Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 326 14.11.2017г. град Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският
административен съд, VII състав, в публично съдебно заседание на първи ноември
през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при секретар Стефка Христова
и с участието
на прокурора Румен Арабаджиков като разгледа докладваното от съдия СТИЛИЯН
МАНОЛОВ административно дело №410 по описа за 2017г., за да се произнесе
съобрази следното:
Производството
е по реда на глава ХІ от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1
от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е
по искова молба от Венелин С.П. ***, чрез адвокат С.Р.,***, за осъждане на ответника
на основание чл. 1, ал.1,
вр. чл.8
от ЗОДОВ да заплати на ищеца сума в размер на 300,00 лева, представляваща
обезщетение за претърпени от него имуществени вреди от незаконосъобразно
Наказателно постановление №216/20.02.2017г., издадено от Зам.Кмета на Община
Стара Загора, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане. Претендират се
направените в настоящото съдебно производство разноски.
В
съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява. Процесуалният му
представител адв.С.Р. поддържа исковата молба и моли съда да приеме, че искът е
доказан по основание и размер.
Ответникът
– Община Стара Загора, редовно призован, не изпраща представител. В отговор на
исковата молба оспорва същата като неоснователна и недоказана по основание и
размер.
Прокурорът
дава становище за основателност на исковата молба.
Съдът, след
като прецени доказателствата, събрани по делото, установи следното от
фактическа страна:
С наказателно постановление №216/20.02.2017г.,
издадено от Зам.Кмета на Община Стара Загора, на ищеца Венелин С.П. е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 300 лева, за това, че на 04.01.2017г.,
в 10:00 часа, в гр.Стара Загора, на ул.Майор Таньо Кавалджиев №83 е извършвал
ремонт на кафене „Лаваца“ и във връзка с това е изхвърлил 6 броя чували със
строителни отпадъци (начупени плочки и др.) до съдове за битови отпадъци пит
„Бобър“, намиращи се срещу кафенето. Количеството на изхвърлените строителни
отпадъци е около 1,5 куб.м.
Наказателното постановление е
оспорено пред РС – Стара Загора, за което е образувано административно-наказателно
дело № 1349/2017 година. С решение №399/14.06.2017г., съдът е отменил НП като
незаконосъобразно. Решението е влязло в сила на 05.07.2017г. В образуваното
административно-наказателно дело, жалбоподателят се е представлявал от
процесуален представител - адвокат С.Р. ***, за което, видно от договор за
правна защита и съдействие № 100124 от 13.04.2017 година, е уговорено
възнаграждение в размер на 300 лв., което е заплатено в брой.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Искът е
подаден от надлежна страна срещу пасивно легитимиран ответник по смисъла на чл. 205 АПК,
поради което е процесуално допустим.
Разгледан по
същество е основателен.
По делото
няма спор, че с наказателно постановление №216/20.02.2017г., издадено от Зам.Кмета
на Община Стара Загора, на ищеца Венелин С.П. е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 300 лева. Същото е било оспорено по съдебен ред
пред РС – Стара Загора, посредством наетия адвокат С.Р. ***. С решение № 399/14.06.2017
година, съдът е отменил НП като незаконосъобразно и същото е влязло в зила на 05.07.2017
г.
В
производството по обжалване на наказателно постановление №216/20.02.2017г.,
издадено от Зам.Кмета на Община Стара Загора, ищецът е бил представляван от
процесуален представител, на когото е заплатил уговореното в размер от 300 лв.,
платени в брой. Договора от 13.04.2017г. е представен по
административно-наказателното дело № 1349/2017г.
Обикновено
отношенията между адвокат и клиент се уреждат от договор, който се съставя на
стандартна бланка, одобрена от адвокатските колегии в страната под формата на
кочани. Такъв е и договорът, чиито разноски се претендират като обезщетение.
Съобразно Тълкувателно решение № 6/2012г. на Върховен касационен съд (ВКС)
съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е
заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане -
ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е
в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ
е достатъчно и има характера на разписка.
Съдът приема,
че отмененото наказателно постановление
представлява незаконосъобразен административен акт по смисъла на чл. 203, ал.1 АПК и чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и вредите причинени от него могат да се компенсират по реда на
чл.1 от ЗОДОВ.
В този смисъл е и Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 година на Върховен
административен съд (ВАС) по т. д. № 2/2016 година. Съгласно диспозитива на
същото, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал.1
от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни
постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по
обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по
смисъла на чл. 4 от този
закон.
Ето защо,
следва да се приеме, че е налице първата материалноправна предпоставка за
реализиране на тази отговорност. С решение № 399/14.06.2017г. съдът е отменил
НП №216/20.02.2017г., издадено от Зам.Кмета на Община Стара Загора, което
решение е влязло в законна сила на 05.07.2017 година.
От
незаконосъобразният акт – отмененото по съответния ред, с влязъл в сила съдебен
акт, наказателно постановление, ищецът е
претърпял вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско
възнаграждение в производството по обжалване на наказателното
постановление, в размер на 300 лева. Според правилото на чл. 4 от ЗОДОВ, дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Ищецът не би
заплатил адвокатското възнаграждение и заплатената на това основание сума не би
представлявала за него вреда, ако не бе издадено наказателното
постановление, отменено впоследствие като незаконосъобразно. Независимо,
че липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по
ЗАНН, по своя преценка оспорващият, както е и сторил в конкретния случай, може
да ангажира адвокатска защита и да направи за нея разходи, за да обезпечи
успешния изход на спора по обжалване на издадено срещу него НП, поради което и
вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения
незаконосъобразен акт – наказателното постановление.
От това следва, че е налице и втората материалноправна предпоставка за
реализиране отговорността на държавата по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ.
Налице е и
третото условие за реализиране на тази отговорност – причинна връзка между издаденото наказателно постановление, отменено като
незаконосъобразно по съответния ред и заплатеното във връзка с неговото
обжалване адвокатско възнаграждение.
Според Тълкувателно
решение № 1 от 15.03.2017 година на ВАС по т. д. № 2/2016 година, неразделната
взаимовръзка между издаденото наказателно
постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка
и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и
следствие – гражданина не би потърсил адвокатска помощ, ако срещу него не е
издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси. Безспорно, потърсената
адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена
последица от издаденото наказателно
постановление, тъй като обжалването на този акт е законово
регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не
е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния
орган.
Изложеното
мотивира съдът да приеме, че са установени и доказани предпоставките за
реализиране на отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което исковата претенция е основателна и доказана, и
следва да бъде уважена, а ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
обезщетение за имуществени вреди в размер на 300 лева, представляващи направени
разноски за адвокатско възнаграждение за обжалване на наказателно постановление №216/20.02.2017г., издадено от
Зам.Кмета на Община Стара Загора.
Относно
посоченият като договорен размер от триста лева следва да бъде споменато и
това, че съгласно разпоредбата на чл. 18, ал.2
от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения сумата от триста лева е минималният размер за подобни
дела, поради което не може да бъде приета за прекомерна, а доколкото е заявено
под формата на разписка и пълното й плащане към датата на първото по делото
заседание, то категоричен е изводът, че същата следва да бъде възстановена на
ищеца в цялост.
Ищецът е
внесъл предварително дължимата държавна такса в размер на 10 лева. Такава е
дължима и с оглед изхода на правния спор, тя следва да бъде възложена на
ответника, а така също и 300 лева заплатено адвокатско възнаграждение съобразно
представеното пълномощно и договор за правна защита и съдействие (лист 6).
С оглед на изложеното, на основание чл. 203, ал.2
от АПК, § 1 от ЗР на ЗОДОВ и чл. 235 от ГПК, съдът
ОСЪЖДА
Община Стара Загора, Булстат 00081022, с адрес гр.Стара Загора, бул.Цар Симеон
Велики №107, представлявана от Кмета Живко Тодоров да заплати на Венелин С.П.,
ЕГН **********,***, обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 300
(триста) лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на исковата молба – 03.08.2017г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА
Община Стара Загора, Булстат 00081022, с адрес гр.Стара Загора, бул.Цар Симеон
Велики №107, представлявана от Кмета Живко Тодоров да заплати на Венелин С.П.,
ЕГН **********,***, сумата от 310 (триста и десет) лева - разноски по делото.
Решението
може да се обжалва или протестира пред Върховен административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: