Н. инициирал телефонно обаждане до подс.М.. По време на обаждането подс.Н. се намирал на място попадащо в покритието на клетка с.*** на мобилния оператор „Виваком“. М. се намирал в покритието на мобилна клетка на „Виваком“ в гр.Сухиндол. Двамата провели разговор с продължителност 176 секунди. От обясненията на подс.М. /дадени в хода на досъдебното производство и прочетени в хода на съдебното следствие по реда на чл.279,ал.2,във вр.с ал.1,т.4 от НПК/ е видно, че при този разговор подс.Н. е съобщил, че има промяна в плановете и тримата трябва да се срещнат в къщата на подс.З. в гр.Бяла Черква. Подсъдимите З., М. и Н. взели решение, че престъплението трябва да бъде извършено през предстоящата нощ.

В 21.57ч. на 29.12.2016г. подс.Н. инициирал телефонно обаждане до подс.З.. Към момента на обаждането Н. се намирал на място, покривано от мобилна клетка с.***. Подс.З. се намирал на място, покривано от мобилна клетка на М-тел стационирана в гр.Павликени. От приложените към материалите на делото карти с покритие на мобилните клетки на М-тел е видно, че въпросната клетка покрива изцяло територията на гр. Бяла Черква с оглед географската близост между двете населени места (около 2 километра) и липсата на нагънати форми на релефа. Двамата провели продължителен разговор от 350 секунди.

В 22.07 ч. на 29.12.2016г. подс.Н. се обадил на подс.Т.М.. Двамата провели разговор с продължителност 289 секунди. По време на разговора подс.Н. все още се намирал на територия, покривана от клетка с.***, а подс.М. се намирал в гр.Сухиндол. Почти веднага след приключване на разговора в 22.09ч. подс.Н. потърсил отново подс.З.. Провели разговор с продължителност 32 секунди. И двамата били в района на покритие на клетките от предходния им разговор.

Интензивната комуникация между тримата подсъдими продължила и след това. В 22.11ч. подс.Т.М. инициирал обаждане до подс.В.Н.. Разговорът продължил 32 секунди. При обаждането М. все още се намирал на място попадащо в покритието на клетка гр.Сухиндол, а Н. в клетка с.***. При следващото обаждане от подс.Н. към подс.М. в 22.14ч. и разговор с продължителност 33 секунди, се наблюдава започване на придвижване на подс.М. по посока на гр.Бяла Черква. Разговорът от неговата СИМ карта е бил обслужен от клетката стационирана в с. Михалци, общ. Павликени обл. Велико Търново. Същата е географски по-близо до гр. Бяла Черква, отколкото до гр. Сухиндол. От своя страна подс.Н. все още се е намирал в рамките на покритието на клетката на с. ***. При последвалите телефонни обаждания от подс.М. до подс. Н. в 22.32 ч. и респективно в 22.38ч. е видно, че М. вече се е намирал в обхвата на клетка гр. Павликени, докато Н. все още се е намирал в дома си в с. ***.

В 22.39ч. подс.В.Н. се обадил на подс. И.З.. Бил проведен разговор с продължителност от 26 секунди. При иницииране на обаждането подс. Н. все още се е намирал на територията обслужвана от клетка с. ***, докато З. се намирал в покритието на клетка на М-тел стационирана в гр. Бяла Черква.

В 22.42 и в 23.16 ч. на 29.12.2016г. подс. М. от територия покривана от мобилна клетка на „Виваком“ в гр. Павликени провел два разговора с подс. Н., като при втория от тях се наблюдава, че Н. започнал движение извън покритието на клетката в с.***. Подс.Н. приел разговора в обхвата на мобилна клетка, стационирана в района на с.Обединение, обл. Велико Търново. От изисканите по реда на чл.159 ал.1 от НПК компютърни информационни данни от стационарните пътни камери на Агенция „Пътна инфраструктура“, до които органите на ОДМВР-гр. Плевен имат достъп не се установява движението на управлявания от Н. до 01.01.2017г. лек автомобил „БМВ“ с рег. № *** от с. *** към гр.Павликени, тъй като АПИ не разполага с такива камери в участъка по главен път I-3 Бяла-Ботевград до разклона за гр. Павликени, до гр. Бяла Черква и в участъка до гр.Левски. От стационирането по клетка на ползваната от подс.Н. СИМ карта е видно, че към 00.19ч. на 30.12.2016г. той се е намирал вече на територия, попадаща в покритието на клетка гр.Павликени, като към момент, когато е инициирал обаждане до друга СИМ карта регистрирана на негово име, ползвана най-вероятно от подс.Н.М..

Около полунощ подсъдимите З., М. и Н. се събрали в дома на подс. И.З. и направили план на бъдещите си действия. З. разказал за извършената от него кражба на 18.10.2015г. Дал подробности относно разположението на къщата, наличието на коридор веднага след входната врата. Предположил, че ценностите и парите може да са там в коридора или в спалнята, където K. И. и съпругата му спели. Дал точно описание на местоположението на спалнята и данни относно състоянието на входната врата на къщата. Посочил, че няма да представлява трудност тя да бъде разбита и без използване на помощни средства. Акцентирал върху неутрализирането на K. И. и съпругата му Г.И.. Убедил останалите двама, че ще им бъде трудно да завържат пострадалите. От обясненията на подс.М. /дадени в хода на досъдебното производство и прочетени в хода на съдебното следствие по реда на чл.279,ал.2,във вр.с ал.1,т.4 от НПК/ се установява,че подс.З. и подс. Н. решили, че ще бъде трудно да завържат K. И. и съпругата му, поради което трябвало да използват дървени колове за сломяване на съпротивата им.

В резултат от уговорката подс.З. излязъл навън на двора и след малко се върнал, с очевидно предварително подготвените от него 2 бр. дървени тояги. Подс.М. бил инструктиран, че е трябвало K. И. и жена му да бъдат ударени един-два пъти докато спят и да бъдат „отписани“. Използваната жаргонна дума очевидно касае тяхното убийство, за да не могат те да окажат съпротива или да се обадят на полицията.

Подс.И.З. подал чифт ръкавици на подс.М.. З. носел на ръцете си ръкавици видно от обясненията на подс. М. и Н.. Отново З. подал на М. шапка и ножица, за да изреже прорези за очите си. Подс.Н. използвал подготвен предварително дамски чорапогащник, на който изрязал прорези за очите. Бил си подготвил и ръкавици. След като приключили с приготовленията си, тримата подсъдими се качили в лекия автомобил „***“ с рег. №ВТ1441ВН, управляван от подс.Т.М., като взели двете дървени тояги. Подс.В.Н. се качил до шофьора отпред, а подс. И.З. седнал на задната седалка по средата.

От разпечатката на СИМ картата с номер ***, ползвана към момента на деянието от подс.З., е отчетено движение в 00.40ч. на 30.12.2016г. Първоначално в 00:40:05 ч. СИМ картата е осъществила пренос на GPRS данни от клетка на М-тел стационирана в с. Вишовград, общ. Павликени, обл. Велико Търново (разположена върху възвишение и доминираща над околната равнина). Впоследствие в 00:40:55ч. такъв пренос на данни е осъществен с клетка стационирана в с. Вълчитрън, общ. Пордим, обл. Плевен. При анализ на географските карти с покритие на последната мобилна клетка е видно, че с оглед нейната географска отдалеченост е невъзможно същата да осъществи контакт със СИМ картата на подс.З., ако той се е намирал на територията на гр. Бяла Черква или гр. Павликени. Такъв контакт е възможен само ако СИМ картата на З. се е намирала в близост до гр. Левски, както е било в действителност.

След като автомобила, с който са се придвижвали тримата обвиняеми влязъл в гр. Левски, подс. З. започнал да навигира водача М.. Първоначално автомобила минал по улица „***“ с разузнавателна цел. З. посочил къщата на K. И. на останалите двама свои съучастници, която се намирала на ул. „***“ №8, които не я били виждали до този момент. След това автомобила бил паркиран в съседна улица. Тримата подсъдими останали вътре в автомобила, в очакване на напредването на нощта и настъпването на подходящ момент за извършване на престъплението. Докато чакал в 01.53 ч. на 30.12.2016г. подс.Н. инициирал обаждане до СИМ карта с абонатен номер **********, регистрирана на името на И.Г.И. ***. Към момента на обаждането Н. се е намирал на територия попадаща в обхвата на клетка гр. Левски, докато СИМ картата регистрирана на името на И.Г.И. не е била там.

Малко преди 03.00ч. на 30.12.2016г. след продължителни колебания у подс.Н. и М. и нови увещания от подс.З., тримата обвиняеми решили да пристъпят към извършване на деянието. Излезли от автомобила, взели със себе си двете дървени тояги и се насочили към дома на пострадалите. Стигайки дотам подс. Н. и М. отново проявили колебание. Подс. З. за пореден път ги убедил,че вече са на място остава им още малко и че щи спечелят много пари, В крайна смитка подс. Н. и М. склонили. След това, оградата на имота откъм улицата била прескочена по начин, демонстриран от подс. М. при проведения на 21.01.2017г. следствен експеримент. Преминали през двора и стигнали до построената в него къща, където живеели пострадалите. Тримата се изкачили по стълбището до площадката пред входната врата на имота. Подс.З. хванал с ръка бравата на входната врата и подпрял дясното си рамо в нея. Подс.Н., който бил по-висок, се подпрял на вратата с дясната си ръка, като използвал цялата тежест на тялото си. Подс.М. стоял малко по-назад. Според обясненията му, първоначално двете дървени тояги, с които е трябвало да бъдат пребити K. и Г. И., са били държани от З. и Н., като неговата задача е била да свети с мобилния си телефон.

След като входната врата на къщата била разбита сравнително лесно, подсъдимите З. и Н. влезли в коридора и продължили наляво към спалнята. Отворили вратата и влезли в помещението. От показанията на пострадалата Г.И. е видно, че тя и съпруга и са се събудили едва след отваряне на вратата на спалнята, като И. е възприела прожектор, който е осветявал две човешки фигури.

Без да казват нито дума, тримата подсъдими се нахвърлили и започнали да нанасят силни удари по главите и телата на пострадалите K. И. и Г.И., докато те лежали все още върху леглото. В хода на побоя удари нанасял и З.. С оглед откритите биологични ДНК следи върху двете дървени тояги, е видно, че ударите са били нанасяни от подс. Н. и М., докато обв. З. е претърсвал стаята за ценности и пари. Видно от обясненията на обвиняемите Н. и М., З. също е нанасял удари по телата на K. И. и Г.И., като в определени моменти от деянието, тримата обвиняеми са си подавали дървените тояги един на друг и са се редували да нанасят удари върху пострадалите K. и Г. И.. Самата пострадала сочи, че е усещала как в един и същи момент получава удари на различни места по тялото, главата и крайниците, заради което смята, че е удряна и от тримата подсъдими.

От показанията на св.И. става известно, че след получаване на удар в областта на главата, тя е спряла да мърда и се е престорила на припаднала, като според нея това я е предпазило от получаването на нови удари и евентуалното и умъртвяване.

След като K. и Г. И. били приведени в безпомощно състояние подсъдимите З., М. и Н. започнали да търсят пари и златни накити. Подс.В.Н. отнел чанта с голяма сума пари в левове и валута, която била подготвена от K. И. за следващия ден за посещение до банка в гр.Плевен. В нея имало и златни накити. Същата се намирала в спалнята. След това подс. М. останал да пази пострадалите в спалнята, а подс. Н. и З. започнали да тършуват из къщата и отнели още златни накити, чуждестранна валута и левове. През това време пострадалата Г.И. решила да се възползва от настъпилото в спалнята затишие и се опитала да се обади от мобилния си телефон марка “Nokia”, модел RM-1012 с IMEI: 35239068292687 на тел.112. Същата не възприела, че в стаята се намира подс. М.. М. видял блясъка на екрана на мобилния телефон, спуснал се през леглото, изтръгнал го от ръцете на И. и го разбил в земята. След това по данни на пострадалата И. й нанесъл побой.

Подс. Н. и З. напуснали местопроизшествието по обратния път, по който влезли и се отправили към паркирания в странична улица лек автомобил. Тяхното оттегляне не било възприето от съучастника им подс.М., който през това време нанасял побой върху Г.И. и останал още няколко минути на местопроизшествието. В един момент той излязъл в коридора и след като не чул шум, решил да инициира телефонно обаждане от СИМ картата си с абонатен номер *** до СИМ картата на подс. Н. с абонатен номер ***. Разговорът е бил обслужен и за двете СИМ карти от мобилната клетка на „Виваком“, стационирана в гр. Левски. Този разговор е бил регистриран в 03.06ч. на 30.12.2016г. и се явява пряко доказателство довело до разкриване на истинските извършители на престъпното деяние. При проведения разговор с продължителност 42 секунди подс. М. поискал да разбере къде се намира подс. Н.. Н. му отговорил, че двамата със З. са вече при лекия автомобил с рег. № *** и го чакат. Въпросите на М. отправени при този диалог са бил възприети от пострадалата Г.И., която сочи че това са единствените думи, които е чула от устата на някой от извършителите на деянието.

След като разбрал, че е останал сам на местопроизшествието, подс. М. незабавно напуснал къщата, намираща се на адрес: гр.Левски, ул. „***“ №8 и отишъл при съучастниците си, които го чакали в лекия автомобил. Качил се при тях и тримата потеглили, като автомобила се насочил от гр.Левски към гр.Павликени и съответно гр.Бяла Черква.След пристигане до изходния пункт - дома на подс. И.З. в гр. Бяла Черква, тримата подсъдими пристъпили към подялба на отнетите пари и движими вещи. При подялбата парите и вещите били разделени на око на три равни дяла, както по отношение на златните накити, така и по отношение на левовете и валутата.

           Въпреки болката от причинените и телесни повреди, Г.И. успяла да се изправи и да се обади от домашен телефон с номер *** до телефон за спешни повиквания №112, за да подаде сигнал за извършеното престъпление. От изисканите по реда на чл.159 ал.1 от НПК, компютърни информационни данни от Дирекция „Национална Система 112“ на МВР е видно, че обаждането на пострадалата И. е било прието в 03:08:38 ч., тоест две минути след разговора на подс. М. и Н..

Вследствие на нанесения тежък побой от подс. З., Н. и М., по отношение на пострадалите K. И. и Г.И. с предварително подготвените два дървени кола, са настъпили тежки съставомерни резултати, а именно:

От заключението на вещото лице по назначената съдебно-медицинската експертиза назначена на 30.12.2016г. е видно, че при направената аутопсия на трупа на K. И. е установено многофрагментарно счупване на костите на черепния покров и черепната основа в ляво, счупване на носа и горната челюст, вътреставно счупване (фрактура-луксация) на близките (проксималните - най-близки до дланта) фаланги (костички) на втори и трети пръст на лявата ръка, множество разкъсно-контузни рани по главата, охлузвания и кръвонасядания по лицето и крайниците. Установило се е също така, че горепосочената тежка черепно-мозъчна травма е довела до тежък мозъчен оток, масивен излив на кръв под и над твърдата мозъчна обвивка (епи и субдурални хематоми), излив на кръв под меката мозъчна обвивка (субарахноидален хематом), излив на кръв в страничните мозъчни стомахчета (интравентрикуларен хематом). Уврежданията са били резултат от множество удари с твърди тъпи предмети с тясна, издължена удряща повърхност (цилиндрична, плоска с наличие на ръб) и относително голяма маса.

Вещото лице констатира, че причинените на K. И. телесни повреди, се намират в пряка причинно следствена връзка със смъртта му, като възможността фаталния изход да бъде избегнат в резултат на медицински действия е невъзможен.

В резултат на нанесения му жесток побой K. И. загубил съзнание и в 07.40 ч. починал в УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ - гр. Плевен.

От заключението на вещото лице по назначената на 03.01.2017г. съдебно-медицинска експертиза по отношение телесните повреди причинени на пострадалата Г.И. е видно, че на същата в резултат на нанесените и удари са били причинени разкъсно-контузна рана в главата в ляво, излив на кръв и проникване на въздух в лявата гръдна половина (хемо и пневмоторакс), разкъсване на далака (слезката), счупване на лявата лопатка и счупване на единадесето ребро в ляво с наличие на хематом в областта на подребрието. При последвалата животоспасяваща операция е била отстранена слезката. Причиненото увреждане съставлява тежка телесна повреда по смисъла на НК.

Установените телесни наранявания говорят за изключителна интензивност и ожесточеност, проявена от тримата извършители при извършване на престъплението, въпреки, че Г.И. е физически слаба жена и не би могла да окаже каквато и да е било съпротива.  

          При извършения грабеж тримата обвиняеми - И.З., В.Н. и Т.М. са отнели от владението на K. И. и Г.И. *** следното движимо имущество:

- 1 бр. златна гривна с тегло 24.91 гр. /14 карата/ на стойност 1 743,70 лв.; 1 бр. златна гривна с тегло 19,08 г. /14 карата/ на стойност 1 335,60 лв.; 1 бр. златна гривна с тегло 21,76 гр. /14 карата/ на стойност 1 523,20 лв.; 1 бр. дамски златен пръстен с тегло 8,72 гр. /14 карата/  на стойност 549,36 лв.; 1 бр. дамски златен пръстен с тегло 8,05 гр. /14 карата/ на стойност 507,15 лв.; 1 бр. дамски златен пръстен с тегло 4,02 гр. /14 карата/ на стойност 253,26 лв.; 1 бр. дамски златен пръстен с тегло 5,97 гр. /14 карата/ на стойност 376,11 лв.; 1 бр. дамски златен пръстен с тегло 9,37 гр. /14 карата/  на стойност 590,31 лв.; 1 бр. дамски златен пръстен с тегло 2,41 гр. /14 карата/ на стойност 151,83 лв.; 1 бр. дамски златен пръстен с тегло 4,88 гр. /14 карата/  на стойност 307,44 лв.; 2 бр. дамски златни обеци с тегло 2,84 гр. /14 карата/ на стойност 178,92 лв.; 2 бр. дамски златни обеци с тегло 4,34 гр. /14 карата/  на стойност 273,42 лв.; 1 бр. дамски златен пръстен с тегло 1,48 гр. /14 карата/  на стойност 93,24 лв.; 1 бр. дамско златно колие с тегло 23,92 гр. /14 карата/ на стойност 1 506,33 лв.; 1 бр. златна турска лира с лика на Кемал Ататюрк с тегло 7,0 гр. /22 карата/ на стойност 693,00 лв.; 1 бр. златна турска лира с тегло 7,3 гр. /22 карата/ на стойност 803,00 лв.; 1 бр. златна гривна с тегло 28,99 гр. /14 карата/ на стойност 1 825,74 лв.; 1 бр. златна гривна с тегло 21,29 гр. /18 карата/ на стойност 1 724,49 лв.; 1 бр. златна гривна с тегло 28,85 гр. /22 карата/ на стойност 2 856,15 лв.; 1 бр. златна гривна с тегло 14,38 гр. /22 карата/ на стойност 1 423,62 лв.; 1 бр. златна гривна с тегло 18,19 гр. /14 карата/ на стойност 1 145,97 лв.; 1 бр. златна гривна с тегло 13,41 гр. /14 карата/ на стойност 844,83 лв.; 1 бр. дамско златно колие с тегло 34,77 гр. /14 карата/ на стойност 2 190,51 лв.; 1 бр. дамско златно колие с тегло 45,51 гр. /14 карата/ на стойност 2 230,00 лв.; 1 бр. дамски златен ланец с тегло 43,39 гр. /18 карата/ на стойност 3 037,30 лв.; 1 бр. дамски златен пръстен с тегло 8,48 гр. /14 карата/ на стойност 534,24 лв.; 1 бр. дамски златен пръстен с тегло 8,58 гр. /14 карата/ на стойност 540,54 лв.; 1 бр. дамски златен пръстен с тегло 6,60 гр. /18 карата/ на стойност 534,60 лв.; 1 бр. златен синджир с тегло 5,17 гр. /14 карата/ на стойност 325,71 лв.; 1 бр. златен медальон с тегло 5,89 гр. /18 карата/ на стойност 477,09 лв.; 1 бр. златна гривна с тегло 20,67 гр. /14 карата/ на стойност 1 302,21 лв.; 1 бр. златен ланец с тегло 27,33 гр. /14 карата/ на стойност 1 721,79 лв.; 1 бр. златен ланец с тегло 34,85 гр. /14 карата/ на стойност 2 195,55 лв.; 1 бр. златен ланец с тегло 25,31 гр. /14 карата/ на стойност 1 594,53 лв.; 1 бр. златен ланец с тегло 95,74 гр. /18 карата/ на стойност 7 754,94 лв.; 1 бр. златен медальон с тегло 4,92 гр. /18 карата/ на стойност 398,52 лв.; 3 810 евро на обща стойност 7 451,71 лв.; 40  швейцарски франка на обща стойност 72,85 лв.; 25 британски/шотлански паунда на обща стойност 57,11 лв.; 900 руски рубли на обща стойност 27,38 лв.; 140 хърватски куни на обща стойност 36,22 лв.; 3 канадски долара на обща стойност 4,14 лв.; 20 новозенландски долара на обща стойност 25,81 лв.; 140 хонконгски долара на обща стойност 33,49 лв.; 3 000 индийски рупии на обща стойност 81,96 лв.; 35 000 индонезийски рупии на обща стойност 4,83 лв.; 135 китайски ренминби юана на обща стойност 36,07 лв.; 35 малайзийски рингита на обща стойност 14,48 лв.; 40 филипински песо на обща стойност 1,50 лв.; 5 нови турски лири на обща стойност 2,64 лв.; 865 бразилски реала на обща стойност 493,16 лв.; 620 мексикански песо на обща стойност 55,70 лв.; 2 100 гръцки драхми на обща стойност 12,05 лв.; 10 000 италиански лири на обща стойност 10,10 лв.; следните чуждестранни валути които не са конвертируеми за Българската Народна Банка: 50 беларуски рубли; 380 украински гривни; 97 молдовски леи; 50 пфенинга на Босна и Херцеговина; 20 македонски денари; 300 пакистански рупии; 35 малдивски рупии; 2 000 казахстански тенге; 169 катарски риала; 284 риала на Саудитска Арабия; 3 000 ирански риала; 105 йордански динара; 1 885 дирхама на Обединени Арабски Емирства; 1 800 египетски паунда; 15 азербайджански маната; 50 000 виетнамски донги; 1 100 камбоджански риела; 5 000 чилийски песо; 58 кубински песо; 20 000 колумбийски песо; 11 100 венецуалски боливара; 200 югославски динара; 1 000 кипа на Лаос; 11 динара на Либия; 700 динара на Алжир; сумата от 38 294,35 лв. или чужди движими вещи на обща стойност 92 259,75 лв.

           След разделяне на отнетото имущество подс.З. и подс.Н. пристъпили към заличаване на следите по тях от извършеното престъпление. Изгорили дрехите и обувките, с които били облечени при извършване на престъплението. Подс. М. допуснал грешка, като скрил в сак в дома си в гр.Сухиндол дънките, с които бил обут по време на извършване на престъпното деяние. Същите бяха открити и иззети при извършено на 20.01.2017г. претърсване и изземване, и впоследствие върху тях бяха открити биологични следи от кръв с ДНК на убития K. И..

           Подс.М. се оттеглил към гр.Сухиндол с управлявания от него лек автомобил „***“ с рег. № ***. Подс.Н. се качил в управлявания от него, към онзи момент, лек автомобил „БМВ“ с рег. № ***, като избрал да се прибере в с.*** по заобиколен маршрут. Преминаването именно по този маршрут е дало възможност автомобила, управляван от Н. да бъде засечен от камерите на АПИ, както следва:

- на 30.12.2016 г. в 05:03:15 ч. в с. Самоводене, обл. Велико Търново;

- на 30.12.2016 г. в 05:07:15 ч. в с. Поликраище, обл. Велико Търново;

- на 30.12.2016 г. в 05:08:27 ч. втора камера в с. Поликраище, обл. Велико Търново;

- на 30.12.2016 г. в 05:16:14 ч. в с. Петко Каравелово, обл. Велико Търново;

- на 30.12.2016 г. в 05:19:15ч. в с. Раданово, обл. Велико Търново;

- на 30.12.2016 г. в 05:22:45ч. в гр. Полски Тръмбеш.

             По време на пътуването подс. Н. е провел няколко телефонни разговора. Първият от тях е бил в 04.07ч. на 30.12.2016г. до друга регистрирана на негово име СИМ карта с абонатен номер ***, ползвана от жената, с която живеел съпружески-подс.Н.М.. Към момента на обаждането Н. се е намирал все още на територия попадаща в обхвата на клетка гр.Павликени. В 04.14ч. подс. Н. се обадил на съучастника си Т.М. и провел разговор с него с продължителност 59 секунди.

           В 04.20 ч. на 30.12.2016г. се обадил на подс.И.З. и провел разговор с продължителност 18 секунди. И при двете обаждания Н. все още се намирал в района на покритието на клетката в гр.Павликени. От страна на З. разговора бил обслужен от клетка на М-тел, стационирана в гр.Павликени, която както вече беше посочено покрива изцяло територията на гр. Бяла Черква.

           В 04.45ч. подс.Н. отново се обадил на подс. М., като този път при обаждането той се намирал вече в обхвата на мобилна клетка на „Виваком“ в околностите на гр.Велико Търново. Подс.М. приел обаждането в обхвата на мобилна клетка в гр.Сухиндол, тоест към този момент вече се е прибрал в дома си.

           В 05.00ч. на 30.12.2016г. подс. Н. се обадил на подс. И.З. и двамата провели разговор с продължителност 32 секунди. При обаждането Н. се е намирал в обхвата на клетка на „Виваком“, позиционирана в гр.Велико Търново. З. се е намирал в обхвата на клетка на М-тел, стационирана в гр. Бяла Черква.

           В 05.04ч. от клетка на „Виваком“ в с.Самоводене подс. Н. се обадил на друга СИМ карта, регистрирана на негово име с абонатен номер ***, ползвана от подс.Н.М.. Проведеният разговор бил с продължителност от 49 секунди.

           След прибирането си в с.***, обл. Велико Търново в 06.23ч. подс. Н. се обадил на подс.М. и двамата провели разговор с продължителност 42 секунди.

           След като се прибрал в дома си подс.Н. показал на подс.Н.М. вещите и й обяснил начина, по който се е сдобил с тях.В следващите дни подс.Н. и М. носили голямо количество от златните накити и свободно обяснявали, че те са отнети при грабежа, в който е участвал подс.Н.. Започнали да харчат парите придобити от престъплението и положили усилия да прикрият инкриминираните вещи.

           С част от отнетите пари подс.В.Н.Н. закупил на 05.01.2017г. АТВ на стойност 2 500 лв. за нуждите на едно от децата си. Започнал ремонт на дома си като сменил дограмата.

           На 13.01.2017г. подс.М. придружила В.Н. ***, където той избрал и е закупил от автокъща „***“ ЕООД-гр. Плевен, лек автомобил „***“ с рег. №*** и рама №*** за сумата от 20 000 лв., явяваща се част от укритите чужди движими вещи.

Подс.Н. посочил, че тези 20000 лева е реално платената за автомобила сума при разговор със свидетеля М.М. и с полицейските служители при задържането му.

Чрез предоставяне на личните си данни и подписване на договора за покупко-продажба на МПС, подс.М. спомогнала да бъде отчуждена тази част от вещите, придобити от подс. Н. чрез престъпление, а именно сумата от 20 000 лв.

           Подс. Т. Р. М. закупил на 17.01.2017г. лек автомобил „***“ на стойност 3 900 лв. за свои нужди.

           Следва да бъде отбелязано, че изброените по-горе, движими вещи са открити и иззети при извършеното на 20.01.2017г. претърсване и изземване в дома на подс. В.Н. *** Търново. Част от взетите при грабежа чуждестранни валути не са конвертируеми от БНБ, поради което е невъзможно да се установи официалната им стойност в левове, въпреки че те са конвертируеми на т.нар. „пазар на цветни валути“, дейност, с която приживе убитият K. И. се е занимавал. При определяне на обществената опасност на деянието трябва да се вземе в предвид, че това е реално по-малко от една трета от стойността на отнетите от владението на K. и Г. И. движими вещи, тъй като в хода на разследването не са открити никакви движими вещи от дялове на подс. З. и М.. Въпреки, че М. твърди, че е взел малко количество валута и злато, което впоследствие е бил измамен да даде на роднините на И.З., подс. Н. сочи че при телефонни разговори между двамата, във времето преди тяхното задържане, М. го е уверил че е скрил златото от своя дял много добре и няма опасност някой да го открие. Напълно възможно е освен откритите и иззети движими вещи в дома на подс. Н. да са останали такива, които да не са били открити въпреки положените усилия. От протокола за извършеното процесуално следствено действие е видно, че подс. Н. и членовете на неговото семейство са положили усилия да укрият добре вещите на различни места.

           Стойността на отнетите при деянието чужди движими вещи, които са безспорно установени по делото и за които са събрани доказателства по надлежния ред, според заключението но ВЛ по назначената СИЕ е в размер на 92 259,75 лв. и е в големи размери, превишава значително стойността на 70 минимални работни заплати за 2016г., които са 29 400 лв.

           От заключението на вещите лица, по назначените комплексни съдебни психолого-психиатрични експертизи, назначени по отношение на В.Н., Т.М. и И.З. е видно, че към момента на извършване на деянието нито един от изследваните обвиняеми не страда от умствена недоразвитост, продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието. Могли са да разбират свойството и значението на извършеното и да ръководят постъпките си. Към настоящия момент същите не са изпаднали в разстройство на съзнанието, вследствие на което не могат да разбират свойството или значението на своите постъпки или да ги ръководят.

           Горната фактическа обстановка се установява отчасти от обясненията на подсъдимите Н. и М. /за последния както депозираните на етапа на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, така и дадените в хода на досъдебното производство и прочетени в хода на съдебното следствие по реда на чл.279,ал.2,във вр.с ал.1,т.4 от НПК/, от показанията на свидетелите, които ще бъдат коментирани подробно по-надолу в мотивите ,  от заключенията на ВЛ по назначените експертизи,както и от приложените към делото писмени доказателства.

            Подс.Н. и М. не отричат участието си в престъпленията за които са обвинени, но всеки от тях излага своя версия за своите и на съучастниците си действия. От своя страна подс.З. не се признава за виновен. Съдът счита, че и тримата са извършили както престъплението по чл.199 ал.2 т.2, във вр. с чл.199 ал.1 т.1 и т.3, във вр. с чл.198 ал.1, във вр. с чл.20 ал.2 от НК. така и престъплението по чл.170, ал.2, във вр. с чл.170 ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК по следните съображения.

 По отношение на подс.В.Н.:

Участието на този подсъдим в извършването на престъплението по чл.199, ал.2, т.2, във вр. с чл.199, ал.1, т.1 и т.3, във вр. с чл.198, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК и на престъплението по чл.170, ал.2, във вр.с ал.1,във вр.с чл.20,ал.2 от НК се установава на първо място отчасти от неговите обяснения.Същият сочи,че дни наред подс. З. е увещавал него и подс.М. да извършват глабежа, като ги е уверявал,че убитият K. И. поради естеството на дейността си разполага с големи суми пари и злато. Твърди, че в крайна сметка многобройните уговорки са го мотивирали да вземе участие, поради което през нощта на престъпленията той и двамата му съучастници-подс.М. и З., след разговори по телефона, са се събрали в дома на последния и там са изготвили плана за нападението, като подс.З. им е обяснил подробно какво представлява имота, в който живеели пострадалите, вида и височината на оградата, сградата и разположението на помещенията в нея и им посочил как ще е най-лесно да проникнат в жилището. Убедил ги е, че няма да имат възможност да вържат пострадалите, затова осигурил тояги, с които да ги удрят и „Отпишат“. Според настоящата инстанция тази част от плана недвусмислено сочи, че от този момент нататък и тримата подсъдими са били наясно, че пострадалите ще бъдат пребити. Подс.Н. твърди,че той и съучастниците му-подс.З. и М. са се придвижили от дома на подс.З. в гр.Бяла Черква до дома на пострадалите в гр.Левски с л.а.“***“, собственост на бащата на М., управляван от подс.М., като при влизането в гр.Левски, тъй като никой освен З. не е знаел местонахождението на дома на пострадалите, подс.З. е казвал на подс.М. накъде да кара. Стигнали до къщата на пострадалите, подс.З. им я посочил, но не спрели пред нея, а продължили и отишли на гарата в гр.Левски, където пили кафе. Подс. Н. сочи, че и тогава той и подс. М. още не били напълно убедени, че трябва да издвършат грабежа, но подс. З. продължил да ги убеждава, че ще реализират намисленото лесно и ще отнемат много пари и злато. Потеглили от гарата и спрели в уличка близо до дома на пострадалите. Слезли от автомобила и стигнали пред оградата на имота. Там отново подс.Н. и М. проявили колебение и не били сигурни дали искат да продължат. Подс. З. им заявил, че вече са стигнали дотук и им е необходимо още малко, за да спечелят много пари и в крайна сметка постигнал целта си. Прескочили оградата, преминали през двора и доближили входната врата на къщата. Радбили я и влезли в коридора. Тъй като подс. З. предварително им бил обяснил разположението на помещенията се насочили към спалнята където предполагали, че K. И. държи парите и ценностите. Подс. Н. твърди, че влизайки приведен в спалнята видял на зимята черна найлонова чанта, взел я, обърнал се и побягнал обратно, като на излизане от къщата чул стенание. Сочи, че не е удрял никого, а е отишъл в автомобила носейки със себе си чантата и там изчакал съучастниците си, като първо дошъл И.З., а по-късно по телефона му се обадил и Т.М., попитал го къде са и след като подс. Н. му отговорил, че са в автомобила М. дошъл при тях и потеглили. След това отишли в дома на З. където на око си поделили отнетите пари и ценности и всеки тръгнал към дома си. След като се прибрал изгорил дрехите, с които бил облечен по време на извършване на престъпленията.

От тези обяснения е ясно, че подс. Н. не оспорва, че той и подс. З. и М. са влезли в чуждо жилище през нощта, като употребили за това сила, както и че са отнели чужди движими вещи. Този подсъдим обаче отрича да е нанасял удари на някого и сочи, че е разбрал за побоя над пострадалите впоследствие. В тази им част обясненията на този подсъдим не се ползват с доверие от съда, тъй като противоречат на множетво други доказателства събрани в хода на наказателното производство. Според настоящата инстанция с тях подс.Н. цели частично оневиняването си.

На първо място следва да се отбележи, че от приложеното ВДС от използвано СРС се установява,че по време на беседата проведена с този подсъдим същият е заявил, че е разбрал още по време на извършване на престъплението,че на пострадалите се нанасят удари и с оглед това, че и двамата са бити по едно време ударите са били нанасяни и от Т.М. и от И.З..

В противоречие с този подсъдим подс.Т.М. твърди, че именно подс. Н. и З. са нанасяли удари на пострадалите с носените от тях дървени колове. Вярно е, че в тази част чрез обясненията си подс. М. реализира оговор, но доказателства относно действията на подс. Н. се черпят и от други доказателствени средства.

В показанията си свид. Г.И. категорично заявява,че в спалнята където са почивали тя и покойния й съпруг са влезли три лица, едно от които е светело, а другите две са се нахвърлили да ги бият с тояги, като на моменти са си подавали един на друг прътите и са продължавали да ги удрят. Сочи, че е усещала как в един и същи момент получава удари на много места по тялото, главата и крайниците което значи, че я бият някаолко човека едновременно.

От протокола за първоначален оглед на местопроизшествието е видно, че са намерени и иззети 1 бр.дървен кол с дъжина 59 см., напоен с червена течност и 1 бр. дървен кол с дължина 36 см. На същите са извършени ДНК-експертизи, при които е установено, че и по двата се намира ДНК материал от убития K. И., а освен това според заключенията на ВЛ по дървения кол с дължина 59 см. се установява ДНК материал от подс. Т.М., а по дървения кол с дължина 36 см. се установява пълно съвпадение с ДНК профила на подс.В.Н..

Свид. С.Г., както в показанията си дадени в хода на дъсъдебното производство и прочетени на етапа на съдебното следствие на осн.чл. 281, ал.5, във вр. с ал.1, т.1 и 2 от НПК /които потвърждава/, така и при разпита си пред настоящата инстанция твърди,  че по време на престоя си в затвора е бил в една килия с подс. В.Н. и последният му е разказал за извършеното престътление, като в някои случаи е казвал, че и той е бил пострадалите, а в други-отричал.

Свид. П.М. в показанията си дадени в хода на дъсъдебното производство и прочетени на етапа на съдебното следствие на осн.чл. 281, ал.5, във вр. с ал.1, т.1 от НПК /които потвърждава/ твърди, че няколко дни преди престъплението подс. В. Н. е дошъл в дома му и се е опитал да го убеди да участва в грабежа, защото на него и съучастниците му им е необходим четвърти човек, като го е увещавал, че ще нападнат чейнаджия, който разполага с много средства и ще придобият много пари и злато, но той му е отказал. Сочи, че в деня след грабежа подс. В.Н. е дошъл да му се похвали с извършеното, заявил е, че е взел много пари и злато, оправил си е децата, показал му е няколко скъпи мобилни телефона и го е упрекнал, че не е дошъл. При този разговор подс.Н. споменал, че и той и другите му двама съучастници са удряли пострадалите. Свид П.М. заявява, че през следващите дни подс.Н. и членовете на семейството му парадирали с разкош, ходили богато накичени със златни бижута, подс.Н. показвал пачки с пари, започнал да прави ремонт на дома си, купил АТВ и джип /за същите са налице и писмени доказателства по делото, а и тези факти се потвърждсават от подс.Н./.

Свид. Г.М. заявява,че свид. П.М. й е разказал, че пред него подс. Н. е казал, че и тримата участници в грабежа са били пострадалите. Действително в показанията си дадени в хода на досъдебното проивзводство и прочетени на етапа на съд. следствие свид. П. М. сочи, че подс.В. Н. му е заявил, че и тримата съучастници са били пострадалите. Тези показания съдържат производни доказателства, но установяват участието на подс. З., М. и Н. и действията им.

За демонстрираното от подс.Н. спонтанно благополучие свидетелства в показанията си дадени в хода на дъсъдебното производство и прочетени на етапа на съдебното следствие на осн.чл. 281, ал.5, във вр. с ал.1, т.1 от НПК и свид. Ц.М.. Вярно е, че по време на разпита си пред настоящата инстанция този свидетел отговоряше уклончиво, като от една страна заяви, че поддържа показанията си дадени на досъдебното производство, но заяви, че и преди това този подсъдим е живеел добре и е имал златни накити, но въпреки това каза, че в дните около Нова година 2016/2017 направо е бил окичен в злато. Прочее този факт, за който доказателства се черпят и от редица други доказателствени средства в т.ч. и от показанията на свид.М.М. и Г.М., няма съществено значение за участието на подс.Н. в извършването на грабежа и неговата роля в него.

Коментираните по-горе доказателства са достатъчни, за да се направи категоричен извод, че подс.Н. е участвал заедно с подс. М. и З. в изпълнителните деяния и на двете престъпления, в които е обвинен, като що се касае до грабежа е участвал не само в отнемането на вещи, но и при употребата на сила.

По отношение на подс.Т.М.:

Участието на този подсъдим в извършването на престъплението по чл.199, ал.2, т.2, във вр. с чл.199, ал.1, т.1 и т.3, във вр. с чл.198, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК и на престъплението по чл.170, ал.2, във вр.с ал.1,във вр.с чл.20,ал.2 от НК също се установава на първо място отчасти от неговите обяснения-както тези депозирани пред настоящата инстанция, така и тези дадени пред орган на досъдебното производство и прочетени на етапа на съдебното следствие на осн.чл.279,ал.2,във вр.с ал.1,т.4 от НПК, които подс. М. поддържа изцяло.И той сочи,че подс. З. е увещавал него и подс.Н. да извършват глабежа, като ги е уверявал,че убитият K. И. поради естеството на дейността си разполага с големи суми пари и злато. Твърди, че в крайна сметка многобройните уговорки са го мотивирали да вземе участие, поради което през нощта на престъпленията той и двамата му съучастници-подс.Н. и З. са се събрали в дома на последния и там са изготвили плана за нападението, като подс.З. им е обяснил подробно какво представлява имота, в който живеели пострадалите, вида и височината на оградата, сградата и разположението на помещенията в нея и им посочил как ще е най-лесно да проникнат в жилището. Убедил ги е, че няма да имат възможност да вържат пострадалите, затова осигурил тояги, с които да ги удрят и „Отпишат“. Както вече бе изяснено по-горе от този момент нататък и тримата подсъдими са били наясно, че пострадалите ще бъдат пребити. Подс.М. твърди,че подс.З. му дал ръкавици, шапка и ножици, с които да изреже прорези за очите в шапката. Той и съучастниците му-подс.З. и Н. са се придвижили от дома на подс.З. в гр.Бяла Черква до дома на пострадалите в гр.Левски с л.а.“***“, собственост на бащата на М., управляван от него /подс.М./, като при влизането в гр.Левски, тъй като никой освен З. не е знаел местонахождението на дома на пострадалите, подс. З. му е казвал накъде да кара. Стигнали до къщата на пострадалите, спрели в съдедна уличка изчакали известно време и тръгнали към дома. Подс.М. сочи, че в този момент се разколебал, но другите му съучастници го убедили да продължат с намисленото. Прескочили оградата, преминали през двора и доближили входната врата на къщата. Радбили я и влезли в коридора. Тъй като подс. З. предварително им бил обяснил разположението на помещенията се насочили към спалнята където предполагали, че K. И. държи парите и ценностите. Подс. М. твърди, че пред него се движили З. и Н., които носили дървените тояги в ръце, а той бил малко зад тях и светел с фенерчето на телефона си. Сочи, че след като влезли в спалнята подс.Н. и З. се нахвърлили да бият с носените тояги пострадалите и след като ги превели в безпомощно състояние претърсили спалнята за ценни предмети, а после тършували и в другите стаи и впоследствие в дома на З. разбрал,че са взели найлонов плик и кожена чанта, в които имало пари и златни бижута. В това време подс. М. останал сам в спалнята и чувал затрудненото дишане на K. И.. Възприел светлина встрани от себе си и видял как пострадалата Г.И. се опитва да използва телефона си. Изтръгнал го със сила от ръцете й, ударил го в земята, при което той се счупил и нанесъл удари на И.. В един момент установил,че в къщата не се чуват шумове, набрал от телефона си телефона на подс.Н. и когато последният приел повикването го попитал къде са той и З.. Подс. Н. му отговорил, че са в автомобила М. им се скарал,че са го изоставили, отишъл при тях и потеглили. След това отишли в дома на З. където на око си поделили отнетите пари и ценности и всеки тръгнал към дома си. Подс.М. твърди, че още в дома на З. последният и подс.Н. изгорили дрехите си, но той прибрал панталоните, с които бил обут в сак в дома си с намерение по-късно да ги изгори, но забравил. Не изхвърлил и обувките, които носил.

От тези обяснения е видно, че подс. М. не оспорва, че той и подс. З. и Н. са влезли в чуждо жилище през нощта, като употребили за това сила, както и че са отнели чужди движими вещи. Този подсъдим обаче отрича да е нанасял удари на някого и сочи, че е това са правили другите му двама съучастници, както и че те са отнели вещите, а неговата роля е била да ги транспортира до местопрестъплението да им свети в дома на пострадалите и да ги откара оттам. В тази им част обясненията на този подсъдим не се кредитират от съда, тъй като противоречат на множетво други доказателства събрани в хода на наказателното производство. Според настоящата инстанция с тях подс. М. цели частично оневиняването си.

В противоречие с този подсъдим подс. В. Н. твърди, че именно подс. М. и З. са нанасяли удари на пострадалите с носените от тях дървени колове. Посочва,че след като подс.М. влязъл в автомобила ведната след извършване на престъпленията е бил изцапан целият в кръв. Вярно е, че в тази част чрез обясненията си подс. Н. реализира оговор, но доказателства относно действията на подс. М. се черпят и от други доказателствени средства.

В показанията си свид. Г.И. категорично заявява,че в спалнята където са почивали тя и покойния й съпруг са влезли три лица, едно от които е светело, а другите две са се нахвърлили да ги бият с тояги, като на моменти са си подавали един на друг прътите и са продължавали да ги удрят. Сочи, че е усещала как в един и същи момент получава удари на много места по тялото, главата и крайниците което значи, че я бият някаолко човека едновременно. Твърди,че след като спрял побоя и усетила затишие опитала да се обади на тел.112 от своя телефон, но тогава един от извършителите го изтръгнал от ръката й, ударил го в земята и го счупил и й нанесъл още удари. В същия смисъл са и обясненията на подс. М..

От протокола за първоначален оглед на местопроизшествието е видно, че са намерени и иззети 1 бр.дървен кол с дъжина 59 см., напоен с червена течност и 1 бр. дървен кол с дължина 36 см. На същите са извършени ДНК-експертизи, при които е установено, че и по двата се намира ДНК материал от убития K. И., а освен това според заключенията на ВЛ по дървения кол с дължина 59 см. се установява ДНК материал от подс. Т.М., а по дървения кол с дължина 36 см. се установява пълно съвпадение с ДНК профила на подс.В.Н..

Както бе изяснено по-горе прибирайки се в дома си след извършване на престъпленията подс. М. прибрал панталоните, с които бил обут в сак. Същите са намерени и иззети при извършените претърсване и изземване. От заключението на ВЛ по ДНК експертизата е видно,че по тях има кръв от убития K. И..

Обувките, с които този подсъдим бил обут са предадени на органите на досъдебното производство от нето самия. От заключението на ВЛ по ДНК експертизата е също се установява,че по тях има кръв от убития K. И..

Свид. С.Г., както в показанията си дадени в хода на дъсъдебното производство и прочетени на етапа на съдебното следствие на осн.чл. 281, ал.5, във вр. с ал.1, т.1 и 2 от НПК /които потвърждава/, така и при разпита си пред настоящата инстанция твърди,  че по време на престоя си в затвора е разговарял и с подс. В.Н. и с подс. Т.М. и те му разказали за извършеното престътление, като и двамата сочили, че подс. М. е нанасял удари на пострадалите.

Свид. Г.М. заявява,че свид. П.М. й е разказал, че пред него подс. Н. е казал, че и тримата участници в грабежа са били пострадалите. Действително в показанията си дадени в хода на досъдебното проивзводство и прочетени на етапа на съд. следствие свид. П. М. сочи, че подс.В. Н. му е заявил, че и тримата съучастници са били пострадалите. Тези показания съдържат производни доказателства, но установяват участието на подс. З., М. и Н. и действията им.

Коментираните по-горе доказателства са достатъчни, за да се направи категоричен извод, че подс.М. е участвал заедно с подс. Н. и З. в изпълнителните деяния и на двете престъпления, в които е обвинен, като що се касае до грабежа е участвал и в отнемането на вещи и при употребата на сила.

По отношение на подс.И.З.:

Този подсъдим не се признава за виновен и не дава обяснения в хода на съдебното следствие. Подс. М. и Н. обаче го сочат като главна движеща сила в замислането и извършването на престъпленията. Същите твърдят, че той дълго време ги е увещавал да нападнат K. И. като ги е уверявал, че той се занимава с лихварство, обмяна на валута и изкупуване на ценни метали и държи в дома си големи суми пари и бижута. Хвалил се е пред тях, че преди време е откраднал от него златни монети, но пострадалият не се е оплакал на органите на реда. Подс. М. и Н. твърдят,че в крайна сметка подмамени от обещанията на З. за лесна печалба се съгласили да станат негови съучастници и след като контактували помежду си по телефона на 29/30.12.2016г. през нощта се събрали в дома на подс. З. в гр.Бяла Черква, където последният им разяснил плана за нападението, местонахождението на имота на пострадалите, разположението на помещенията в него, както и че няма да е възможно да нападнат пострадалите, да ги завържат и да им отнемат вещите, а трябва да ги бият и „отпишат“. Излязъл от стаята и се върнал с две дървени тояги, като за всички било ясно,че с тях ще се нанасят удари на пострадалите. Дал на подс.М. шапка и ножици, за да отреже отвори за очите и ръкавици. Самият той вече имал подготвени ръкавици и шапка, а подс.Н. носел женски чорапогащи на които прорязал дупкиза очите и ръкавици. След като се погрижили за масК.вката и оръдията на замисления грабеж, тримата се качили в автомобил „***“, собственост на бащата на подс.М. и се придвижили до гр.Левски, като след влизане в града подс.З. казвал на подс. М. накъде да кара защото само той знаел къде е дома на пострадалите. Паркирали дома в близост до него и след последващи колебания и поредно убеждаване от страна на З. напуснали автомобила прескочили оградата пресекли двора, разбили вратата на къщата, преминали през коридора и нахлули в спалнята. Нанесли побой на пострадалите, като и подс. М. и подс.Н. твърдят, че З. е нанасял удари и на двамата, а след това е тършувал в спалнята и другите стаи за пари и скъпоценности. Отнели различни чанти, в които имало пари и накити, напуснали местопрестъплението и с автомобила, с който дошли се върнали в дома на З.. Там си поделили приблизително поравно отнетите вещи и подс.М. и Н. си тръгнали.

Обясненията на подс. М. и Н., в частта досежно действията на подс. З. представляват оговор и съгласно възприетото становище в правната теория и съдебна практика не могат да са единственото доказателствено средство съдържащо доказателства които да обу***ят осъдителна присъда, но те са подкрепени от множество други събрани в хода на наказателния процес доказателства. Това обяснява и защо съдът кредитира обясненията на подс. М. въпреки приложените към делото страници, в които същият по неговите обяснения собственоръчно е написал, че подс. И.З. не е участвал в извършването на престъплението. За това действие подс. М. твърди, че го е направил по принуда и под диктовката на свид. Д.М.. Разпитан кото свидетел последният отрича това, което е логично, защото в противен случай би уличил себе си в престъпление. Освен обясненията на подс. М. ими и редица други доказателства, че по време на престоя си в затвора подс. И.З. е мотивирал други хора да оказват натиск върху подс. М., за да промени обясненията си и да заяви, че З. не е участвал в извършването на престъпленията, както и да се осигурат всякакви други доказателства които да го оневиняват-да се свидетелства в негова полза и да му се изгвради алиби или някой да се признае за виновен и да заяви, че той е третият съучаствик. Такива доказателства има и в обясненията на подс. Н., във ВДС което възпроизвежда беседата с него и в показанията на свид. С.Г..

Следва да се има предвид, че нито подс.М., нито подс. Н. преди м.декември 2016г. са били чували или виждали K. И. и са знаели къде живее и с какво се занимава. Това е знаел само подс.З., който е имал контакти с него във връзка с дейността на И. по покупка и продажба на валута и златни бижута. Това се установява безспорно не само от показанията на свид.Г.И., но и от показанията на свид.А.И., която живее съпружески с подс. З. и свид.Н.Т.-майка на последния. И трите непротиворечиво твърдят, че много пъти подс. И.З. и членове на семейството му са реализирали сделки по покупко-продажба на валута и златни накити.

На следващо място безспорно е, че на 18.10.2015г. около 21.00 часа, подс.З., заедно с майка му и жената, с която живее съпружески, пристигнали с автомобил в гр.Левски и паркирали пред дома на K. И.. И. бил в дома си и ги поканил в коридора на жилището си. Подс. З. поискал да види златни монети, под претекст, че му трябват за подарък за сватба на негови близки. K. И. му показал златни монети, от които подс.З. отделил 30 бр., но поискал да види и други златни накити - гривни, обеци, пръстени и други украшения. K. И. оставил златните монети на масичката и влязъл в стаите да изнесе исканите златни изделия. Подс. И.З. се възползвал от отсъствието на K. И., взел всичките златни монети и заедно с близките си избягяли от  къщата, прекосили тичешком двора, качили се на автомобила си, потеглили рязко и изчезнали.

За това деяние са налице обилни доказателства. Подс. М. и Н. в обясненията си твърдят,че подс. З. им е заявявал,че е отнел от K. И. златни монети. Свид Г.И. също разказва за извършването на престъплението и последвалите посещения в дома на подсъдимия З. в опит за бъдат върнати или заплатени отнетите вещи. При едно от посещенията си същата е изготвила звукозапис, който е възпроизведен на ВДС, от който се установява, че подс. З. и роднините му не са отрекли извършването на кражбата. Свид. А.И. в показанияата си дадени в хода на досъдебното производство, прочетени на етапа на съд. следствие на осн.чл. 281,ал.5, във вр.с ал.1,т.2 от НПК разказва подробно извършването на кражбата и заявява на жаргон че И.З. е „пернал“ К. с едни 30 златни пендари, както и че К. е проявил небрежност и И. е решил да го лиши от едни 30 златни пендари, които по-рано пострадалият им бил дал да разгледат. Слеид прочитането на тези показания пред настоящата инстанция свид. А.И. заяви, че прочетеното е вярно. Въпреки това се опита да убеди съда,че всъщност става въпрос не за кражба, а за покупко-продажба с отложено плащане, като така и не даде еднозначен и смислен отговор кога е била постигната такава уговорка и на всеки следващ въпрос свидетелката се объркваше все повече и повече-заявяваше, че е присъствала при уговарянето на плащането, че то е станало преди, след вземане на парите, че не е присъствала, а е разбрала за това от И.З. и т.н. Опита се да убеди съда,че семейството на подс. И.З. и K. И. са били в много добри отношения и многократно той им е давал пари и златни бижута назаем или им е продавал накити с уговорката цената да бъде заплатена по-късно и веднъж им е дал назаем 7 000 /седем хиляди/ лв. Свид. Н.Т.-майка на подс. З. също твърди, че въпросните пендари не са били откраднати, а И.З. е имал уговорка с K. И. да ги заплати без да посочи ясно присъствала ли е на уговорката и кога е била /на тези въпроси дава противоречиви отговори/. Заявява обаче, че след посещението на K. И. в дома им съпругът й я е набил защото са откраднали пендарите. И тя също сочи, че многократно тя и членове на семейството й са купували злато от K. И. и са го заплащали по-късно, взимали са назаем златни накити и пари и дори споменава,че през 2000 или 2001г.са взели назаем от K. И. 7 000 000 /седем милиона/ лв. Свид. Г.И. сочи, че покойният й съпруг никога не е давал на доверие пари и златни накити назаем или срещу отложено плащане нито на подс. З., нито на членове на семейството му, а също и че никога не е разполагал със 7 000 000 /седем милиона/ лв.

Именно това деяние на подс. З. е единият мотив той да желае смъртта K. И.-по този начин ще избегне плащането на откраднатите пендари. Другият мотив е, че упражнявайки насилие над пострадалите до момент, в който и двамата спрат да проявяват признаци на живот за него и съучастниците му ще е по-лесно да претърсят къщата и да отнемат различни вещи.

Участието на подс.З. в престъпленията се установява освен от обясненията на другите му двама съучастници и от показанията на свид. Г.И., която както бе посочено по-горе заявява, че в спалнята където са спели тя и съпругът й са нахлули три лица които са ги биели като са си разменяли тоягите помежду си.

От изисканите справки от мобилните оператори и компютърно техническите окспертизи се установяват множество разговори между подс. З., Н. и М. преди и след извършване на престъпленията, както и преместването на СИМ картата на подс.З. от клетка обслужваща Бяла черква към клетка обслужваща гр. Левски.

В показанията си дадени в хода на досъдебното производство и прочетени на етапа на съд.следствие на осн. чл.281,ал.5,във вр.с ал.1,т.1 от НПК свид. Р.Н. сочи, че бащата на подс. И.З. му е казал, че пред него /бащата/ подс.З. /синът/ е заявил, че е участвал в грабежа, но е бил само шофьор. При прочитането на тези показания в с.з. свид. Р.Н. се опита да убеди съда,че е имал предвид, че подс. З. е карал автомобила на връщане от Кралство Щвеция което е въобще извън констекста на заявеното на досъдебното производство.

На следващо място свид. Я.Я. приятел на ч.обв. Д.И. сочи,че когато е почиствал двора на къщата на пострадалите след престъплението е видял от вътрешната страна на оградата ръкавица, предположил е, че тя може би е на някой от извършителите и е уведомил органите на досъдебното производство които са извършили оглед и са я иззели. Това се установява и от приложения по делото протокол за оглед. Според обясненията на подс. Н. след като са напуснали местопрестъплението и се качили в автомобила, за да се отдалечат подс. З. споменал, че е изгубил едната си ръкавица.

Свид. Г.М. заявява,че свид. П.М. й е разказал, че пред него подс. Н. е казал, че и тримата участници в грабежа са били пострадалите. Действително в показанията си дадени в хода на досъдебното проивзводство и прочетени на етапа на съд. следствие свид. П. М. сочи, че подс.В. Н. му е заявил, че и тримата съучастници са били пострадалите. Тези показания съдържат производни доказателства, но установяват участието на подс. З., М. и Н. и действията им.

Свид.С.Ц. твърди, че през 2016г. и 2017г. е имала интимна връзка с подс. И.З., с когото се е срещала и консумерала връзката си 1 или 2 пъти седмично. Срещите са се провеждали като З. я е взимал с автомобила си от предварително уговорено място, пътували са из гр. Бяла черква и съседните населени места, съвкуплявали са се в автомобила и след това са се прибирали. Твърди, че през деня на 29.12.16г. се е разбрала с И.З. да се срещнат и около полунощ на 29/30.12.16г. е напуснала дома си отшила е на мястото на срещата, откъдето З. я е взел с автомобила си, пътували са до гр. Павликени където са правили секс в автомобила и в 5 ч. на 30.12.16г. се е прибрала в дома си. Свидетелката не можа да обясни защо след като се е срещала с подс. З. 1 или 2 пъти седмично в продължение на около година си спомня конкретно и в подробности именно срещата проведена на 29/30.12.16г. В показанията дадени в хода на досъдебното производство и прочетени на етапа на съд.следствие на осн. чл.281,ал.5,във вр.с ал.1,т.1 и 2 от НПК свидетелката е заявила, че това е бил специален секс за Нова година, без да посочнва кое е било специалното и защо точно този, а не някой от другите дни около Нова година. Не можа да посочи нито една друга конкретна дата на която е имала среща с подс. З.. Разказва подробно за срещата си с И.З. на 29/30.12.16г., но не може да посочи откога-докога е била на работа на 30.12.16г. Твърди, че за да може да се среща с любовника си спи сама в стая, а майка й и детето й спят в друга стая, което й дава възможност да излиза незабелязано нощем. Майка й-свид.Ю.А. обаче сочи, че дъщеря й обичайно спи с детето си в една стая и само понякога то спи при нея. Твърди, че не е чувала и виждала дъщеря си да излиза нощем от дома, в който живеят и да се прибира сутрин, което е неестествено с оглед твърденията на свид. С.Ц. за нощни срещи 1 или 2 пъти в седмицата и предвид обстоятелството, че вратите на стаите на двете свидетелки /според показанията на Ю.А./ са една срещу друга.

Свид. С.Ц. твърди още, че преди да се приберат по домовете си тя и подс. З. са спрели да купят цигари на бензиностанция „Тоти ойл“ в гр. Бяла черква. По делото е приложена справка за продажби на търговския обект, от която е видно, че на 30.12.16г. в 04:47:21ч. са закупени две кутии цигари. От този документ обаче не става ясно кой е бил купувача. Още по-малко може да се установи дали часовникът на касовия апарат е показвал точното астрономическо време. Свид. Д.Б., който е бил на смяна по същото време заявява, че познава И.З., който многократно е идвал да зарежда гориво на бензиностанцията. Твърди, че не си спомня някога последния освен гориво да е купувал други стоки, както и да е идвал късно през нощта в 3, 4 или 5 часа. Дори и да се приеме обратното следва да се има предвид, че описаното от свид. С.Ц. действие се е случило около два часа след извършване на престъпленията, в които е обвинен И.З.. В този ред на мисли той е имал достатъчно време да се придвижи от местопрестъплението до гр. Бяла черква, да се срещне със свидетелката и да закупи цигарите. От своя страна в допълнителните си обяснения дадени след разпита на свид. С.Ц. подс. В. Николоав твърди, че когато се е свързал по телефона около 19:30-20:00 ч. на 29.12.16г. с подс. З. последният му е казал, че е пред магазина, в който работи любовницата му и си уговаря среща с нея, но първо ще отидат да свършат работата и ако остане време ще се види с нея. Сочи, че когато говорил отново с него на 30.12.16г. около пет сутринта подс. З. му казал, че пие кафе на бензиностанцията с любовницата си и си купуват цигари.

Коментираните по-горе доказателства са достатъчни, за да се направи категоричен извод, че подс.З. е участвал заедно с подс. Н. и М. в изпълнителните деяния и на двете престъпления, в които е обвинен.

По отношение на подс. Н.М.:

Тази подсъдима не дава обяснения пред настоящата инстанция. В хода на пренията заявява, че поддържа казаното от защитника й, който моли съда да я признае за виновна в извършване на вмененото й престъпление и да й наложи минимално наказание. В този смисъл тя косвено признава вината си.

Доказателства относно извършването на престъплението, в което е обвинена Н.М. се съдържат в показанията на свид. П.М. дадени в хода на дъсъдебното производство и прочетени на етапа на съдебното следствие на осн.чл. 281, ал.5, във вр. с ал.1, т.1 от НПК /които последният потвърждава/. В тях той твърди, че на 31.12.16г./01.01.17г. подс. В.Н., жената с която живее съпружески-подс.Н.М. и децата им са посетили дова на свид. Ц.М., като всички са били богато накичени със златни бижута и са показвали пачки с пари. Свид. П.М. сочи, че и подс. В.Н. и подс. Н.М. са коментирали свободно пред всички извършения грабеж и придобитите от него вещи.

От протокола за претърсване в дома на подс. В.Н. и подс. Н.М. се установява, че част от придобитите от грабежа вещи са били старателно укрити в т.ч. и като са били зашити в детски играчки. Абсолютно в противоречие с нормалната човешка логика и подс. Н. да е извършил това сам и без знанието на жената, с която живее.

При така установената фактическа обстановка съдът приема за установено от правна страна,че с деянията си подсъдимите И.З., В.Н. и Т.М. са осъществили от обективна и субективна страна състава на следните престъпления:

1. Престъпление по чл.199 ал.2 т.2, във вр. с чл.199 ал.1 т.1 и т.3, във вр. с чл.198 ал.1, във вр. с чл.20 ал.2 от НК, като на 30.12.2016г. в гр.Левски в съучастие като извършители, отнели чужди движими вещи - 1 бр. златна гривна с тегло 24.91 гр. /14 карата/ на стойност 1 743,70 лв.; 1 бр. златна гривна с тегло 19,08 г. /14 карата/ на стойност 1 335,60 лв.; 1 бр. златна гривна с тегло 21,76 гр. /14 карата/ на стойност 1 523,20 лв.; 1 бр. дамски златен пръстен с тегло 8,72 гр. /14 карата/  на стойност 549,36 лв.; 1 бр. дамски златен пръстен с тегло 8,05 гр. /14 карата/ на стойност 507,15 лв.; 1 бр. дамски златен пръстен с тегло 4,02 гр. /14 карата/ на стойност 253,26 лв.; 1 бр. дамски златен пръстен с тегло 5,97 гр. /14 карата/ на стойност 376,11 лв.; 1 бр. дамски златен пръстен с тегло 9,37 гр. /14 карата/  на стойност 590,31 лв.; 1 бр. дамски златен пръстен с тегло 2,41 гр. /14 карата/ на стойност 151,83 лв.; 1 бр. дамски златен пръстен с тегло 4,88 гр. /14 карата/  на стойност 307,44 лв.; 2 бр. дамски златни обеци с тегло 2,84 гр. /14 карата/ на стойност 178,92 лв.; 2 бр. дамски златни обеци с тегло 4,34 гр. /14 карата/  на стойност 273,42 лв.; 1 бр. дамски златен пръстен с тегло 1,48 гр. /14 карата/  на стойност 93,24 лв.; 1 бр. дамско златно колие с тегло 23,92 гр. /14 карата/ на стойност 1 506,33 лв.; 1 бр. златна турска лира с лика на Кемал Ататюрк, с тегло 7,0 гр. /22 карата/ на стойност 693,00 лв.; 1 бр. златна турска лира с тегло 7,3 гр. /22 карата/ на стойност 803,00 лв.; 1 бр. златна гривна с тегло 28,99 гр. /14 карата/ на стойност 1 825,74 лв.; 1 бр. златна гривна с тегло 21,29 гр. /18 карата/ на стойност 1 724,49 лв.; 1 бр. златна гривна с тегло 28,85 гр. /22 карата/ на стойност 2 856,15 лв.; 1 бр. златна гривна с тегло 14,38 гр. /22 карата/ на стойност 1 423,62 лв.; 1 бр. златна гривна с тегло 18,19 гр. /14 карата/ на стойност 1 145,97 лв.; 1 бр. златна гривна с тегло 13,41 гр. /14 карата/ на стойност 844,83 лв.; 1 бр. дамско златно колие с тегло 34,77 гр. /14 карата/ на стойност 2 190,51 лв.; 1 бр. дамско златно колие с тегло 45,51 гр. /14 карата/ на стойност 2 230,00 лв.; 1 бр. дамски златен ланец с тегло 43,39 гр. /18 карата/ на стойност 3 037,30 лв.; 1 бр. дамски златен пръстен с тегло 8,48 гр. /14 карата/ на стойност 534,24 лв.; 1 бр. дамски златен пръстен с тегло 8,58 гр. /14 карата/ на стойност 540,54 лв.; 1 бр. дамски златен пръстен с тегло 6,60 гр. /18 карата/ на стойност 534,60 лв.; 1 бр. златен синджир с тегло 5,17 гр. /14 карата/ на стойност 325,71 лв.; 1 бр. златен медальон с тегло 5,89 гр. /18 карата/ на стойност 477,09 лв.; 1 бр. златна гривна с тегло 20,67 гр. /14 карата/ на стойност 1 302,21 лв.; 1 бр. златен ланец с тегло 27,33 гр. /14 карата/ на стойност 1 721,79 лв.; 1 бр. златен ланец с тегло 34,85 гр. /14 карата/ на стойност 2 195,55 лв.; 1 бр. златен ланец с тегло 25,31 гр. /14 карата/ на стойност 1 594,53 лв.; 1 бр. златен ланец с тегло 95,74 гр. /18 карата/ на стойност 7 754,94 лв.; 1 бр. златен медальон с тегло 4,92 гр. /18 карата/ на стойност 398,52 лв.; 3 810 евро на обща стойност 7 451,71 лв.; 40  швейцарски франка на обща стойност 72,85 лв.; 25 британски/шотлански паунда на обща стойност 57,11 лв.; 900 руски рубли на обща стойност 27,38 лв.; 140 хърватски куни на обща стойност 36,22 лв.; 3 канадски долара на обща стойност 4,14 лв.; 20 новозенландски долара на обща стойност 25,81 лв.; 140 хонконгски долара на обща стойност 33,49 лв.; 3 000 индийски рупии на обща стойност 81,96 лв.; 35 000 индонезийски рупии на обща стойност 4,83 лв.; 135 китайски ренминби юана на обща стойност 36,07 лв.; 35 малайзийски рингита на обща стойност 14,48 лв.; 40 филипински песо на обща стойност 1,50 лв.; 5 нови турски лири на обща стойност 2,64 лв.; 865 бразилски реала на обща стойност 493,16 лв.; 620 мексикански песо на обща стойност 55,70 лв.; 2 100 гръцки драхми на обща стойност 12,05 лв.; 10 000 италиански лири на обща стойност 10,10 лв.; следните чуждестранни валути които не са конвертируеми за Българската Народна Банка: 50 беларуски рубли; 380 украински гривни; 97 молдовски леи; 50 пфенинга на Босна и Херцеговина; 20 македонски денари; 300 пакистански рупии; 35 малдивски рупии; 2 000 казахстански тенге; 169 катарски риала; 284 риала на Саудитска Арабия; 3 000 ирански риала; 105 йордански динара; 1 885 дирхама на Обединени Арабски Емирства; 1 800 египетски паунда; 15 азербайджански маната; 50 000 виетнамски донги; 1 100 камбоджански риела; 5 000 чилийски песо; 58 кубински песо; 20 000 колумбийски песо; 11 100 венецуалски боливара; 200 югославски динара; 1 000 кипа на Лаос; 11 динара на Либия; 700 динара на Алжир; сумата от 38 294,35 лв. или чужди движими вещи на обща стойност 92 259,75 лв., от владението на К.К.И. от гр.Левски и Г.В.И. *** с намерение противозаконно да ги присвоят, като употребили за това сила, като грабежа е в големи размери и е бил придружен с тежка телесна повреда за Г.В.И. ***, изразяваща се в загуба на слезката и с убийството на К.К.И. от гр. Левски.

 

2. Престъпление по чл.170, ал.2, във вр. с чл.170 ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, като на 30.12.2016г. около 03.00 часа в гр. Левски в съучастие като извършители, влезли в жилището на К.К.И. и Г.В.И. ***, като употребили за това сила, като деянието е извършено нощем от две и повече лица

 

Деянията са извършени от подсъдимите И.З., В.Н. и Т.М. при форма на вина пряк умисъл-същите са съзнавали общественоопасния им характер, предвиждали са техните общественоопасни последици и са искали настъпването им.

Причина за извършване на престъплениата е желанието на тези подсъдими да се облагодетелстват по неправомерен начин и абсолютното незачитане на обществените и моралните правила и норми и правата на личността.

При така установената фактическа обстановка съдът приема за установено от правна страна,че с деянието си подсъдимата Н.М. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.215 ал.2 т.1 във вр. с чл.215 ал.1 от НК, като на 30.12.2016 г. в с. ***, обл. Велико Търново с цел да набави за себе си и за В.Н.Н. с ЕГН: ********** *** имотна облага укрила и придобила чужди движими вещи: пари, както следва-3 810 евро на обща стойност 7 451,71 лв.; 40  швейцарски франка на обща стойност 72,85 лв.; 25 британски/шотлански паунда на обща стойност 57,11 лв.; 900 руски рубли на обща стойност 27,38 лв.; 140 хърватски куни на обща стойност 36,22 лв.; 3 канадски долара на обща стойност 4,14 лв.; 20 новозенландски долара на обща стойност 25,81 лв.; 140 хонконгски долара на обща стойност 33,49 лв.; 3 000 индийски рупии на обща стойност 81,96 лв.; 35 000 индонезийски рупии на обща стойност 4,83 лв.; 135 китайски ренминби юана на обща стойност 36,07 лв.; 35 малайзийски рингита на обща стойност 14,48 лв.; 40 филипински песо на обща стойност 1,50 лв.; 5 нови турски лири на обща стойност 2,64 лв.; 865 бразилски реала на обща стойност 493,16 лв.; 620 мексикански песо на обща стойност 55,70 лв.; 2 100 гръцки драхми на обща стойност 12,05 лв.; 10 000 италиански лири на обща стойност 10,10 лв.; следните чуждестранни валути които не са конвертируеми за Българската Народна Банка: 50 беларуски рубли; 380 украински гривни; 97 молдовски леи; 50 пфенинга на Босна и Херцеговина; 20 македонски денари; 300 пакистански рупии; 35 малдивски рупии; 2 000 казахстански тенге; 169 катарски риала; 284 риала на Саудитска Арабия; 3 000 ирански риала; 105 йордански динара; 1 885 дирхама на Обединени Арабски Емирства; 1 800 египетски паунда; 15 азербайджански маната; 50 000 виетнамски донги; 1 100 камбоджански риела; 5 000 чилийски песо; 58 кубински песо; 20 000 колумбийски песо; 11 100 венецуалски боливара; 200 югославски динара; 1 000 кипа на Лаос; 11 динара на Либия; 700 динара на Алжир; сумата от 34 394,35 лв. и златни предмети, както следва-1 бр. златна гривна с тегло 24.91 гр. /14 карата/ на стойност 1 743,70 лв.; 1 бр. златна гривна с тегло 19,08 г. /14 карата/ на стойност 1 335,60 лв.; 1 бр. златна гривна с тегло 21,76 гр. /14 карата/ на стойност 1 523,20 лв.; 1 бр. дамски златен пръстен с тегло 8,72 гр. /14 карата/  на стойност 549,36 лв.; 1 бр. дамски златен пръстен с тегло 8,05 гр. /14 карата/ на стойност 507,15 лв.; 1 бр. дамски златен пръстен с тегло 4,02 гр. /14 карата/ на стойност 253,26 лв.; 1 бр. дамски златен пръстен с тегло 5,97 гр. /14 карата/ на стойност 376,11 лв.; 1 бр. дамски златен пръстен с тегло 9,37 гр. /14 карата/  на стойност 590,31 лв.; 1 бр. дамски златен пръстен с тегло 2,41 гр. /14 карата/ на стойност 151,83 лв.; 1 бр. дамски златен пръстен с тегло 4,88 гр. /14 карата/  на стойност 307,44 лв.; 2 бр. дамски златни обеци с тегло 2,84 гр. /14 карата/ на стойност 178,92 лв.; 2 бр. дамски златни обеци с тегло 4,34 гр. /14 карата/  на стойност 273,42 лв.; 1 бр. дамски златен пръстен с тегло 1,48 гр. /14 карата/  на стойност 93,24 лв.; 1 бр. дамско златно колие с тегло 23,92 гр. /14 карата/ на стойност 1 506,33 лв.; 1 бр. златна турска лира с лика на Кемал Ататюрк с тегло 7,0 гр. /22 карата/ на стойност 693,00 лв.; 1 бр. златна турска лира с тегло 7,3 гр. /22 карата/ на стойност 803,00 лв.; 1 бр. златна гривна с тегло 28,99 гр. /14 карата/ на стойност 1 825,74 лв.; 1 бр. златна гривна с тегло 21,29 гр. /18 карата/ на стойност 1 724,49 лв.; 1 бр. златна гривна с тегло 28,85 гр. /22 карата/ на стойност 2 856,15 лв.; 1 бр. златна гривна с тегло 14,38 гр. /22 карата/ на стойност 1 423,62 лв.; 1 бр. златна гривна с тегло 18,19 гр. /14 карата/ на стойност 1 145,97 лв.; 1 бр. златна гривна с тегло 13,41 гр. /14 карата/ на стойност 844,83 лв.; 1 бр. дамско златно колие с тегло 34,77 гр. /14 карата/ на стойност 2 190,51 лв.; 1 бр. дамско златно колие с тегло 45,51 гр. /14 карата/ на стойност 2 230,00 лв.; 1 бр. дамски златен ланец с тегло 43,39 гр. /18 карата/ на стойност 3 037,30 лв.; 1 бр. дамски златен пръстен с тегло 8,48 гр. /14 карата/ на стойност 534,24 лв.; 1 бр. дамски златен пръстен с тегло 8,58 гр. /14 карата/ на стойност 540,54 лв.; 1 бр. дамски златен пръстен с тегло 6,60 гр. /18 карата/ на стойност 534,60 лв.; 1 бр. златен синджир с тегло 5,17 гр. /14 карата/ на стойност 325,71 лв.; 1 бр. златен медальон с тегло 5,89 гр. /18 карата/ на стойност 477,09 лв.; 1 бр. златна гривна с тегло 20,67 гр. /14 карата/ на стойност 1 302,21 лв.; 1 бр. златен ланец с тегло 27,33 гр. /14 карата/ на стойност 1 721,79 лв.; 1 бр. златен ланец с тегло 34,85 гр. /14 карата/ на стойност 2 195,55 лв.; 1 бр. златен ланец с тегло 25,31 гр. /14 карата/ на стойност 1 594,53 лв.; 1 бр. златен ланец с тегло 95,74 гр. /18 карата/ на стойност 7 754,94 лв.; 1 бр. златен медальон с тегло 4,92 гр. /18 карата/ на стойност 398,52 лв. или чужди движими вещи на обща стойност 88 359,75 лв., а на 13.01.2017 г. в гр. Плевен спомогнала да бъдат отчуждени чужди движими вещи-сумата от 20 000 лв., чрез закупуване на лек автомобил „***“ с рама № *** от „***“ ЕООД-гр. Плевен, за които знаела, че са придобити от В.Н.Н. чрез престъпление по чл.199 ал.2 т.2, във вр. с чл.199 ал.1 т.1 и т.3, във вр. с чл.198 ал.1, във вр. с чл.20 ал.2 от НК, като укривателството е в големи размери, защото значително надвишава стойността на 70 МРЗ към датата на деянията.

Тази подсъдима също е извършила деянието при форма на вина пряк умисъл-съзнавала е общественоопасния му характер, предвиждала е неговите общественоопасни последици и е искала настъпването им.

Причина за извършване на престъплението е желанието на тази подсъдима да се облагодетелства по неправомерен начин.

При определяне на наказанието което трябва да бъде наложено на всеки от подсъдимите за извършените от тях деяния съдът съобрази отегчаващите и смекчаващите отговорността на тримата извършители за всяко от престъпленията обстоятелства.

По отношение на подс. И.З.:

-За престъплението по чл.199 ал.2 т.2, във вр. с чл.199 ал.1 т.1 и т.3, във вр. с чл.198 ал.1, във вр. с чл.20 ал.2 от НК:

Отегчаващо за това престъпление обстоятелство на първо място е фактът, че този подсъдим има главна роля при замислянето и осъществяването и на двете престъпления. Именно той е обяснил на пострадалите кой е K. И. и с какво се занимава, подбудил ги е да нападнат, пребият до смърт и ограбят него и съпругата му, изработил е план за действие, осигурил е оръдията на престъплението и е разяснил на съучастниците си механизма на деянията. Образно казато той е „Моторът“ на извършените влизане в чуждо жилище и грабеж. Без неговите упорити увещания и помощ другите двама подсъдими не биха могли да извършат което и да е от двете престъпления. Факт е също, че този подсъдим е успял да прикрие придобитото от грабежа и дълго време след това да продължава да полага систематимчни усилия да прикрие участието си извършвайки нови противоправни деяния, подбуждайки други лица да оказват принуда срещу подс. М. или да извършат лъжесвидетелстване.

Като отегчаващо обстоятелство следва да се има предвид времето, мястото и начинът на извършване на престъплението-през нощта, по време на коледно-новогодишните празници, когато хората са обладани от положителни емоции, в дома на пострадалите, където всеки човек се чувства сигурен, чрез прескачане на ограда и взломяване на врата с последващо интензивно и изключително жестоко нападение. Според показанията на свид. Г.И. и тя и съпругът й са били удряни многократно като кръв е хвърчала из цялата стая. Снимките в албума към протокола за оглед на местопроизшествието ярко допълват показанията й. Според заключението на ВЛ по назначените СМЕ на пострадалите са нанесени множество удари с голям интензитет. Това е причинило изключителни болки и страдания и на двамата. Единствената причина пострадалата Г.И. да избегне леталния изход е своеврементно оказаната и квалифицирана медицинска помощ.

На следващо място отегчаващо отговорността обстоятелство е и стойността на отнетите вещи, която надвишава 220 пъти стойността на МРЗ за страната към момента на извършване на грабежа, като следва да се отбележи, че това е цената на вещите открити единствено в дома на подс. В.Н. и Н.М., а реалната стойност на всички вещи, предмет на престъплението е приблизително три пъти по-висока.

В този ред на мисли грабежът се отличава с изключително висока степен на обществена опасност заради наличието на общо три квалифициращи признака, които го разграничават от основния състав-той е в големи размери и е придрижен от тежка телесна повреда и смърт.

Следва да се има предвид, че освен високата степен на обществена опасност на деянието, такава е и степента на обществена опасност на извършителя. По-горе в мотивите вече бе посочено, че именно подс.З. има ключова роля в замислянето и подготовката на престъплението и мотивиране на съучастници, както и че впоследствие е положил огромни усилия да прикрие както себе си, така и придобитите в резултат от деянието вещи /прочее поне да настоящия момент е успял с второто/. От приложената по делото характеристична справка е видно, че дружи с криминално проявени лица и има криминалистични регистрации. От свидетелството му за съдимост се установява, че е осъждан многократно и че престъпленията предмет на настоящето производство са извършени в изпитателния срок, с който е отложено изпълнението на наказанието „Лишаване от свобода“, наложено по НОХД № 60/2014г. на РС-Павликени. Явно той е приел проявената спрямо него снизходителност като безнаказаност и вместо в определения от съда срок да положи усилия да коригира поведението си е градирал в престъпното си развитие, извършвайки най-тежкото престъпление. Индиция за обществената опасност на подс.З. е и фактът, че с деянията предмет на това наказателно производство за кратък период от време той е извършил две престъпления. Освен това по настоящето дело се установи,че той е извършил на 18.10.15г. и престъпление „Кражба“ на златни пенсдари на значителна стойност, като е използвал специален начин-хитрост. Всичко това и изключителната жестокост, с която този подсъдим е бил пострадалите го определят като лице с трайно придобити противообществени навици изразяващо крайно пренебрежение към обществените правила и норми и правата на двугите, поставящо себе си и задоволяването на собствените интереси над всичко.

Смекчаващи отговорността на подс.И.З. обстоятелства не са налице.

При това положение съдът намира, че наказанието за това престъпление трябва да бъде определено при наличие единствено на множеството отегчаващи отговорността обстоятелства и в този смисъл най-тежкото предвидено в закона-доживотен затвор без замяна.

-За престъплението по чл.170, ал.2, във вр. с чл.170 ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК:

Отегчаващо и за това престъпление обстоятелство също на първо място е фактът, че този подсъдим има главна роля при замислянето и осъществяването и на двете престъпления. Именно той е обяснил на пострадалите кой е K. И. и с какво се занимава, подбудил ги е да нападнат, пребият до смърт и ограбят него и съпругата му, изработил е план за действие, осигурил е оръдията на престъплението и е разяснил на съучастниците си механизма на деянията. Образно казато той е „Моторът“ на извършените влизане в чуждо жилище и грабеж. Без неговите упорити увещания и помощ другите двама подсъдими не биха могли да извършат което и да е от двете престъпления.

Освен това отегчаващи отговорността обстоятелства са и мотивът и начинът на извършване на престъплението-след предварително изготвен и обсъден план и предвалително подготвена масК.вка, чрез прескачане на ограда и взломяване на входна врата, за да бъде извършен грабеж. При това са налице две квалифициращи предпоставки определящи престъплението като по-тежко-влизането е извършено нощем и от две или повече лица. Всичко това определя високата степен на обществена опасност на престъплението.

Освен високата степан на обществена опасност на престъплението е налице и висока степен на обществена опасност на дееца. По-горе в мотивите вече бе посочено, че именно подс.З. има ключова роля в замислянето и подготовката на престъплението и мотивиране на съучастници. От приложената по делото характеристична справка е видно, че дружи с криминално проявени лица и има криминалистични регистрации. От свидетелството му за съдимост се установява, че е осъждан многократно и че престъпленията предмет на настоящето производство са извършени в изпитателния срок, к който е отложено изпълнението на наказанието „Лишаване от свобода“, наложено по НОХД № 60/2014г. на РС-Павликени. Явно той е приел проявената спрямо него снизходителност като безнаказаност и вместо в определения от съда срок да положи усилия да коригира поведението си, е градирал в престъпното си развитие, извършвайки най-тежкото престъпление. Индиция за обществената опасност на подс.З. е и фактът, че с деянията предмет на това наказателно производство за кратък период от време той е извършил две престъпления. Освен това по настоящето дело се установи,че той е извършил на 18.10.15г. и престъпление „Кражба“ на златни пенсдари на значителна стойност, като е използвал специален начин-хитрост. Всичко това го определя като лице с трайно придобити противообществени навици изразяващо крайно пренебрежение към обществените правила и норми и правата на другите, поставящо себе си и задоволяването на собствените интереси над всичко.

Смекчаващи отговорността на подс. И.З. обстоятелства и за това престъпление не са налице.

Ето защо съдът намира, че наказанието за това престъпление трябва да бъде определено при наличие единствено на множеството отегчаващи отговорността обстоятелства и в този смисъл най-тежкото предвидено в закона-пет години лишаване от свобода.

И двете престъпления, предмет на това производство, са извършени от подс. И.З. преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях. Ето защо и на основание чл.23,ал.1 от НК на този подсъдим следва да се наложи най-тежкото от определените с настоящата присъда наказания-доживотен затвор без замяна, което да бъде изтърпяно пи първоначален специален режим.

Тъй като престъпленията, заради които се провежда настоящия процес са извършени от подс. И.З. в изпитателния срок, с който е отложено изпълнението на наказанието „четири месеца лишаване от свобода“, наложено по НОХД  № 60/2014г. на РС-Павликени на осн.чл.68,ал.1 от НК следва да бъде приведено в изпълнение и това наказание.

По отношение на подс. В.Н.:

-За престъплението по чл.199 ал.2 т.2, във вр. с чл.199 ал.1 т.1 и т.3, във вр. с чл.198 ал.1, във вр. с чл.20 ал.2 от НК:

Като отегчаващо обстоятелство следва да се има предвид времето, мястото и начинът на извършване на престъплението-след предварителен сговор, планиране и подготовска, през нощта, по време на коледно-новогодишните празници, когато хората са обладани от положителни емоции, в дома на пострадалите, където всеки човек се чувства сигурен, чрез прескачане на ограда и взломяване на врата с последващо интензивно и изключително жестоко нападение. Според показанията на свид. Г.И. и тя и съпругът й са били удряни многократно като кръв е хвърчала из цялата стая. Снимките в албума към протокола за оглед на местопроизшествието ярко допълват показанията й. Според заключението на ВЛ по назначените СМЕ на пострадалите са нанесени множество удари с голям интензитет. Това е причинило изключителни болки и страдания и на двамата. Единствената причина пострадалата Г.И. да избегне леталния изход е своеврементно оказаната и квалифицирана медицинска помощ.

На следващо място отегчаващо отговорността обстоятелство е и стойността на отнетите вещи, която надвишава 220 пъти стойността на МРЗ за страната към момента на извършване на грабежа, като следва да се отбележи, че това е цената на вещите открити единствено в дома на подс. В.Н. и Н.М., а реалната стойност на всички вещи, предмет на престъплението е приблизително три пъти по-висока.

В този ред на мисли грабежът се отличава с изключително висока степен на обществена опасност заради наличието на общо три квалифициращи признака, които го разграничават от основния състав-той е в големи размери и е придрижен от тежка телесна повреда и смърт.

Следва да се има предвид, че освен високата степен на обществена опасност на деянието, такава е и степента на обществена опасност на извършителя. От приложената по делото характеристична справка е видно, че подс. Н. не се ползва с добро име в обществото. От свидетелството му за съдимост се установява, че е осъждан в миналото за квалифицирана кражба. Вярно е, че за това осъждане той е реабилитиран, но фактът на извършване на престъпление не може да бъде изцяло пренебрегнат при изграждане на извод за натурата и нагласата на дееца. Индиция за обществената опасност на подс.Н. е и фактът, че с деянията предмет на това наказателно производство за кратък период от време той е извършил две престъпления. На следващо място, както вече бе коментирано по-горе в хода на наказателното производство са събрани множество доказателства за поведението на този подсъдим след извършване на престъпленията-от една страна той се е опитал да заличи и укрие доказателствата, които биха го уличили. Значително по-морално укоримо е обаче това което е направил малко по-късно-демонстрирал е безгрижие и охолен живот, веселил се е приел е с безразличие факта, че е убил човек /свид. П.М.: „….Знаеше, че е убил човека, но не му пукаше…“/, дори е укорявал свид. П.М., че не е склонил да стане съучастник. Този екстремен цинизъм и изключителната жестокост, с която този подсъдим е бил пострадалите го определят като лице с трайно придобити противообществени навици изразяващо крайно пренебрежение към обществените правила и норми и правата на другите, поставящо себе си и задоволяването на собствените интереси над всичко. В този ред на мисли ***есно изразеното от този подсъдим по време на пренията съжаление не е резултат от разкаяние, а стремеж да се осигури по-благоприятно наказание. То е в ярък контраст с действията му преди, по време и след консумиране на престъпленията.

Смекчаващо отговорността на подс.В.Н. обстоятелство е единствено фактът, че същият прави частични самопризнания, с които спомага в определена степен за разкриването на обективната истина. Все пак и с тях същият цели да си изгради защитна теза.

При това положение съдът намира, че наказанието за това престъпление трябва да бъде определено при изключителен превес на множеството отегчаващи отговорността обстоятелства и в този смисъл към най-тежкото предвидено в закона. Същото не следва да е абсолютния максимум заради наличието и на смекчаващо отговорността обстоятелство. Според настоящата инстанция наказание „Доживотен затвор“ е съответно на обществената опасност на деянието и дееца, ще реализира предвидените от закона цели и е обществено и морално оправдано.

-За престъплението по чл.170, ал.2, във вр. с чл.170 ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК:

Отегчаващи за това престъпление обстоятелства са  мотивът и начинът на извършване на престъплението-след предварително изготвен и обсъден план и предвалително подготвена масК.вка, чрез прескачане на ограда и взломяване на входна врата, за да бъде извършен грабеж. При това са налице две квалифициращи предпоставки определящи престъплението като по-тежко-влизането е извършено нощем и от две или повече лица. Всичко това определя високата степен на обществена опасност на престъплението.

Освен високата степен на обществена опасност на деянието, такава е и степента на обществена опасност на извършителя. От приложената по делото характеристична справка е видно, че подс. Н. не се ползва с добро име в обществото. От свидетелството му за съдимост се установява, че е осъждан в миналото за квалифицирана кражба. Вярно е, че по това осъждане той е реабилитиран, но фактът на иззършване на престъпление не може да бъде изцяло пренебрегнат при изграждане на извод за натурата и нагласата на дееца. Индиция за обществената опасност на подс.Н. е и фактът, че с деянията предмет на това наказателно производство за кратък период от време той е извършил две престъпления. Изложеното дотук и изключителната жестокост, с която този подсъдим е бил пострадалите го определят като лице с трайно придобити противообществени навици изразяващо крайно пренебрежение към обществените правила и норми и правата на другите, поставящо себе си и задоволяването на собствените интереси над всичко. В този ред на мисли ***есно изразеното от този подсъдим по време на пренията съжаление не е резултат от разкаяние, а стремеж да се осигури по-благоприятно наказание. То е в ярък контраст с действията му преди, по време и след консумиране на престъпленията.

Смекчаващо отговорността на подс.В.Н. обстоятелство е единствено фактът, че конкретно за престъплението по чл.170, ал.2, във вр. с чл.170 ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК същият прави пълни самопризнания, с които спомага за разкриването на обективната истина. Това обаче се е случило, след като той и съучастниците му са били разкрити от органите но досъдебноато производство.

При това положение съдът намира, че наказанието за това престъпление трябва да бъде определено при превес на множеството отегчаващи отговорността обстоятелства и в този смисъл към най-тежкото предвидено в закона. Същото не следва да е абсолютния максимум заради наличието и на смекчаващо отговорността обстоятелство. Според настоящата инстанция наказание „Лишаване от свобода“ за срок от четири години е съответно на обществената опасност на деянието и дееца, ще реализира предвидените от закона цели и е обществено и морално оправдано.

И двете престъпления, предмет на това производство, са извършени от подс. В.Н. преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях. Ето защо и на основание чл.23,ал.1 от НК на този подсъдим следва да се наложи най-тежкото от определените с настоящата присъда наказания-доживотен затвор, което да бъде изтърпяно пи първоначален специален режим.

По отношение на подс.Т.М.:

-За престъплението по чл.199 ал.2 т.2, във вр. с чл.199 ал.1 т.1 и т.3, във вр. с чл.198 ал.1, във вр. с чл.20 ал.2 от НК:

Като отегчаващо обстоятелство следва да се има предвид времето, мястото и начинът на извършване на престъплението-след предварителен сговор, планиране и подготовска, през нощта, по време на коледно-новогодишните празници, когато хората са обладани от положителни емоции, в дома на пострадалите, където всеки човек се чувства сигурен, чрез прескачане на ограда и взломяване на врата с последващо интензивно и изключително жестоко нападение. Според показанията на свид. Г.И. и тя и съпругът й са били удряни многократно като кръв е хвърчала из цялата стая. Снимките в албума към протокола за оглед на местопроизшествието ярко допълват показанията й. Според заключението на ВЛ по назначените СМЕ на пострадалите са нанесени множество удари с голям интензитет. Това е причинило изключителни болки и страдания и на двамата. Единствената причина пострадалата Г.И. да избегне леталния изход е своеврементно оказаната и квалифицирана медицинска помощ.

На следващо място отегчаващо отговорността обстоятелство е и стойността на отнетите вещи, която надвишава 220 пъти стойността на МРЗ за страната към момента на извършване на грабежа, като следва да се отбележи, че това е цената на вещите открити единствено в дома на подс. В.Н. и Н.М., а реалната стойност на всички вещи, предмет на престъплението е приблизително три пъти по-висока.

В този ред на мисли грабежът се отличава с изключително висока степен на обществена опасност заради наличието на общо три квалифициращи признака, които го разграничават от основния състав-той е в големи размери и е придрижен от тежка телесна повреда и смърт.

Следва да се има предвид, че освен високата степен на обществена опасност на деянието, такава е и степента на обществена опасност на извършителя. Вярно е, че същият е неосъждан и има добри характеристично данни /такива се намират не само в приложената характеристична справка, но и в показанията на свид. О./. Но обстоятелствето,че този подсъдим се е съгласил да участва в планирането, подготовката и извършването на престъпленията и изключителната жестокост, с която е бил пострадалите са индиция за екстремно антисоциално поведение, макар и проявено в непродължителен период от време, но със значитени последици.

Смекчаващи отговорността на подс. Т.М. обстоятелства са чистото му съдебно минало, добрите му характеристични данни и направените частични самопризнания, с които спомага в определена степен за разкриването на обективната истина. Все пак и с тях същият цели да си изгради защитна теза.

При това положение съдът намира, че наказанието за това престъпление трябва да бъде определено при съобразяване както на отегчаващите отговорността обстоятелства, така и на смекчаващите такива и тъй като в сравнение с другите му двама съучастници при този подсъдим са налице смекчаващи обстоятелства, при това повече от едно на него не следва да бъдат налагани най-тежките предвидени в закона наказания „Доживотен затвор без замяна“ и „Доживотен затвор“.  Все пак имайки предвид изключително високата степен на обществена опасност на престъпленията, на подс. М. не трябва да се налага и най-лекото наказание. Според настоящата инстанция наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 20 /двадесет/ г. е съответно на обществената опасност на деянието и дееца, ще реализира предвидените от закона цели и е обществено и морално оправдано.

-За престъплението по чл.170, ал.2, във вр. с чл.170 ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК:

Отегчаващи за това престъпление обстоятелства са  мотивът и начинът на извършване на престъплението-след предварително изготвен и обсъден план и предвалително подготвена масК.вка, чрез прескачане на ограда и взломяване на входна врата, за да бъде извършен грабеж. При това са налице две квалифициращи предпоставки определящи престъплението като по-тежко-влизането е извършено нощем и от две или повече лица. Всичко това определя високата степен на обществена опасност на престъплението.

Следва да се има предвид, че освен високата степен на обществена опасност на деянието, такава е и степента на обществена опасност на извършителя. Вярно е, че същият е неосъждан и има добри характеристично данни /такива се намират не само в приложената характеристична справка, но и в показанията на свид. О./. Но обстоятелствето,че този подсъдим се е съгласил да участва в планирането, подготовката и извършването на престъпленията и изключителната жестокост, с която е бил пострадалите са индиция за екстремно антисоциално поведение, макар и проявено в непродължителен период от време, но със значитени последици.

Смекчаващи отговорността на подс. Т.М. обстоятелства са чистото му съдебно минало, добрите му характеристични данни и направените досежно това престъпление самопризнания, с които спомага разкриването на обективната истина. Това обаче е станоло след като е бил разкрит от органите на досъдебното производство.

При това положение съдът намира, че наказанието за това престъпление трябва да бъде определено при съобразяване както на отегчаващите отговорността обстоятелства, така и на смекчаващите такива и тъй като в сравнение с другите му двама съучастници при този подсъдим са налице смекчаващи обстоятелства, при това повече от едно на него не следва да бъде налагано най-тежкото предвидено в закона наказание.  Все пак имайки предвид изключително високата степен на обществена опасност на престъпленията, на подс. М. не трябва да се налага и най-лекото наказание. Според настоящата инстанция наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ г. е съответно на обществената опасност на деянието и дееца, ще реализира предвидените от закона цели и е обществено и морално оправдано.

И двете престъпления, предмет на това производство, са извършени от подс. Т.М. преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях. Ето защо и на основание чл.23,ал.1 от НК на този подсъдим следва да се наложи най-тежкото от определените с настоящата присъда наказания-„Лишаване от свобода“ за срок от 20 /двадесет/ г., което да бъде изтърпяно пи първоначален строг режим.

При изпълнението на това наказание на осн.чл.59 от НК трябва да бъде приспаднато времето, през което подс. Т.М. е бил задържан, считано от 23.01.17г.

По отношение на подс. Н.М.:

Като отегчаващо отговорността на този подсъдима обстоятелство следва да се има предвид високата стойност на вещите предмет на престъплението, която неколкократно осъществява квалифициращия признак „Големи размери“.

При преценка на личността на тази подсъдима съдът съобрази поведението й след узнаване за извършеното от подс.В.Н.. И тя, като лицето, с което живее съпружески е демонстрирала охолен живот, веселие и безгрижие, коментирала е свободно и с еуфорично настроение престъплението и придобитите от него вещи, част от които е носила по себе си.

В настоящия случай обаче същественото е, че подс. Н.М. е майка на две деца, които отглежда. Ако й бъде наложено тежко наказание, което да бъде изтърпяно ефективно, децата й ще бъдат лишени напълно от родителски грижи и ще бъде поставено в опасност развитието им. Ето защо макар и да са налице отегчаващи отговорността обстоятелства настоящата инстанция намира, че на тази подсъдима следва да бъде наложено минимално предвиденото в закона наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ години. То не следва да бъде изтърпявано реално с оглед интересите на децата. При определяне на изпитателния срок обаче могат да се съобразят отегчаващите отговорността обстоятелства, затова същият следва да е максимално предвидения от закона-5 /пет/ години.

Наред с наказанието „Лишаване от свобода“ за престъплението извършено от подс. Н.М. е предвидено и наказание „Глоба“. При определяне на нейния размер имайки предвид интересите на децата съдът наложи предвидения от закона минимум-5 000 /пет хиляди/ лв. Глоба в по-голям размер би създала затруднения за тази подсъдима да осигури собствената и на децата си издръжка, още повече, че тя не е трудово заета и не реализира доходи.

       След влизане на присъдата в сила веществените доказателства:

-   черна плетена шапка с отвори за очите и устата, 2 броя черни кожени ръкавици, палка метална с дължина в събрано положение 26 см, в разпънато – 53 см, с черна пластмасова дръжка – 10 см и връзка на нея с дължина 15 см, 1 брой черно фенерче с дължина 10 см и връзка в долната част – да се върнат на А.А.;

-   1 брой горнище на анцуг с бели кантове на ръкавите, с надпис „Адидас“ и 1 брой долнище на анцуг, черно, с бели кантове, с надпис „Адидас“ и 1 брой кафяв предмет с цилиндрична форма с дължина 21 см и диаметър 5 см да се върнат на М. С.  Г.;

-   1 брой черен панталон с надпис „Р. Маркс“ на кръста да се върне на М.К.;

-   1 брой монета метална тъмна на  цвят, 1 брой метална черна кутия с 3 броя антени с дължина 9,2, ширина 4,5 и дебелина 2 см, 1 брой зарядно с надпис 120 W, 1 брой грейка с качулка, сива на цвят, 1 брой син тефтер с надпис „2002“ със зацапване и 1 брой туба сива от масло с надпис „Мотор ойл“ да се върнат на А.И.Г.;

-   Свидетелство за регистрация на МПС за лек автомобил БМВ с регистрационен № ***, собственост на М.В., удостоверение за техническа изправност на автомобила и договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ плюс талон за посочения автомобил, 2 броя черно-бели м аратонки „Адидас“ 40 номер, 2 броя спортни маратонки „Соломон“ 39 номер да се върнат на И.С.П.;

-   1 брой мобилен телефон Епъл Айфон, модел А1429, ІМЕІ ***, ведно с находящата се в него СИМ-карта на Мобилтел да се върне на Й.М. С..

-   1 бр. златна гривна с тегло 24.91 гр. /14 карата/;

-   1 бр. златна гривна с тегло 19,08 г. /14 карата/;

-   1 бр. златна гривна с тегло 21,76 гр. /14 карата/;

-   1 бр. дамски златен пръстен с тегло 8,72 гр. /14 карата/;

-   1 бр. дамски златен пръстен с тегло 8,05 гр. /14 карата/;

-   1 бр. дамски златен пръстен с тегло 4,02 гр. /14 карата/;

-   1 бр. дамски златен пръстен с тегло 5,97 гр. /14 карата/;

-   1 бр. дамски златен пръстен с тегло 9,37 гр. /14 карата/;

-   1 бр. дамски златен пръстен с тегло 2,41 гр. /14 карата/;

-   1 бр. дамски златен пръстен с тегло 4,88 гр. /14 карата/;

-   2 бр. дамски златни обеци с тегло 2,84 гр. /14 карата/;

-   2 бр. дамски златни обеци с тегло 4,34 гр. /14 карата/;

-   1 бр. дамски златен пръстен с тегло 1,48 гр. /14 карата/;

-   1 бр. дамско златно колие с тегло 23,92 гр. /14 карата/;

-   1 бр. златна турска лира с лика на Кемал Ататюрк с тегло 7,0 гр. /22 карата/;

-   1 бр. златна турска лира с тегло 7,3 гр. /22 карата/;

-   1 бр. златна гривна с тегло 28,99 гр. /14 карата/;

-   1 бр. златна гривна с тегло 21,29 гр. /18 карата/;

-   1 бр. златна гривна с тегло 28,85 гр. /22 карата/;

-   1 бр. златна гривна с тегло 14,38 гр. /22 карата/;

-   1 бр. златна гривна с тегло 18,19 гр. /14 карата/;

-   1 бр. златна гривна с тегло 13,41 гр. /14 карата/;

-   1 бр. дамско златно колие с тегло 34,77 гр. /14 карата/;

-   1 бр. дамско златно колие с тегло 45,51 гр. /14 карата/;

-   1 бр. дамски златен ланец с тегло 43,39 гр. /18 карата/;

-   1 бр. дамски златен пръстен с тегло 8,48 гр. /14 карата/;

-   1 бр. дамски златен пръстен с тегло 8,58 гр. /14 карата/;

-   1 бр. дамски златен пръстен с тегло 6,60 гр. /18 карата/;

-   1 бр. златен синджир с тегло 5,17 гр. /14 карата/;

-   1 бр. златен медальон с тегло 5,89 гр. /18 карата/;

-   1 бр. златна гривна с тегло 20,67 гр. /14 карата/;

-   1 бр. златен ланец с тегло 27,33 гр. /14 карата/;

-   1 бр. златен ланец с тегло 34,85 гр. /14 карата/;

-   1 бр. златен ланец с тегло 25,31 гр. /14 карата/;

-   1 бр. златен ланец с тегло 95,74 гр. /18 карата/;

-   1 бр. златен медальон с тегло 4,92 гр. /18 карата/;

-   3 810 евро;

-   40  швейцарски франка;

-   25 британски/шотлански паунда;

-   900 руски рубли;

-   140 хърватски куни;

-   3 канадски долара;

-   20 новозенландски долара;

-   140 хонконгски долара;

-   3 000 индийски рупии;

-   35 000 индонезийски рупии;

-   135 китайски ренминби юана;

-   35 малайзийски рингита;

-   40 филипински песо;

-   5 нови турски лири;

-   865 бразилски реала;

-   620 мексикански песо;

-   2 100 гръцки драхми;

-   10 000 италиански лири;

-   50 беларуски рубли;

-   380 украински гривни;

-   97 молдовски леи;

-   50 пфенинга на Босна и Херцеговина;

-   20 македонски денари;

-   300 пакистански рупии;

-   35 малдивски рупии;

-   2 000 казахстански тенге;

-   169 катарски риала;

-   284 риала на Саудитска Арабия;

-   3 000 ирански риала;

-   105 йордански динара;

-   1 885 дирхама на Обединени Арабски Емирства;

-   1 800 египетски паунда;

-   15 азербайджански маната;

-   50 000 виетнамски донги;

-   1 100 камбоджански риела;

-   5 000 чилийски песо;

-   58 кубински песо;

-   20 000 колумбийски песо;

-   11 100 венецуалски боливара;

-   200 югославски динара;

-   1 000 кипа на Лаос;

-   11 динара на Либия;

-   700 динара на Алжир;

-   11 894,35 български лева;

-   1 бр. гривна от червен ластик и жълт метал;

-   3 бр. масивни женски гривни от жълт метал със закопчалки;

-   1 бр. сива платнена чанта с цип тип папка;

-   1 бр. СИМ карта на „Виваком“ с № ***;

-   2 бр. полиетиленови пликчета;

-   1 бр. листче с надпис „410 лв.“ ;

-   1 бр. червена панделка;

-   1 бр. листче с надпис „450 лв.“ ;

-   1 бр. зърно от синя мъниста;

-   1 бр. часовник на “Emporio Armani” жълт;

-   2 бр. обеци –пластмаса със стъклени камъчета;

-   1 бр. обеца-топче изработено от „Цамп“ с d-10 mm, тегло 2,63 гр. ;

-   1 бр. медальон „Слонче“ изработено от „Цамп“ ;

-   2 бр. обици алуминиеви боядисани в жълто със стъклени камъчета -2,95 гр.;

-   2 бр. обеци алуминиеви боядисани в жълто със стъклени камъчета - 2,92 гр;

-   2 бр. обеци алуминиеви боядисани в жълто с 4 бр. стъклени камъчета-3,90 гр.;

-   2 бр. обеци алуминиеви боядисани в жълто със стъклени камъчета - 1,68 гр.;

-   2 бр. обеци месингови с форма „динена кора“ със стъклени камъчета-1,95 гр.;

-   1 брой черна мъжка кожена чанта с презрамка;

-   1 брой лек автомобил „***“ с рег. № *** и рама №***, ведно с ключ за него, открит и иззет с протокол за претърсване и изземване от 20.01.2017г. в с. ***, обл. Велико Търново, ул. ***от обвиняемия В.Н.,

-   1 брой АТВ с неустановена марка и модел, двигател 200 куб. см., открито и иззето с протокол за претърсване и изземване на 20.01.2017г. на адрес: с. ***, обл.Велико Търново, ул.„***“ № 36 от обвиняемия В.Н.Н.;

-    1 брой лек автомобил „***“ с рама № *** с per. № *** издадена от КАТ-Пловдив, ведно с всички документи и ключове към посочените МПС,  както и мобилните телефони и веществените доказателства, които не са описани в присъдата,  да се върнат на частните обвинители Г.В.И. и Д.К.И..

-  1 брой лек автомобил „***“ с рег. № ***, ведно с ключ с табелка с номера на автомобила „***“ и фамилия „М.“, получен в гр. Павликени с протокол за доброволно предаване от 20.01.2017 г. от лицето Р. Р. М. от гр. Сухиндол да се върне на Р. Р. М.;

-       1 бр. дамски златен пръстен с тегло 15,93 гр. /14 карата/;

-       1 бр. мъжки златен пръстен с тегло 15,64 гр. /14 карата/;

-       1 бр. мъжки златен пръстен с тегло 22,79 гр. /14 карата/ за основата и /22 карата/ за вградената част;

-       2 бр. дамски златни обеци с тегло 10,07 гр. /14 карата/;

-       2 бр. дамски златни обеци с тегло 2,07 гр. /14 карата/;

-       2 бр. дамски златни обеци с тегло 5,68 гр. /14 карата/;

-       2 бр. дамски златни обеци с тегло 5,53 гр. /14 карата/;

-       1 бр. златен синджир с тегло 6,05 гр. /14 карата/;

-       1 бр. златно колие с тегло 1,44 гр. /14 карата/ да се върнат на  Н.К.И.;

-       3 бр. патрони с надписи в основата „HP 9 mm”, при втория цифра „8“, при третия надпис „1055“, - 1 бр. чаршаф от спалня, напоен с червена течност; 1 бр. шал, напоен с червена течност;  1 бр. калъфка напоена с червена течност; 1 бр. тениска напоена с червена течност; 1 бр. дървен кол с дължина 59 см. напоен с червена течност; 1 бр. дървен кол с дължина 36 см.; 1 бр. обработено парче дърво с цилиндрична форма, със следи от счупване от едната страна, с дължина 42см. и ширина откъм здравия край 3,5 см.; 1 бр. тампон с обтривка от вътрешната страна на устната кухина /бокална обтривка/ от Г.В.И. ***; 1 бр. тампон с обтривка от вътрешната страна на устната кухина /бокална обтривка/ от Е. В.А. от гр. Левски; 1 бр. тампон с обтривка от вътрешната страна на устната кухина /бокална обтривка/ от Й.Е.В. от с. ***, обл. Плевен; 1 бр. хартиени пликове с нокти от лява и дясна ръка на Й.Е.В. от с. ***, обл. Плевен; 1 бр. тампон с обтривка от вътрешната страна на устната кухина /бокална обтривка/ от Й.М. С. от гр. Левски; 1 бр. тампон с обтривка от вътрешната страна на устната кухина /бокална обтривка/ от П.П.М. *** Търново; 1 бр. тампон с обтривка от вътрешната страна на устната кухина /бокална обтривка/ от В.Н. *** Търново; 1 бр. тампон с обтривка от вътрешната страна на устната кухина /бокална обтривка/ от Т.Р.М. от гр. Сухиндол; 1 бр. тампон с обтривка от вътрешната страна на устната кухина /бокална обтривка/ от И.В.З. от гр. Левски да се унищожат.

При този изход на процеса и на основание чл.189, ал.3 от НПК  подсъдимите трябва да бъдат осъдени да заплатят деловодни разноски, както следва:

1. По сметка на ОД НА МВР ГР. ПЛЕВЕН:

- подсъдимия И.В.З. – 3 864,20 лева;

- подсъдимия В.Н.Н. – 3864,20 лева;

- подсъдимия Т.Р.М. – 3864,20 лева;

- подсъдимата Н.С.М. – 3864,20 лева.

2. По сметка на ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛЕВЕН:

-  подсъдимия И.В.З. – 92,50 лева;

- подсъдимия В.Н.Н. – 92,50 лева;

- подсъдимия Т.Р.М. – 92,50 лева;

- подсъдимата Н.С.М. – 92,50 лева.        

          3. По сметка на частния обвинител Г.В.И.:

       - подсъдимия И.В.З. – 875,00 лева;

       - подсъдимия В.Н.Н. – 875,00 лева;

       - подсъдимия Т.Р.М. – 875,00 лева;

       - подсъдимата Н.С.М. – 875,00 лева.

       4. По сметка на частния обвинител Д.К.И.:

       - подсъдимия И.В.З. – 575,00 лева;

       - подсъдимия В.Н.Н. – 575,00 лева;

       - подсъдимия Т.Р.М. – 575,00 лева;

       - подсъдимата Н.С.М. – 575,00 лева.

 

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                              ЧЛЕН: