Р Е Ш Е Н И Е
№ 476/20.2.2020г.
Град Пловдив, 20.02.2020 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ
касационен състав, в открито заседание на
двадесет и втори януари две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Анелия Харитева
Членове: Стоил Ботев
Георги Пасков
при секретар Севдалина Дункова и с участието на
прокурора Мирослав Христев, като разгледа докладваното от съдия Харитева к.а.н.д. № 3986 по описа на съда
за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Касационно производство по чл.63 ЗАНН, във
връзка с чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на Областен
отдел „Автомобилна администрация“ Пловдив против решение № 2009 от 04.11.2019
г., постановено по а.н.д. № 4475 по описа на Пловдивския районен съд за 2019
година, с което е отменено наказателно постановление № 36-0000310 от 03.07.2019 г. на и.д. началник Областен
отдел „Автомобилна администрация“ Пловдив, с което на „Холоан“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:
град Пловдив, ул. „Константин Величков” № 2, ет.2, офис 2,
представлявано от управителя Х.Х.Т.М., на основание с чл.104, ал.1 ЗАП е
наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева за нарушение по чл.10, § 2,
изр.1 от Регламент (ЕС) № 561/2006.
Според касатора
оспореното решение е незаконосъобразно, защото смисълът на нормата на чл.38 от
Наредба № Н-3 от 07.04.2009 г. се състои в това, превозвачът да добие пълна
представа за всеки от своите подчинени водачи дали и доколко спазва неговите
разпореждания и указания по време на инструктажа във връзка с предстоящите
превози. Иска се отменя на обжалваното решение и потвърждаване на наказателното
постановление.
Ответникът оспорва
касационната жалба и счита съдебния акт за
правилен, поради което моли същият да бъде потвърден. Претендира
разноски.
Представителят на
Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение за неоснователност на касационната
жалба.
Административен съд
Пловдив, ХХІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в
срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която решението е
неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество
и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, е неоснователна поради следните съображения:
За да отмени
наказателното постановление, районният съд е приел, че АУАН е съставен след
изтичане на установения в чл.34, ал.1 ЗАНН тримесечен срок от откриване на
нарушителя, който извод е обоснован с приложения по делото констативен протокол
за извършена комплексна проверка на дружеството за периода от 01.08.2018 г. до
31.01.2019 г. Съдът е приел, че след като проверката на дружеството е
приключила на 31.01.2019 г., тогава Областен отдел „Автомобилна администрация“
е разполагал с целия набор от релевантна за случая информация и документи и е
следвало да състави АУАН най-късно до 31.04.2019 г. Без значение е фактът кога
е съставен протокол, тъй като това е вътрешноорганизационен въпрос и неговото
датиране няма отношение към момента, в който контрлоните органи са узнали за
извършеното нарушение и неговия автор. Съдът е приел, че както в АУАН, така и в
процесното наказателно постановление е допуснато нарушение на чл.42, т.5 ЗАНН и
чл.57, ал.1, т.6 ЗАНН, защото нормата на чл.10, § 2, пр.1 от Регламент 561/2006 не съдържа в себе си диспозиция,
с която правните субекти следва да съобразяват поведението си, а единствено
въвежда принципа, че транспортните предприятия следва да организират работата
на водачите по начин, който да позволява спазването на гл. II от същия
регламент. Нито в АУАН, нито в НП е посочена съответната правна норма,
съдържаща конкретно правило за поведение.
Макар и настоящия
съдебен състав да не споделя извода на районен съд за допуснато нарушение на чл.42 и чл.57 ЗАНН,
то като краен резултат оспореното съдебно решение е правилно.
Основателно
е възражението на касатора, че нормата на чл.10, § 2, пр.1 от Регламент 561/2006 съдържа в себе си правило
за поведение и изводите на първоинстанционния съд в тази насока са неправилни.
Нарушената от работодателя норма е изрично посочена и напълно съответства на
допуснатото нарушение, както е описано в акта за установяване на
административно нарушение и в наказателното постановление. От събраните по делото доказателства по
безспорен начин се доказва неизпълнение на задължението на дружеството в
качеството на превозвач да осигури спазване на разпоредбите за работното време
и почивките на водачите, какъвто е съставът на нарушението по чл.104, ал.1 ЗАП.
Нарушението е описано достатъчно точно и конкретно, така че да стане ясно за
какво административно нарушение се ангажира административнонаказателната
отговорност на дружеството – затова, че е допуснало водач да управлява товарен
автомобил на 24.12.2018 г., в 9,47 часа, т.е., с 47 мин. повече от максимално
допустимото време за управление от 9 часа, като водачът вече е използвал двете
позволени времена за управление от 10 часа през същата работна седмица.
Неоснователно е възражението на касатора за липса на нарушаване на изискването
на чл.34, ал.1 ЗАНН. Според правната теория и установената съдебна практика
нарушението се счита за открито, когато има достатъчни данни за неговото
извършване и за самоличността на нарушителя, когато са налице факти и
обстоятелства за определено действие или бездействие на конкретно лице и това
поведение от обективна страна сочи на извършено административно нарушение.
Т.е., с приключването на проверката на 31.01.2019 г. контролните органи вече са
разполагали с всички необходими доказателства и е било възможно да направят
извод за наличие на съставомерно деяние и да издадат акт за установяване на
административно нарушение най-късно до 30.04.2019 г., което не е направено.
Актът е съставен едва на 12.06.2019 г., много след изтичане на определения от
закона тримесечен срок. Допуснатото нарушение на процедурните правила е съществено и налага
отмяна на издаденото наказателно постановление, както правилно е приел районния
съд.
Без правно значение за започването на административнонаказателното
производство е датата на съставяне на констативния протокол. Този протокол,
както правилно е посочил районният съд, има значение само за вътрешната
организация на работа на администрацията, но няма отношение към момента на откриване
на нарушителя, който единствено е от значение за изчисляване на срока по чл.34,
ал.1 ЗАНН.
Предвид всичко изложено касационната инстанция намира, че не са налице касационни основания по
чл.348, ал.1 НПК и обжалваното решение като допустимо, обосновано и правилно и
следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на
делото и направеното искане за присъждане на разноски от процесуалния
представител на ответника същото е допустимо единствено по отношение на
разноските за настоящата инстанция, които са в размер на платеното адвокатско
възнаграждение по договора за правна
защита и съдействие от 16.12.2019 г. в размер на 150 лева и следва да бъде
осъдена Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ (юридическото лице, в
чиято структура е касаторът) да плати на дружеството тази сума.
Затова и на основание чл.63 ЗАНН, във връзка
с чл.221, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА решение №
2009 от 04.11.2019 г., постановено по а.н.д. № 4475 по описа на Пловдивски
районен съд за 2019 година.
ОСЪЖДА Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“ да заплати на „Холоан“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: град Пловдив, ул.
„Константин Величков” № 2, ет.2, офис 2, представлявано от управителя Х.Х.Т.М.,
сумата 150 (сто и петдесет) лева, разноски.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.