№ 9045
гр. С., 09.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20211110153096 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „ФИРМА“ ЕАД срещу Н. ХР. Б., с
ЕГН: **********, с която по реда на чл.422, ал.1 от ГПК са предявени искове с правно
основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД вр. чл.149 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване
дължимостта на сумата от 1002,53 лева, представляваща цена за доставена от дружеството
топлинна енергия през периода от 01.12.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законна лихва от
12.05.2021г. до изплащане на вземането, лихва за забава в размер на 150,95 лева за периода
от 15.02.2019г. до 20.04.2021г., 79,20лева – главница за дялово разпределение за периода от
01.05.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законна лихва от 12.05.2021г. до изплащане на
вземането и 14,76 лева - лихва за забава за периода от 01.07.2018г. до 20.04.2021г., за които
вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от
02.06.2021г. по ч.гр.д.№ 26083/2021г. по описа на СРС, 176 състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил
дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е
длъжен да заплаща дължимата цена в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който е
доставена енергията.
Ответницатане е подала отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, с който
оспорва основанието и размера на исковете. Твърди, че в имота й не се потребява ТЕ, т.к.
всички отоплителни уреди са демонтирани , заради което счита, че не дължи
1
претендираните от ищеца суми.
Третото лице помагач на страната на ищеца „ФИРМА” ЕООД, не взима становище
по исковете.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
По исковете по чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
Предявеният иск е за установяване съществуването на задължение за заплащане на
дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на пар.1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката, в редакцията
касаеща процесния период „потребител на ел.енергия или природен газ за битови нужди“ е
физическо лице – собственик или ползвател на имота, което използва електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или
горещо водоснабдяване за домакинството си. На основание чл.139 от ЗЕ разпределението
на ТЕ между потребителите в сграда етажна собственост се извършва по системата за
дялово разпределение при наличие на договор с лице вписано в публичния регистър по
чл.139а от ЗЕ.
Ответницата не оспорва, а и от приложения по делото нотариален акт № ..., том ..,
рег.№ ..., дело № 257 от 2004г., се установява, че тя е собственик на ап.8, ет.3, ул.Ч.С. № 58,
Л., гр.С., поради което и има качеството потребители на ТЕ за обект с аб.№ .... От това
следва, че по силата на закона между ответницата - потребител и топлопреносното
предприятие е възникнало правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично
известни общи условия без да е необходимо изричното им приемане.
Като страна по това правоотношение, потребителите дължат заплащане на реално
потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от средствата за дялово
разпределение - топломери, монтирани на отоплителните тела в жилището, водомер за топла
вода и съответна част от стойността на топлинната енергия отдадена от сградната
инсталация, по данни от общия топломер монтиран в абонатната станция, с оглед въведения
в ЗЕ принцип за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия, при
уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ в
сграда – етажна собственост.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена, по делото е прието заключение на съдебно-техническата експертиза.
Вещото лице установява, че сградата, в която се намира процесния имот е с непрекъснато
топлоподаване през процесния период. Извършените измервания в АС, начисления, дялово
2
разпределение на потребената ТЕ са в съответствие с изискванията на нормативните
документи и цени на ТЕ. В имота няма отоплителни и не се ползва ТЕ за отопление на
имота, но се изчислява ТЕ за БГВ по данни от водомери с месечен реалне радиоотчет.
Разпределя се ТЕ за сградна инсталация.
Така, вещото лице сочи, че общата сума се формира от сумата дължима за ТЕ за
сградна инсталация и БГВ и не включва предишни неплатени и просрочени суми и
начислени лихви.
С оглед на изложеното съдът приема, че за процесния имот на ответницата е
доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената
енергия е измервано коректно. Следва да се даде отговор на въпроса, какво е количеството
потребена енергия, за което се дължи заплащане на цена.
Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия, то при
определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял
/по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване, т.е сумите по
изравнителните сметки. Ето защо, за определяне размера на дължимата цена, съдът ползва
данните на СТЕ, според която размера на потребената топлинна енергия за процесния
период е на стойност 995,32 лева, в която сума не са включени изравнявания, корекции и
просрочени задължения от предходни периоди и представлява реалното количеството
потребена ТЕ в имота. По тази причина съдът намира че искът за ТЕ се явява основателен за
размера от 995,32 лева, като за разликата над тази сума до пълния му предявен размер от
1002,53 лева искът е неоснователен и следва да се отхвърли. Основателна е и претенцията за
дялово разпределние в размер на 79,20 лева, съобразно приетата по делото и напълно
кредитирана от съда СТЕ.
По исковете по чл. 86, ал.1 от ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването
му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните.
Съгласно цитираната разпоредба, клиентите са длъжни да заплащат сумите в 45- дневен
срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача. Ищецът не доказа
тези факти – публикуването на сумите на интернет страницата съобразно общите условия,
съответно е недоказано твърдението ответницата да е била поставена в забава за плащане на
сумите, предмет на настоящото дело. С оглед гореизложеното искът по чл.86, ал.1 ЗЗД
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По отговорността на страните за разноски:
С оглед изхода на спора, право на разноски имат двете страни. На основание чл.78,
ал.1 и ал.8 от ГПК, на ищеца следва да му бъдат присъдени разноски в размер на 433,56 лева
за исковото производство съразмерно уважената част от исковете (350 лв. – депозит за вещо
лице по СТЕ и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение и 50 лева- д.т.). За заповедното
3
производство следва да бъдат присъдени разноски в полза на ищеца в размер на 65,04 лева.
На ответницата, съразмерно на отхвърлената част от исковете и на основание чл.78,
ал.3 от ГПК следва да се присъдят разноски в размер на 42,50 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал.1 ГПК, че Н. ХР. Б., с ЕГН:
**********, дължи на „ФИРМА” ЕАД с ЕИК ... на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр.
чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата от 995,32 лева, представляваща цена за доставена от
дружеството топлинна енергия през периода от 01.12.2018г. до 30.04.2020г., ведно със
законна лихва от 12.05.2021г. до изплащане на вземането; сумата от 79,20лева – главница за
дялово разпределение за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законна лихва от
12.05.2021г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за доставена ТЕ
за сумата над 995,32 лева до пълния предявен размер на иска от 1002,53 лева, както и
исковете с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за лихва за забава върху главницата за ТЕ в
размер на 150,95 лева и за периода от 15.02.2019г. до 20.04.2021г и иска за мораторна лихва
за сумата от 14,76 лева - лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода от 01.07.2018г. до 20.04.2021г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК от 02.06.2021г. по ч.гр.д.№ 26083/2021г. по описа
на СРС, 176 състав.
ОСЪЖДА Н. ХР. Б., с ЕГН: **********, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 и ал.8
ГПК, на „ФИРМА” ЕАД, ЕИК ..., разноски в исковото производство в размер на общо
433,56 лева и сумата от 65,04 лева – разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№
26083/2021г. по описа на СРС, 176 състав.
ОСЪЖДА „ФИРМА” ЕАД, ЕИК ... да заплати на основание чл.78,ал.3 от ГПК на Н.
ХР. Б., с ЕГН: ********** сумата от 42,50 лева – разноски в исковото производство,
съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на „ФИРМА” ЕООД, като трето лице -
помагач на страната на ищеца.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5